mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Слънчеви лъчи / Пожарът в катедралата Нотр Дам и съдбата на Европа

Пожарът в катедралата Нотр Дам и съдбата на Европа
25.05.19 07:12
лекция от 28.04.2019
 

ПОЖАРЪТ В КАТЕДРАЛАТА НОТР ДАМ И СЪДБАТА НА ЕВРОПА

Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 28.04.2019 във Варна

 

 

    Христос Възкресе, братя и сестри в Христа!

   Днес, 28 април празнуваме Възкресението на Христос според датирането на православната църква. Ако следваме езотеричната (и на католиците) християнска традиция, която прочита деня на Пасхата според пролетното равноденствие, пълнолунието след него и неделята след това пълнолуние, то можахме да се поздравим с централния празник в християнството преди седмица на 21 април. Някои четящи антропософия хора е възможно да са изпаднали в заблуждение и още преди  месец  да са похапнали козунак и да са се преборили с нашарените яйца, защото тази година, непосредствено след пролетното равноденствие през месец март, луната веднага се изпълни и дойде неделята – денят на Слънцето. При подобно  времево отношение между небесните тела, обаче, липсва периодът на Страстната седмица, а без нея Великденът сякаш няма земна „опора”. Избухването на пожара в катедралата Нотр Дам съвпадна с понеделника от Страстната седмица (според  католиците) и без да се отчита този факт няма как да навлезем по-дълбоко в разглеждането на основната тема в настоящата лекция.  

   Разбира се, православните веднага биха възразили, че благодатният огън слиза винаги в събота на Божи Гроб  преди „техния” празник. Това действително е така, но този дар идва в събота – сатурновия ден – като спомен за събитията от Поврата на Времената, а не защото те славят „правилно” Спасителя. В първия момент не действа изгарящо върху плътта поради свръхсетивния си характер и насочва съзнанието ни както към етерната  Светлина от Христовото  Преображение на планината Тавор, така и  към  Петдесятница, когато  Духът на Истината слезе от Бащинската Основа на Света като индивидуализиран Азов Импулс към Аза на всеки от онези човеци,  които през земното пребиваване на Спасителя бяха претърпели душевна промяна в оживяващото  въздействие на Неговия Дух Живот. С отричането на Духа и индивидуалният път към Христос на Константинополският събор от 869 г., западната църква лиши своите пасоми от така нужната им благодат и тази е една от причините благодатният огън да слиза непосредствено преди православния Великден. Друга причина е стопанисването от православната църква  на Божи Гроб, а нали именно победата над смъртта, осъществена в него, стана основанието за слизането на Светия Дух 50 дни по-късно и ежегодната поява на благодатния огън. Заслугата не е на самите православни, а  освен това има години, в които двете църкви празнуват на една и съща дата и небесният огън пак слиза в събота. Ако трябва  да обобщим без да се простираме по-подробно в разглеждането на този въпрос,  можем категорично да заявим, че и двете деноминации отдавна са се отдалечили от непосредственото изживяване на Духа и са се превърнали практически в спирачки за своите последователи в пътя им към Христос.

   Всъщност възкресяването от Христовият Дух Живот на  фантома на Исус се осъществи на 05.04.33г. Какво ли ще се случи 2000 години по-късно – на 05.04.2033г.? Ще има ли връзка то с идването на Антихриста? Нека засега оставим този въпрос открит (въпреки, че имаме вече частичен отговор) и се обърнем към основната ни тема за пожара в Париж. В целия свят мислещите хора усетиха, че това е някакъв знак свише. Реакциите бяха най-разнопосочни. Какви бяха те в България?

   На външен план Бойко Борисов предложи финансова и експертна помощ за възстановяването на катедралата, за което получи осъждане от вечните, нищо не вършещи мърморковци в България, които не разбраха, че това е естествен символичен жест на съпричастност от човек, втурвал се първи в ранните си години да гаси пожари, защото в душата му работи съграждащото, а не рушащото начало. Президентът Макрон се изхвърли, че за пет години щетите ще бъдат отстранени, но според експерти ще са нужни поне двайсет години работа и пет милиарда евро. Усилено се търси външната причина за възникналото бедствие, но нас ни интересува не толкова тя (макар, че също е важна), а скритата такава, като знак от Духовния свят за нещо нередно, случващо се долу. В „Стандарт нюз” масонът с 33-та степен „посвещение” Димитър Недков предложи своята гледна точка. Той припомни за интересния факт, изнесен от Виктор Юго в предговора към книгата му „Парижката Света Богородица”. Бродейки из катедралата, носеща името „Нашата Дама Пресвета Богородица”, писателят открива издълбан върху колона надпис, състоящ се от една дума на гръцки език – „ANAГKН” – т.е. съдба. Не е известно кой го е оставил. Вероятно е някой каменоделец от онези, които през средновековието все още притежаваха способността за улавянето на етерните сили и изграждаха великолепните образци на романските и готическите катедрали. За разлика от сегашните масони, нямащи нищо общо със зидане и каменоделство, а влизащи в ложите заради власт, връзки, пари и други подобни светски причини. Въпросният надпис липсва отдавна след извършвани във времето ремонтни работи.

