mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2016-2017 за четене / КУБЪТ НА ЯХВЕ И ТРОИЧНИЯТ СОЦИАЛЕН ОРГАНИЗЪМ -продължение

КУБЪТ НА ЯХВЕ И ТРОИЧНИЯТ СОЦИАЛЕН ОРГАНИЗЪМ -продължение
21.03.18 09:18
 Говорили сме, че духовният живот дойде от Изток, където се развиваше в Мистериите на светлината. Държавно-правовият живот беше формиран от Мистериите на пространството, които в най-ярък вид са съществували в древен Египет. Знаем, че Заратустра дава астралното си тяло на Хермес, който е посветен в Мистериите на пространството, а етерното на Мойсей, който е посветен в Мистериите на времето. Мистериите на пространството, които са свързани с Мистериите на Меркурий и водят чак до Меркуриевия оракул в Атлантида, бяха мистериите, които дадоха организирането на държавно-правовия живот в 4-та културна епоха на териториите на древна Гърция и Римската империя. Кои мистерии бяха носителите на стопанския живот? В Северна Европа и Северна Русия след Поврата на времената се формират народи. Казвал съм и как може да се проследи участието на българите, като носители на Азовия импулс в тези процеси. Сред тези народи са практикувани Мистериите на Земята, в които космическата мъдрост отразена от Земята се е възприемала като физическа мъдрост в тясна връзка с годишния кръгооборот на природата, с развитието и осъществяването на селскостопанския труд. За разлика от Египет, където празниците са били свързани с движението на небесните тела и звездите, тук те изцяло са били свързани с реколтата и стопанския живот. Друидите, които получиха своята мъдрост и от тракиеца Залмоксис, който е проповядвал безсмъртието на душата, ръководеха духовния живот на келтите изучавайки небето, отразено в огледалото на Земята. Лягайки в долмените, които задържаха слънчевата физическа светлина, но пропускаха духовната светлина, жрецът-друид привеждаше физическото си тяло в неподвижност, а с дишането и циркулацията на кръвта получаваше вътрешно знание от космоса за всички земни дела. Тези жреци са били хора, които чрез земята са гледали към небето. В тези мистерии хората са били подготвяни един ден да стигнат до братството в стопанския живот. И като постоянно споменавам за намесата на българи тук или там, ще кажа следното. Българите работят за азовата еволюция на човечеството. Азът се изживява през мисъл, чувство и воля, през трите системи в човека и през трите души. Азът работи през всичко това и поради това, като носители на азовата мистерия на човечеството, намесата на българите можем да я открием и в Мистериите на светлината, и в Мистериите на пространството и в Мистериите на Земята. На някой може да му звучи много грандомански, но фактите го потвърждават, както историческите, така и окултните. В България и Русия е имало опити за преминаване към братски отношения в селските райони със създаването на селски общини и земеделски кооперации. Щайнер е говорил как Архангелът на руския народ работи с този народ като отразена от Земята светлина, затова когато един руснак си копае земята, той преживява Архангела на своя народ същностно, макар и неосъзнато. Този народ, както и германският бяха подготвяни за бъдещата проява на братството, затова ударът върху тях в 20 век беше толкова страшен чрез болшевизма и нацизма. Синхронизиращата роля, която играе втората сфера на троичния социален организъм, представлява реална връзка с Архангела на народа. Когато човек дълбоко се вълнува от съдбата на своя и на другите народи и постави правилните въпроси, идват и точните отговори. Помните как говорихме, че Русия тръгна по погрешен път след смъртта на Иван Грозни и убийството на престолонаследника Димитрий, който беше последният от рода на Рюриковите. Щайнер беше казал, че е особено важно да бъде разбрано кой индивидуалности стоят зад Димитрий и Каспар Хаузер и какво е било предотвратено с тяхното убийство. Казах, че с убийството на Димитрий, за руснаците беше прекъсната родовата връзка с българския им корен, който за тях имаше огромна роля. След този акт Русия се свлече към Петър I, последвалия болшевизъм и всичко, което ни е известно от по-новата им история.

