mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Слънчеви лъчи / Пета културна епоха и Мистерията на Азовия Синтез-2-ра част

Пета културна епоха и Мистерията на Азовия Синтез-2-ра част
07.01.19 07:48
Вземи в gLOG

Сега Европа се опитва да остане слепена чрез Европейския съюз, въпреки предстоящото „отплаване” на Англия и надигане на национализма в много от страните. Ясно е, че е в криза, сравнима с кризата на късната Римска империя, но в съвсем други условия и форма. В онази империя християнството се роди в еврейската душа, гръцкия дух и римското тяло, за да измени изцяло всичко съществуващо в нея. От тези трите обаче останаха сенки, действащи по нататък с различна сила и интензивност. Римският империализъм се отрази във възникналия католицизъм, гръцкият дух се отрази в естествознанието, а еврейството продължи да живее в масонството. Сега Европа се нуждае от нещо друго, което да я измени изцяло, защото в нея трите сенки са проникнали много дълбоко и метаморфозират по опасен начин. Промяната няма да дойде от луциферизираните хуманистични послания на папата, от ариманизираните планове на младежа Макрон за реформиране на Европейския съюз, нито от италианския популизъм или консерватизма на Орбан и Марин льо Пен. Всяко позоваване на традициите е духовна немощ, защото традициите не могат да удържат отишлото много напред развитие на света и се впишат в него, ако не минат през правилната метаморфоза. Днес човекът се намира в периода на освобождаваща се съзнателна душа, но още съвсем е затънал в несвободата на разсъдъчната душа и търси там  някакво лечение.  В тази ситуация има три течения с решаващо значение в съвременната култура: световното господство на англо-американизма в по-широк смисъл, съюзът на народите и стремежът да се придаде социален облик на световните процеси.

Срещу все по-отпадащото господството на англо-американизма се изправят Китай, Русия, Турция и много други сили, но те не са истинска алтернатива и също носят смъртта в себе си. Срещу обединението на народите върху основата на хуманизма се изпречва националният егоизъм и световните организации са просто друг инструмент за господството на американизма по света, но и те ударно се рушат отвътре. А привържениците на многобройните социални движения са много далеч от истинската духовност и се стремят само с икономически и правни действия да разрешат гигантския проблем в единния социален организъм на човечеството. С инструменти, взети от полето на смъртта няма как да бъде победена самата смърт. А в епохата на съзнателната душа тя е вън навсякъде – като почнем от отражателното мислене, преминем през политиката, техниката , финансите, националния принцип и т.н. В това царство на смъртта злото набира колосални сили и нещо трябва да му се противопостави. С  Павловото християнство в Четвърта културна епоха хората можеха да разберат, че в Христовия Импулс имат нещо, което могат да пренесат след смъртта си. Тогава смъртта се преживяваше вътрешно, докато в Пета културна епоха раждането и смъртта ги преживяваме външно, а злото вътрешно и само чрез неговото впрягане на работа за добро, ще срещаме обновената Мистерия на Голгота от края на 19. век и продължението ѝ в 1936 г.[1], за да видим Етерния Христос и Го овътрешняваме с разсъдъка си през следващите приблизително 3000 години. Това става възможно едва сега и затова смисълът на настоящата епоха е в подготовката на Шестата културна епоха, когато злото ще се преживява външно-видимо върху лицата на хората.

Все пак обаче, настоящата културна епоха е с централно значение в цялата Пета коренна раса, защото започва великият преход от отражателния „аз” към индивидуалния Аз. Значението на цялата еволюция от Стария Сатурн досега, ни се открива именно в заставането пред този преход през съзнателната душа. На нея ѝ са налага основно познаване на тъмните сили, за да премине през техните импулси и стигне до пълна употреба на своето съзнание, което ще отвори завинаги „вратата” към Духа. Нашето време изисква силно овладяване на личността и съвсем естествено идва ариманическата атака срещу нея чрез страха. Изисква и силно чувство за истината и затова е луциферическата атака в подкрепа на лъжата. Както вече посочихме, двете тъмни сили са вплетени във възел, подкрепяни от мощната, разрушаваща душата и „аза” дейност на страшните азури под общото командване на Сорат. Буквално пред очите ни на земен план се разиграва решителната партия „шах”, в която светлите и тъмните сили през човека се срещат в пряк двубой. В ход е „Великата Битка на Земята”! Царят на черните е Сорат. Той бива пазен от всички останали фигури. Неговата царица като групово същество, съставено от трите противоборстващи сили, може да изпълнява сложни движения, осъществявайки връзката между своите подчинени. Офицерите са луциферическите сили, конете – ариманическите, а топовете – азурите, които единствени имат привилегията да извършват рокада с царя, защото като него атакуват директно „аза” на човека, макар че действията им преминават през съзнателната му душа и физическото му тяло.  Отпред като „пушечно месо” са пешките-хора, поставили себе си в услуга на Сорат. В отделни случаи някоя от тях може да навлезе дълбоко в полето на белите и по „заслуги” се превърне в по-значима фигура, но това е илюзорно, защото без овладяването на индивидуалния Аз никой човек не може да се превърне в йерархическо същество.