   Недков припомня също за изказването през 2014 година в европарламента на сегашния папа Франциск и думите му, отправени към депутатите, да не отнемат душата на европееца, подменяйки духовните му ценности и историческата идентичност на отделните народи. Тогава прозвучаха ръкопляскания, но продължиха да превръщат човека в „роботизирано аморфно същество”. Според масона Недков така изгаряха общия християнски храм на Европа, а християнството, всъщност, е „апаратът на борбата срещу злото”. Затова Европа сега е „разединена от противоречия заради парите, властта, корпорациите” и т.н.

   Разбира се, папата е йезуит и следва целите на католическата църква, а както е известно, тя желае световно господство върху духовния живот на човечеството. Йезуитското посвещение във волята е дълбоко антихристиянско и диаметрално противоположно на съвременното християно-розенкройцерско посвещение, в което принципът на свободния избор е основен. Дали папата притежава и в каква степен такова ретроградно посвещение, не знаем, но знаем със сигурност, че йезуитите и масоните във висшите си чинове от 250 години са прокарали мост помежду си, за обща борба срещу правилния ход на човешката еволюция в Пета културна епоха.  Въпреки всички актове на смирение, на миротворство, на състрадание към бедните и онеправданите,  демонстрирани от папа Франциск, той няма как да се измъкне изпод опеката на съществото-егрегор, властващо над католицизма и винаги ще бъде на негово подчинение.

   Как реагираха четящите антропософия хора в България? Както по-горе посочихме, пожарът съвпадна с Велики понеделник, а тогава беше публикувана декларацията от медицинската секция на Гьотеанума в Дорнах и Международната федерация на антропософските медицински асоциации в подкрепа на ваксинациите. На този акт първи в България реагира един сайт, в който през последните години са изречени многобройни хули, клевети, подигравки, лъжи и обиди срещу мен. Реакцията спрямо Гьотеанума беше правилна, отговорът оттам – формален, а хулите срещу мен идват от разсъдъчната душа, която не е съзряла за издигане до съзнателна. На български съществува хубавата дума „недорасляк“. Израстването до най-висшата част на душата е възможно единствено чрез синтеза на импулсите на Учителя Беинса Дуно и антропософията, но не като просто сравняване помежду им, каквото извършва „стопанина” на въпросния сайт, а чрез метаморфозата им в нещо трето, уникално ново. Така се прокарва пътя от нисшия аз към индивидуалния Аз, а чрез него към Духа Себе, Духа Живот и Човека Дух, за да се осъществява реална връзка с Тялото на Възкресението и неговото индивидуализиране, което пък разтваря вратата за осъзнаване на истини дори от сфери отвъд Стария Сатурн и Бъдещия Вулкан. Недораслякът няма как от разсъдъчната си душа да разбира мотивите и действията на човек, овладял по правомерен начин съзнателната си душа и  не му остава нищо друго – особено ако за това му се и плаща – да търси враг, срещу когото да джафка. Човекът със съзнателна душа разпознава същността на подобно джафкане, то не го засяга, не му реагира, защото е безсмислено и остава с надеждата за бъдещо душевно издигане на подобни индивиди.

   Един друг недорасляк-„антропософ” също изрази свои предположения за пожара, правилно посочвайки, че след като в 869 г. на Запад беше отречен и изгонен Духът, той се прояви през тръгналото от Изток богомилство. Тук хората можеха  да изживяват в етерното си тяло носения от Светия Дух Христов Импулс веднага след началото на тръгналото по Земята християнство, защото българите-траки имаха подходящото телесно-душевно-духовно устройство да приемат това софийно християнство директно от апостол Павел и по късно като такова да го разпространяват сред славянството, формирало се постепенно от 9-10 век нататък.

