mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2016-2017 за четене / ДРАМАТА НА ЕВРОПА

ДРАМАТА НА ЕВРОПА
21.03.18 20:11
Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 26.03.2017 във Варна

Молитва преди лекцията: Господи Исусе Христе, молим Те запази Европа, за да могат народите ѝ да изпълнят своите мисии, в Твое име. Амин!

                Добре дошли на всички днес, в деня на избори за българския народ, когато ще говорим по една много важна тема, която ще се опитам да я осветля много мащабно, за да се можем да разберем какво се случва днес на Земята. А то е такова, че съдбата на човечеството буквално виси на косъм. Темата ни е „Драмата на Европа“ и ще трябва да нарисуваме една много голяма картина, за да подходим истински към тази драма, в която са поставени Европа и населяващите я народи. От древността, която е обозрима за човешкото съзнание, до нас е достигнал един мит за „Похитената Европа“. Накратко ще припомня за какво става дума. Красивата „финикийска“ принцеса Европа е подмамена от превърналия се в бик Зевс да се качи върху него, той скача в морето и плувайки стига до о.Крит. Там от любовта между тях се раждат трима сина – Минос, Радамант и Сарпедон. В мита се казва, че Европа е дъщеря на финикийския цар Агенор, но Павел Серафимов с псевдоним Sparotok, когото много уважавам, на базата на налични старобългарски думи, превежда имената в мита на съвременен български. Знаем, че в древността нищо не е било кръщавано според хрумването на някой, а имената в митовете винаги са произлизали от Големите Мистерии и тези митове са предавани на хората вън, където са практикувани малките мистерии, под формата именно на тези митове, легенди и култове. Агенор означава „силен водач“, „вожд на мъжете“, Минос, включително и на санскрит, означава „мисля“, Радамант означава „имащ радост“, „радостен“, а Сарпедон означава „изкривен“ или „кривчо“, което се смята, че е вид защитно име, което цели да се отклони злото от детето, кръстено така. Отвъд значението на имената започва окултизмът, който трябва да разчете значението на самия мит. Веднага можем да се досетим, че става дума за прехода от втора следатлантска културна епоха към трета културна епоха, което е отразено и в съня на девойката, преди да бъде похитена. Преходът е от знака на втора културна епоха Близнаци, към Телец, знакът на трета културна епоха. Преходът от „морето на Духа“ към окончателното слизане на земен план беше белязано със скъсването на връзката между континентите Азия и Европа при протока Босфор и с голямата война при Троя, събрала цвета на индивидуалностите от онова време. Крито-микенската култура е първата българска култура след издигането на четвъртия бодхисатва на планината Рила до чин Буда, около 3500 години преди Христа и извършения от него синтез на мисли, чувства и воля в Аза му, които преди това са били отработвани в трите мистерийни центъра на нашия континент. А самият мит, вероятно се е появил някъде около 3000 години преди Христа, когато нито елините, нито финикийците ги има. Може би сте чували за най-старите писмености по тези земи, обозначавани като Линеар А и Линеар Б, като първата, като по-стара, се датира някъде около това време и е използвана именно на о.Крит. Когато се говори за видимата човешка история, това е периодът след четвъртия бодхисатва и издигането му до Буда, и започва от Балканския полуостров, откъдето траките тръгват със своите културни инвазии и създават крито-микенската култура, Шумер, Вавилон, Египет и т.н. Когато в мита се казва, че Европа е финикийска принцеса, трябва да имаме предвид, че на старобългарски това е означавало „хубавицата“ или „жена с хубави форми“. Първоначално с названието Европа е обозначавана областта между Черно море, Егейско (тракийско) море и Стара планина. Когато така се погледне към мита за Европа, който стои в основата на името ѝ, отвсякъде се вижда, че това е български мит, в който имената имат значение на български, а царят Агенор, силният водач и баща на Европа, без съмнение е Азът, водачът на човека. В трета културна епоха в Мистериите започна да се култивира мисленето, Минос, за да може Европа да се подготви за идването на християнството. Самото мислене може да носи голяма радост за човека (Радамант), но когато бъде изкривено (Сарпедон) и попадне в лабиринта, се появява чудовището Минотавър. В основополагащия мит за Европа е пресъздаден преходът не само от втора към трета културна епоха, но и преходът от трета към четвърта културна епоха, защото изкривяването на мисленето, т.е. загубата на връзката с Духовния свят се осъществи именно в четвърта културна епоха с прехода към отражателното мислене. Всичко това се осъществи върху Земела – тракийската богиня на Земята. Тя е родена от Кадъм, брат на Европа. От Земела пък се ражда Дионис, който е главният герой на траките. Неслучайно великият апостол на народите Павел, при идването си на континента отиде първо при българите в гр.Филипопол и на брега на р.Марица, въведе в християнството българката Лидия. Апостол Андрей Първозвани също дойде по нашите земи, защото оттук траките-българи бяха тръгнали към о.Крит, към Троя и къде ли още не, за да подготвят народите за идването на Спасителя.