Насреща са белите фигури. Там царят е Христос, а царица е Небесната София. Офицери, коне и топове са съществата от трите йерархии – съответно трета, втора и първа. Пешки са напредналите души, стоящи на границата да се превърнат в йерархически същества чрез дълбоко навлизане в полето на тъмните. Те пазят Етерния Цар-Христос в Неговото величие. 

В битката тъмните сили са подпомогнати от онова същество с етерна индивидуалност и силно ариманическа природа, което според Щайнер не може да стигне до физическо въплъщение, но се стреми да остане в сферата, където протича Второто Пришествие и в бъдеще, пребивава там през цялата Пета, че дори Шеста и Седма културни епохи, като него хората да приемат за „Христос”. Това същество ще води човечеството към едно призрачно царство, сформирано непосредствено под повърхността на Земята в твърдия и течния елементи, т.е. в сферата, където от 15. до 18. век е действала подземната ариманическа школа. Населяващите призрачното царство човеци ще са достигнали „ариманическото безсмъртие”, ще са преминали към по-долна – подчовешка степен на еволюция и тогава нито те, нито Земята ще могат да бъдат одухотворени, т.е. етеризирани.

За постигането на победата тъмните свръхсетивни същества работят ръка за ръка заедно с някои западни окултни братства, извършващи манипулации с умрелите. Неразтворените етерни тела на неофитите, след смъртта им действат на земята като призраци и така се създават ложи, включващи живи и умрели. Целта е с тези ариманизирани човешки етерни тела да се завладее етерната сфера за въпросното ариманическо същество, наричано от ложите „Христос”.

Всичко това естествено е насочено и срещу онова етерно тяло на Християн Розенкройц, станало дотолкова одухотворено след мистерията на Арбанаси през 13. век[2], че оттогава остава цяло и се свързва с всеки, стремящ се да разбира великите тайни на Мистерията на Голгота, както и сегашната Мистерия на Етерния Христос. След своето ново идване на Земята през 1378 г., в 1413г. Хр. Розенкройц стана на 35години, на която възраст започва седемгодишният период в живота на човека по осъзнаването му в своята съзнателна душа. Точно в 1413г. започна и Пета културна епоха на съзнателната душа. Етерното тяло, постигнато на Арбанаси е нещо като праобраз за човека каква постепенна промяна трябва да извършва в своето си етерно тяло, за да става то част от етерната Шамбала и се осъществи срещата с Етерния Христос.  

В тъмните ложи практикуващите материалистичния окултизъм добре знаят, че като духовна субстанция душата се носи след смъртта от астралното тяло и неминуемо трябва да се издигне в по-висшите сфери, с което „ариманическото безсмъртие” става невъзможно. На помощ им идват определени елементарни ариманически духове под водачеството на изостаналите в трета културна епоха ариманизирани ангели, неприели тогава в себе си преминаващия през тяхната сфера и идващ към земна инкарнация Христос. От тях са инспирирани материалистическите импулси и желания да направят безсмъртни сетивните преживявания във физическия свят под водачеството на Ариман, когото смятат за по-могъщ от Христос. Опитват се да създават от субстанцията на неразтворените етерни тела ново етерно тяло за съответната душа от ложата, с което душата да не може да се издигне след смъртта и се въплъти в него, а това да доведе до постигането на „ариманическото безсмъртие”.

Разбира се, арсеналът от средства за въздействие, с който разполагат съществата от субисторията[3], е много богат и те непрекъснато го използват. Особено опасен е моментът, когато в съня на човека се опитват да го снабдят с лъжливо етерно тяло, субстанцията за което идва от призрачното царство на онзи анти-кръг в течния и твърдия елемент на Земята, стоящ като противовес на етерната Шамбала, съставена от одухотворените етерни тела на издигнати човешки индивидуалности. Понякога им се отдава. И какви хора имаме след това? Напълно готови за преминаване към така наречения „изкуствен интелект”. Това е пълна подмяна на процеса по оживяване на човешкото мислене с мисловния етер и цели закачането му към едно грамадно същество, което, ползвайки съвременните информационни технологии, вкупом всички го създаваме и постепенно подчиняваме себе си на него. Започвайки от метафизическия материализъм с неговите „атоми”, „кванти”, „теории на относителността” и други подобни изпразнени от действителност понятия, продукт на умъртвяваната нервна субстанция при процеса на човешкото отражателно мислене, днес сме съвременници на виртуална „реалност”, която е само отражение на материята и представлява страшна окултна тъмница, плод вече на магическия материализъм. В нея огромна зловредна роля играят медиите.