   Въпросният „антропософ” припомня и за следсмъртните  разговори между Хелмут  фон Молтке и жена му Елиза, в които изплуват спомени от преломния девети век, когато инкарнирани съответно като папа Николай I и съветника му Анастасий Библиотекар, са насочили развитието в Средна и Западна Европа в посока към подготвящите идването на Ариман бъдещи естествознание, технологии, материализъм. Богомилството дойде от изток като противовес под формата на катари, албигойци и т.н., но католическата църква се нахвърли върху тях и ги унищожи, за да се стигне в по-новото време до крайното отричане на духовно-душевното в идеологията на марксизма и нароилите се всякакви  други идеологии, гнил плод на прекъснатата връзка между човека и свръхсетивните светове. А европейският Изток беше подложен на страшните удари от страна на монголи, османлии и болшевики, довели до големи изкривявания в предначертаният път на населяващите го народи.

   Щайнер беше предрекъл, че на запад ще бъде създадена ваксина, под въздействието на която човекът ще отрече съществуването дори на своята душа и ще говори за себе си като за същество, състоящо се само от физическо тяло. Дълбоко вкорененият в абстрактния ум атеистичен марксистки мироглед, продължава да го подготвя в тази посока. Стъпвайки върху пророчеството на Щайнер, въпросният  „антропософ”-недорасляк (нямащ никакво отношение към Учителя), изказва предположението, че е възможно причината за пожара в Нотр Дам да е именно декларацията от Гьотеанума в подкрепа на ваксинирането. С тази декларация се давало път и за отстраняване  душата на западния човек, който до голяма степен е „осиротял” от душа и „сега тя ще дойде пак от изток”. Реакцията на сайта (дето ме хули), била „първа крачка” в това отношение.

  Веднага можем да зададем въпроса, ако е толкова важна  декларацията от Гьотеанума, защо тогава не се запали например Кьолнската катедрала? Та нали антропософията дойде през германеца Щайнер. Защо не се запали самата сграда на  Гьотеанума, който дотолкова се е отдалечил от импулса на Коледното Събрание от 1923 година, че на практика няма нищо общо с него и признаците за това  отдалечаване са започнали  да се виждат още преди много десетилетия – например в предговора към цикъла лекции „Съзнанието на посветения”[1], написан от най-близкия до Щайнер човек – жена му Мария. Там тя изрича изключително сектантски звучащите  думи за „трохите от трапезата” на Щайнер, с които всеки може да стане богат и да насити своите братя, как даденото от Щайнер ще стигне за хиляди години напред и други подобни. Та нали самият той беше предрекъл появата на Свещен Импулс в края на 20. век?! Как да „вместим” сред  „трохите” и  Импулса на Учителя? Антропософията е огромен дар с дълголетно значение за човечеството,  но да се твърди, че становището за ваксините от Гьотеанума е духовната причина за избухналият в Париж пожар, означава силно да се надценява значението на едни незначителни хора. Защо не пламнаха готически катедрали в градовете Страсбург или Брюксел, откъдето се прокарват рушащите християнска Европа закони, директиви и прочие ариманически инструменти?! Защо не се случи в откъсващата се от европейското семейство Великобритания?

   Нека поговорим за архитектурният стил „готика” и ще открием интересни неща. Според Щайнер[2], той(стилът) се е образувал от сливането на два потока-импулси. Първият идва от север и включва в себе си „жизнената практика, разсъдъка, разбирането, реализма на живота, практицизма”, който „не трябва да се разбира в съвременния смисъл”, а че в него е действал „мировият разсъдък”. Обединявал е в себе си „земното и небесното” като „външен занаят” и „здравомислие”.

   Вторият импулс дошъл от Испания и Южна Франция, носейки в себе си „мистичния елемент” и от съединяването с първия се появява не само готиката, но като съединен, по-късно отчасти навлиза и в романската култура, останала все пак доста по-различна от готическата. Ако в романската църква виждаме един сякаш извисяващ се над труп в гробница свод, с което е изразена мисълта за възкръсналия Спасител, то готическата църква е характерна с издължените към небето островърхи кули, целящи задълбочаване на мистичното изживяване от пребиваващата вътре християнска общност, с което изживяване душата да се възнася нагоре в предчувствие на духа.  Поначало в миналото всеки дворцов замък, всеки градеж се е осъществявал в съответствие със строежа на душата. В сградата е била вливана душевна субстанция и населеното място се е групирало около религиозния храм, построен там, където са се пресичали етерните потоци, за да усъвършенстват в  него хората  душевния си живот.