                Днес сме изправени пред опасността от ново похищение на Европа, но този път не под формата на мит, произлязъл от Големите Мистерии, а предизвикано от многобройни сили с различен тъмен оттенък. Днес ще говорим за тях и нека днешната лекция бъде като подготовка за предстоящата на 1 и 2 април дискусионна кръгла маса във Варна с основна тема „Съвременните мистерии на злото и на изкуплението му с доброто“. Времето, в което живеем, е с колосална важност за цялото бъдеще на човечеството и затова всяка форма на повърхностно и инфантилно отношение към живота, е с пагубни последици за еволюционното ни развитие. Ние сме съвременници на момента, когато потокът, тръгнал от древноиндийската културна епоха преди около 10000 години, е стигнал след постепенното си придвижване до Средна Европа и сега трябва да се извърти на Изток след качествен скок към друга спирала на развитието, отвеждаща човека към шеста и седма културни епохи. Европейският човек трябва да развие такъв духовен живот, че да може чрез умиране и метаморфоза на старото да осъществи сам видовата си промяна без помощта на природата, т.е. Боговете, което застава за първи път като задача пред него и изобщо пред човечеството. Именно Европа е мястото, където населението е било подготвяно да се осъществи това велико преобразуване. Затова интересът и на правомерно еволюиралите Йерархии същества, и на неправомерно развилите се, е насочен главно към нашия континент. Тук е отговорът какво бъдеще очаква Земята и тъмните сили всячески се стремят да спъват и изкривяват еволюционния процес. Кои са тези сили, защо го правят, накъде искат да насочат развитието и как го осъществяват, са въпроси, без осветляването на които по никакъв начин не можем да им се противопоставим. Злото трябва да се познава най-вече окултно и мистично, защото произходът му е свръхсетивен и първоизворите му постоянно трябва да бъдат търсени в свръхсетивния свят. Там, в Духовния свят, в духовната „Земя“ се намираше и прачовекът Адам, който черпеше субстанцията за своето битие от „Дървото на живота“ или етерния свят. В Рая Адам имаше формата на пентаграм и космическите етерни сили влизаха в него през главата към десния крак, оттам към лявата, после към дясната ръка и левия крак и продължаваха като кръг, обхващащ пентаграма-човек. В този поток действат силите на планетите и затова пентаграмът със затворения в него човек се нарича „микрокосмос“, който се стреми към Слънцето, намиращо се в неговия център. Този център е Азът. Ще поясня специално за хората от „Бялото братство“, че движението в Пентаграма на Учителя започва отдолу нагоре, но то илюстрира пътя на ученика, който накрая влиза във вътрешния кръг и става Учител на човечеството. Тук става дума за пентаграм, който се отнася за всеки човек изначално и касае захранването му с живот от етерния свят и циркулацията на етерното му тяло. За да стъпи, обаче, на материализиращата се Земя, човекът се обърна с главата към центъра на Земята и под формата на обърнат пентаграм беше „изгонен от Рая“. С „грехопадението“ започна индивидуализацията ни и „яденето“ от плодовете на „Дървото на познанието“, но зареждането с етерни сили беше нарушено. В последвалата дълга еволюция човекът се обърна физически нагоре с главата, преодоля „наследствения грях“ , но душевно-духовно и до днес не се е изправил напълно, защото не е придобил силата на висшия Аз, а се утешава и залъгва с жалката силица на отражателния си аз. За да е здрав човек, етерният поток в него трябва да тече правилно, а това става, когато има правилно изградено логическо мислене, ако има благоразположение към хората, ако е естествен в отношението си към тях, ако има вътрешен оптимизъм и вяра в доброто и в мъдрото ръководство на Духовния свят. В противен случай няма как да се осъществява правилен обмен с Духовния свят и се появяват всевъзможни житейски проблеми, включително и здравословни.

