mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Слънчеви лъчи / Елохимът Яхве и мистерията на българския народ - част 2

Елохимът Яхве и мистерията на българския народ - част 2
25.05.19 07:10
 Също толкова трудности създава и осмислянето на така нареченото „зло”, без преминаването през което е невъзможно и свързването с Христос в Неговото Второ Пришествие. В книгата си „Спускането в слоевете на Земята” от 2008 г. Юдит фон Хале говори удивителни неща за злото. В началото на лекцията представихме Сорат като онзи Престол-„Син”, поел задачата да съпровожда слизането на Субстанцията, следвайки заложената още в предния цикъл земна интенция. При първоначалната жертва на Престолите в началото на еона Стар Сатурн нямаме отхвърляне от страна на по-висшестоящите Херувими и затова земната интенция в Субстанцията не се изяви толкова ярко. Този еон беше нещо като повторение на предишния цикъл. След повторната жертва на Престолите в началото на Старото Слънце и след появата на собствения живот на цикъла с жертвата на Господствата, Сорат се намеси по-сериозно, като Луцифер скъса космическото си братство с Христос. Разделението между двете интенции започна да става все по-видимо. Ако в предния цикъл можем да приемем, че Сорат и Христос са нещо като „Космически Братя”, сега разделението помежду им щеше постепенно да превърне първия в „главния Антихрист”, наречен от Щайнер „Слънчев демон”, а втория – в „Духа на Слънцето”. От една страна Сорат е „слънчев” като носител на съответната интенция, а от друга е „демон”, защото застана срещу Христовото слънчево начало. Просто ролята на Сорат е да бъде противника, предизвикал появата на злото заради създаването на Десетата йерархия на Свободата и Любовта в условията на свободен избор между двете интенции. Проблемът не беше в съществуването на самата земна интенция, заложена още в Промисъла на Бащинската Основа на Света, а в това , че от нея се отдели като самостоятелна интенция „лунната”, при която имаме слизане не заради издигането, а пропадане без изгледи за издигане. Сорат не е противник на азовата ни форма, възникнала от „неговата” интенция, а срещу материалистичното изявяване на „аза” като его, което повлича Субстанцията към бездната на абсолютното зло. И Сорат и подчинените му луциферически, азурически и ариманически духове, искат човекът да намери връзка с индивидуалния си Аз и започне издигането към слънчевата еволюция, като заедно с него и те поемат нагоре. Но човекът все повече затъваше надолу и затова се наложи да дойде Христос със Своето жертвено дело. Когато на Велика Събота пое надолу през слоевете на Земята чак до деветия, за да събере нужната сила и осъществи спасителното за човешкия фантом възкресяване, според Юдит фон Хале Сорат се „закача” за Него. Това се случи след смъртта на Исус, за да избегне слънчевият „демон” преминаването през земна смърт в материалното и така „заобиколно” да стигне до възкресение. Виждаме, че в най-голямото дело от Любов на Христос присъстваше също и Неговият противник Сорат. Истинската, Космичната Любов, може да се роди само в преодоляването на злото. Спасителят дойде от безвремието на Пралайя, но се свърза с еволюцията и времето в цикъла. Сорат избягваше подобно свързване, но все пак в най-важния момент от развитието се промъкна покрай Христос с намерението да осуети раждането на спасителния за човечеството Импулс. Нека пак да повторим – това е неговата роля! Няма как да не се сетим за думите на Учителя Беинса Дуно, че когато той се качва нагоре, се разминава  с тъмните духове, които слизат надолу към хората, но не си пречат взаимно, защото всеки изпълнява своята задача. Разбирането на злото е велико постижение за човешкото съзнание!

Юдит посочва, че при трите земетресения в първите часове на Великденското утро, Христос на три пъти „изритва” и вкарва Своя противник в три области от земните слоеве, като по този начин го заточва там и не му позволява да Го последва в триумфалното Му Възкресение. Ако не беше го „натикал” в земното, Христовото дело щеше да се обезсмисли, защото Сорат би доказал, че може да има възкресение и без преминаване през смъртта в материалното, докато Бащинската Основа на Света искаше от Христос да познае земната смърт в тялото на Исус. Все пак от опита на Сорат обаче останаха дълготрайни последици за човечеството. Например Ахасфер – съществото, преминало през неправомерно посвещение „без умиране в Христос и възкресение в Светия Дух”, което сега броди от народ в народ на астрален план, продължавайки да преживява сред хората земни опитности по неправомерен начин. Или мистериите, свързани с числото 666. В лекцията си от 11.10.1918г.[1] Щайнер говори за годините 333 и 666. Христос въведе в земното развитие ритъма на 33 години, което ще рече, че действието от заложения импулс започва да се забелязва в историята след 33 години. Свързаният с разделението Сорат въведе контра импулс с числото 66. Сорат въведе и импулса на числото 666 срещу числото 333, което изразява сливането на човека със Светата Троица. Годината 333-та беше средата на Четвърта следатлантска културна епоха. Тогава трябваше да се изживее апогея на разсъдъчната душа и да се осъществи Мистерията на Голгота, но Христос направи нещо друго заради годината 666-та. В нея стана сливане на три потока – този на нормалното развитие, с луциферическия и ариманическия странични потоци, и Сорат е имал намерение да залее преждевременно човека с културни знания за съзнателната душа, каквито трябваше да навлязат в него чак в средата на Пета културна епоха. Това щеше да доведе до смесване по неправомерен начин на разсъдъчната и съзнателната душа и човекът не би развил висшите си духовни членове, което постепенно би го превърнало в нещо подобно на животно. Ето защо се наложи Христос да дойде 333 години по рано и в известна степен да неутрализира замисъла на Сорат, който щеше да се осъществява чрез академията Гондишапур.