   Готическите храмове не правят изключение, но за целите на настоящата лекция за нас е по-важно да открием кой е стоял зад двата потока, от чието сливане се е появил готическият стил. Носители на северния импулс, според Щайнер, са били така наречените „нормани”, които са част от по-общото понятие „германство”. Те се спуснали някъде от областта на днешния датски полуостров, наричан в миналото Кимерийски, защото траките-кимерийци от северното причерноморие са онези българи, научили стоящите на много ниско цивилизационно ниво местни нормански племена на въпросните здравомислещи занаяти, които те са приложили по-късно в стила готика. Не е случайно, че при изследване на древните така наречени „готски” имена, се констатира техния „славянски” произход, който всъщност е български, защото е добре известно, че славянството, както вече сме посочвали, е започнало да се образува след 9. век.  Много стари автори изрично са посочвали, че под понятието „готи” трябва да се разбират траките-гети, разположени по западния бряг на Черно море в посока нагоре към Азовско море. Тук можем да припомним и факта, че известните като „нормани” Рюрикови „варяги”, поставили началото на руската държавност, са също наследници на мигриралите по-рано българи-кимерийци в посока изток-запад. Самият термин „варяги”, както и термина „нормани” всъщност не обозначават някаква народност, а по-скоро професия. В случая с Рюрик– професията „нашественик.” В случая с придвижването на „северните хора”(нормани) от север на юг към земите на днешна Франция – същото.

   Зад мистичния импулс, дошъл от Испания и южна Франция през 9-10 век отново прозира участието на българите. Пак траки-българи през по-ранни векове бяха мигрирали в посока към Пиренейския полуостров, носещ името на българската планина Пирин и затова първият испански крал носи „странното” име „Болгорос”. Те носеха в себе си мистичното начало от пребогатите и разнообразни мистерии на Балканския полуостров, басейна на Егейско (тракийско) море и Мала Азия.  По териториите на днешните Франция и Белгия също се бяха настанили поне 12 тракийски племена, носещи аналогично мистично светоусещане в себе си. Неслучайно кралете на Франция се заклеваха върху евангелие[3], написано на български език. Върху тази богата душевно-духовна почва тръгналото от България богомилство се разгърна в катарството, албигойството, валденството и т.н., за да влезе като импулс в готиката.

   Следователно, формираната от сливането на северния и южния импулси готика е резултат от мощното влияние на българите. И още нещо – в GA 284 Щайнер посочва, че в готиката „е господствало същото настроение, каквото е било в свещените домове на друидите и тротите”, а както е известно от стари автори, религиозният култ на келтските жреци-друиди дойде от тракиеца-гет Залмоксис.

   Според Щайнер обаче и в готиката (основно по-късната), и в романският стил „има нещо чуждо за Средна Европа”, защото по един или друг начин в тях се унищожава индивидуалността. Църквата възникна в четвърта културна епоха на разсъдъчната душа и неслучайно в нея господстват катехизисът и стремежът за луциферическо връщане към отминали форми на духовност. Човечеството отдавна живее в пета културна епоха на съзнателната душа, а от 20. век нататък започна Азовото християнство на Светия Дух и човешкият Аз вече се нуждае от сгради, подобни на първия Гьотеанум. В тях не се влиза заради предчувствието на духа, а както Щайнер посочва : „Навлизаме в почитание на Духа, за да станем единни с него, а той се излива във форми около нас и стига до движение, защото зад Духовете на Формата стоят Духовете на Движението.”[4]

  Ако гръцкият храм беше обиталище на боговете, а християнските църкви са обвивка на общностите от вярващи, то с първия Гьотеанум се насърчаваше развиването на индивидуалното начало, което по-нататък да намери правомерното отношение към други индивидуалности в общност от съвършено друг вид. Това обаче няма как да стане без преминаване през „пустинята” на съзнателната душа, а тя не може да бъде изградена без Синтеза на двата християнски езотерични импулса от 20. век. По всяка вероятност Щайнер е провиждал каква ще бъде съдбата на изгорелия първи Гьотеанум, но гледайки към края на 20. век, в GA 286 той е предрекъл, че „за човечеството в Европа предстоят ужасни времена. … Хора ще се наричат християни, без да имат в себе си и следа от истинското християнство; и те ще безчинстват срещу тези, които не се придържат само към това, което според изложеното в Евангелията, някога е изговорил Христос, а за които се отнасят думите Му: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на земните времена“, които се обръщат към живия, продължаващ да действа импулс на Христос. … Когато наближи 2000 година, ще се възцарят заблуди и опустошение. Тогава и от Дорнахското здание няма да остане и треска.[5]

  Същите сили (йезуитизмът) подпалиха първия Гьотеанум, а вторият остана в ръцете на хора, отдалечаващи се толкова от същността на антропософията, че там отдавна при отсъствието на Христос се разпореждат Луцифер и Ариман. Без никакво колебание можем да твърдим, че строежът на Дорнахският хълм днес е в духовни руини. Декларацията в подкрепа на ваксините е просто поредното доказателство в подкрепа на тази очевидност и не бива да и отреждаме основната „заслуга” за пожара в Париж. Запали се храм, изграждан преди векове върху основа, поставена от духовното влияние на старите българи. Има ли обаче пожарът връзка с днешните българи?