Кои сили участваха в обръщането ни с главата надолу при слизането към Земята и искат да останем във вечно „грехопадение“ под формата на обърнат пентаграм? Тези сили, естествено са свръхсетивни. Ако си представим най-отгоре на мирозданието един равностранен триъгълник с трите ипостаса, отразяването му надолу през духовните Йерархии води до границата на свръхсетивния свят, а след отразяването и през човека, стигаме до нов триъгълник, който съм нарисувал на схемата и представлява триъгълникът на злото.

Схема 1 - виж схемата във фотогалерията                                                      

Знаем, че символ на Граала са два преплитащи се в хексаграма триъгълника. Човешкият триъгълник сочи нагоре и ние трябва да се издигнем към духовния триъгълник на Ангели, Архангели и Архаи, който е най-ниският до нас в свръхсетивния свят, чрез трансформация на нашите астрално, етерно и физическо тяло в Манас, Будхи и Атма. Триъгълникът на злото е не просто антипод на третата йерархична тройка, а и на самите принципи Отец, Син и Свети Дух и със своята тежест притиска човека надолу така, че изобщо да не може да се изправи душевно-духовно с главата нагоре. Когато висшите Йерархии същества от втората и даже първата тройка приеха да изпълняват ролята на луциферически и ариманически сили, те го направиха осъзнато-жертвено, заради великите закони на цикъла. Тук говорим за Луцифер, Ариман, Азур и Сорат, а не за подчинените им същества от третата тройка, които след като започнаха да изостават, постепенно изгубиха разбирането за този процес, за разлика от водачите си. Те го направиха, за да можем да преминем от всеединството като главен принцип в цикъла на Отец, към полярността в нашия цикъл и на базата на тази полярност и синтеза, който ще се осъществи в Тялото на Възкресението, ще се създадат условията да имаме трети цикъл на Светия Дух, за който няма как да имаме понятие за основната му характеристика. Изостаналите от третата тройка същества не се справиха с азовата си еволюция в нашия цикъл, което до известна степен е и тяхна лична вина, защото забравиха истинското предназначение на изоставането според мировата необходимост и се свързаха със злото. С уговорката, че въпросът за злото е от най-трудните и загадъчни в окултизма, можем да кажем, че на Стария Сатурн Луцифер е имал духовната сила на един днешен Ангел, Ариман е имал духовната сила на днешния Архангел, Азур е имал силата на Архай, а Сорат – на един Елохим в Земния еон. Следователно, ако те бяха се развивали правомерно, днес щяха да бъдат съответно с ранг на Дух на Формата, Дух на Движението, Дух на Мъдростта и Дух на Волята. Когато Щайнер споменава, че има изостанали същества от втората тройка, че дори и от първата, това са именно тези. Те нямат днес силата на правилно развитите същества и един Йехова е много по-мощен от Луцифер, например, но в изминалите еони са натрупали сила, която е наистина впечатляваща, колосална и помитаща. Преди години по свръхсетивен начин ни беше само маркирано каква мощ притежават азурите, способни буквално да разрушат Земята, а какво остава за самия Азур или за водача на триумвирата на злото – Сорат? Именно Сорат е системообразуващият фактор на цялото това зло и хората трябва да имат именно такова разбиране за злото, а не представяното им от политолозите, които се докосват само до пионките на външен план и конспиролозите, които стигат малко по-надълбоко в задкулисието. Главната цел в борбата им с правомерните Йерархии е субстанцията на Аза на човека. Човекът е мярката за всички неща, смисъл и цел на мировото развитие и затова стои в центъра на гигантската мирова битка, водена за него и заради него. Луциферическите, ариманическите и азурическите същества могат да се докопат само до субстанцията, която ни беше дарена от Елохимите и която човекът трябва да индивидуализира като висш Аз, защото тя е продукт от първоначалната жертва на Престолите, които дадоха базовата субстанция за целия цикъл, в която се подредиха като Азове всички същества. Първичната субстанция е субстанцията и на отделните Азове. Но в нашия цикъл се намеси Аз, който е надциклов и това е Азът на Христос, като Аз на Бащинската Основа на Света. Следователно Азът на Елохимите е проникнат и от Аза на Христос. Човешкият висш Аз като субстанция също е проникнат от Аза на Христос. Тук ще направя крайно важното уточнение, че съществата от втората Йерархия – Луцифер, Ариман и Азур и този, който е от първата Йерархия – Сорат, са същества, които