                Работейки днес с нисшия си аз, хората създават хаос в трите системи на социалния организъм. Знаем, че за първи законодател в човечеството можем да приемем Мойсей, който прие чрез инспирация от водача на еврейския народ Елохима Йехова Десетте Божии заповеди. Тези заповеди, обаче, станаха не право, а дълг. С течение на времето правата на човека са били примесени с дълга и в категорията право се съдържа и понятието за дълг. Между двете сякаш има някакво противоречие. Още в древния Рим, където правото и юриспруденцията се налагат в обществения живот, тракиецът Спартак организира бунт на робите, защото Луцифер започва да се бунтува в сетивната душа за правата си. Винаги когато в този аспект се говори за Луцифер, става дума за претенции за права. Когато се говори за Ариман, става дума за налагане силата на закона. Когато правата на човека започнат да бъдат нарушавани и всичко започне да клони само към дълга, Луцифер започва да се бунтува. Според философската концепция на Хегел, триадата от субективен, обективен и абсолютен дух е пронизана от идеята за свобода. Човек се ражда свободен и това е източник на права. Тук ми идва наум и темата за толкова дискутирания безусловен базов доход, с който сега експериментират във Финландия с ограничена група от 2000 човека, на които ежемесечно в продължение на 2 години ще им бъде осигуряван такъв доход от 560 евро. Всеки би възразил, че това води до лентяйство и наистина, ако човек работи само с нисшия си аз, това води до лентяйство, включително и сред така наречените цивилизовани народи, където много хора гледат да се докопат до социалната система и напълно се демотивират за каквато и да е работа. Но до демотивация се стига тогава когато социалният организъм е построен с главата надолу и краката нагоре. Тогава за братство в стопанския живот и дума не може да става, равенството в държавно-правовата сфера е тотално нарушено, а духовният живот е жалък придатък на другите две сфери. Подредбата на трите сфери на социалния живот днес отразява марксисткия мироглед – най-отгоре е стопанската сфера, която е най-важната и мачка както държавно-правовата, така и духовната сфера. По този начин не божието се дава на Бога, а кесаревото се дава на Бога. Въпреки, че на Запад марксисткият мироглед не беше приложен в цялата му уродливост, както при нас, идеологиите, които господстваха там доведоха също до убийството на духовния живот. Когато духовният живот е насочен към земното и е размазан от разположените върху него други две сфери, той се превръща в идеология или празна схема. Западната социалдемокрация, създадена на основата на теориите на Хърбърт Спенсър, Джон Мил, Дарвин и пр., породи идеологиите, които тласнаха стопанския живот към централизация и глобализация, към диктатура на капитала. Духовният живот и на Запад е смятан за придатък на другите две сфери. И там се върви към болшевизъм. Болшевизмът беше приложен на практика в източния блок, но животът на Запад също води натам. Когато нисшият аз е в основата на изграждането на обществото, законодателната власт иска да обхване всичко възможно в живота със закон и по този начин да се убие всякакво вдъхновение, въодушевление, стремеж към красивото и всичко друго, което закон не го лови. Ариман иска да приравни всичко и да го сведе до закон и дълг. Луцифер е на обратния полюс и претендира само за права. Виждаме либерализмът на Запад до какви висоти стигна – дава се право на всяко малоумие, което напълно варваризира държавно-правовата сфера. Правилно функциониращата държавно-правова сфера трябва разумно да ограничава претенциите на нисшия аз, като например претенциите на хомосексуални да отглеждат деца. Днешните претенции за права са превърнати в абсолютен произвол. Но неминуемо натрупването на карма от Луцифер, води до появата на Ариман. Например правото ни на здраве бива обвързано с ариманическия закон за задължителното ваксиниране. Правото за нормална бременност и раждане е съпроводено с прегледи с ултразвук, който не е полезен за плода. Децата от най-ранна възраст ги оборудват с GSM-и, а се твърди, че вредата от тях е по-голяма дори от тази от тютюнопушенето. Когато правата на Луцифер се изродят във вакханалия от права, това води до намесата на Ариман и се появява съответният закон. Въпросите за право, закон и дълг силно се смесват и възникват проблеми. Как се спасява Луцифер в плетеницата на държавно-правовия живот? Това става, когато човек се научи да обича дълга. Тук трябва да се направи преход от едната примка на лемнискатата на съзерцателното мислене, към другата примка със сваляне на нисшия аз. Еволюцията от право към правилно осъзнат дълг, води от нисшия към висшия Аз. Такава е методологията. В началото на лекцията забравих, че днес е ден за прошка, но точно тук е мястото да поясня нещо във връзка с това. Когато човек реши да се откаже от правото си, той не трябва да гледа от позицията на миналото, а от позицията на Духовния свят, от позицията на Йерархиите. Когато