   Преди две и половина години те избираха нов президент. Тогава с луциферически устрем и замъглено съзнание, действайки напук на Бойко Борисов избраха за държавен глава издигнатия от бившите комунисти, без един ден политически опит бивш военен летец Румен Радев, зад който избор ясно се виждаше и пръста на панслависткия, евразийски московски национализъм. Огромна част от българите проявиха глупав инат и неблагодарност за искрените усилия, полагани от Борисов за преодоляване последиците от отвратителното наследство, оставено от  тоталитарния режим и последвалите управления на държавата в демократични условия, избирайки човек злобен, завистлив, алчен, двуличен, неблагодарен и тотално некадърен за заемания пост, който се превърна в мегафон за стоящите зад него тъмни разрушителни сили, търсещи реванш и работещи срещу правилното развитие на България. Като кармическа компенсация за неблагодарността, проявена от българите, дойде онази зрелищна влакова катастрофа в село Хитрино, носило в миналото името „Шейтанджик”. Милионите „хитри дяволи”, гласували за Радев се оказаха окултната причина за трагедията, сполетяла селото, където живеят основно хора, възприемащи себе си за турци и гласували десетилетия в подкрепа на онази партия, изпълняваща от своя страна ролята на кармическа бухалка срещу българите заради престъплението на комунистите по преименуването на същите тези български турци.

  А във Франция на 14.05.2017 г. президент стана Еманюел Макрон, избран със знаковите 66.06% от гласовете на избирателите. След Наполеон толкова млад човек не беше заставал на върха на Франция. Наполеон имаше духовна мисия с общоевропейско значение, но поради луциферическо-ариманическия стремеж за господство на Франция, се провали и остави след себе си смърт и разрушение. С каква нагласа дойде Макрон? Кой е той?

   Роден е на 21.12.1977 г. Средното си образование получава в йезуитски колеж. Среща бъдещата си жена Брижит през май 1993 г. Тя е по-възрастна от него с 25 години и е учителка по френски език. Едва 16-годишен започва романтична връзка с нея и категорично ѝ заявява, че един ден непременно ще му стане съпруга. Въпреки, че има три деца от друг човек, през 2007 година двамата сключват брак. Общи деца нямат. Добре е да се знае, че много от лидерите в Европа са или бездетни, или дори изобщо не са успели да създадат свое семейство. Такива са  Юнкер, Меркел, Тереза Мей и т.н.  Съдбините на Европа се определят до голяма степен от хора, които не са преминали през така важната школа на отглеждането поне на едно дете, нито дори от появата на близък до тях човек. Чудно ли е тогава, че и водените политики са толкова безпомощни?!  Както при Макрон.

   Висшето си образование по философия го завършва с дипломна работа за Макиавели, а дисертацията му е за Хегел. Притежава  магистратура от националния институт по администрация и неслучайно водач на листата от неговата партия за предстоящите евроизбори е сегашната директорка на този институт. От 1999 г. до 2001 г. е асистент на небезизвестния философ Пол Рикьор. Членува в социалистическата партия след 2006 г.,  в 2012 г. работи в канцеларията на Франсоа Оланд, а от 2014 г. е министър на икономиката. От 2008 г. е работил в банка на Ротшилд и явно по заслуги в 2014 г. участва в срещата на Билдербергската група. Познава лично видния френски евреин-глобалист Жак  Атали, основал и станал първи ръководител на Европейската банка за възстановяване и развитие. Всички тези познанства неминуемо оказват влияние върху формирането на мирогледа му и го подготвят за 2016 г., когато основава своето  движение „Напред”, превърнало се в партия с името „Република напред”. След огромния успех на изборите и катастрофата на лявото и дясното във Франция, главният му съперник в политически план остана националистическата партия, водена от Марин льо Пен, която не крие за финансирането си от Москва, а от октомври 2018 г. тръгна движението на „жълтите жилетки”, обявило го за човек на богатите.