са изминали Азовата си степен на еволюция в предния цикъл. Лично те се домогват до Аза на Христос в нас. Подопечните им искат Азовата субстанция от Елохимите, защото няма как да се докопат до Аза на Христос, но водачите търсят Аза на Христос. Атаките към човека са на различни нива. В ранните периоди на пребиваването ни върху Земята, луциферическите и ариманическите същества бяха нещо като приятели на човека. Първите ни стимулираха да вървим към индивидуалната свобода, а вторите работеха за минерализацията на материята и създаването на физическата основа за този процес. С появата на отражателния ни аз преминахме към по-самостоятелно съществуване, прекъснахме връзката с водещите ни Йерархии и тъмните сили се нахвърлиха върху нас. Процесът придоби невиждана интензивност и размах с наближаването на времето, когато човекът трябва да индивидуализира висшия си Аз. Противоборстващите сили много добре осъзнават, че ако позволят това да се случи, те завинаги губят такъв човек за своята кауза. Луциферическите същества се стремят да откъснат еволюцията от Бащинската Основа на Света, да я тласнат назад към духовното, но без да изчакат тя по правомерен начин движейки се напред, да започне своето издигане към Духа. Те застават срещу Светия Дух и бъдещето в стремежа си да слеят всички отделни човешки Азове отново в различни форми на груповия Аз, на груповото съзнание, и когато ги овладеят по този начин, Земята ще се превърне в голямо органично същество с обща душа. Бъдещите етапи на еволюцията лесно ще ги превърнат в нещо като повторение, но без метаморфоза на миналото, и ще ги насочат в своята линия на еволюция, която да върне човека в състоянието на всечовека с безсъзнателно всесъзнание от Стария Сатурн и вместо да стигнем до първооткровението на Бащинската Основа на Света, те ще поставят началото на свое мироздание – Вселена, в която Луцифер ще играе ролята на всеобщ Аз. Именно затова им трябва затворената в човека субстанция от Бащинската Основа на Света, с която да поставят началото на своя Вселена. Противоположно на тях, ариманическите същества не се интересуват изобщо от миналото, искат направо да го зачеркнат, но пътят към бъдещето да не минава през издигане към висшия Аз на човека, а надолу към материята и подфизическите светове, където материята да не се одухотворява, а да се превръща в енергия, магнетизъм, електричество и изкараните на бял свят ядрени сили. Така ариманическите същества се превръщат във врагове на принципа Отец, който очаква материята да му бъде върната като духовна субстанция. Вместо това ариманическите същества ускоряват извънредно много еволюцията, прекрачвайки законите на нормалното развитие, а такава неправомерна еволюция непременно се материализира в посока надолу, където според тях тя трябва да стигне до крайната си точка и да започне нов еволюционен цикъл, различен от този, който започна на Стария Сатурн. По пътя надолу човешкият Аз ще бъде безкрайно диференциран, раздробяван и превръщан в мирова прах в библейския смисъл, от  която да омесят глината за създаването на някакви човекоподобни същества, над които да властва Азът на Ариман в създаденото от него мироздание. По този начин ариманическите и луциферическите същества смятат да наваксат и елиминират изоставането си, а човека като индивидуалност да го запратят в небитието. Луцифер и луциферическите същества застават срещу Светия Дух и бъдещето. Ариман и ариманическите същества застават срещу принципа Отец и одухотворяването на материята. Срещу принципа Син се изправят азурите, които буквално искат да разрушат физическото тяло. Луциферическите същества имат афинитет към астралното тяло, като носител на съзнанието и искат да го върнат назад, ариманическите към етерното тяло, което оживява физическото, а азурите се домогват до съзнателната душа и физическото тяло, като направо го разрушават. А зад тях застава Сорат, който е срещу самия Христос, срещу Мировия Аз. Но тъмните сили не се изправят директно срещу правомерно развитите същества от Йерархиите, а се стремят човекът да им стане проводник като се вклиняват в развитието му и искат да изкривят постепенно културно-историческия процес в желаната от тях посока. Те искат човекът завинаги да остане под формата на обърнат пентаграм, който е символ на черната магия. Символ на бялата магия е изправеният пентаграм с върха нагоре. Когато пентаграмът е обърнат, през главата на човека влизат сили от Земята, които са останали в нея след отделянето на Луната