   Още преди век Щайнер нарече журналистиката „черна магия”[4]. Според него тя „размътва всичко, изкривява го” със своите неточности и откровени лъжи. Лъжата има колосално силен живот, който пулсира „като могъщи вълни през целият свят”[5]. Рудолф Щайнер казва също: „Именно това преминаващо съдържание на вестниците, което се възприема и изхвърля, което не се запечатва в паметта, но се забравя колкото се може по-скоро и се отпечатва безкрайно дълбоко в подсъзнанието, то действа по-нататък, действа в това, което се явява като всеобщ дух на времето, ариманически дух на времето. Масовите внушения са нещо такова, за което едва в бъдеще ще направят удивителни открития”[6]. И това го говори, когато нямаше, телевизия, интернет, 5G технологии, „изкуствен интелект” и кой знае какви други способи за масова сугестия на човечеството?! Без значение, дали обработката на съзнанието се извършва с т.нар. „обществено мнение”, появило се като феномен преди около шест века и нямащо никакво значение за йерархическите същества, но превръщащо живота на човека в Камалока в особено труден или от позицията на „авторитета” в дадена област, явяващ се задължително проводник на ариманическо-луциферически импулси. Че дори и на азурически. Всичко това поражда отделянето на такива количества фантоми от физическите тела на хората, че неслучайно наскоро един човек ми сподели за своя имагинация, в която е видял как (особено на югоизток от България) от дружните усилия на тъмните духове се създава огромно, катранено-черно същество, като за „материали” използват човешки крайници, торс, глави и т.н. Дали не се подготвя „почвата” за онзи лъже-„Етерен Христос” с ариманическа природа, който да се настани в „територията” на истинския Етерен Христос, та да се създадат условия за триумфалното завръщане на „физическият Христос” в лицето на Антихриста, който ще ни се представи за „Царя на този свят”?

Създаваната от медиите (и не само от тях) лъжовност влиза в духовната аура на Земята и в тази тъмнина губим връзка с умрелите, с които сме били в близки кармически отношения долу, за да чуем фино изпращаните предупреждения по отношение на предстоящите ни изпитания. Шеста културна епоха ще дойде чрез общуването на живите с мъртвите, като по този начин преградата помежду им ще изтънява постепенно до пълното ѝ премахване, а това означава реално общуване и с йерархическите същества. Те искат да имат насреща си свободни Азове, а не слепи марионетки. Само такива хора могат да превърнат идването на Ариман във видимо събитие, каквато е историческата необходимост. Само такива личности се превръщат в исторически, защото през тях говори Архаят Михаил – Духът на нашето време. И тук стигаме до главният въпрос от настоящата лекция – каква е методологията на мистерията, наречена „Синтез на двата езотерични християнски импулса от 20. век”, че да се подготвим за срещата с Антихриста?

Известно е от Антропософията и дотук в настоящата лекция говорихме много за това, по какъв начин висшата феноменология на Духа в следатлантските времена, придобиваше формата на културно-исторически процес с главна задача образуването на „аза” и подготовката за преход към индивидуалния Аз. Съобразно тази задача се раждаха и умираха многобройни цивилизации и култури, намирали по различен начин своето висше единство в съответната културна епоха. Цивилизацията включва в себе си всички фактори на човешкия живот на Земята – социален, икономически, технически, научен и т.н., а културата е системата от възпитание, образование, владеене на езика, естетически възможности и др. Най-висшата форма на културния живот, който е синоним на духовния живот е индивидуалното творчество. Културата е ядрото, душата на цивилизацията, а цивилизацията е тялото. След като придоби „аза”, човекът стана способен да ги свежда в единство, защото самата цивилизация е подобна на органично същество – преминава през зараждане, растеж и постепенно умиране. Когато е в подем, йерархическите същества си взаимодействат с хората, защото хората изработват нова форма на съзнание или поне ново качество на формата, която вече владеят. След като задачата на цивилизацията е решена, в известна степен боговете се отдръпват натам, където се заражда и зрее прафеноменологията на следващата цивилизация, приготвяйки нейните закони за развитие, но отчитайки опита от текущата. А текущата я оставят да умре, попадайки под ударите на изоставащите същества от субисторията. С „аза” си човекът трудно може да им се противопостави и залезът протича с много страдания. Колкото по-дълго се проточва агонията, толкова страданията се увеличават. Примерът с упадъка на Римската империя е показателен. Ариманическите власти разчитаха в римския империализъм, чрез централизираната държавна машина да подчинят цялата човешка дейност в самия Рим и по завладените територии, за да я втвърдят в абсолютно сляпа покорност до пълно заличаване на всяка индивидуалност. Срещу това се противопостави силният егоизъм на римляните, тяхната безцеремонност и постоянни изблици на емоционалност. Тогава хората отработваха разсъдъчната си душа, но много от тях  оставаха в плен на сетивната си душа. Затова ариманическото въздействие върху разсъдъка не беше толкова разрушително. Колкото по-висш свой член изживява човекът обаче, толкова по-големи бели могат да последват при неправилното му усвояване.

С настъпването на Пета културна епоха и получаването на космическата интелигенция, прекъсването на връзката с правомерните йерархии взе застрашителни размери. В много други лекции подробно сме говорили за състоянието на сегашната цивилизация. За да разберем същността ѝ трябва да познаваме нейната методология. Всяка форма на цивилизация и култура е плод най-вече на еволюцията на съзнанието, което определя и методологията, по която се изгражда цивилизацията. Методологията е система от принципи и начини за организиране на теоретичната и практическата дейност на човека. Нейно ядро е теорията на познанието, органонът, инструментът за прилагането на познанието. Традиционно под „органон” се разбира сбора от логическите съчинения на Аристотел, първи дал описание на правилата, на методите, от които се ползва възникналото по неговото време отражателно мислене. В 17. век Франсис Бейкън разшири съдържанието на понятието „органон”, разбирайки под това материалистично-емпиричната методология на науката – на първо място естествознанието. В качеството на логически инструмент той прие индуктивния метод – формулиране на законите от частното към общото – за анализ на обектите на възприятието. В 18. век Кант изрази своето разбиране за органона и в съвременната наука това негово определение е пренесено върху определението за методология, въпреки, че двете не са едно и също.