Сорат се изяви по-късно с унищожението на тамплиерите, а третото му навлизане в човечеството съвпадна с нашето време. Той ще съпровожда еволюцията ни чак до бъдещия еон „Венера”, когато ще се проведе „последния, страшния съд” за човешките души. Дотогава ще продължава да ни пречи да овладяваме Духа Себе, Духа Живот и Човека Дух, изпълнявайки ролята на „главния Антихрист”, пораждащ злото. Едва след изпълването на апокалиптичното число „666” на бъдещата Венера, той и неговите войнства ще приключат със своите роли и изкупени ще продължат заедно с оцелелите човешки Азове само в слънчева еволюция към Вулкан и следващия цикъл, когато двете основни заложени в Субстанцията интенции, отново ще се съединят в хармоничен съюз помежду си, но на друго, различно ниво, в сравнение с онова от цикъла на Бог Отец.

Началото на тези висини на Духа започна от Поврата на Времената. Тогава Яхве и Михаил се оттеглиха от духовното ръководство на еврейския народ, който като закваска за тръгналото християнство, трябваше да се разтвори сред останалите народи, защото същността на Соломоновия храм и същността на християнството са напълно противоположни. Те обаче не го направиха и попаднаха под влиянието на „вечния евреин” Ахасфер. И до днес се лутат без да знаят накъде да вървят, като основен двигател в живота им е мирогледът на ционизма.

А какво се случи с Яхве и Михаил? Постепенно Михаил стана Слънчев Лик на Христос, а Яхве остави лунната си „служба”, защото изпълни задачата по създаването чрез евреите на Тялото за Господа. В мига, когато Христос премина и през третото Си изпитание в Гетсиманската градина – за което говори Юдит в книгата си „И ако Той не беше възкръснал…” –  на Луната се появява светло петно, Яхве излиза оттам и се насочва към духовното Слънце, т.е. преминава към свързване със слънчевата еволюция. Вече нямаше опасност Тялото на Христос Исус да се разпадне и се осуети преминаването през Кръстната смърт с последвалото Възкресение, за да бъде изкупено грехопадението, защото по отношение но времевия център на земната еволюция, Мистерията на Голгота е духовно-исторически противовес именно на човешкото грехопадение. Яхве получи правото да се издигне до чин Динамис, но жертвено остана да действа в сферата на Духовете на Формата. Шестте останали Елохима също бяха заявили за себе си, „носейки” Христовия Аз-Съм Принцип към въплъщение, но Яхве все още продължаваше да ги „държи настрана” и осъществява еднолично господство над човечеството, парирайки чрез кръвното родство влиянията на Луцифер. Самият Луцифер му беше равностоен противник, защото двамата на Стария Сатурн притежаваха „ ангелски” възможности. Луцифер започна да изостава на Старото Слънце, но възможностите му за изкушение нарастваха до Земния еон и докато ариманическите влияния сред земните хора бяха по-слаби, той беше по-важната грижа за Яхве. Въпреки напускането на лунната си служба, самият Яхве не прекъсваше връзката си с Луната, защото предстоеше да започне Пета културна епоха, през която човечеството беше заплашено от много сериозно пропадане в бездната на лунното развитие. Както никой друг от Боговете Яхве съчетава в себе си познанието и за трите вида течения в развитието, действайки с тях като церемониалмайстор. Христовият Аз-Будхи вече беше влязъл в човека на Петдесятница под формата на Христов Импулс и задачите за нас коренно се промениха. В предишните времена Яхве действаше през еврейските пророци „нощем”, а сега Мистериите бяха станали „дневни”. След оттеглянето си с Михаил от ръководството на еврейския народ, те преминаха към изпълнението на други функции. В антропософията е говорено доста какво вършеше Михаил, подготвяйки се за епохата, когато щеше отново да поеме водачеството, но за Яхве след Поврата на Времената почти нищо не се знаеше. До днес!

През 1898г. във Варна бодхисатвата Беинса Дуно приема послание от същество, което накрая се представя като „Елохил, Ангел на завета Господен”. Това същество, в своето „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”, нарича българите „род избран, семе царско, народ, на който Господ на Силите е вожд”. Посочва, че ни е „поел под своята охрана” още през „отдалечено минало”, когато „Духът ни не притежава никакво красота”, „отвратителни сме наглед” и с „грубо сърце”. Но „любовта му към нас му продиктува свято задължение” и се нагърбва със задачата да ни отведе до „славното бъдеще и святата длъжност в Царството на Мира”, което вече „иде и наближава в силата си”. Веднага възниква въпросът кога ни поема под „върховната си охрана” и кой е той самият?