   Тези са външните факти от неговата биография, но за нас далеч по-важни са движещите сили вътре в душата и аза на Макрон, защото по тях можем да разберем действията му и евентуално наследството от минали инкарнации. Както Хитлер си имаше своята мирогледна книга „Моята борба”, маркирала пътя му към „величието” и падението на Германия, така и Макрон има своята „Революция – битката ни за Франция”,  разкриваща намерението му да направи Франция свободна, горда както в миналото, с водещи позиции в света, за да не изглежда както сега „уморена и уплашена”, оставена в това състояние от безкрайно слабия президент-социалист Оланд. Поначало социалистите са хора, търсещи парите на другите за своя употреба.  С типичния английски хумор преди години великата Маргарет Тачър правилно отбеляза, че  „социализмът свършва, когато свършат чуждите пари”. Подобни хора винаги искат да правят революции и променят общественото устройство без да се интересуват от последиците. В този смисъл Макрон е социалист, защото иска да прави революция във всички области на обществено-политическия живот на Франция, но търсейки някакъв трети път между лявото и дясното, между социалното и консервативното. Разбира се, че тези последните отдавна са претърпели такива метаморфози, че трудно могат да бъдат съпоставени с аналозите им от 19. век. Къде тогава го вижда въпросния „трети път” Макрон?

    Говори за връщане на морала в политиката, за нов живот на „склерозиралите” френски структури чрез реформа на правосъдието, образованието, данъчната система и кодекса на труда. Иска оптимизиране на администрацията и обръщането ѝ към гражданите. Иска да изземе от синдикатите и работодателите управлението на осигуровките срещу безработицата и го прехвърли към държавата, да опрости системата на пенсионното осигуряване като в същото време опрости нормативната основа и улесни икономическата активност, за да даде повече свобода на компаниите.

   Тези и други свои революционни реформистки намерения той се опитва да ги прехвърли и към Европейския съюз като цяло, за неговото коренно обновление. В основата на родилия се преди доста десетилетия и преминал през различни форми и разширения европейски проект, изначално бяха  заложени идеите за мира, благоденствието и свободата. Липсва Христос, а както Беинса Дуно е  казал, „всяко дело, което е в Името на Христос е цвят, който връзва и дава плод, а всяко дело, което не е в името на Христос е цвят, който не връзва и не дава плод”. Съюзът без съмнение се нуждае от метаморфоза. Предложението на Макрон за възраждането му има ценностен и програмен характер. В основата той поставя същите идеи, формулирайки ги като свобода, защита и напредък, но разгръщани в условията на свръхфедерализъм. Отрича национализма, но както наскоро заяви, вярвал в „открития патриотизъм”. Търси кибер и военна сигурност за Европа, говори за ревизия на Шенгенското споразумение и стесняване на шенгенското пространство, което да се обвърже с единна европейска политика за предоставяне или отказ на убежище, говори за европейски финансов щит – еднакво заплащане навсякъде за една и съща работа, както и минимална работна заплата, подходяща за всяка страна. Настоява до края на тази година идеите му да бъдат обсъдени на форум-конференция без теми табу. Зад всичките му предложения обаче ясно прозира егоистичното намерение Франция и самият той да станат лидера в Европа за сметка на всички останали страни и народи.

  Идеите са хубаво нещо, но за всичко трябват пари, а свръх-социалната Франция сега е в икономическа криза. Затова Макрон се обърна към Германия и нейните пари. На 22.01.1963г. в Аахен германският канцлер Конрад Аденауер и френският президент дьо Гол бяха сключили обвързващ договор между двете страни. На 22.01.2019г. в същия град канцлерът Меркел и президентът Макрон сключиха нов договор с три стълба като продължение на миналия, с който обвързването между двете страни става много силно с намерението около този съюз да се изгражда бъдещето на Европа и тя стане способна да се съпротивлява на САЩ, Китай и Русия. Първият стълб е  сигурност и външни работи. Той предвижда създаването на нов съвместен съвет за отбрана и сигурност, общи и регулярно провеждани заседания с по 50 депутата от двата парламента, лобиране от Франция за постоянно място на Германия в Съвета за сигурност на ООН.

   Вторият стълб е свързан с икономическото сътрудничество и предвижда създаването на германо-френски икономически район с хармонизирано икономическо законодателство, премахване на бариерите пред инвестициите, цифровизация на икономиката (Германия вече проведе търг за 5G мрежа в цялата страна), разработване на изкуствения интелект, на възобновяеми енергийни източници и борба с промените в климата.

   Третият основен стълб на договора визира трансграничните връзки и предвижда широко разгръщане на сътрудничеството между градовете, разположени по 450-километровата граница между двете страни. Ще бъдат поощрявани най-различни инициативи между тях, транспортните, езиковите връзки и т.н.

  Канцлерът на Германия Ангела Меркел е вече в края на своята политическа кариера. От нея идеи за обновление на Европа не могат да бъдат очаквани. От посоченото дотук става ясно, че като главен реформатор на Европейския съюз се напъва да стане Еманюел Макрон. За да постигне своите намерения, той е готов на всякакви маневри, следвайки напътствията на Макиавели и силите, издигнали го до тази му роля, което неминуемо води до задълбочаване на противоречията с Германия и другите страни. Защо обаче на европейския политически небосклон изобщо стана възможна появата на такава „странна” личност?

