mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2016-2017 за четене / ТАЙНИТЕ НА ВОЛЯТА И ПЕЧАТЪТ НА ЧОВЕКА

ТАЙНИТЕ НА ВОЛЯТА И ПЕЧАТЪТ НА ЧОВЕКА
21.03.18 08:57
Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 25.09.2016 във Варна Текстът е свален и обработен от видеофайл и не е прегледан от лектора
 Формула от Учителя: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа. В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа. В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа. Амин!“

                Добре дошли на началото на третия сезон от срещите на групата „Духът на Истината“, след възловата конференция в края на август 2014 г. Развитието на духовния живот, който преминава през нас, започна през есента на 2000 г. и завърши неслучайно, без да е търсена никаква символика на 11.11.2007 г. с последната лекция „Изходът“. Точно за 7 години в 28 лекции беше излъчен Свещеният импулс, обещан от Архангел Михаил през Рудолф Щайнер за края на старото и началото на новото хилядолетие. В продължение на нови седем години до гореспоменатата конференция в КК „Св.св. Константин и Елена“ край Варна, импулсът продължи да се движи в ритъма на времето. Защо поставям тази конференция на толкова високо място, въпреки, че на външен план тя изглеждаше твърде скучна и посредствена като познание от духовна гледна точка? Взимал съм отношение по този въпрос и след конференцията, в Михаиловия ден изнесох лекцията „Тайните на Голгота“, която вече я има и в писмен вид на mangurov.dir.bg, а е преведена и на немски. Там казах, че веднага след конференцията получихме откровение, което гласеше, че конференцията във Варна е с по-голямо значение за Духовния свят от самото Коледно събрание през 1923 г. Казах, че вероятно това звучи абсурдно и моментално би било отхвърлено от всеки антропософ, но добавих също, че времето ще покаже, дали това е вярно. Аз лично нямам никакво съмнение, че това е вярно. През тези две години бяха изнесени 20 лекции плюс лекцията „Скитиан“, която беше представена на самата конференция. След Коледното събрание, като дар за направената жертва на Щайнер му се разкриха кармически откровения, които бяха изложени в шестте тома на „Кармичните връзки“. В тях бяха разкрити инкарнационни вериги на видни личности в човешката история и беше дадено познание за законите на кармата в Антропософското общество, за Михаиловата школа и т.н. На Рудолф Щайнер му бяха дадени нов вид откровения. В тези томове не беше спомената инкарнация на нито една личност от Поврата на времената. Значително преди Коледното събрание, единствените личности от това време, които бяха разкрити, са индивидуалностите на Йоан Кръстител и апостол Йоан. Разкриването на личността на Йоан Кръстител започна още в 1905 г. с една лекция, изнесена в тесен кръг. Самият факт на разкриването на инкарнационните вериги в лекциите, които изнесох през тези две години, като се започне от лекцията „Скитиан“, би трябвало да акцентира вниманието на всеки непредубеден, че тук нещо се случва, а не просто да го отхвърли. Бяха разкрити и много други неща, от рода на съществуването на три големи цикъла – на Отец, на Сина и на Светия Дух. Когато подготвях настоящата лекция, с изненада установих, че започвайки от зимата на 2014г., до пролетта на 2015 г., малък кръг от хора общувахме интензивно и по окултен начин достигнахме до съществуването на тези три цикъла. Сега разбрах, че Генадий Бондарев, единият от двамата човека заедно със Сергей Прокофиев – мир и светлина на душата му, които обработиха Антропософията с притежавания от тях могъщ духовен потенциал, преди около 25 години е достигнал до същата идея, така че ние, така да се каже сме открили топлата вода. Ценното в случая е, че достигнахме до тази топла вода по индивидуален път и то групово. Това го казвам за хората, в които властва разсъдъчната душа и държат на позоваването на авторитети. Бондарев без съмнение е авторитет и който се е изправял първо пред двутомната му Енциклопедия на Духовната наука            и си представи, че всичко съдържащо се в нея е преминало през съзнанието на този човек, а след това пред останалите му големи книги, плод на 60 години интензивна работа с Антропософията, може да е убеден в това и да изпитва към него само благодарност. Аз не приемам никого за авторитет, а следвам указанията и на Щайнер, и на Учителя Беинса Дуно да проверявам всичко. Но казвам за хората с разсъдъчни души, че ако не са съгласни с това, което аз говоря, могат да направят справка с Бондарев, а най-добре и с дълбинните нива на самата Антропософия, съдържаща познание за христологията и духовните йерархии, като най-ценния плод на пътя, който Щайнер прокара чрез седемстепенната метаморфоза на логическото мислене към духовния свят. Именно най-ценният плод се оказа най-трудно смилаем за