е получил шамар, той трябва да се проникне с разбирането какви сили са изразходвани от Духовния свят за да бъде създадена ситуацията, в която да получи този шамар като кармическа разплата за нещо. Ако се гледа назад, тогава се съди за другия човек на базата на миналото и никога не може да се стигне до правилно урегулиране на кармата. Ако човек погледне на ситуацията по-отвисоко, тогава може да се откаже от правото си на реванш и може да направи крачката към дълга. Основен дълг днес на човека е дългът за висшето му развитие, за снемане на нисшия аз и преминаване към връзка с Йерархиите. Това е нашата световно-историческа задача. Когато започне да осъзнава този си дълг, човек започва да гледа на случващото се в живота му като на Мистерия. Животът буквално е посвещение, буквално е едно мистерийно преживяване, в което може да се расте, като се работи в стопанския живот на базата на асоциативния принцип, участва се в законодателна, съдебна и изпълнителна власт осъществявайки хармонизирането между стопанска и духовна сфера, и се поеме по строго индивидуалния път за изкачване нагоре към Духовния свят чрез преминаване към индивидуално осъзната образна форма на съзнание. Тогава това, което в трета културна епоха жреците са приемали отгоре като битие-в-себе-си, като откровения, в човека ще се превърнат в битие-за-себе-си, в идеи, които ще се влагат в трите сфери и те ще съществуват хармонично. В този смисъл въпросът за прошката не е просто да се каже „Прости ми“, а другият да отговори „Прощавам ти“. Това са само празни думи, след които се продължава по стария начин. Преди 11 години в една лекция бях разгледал този въпрос. Да си припомним четирите степени на този акт. Най-напред стихват всички отрицателни емоции и поставяйки се на мястото на другия с мъдрост разбираш, защо е постъпил така към теб. Затова трябва да имаш мощно разбиране за нещата, което идва от Антропософията. Вследствие на разбирането се отказваш доброволно от всякакво кармическо изравняване, което е ключовият момент в акта на прошката. Това означава да не се гледа към миналото на принципа око за две и зъб за чене, а да се осъзнае дълга за развитие в посока Духовния свят, което води до естествен отказ от реванш и скъсване на кармическата верига по конкретния въпрос с дадения човек. Стане ли това, с удивление усещаш, че обичаш човека, който ти е сторил зло. Накрая констатираш, че винаги ще го обичаш, дори пак да върши лоши дела срещу теб. Но когато по такъв начин се прекъсне кармическата равносметка чрез отказ от реванш, този човек едва ли някога отново ще извърши нещо лошо срещу теб. Така естествено се осъществява преходът към братство. Прошката пробужда човека в чувството и е могъщ християнски акт, който е дълбоко неразбран от съвременните християни, защото хората станаха изключително егоцентрични и много трудно могат да преодолеят нисшия си аз и да простят. За улавянето на идеята от Духовния свят е необходимо за миг да се свали нисшият аз. Чрез улавянето на идеи, свалянето и осмислянето им долу, започва еволюцията от нисшия аз нагоре, чрез привеждане под контрол на мисъл, чувство и воля. Когато човек започне да обича своя дълг, отказвайки се от правата си, това води до спасяване на луциферическите същества и привеждането им към правилния темп на еволюция. Най-сбърканите хора днес, най-много претендират за права, без да се интересуват, че даването на права на такива като тях, варваризира човечеството и все повече го забива с главата надолу.

                Как можем да изкупим Ариман в тази ситуация? Ариман работи с проявеното навън, като основната му задача беше да консолидира материята, за да можем да стигнем до предметното съзнание и в позицията, в която сме, да продължим да дълбаем надолу. Той не се интересува от справедливостта, а работи според задачата, поставена му от Отец. Докосвайки се до Ариман, ние се докосваме до категорията невъзмутимост. Той абсолютно невъзмутимо наблюдава целият хаос, в който е затънал светът, но особено се активира при опитите на някой да прави преход от нисшия към висшия Аз, защото усеща, че такъв човек започва да му се изплъзва от примката. Когато този човек започне правилно да разбира случващото се в живота му, той добива доста по-голяма свобода и започва да се гледа едва ли не отстрани и да се изучава. Това представлява една разбираща невъзмутимост, която не надига нищо като мъст, гняв, обида и други нездрави чувства. В това да се наблюдава случващото се в света невъзмутимо, има нещо от студенината на Ариман. Когато човек се откаже с любов вътре в себе си от правото си на реванш, привлича Ариман, който работи във външния свят и е абсолютно безразличен към страданията на хората, в себе си. Вътре в човека той се сблъсква с разбиращата невъзмутимост, сгрята с личната жертвена любов. Огънят на любовта е вътре в човека, а отвън е разбиращата невъзмутимост. Връзката между двете може да я осъществи само човекът, като по този начин спасява и Луцифер, и Ариман.