по времето на Лемурия. Тези сили се насочват към двата му крака, които са насочени към Духовния свят и така той става проводник на лошите влияния от Земята към Духовния свят и заобикалящия го природен свят. Днес доста хора се възхищават на Че Гевара и го смятат за борец за свобода, но той си беше чиста проба терорист и неслучайно носеше на кепето си обърната петолъчка. Жизненият поток така или иначе си тече в посока отгоре надолу, но не влиза през главата, а през краката на човека. Но тогава вече няма оживяващата функция, която има когато правилно се движи по пентаграма, а тъмните същества могат да направят така, че през етерното му тяло да влиза тяхна субстанция. Сблъсъкът на луциферическите и ариманическите същества е в онази мислена плоскост, за която говорихме предния път, разделяща човека на две половини. Те се опитват да се проврат от примката на диалектическото мислене през цепнатината на точка 4 на лемнискатата на съзерцателното мислене в човека, без той да е достигнал до „умри и бъди“, в посока към примката на съзерцателното мислене, където да овладеят субстанцията на първооткровението, за да я повлекат назад или надолу, повличайки след себе си дори Божествените Йерархии. За да го има мисленето ни, се нуждаем от носителя на съзнанието – астралното тяло, към което основно се насочват луциферическите същества, и от етерното тяло, което бива атакувано от ариманическите същества. Освен тях вече все по-осезаемо се намесват и азурите, които са главните врагове на Аза и физическото тяло, а също и на най-висшия член на душата ни – съзнателната душа. Губейки съзнателната си душа и физическото тяло, човек губи всякакъв шанс да поеме самостоятелно по пътя към одухотворяване първо на тройната душа, а след това и на трите тела, защото няма да разполага с инструмента за тези метаморфози – Аза. За азурите Щайнер е говорил малко, защото битката с тях е въпрос на по-отдалечено бъдеще, а за Сорат има само няколко изречения. Ако азурите посягат към Аза даден ни от Елохимите, който е дошъл от „първичния огън“ на Стария Сатурн, Сорат застава срещу надцикловия Макрокосмически Аз на Христос, пронизващ нашия Аз. Срещу Христовия Аз могат да посягат само същества, изминали Азовата си степен в предишния цикъл - цикъла на Отец, а такива са самите Луцифер, Ариман, Азур и Сорат, но не и техните „инструменти“ от третата Йерархия, изпълняващи своите роли заради много по-висши цели – да го има преходът от всеединствотото в цикъла на Отец към полярността в цикъла на Сина и към нещо трето в цикъла на Светия Дух, за което в нашия цикъл няма дума, която да го охарактеризира. Гарантът за съществуването на тази дума е наличието на Тялото на Възкресението. Който го индивидуализира, може и да намери пътя към нея.   

Но за да можем да разберем защо се стигна дотук, трябва да проследим етапите и логиката в развитието на човека. Човешкият род се състои основно от два типа хора. Едните са „синовете на пастира Авел“ и те гледат по-скоро към Духовния, отколкото към земния свят. В древността са представени в жреците, царете-жреци, тогавашното духовенство, а днес ги виждаме в многобройните духовни общности. Вторите са наследниците на „земеделеца Каин“, търсещи повече личностното начало, усвояването на земното и изучаването му в светския живот. Това са хората на науката, на икономическия живот и т.н. Най-ярките представители на двата типа хора в старозаветните времена бяха царят-жрец Соломон и строителят на Соломоновия храм, майсторът Хирам Абиф. В началото на „грехопадението“ Каин „уби“ Авел и затова като компенсация каинитът Хирам построи за авелита Соломон храм, а след това с мълчаливото съгласие на Соломон, Хирам е убит. Еволюционната задача на всеки човек е да примири и съедини в себе си тези два ипостаса на единната си личност, т.е. да стане едновременно жрец и строител, да съчетае в Аза си небесната и земната мъдрост, да стане хексаграма. За целта първо трябва да стане изправен пентаграм в душевно-духовен смисъл. Преди идването на Спасителя нито едно човешко същество не можеше да осъществи този велик синтез, защото го нямаше Макрокосмическият Аз, притежаващ силата за подобно обединение. В древността българите, а заедно с тях и най-напредналите човеци, преживяваха разделението в „авелитските“ Аполонови и „каинитските“ Дионисиеви Мистерии. Великият праобраз за тяхното съединяване в Аза го виждаме в разпънатия на Голготския кръст Макрокосмически Аз, обединяващ завинаги в единство Соломон (Дева София) и