Още преди 18-20 години бях изразил предположението, че става дума за същество от йерархията на Елохимите. По-късно в откровение това ни беше потвърдено с пояснението, че е Слънчев Дух на Формата. Предполагах, че е някой от шестте останали на Слънцето Елохима. Тогава не знаех за преминаването на „лунния” Яхве към духовното слънце в Поврата на Времената. Днес за първи път публично можем да съобщим , че „Призвание към народа ми...” идва от Яхве! Елохимите „опекунстват” коренните раси. Като водач на Пета коренна раса, в по-широк смисъл Яхве „наблюдава” българите от най-дълбока древност, когато започна формирането на първите народи. В по-тесен смисъл вероятно поема върховното водачество над нас от 4. век след Христа, когато покрай многото важни земни събития, до голяма степен се осъществи преходът по предаването на контрола върху мисъл-силите на Космоса от Елохимите към Архаите. В предишните епохи Духовете на Формата вграждаха по природен начин мислите в човека, докато Духовете на Личността са обърнати към индивидуалното в нас и очакват да си взаимодействат със свободни Азови същества. Отдавна знаем, че българите са натоварени с огромната задача да отговарят за Азовото развитие на човечеството и затова Яхве ни нарича „род избран, семе царско, народ, на който Господ на Силите е вожд”.

   Но в 20. век бодхисатвата ни разкри и още нещо много важно, свързано с българите, заявявайки, че „избрахме българския народ, понеже той представлява черния дроб на човечеството”. Българите са „заели най-трудната част в общочовешкия организъм” и затова „тук страданията и противодействията са най-големи”. И още: „черният дроб е оная материя, която е създала света. Господ е създал света чрез черния дроб. При сегашното устройство черният дроб решава всичко”, защото е „цялата лаборатория на човешкия живот на земята”[2]. Защо Учителя изрича тези „странни” думи?

За всеки, който е навлязъл по-дълбоко в духовната наука, е позната връзката на този орган с кръвта, с материята в по-широк смисъл и с азовото развитие. Говорим за „генерала в нашия организъм”, натоварен с повече от четиристотин жизненоважни функции, свързани с обмяната на веществата, с дезоксикацията, с храносмилането, с терморегулацията, с екскреторната дейност и т.н. След кожата е най-големият морфологично и функционално най-комплексен орган. Той „казва” какво да става с навлезлите в организма външни вещества, защото е в най-пряка връзка с етерното ни тяло, чрез което всъщност се осъществява „храненето” на човека. Физически е нещо като „възпалителен излив” на етерното тяло и е образуван съобразно с него. Не е чудно, че е единственият саморегенериращ се орган, изключително богато снабден с кръв и участник в образуването на някои от нейните съставки. Можем да го приемем за най-голямата жлеза.

Но изброените характеристики са до известна степен „по-външни”, а духовните му функции са не по-малко впечатляващи. Създаден от траките-българи, до нас е достигнал чак от Трета следатлантска културна епоха митът за „мислещия напред” титан Прометей, дарил „огъня” на „простосмъртните” и заради „прегрешението” си наказан от Боговете с приковаване към скала в планината Кавказ. В тази му постъпка се съдържа историята на цялата Пета коренна раса и във всеки човек се повтаря съдбата-страдание на Прометей за освобождаване от „веригите на Хефест” и от скалата-Земя. Прометей даде сила на хората, която ги въведе в земния живот с отразеното от мозъка мислене, довело до първата форма на азово самоосъзнаване, но с цената на повредени жизнени сили. Орелът, символ на астралното тяло, въжделенията и отражателното мислене „кълве през деня” от жизнеността на „черния дроб”, т.е. етерното тяло, а през „нощта” той се възстановява от „сълзите на жлъчката”(свързана с астралното тяло), т.е. жизнените ни сили се възвръщат след захранване от астралния свят.  Титанът не изпитва болка от дневното „кълване” и неслучайно черният дроб е единственият орган, който при заболяване (поне в началната си фаза) не е свързан с усещане на болка.

С Прометеевия огън човечеството тръгна да опознава и овладява материалния свят и „яде” преизобилно от плодовете на „Дървото на познанието на добро и зло”. С грехопадението беше отрязан достъпът ни до „Дървото на Живота”, а с Прометеевия огън окончателно стъпихме върху  „образувания от материята на черния дроб” земен свят. Според Платон, в черния дроб се събират тъмните сили на организма – по-точно гнева, ревността и алчността – и от това той заболява. От друга страна обаче чисти всяка попаднала в нас отрова. Функцията му е най-трудната, защото е „цялата лаборатория на човешкия живот на земята”. Приема проникналите в организма вещества, но чрез жлъчния мехур ги отвежда в аза, а той е пряко свързан с мисленето ни. Черният дроб е нещо като „негатив” на челото и според Щайнер в него е концентрирано всичко това, което в следваща инкарнация ще премине във вътрешната диспозиция на мозъка. Посочва още, че „около черния дроб съществува някаква глава, взираща се в центъра на Земята”[3]. Ние слязохме на Земята именно заради овладяването на първата азова форма и независимото от Боговете мислене. С мита за Прометей българите трасираха пътя натам, но човечеството затъна в „материята на черния дроб” и се оплете в мрежата на Ариман – господаря на тази „материя”. Прометей беше освободен от посветения в Елевзинските мистерии Херакъл – където се работеше за чистотата на астралното тяло, защото освобождението на азовия човек е възможно да се осъществи единствено от спиритуалния човек, т.е. с индивидуалния Аз, а с Мистерията на Голгота Христос генерално прокара пътя към Аза и към Боговете за всеки поотделно, ако Го следва.