                Днес Ариман стои зад консерватизма, който иска спокойно развитие на бизнеса в изтъкана от закони среда и духовен живот, основаващ се на груповата форма на съзнание. Зад либерализма стои Луцифер, който иска революционни промени. Но диктатурите от 20 век не бяха от чист вид, а бяха симбиоза между двамата и тази симбиоза беше възможна поради намесата и на азурите. Как като стоим между либерализма и консерватизма можем да намерим динамичното равновесие между тези две сили не чрез азурите, а в Христос? Двете сили винаги съществуват, Христос работи с тях и човекът трябва да расте по средата между тях като аз нагоре. Ако тях ги няма и те не бъдат правилно противопоставяни една на друга, няма как да има развитие. Необходимо е луциферическото в нас да метаморфозира в стремеж за духовното ни изправяне с главата нагоре чрез съзерцателното мислене към промяна на формата на съзнание. Това е истинската революция, която трябва да направим в нас. Що се отнася до консерватизма, трябва да се обърнем към цялото минало на човечеството и Земята, чак до древния Сатурн, да осмислим всичко това и консерватизмът да метаморфозира в суперконсерватизъм в Божествен смисъл. Така могат да се съчетаят две на пръв поглед несъвместими неща. От една страна суперконсерватизмът като мощно разбиране на цялата еволюция на човечеството, а от друга абсолютната смелост за прескачане на прага на свръхсетивния свят по пътя към висшия Аз и превръщането ни в йерархични същества. Това можем да го наречем консервативна революция и тя в най-чистия ѝ духовен смисъл трябва да бъде осъществена, за да може човечеството да се насочи към Духовния свят. Това ще отбележи постепенното ни преминаване от кръста на еволюцията, на който сме разпънати, към еволюционния кръст на Христос, за който Христос казва, че не е тежък. Когато Той позволи да бъде разпънат на кръста на еволюцията, това при Него беше съпроводено с огромни страдания и мъки, защото се съедини с еволюцията и взе върху Себе Си „греха на света“. Когато човек отхвърли кръста на еволюцията по правилния начин чрез консервативната революция, той се саморазпъва на еволюционния кръст на Христос. Това означава да достигнем до думите на апостол Павел „не аз, а Христос в мен“. Тогава кръстът не е тежък, защото не носи страдания, а това, което движи човека нагоре го освобождава и лекува. Цялата тази трансформация на човека започва с трансформацията на троичната му душа – съзнателната в имагинативна, разсъдъчната в инспиративна и сетивната в интуитивна. Когато се стигне до последната трансформация, тогава ще имаме реализация в истинския смисъл на думата на стопанския живот. Троичният социален организъм получава истинската си реализация именно в стопанския живот, чиято главна функция не е да храни хората, а да създава условия човекът постепенно да отпада от физически-сетивния свят и да преминава към следващата форма на съзнание и следващата форма на размножаване. В основата на този бъдещ стопански живот стои принципът на братството, принципът, че ръката, която дава, никога не обеднява. Щайнер не е дал подробности как точно ще бъде изграден механизмът на функциониране на тричленния социален организъм, защото идеите за изграждането му ще се дават динамично в самия процес на изграждане. Ще се появят посветени, които ще намерят пътя към висшия си Аз и ще участват в големите, но този път социални, а не затворени мистерии. Останалите, които няма да могат да преминат прага на Духовния свят, ще ги следват и ще участват в осъществяването на техните идеи.

                Срещу осъществяването на всякакви опити за развитие ни към Духовния свят са впрегнати всевъзможни сили. Но в човека има едно място, което е защитено от всякакви посегателства, за да имаме възможност изобщо да тръгнем нагоре към Духа и да приведем душата си във връзка с вертикалата на Христовия кръст. Къде е това място? За да отговорим на този въпрос, трябва да подходим по-отдалече и да видим как се развива азовата еволюция на съществата. Посочихме вече, че персонификацията на културно-историческия процес не може да протича в индивидуална затвореност, а е нужна подходяща социална структура. Това е двуединна във всяко отношение задача на индивидуалното и всеобщото. В нея се съдържа „носенето на кръста“. В средата на четвърта културна епоха възникна една особеност, имаща значение само за човека. Мировият кръст винаги има йерархичен носител, въпреки че цялата Вселена я „носи“ върху Себе Си Христос и затова е неин Господ, като при това постоянно се