Всяка наука си има своя методология. Духовната наука – също. Методологията на Антропософията не беше завършена поради ранната смърт на Щайнер, но предложения от него органон като седемстепенно съзерцателно мислене с право може да претендира за универсалност, поне що се отнася до начина, по който да се осъществява връзката с духовния свят. В лекцията  „Михаиловият начин за връзка с духовния свят” този въпрос е разгледан подробно. Но както вече казахме, методологията на Антропософията не притежава качеството универсалност по отношение на всички фактори, изразяващи човешкия живот на Земята, който включва в себе си понятието „цивилизация”. Коя методология в такъв случай може да претендира за универсалност, позволяваща върху нея да се изгради следващата цивилизация, та дори и цивилизации?

В споменатата лекция по-подробно съм разкрил как стигнах до новия органон, появил се под формата на Синтеза между двата езотерични християнски импулса на 20. век. Той е резултат от изминаването на седем стъпки, които ги определих като „най-грандиозната лична опитност, възможна да се изживее на този етап на еволюцията”. Защо си позволих подобно гръмко изявление? Ами защото имаше избухване по този път и раждане на уникално същество с общочовешко значение. Седемте стъпки следват заложената от Щайнер лемниската на съзерцателното мислене, защото такава е онтологията на човешкото развитие, но тези стъпки бяха изминати от мен по особен, праобразен начин. Сега ще ги скицирам съвсем накратко, за да вникнем в същността на случилото се и разберем смисъла на анонсираното в началото на лекцията ново откровение с най-радикален характер.

                                                                  

Всичко започна някъде през 1994 г. когато попаднах в наглед безизходна житейска ситуация, от която смятах да се измъкна чрез средствата от този свят. Не познавах нито Антропософията, нито учението на Беинса Дуно. Беше започнал 14-годишният ми път, в края на който щеше да се роди нещо абсолютно ново. Тезата, че ще „реша проблема чрез средствата от този свят” идва от „аза” и е като семе, което трябва да умре в своята антитеза – почвата, за да има ново семе, включващо синтезно старото семе и почвата. Антитезата гласеше, че „този свят със своите средства не може да ми реши проблема” и след преживяното огромно разочарование и последвалия идеен отказ от него, неизбежно се появи отрицание на отрицанието. То се изля в прозрението, че „само Бог може да ми реши проблема в този свят”. Дотук се разгръщаше логиката на диалектическото мислене  като триадата: теза – антитеза – синтез. Можем да я провидим и като израз на физическото, етерното и астралното тяло или пък дори на трите елемента от троичния социален организъм. Тя действа във всеки от нас със силата на природна необходимост, защото е заложена от могъщи йерархически същества още при самото ни зараждане, но аз я изживях дълбоко религиозно. Така се полага основата за нейното извеждане от примката на „аза” и прехвърляне след временната му смърт от сетивната в свръхсетивната част на единната Вселена, което изисква избухването на „аза” и откритието, че Азът е Богът в нас, че той е единствената реалност, че всъщност „Аз съм Богът”.

 Умирането на „аза” в четвъртата стъпка от седемстепенната лемниската е довело до сработването на централната ос в методологията на антропософията за отношенията между Абсолютния, т.е. Христовия Миров Аз и „аза” на човека, защото от съзнателната си душа с вяра и любов бях потърсил Истината за себе си, та да я понеса, когато тя като висша морална интуиция-Аз се излее в „аза” ми. Разбира се, тази ос пронизва и органона, предложен от Щайнер, върху който беше започнал да изгражда самата методология на Антропософията. Но практиката през изминалите стотина години показа, че наличието само на подобна ос не е в състояние да отведе човека до така възловото „избухване”. Нещо повече – самото „избухване” при мен нямаше нищо общо нито с Антропософията, нито с импулса на Учителя, като във втория – ако добре се познава – в ядрото му също стои въпросът за Аза. Антитезата се беше родила през 1995 г., синтезното съждение – през 1996 г., а появилата се през 1997 г. книга на Хуан Бенитес „Завещанието на Свети Йоан”, изигра ролята на онзи „катализатор” от духовния свят, оказал се най-подходящ в неговия луциферизъм „азът” ми да премине през временна смърт и избухне във възможно най-важното откровение към човека,  което се случи през 1998 г. Формулираната от „аза” начална теза се беше превърнала на петата стъпка от лемнискатата в твърдото убеждение, че Азът е, който решава всички проблеми, защото той е Богът в човека. Процесът беше възможен да се случи вън от двата християнски импулса на 20. век поради натрупванията в душата ми както от Поврата на Времената, когато в началото на повторението на Соломоновата епоха с огромен стремеж търсех истината за Христос, така и от добавеното в началото на повторението на Мойсеевата епоха като дълбоко осъзнато мистично преживяване на Христовото всеприсъствие в Мирозданието, използвайки инструмента на слязлата до човека космическа интелигенция.

През изминалото оттогава досега време Архангел Михаил беше вече подготвил в свръхсетивните светове космическата Антропософия, станала през 20. век земна чрез Рудолф Щайнер. Без нея е абсолютно невъзможно Христос да бъде постигнат и разбран в човешкото мислене. А нали Той е носителят на принципа Аз Съм от Бащинската Основа на Света! Как без Него да изживея по правомерен и с общочовешко значение начин избухналият вече „аз”?!