  Но развитието дотам е свързано с много грешки, падания, ставания и отново грешки. Като духовни водачи на човечеството, които според Учителя „Бог е записал на ръката си”, т.е. те са Неговият волеви инструмент, при „стъпване накриво” българите си плащат здраво. Както евреите, за които Яхве каза, че „предадоха Помазаника Ми на завета Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави”. И затова „престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите беззакония”. В цитираните от „Призванието...” думи съвсем ясно личи, че говори онова същество,  сключило завета с Авраам от него да произлезе народ и се появи накрая Исус – „Помазаника на Завета”. Изпълнил задачата, Яхве придоби „живот, слава и чест”, но ги жертва, за да се нагърби с друга велика задача.

След Поврата на Времената „Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие”. Учителя също потвърди, че „Духът Елохим е ангелът, поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство”, а самият Яхве в „Призванието...” е категоричен, че е избрал българския народ, за да „прослави заедно с него цялото славянство”. Пак Учителя убедено твърди, че „славяните са новия Израил”, но за разлика от евреите ще „изпълнят мисията си” и няма да пропаднат като тях. Как беше задействана мисията на българите като „пионери сред славянството” и представляващи „волята в общославянския организъм”?

Яхве извика „открай небесата двамата си служители”, т.е. Кирил и Методий, да ни „донесат радостната вест и напуснем мрака на тъмните езически богове”. Настава „радост голяма в световете на Виделината”, когато Бог полага „печата на Великото си Име върху българите” и „влага Духа си в сърцето” ни в „завет вечен”. Този „печат” е „Словото на Истината и Словото на Живота” – глаголицата, с която можем да възлезем във „Вечната Виделина на Живота” – „Исус”, т.е. в Христос. Възлизането щеше да става с преведения на глаголица „Нов Завет”. Яхве се явява на тогавашния ни „царствующ господар” Борис І с вестта за „Волята на Небето” да приеме пратениците му на „Новия завет”, с което го удостоява да стане „родоначалник на духовното ни възраждане”. С непоклатима вяра Борис приема даденото обещание по начин, „подобен Аврааму”. Авраам беше принесъл в жертва на хълма Мория сина си Исаак, а Борис наказа сина си Расате с ослепяване заради съпротивата му срещу новото. От този ден се извърши „призванието” на българите от „Господа на Силите”. Борис стана духовният родоначалник и на славянството, сред което Бог да има свой „дом”, т.е. съсъд, където се подготвят условията за бъдещата Шеста културна епоха. Когато Яхве говори за „Бог”, за „Господ на Силите”, трябва да разбираме Бащинската Основа на Света – Абсолютния Аз, извора на Азовия Принцип, а Господ на Силите в цикъла е Христос. За „Вожда на Спасението”, за „избраника” на Бащинската Основа на Света  е необходимо „въздигането на славянството”, за да се появи Той сред човечеството „в пълната си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, царството Божие на Земята”. „Царството на Мира” е света на йерархическите същества, с който връзката през различните епохи се осъществява по различен начин. Резултат от появата на Яхве пред Борис беше тръгването на богомилството, като подготовка на човечеството за предстоящата Пета културна епоха на съзнателната душа, когато азовото начало щеше да заяви себе си по силов и убедителен начин. Преди повече от хиляда години, инспирирано сред новия си избран народ в съответствие с променените макрокосмически условия, тръгна едно християнство, много различно от така нареченото „православие”. Както знаем, българите са първите християни в Европа и тяхното софийно разбиране на Новия Завет дойде директно от апостолите Павел и Андрей. След 4. век, обаче, живото християнство постепенно започна да се канонизира и великите софийни истини да избледняват във вземащото надмощие светско присъствие. Космическата интелигенция падаше като „златен дъжд”, но малцина го улавяха и съвсем естествено се появиха съмненията в евангелските факти. Тази „мътилка” действаше в съзнанието и на българите, а като прибавим и мощното влияние на старите култови форми – толкова устойчиви чак до наши дни – беше ясно, че трябва помощ свише. Тя дойде от Яхве през Борис и внука му Боян Мага, а също и от преродените Дева София и Йоан Богослов, олицетворяващи със самите себе си същността на софийното християнство. Богомилският импулс тръгна да спасява и лекува християнството в различни посоки по света, повдигайки го на друго ниво на разбиране и практикуване.