Хирам (Йоан-Лазар). Едва след подобно съединяване, човек може като Йосиф Ариматейски (Скитиан) да потърси тайната на Христовото човекоставане в хексаграма-Граал, съдържащ като форма в себе си тайната на слизането на Аза на Бащинската Основа на Света (кръвта) и вечният живот (водата). Тялото на Възкресението представлява Миров Аз и вечен живот във възкръсналия фантом. Централната тайна на езотеричното християнство е Граалът и съдържанието му вътре, което има форма, а за външното християнство централната тайна е кръстът. В лицето на Скитиан, който е индивидуалността на синтеза, можем да видим зараждането на типа човек „фаустовска душа“, с основен стремеж във всички жизнени отношения да застане на собствените си крака като скъса с всички форми на групово съзнание. Появата на такава личност е всемирно-историческа необходимост, заложена с Христовото идване на Земята и изисква развитието на самостоятелен Аз. Първите представители на новия тип човек бяха освен Скитиан и хора, като апостол Павел, Дионисий Ареопагит и др. Християнският живот беше тръгнал да се развива и се нуждаеше от непрекъснато обновяващи се форми. Павел създаваше външната християнска общност, но създаде и езотеричната си школа със своя приятел Дионисий. Разбирането на апостол Петър за християнството не беше на висотата на Павловото и животът на имперския Рим се превърна във формата за християнството на българина по произход Константин Велики. Българите притежаваха все още ясновидство, което им позволяваше да виждат противопоставянето между светлите и тъмните същества. Затова и векове наред всички хора с подобна способност бяха наричани „българи“. За онези, които се вляха във външното християнство, те бяха „езичници“. Именно тези „езичници“ потърси най-напред Павел, защото сред тях най-лесно можеше да се развие индивидуалното начало. В тези ранни векове на християнството се появи Мани, който както никой друг на Земята познава противопоставянето между доброто и злото и с мощния си духовен взор гледаше към шеста коренна раса, когато трябва да съществува такава външна форма, в която християнският живот да се изяви в своята пълнота. Мани беше убит от представителите на тъмнината, убит беше и Юлиан Отстъпник, който не можа да се примири с формата, която приемаше външното християнство и борбата му срещу „фаустовската душа“. За първи път феноменът „фаустовска душа“ го разглежда Августин Блажени в 4 век. В началото той е очарован от нея и от стремежа ѝ мъжествено да влезе в свръхсетивния свят и постепенно да подготви бъдещата форма за християнския живот, но после се изплаши и застана на страната на католицизма, който води борба срещу всички „ереси“. Противопоставянето между „каинити“ и „авелити“ се подновява, като върви заедно с рухването на Западната Римска империя, осъществено от българина Атила и многобройната му армия, съставена от много племена, главно български. Така нареченото Велико преселение на народите до голяма степен е свързано с процеса на ликвидирането на империята, който приключи с идването на българина Одоакър на Апенинския полуостров. Започва процесът по формирането на народите на Европа и поемането им от съответните Архангели за изпълнението на мисиите им в общоевропейското и световното развитие. От смесването на германи и латини се появиха франките и италианците, саксите отидоха на Запад и се появи английският народ, а на изток Борис I получи задача от Небето да даде тласък за образуването на Славянската общност като носител на бъдещето. Българите участваха и при формирането на франките и английския народ с мигриралите по-рано към онези земи тракийски племена, но за нас по-интересно за днешната ни тема е как се формира руският народ с оглед на бъдещата му мисия и връзката му с останалите славянски народи. Щайнер казва че славяните са преживявали в себе си троичната душа като единна душа. Тя е била дълго подготвяна от Скитиан в неговия посветителски център в Северното причерноморие за приемане на християнството. Там беше разположена Втората Велика България и християнството дойде по-късно в Киевска Рус от България, а не от Византия, но по-късно се изроди в т.