Затова духовният свят ме свърза с човек, който е от първите, открили в своя живот Антропософията още по времето на социализма. В разговорите с него роденият Аз завинаги се насочи и тръгна към Христос, за да осъществи персонализиране на еволюционния процес на човечеството в неговата културно- историческа днешна фаза. Започна изявата на „етичния индивидуализъм”, в който индивидуалното и социалното търсят хармонията помежду си, а тя може да се постигне единствено чрез Христос. Ако използваме термините, представящи мисловния процес при формирането на отражателното „азово” самосъзнание, понятието „Аз съм Богът” потърси съответстващото на себе си възприятие от практиката на сетивно-физическия свят, за да се формира и адекватна представа за Спасителя. Или казано антропософски, моралната интуиция потърси моралната техника, за да се изживее моралната фантазия. За първи път обаче се случваше да се появи понятието „Аз съм Богът”, за което нямаше подходящо възприятие, нужно за да се формира адекватна представа. Първо трябваше да се появи представата-фантазия (морална), а след това и възприятието-техника (морална). Тук сякаш следствието-фантазия (морална) възникваше преди причината-техника (морална), докато във физическият свят следствието винаги е резултат от дадена причина, т.е. представата е следствие от съединяването на понятието с възприятието.

При идейния процес на съзерцателното мислене, който след избухването се развиваше в двата свята на единната Вселена, моралната фантазия разкри себе си в намерението, че „трябва да представя на хората Христос по нов начин”. Роденият в човека Аз при сегашните условия може и трябва да се изживява съвършено различно в сравнение с изминалите досега епохи, а това означава изживяване на Самия Христос по уникален начин. Моралната фантазия се появи в периода 1999-2000 година, през лятото на 2000-та година дойде откровението за Бодхисатвата, а през есента на същата година вече можех да пристъпя към нейното осъществяване по начин, който не знаех докъде ще ме отведе. Напред беше тъмно. Започнах със седем подгряващи лекции в пленарната зала на Община Варна, а от есента на 2001 г. до есента на 2007 г. с онези 28 лекции се роди астралното същество на Синтеза като морална Азова техника. Диалектическата триада беше прехвърлена в свръхсетивния свят по най-добър начин и се роди универсалният органон-инструмент, роди се моралната техника за изживяване на Азовия принцип. Пътят, изминат до това раждане, е уникален и праобразен. Никой друг няма да го повтори.

Уникалното обаче започва едва след него, защото той е отворен „социално” пред всеки човек, но ако бъде изминаван в обратната посока. Ако е способен по абсолютно равностоен начин да постави в съзнателната си душа двата езотерични християнски импулса от 20. век, отражателният му „аз” постепенно започва с „не аз, а Христос в мен”  да изчезва във „фунията” на универсалния Синтез-органон и в светлината на истините за Христос, преживявани дълбоко морално, да се придвижва към създаване на собствена, уникална морална представа за Спасителя. От двете течения на езотеричното християнство в съзнателната душа се е родило нещо трето – собствената морална фантазия-представа. Тя е индивидуална, но същевременно е толкова сродна с представите на други хора, преминаващи през същия универсален органон, че те ги сближават в нещо от рода на лична дружба. По този начин индивидуалното и социалното се срещат правомерно, примиряват се помежду си и човекът се готви за собственото си избухване в посока към индивидуалния Аз.

Именно пътят през органона към представата за Христос и накрая постигането на самия Аз е методологията, с която всеки ще стане способен да се превърне в онзи системообразуващ фактор, обхващащ „системата от принципи и начини в организирането на теоретичната и практическата дейност на човека” в новата цивилизация. Синтезът не е наука, пък била тя и духовна, а индивидуален път към Аза и той е адекватният на започналото християнство на Светия Дух, в което Светият Дух като Истина води човека по неизминавана от друг пътека до Христовия Принцип Аз-Будхи, за да се потопи със Светлината на Духа в Истинския Живот, носен от Тялото на Възкресението. Едва тогава той става годен с това „Царство Божие”, с този Истински Живот да подходи към настоящата цивилизация, изградена върху диалектическата триада на „аза” и попаднала под ударите на смъртта, за да развързва заложеното като потенция в този „аз” цяло досегашно развитие в мирозданието и го прехвърля чрез метаморфоза през Аза в свръхсетивния свят, създавайки бъдещата цивилизация по модела на „Царството, което не е от тоя свят”. Новата цивилизация ще се изгради върху методологията на принципа Аз Съм, постигнат от самия човек и хармонизиран от Христос. По този начин изначалната двойственост при възникването на Аза – неговите индивидуалност и социалност – ще бъдат примирявани на земен план, за да се изгражда следващата цивилизация като правомерно отражение на хармонията, царуваща в „Царството” на свръхсетивните светове между йерархическите Аз-същества и се положи здравата основа за Шеста културна епоха,  когато Светият Дух като „групова душа” ще слиза сред свободни индивидуалности, обединени около Христос. А до Седма културна епоха трябва да сме изградили три свръхсетивни обвивки-тела от физическа, етерна и астрална субстанциалност, наречени „Велик безсмъртен индивидиум”, в които Макрокосмическият Христов Аз ще слезе и с Него ще продължим след края на Пета коренна раса към Шеста коренна раса.