   „Емануил” е едно от названията на Христос, Който като 43 „поколение” влезе на Богоявление в човека Исус, появил се от своя страна след 42 поколения опазване на кръвно-родовото начало в еврейския народ, тръгнало от праотеца Авраам. Христос-Емануил е надродов, наднационален и се жертва заради еволюционното издигане на самото човешко същество, докато френският му съименник се води от своите личностни амбиции, съчетани по съвместителство с френските такива. Фамилията му „Макрон” произлиза от думата макро, но докато макрокосмическият Христов Аз, като слязъл от пралайята на Божественото Триединство Дух Живот възкреси физическия фантом на Исус и положи началото за превръщането на настоящия Макрокосмос в нов и издигането му чак до октава, то от същия настоящ Макрокосмос в откровение ни беше разкрито, че амбициите на Макрон са над възможностите му. Следователно, неговите намерения няма да се изпълнят така, както ги е замислил. Със своите действия той разцепва Европа и разстила „червения килим” пред инкарнацията на Ариман.  Неговият егоизъм засегна особено много българите по отношение на така нареченият „пакет Макрон”, целящ ликвидирането на международния транспортен бранш в България и превръщането на нови стотици хиляди българи в икономически емигранти, работещи за западните икономики.  Той няма намерение да се отказва от разтурването и на други печеливши сектори от нашата засега не чак толкова мощна икономика.  Той не знае, че гордостта на Франция – катедралата „Нотр Дам”, я има благодарение на скритото българско присъствие. Храмът пламна във Велики Понеделник от Страстната седмица,  когато в Поврата на Времената Христос очисти един друг храм от настанилите се в него търговци. При първото храмоочистване, разиграло се веднага след кръщението в река Йордан, самото макрокосмическо присъствие на Христос в Исус при влизането Му в Йерусалимския храм, предизвика ужас в астралните тела на търговците и те панически побягнаха. Тогава нямаше нужда от думи. В понеделника на Страстната седмица волята на човека Исус в осъждащите му думи, предизвика прекатурването на масите и бягството. Катедралата Нотр Дам отдавна е превърната в търговски храм, въпреки че в нея се извършват и литургии, защото след така наречената „Велика френска революция”, този народ с бързи крачки започна да се отдалечава от християнството в посока към светското, към атеизма. Духовната му задача е свързана с развитието на разсъдъчната душа и всякакви напъни за лидерстване в епохата на съзнателната душа са предварително обречени на неуспех. Намеренията на Макрон влизат в рязко противоречие с еволюционните задачи на европейските народи, които изискват постепенен завой в посока изток и подготовка на Шеста културна епоха. Този завой води до софийното граалово християнство като подготвител на още по-висшия импулс на манихейството от Шеста коренна раса, какъвто потенциал се крие в Азовият Импулс на Синтеза, тръгнал от България на границата между 2. и 3. хилядолетие. Столицата на България носи името на Премъдростта Божия. Макрон действа срещу Нея, действа срещу българите  и заради тази му неблагодарност, на Велики понеделник в катедралата, носеща името на земния представител на Небесната София, лумна предупредителният и очистващ пожар. Когато чух новината, първата мисъл преминала като мълния през съзнанието ми беше името Макрон. Всяка неблагодарност се наказва! Българите сглупиха с избирането на Румен Радев и пламна село Хитрино. Макрон и силите зад него тръгнаха срещу България и пламна Нотр Дам. Днешният човек е длъжен да преодолее състоянието „недорасляк“, като прекара през огнена метаморфоза тъмния егоизъм в астралното си тяло, за да се превръща то в Дева-София и стане способно да функционира в нова форма на съзнание. Нужно е Посвещение със Светия Дух, нужен е обновеният Паладиум, нужен е Азовият Христос! Всички промени в свързаната с нисшия аз сегашна отражателна форма на съзнание, вече бяха изпробвани и резултатите са видни. Идеите на Макрон са просто реминисценции на вече доказали безплодието си напъни, от които ще се пръкнат нови проблеми без изгледи за изход. И тук съвсем естествено се появява въпросът, кои сили движат този политик от миналите му животи? Откога върви кармическата му свързаност с Брижит? Нека следващите изречения от нашата лекция бъдат приети само като насоки за размишление и достигането от всеки на евентуален отговор!