ръководството в Дорнах и неслучайно, към края на живота си, Сергей Прокофиев с горчивина заяви, че никога досега неговите книги не са обсъждани там. Това демонстрира пълния духовен банкрут на ръководството на Световното Антропософско общество. Но с това не казвам нищо ново. С какво конференцията от 2014 г. е с по-голямо значение от Коледното събрание? Веднага след конференцията от 2014 г. се появи импулс в хора гравитиращи към Бялото братство, като тук присъстващите Стела Рускова и Димитър Калев и пак във Варна, през есента на 2015 г. се проведе конференция за мястото на Беинса Дуно в културното пространство на България. Около Великден, на 2 и 3 април 2016 г. се проведе кръгла маса, озаглавена „Духовното ръководство на човечеството“, която за мен беше с по-голямо значение от предишната конференция, защото беше среща на представители на Антропософското общество и Бялото братство, която се провежда за пръв път в света. А през този месец се проведе втората годишна национална научна конференция „Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България“, която продължи три дни и беше своеобразно обединение на първите две конференции. Аз присъствах на нея само в събота, когато според мен, беше съществената част на конференцията. За радост, там лекторите се представиха по-добре, отколкото на първата конференция, с изключение на последния лектор, когато нещата се понагорещиха и отдалече се виждаше, как през него Ариман в типичния си стил на презрение към всяка проява на михаелическа дейност, продукт на любовта към истината, сложи в един кюп присъстващите, като ги нарече дилетанти, циркаджии и пр. Реагирахме на това и той излезе от релси. Ариман побеснява винаги, когато бъде наречен глупак, защото той притежава възможно най-блестящата интелигентност, която може да бъде предложена на абстрактния ум на днешния човек, който има отражателен характер. Когато днес някой човек бива поставен на висок пост, особено в научната сфера, ако бъде поставен в ситуация, когато се прояви като глупак, това действа по много трагичен начин върху нисшия му аз, т.е. върху егото му. Затова и реакцията на този човек, който в момента беше проводник на Ариман, беше под формата на сипене на обиди и т.н. Веднага след конференцията няколко човека излязохме пред хотела, където се провеждаше събитието и започнахме да споделяме впечатления. Дойде и Трайчо Франгов, председателят на Антропософското общество в България. В един момент от разговора, той каза нещо, което веднага беше потвърдено от Духовния свят, защото беше истина. Той сподели също, че винаги в духовните общества има по някой, който хвърля тъмнина. Лекторът, когото споменах, изпълняваше тази роля. В какво се състои ценността на международната конференция от 2014 г., която беше потвърдена от Духовния свят след думите на Трайчо Франгов? Той е човек, който доста е обикалял, познава много от така наречените видни антропософи в Европа и може да се каже, че е може би единственият, който се опитва да улавя ритмите на времето и да прави връзки между дати и периоди. Освен фундаменталният 33-годишен ритъм след Голгота, има и много други ритми, в които живее човешкото съзнание, човешката душа и човешкото тяло. Той каза, че от конференцията през 2014 г. до 2033 г., когато ще приключи челният ни сблъсък с Антихриста, остава един лунен възел време. Според формулировката на Щайнер, един лунен възел е 18г.7м. и 9 дни. Краят на август 2014г. е свързан най-пряко с финала на срещата с Антихриста след един пълен лунен възел. Това моментално беше потвърдено от Духовния свят. Предвид подготовката на настоящата лекция съзнанието ми хвръкна не в тази културна епоха, не в тази коренна раса, не в Земния еон, дори не и на Вулкан, а чак отвъд, в цикъла на Светия Дух, колкото и нереално да ви звучи, и се потвърди нещо, за което се досещах. Предстоящата среща с Антихриста ще има значение за цялото по-нататъшно развитие на човечеството, а откровението беше, че срещата с ариманическите същества и със самия Ариман, ще продължи и в следващия цикъл на Светия Дух, защото там ще има своето значение. Импулсът на Антропософията и импулсът на Беинса Дуно имат своето значение и изобщо още не са се разгърнали в истинската си дълбочина, защото относително много малко хора изобщо могат да се докоснат до значението им. Синтезът на двата импулса, беше демонстриран с лекцията „Скитиан“, в която бяха изнесени плодовете на синтеза под формата на разкритите инкарнации на личностите от Поврата на времената, които са от най-здраво заключените инкарнационни вериги в човечеството. Синтезът беше оповестен и плодовете му бяха представени на конференцията от 2014 г. и затова тя е с по-голямо значение от Коледното събрание, защото, както и преди съм заявявал, само то не е достатъчно да ни даде духовната сила, духовния