Синтезът от началото на 21. век ни подготвя  за това отдалечено бъдеще. При усвояването на своя Аз съществата над човека при съвсем други условия по естествен път го вписваха сред другите Аз-същества, без да създават хаос в мирозданието. При човека обаче е абсолютно необходимо на земен план да бъде познат Христос, за да се осъществи това вписване в мирозданието – т.е. в социалното по уникално правомерен начин.  Импулсът за индивидуализация идва от Антропософията. Импулсът за социализация – от Учителя Беинса Дуно. Синтезът означава съединяване на правилно изградената днес култура на мисленето, гарантираща индивидуализацията, с културата на сърцето от бъдещето, но ако втората е изградена върху индивидуалната моралност, защото моралът не се развива от група хора. В противен случай се върви  към отдавна отминали групови форми на духовност. Ако пък обществото преждевременно се социализира в държава, се създава огромна държавна спалня за способностите на човека да образува свои собствени представи. Свободата се заличава и духът прекъсва връзката си с душата. Болшевизмът и националсоциализмът съвсем явно го демонстрираха, противопоставяйки се на настоящата епоха, когато в човешката природа еволюционно се вчленява съзнателната душа. Това вграждане неминуемо поражда антисоциални потребности, защото се развива върху съзнание, базирано изцяло върху мисленето. В мисленето човекът се уединява, съсредоточава, отделя от останалите, т.е. в будно съзнание се индивидуализира. Разбира се, ако наистина мисли, а не се плъзга по повърхността на шаблонността, обхванала толкова здраво настоящата цивилизация. От несъзнаваните, сънно преживявани от човека инстинкти обаче, непрекъснато се появяват противоположно насочени социални импулси. Защо все пак го има това раздвоение?

Вграждайки съзнателната си душа, външно човекът изживява периода от 35-та до 42-ра година, докато вътрешното „подмладяване”, за което говорихме по-горе, е смъкнало границата до 27 години. Следователно, вътрешно изживяваме периода на сетивната си душа, през който основно действат инстинктите. През цялата Пета културна епоха „подмладяването” ще смъква годините надолу, инстинктите ще клокочат подсъзнателно в темпераментите и ще се засилва стремежът към социалното. Естествено ще се появяват все нови и нови социални теории под формата на маски, прикриващи действителността. Като се започне от Маркс и Бакунин, та до днешните джендър-либерали, маските стават все по-гротескно нагли. В Шеста културна епоха възрастовата граница ще се смъкне до периода 14-21 години, в който изграждаме собственото си астрално тяло. Ще сме станали ясновидци и ще слиза Духът-Себе, но ако в настоящата епоха не сме овътрешнили съзнателната душа и усвоили Аза, бъдещото ясновидство ще се превърне в гигантско неразбирателство между хората, назовано в „Апокалипсиса” от Йоан „вавилонска блудница”.

Бъдещето се подготвя сега, когато не ни достига една година до започването на „слънчевия период” в живота ни между 28-та и 49-та година. Душевно-духовната еволюция престава да съпътства сетивно-физическата след 27-та година и всичко произлизащо от човека в духовно отношение след тази граница зависи от неговата собствена духовна активност. До нея той е получил от йерархическите същества по естествен път без свое участие необходимото за пригаждането и развитието в земния живот, а после съзнателно трябва да потърси съединяване с първа йерархия, за да получи оттам сили в по-нататъшния живот срещу разрушителните тенденции в неговия организъм. Съществата от най-висшата йерархия го водят до 49-та му година, докато вървят и кармическите изплащания. След 49-та година се изчерпва възможността за връзка с тази йерархия и без особена стойност животът просто се проточва до смъртта. Доближаването до първа йерархия изисква моралност на човешкия интелект, срещу което се изправя недостигащата една година. В нея е заложено основанието за това, че човекът го тегли към материализма, към атеизма, а в мисленето на атеиста моралността липсва. Тя идва от Аза, а не от „аза”. Човекът става атеист, защото не може да усети по здравословен начин връзката на своето душевно-духовно с физическо-телесното в течение на целия си живот. Ако не се създаде спиритуален противовес, който да върви независимо от тялото през душата, тогава през човешката организация неминуемо се разпространява атеизмът и според духовните критерии човекът е „болен”, „умствено повреден”.