   От историята знаем, че в 6. век след Поврата на Времената в Арабския полуостров се извиси сякаш от „нищото” пророкът Мохамед, който, получавайки откровения от духовния свят даде началото на религиозен импулс с такава мощ, че за стотина години успя да се  разпростре на огромна територия сред многобройни народи. Най-голяма подкрепа Мохамед имаше в лицето на  вярната си съпруга Хадиджа. Мохамеданите атакуваха Европа през Константинопол, но бяха спрени от водача на българите Тервел и чак до идването на селджукските турци на Балканския полуостров през 14. век, от югоизток Европа беше защитена за да се развива в християнски дух. След като преминаха през протока Гибралтар и прегазиха Пиренейския полуостров, на запад далеч по-малобройната мохамеданска войска  беше спряна в земите на южна Франция от Карл Мартел. Живеенето в християнска среда на европейските народи външно беше гарантирано, но както знаем от антропософията, преминали през инкарнациите в следващите си животи,  много видни мохамедански личности изиграха съществена роля в християнска Европа. Франсис Бейкън, Удроу Уилсън, Ян Коменски, Чарлз Дарвин, Лаплас и много други, са все преродени мюсюлмани. Днес старият континент, поради кармически причини и заради пъкления план на тъмни окултни ложи за расова промяна, се напълни с мюсюлмани от Източна Азия и Северна Африка, както и с негри от африканския континент. Ролята на главен външен фактор за тази инвазия изигра Ангела Меркел със своето „добре дошли”. Дали тя не е някой прероден мюсюлманин от предишен живот? Кои от днешните и по-предишни политически лидери в Европа са също преродени мохамедани, затваряли си очите в продължение на десетилетия за гибелните промени в религиозния и етнически състав сред европейските народи? Макрон един от тях ли е? Преродените мюсюлмани прокарваха в миналото пътя на материализма в Европа и донякъде това беше правомерно, тъй като човекът трябваше да обърне поглед към изследване на заобикалящите го природни царства по пътя на естествознанието. Но сега времето е друго и иска противоположното – преход от абстрактното към съзерцателното мислене и подновяване на изгубената връзка между човеците и йерархиите. В революционните и до голяма степен популистки идеи на Макрон, не е трудно да се види антихристиянския им материалистичен характер и от реакцията на европейските народи ще си проличи докъде ще се разпрострат неговите намерения.

   Като ярък контрапункт от България действа Бойко Борисов. Той е открит, добронамерен и винаги търси пресечната точка между разнородните интереси. Иска мирът, сигурността и напредъкът да бъдат за всички народи, защото ако не се надрасне националния егоизъм,  Европа е обречена да гори в пожара на противопоставянето. Бойко се изявява като истински лидер от континентален мащаб в християнски смисъл. Неведнъж е заявявал, че Европа е най-доброто място за живеене в света и трябва да бъде запазено като такова. Може и да не е езотерично подготвен, но благодарение на забележителни предишни инкарнации, притежава жива връзка със Спасителя и тя го води през всички изпитания. Той отдавна е разбрал, че негова е отговорността да преведе българския народ през нашето толкова сложно време към онзи пиедестал, който му се полага като „най-древния народ на земята“[6].

   Както се полага на един християнин, срещу него са се надигнали ретроградни противникови сили от най-широк спектър, за да го свалят от власт и смачкат. Обаче не знаят, че не воюват срещу него, а срещу силите, които стоят зад него. Използвайки като инструмент тъмните сили, светлите сили активираха здравословното чистене в партията ГЕРБ, за да се мине към нов етап в управлението на България, адекватен на нейния възход. На външен план основаната от Бойко партия ще има съществена роля в този възход. На духовен план мощна подкрепа идва от все по-нарастващите привърженици на Синтеза на двата християнски импулса от 20. век, в чийто център застава отношението между индивидуалния човешки Аз и Аза на Христос.

    Днес е Великден, днес е празникът на Аза и той е за цялото човечество. След като го има Възкресението, значи има и надежда за бъдещето. Нека с тази надежда и поздрава  „Воистина Възкресе”  приключи настоящата ни среща, братя и сестри в Христа!                     

                                              



[1] GA 243 „Съзнанието на посветения“, 11 лекции в Торки от 11 до 22 август 1924 г.

[2] Виж GA 292 „История на изкуството като отражение на вътрешния духовен импулс“, лекция 3.

[3] Става дума за Реймското евангелие, написано на кирилица и глаголица, което днес се пази в трезора на библиотеката в град Реймс, Североизточна Франция

[4] GA 286 „Пътища на един нов стил на строителство“, предговор от Мария Щайнер към първото издание от 1926 г.

[5] Пак там, Приложение. Развитие на архитектурата във връзка със смяната на хилядолетията

[6] „Учителят, лечителят, пророкът“ т.3 – Учителя за българите

0.1466