потенциал за да се изправим пред Антихриста. Импулсът, който дойде с Беинса Дуно, сам по себе си също не е достатъчен за срещата с Антихриста. Синтезът на двата импулса в Аза на човека от Христос, прави така, че хората да могат да погледнат с възможно най-могъщата перспектива, която може да застане пред човешкото съзнание, отвъд Вулкан и да знаем, че от това, как ще се справим с Антихриста сега, зависи бъдещето за следващия цикъл. Аргументацията ми за това ще я изложа в една доста пространна лекция, след която, стъпвайки на нейната основа, се надявам по-добре да се разбере твърдението ми. Отдавна исках да изнеса подобна лекция за волята и днешната лекция се нарича „Тайните на волята и печатът на човека“. Всеки нещо разбира като тайни на волята и за волята много е говорено, но какво е печатът на човека? През пролетта на 2015 г. когато група хора откривахме „топлата вода“, една личност, която днес не присъства тук, в продължение на 2-3 месеца получаваше откровения от Духовния свят. Тези откровения бяха в подкрепа на усилията ни и доказваха правилността на метода ни на работа, а той е методологията на Антропософията или седемстепенната метаморфоза на мисленето. Това е по думите на Щайнер, кралският път към Духовния свят. Въпросната личност тогава каза, че всички тези откровения ѝ е заръчано отгоре да ги съобщава на мен, за да бъдат изнасяни по-късно под формата на лекции. Наистина откровенията ми бяха съобщавани и аз, разбирайки какво означават, съм ги изнасял в някои от лекциите. Всички те бяха в синхрон с това, което тогава течеше през нашето съзнание. Оказа се, че тази личност е премълчала едно от откровенията. След последната ни сбирка, която беше около Йоановден през тази година, когато говорих за връзката на Духовете на Личността с човека и подпечатването от тях на верността на откровенията, тази личност дойде и развълнувано каза: „Това, което говориш, е вярно“. По-късно и се обадих по телефона и зададох уточняващи въпроси, касаещи областта на дясната странична част на гръдния кош на човека. Провокирана от моите въпроси тя се поровила из записките си и ми каза: „Знаеш ли, какво съм получила тогава като откровение – печатът е цялото“. Веднага усетих накъде отиват нещата и как те ще се свържат с желанието, което имах, да изнеса лекция за волята. Попитах я защо не ми е съобщила откровението, когато и е било дадено, на което ми отговори, че няма обяснение. Разбрах, че тогава не съм бил готов за това откровение, защото тези две думи съдържат цялото сътворение в себе си. Истинските откровения от духовния свят са кратки, за разлика от многотомните поредици, които уж са инспирирани отгоре и които са толкова многобройни днес. Духовният свят никога не говори дълго и това, което казва трябва да попадне в богата почва, за да можем да се потопим в него и да го разберем в дълбочина. Бисерите не се хвърлят на прасетата. Идването на това откровение ме задължаваше да навляза в него, да го осветля, за да достигнем накрая до едни главозамайващи изводи. Потопих се в откровението и свързах темите за волята и този печат в едно.

                Говорили сме преди, че над всичко стои един, Когото наричаме Абсолют. Той е Когото наричаме Истинния, той е вечен и непроявен, началото и краят са в Него. В Него е единицата, в Него е Аз Съм и това кънти по всички нива на битието надолу. Той се проявява като три лица, три велики ипостаса – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, Които намират своето единство в Отец, а Абсолютът е зад всичко това и е непроявен. Той е единствената реалност, която съществува и проявена като трите ипостаса също е абсолютна реалност. Това не са две различни реалности, а една реалност, но в Троицата вече има отношения между три ипостаса. Оттам следват проявленията под формата на три гигантски цикъла , като преди Стария Сатурн е цикълът на Отец, сега сме в цикъла на Сина, който обхваща състоянията от Стария Сатурн до бъдещия Вулкан, а след голямата пралайя след Вулкан, ще бъде цикълът на Светия Дух. Сега разбрах, че и Бондарев е казал, че вероятно тогава онзи цикъл ще бъде наречен цикъл на Светия Дух. Това го заявих твърдо в началото на 2015 г., защото е нещо, което е потвърдено по окултен начин. Не знаем нищо за предишния цикъл. Единствено в GA 110 „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“ Щайнер е намекнал, че там също е имало пространство. В това пространство, което няма нищо общо с нашето триизмерно пространство, са обитавали Боговете. Кои Богове? Преди две години, също потвърдено окултно, достигнахме до извода, че днешните йерархии на Стария Сатурн са същите тези йерархии, но с три степени назад в еволюцията си. Това е фундаментално разбиране, без което нищо в Христологията и учението за духовните йерархии не може да бъде разбрано. Например днешните Елохими или Духове на формата, на Стария Сатурн са тези, които притежават Дух-Себе, като свой висш член. Трябва да правим разлика между името и функцията на йерархиите. Херувимите се наричат и Духове на Мъдростта. Първото е името им, а другото служебната функция, която изпълняват. Азовата еволюция изисква човекът да премине през азово самосъзнание, т.