                Вече посочихме, че в Поврата на Времената „подмладяването” беше стигнало до 33-та година. С Мистерията на Голгота получихме това, което по-рано го получавахме непосредствено чрез опита. Сега обаче покрай естествения опит трябва чрез запаления по онова време Христов Импулс да се постигне отвътре Светлината на Светия Дух и ни отведе до Азовия Живот от Христос, което е същността на обновения Паладиум. Той се завърна във Варна на 05.09.2010 г.[7], за да се изпълни древното пророчество, сочещо към „един славянски град”. Паладиумът е Манас, какъвто изначално в цикъла няма и носи Будхи, какъвто в цикъла също няма. В Поврата на Времената те слязоха от Махапарипралайя, буквално „разцепвайки” цикъла на Бог-Син на две половини. За нас най-напред е нужно мощно разбиране за Мистерията на Голгота, после следва отваряне за Истинския Живот, а някога ще се докоснем и до онази субстанция, оставена от Христос на Слънцето, след като тръгна надолу за вселяване в Исус. Достъпът до нея е възможен след преминаване през глъбините на злото, което да бъде впрегнато на работа за Добро. Едва тогава ще можем да говорим за нова Света Троица от личен опит, състояща се от Субстанция, Живот и Светлина, дарявани ни директно от Бог-Отец, Христос и Бог-Свети Дух. Те са различни от изначалните Субстанция, Живот и Светлина, получени чрез Престолите, Господствата и Силите. Обновеният Паладиум е вестоносецът на Новата Света Троица, като със Светлината си пробужда ново духовно съзнание, Животът му изпълва с духовно съдържание чувството ни, а духовната му Любов пронизва с жертвени сили нашата воля. Тогава човекът се усеща воден от „вътрешно слънце”, излъчващо трите си посочени „съставки”. Това „слънце” е овътрешненото от човека Тяло на Възкресението като своя форма-фантом, обитавана от индивидуалния му Аз, който Аз не е онази искра, измолена от Яхве-Елохим някога, а идва директно от Христовия Аз, познал въплъщението, смъртта и възкресението от личен опит. Само такъв Аз е способен да отвори „дверите” към Субстанцията, оставена на Слънцето, за която засега  нищо по-конкретно не знаем. Синтезът е първата стъпка по дългия път към нея, преминаващ задължително през Тялото на Възкресението, което е връзката между настоящия и следващия цикъл. А самата Субстанция се „пази” от Плерома, както наскоро ни „уведомиха” оттам.  Коя Плерома?

Вече знаем, че след Поврата на Времената Яхве беше освободен от лунната си служба и се присъедини към слънчевите си събратя-Елохими. А сега вече се е издигнал в ранг Дух на Движението и като такъв е отворен към звездните аспекти на Плерома, даващи му „право” да охранява тайнствената Субстанция. Същото вероятно се отнася и за останалите шест Елохима, свършили своята задача в Поврата на Времената и може би също издигнали се вече до чин „Сили”. Но истинските господари на Слънцето са Господствата. Те са представители на Принципа Бог-Отец във втора йерархия и най-добре биха пазили Субстанцията, осигурявайки нейната връзка със зодиакалната сфера и отвъд нея.

Подробности за охранителните функции на Плерома засега не знаем, но със сигурност можем да твърдим, че Синтезът от началото на 21. век е инструментът за разкриването на тази и много други тайни от най-различни направления в духовността, като например за сегашните задачи на пастирите и мъдреците. В Поврата на Времената Небесната София чрез откровенията си към тях им яви цялото значение на физическото Христово идване. Сега пастирите са длъжни да развият в себе си способностите на мъдреците, а мъдреците – на пастирите и отделният човек да бъде носител на двата вида способности. Чрез преобразените способности на влъхвите да стигне до „вътрешна астрономия” и в имагинации види цялата Мирова еволюция от Стария Сатурн до бъдещия Вулкан с централното място на Христос в нея, а чрез преобразените способности на пастирите да вижда във всяко материално нещо духовното, стоящо зад него и открие в душата си Христовия глас, който ще му говори, ако иска да го слуша. Накрая интуицията ще го отведе към преживяване на цялото значение на Мистерията на Голгота в земното развитие, за да му се открие и новата жертва на Христос, довела до етерното Му Пришествие. Пътят към синтеза на двете преобразени способности минава през усвояването на Синтеза от началото на 21. век. Последователите на учителя Беинса Дуно са длъжни да станат „влъхви“, а антропософите – „пастири”. Тогава човекът става цялостен в Аза си и ще може да овладее процеса по разделянето на трите си душевни сили – мисълта, чувството и волята, обединявайки ги в по-висш синтез. Чрез Аза душата ще намери себе си в себе си като триединна, но изживявайки се тричленно ще бъде способна на живот в тричленния социален организъм, който е отражение също и на това тричленно изживяване на душата. Индивидуалното начало ще се развива в свобода с духовните практики, укрепвайки връзката с невидимите светове и в същото време като част от народа, от държавата и т.н. осъзнатият Аз с любов ще се „впише” сред другите осъзнати Азове. Без усвояването на новия органон, пътят към Аза и тричленното социално устройство на обществото е затворен.

Предложеното от Щайнер ново социално устройство гарантира развитието по правилен начин на онези способности, с които се ражда човекът на запад, на изток или по средата. Знаем, че хигиенистичните способности са заложени в средноевропееца и затова там се появи оздравяващият импулс на Антропософията. С евгеническа способност се ражда източноевропеецът и със заложената в нея моралност в бъдеще ще се преодолява инстинктивната сексуалност, проявяваща се в човека след грехопадението. Неслучайно импулсът на Учителя, пронизан толкова дълбоко от християнската моралност беше излъчен сред  живеещите на изток българи. Със Синтеза човек съединява в себе си хигиенистичните и евгеническите способности, полагайки основата за окончателното преодоляване на грехопадението и бъдещото преминаване към новия начин за размножаване. Само който се движи по този път, може да се занимава правомерно с механичния окултизъм, присъщ на западния човек. В противен случай се стига до изкуствения интелект и други подобни сатанински „постижения”. Стопанският живот в тричленния организъм ще дойде от Запада, духовно-правовият – от Средна Европа, а духовният живот – от Източна Европа. Последният вече е факт – Синтезът, но преминаването към социалната тричленност засега изглежда невъзможно. Първо е нужно Синтезът да стигне до съзнанието на много хора, да доведе до еволюционна революция в него и след това на фона на рушащата се сегашна цивилизация се стигне до жажда за социална тричленност, която след 2-3 века също ще се окаже „тясна дреха” за напредващото развитие.