намира в ипостасно съотношение с Отец и Свети Дух. По-нататък на отделните етапи на еволюцията, йерархиите взимат върху себе си мировия кръст на еволюцията, стават „Хростофорус“ и в това е същността на тяхната индивидуализация. Да вземем, например, съществото Господство, което е начело на съществата надолу и в съвкупност те представляват съществото Небесна София. Когато един Архай трябва да се издигне до степента на Елохим, той трябва да се издигне нагоре по Христовия кръст, по Азовия кръст. Той трябва да субективизира цялата структура на мирозданието на дадения етап в себе си, за да може да стане фактор на развитието в този момент на мировата еволюция. Това става по следния начин. Господството, което владее възможностите на всички същества под него, редуцира мировия кръст съобразно нивото на Архая. В пресечната точка на мировия кръст е най-тайнственото място във Вселената, където се ражда Азът или става повдигането на даден Аз на по-високо ниво, за да може да изпълнява по-различни задачи. Там, в центъра на кръста, Господството оставя свободно пространство за Архая постепенно да се развие и овътрешни етапа на мировата еволюция, като се превърне в негово съзнание. Господството стимулира Архая да може да си извоюва собствено пространство и да расте в него. А от многообразието на всички издигащи се нагоре същества, самото Господство израства като богатство на своя Аз и осъществява единството на растежа на всички отделни същества като техен системообразуващ фактор.  При човека, обаче, нещата стоят малко по-различно, защото той работи не с висшия си Аз, а с отражателния аз. На земен план сме будни само в мисленето, в чувствата спим и сънуваме, а във волята спим дълбоко, дори и без сънища. Целта на Мировото ръководство е да се индивидуализираме във волята, т.е. да станем съзнателни във волята. Наченки на това осъзнаване представлява съзерцателното мислене, защото волята е носител на мисленето по пътя на издигането му към Духовния свят, където Мировата воля навлиза във висшия Аз, улавят се идеите и се свалят долу, като се превръщат в тухли за изграждане на троичния социален организъм. През Аза започва овътрешняването на троичния Дух в нас и превръщането първо на троичната душа в имагинативна, инспиративна и интуитивна, а след това и трансформацията на телата в следващите три еона. Духовните йерархии над нас работят с мировите мисли, мировото чувство и мировата воля и са будни, т.е. съзнателни за тях, а човекът работи със субективно мислене, плод на нисшия аз, субективно чувство и субективна воля, които трябва да бъдат свързани с мировите такива. Всичките седем етапа на лемнискатата на съзерцателното мислене се преживяват и това преживяване трябва да е такова, че в нас да навлязат мировото чувство и мировата воля, които да ни издигнат нагоре. Но ние разполагаме само с отражателен аз и субективно чувство и воля. В земното битие в чувството се оказваме също така приклещени между Луцифер и Ариман, макар и по по-различен начин отколкото в мисленето. За какво да се захванем, за да се издигнем нагоре? Духовният свят се е погрижил и за това. Тук стигаме до споменатия в заглавието „Куб на Яхве“. Щайнер казва, че в човека има едно пространство, за което от Лемурия насам се грижеха и го подготвяха съществата от третата тройка – Ангели, Архангели и Архаи, а далеч преди тях, отвъд полярната коренна раса и Елохимите, и главно Йехова. Затова това пространство носи и неговото име. Тъй като човекът още дълго няма да е буден в чувството и волята, в него трябваше да бъде оставено едно пространство, в което той да е защитен от атаките на Луцифер и Ариман, които действат и в трите пространствени направления на човека – отляво и отдясно, отгоре и отдолу, отпред и отзад. За да разберем какво представлява това пространство, трябва да си представим две успоредни плоскости по дължината на човека, преминаващи през нас, като първата се допира до мястото отпред, където се събират ребрата, а другата отзад се допира до гръбначния стълб. В атаките си към нас Луцифер може да достигне само до предната стена, а Ариман до задната. Това пространство е недостъпно за тях, през него само прехвърчат техните заряди и в него ние имаме собствени чувства. Самите чувства трябва да бъдат предпазвани от едностранчивост. Те се появяват като полярни двойки, но от сблъсъка помежду им не се поражда синтез в нещо трето. Работата с чувствата се състои в претворяването на негативните такива в позитивни. В това преодоляване се изработват добрите и устойчиви качества на душата.