е. усвояване на принципа „Аз съм“. Едно същество се издига от субстанция до йерархична степен, когато премине азовата степен в еволюцията си, наречена човекоставане. През различните еони това протича по различен начин за различните йерархии. Важно е, кои йерархии идват от цикъла на Отец в нашия цикъл, преминали са през човекоставане и застават в началото на цикъла на Сина за да творят всичко нататък. Това са шестте йерархии от Елохими до Серафими. На Стария Сатурн днешните Архаи щяха да преминават азовата си степен, а през следващите два еона от нашия цикъл и по-долу стоящите Архангели и Ангели щяха да направят това. Днешната трета йерархия дойде от цикъла на Отец като субстанция, но без азово самосъзнание. Те са някакъв своеобразен остатък от цикъла на Отец. В началото на нашия цикъл имаме 6 йерархии, които идват като човеци изминали в различна степен възходящ път и 6 категории същества, които в цикъла на Сина ще достигнат човешката си степен и ще се издигнат до йерархичност. Това са Архаи, Архангели, Ангели и човеците, а в бъдеще животинското и растителното царство ще преминат през човешката си степен. Минералното царство на Вулкан ще достигне човешката си степен, но няма да се издигне до йерархичност, а защо, ще разберем към края на лекцията. Тоест в цикъла на Сина пак ще имаме 6 йерархии, които са преминали човешка степен. В предния цикъл, в състоянието на висше духовно пространство, се е развивал животът там, какъвто и да е бил той. Когато днес говорим за пространство, в което ние съществуваме като триизмерни тела, трябва да знаем, че не съзерцаваме и не виждаме триизмерното пространство, защото то е проявление от абсолютния Аз до пространството най-долу. Ако можем да съзерцаваме триизмерното пространство, това означава, че съзерцаваме директно Троицата. Единствените, които могат да правят това са първата тройка Духове – Престоли, Херувими и Серафими. Илюзия е, че съзерцаваме триизмерното пространство. Когато се говори какви степени на пространство има нагоре и съвсем повърхностно и вятърничаво се казва, че ще преминем от трето в четвърто измерение, трябва да знаем, че всичко, което съществува в астралния свят, се развива в плоскост, т.е. в двуизмерно пространство. Всичко, което съществува в нисшия девакан или сферата на Слънцето, се развива в едноизмерно пространство, което тук можем да уподобим на една права линия, а всичко, което съществува във висшия девакан, където приключва манвантарата и започва пралайята, представлява една точка. Колкото по-нагоре отиваме, не отиваме в пространство с повече измерения от нашето, а напротив, отиваме към центриране в точка. Такъв е смисълът и на пралаите между отделните цикли, между кръгооборотите, между степените на съзнание, степените на живота и степените на формата, като най-малките пралаи са между степените на формата и степените на живота, а най-гигантските, между отделните цикли. Едно творение не може да се развива безкрайно, защото има опасност да премине една граница, отвъд която то да не може да се прибере обратно в твореца си. Когато творението започне да се прибира към твореца си, започва обратен процес на разтваряне, одухотворяване и прибиране в пралайя. Този процес преминава през степените на астралния свят, нисшия девакан, висшия девакан до пралайя. Там целият продукт на творението се разтваря, променят се законите, които са действали, в продукта се отпечатват нови закономерности и когато пукне зората на новото сътворение, всичко отпечатано в пралайя започва да се проявява като иманентни закони на творението. Днешните фундаментални природни закони са били отпечатани в пралайя и сега се проявяват като вътрешно присъщи сили на творбата. Какво е било в предния цикъл? Това е изходната ситуация, до която изобщо човешкото съзнание може да достигне. Защо е така? Защото нашето сътворение започва в нашия цикъл и в нас не разполагаме с никакъв инструмент, нито от телесен под формата на троичното ни тяло, нито от душевен като троичната ни душа, нито от духовен характер като троичния ни Дух, с който да можем да проникнем отвъд Стария Сатурн. Можем да знаем само неща оттогава насам. Щайнер казва, че цикълът на Отец е бил по-овътрешнен, за разлика от нашия цикъл, който започва да се развива навън още от Стария Сатурн. Ще проследим как става това, защото иначе няма как да разберем откровението, за което стана дума в началото, а да не говорим за надникване в тайните на волята, каквато е темата ни днес. 