нар. „византийско православие“. А на север фините са преживявали душата разчленена троично, каквато тя всъщност е. Те по рождение са я носели такава, такъв е бил техния архетип, което е намерило израз в техния епос „Калевала“ с неговите три същества с труднопроизносими имена . Когато „норманите-варяги“ са извършвали своите походи в земите на фините, последните се сблъскали с народ, в който душата по рождение била преживявана в единство, а не разчленена както при тях. „Варяги“ означава нещо като „нашественици“, „разбойници“ и това понятие не означава някаква народност, а е нещо като професионално занимание. Самите „нормани“ са мигриралите на север в първите векове на християнството причерноморски българи-кимерийци, а нали точно там е бил посветителският център на Скитиан, сред хора, изживяващи душата си в единство. Преминавайки през земите на фините, този стремеж към единство в душата на „варягите“ е заглушавал тричленната душа на фините и преживявайки този процес свръхсетивно, те са изразили това в думата „руотси“ или „рутси“. С тази дума започнали да наричат „норманите“ на Рюрик и от тях тя се пренесла върху славяните и те се превърнали в „руси“. С придвижването си от север на юг, тези варяги образували според думите на Щайнер гигантски ствол, който духовно прораствал през териториите на европейската част на бъдещата Русия и е трябвало да свърже архетипа на финската тричленна душа със славянската единна душа. Но както Щайнер, така и Прокофиев и Бондарев погрешно посочват Византия като източник на християнството, което като духовен импулс отиде към Киевска Рус. Вече и самите руснаци знаят, а и беше признато от патриарха им при посещението у нас, че импулсът на християнството дойде при тях от България. Християнството, което те получиха, беше буквално етерно християнство и работи с етерното тяло на руския народ, който преживяваше в единство душата си. Руският народ трябваше да получи импулс отвън, за да може да тръгне към индивидуалистичното начало. Така че свързващото звено между финската и славянската душа е Азът на „варягите„ и неслучайно от години казвам, че българите са народът, който се грижи за азовата еволюция на човечеството. Българите от Север се срещнаха с българите от юг и възникна Киевска Рус. Архангелът на русите ги пое и постепенно възникна славянският руски народ и изобщо славянството, на което му предстоеше да измине дълъг страдалчески път по индивидуалното изживяване на разчленената тройна душа. Процесът сред русите ще продължи чак до шеста културна епоха, но дотогава Щайнер насочва нашия поглед към едно образувание, предхождащо тази отдалечена епоха. Чрез полския, чрез чешкия и словашкия и през южнославянските народи, тричленната славянска душа от шеста културна епоха гледа сега в пета културна епоха като през три изнесени на Запад „полуострова“. Ако сегашното изживяване на тричленната душа е носител на ежедневието, на ежедневното съзнание, онази тричленна душа е носител на висшето съзнание, обърнато към Светия Дух и Христос. Затова днес поляци, чехи и словаци са най-големите критици на изкривеното обединение, наречено ЕС. Тези народи вътрешно усещат, че тяхната мисия на „полуострови“ на славянството е да подтикват Средна и Западна Европа в посока към преход от подготовката към осъществяването на християнството на бъдещето. Те не са проводници на руския панславизъм, а тук говорим за чисто духовни задачи. Самата Русия е духовно-душевно единство, а не държавно-политическо единство, накъдето сега върви с доктрината за „атомното православие“ (терминът се появи през 2007 г. след отговори на руския президент Путин на журналистически въпроси, в които свърза външната сигурност на страната с ядрения щит, а вътрешната сигурност с традиционното вероизповедание на Руската федерация, които заедно дават силата на Русия) и се конфронтира със средноевропейския духовен живот, който се зароди от т.нар. „готи“, а всъщност гети, с архетипното им единство в Аза. От този архетип възникна гигантската промяна на мисленето, на силната индивидуализация и се подготви преходът от Аза в чистото мислене към Аз-Дух-Себе. Виждаме, че българите постъпиха по два различни начина със славяните и германите. Първите не са предопределени за развиване на земния интелект и само върху него да изграждат културата си. Затова единството на Аза в тяхната единна душа дойде с варягите. Това единство в Аза архетипно е заложено в единната душа на средноевропейците от йерархическите същества и затова намесата на българите-гети остана сякаш скрита под името „готи“. Ако русите приеха от българите етерното християнство на Павел, германите възприеха от Рим християнството на разсъдъчната душа, пронизано с рационализъм и теологизиране и това е една от причините за разкола на източна и западна църква и за разделението между народите на Европа.