                В човека съществува и друго пространство, през което Луцифер и Ариман не могат да преминават. То е ограничено от други две плоскости, перпендикулярни на първите две, като първата преминава в основата на черепа и докосва първия шиен прешлен, а втората преминава през диафрагмата, която разделя коремната от гръдната кухина. Тези мислени плоскости ограничават едно свръхсетивно пространство, което е свободно за нашата воля, без намесата на Луцифер, който напира отгоре, и Ариман, който натиска отдолу. На тях им е забранено да навлизат в квадрата, ограден от четирите плоскости, в който свободно можем да култивираме своите чувства и воля и постепенно да станем будни в тях, както сме будни в мисленето. Само ще спомена мимоходом, че когато понякога казвам, че някоя идея, плод на съзерцателното мислене, ми се е потвърдила от Духовния свят, тази заверка става от Архаите и се случва в това пространство на чувството и волята, в което Луцифер и Ариман нямат власт. Това е дълбоко преживяване в центъра на този куб на Яхве (след малко ще поясня защо е куб), където център е нисшият аз, а Архаите заверяват правилността на идеята, защото контролът над мисловните сили след 4 век премина от Елохимите към тях. Чрез съзерцателното мислене човекът прескача до висшия Аз, улавя идеята там и я сваля в нисшия аз. С идеята в нисшия аз нахлуват космическо чувство и воля. По такъв начин става обмяната между същностния ни Аз и отражателния аз, защото в пространството ни нахлува субстанция. В мисленето нямаме никаква субстанция, но мировото чувство и воля са субстанциални. С отражателното мислене не можем да вкараме субстанция в този куб, но издигайки се в Духовния свят със съзерцателното мислене, чрез мировото чувство и мировата воля нахлува субстанция, нахлува нещо живо, което винаги води до ридания и увереност, че откровението е вярно и мога да го предложа като принос в световната духовност.

Как стои въпросът с мисленето? През средата на човека от върха на главата до гениталиите преминава една преграда, която го дели на две и в която челно се срещат в нас Луцифер и Ариман, без нищо да им пречи. Щайнер казва, че тази преграда е не по-дебела от острието на нож и няма пространствено изражение, както и целият видим човек, всъщност, не е пространствено същество, с малките изключения, които посочихме по-горе, а това, което виждаме като пространствени форми, представлява своего рода барикади, които Луцифер и Ариман струпват в битката си един срещу друг. Те воюват в нашето мислене безпрепятствено, като Луцифер атакува отляво, а Ариман отдясно. От човека зависи да си извоюва едно пространство на съзерцателното мислене, в което да бъде независим от техните атаки. За успокоение на хората, понеже са полярно противоположни, когато се сблъскат в мисленето ни, те взаимно се неутрализират. Затова в мисленето имаме относителен покой и можем да разсъждаваме логично с отражателния аз. Но постепенно сами трябва да си извоюваме свободно пространство за мислене, защото само в него сме будни. Кубът на Яхве, както досега го представихме, не е съвсем куб, защото е отворен до средата отляво и отдясно в нашето мислене. Затова в мисленето, в познанието, което борави с категориите „добро“ и „зло“, човек се „съблазнява“. Кубът на Яхве трябва да бъде затворен за изкусителите и в областта на мисленето, като то започне да бъде формирано на основата на духовнонаучното познание, защото като мислещо същество човекът е плоскостен. Развивайки мисленето, като го даряваме със силата на волята и изменяме неговия характер, ние движим квадратите на чувствата и волята във времето на душевния живот и от отделните актове на познание, изграждаме вляво и вдясно плоскости, през които луциферическото и ариманическото също престават да проникват непосредствено в нас и постепенно оформяме куб. Възниквайки в пространството на чувствата, зад които стои астралното тяло, нисшият аз се движи към отъждествяване с висшия Аз, движи се в пространството на волята, снемайки себе си в нея. Съприкосновението на волята на абстрактното мислене с волята на Аза, протича в етерното тяло и човекът започва да напуска пространството, а с него и куба на Яхве. По този начин човек взима върху себе си кръста на своето развитие още в нисшия аз и физическото тяло. Но това е възможно, ако в началото човекът придобие собствено пространство в мисленето си, което да изпълни със субстанция, а това става като се откаже да мисли с физическия си мозък и мисленето стане съзерцателно. Това пространство няма нищо общо с физическото тяло и се постига ако човек удържа в равновесие действието на Луцифер и Ариман по динамичен начин в Христос. Тогава започва да се изгражда и органът, наречен етерно сърце. Преходът от астралната субстанция, която представлява чувството, към етерната субстанция воля, се осъществява в куба на Яхве чрез съзерцателното мислене и започва постепенното ни изтегляне от куба в посока към висшия Аз. Така става излизането ни от това, което е направено в нас по пътя на еволюцията и започваме да формираме нещо, което няма нищо общо с физическото ни тяло. Кубът на Яхве е свръхсетивно