                В цикъла на Отец се е отработвала базовата субстанция, върху която щеше да е изграден целият наш цикъл от Сатурн до Вулкан. Тя се е отработвала в някаква единност в Отца. Казахме, че Троицата намира своето единство в Отец, а Абсолютът стои зад това единство. Винаги когато има прибиране в Отец, има прибиране в нищото. Пралайята е великото Нищо, в което работи трансцедентното, което след това се разгръща като иманентно. Шестте йерархии са произвели, така да се каже субстанцията, която на Стария Сатурн даде старт на нашия цикъл. Този старт е крайната точка, до която ние във висше интуитивно съзнание можем да достигнем. По думите да Щайнер, отвъд този старт всичко е като заковано, защото там е Нищото. Имаме ли все пак в нас инструмент, с който можем да навлезем в Нищото, след като целите сме произведени в нещото? Имаме такъв инструмент.

                Нашият цикъл стартира с жертва. Отначало Серафимите поемат плана за целия цикъл от Троицата и този цикъл ще е под знака на Любовта, защото Серафимите са Духовете на Любовта. Те предават плана на Херувимите – Духовете на Хармонията, известни в християнския окултизъм и като Пълнотата на Софѝя. Всички духовни йерархии имат още наименования, които характеризират тяхната служба и функции във Всемира, но основното им име е едно. Херувимите разработват плана и го спускат надолу към Престолите, които като Духове на Волята се жертват. Те жертват себе си. Какво фундаментално нещо се случва при тази жертва и предопределя развитието на целия цикъл? Всички знаем, че в резултат на тяхната жертва се появи първоначалната топлина. Но докато се стигне до топлината има голямо развитие. Те излъчиха първичния астрален огън. Той е субстанцията отработвана от шестте йерархии същества в предния цикъл и това е фундаменталната и всеопределяща воля на Отец, която се излъчва и застава в началото на Стария Сатурн. В субстанцията, която представлява астрален огън от най-висша категория има и нещо друго. Там го има и принципът на физическото, принципът Отец. Нека добре да направим разлика между двете, защото по-нататък няма как да разберем останалото. Едното е физическият принцип, като принципът Отец, а второто е субстанцията, създавана в цикъла на Отец от шестте йерархии. Когато Престолите, Духовете на Волята, коленопреклонно се жертват пред Херувимите, те излъчват нещо, което съдържа две неща, и това съчетание на две неща в едно ще върви заедно чак до Вулкан, преминавайки през гигантски метаморфози. Излъчената субстанция е чисто астрална от най-висш порядък. Както направих пояснения за пространствата, ще направя пояснение и за световете нагоре. Някой казва, че астралното е по-висше от етерното и си мисли, че разбира нещо. Когато се говори за астралност и етерност, се говори за нива на проявление на субстанциите и качеството, с което се проявяват. Например, когато говорим за етерното, което може да се намери в Зодиака сред Херувимите и Серафимите, то е много по-висше от астралното, което е в планетарен аспект. Съответно астралното, което е в планетарен аспект, е много по-висше от астралното в сферата на Земята или от нашето астрално тяло. Когато се говори кое е по-висше, трябва да се види етерното и астралното на кое ниво на битието са – на Земята, в астралния свят, в нисшия или висшия девакан. Това, което казахме, че се появява като първичен огън в самото начало на Стария Сатурн, е астралност от най-висшия възможен порядък. Първичната субстанция е тази най-висша астралност с вплетен в нея физическият принцип на Отец. Принципът Отец имаше потенциал да се разгърне от Човек-Дух до минерално състояние на формата и той направи така, че тази най-висша астралност, да я виждаме и като камък. Всичко, което днес ни заобикаля, е проява на първичната субстанция. Дори и Азът, който човечеството като групов Аз получи от Елохимите, е също такава субстанция.