   И тук се появява резонният въпрос – освен Яхве имаха ли си българите пряк духовен водач по подобие на Михаил спрямо старозаветния народ? В лекцията „Знакът”от 08.10.2006 г. подробно съм описал как стигнахме до откровението, че от 850-та година насетне, откогато започна поредното му издигане в ранг Дух на Времето, този водач е Архангел Рафаил. За него в Стария Завет има само едно споменаване, когато излекува слепотата на праведния Товия и това довежда до вътрешното му духовно пробуждане, за да познае Архангела като свой спасител-изцелител. Въпросният случай дори не е включен в каноничния текст, но за нас е по-важно, че представя Рафаил като Архангел, който действа със силите на космическото изцеление, със силите на вечната младост, свързани със самото „Дърво на Живота”. Известно е, че носител на тази душевна субстанция е Натановата Душа, приела в себе си Христовия Аз- Будхи и преминала заедно с Него през смъртта на Голгота. Не е никак случайно, че в кръгооборота на годината Разпети Петък и Възкресение са под особеното въздействие на Рафаил. От образуващите природния миров кръст четири Архангела, той е покровител на пролетта, по което време се е осъществило най-великото събитие в Космоса. С Мистерията на Голгота земният еон беше „разцепен” на две половини и от Марсовата преминахме към Меркуриевата половина, а Рафаил е свързан с духовната сфера на Меркурий, познат като „зорницата” от „Апокалипсиса” на Йоан. Следването на „зорницата” означава все по-мощно разбиране и практикуване на Христовия Азов Импулс. Българите са носителите на Азовото начало. Рафаил стана техен водач след Мистерията на Голгота и при слязла Космическа интелигенция, защото от кръвно-родовото инстиктивно-лунно преживяване на Азовото в старозаветния народ, трябваше да се премине към дневно будно Азово човекоставане. Богомилските жреци бяха неговите носители.

Някой може да възрази, че Учителя по различни поводи е определял българите за сатурнови типове, че е посочвал „Сатурн и Марс” като „характеризиращи” българина, че „силите на Сатурн организират черния дроб” и т.н. Вярно е – България се намира под духовното въздействие на зодиакалния знак „Козирог”, на който отговаря спиритуалния мироглед в кръга от 12 мирогледа. Също така е вярно, че когато Сатурн навлезе в Козирога, душевната нагласа „гнозис” се намира на своя „трон”. Учителя определя българите като „най-древния народ на земята”. Най-древният неминуемо носи историята на човечеството в себе си. Сатурновата сфера е паметта на Боговете за нашата Слънчева система и затова българите са „сатурнови типове”, които трябва да бъдат носители на истинския гнозис по адекватен за всяка епоха начин.

 Сферата на Марс е „речта на Боговете” за мировите тайни, а българският език – пак според Учителя – е „най-точния, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога”. Затова българите са и „марсови типове”, но също така са били в древността най-страховити бойци. Влиянията от сферата на Марс се промениха едва след жертвата на Гаутама Буда през 1604 г. Пак в тази сфера, когато човешката душа се завръща от Полунощния Час на Битието (ако изобщо е стигнала след смъртта си до там), речта на Боговете се превръща в духовна субстанция, от която после се появява егото, за да се отделим от Космоса и подготвени стъпим на Земята. Всеизвестно е, че българите са индивидуалисти в позитивен и негативен смисъл. Това идва от Марс.

Предпоставките памет-Сатурн и реч-Марс ги има, но те трябва да водят нашия народ до Мистерията на Голгота, с която Словото-Христос от една страна „спази закона” в Манвантарата, но от друга заложи принципа на октавата, гарантиращ, че ще има нов цикъл на сътворението след преминаването през седемте еона от настоящия цикъл. Българите винаги трябва да се стремят към чистата „вода”, бликаща от „извора” на Голгота и да я дават на другите безкористно. До „извора” се стига чрез Аза и само тогава „водата” е целителна. Рафаил пое българите, за да изцеляват народите!

В GA 243 „Съзнанието на посветените“, Щайнер помества управлението му непосредствено пред управлението на лунния Архангел Гавраил, изпускайки управлението на марсовия Архангел Самаил, което е продължило от 1190 до 1510 година. Вероятно по изключение Рафаил е продължил да въздейства върху някои области на духовния живот на човечеството и в епохата на Самаил. Кои могат да бъдат те?

Епохата на Рафаил трябваше да приключи в 1190 г. При неговото управление започна да се формира славянството, тръгна богомилството и паднахме под източно-римската власт. Освобождението дойде в 1185 г. След това обаче предстоеше да се извърши една Мистерия, сравнима само с онези възкресявания в Поврата на Времената, извършвани лично от Христос. В средата на 13. век човечеството премина през състоянието на напълно прекъснати дори и за посветените връзки с духовния свят. Както никога преди това, Елохимите можеха да въздействат пряко върху вътрешния живот на човека. Става дума и за седемте Елохима, но все пак Яхве притежаваше най-богат опит по ръководенето на земното ни развитие. С Мистерията на Арбанаси Лазар-Йоан си формира свое неразрушимо етерно тяло и то започна да инспирира всеки, тръгнал по пътя на езотеричното християнство да търси връзка със Спасителя. Можем да не се съмняваме, че главните действащи свръхсетивни същества в посочената Мистерия са били Яхве и Рафаил. Изглежда затова вторият е удължил своето влияние и в Самаиловата епоха. Разбира се, можем да посочим и други причини за удължаването, като например кръстоносните походи, породени от „Рафаиловия копнеж” по духовния изток за изцеляване на западноевропейския духовен живот и отвоюване на Божи гроб от възстановената лунна религия на Яхве под формата на мохамеданството, в което Христовият Импулс е изцяло отстранен. За разлика обаче от воюващите силово-марсово кръстоносци, богомилите изцеляваха със Словото и взетите от природния свят лечебни средства. Подобно духовно лечение хората получаваха и продължават дори и до днес да получават от картините на ренесансовия художник Рафаело, намиращ се под духовното покровителство на едноименния Архангел. Известен е факта, че художникът е роден и умира на Разпети петък, което можем да приемем като допълнителна  причина духовното въздействие на меркуриевия Архангел да се проточи чак до епохата на Ренесанса. Известно е също, че Рафаело беше прероденият Йоан Кръстител.