пространство, което се корени във физическото тяло, като плод на еволюцията, зад която в Земния еон стои без съмнение главно Елохимът Йехова. Когато човекът започне да преодолява физическото и да не мисли с физическия мозък, той преминава към етерно мислене и се изтегля от куба, преминавайки постепенно към вертикалата на Христовия кръст и растене като Аз. Човекът расте Азово, ако Христос в Аза му удържа в динамично равновесие противоположностите на Луцифер и Ариман, но за целта трябва да се снема нисшият аз, което става трудно, ако се пребивава във водовъртежа на абстрактно-асоциативните мисли, неконтролираните чувства и спонтанната волеизява. В 20 век видяхме абстрактното мислене какви „гении“ на мисълта произведе, като Стивън Хокинг, Роджър Пенроуз и Алберт Айнщайн с неговата безсмислица, наречена „Теория на относителността“. Такива хора няма как да излязат от куба на Яхве, който се корени във физическото тяло, защото със своите абстрактни мисли от нисшия аз, те се движат по оста на времето, но не нагоре към висшия Аз, а към бездната. Тези квадрати при такова мислене, подобно на огледала отдалечават човека в мисленето му от реалността дотолкова, че пропадането им може да бъде безгранично. Хората от „Бялото братство“ често с гордост цитират думи на Айнщайн, с които той изразява преклонението си пред Учителя, но трябва да знаят, че това съвсем не е повод за гордост, защото истинските гении на нашето време са хората, които се движат в обратната на Айнщайн посока – към висшия Аз, и които могат да им кажат кой, всъщност, е Учителят. Стъпвайки на гнилата основа на Айнщайн, Стивън Хокинг и Роджър Пенроуз достигнаха нови „висини“, доказвайки теорията за Големия взрив и наличието на една сингулярна точка във Вселената. Колкото по ариманизиран е един ум, толкова повече се отдалечава дори от предметното съзнание и потъва в илюзии, превръщайки се в слуга на Ариман. Крайно важно е да имаме разбиране за случващото се в света и с разбираща невъзмутимост, което е настроението на истинския Христофорус, да посрещаме хода на мировата карма.

Сега България е на прага на нови парламентарни избори. Отново надигнаха глава бившите комунисти, които обещават от пиле мляко. В тях работи луциферическият принцип. Срещу тях са така наречените консерватори, които уж държат на някакви ценности от миналото, които също вече не вършат работа. Партията на Борисов се опитва да бъде по средата. На президентските избори, след десет поредни победи на избори, ГЕРБ загуби. Сега на тези избори са с бюлетина 11, което веднага свързаха с 11-та победа. Какво се случи на президентските избори? Тогава българите решиха, че Бойко Борисов трябва да бъде наказан. По принцип, който работи, той е виновен. Когато българинът говори, че иска да се оправим, под оправяне той разбира стопанската част – да има повече пържоли, бира и екскурзии. Това е мъдростта на нисшия аз, който днес е флагман на човечеството. Днес всички, които гледаме и слушаме по медиите и минават за най-светлата част от населението като мислене, имат битие-в-себе-си, но битието-за-себе-си им е станало не това, което трябва да бъде, защото е продукт на нисшия аз. Когато от нисшия аз се реализира битие-за-себе-си, оставаме пак в себе си, като просто се удвояваме, но не се превръщаме в друг човек, придобил нова, образна форма на съзнание. Затова всичко, което тези великолепно обработени умове в чисто абстрактния смисъл раждат, е пълно менте. Преди около две седмици излезе материал на Христина Христова в сайта ѝ, наречен Памет за бъдещето, в който тя разсъждава за Христос и християнството. В материала става дума за една среща, която е имал пратеник на Юлиан Апостат с Пития в Делфийския оракул в 4 век, когато православните зилоти са беснеели и са извършвали огромни престъпления, разрушавайки всичко, което е имало връзка с миналите Мистерии. Ние знаем, че Юлиан Апостат е искал да направи връзка между старите Аполонови и Дионисиеви мистерии с християнството. Последната Пития казва на пратеника му, че храмът е срутен, че Аполон вече е изгубен и няма нито подслон, нито пророчески лавър, нито извор, който да говори и водата на словото вече е няма. Питиите са дишали серните изпарения от извора в Аполоновия храм, изпадали са в трансово състояние и са изричали пророчества, които са били тълкувани от някой посветен и са залягали в основата на държавните решения. Не знам дали срещата между пратеника на Юлиан Апостат и Пития е исторически факт, но знам, че тази Пития е съществувала и днес е инкарнирана в България. След като получава този отговор, Юлиан Апостат предприема поход към Персия, където иска да направи връзка с манихейските мистерии, но там е убит. В лекцията „Трите течения и пътят на ученичеството“ разгледах по-подробно този въпрос и как и в по-късни прераждания, личността, която беше в Юлиан Апостат, има затруднения със синтеза на духовните течения. Когато заговаря за религиите, Христина Христова казва, че от Авраам тръгват трите основни религии – юдаизъм, ислям и християнство. Знаем, че във физически смисъл това наистина е еволюционният носител на трите религии, който носи еволюционния