 

                Сътворението тръгва да се разгръща надолу. Субстанцията, като чиста воля на Отец, съдържа в себе си цялото бъдещо развитие до Вулкан, но е без качества. Трябва да се появи нещо, което да започне да формира качества в тази чиста воля. Първото качество идва от Господствата, които отразяват себе си, а те носят живот, в тази чиста безкачествена астрална воля. Това тяхно отражение се връща обратно към тях и при това, те са изпитали огромно блаженство. Формира се първото качество като отношение между волята и живота. Този живот не е животът от следващия еон Старо Слънце, а живот, който, така да се каже, е моделирал субстанцията. Различни неща са едно нещо да бъде само моделирано и то да бъде оживено и да започне да действа. Един много груб пример за това би могло да бъде конструирането и сглобяването на една машина и работата според предназначението ѝ след това. За първи път волята получава някакво битие, защото животът дава битие. Къде тук е Азът на Абсолюта? Когато Фихте работи със съзнанието си, формулира философията за Аза и не-Аза. Понятието не-Аз не отива отвъд Стария Сатурн в цикъла на Отец, а е точно в момента на излъчването на субстанцията на първичния астрален огън от Престолите. Аз и не-Аз на Фихте са точно в жертвата на Престолите. Там е началото на прехода на трансцедентността от пралайя в друго нещо, което щеше да стане дотолкова друго, че днес да тъпчем върху него и самите ни тела да са изтъкани от него. Ако говорим за не-Аза на Абсолюта, това е именно първичната астрална субстанция. Оттам започна някакво противопоставяне на най-високото възможно ниво, което можем да си представим. Това е самото начало на противоречието. Разбира се това противоречие няма нищо общо с разбираното от нас днес като противоречие и не е свързано с изостанали същества, като днешните луциферически, ариманически и азурически същества. Говорим за противоречие, което е вътре в онази реалност. Това е своеобразно отричане от Отец на Самия Себе Си. И субстанцията, и физическият принцип са Негови и те влизат в някакво противоречие. Отец сам предизвика да има цикъл на Сина, в който щеше да се формира свободният избор като продукт на този цикъл и щеше да намери върховната си изява именно чрез човека. За тази цел Отец отрече Себе Си и това отричане се проявява в жертвата на Престолите. Целият цикъл стартира с жертва и под този знак се развива по-нататък цялото творение, защото иначе е невъзможен обратният път към Твореца. Всеки, който иска да върви към Духовния свят, трябва да върви по този път. От този начален момент развитието пое в две направления. Ако си представим развитието на цикъла на Сина като една елипса, в двата края на която са Стария Сатурн и бъдещия Вулкан, а най-долу Земята, още с първата жертва Светият Дух моментално се изстрелва на Вулкан, защото Вулкан веднага съществува, целият цикъл го има в Абсолюта, а Отец застава на Сатурн. Светият Дух идва от бъдещето към миналото в астралността, Отец се движи от минало към бъдеще в етерното, което като живот беше излъчено от Господствата във втория кръгооборот на Сатурн. Освен движенията отзад напред и отпред назад има и едно друго движение – движението на Азовия принцип, което е отдолу нагоре по вертикала през различните светове чак до пралайя. Излъчената от Престолите субстанция започна да се развива като седемстепенния цикъл на Сина, да кажем по хоризонталата в емпиричното време, с цялата условност на това понятие, защото това време тече и в двете посоки, а физическият принцип, Азовият принцип, който работи в субстанцията, работи по вертикалата. Няма издигане без движение по вертикалата, без развитие на личностното. Затова споменах, че на разсъдъчните души препоръчвам като авторитет Бондарев, но за азовите души предлагам нещо съвсем друго.

                След формирането на отношение, на качество във волята, тя трябва да отиде и по-нататък. Тогава се намесват Духовете на Движението, които са символ на астралността и предизвикват движение в това, което е възникнало като отношение. В това, което беше възникнало като отношение, битието преминава към не-битие в спускането си надолу. Формира се тялото на Стария Сатурн като одушевено същество от движението на субстанцията, живота и астралността. Движението има способността да предизвиква усещания в астралното тяло на Сатурн, около което е мировата духовност. Знаем, че цикълът на Отец е достигнал толкова могъщо развитие, че в новия цикъл се появява като Зодиак. Зодиакът формира пространството на Старото Слънце, но като зачатък съществува още в началото на Стария Сатурн и обгражда случващото се надолу с Престолите, Господствата и Силите. След създаването на одушевеното астрално тяло Сатурн, сякаш се прояви троичното развитие, Троицата се изяви и би могло да няма развитие нататък. Тук е праобразът на познатата ни Хегелова триада теза – антитеза – синтез. Праобразът на всичко, което в нас се развива на ниво съзнание, е в тези три категории същества в първите три кръгооборота на Сатурн. Тезата е излъчването на субстанцията, антитезата е животът и формирането на отношение чрез отразяването му, а синтезът е предизвикването на движение вътре и одушевяване. Волята, която във втория кръгооборот не се отразява към себе си, а това стана само с живота, и тя се отразява към себе си, т.