Тук можем да съобщим един интересен факт, изнесен от Дамян Попхристов. Когато с група съмишленици отива в родната къща-музей на Леонардо да Винчи в Италия, уредничката на музея ги попитала на какъв език говорят. След като чула отговора, възкликнала: „Знаете ли, че майката на Леонардо е българка”!? Тя е била наследница на емигриралата към Италия българска аристокрация след падането на България под ромейска власт. Кой знае, възможно е Леонардо да е пряк потомък на Самуиловия царски род?

След Ренесанса започна Просвещението. Появи се и немският идеализъм, сред който Рафаело се инкарнира в личността на Новалис. През всичкото това време българите бяха под петвековното владичество на османлиите заради отвратителната гнусота, с която „раздразниха Бога”. В „дълговечното робство” Яхве постоянно ги ръководи „в пътя на търпение и смирение” и ги учи „да изправят живота си, да осъзнаят греховете си, да се разкаят и обърнат с всичкото си сърце към Господа”, с Който са „съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот”. Когато в края на „дълговечният изпит Небето решава по висше усмотрение на Божията Промисъл” да ги избави, Яхве е първият, който се „застъпва да ги освободи”, „като предполага, че ще поправят миналото”. Оказва се, че те  „злоупотребяват с даровете на свободата” и Духът му е „трогнат от печалната картина”. Затова се „явява за втори път” сред тях – този път чрез инкарнирания отново Борис в личността на Петър Дънов, приел една година по-рано в себе си вселения Бодхисатва и бъдещ Буда-Майтрейя. Предстоеше Кали Юга да свърши и се премине към светлата епоха, в която  „скоро в пълната си слава и сила” да започне Христовото Етерно Пришествие. Тук имаме първото възвестяване на главното събитие за следващите около 3000 години! То дойде от Яхве през Бодхисатвата, защото според Щайнер именно Бодхисатвата е онзи „център”, който „отговаря” за Второто Пришествие. Предстоеше да започне Великото Християнство на Светия Дух, свързано с разбирането на Христовия Импулс, иначе просто културата няма да може да се движи напред и ще рухне. По най-категоричен начин Учителя заяви, че всяко дело, което е в Името на Христа е цвят, който връзва и дава плод. В противен случай не връзва и съответно не дава плод. До 20. век Християнството само се подготвяше. То е  в самото си начало на прехода към постепенно и всеобхватно бъдещо разбиране, което в съчетание с родените в Мистерията от 1936 г. морални сили за справяне със злото, ще отведе човека до осъзната среща с Етерния Христос.

Яхве предупреди водачите на българския народ да го водят „в пътя на Истината”, иначе ще „допусне да се стоварят три злини върху народа : глад, мор и разорение”. Вместо към Духа на Истината обаче, след освобождението българите се втурнаха „своенравни и разединени” да се противопоставят помежду си. Появи се и „адската омраза” към „свята Русия”, от която очакваме „дан, както Мелхиседек от Авраама”. Омразата към Русия, разбира се, си имаше своята причина в действията срещу нас на отвратителния имперски руски панславизъм, но все пак България е майката на Русия, а всяка майка би трябвало да прощава на непослушното си дете. Резултатът от „печалната картина” беше погромът над народа след Първата световна война, водената на практика гражданска война между двете световни войни и последвалия кошмар на болшевизма.

Но не само българите, а и останалото човечество се оказа съвсем неподготвено за настъпилата огромна промяна. Тя най-напред трябваше да се случи в мисленето. Щайнер написа „Философия на свободата”, но хората не разбраха какво им се казва в нея, защото оставаха в наследяваното през кръвта – предимно от бащата и по-малко от майката – „ембрионално” мислене, което след физическото раждане по инстинктивен начин се проявява под формата на абстрактното отражателно мислене, свързано с физическия мозък. Човеците трупат опит през земния си живот, но го свързват с наследственото мислене и по този начин евентуално могат да достигнат до БогОтец, до природното, но никога до същността на БогСин като Аз. Ако обаче в процеса на развитието и житейския си опит човекът прибави и мисленето на окултиста, то тогава сякаш се ражда отново и само с това пронизано от християнството слънчево мислене, може да се постигне Мистерията на Голгота в нейния Азов смисъл. Яхве-мисленето ни вършеше работа до четиридесетте години на 19. век, но както по-преди посочихме, заради отстраняването на въздействията от шестте слънчеви Елохима, в човешката природа бяха нахлули действията на по-нисши същества, явяващи се противници на самия Яхве. Той успяваше да удържа действията им докато съзнателната ни душа се развие в известна степен, но с настъпването на 19. век влиянието му отслабна, защото ги „изпусна от ръцете си”. Толкова силно изразеното в розенкройцерството търсене на духовното в природата премина в обичайния атеистичен мироглед и доведе до теорията на Дарвин, до атомизацията на науката и т.н., а в сферата на социалното мислене естествознанието се изяви в теориите на марксизма, анархизма и други подобни. Само с Мъдростта на Яхве съпротивата срещу нарасналата ариманизация на живота стана невъзможна, защото тя е една седма от Мъдростта, която човека трябва да усвои в хода на развитието. Другите шест седми ще се придобиват от шестте слънчеви Елохима и едва тогава Мъдростта за Христовия Импулс ще стане цялостна. Яхве беше първата „врата”, а в бъдеще предстои преминаването през нови „шест врати”.