кръст на човечеството. В Поврата на времената личността на Авраам беше преродена в Симон от Керена, върху когото Христос сложи своя кръст и все едно му каза да тръгне по Неговия път по вертикалата. Това не беше доброволно поемане на кръста, но съвсем не беше случайно. Когато се проникнем с разбирането как се движат индивидуалностите през вековете и как действа мировото ръководство, тогава картината наистина става съвсем различна. Тук става дума за обръщане на мировата структура от инволюционност към еволюционност, персонализирано в конкретни личности. Когато Христина Христова започва да разсъждава за Бог и Христос, тя казва: „…християнството принуди човека да коленичи пред един невидим и всемогъщ Бог, който изпраща собствения си Син, за да спаси човеците от Своя гняв и от самите тях – по-точно от тяхната сянка. Което, ако въобще е възможно, би било проява на една, меко казано, смущаваща Божествена раздвоеност. Защото Бог, ако наистина е толкова милостив, можеше да ни прости каквото има да се прощава, без да се стига до акта на загробващата ни с вина кръстна жертва, която между другото е теологичен и философски абсурд. И този абсурд е налице поради факта, че Бог е имал нуждата да види кръвта на собствения си Син, за да спаси хората от собствения си гняв. Един вид, Той принася в жертва Себе си на самия Себе си, защото иначе не може да надвие Божественото си Его и да прояви милост. И иска от нас същото в замяна“. Тези думи прекрасно илюстрират пълното безсилие на днешния така наречен интелектуалец, действащ изцяло с нисшия си аз, но минаващ за знаещ и претендиращ да е нещо повече от всички останали и особено от управляващите. Това е пълна капитулация пред християнството. Такива хора няма как да бъдат лидери на обществото.

Българинът трябва да знае, че мечтата му да се види изравнен в материално отношение със Запада не струва, въпреки, че наистина стопанският живот трябва да създава подходящи условия, за да може изобщо да го има духовният живот, и досега се наблягаше изключително на него. Преди се говореше срещу магистралите, които се строят, сега започна да се говори за липсата на справедливост, което е своеобразна еволюция на народа. Всеки чувства, че нещо несправедливо има в държавата и това е вярно. От десните формации говорят за ремонт на конституцията, за ново законодателство, за промени в съдебната власт. За тях основната причина да не вървят нещата е в средната част на схемата. В новата програма на ГЕРБ се слага акцент на образованието, което е част от науката, т.е от духовната сфера. Започва да се напипва къде е същността на нещата. ГЕРБ трябваше да изгубят последните избори, за да си вземат поука. Знаем, че всеки от седемте еона в нашия цикъл има една основна категория, като за Земния еон тя е справедливостта. Справедливостта е главното отношение между трите Логоса горе и се проявява като основно в Земния еон. Българите инстинктивно усещат, че нещо със справедливостта куца. Борисов наблегна в предните мандати изключително на стопанския живот, защото не владее съдебната власт, която е в ръцете на неговия противник, с когото са един срещу друг от хиляди години. И затова, че много работеше и искаше да строи, българите решиха да го накажат. Решиха да накажат изпълнителната власт, най-действената, на която съответства Йерархията Сили. Виждате на схемата кои Йерархии на кои части от структурата на социалния организъм отговарят. Господствата съответстват на съдебната система, където всичко трябва да се решава с мъдрост, а Елохимите на законодателната, защото искат да облекат всичко в определена форма и да го вкарат в закон. Когато се говори за справедливост, би трябвало да се разбира основно съдебната власт, но биде наказана изпълнителната власт, която работи, а винаги който работи е грешникът. Всички се обединиха да гласуват за кандидата на комунистите, като по този начин наказаха Борисов несправедливо. Да е жив и здрав Румен Радев, засега показва качества, но той беше избран защото се гласува срещу Борисов, тъй като българите проектираха върху него всичките си лични неуспехи и несгоди.  Казах вече, че трагедията в Хитрино е пряка последица от това несправедливо действие. Затова добре да се мисли, когато след месец се гласува. Правилно ГЕРБ залагат като основен приоритет образованието, но това не трябва да бъде досегашното мъртво образование, а в него дълбоко трябва да навлезе религията, но не на поповете, а да има връзка с адекватната на съзнателната душа духовност. Наблягането на образованието е първата крачка към обръщането на човека с главата нагоре, за да започне България да бъде градена по правилния начин. Когато хората са образовани, рано или късно ще стигнат и до истинския духовен живот. Доколкото знам, в края на годината Сатурн ще навлезе в Козирог, а това означава знанието да навлезе в спиритуалния мироглед. Това е най-благоприятната ситуация за дръпването на страната ни нагоре. От 1.1.2018 ще председателстваме и Съвета на Европа. Следователно дотогава трябва да поставим условията за тръгването ни нагоре с правилния избор. 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.2941