Първите, които направиха нов опит за обединение на Каин и Авел бяха богомилите и срещу тях се опълчиха и католиците, и православните. Съвсем не е случайно, че тези, които са символ на обединението – Дева София и Йоан Богослов, преродени като „двамата сирийци“ отидоха при първите богомили, за да се постави началото на синтеза. Не е случайно и прераждането на един от първите носители на фаустовския тип душа Дионисий Ареопагит като Боян Мага, за да може да се поднови на нова степен синтезът между Каин и Авел. Богомилите се опитаха със силата на познанието, което имаха за Христос, да примиряват двете воюващи течения. До 15 в. те и техните креации в Европа бяха изкоренени на външен план, но вътрешният им живот продължи да действа и се възроди в двете течения, родени от самата европейска култура – йезуитизъм (августинизъм) и масонство (манихейство). Външно погледнато йезуитизмът се появи като контратечение на отделилото се от католицизма протестантство, срещу което поведе разорителната основно за Средна Европа 30-годишна война. Истинският враг, обаче, на йезуитите си останаха старите смутители на реда – еретиците „българи“. С кръстоносните походи много от тях се насочиха на изток към Йерусалим и светите земи, а останалите бяха обявявани за вещери и вещици и изгаряни на клади. Инквизицията действаше безпощадно. „Еретиците“ бяха принудени да се скрият от външния свят за да не се прекъсне съвсем нишката към „фаустовската душа“. Беше започнала епохата на материализма и с Новия органон на лорд-канцлера на Англия Франсис Бейкън, прероденият Харун ал Рашид, „Ноевият ковчег“ тръгна да плава към „Новата Атлантида“ по водата на естествознанието. Новите реалности доведоха човешкия ум до Просвещението, „отците“ на църквата започнаха да губят позициите си, масонството в Англия се появи отново на сцената, но преминаването през морето на естествознанието беше оставило тежък отпечатък и то никога не се върна към своя блясък и величие от четвърта културна епоха. Британските ложи инспирираха Френската революция в 1789 г. и започна подмяната на еволюционния път с революционен, въпреки предупреждението на преродения като граф Сен Жермен Йоан Богослов. Британският политизиран окултизъм започна борба за господстващо положение на британския империализъм в света, защото беше изгубил християнството. Останалите масонски ложи също започнаха да губят разбирането за християнството, каквото се случваше и в католицизма. Ако все пак до 15 в. разбирането за християнството на Августин и Тома Аквински беше велико постижение, с появата на йезуитизма и особено с победата на неговия дух през 1870 г. на Първия Ватикански събор с приетата догма за непогрешимост на папата, католицизмът стигна до последния стадий на своето израждане по отношение на разбирането на християнството. Като наследници на древни духовни течения и при двете течения практиките при посвещението идват от миналото и стават инструменти на съществата от тъмния спектър на духовния свят. И докато йезуитите от висок ранг благодарение на специфичните им упражнения, които привеждат в движение целия човек, могат да осъзнаят какво всъщност се случва в света и за какво е борбата им срещу масоните, сред опонентите им малцина разбират какво е провиждал Манес. В началото на 19 век масоните се чудеха как да демонстрират на потъналите в материалистични представи хора наличието на спиритуален живот, което направиха чрез спиритизма в 40-те години, когато на свръхсетивен план беше започнала битката на Архангел Михаил с Ариман. На сеансите, провеждани от медиуми, се появиха душите на умрелите и идеята да се говори за всеобщия елементарен свят беше провалена. По-благонастроената част от масоните, които бяха настоявали за тази авантюра, нямаща нищо общо с духовността в Михаиловата епоха се почувстваха засрамени и се отказаха от медиумизма. Те видяха, че хората не само не стават по-морални със спиритизма, но практикуването му се отразява зле и на живота в Камалока, където такива хора искат да съзерцават всичко духовно с физически сетивни органи, от което идват и страданията им. „Братята от левия път“ сред масоните обаче изобщо не са се отказали от медиумизма и са заели цялото поле на дейност в това направление, тъй като нямат личен контакт с духовния свят, с цел да постигнат власт над другите. Те са в основата на възникналия по-късно панамериканизъм. По-късно през 19 век окултистите от масонството решават да поемат по теософския път, за да осъзнаят хората, че в тях живее Духът. За посредник към тази спиритуалност е избрана Елена Блаватска, но „левите братя“ започнали недостойна игра с нея с цел власт от егоистични подбуди, което си е чиста черна магия от най-лош вид, особено ако се използва за постигане на господстващо положение на американо-британския империализъм в света. Главният източник за последвалите бедствия за човечеството идва от тези братя от шотландския ритуал, един от които е и „патриотът“ Димитър Недков. Когато Блаватска се опитала да разкрие плановете им, с черномагьоснически манипулации те я заключили в „окултен плен“, затруднил изключително много връзката и както с духовния, така и с външния свят. От този плен я освободили „леви братя“ от индийските посветени, но попадайки под тяхно влияние мисията ѝ била окончателно провалена. Съответно и теософията започва да запада и трябваше да се появят Беинса Дуно и Рудолф Щайнер, за да поставят Христос на полагаемото Му се място.        Следва>>>
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1191