Но най-напред самата Мъдрост на Яхве трябва да започне да се открива на човека съзнателно, а не инстинктивно. Нужна е тотална промяна в мирогледа по отношение на своята собствена индивидуалност, по отношение на народа, сред който се раждаме и расата, към която принадлежим. Нужно е преминаване към съзерцателното мислене и това изцяло зависи от личните усилия на всеки, защото в противен случай неминуемо следва все по-голямо затваряне в личния, националния и расовия егоизъм. Когато Тръмп прокламира, че Америка трябва да бъде „фърст”, това произлиза от личния и националния му егоизъм на вехтозаветен представител, служещ на своя „народностен Яхве”, както всъщност го правят и всички останали народи. Когато някой се провикне „България над всичко”, социалната му загриженост по отношение на своя си „еврейски” народ веднага се превръща в антисоциално действие по отношение на цялото човечество. Живеем в епохата на Михаил като Дух на Времето и всеки национален егоизъм спъва изпълнението на функциите му по отношение на Христос. Както вече подчертахме, нужно е дълбоко разбиране  на Християнството, което означава Михаилово разбиране и едва тогава можем да очакваме, че ще намерим пътя към излекуването на културата и цивилизацията. Специално за нас Бодхисатвата обеща: „Ако България възприеме новият мироглед, новият морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува и цялото човечество”[4]. Когато Яхве през Учителя се обърна към българите, ги предупреди, че ако не потърсят Бога, „ще оставят костите си” и „Бог на Силите ще подигне новото поколение, което ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят”.  Според Беинса Дуно „българин в космичен смисъл на думата означава човек на Духа”. Сега са нужни „българи”, способни да пристъпят през втората врата към Христовата Мъдрост, за да изцелява Христос заболелия човешки живот в Пета културна епоха. Синтезът на двата езотерични християнски импулса от 20. век е онова „лекарство”, приготвено от Архангела целител Рафаил и много невидимо действащи Учители, водещо към Светия Дух и Спасителя. С него първият от шестте слънчеви Елохима ще възвръща жизнените сили в човека, за да го подготвя за Шеста културна епоха, когато ще преминава през третата врата на следващия слънчев Елохим, водеща до действието на Христовия Импулс в ясновидството. В Седма културна епоха ще се включи още един от Елохимите, за да се развиват пророческите способности в нас, а останалите три врати ще се отварят през Шеста коренна раса и със сигурност ще имат отношение към великите манихейски мистерии.

Като най-здраво обвързаният с човечеството още от Лемурийската коренна раса, по всяка вероятност Яхве ще координира целия този разгръщащ се във времето дълъг процес, защото от 20. век вече „официално” се издигна в ранг Сили, което означава, че ще изпълнява длъжността си Дух на Формата от по-горна степен, защото е поел в Аза си субстанция от съществата Динамис. През изминалите 19 века чрез кръвното родство парираше действията на Луцифер от позицията на скрит Динамис, оставайки в сферата на действие на Духовете на Формата. След като през последните столетия Ариман извънредно много засили своите въздействия върху хората, сега космически Яхве се изправя срещу него, защото самият Ариман е нещо като скрит изостанал Динамис още от еона Старо Слънце. Ако му се позволи, е в състояние да променя дори траекториите на планети от Слънчевата система. Или поне на по-масивни астероиди, идващи основно от пространството между марсовата и юпитеровата сфери, където се реят последиците от древната „Битка в небето”, състояла се  между правомерно еволюирали и изостанали Сили. Един доста голям астероид се е насочил към Земята и се очаква в 2029 г. да мине близо до нея. Астрофизиците си фантазират различни технологии за противодействие, но в крайна сметка дали Ариман ще ознаменува своето вселяване през същата година със зрелищна природна катастрофа на Земята, зависи от действията на човечеството дотогава и от Самия Христос като Дух на нашата планета. „Великата битка на Земята” е вече в ход и за нас е особено важно да осъзнаем какво Яхве очаква да сторим. А то наистина е революционно!