е. започва овътрешняването ѝ. След като изначалната воля се връща към себе си, тук всичко би могло да се прибере обратно в Отец. Затова Хегел – най-блестящият сред философите, достигна до своята триада, но не можа да я разгърне до четворка. За това е необходима намесата на нещо друго, иначе всичко се затваря в този цикъл и Отец трябва да сътвори нов цикъл, а цикълът на Сина остава изпразнен от съдържание. Триадата на Хегел се използва много от умовете на човечеството, но с нея се достига само до абстрактното мислене, въпреки, че самият той я използва за чисто мислене, в което мислите следват една след друга без връзка със сетивната действителност. С тази триада той остава затворен само в рамките на съзнанието, без да може да направи преход към битието. Триадата работи в нашето съзнание. Как да намери преход към битието? Този преход е седемстепенната метаморфоза на мисленето. Дотук разглеждането ни се движи именно по стъпалата на тази седемстепенна метаморфоза на мисленето. Тезата е жертвата на Престолите, антитезата – отражението на Господствата и синтезът – намесата на Духовете на Движението . За да не приключи всичко тук, трябва да има преход към това, което се нарича съзерцателна логика. Философията разви много пространно гносеологията или науката за познанието, без обаче, преди появата на Рудолф Щайнер, никога да се докосне до истинските извори на триадата, която винаги работи в съзнанието ни. За разлика от гносеологията, онтологията на битието беше оставена на християнските богослови. Те също не можаха да се докоснат до изворите на сътворението, до триадата в битието, която да бъде разгърната в седемстепенния цикъл. Нещата се развиват от единицата – единството, към тройката и метаморфоза към седмицата, която се развива във времето. Ако се остане в тройката и не се направи крачка към четворката, никога няма да се развие седемстепенната метаморфоза. Вулкан става възможност, в която отсъства свободният избор, а това обезсмисля цялото развитие и жертвите на Боговете за него. Щайнер направи така, че съединявайки понятието с възприятието на обекта в съзерцателната представа, прокара мост на съзнанието, който отива отвъд, в духовния свят и там се улавя самата същност на битието като идея, като мисъл-същество. След това идеята осъзната от Аза, с който разполагаме, се прехвърля чрез него отсам, в сетивния свят и се поднася на хората като самата същност на този обект. По този начин онтологията също доби седемстепенност и така и при гносеологията, и при онтологията имаме седмичност. Това е великият принос на Рудолф Щайнер за човечеството. Той прокара пътя и към двете така, че и на ниво съзнание, и на ниво обект да го има седемстепенното развитие във времето, въпреки, че триадата в съзнанието се развива вън от битието и така тя е извън време и пространство, а битието е затворено да се развива във време и пространство. Щайнер направи връзката между извънвремевото и извънпространственото с това, което е във времето и пространството. Само така това, което е във времето и пространството може да бъде прехвърлено там където няма време и пространство, т.е. да бъде одухотворено. Това е задачата на човека, който в този си път трябва да вземе и трите природни царства, които отпаднаха от него и също да ги заведе в духовния свят.

                Когато Духовете на Движението пронизаха със своята астралност субстанцията и живота в нея и предизвикаха усещания, тогава творението доби субектност. Има разлика между тази субектност и Онзи, Който е Единственият. Единственият е сам във Себе Си, Той е Истинният, а това, което се случи в третия кръгооборот на Сатурн, роди субекта. Ако говорим за субект в творението, той се появи тогава. Този субект, това Сатурново астрално тяло с усещания вътре и затворено в триадата, трябваше да се пукне като балон и за това допринесоха Духовете на Формата, които притежаваха развит Дух-Себе. Елохимите пронизаха със себе си тази астралност и тя се пръсна под формата на праобразите на всичко, което днес познаваме като мисъл-същества. Волята беше добила качество с живота от Господствата и отношение с това, което внесоха Духовете на Движението, а сега премина към категорията количество или множественост. Субектът трябваше да се преживява като множество. Елохимите стоят на границата между онова, което се развива в изначалната воля на Отец и това, което щеше да се разгръща надолу в йерархията, която днес познаваме като трета и се състои от Ангели, Архангели и Архаи. Това е много голям преход, защото самата субстанциалност на съществата, върху която те щяха да изграждат азовото си самосъзнание и да преминават човешка степен, идва от предния цикъл. Винаги в пралайя нещата метаморфозират и тази субстанция от предния цикъл, се появява на Стария Сатурн като първичния огън. Това не е просто продължение на проявлението на тази субстанция от цикъла на Отец, а е нещо метаморфозирало и ново. Щайнер препоръчва никога да не се използва методът на аналогията в областта на духовните проучвания, защото абстрактният ум има склонност да наглася нещата и тогава изводите, до които се стига са кухи и безсъдържателни. Така работят много от днешните науки.