Но ролята на Синтеза ще се прояви и в много други направления. Той осигурява такъв Михаилов мироглед, с който е възможно коагулиралите в кръвта ни като отрова формо-фантоми да се неутрализират и разтварят от новото душевно устройство. Демоните, призраците и фантомите сега са вредни, но ако ги разбираме, в бъдеще ще ги превърнем в служители на развиващото се човечество. Същото се отнася и за по-старшите наши „противници” – самите изостанали същества от трета йерархия, към които имаме дълг и сме длъжни да открием пред тях пътя за превръщането им в „човеци”. Синтезът и тук е спасителното средство, защото само в Аза ни те могат да открият Христос и преминат през „човешката” си степен на развитие в посока към превръщане в правомерни йерархии.

Днес можем да заявим с цялата отговорност, на която сме способни, че като единствено спасителния импулс за духовния живот на човечеството, Синтезът не се дава само за нашето време, а ще действа през цялата Пета епоха на съзнателната душа, защото друг духовен импулс през този период няма да бъде даден. Както на времето възникналото християнство изцяло промени цивилизацията на западащата Римска империя, така сега, в началото на християнството на Светия Дух, единствено Синтезът е способен изцяло да измени настоящата умираща цивилизация. В частност Европейският съюз, който е форма, напълно негодна в близко бъдеще за предстоящите събития. Европейските народи са длъжни първо да си спомнят за своите християнски корени, а после да прогледнат за Синтеза, което ще измени напълно тяхната общност.

    В GA 93-а „Основни елементи на езотериката“, Щайнер казва, че е „невъзможно да се прочетат най-великите исторически импулси в астралната светлина, доколкото импулсите на великите посветени не съдържат в себе си нито страсти, нито желания. Отпечатъци на подобни неща се записват само в етера.Космическите събития – такива трансформации, които са ставали, например, в Атлантида, стоят още по-високо: вече не в етера, а непосредствено в Акаша. Това е Акаша-хрониката.[8] Ние твърдим обаче, че Синтезът е астрално същество и пребивава в астралния свят, защото е изживян индивидуално, а не е създаден от използването на посветения просто като инструмент на Боговете, както е било в миналите епохи. Като пример можем да посочим посвещението на Християн Розенкройц на Арбанаси. Едва в края на 20. век се създадоха условията Синтезът да бъде излъчен, без да се „поврежда”от индивидуалното изживяване на двата му изходни елемента. Той е даден астрално като праидея, като праобраз, като форма, а етерното му оживяване с мисловния етер е в ход, за да се стигне някога и до онази Субстанция-Любов, оставена от Христос на Слънцето.

От 20. век започна повторението, но с обратен знак на Авраамовата епоха. Авраам, Мойсей и Соломон съответно като д-р Миркович, Боян Боев и Борис Георгиев отново се явиха на земната сцена, за да станат съвременници на започващото Христово Етерно Пришествие. Д-р Миркович беше от първите трима, застанали до Учителя.  Боян Боев се срещна с Щайнер, но после тръгна плътно с Бодхисатвата, както апостол Петър с Христос, а Борис Георгиев като Дева-София обхвана света със своите странствания. Сега Божественият Принцип на Аза отново се освобождава от свързаността си с физическия мозък и човекът е длъжен с волята през мисленето и Синтеза да се издигне от отражателния „аз” към индивидуалния си Аз, за да изпълни всички задачи, за които говорихме досега. Той трябва да се издигне със съзнанието си до Архаите, до Духа на Времето Михаил и с този Азов мироглед започне да превръща себе си в Десетата Йерархия на Свободата и Любовта.

Щайнер определи Антропософията като „третия зов с огромно значение за развитието на човечеството” след дадените 10 заповеди в Трета културна епоха и призива на Кръстителя от Четвърта културна епоха. Можем смело да кажем, че Синтезът от началото на 21. век е нов, четвърти зов – зовът на Аза, който ще кънти сред човечеството през цялата Пета културна епоха.

     
  
  
     
 
 
 
 


[1] Подробности виж в лекцията от 25.09.2003 г. „Втората Голгота и жертвата на Беинса Дуно

[2] За подробности виж лекцията от 12.08.2012 г. „Великата битка на Земята

[3] Цивилизацията е израз на три потока на развитие – културно-исторически, който представлява феноменология на духа в света на пространството, времето и материята, метаисторически, в който действат съществата от Божествените йерархии и субисторически, в който действат изостаналите луциферически, ариманически и азурически същества

[4] Виж GA 174 „Карма на неистината“ 2-ра част, Дорнах, 13.01.1917, лекция 18

[5] Пак там, лекция 14 от 01.01.2017 г.

[6] Пак там, лекция 20 от 15.01.1917 г.

[7] За подробности виж лекцията от 12.09.2010 г. „Откровение

[8] GA 93-a, лекция 10 
0.0661