С издигането си до ранг Динамис Яхве заема най-нисшия член на съществото Мистичен Агнец, където в зодиакалната област на Везни става прехода от планетарни към звездни влияния, т.е. от земното към слънчевото начало. Правомерната функция на Духовете на Формата се изразява в създаването на твърди, фиксирани и устойчиви форми заради развитието на азовото ни самосъзнание. Същността на йерархията Сили е в движението и посредничеството между твърдото и етерното, между материалното и духовното. Според Учителя Беинса Дуно „българинът е най-твърдият елемент, който съществува” и като такъв се изявяваше през епохите заради формирането на нисшия аз. Сега обаче предстои преход към индивидуалния Аз, а това изисква напускане на ограниченията от физическия мозък и преминаване към етеризирано съзерцателно мислене, за да се подготвяме и за бъдещото ясновиждане, при което всички форми се изявяват в движение. Нещо повече – човекът е длъжен да потърси овътрешняване на своя нов фантом от Тялото на Възкресението, съхраняващо Христовия Аз-Будхи, а това означава преход от сегашната форма на физическото ни тяло към по-подвижна. Настоящата Учителя я беше нарекъл „дрипа”, а за обличането с „нова дреха” българинът има най-добрите условия, защото пак според Учителя, „чрез черния дроб човек е свързан с Властите, с Божествените Сили”. Като „черен дроб” на човечеството българинът може да осъществява връзка с Яхве в качеството му и на Власти, и на Сили. Силите носят отговорност не за коренните раси, както Елохимите, а за степените на формата (глобусите). Разбира се, промяната на фантомната ни форма е задача за по-отдалеченото бъдеще, но тя няма как да се случи, ако не пристъпим отсега към промяна на формата на съзнанието, което в епохата на Архая Михаил означава „излизане от куба на Яхве”[5] към мислене в духовното време, т.е. преход на връзка с Яхве в ролята му на Сили. Връзката с него става единствено през Аза, чрез Божествената Сила в нас, а пътят към Аза преминава през Синтеза между Антропософията и Импулса на Учителя. Според Беинса Дуно, „той (Елохимът) ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат както евреите”. Евреите „разпнаха” Яхве в лицето на творението му Исус, но славяните няма да разпнат Синтеза, защото все повече ще стават душите, които ще разпознават в него единственото спасяващо лекарство за душевно-духовния им живот. Бодхисатвата беше категоричен: „България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят”. Това ще става със Синтеза и ще бъде разрешаване на огромното предизвикателство по завръщането на човека отново в Рая.

Сегашната Пета следатлантска културна епоха е отражение на третата епоха от Лемурийската коренна раса, когато все още пребивавахме в Рая на духовния свят. Грехопадението започна през четвъртата епоха на Лемурия и се проточи доста време докато бъдем окончателно изгонени долу на земята. Проточилото се грехопадение съответства отражателно на Кали Юга, т.е. на тъмното време преди 1900-та година. От началото на 20. век навлязохме отново в „светлото време”. В земното развитие се случва духовното отражение на райското ни състояние преди грехопадението. Сега трябва на друго ниво на съзнание да се съединим с висшите светове. Яхве ни изгони от Рая и по думите на Учителя човечеството се превърна в „из-раил”. Яхве ни повежда обратно към Рая, но с усвоен от всеки индивидуален Аз. Според Учителя, който влиза в Рая, е „българин”. „Българин”, т.е. Аз, обаче, се става с набор от добродетели. Съществата Динамис ги наричат още „Добродетели”, а също и „Могъщества”. Нужни са могъщи добродетели в душата, извоювани при срещата със злото, за да очакваме среща с Христовия Аз Съм под формата на Етерен Христос.

Сорат ни е доста „ядосан”, че сме повели Субстанцията към лунното пропадане във виртуалните светове. Ако човечеството не намери чрез Синтеза пътя към Аза, ще получи много шамари – на първо време от „малкият антихрист” Ариман. Яхве очаква да му помагаме в космическата битка срещу него, като станем годни и за приемане на отпечатъка от Христовия Аз, какъвто беше оставен в Натановата душа и после размножен в духовния свят. В древността при посвещението неофитът излизаше от тялото и при срещата си с Христос в духовния свят се превръщаше в „Христофорус”. От 16. век в отделни индивидуалности започна приемането в душата на Христовия Азов отпечатък и по този начин с будно съзнание Христовият Принцип навлиза в човека, което означава превръщането му в аватар на Христос. От първите беше Християн Розенкройц при срещата му с Възкръсналия пред Дамаск, където Го срещна и Павел в Поврата на Времената. Християнството на Светия Дух е Азово и означава именно превръщането на човека в аватар на Христос. Сорат очаква това да види в нас и едва тогава ще стане възможно заедно със своите войнства да се обръща към слънчевата интенция, с която – както посочихме в началото на лекцията – също е свързан изначално. Съществата от трите шестици копнеят да се отърват от сегашните си роли на пречки пред слънчевото развитие, но човекът ги спира. И ще продължава да го прави, докато от  горчив личен опит  не разбере, че изречените от Кръста думи: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят”, все по-малко ще важат в епохата на съзнателната душа. Вече сме длъжни да знаем!

Ако всеки чуе Азовия зов от Синтеза, значи е чул гласа на съвестта в себе си и в този момент Царството Небесно, Азът му се е приближил до него. Остава да „избухне” и тогава ще направи първата крачка към превръщането си в Десета йерархия на Свободата и Любовта. Пътят ще бъде дълъг и труден, но е единствено спасителният както за самия него, така и за цялото човечество.

  Нека станем „българи” и влезем в Рая!



[1] GA 184 „Космическа предистория на човечеството. Полярност между вечност и развитие в човешкия живот“

[2] Всички цитати извън тези, които са от „Призвание към народа ми...”, са от книгата „Българската душа”, издателство Астрала, София, 2000 г.

[3] Д 20 стр.27-29
[4] Изгревът т.4 1.III.108 Учителя и българите

[5] Подробности за куба на Яхве виж в лекцията „Кубът на Яхве и тричленният социален организъм

0.0416