                След създаването на множествеността, всички първични мисъл-същества застанаха в позиция ориентирана към първоначалната воля, за да могат през нея да имат някакво личностно развитие, което е смисълът на развитието в цикъла на Сина, а именно, всяко същество да премине през азово самосъзнание, а ние и през свободен избор. Петата степен на развитие на живота на Стария Сатурн или петият кръгооборот, днес отговаря на петата степен от метаморфозата на мисленето. Да си припомним в какво се състои тя. След като синтезът в триадата е направен в нас, той не трябва да ни върне в единицата, а трябва да умре за да възкръсне. Умирането е в съзерцателното мислене, в четвъртата степен или множествеността, създадена от Духовете на Формата на Стария Сатурн. Това означава, че при трансформацията, която настъпва при седемстепенната метаморфоза на мисленето, чрез съзерцателното мислене трябва да се погледне с любов към всеки обект, без значение дали е човек, муха, дърво или минерал, защото както е казвал Учителя на учениците си горе на Рила, в камъните наоколо се съдържа цялата еволюция. Човек трябва да гледа с мъдрост и любов към всеки обект, защото в първичната субстанция работи мъдростта от Светия Дух, а с излъчването на живота от Господствата в нея влезе и любовта. Мъдростта и любовта стигнаха до синтез в третия кръгооборот и този синтез не се прибра в Единния, а се превърна в множественост, в която синтезът между мъдрост и любов продължи да съществува. Затова само с поглед изпълнен с голяма мъдрост, т.е. с познание и любов към обекта, може да се достигне до истинската му същност или да се премине по моста от петата степен в метаморфозата на мисленето. Човек преминава по този мост с Аза си, отива в свръхсетивния свят, където му се разкрива идеята или истинската същност на обекта, пренася я в сетивния свят и разбира реалното му предназначение. Засега това при нас се случва инцидентно под формата на откровения и когато казвам, че практикувам това от 16 години, не твърдя, че винаги мога да премина по моста отвъд. Необходима е голяма практика и това ще става по желание чак при постигането на посвещение или с други думи, когато човек се новороди. Но явно и тогава съществува моментът на откровение, защото Щайнер е полагал огромни усилия за да му се разкрие нещо, а до някои неща така и не е могъл да се добере. Петата степен означава, че когато се премине в духовния свят и обектът се разкрие, той се разкрива индивидуално за духовния изследовател. В индивидуализацията се намесват Духовете на Личността, наречени още Духове на Времето или Архаи. В петия кръгооборот на Сатурн те преминават своето азово самосъзнание. Нека добре да си изясним, откъде идва и какво представлява времето. Духовете на Личността се преживяват като Аз от една астралност, която получават от Престолите. Тази астралност те преживяват като азово самосъзнание, но за да се формира нещо личностно, трябва да съществува почва, върху която да се направи. Тази почва бяха Архангелите, които бяха на животинска степен, Ангелите на растителна степен и човечеството, което получи зачатъка на физическото си тяло в петия кръгооборот. В Аза на Духовете на Личността се проявява волята на абсолютния Аз или принципа на Отец за изява. Какво означава времето, което днес за хората се е превърнало в пълна абстракция? Когато Божественото решава да се изяви, то създава същества. Говорейки за различните духовни светове, всичко това са същества и нищо друго, които изявяват волята на Отец да се прояви в творението. Архаите са тези, в които излъчената от Престолите субстанция щеше да добие личностност. Те първи щяха да направят това в нашия цикъл. Докато по-горните духове се отразяваха в по-висшето от тях – например Господствата отразиха живота в субстанцията на Престолите, – Духовете на Личността се обърнаха надолу, отразиха се в това долу, но не се свързаха с него. Какво беше това долу? От личностното преживяване на Духовете на Личността, в астралното образувание на Сатурн започна процес на втвърдяване. Винаги когато възникват отношения има процес на втвърдяване и особено, когато отношенията са на противопоставяне. Ескалиращите конфликти на земен план превръщат хората в павета, които вместо да гледат нагоре, все повече потъват надолу. Нека всеки има предвид това, когато инатливо държи на егото си и никога не отстъпва. Отразявайки се надолу, Архаите втвърдяват субстанцията, според думите на Щайнер, до фина вещественост и това е топлината. Преди това огнената астрална субстанция представлява чиста душевно-духовна топлина. Най-горе в Престолите тя е духовна топлина, в Духовете на Движението  се превръща в душевна топлина, а като елементът топлина, като някаква първична вещественост възникна едва от азовото самосъзнание на Духовете на Личността, работещо в тази астрална субстанция. Знаем, че от четирите елемента – земя, вода, въздух и огън или топлина, топлината е най-висшият и стои от страната на сетивния свят. Първият елемент отвъд тази страна е топлинният етер. Следват светлинният, звуковият и жизненият етери. Топлинният етер се появи като контрапункт заедно със създаването на топлината, от дейността на Духовете на Личността. Защо беше необходимо това? Създадената там топлина, е много по-различна от топлината в Земния еон, защото тукашната е преминала през много метаморфози. Чистият топлинен етер тогава също е много по различен от топлинния етер в нашия еон. Днешният топлинен етер е надупчен като швейцарско сирене от човешката абстрактна мисловна дейност и е завладян от Ариман, който е прострял лапите си и към светлинния етер. В този дрипав топлинен етер през 1936 г. със съдействието на бодхисатвата Беинса Дуно, жертвено се спусна Христос, а това е дъното на свръхсетивните светове. Оттогава Той пребивава в тази най-неприятна от всички свръхсетивни светове област.    Следва>>>

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0421