mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / УПАДЪКЪТ НА ЕКЗОТЕРИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО

УПАДЪКЪТ НА ЕКЗОТЕРИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
21.03.18 07:53
Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 26.06.2016 във Варна Текстът е свален и обработен от видеофайл и не е прегледан от лектора
 Молитва преди началото на лекцията: Господи Исусе Христе, молим Те направи така, че последователите на екзотеричното християнство да не тръгнат след въплътения Антихрист. Амин!

                Добре дошли на последната за тази духовна година сбирка на групата „Духът на истината“, която е с променлив състав, както се вижда. Тази сбирка е по Йоаново време, а следващата ще е по Михаилово време, след около 3 месеца. Днешната ни тема е „Упадъкът на екзотеричното християнство“ и както вероятно се досещате, поводът е едно много важно събитие, което се проведе тази седмица – Святият и велик православен събор на о.Крит. Едновременно с това събитие, подготвяно поне от 60 години и случило се 1229 години след Седмия вселенски събор в 787 г., се проведе и референдум във Великобритания за членството ѝ в Европейския съюз, в който привържениците на напускането надделяха. Референдумът беше по-атрактивен от гледна точка на журналистиката и затъмни другото събитие. Както в троичния социален организъм икономическата и държавно-правовата сфера обикновено са по-видимите, така и тук събитието от държавно-правовата сфера, което обаче ще има сериозни последици както в икономическата, така и в духовната сфера, затъмни духовното събитие, което от своя страна би трябвало да даде отражение на другите две сфери. Днес ще говорим за духовното събитие и както винаги това няма да бъде от външна, екзотерична гледна точка, а през погледа на езотеричното християнство, както сме правили при всичките ни други теми. Това ще бъде по към края на лекцията и за да можем да си дадем някакъв отговор за това, какво се случи на о.Крит, а също и какво се случи с референдума от духовна гледна точка, ще трябва много надълбоко да се запознаем с историята на възникването на християнството и по-точно на църквата. Това ще стане не чрез изреждането на вселенските събори и разказване на това, което може да бъде прочетено в някой църковен сайт, а, както казах, от езотерична гледна точка.

                Развитието на християнството върви в пряка връзка с промяната в телесното, душевно и духовно устройство на човека. Боговете подготвиха човека най-напред в телесно отношение чрез изграждането на трите му тела – физическо, етерно и астрално. След това преминаха към душевното му развитие като подготовка за нашата епоха и настоящия ни живот, в който за пръв път Боговете се обръщат към Духа на човека. Затова сме в толкова преломно време и човечеството е толкова неадекватно за промяната, която трябва да направи със себе си. Предстои най-грандиозната промяна в човечеството след тази, станала с Мистерията на Голгота. В древноиндийската и староперсийската епоха факторът на културното развитие беше съответно етерното и астралното тяло. Говорили сме за това от различни гледни точки. При настъпването на третата културна епоха, египетско-халдейската, се появи великият гносис. Оттам трябва да започне разглеждането на темата ни. Тогава започва развитието на сетивната ни душа. Душевното ни устройство беше такова, че когато идвахме на белия свят след раждането, имахме спомени от живота преди раждането. Тези спомени, които са били като образи в съзнанието ни, сме ги превръщали в невероятно духовни понятия, които нямат нищо общо с понятията, които днешният човек използва. Това беше, така да се каже, единият канал – духовната мъдрост, която носим отпреди раждането си, да бъде превръщана в понятийния инструментариум на великия гносис, съдържащ изключителна мъдрост за небесните светове, за духовните йерархии, за начина на възникване на света и човека и т.н. Другият канал беше в мистериите, където чрез преминаване на огромни препятствия, посветените достигаха до имагинации, които бяха превръщани в понятията на гносиса. Гносисът подготвяше хората за идването на Христос в Поврата на времената, подготвяше ги и за след това, за да може един ден Земята да бъде превърната от Космос на Мъдростта, в Космос на Свободата и Любовта. За целта съществува гигантска мрежа от Богове, която познаваме като духовните йерархии от Ангели до Серафими и много други духовни същества. Самата мрежа на Любовта, която работи за това, един ден Земята да стане Космос на Свободата и Любовта, се оглавяваше от Елохимите. Щайнер казва, че в нашата Слънчева система и във Вселената, която заобикаля нашата Земя, има седем Елохима. Става дума за Елохими, които са извървели правомерен път на развитие. Това са същества, които и на Стария Сатурн са се наричали Духове на формата, но съзнанието им е било като това на един днешен Ангел. Те са еволюирали правилно през еоните и днес, онези същества с ангелска сила, са със силата на Елохими като творци-съзидатели, които създадоха и човека, и Космоса, който познаваме като природния свят около нас. Те са носители на мировите мисловни сили, както и всички същества от духовните йерархии до Серафимите са носители на мисли. Те създават мисли и от тези мисли се създават царствата, които виждаме на външен план, а духовете над Елохимите създават и невидимия за нас Космос. Вън от Слънчевата система пространство няма. Там навлизаме в сферата на времето. Това, което виждаме като звезден свят е илюзия, видима сетивно единствено за нас. Там няма нито пространство, нито материя във вида, в който я познаваме на Земята и в Слънчевата система. Духовните същества създават мислите, носят мислите и творят. Но за да съществуват външните форми, които познаваме като трите природни царства – минерално, растително и животинско, трябваше да съществува тази мрежа на Любовта, оглавявана от Елохимите, които са духовете грижещи се най-много за човека в Земния еон, както в предните три еона това бяха Динамис, Господства и Престоли. Елохимите са водещите тук, защото трябваше да бъде създаден пространственият свят от форми, в който да преминаваме азовата си степен на развитие. Освен правомерно развитите Елохими, съществуват и така наречените абнормни Елохими, които също са носители на мисли. Това са същества, които на еона Стара Луна са изостанали в развитието си и не са се повдигнали с една степен. Каква е ролята на Елохимите в мрежата на Любовта, която започва от тях и върви надолу до човека? Те втъкават най-главните нишки на еволюцията, която се осъществява долу на Земята според промисъла на Боговете. При това в йерархията на Елохимите участват и абнормните Елохими и формират мисленето в дадените епохи. Правомерно развитите Елохими имат задачата по-скоро да формират външния природен свят, а неправомерно развитите дават насоките на мисленето в дадената епоха. Ролята на Архаите – също правомерни и абнормни, е да изведат на сцената водещите личности, които тласкат човечеството в пътя му напред. Архаите, като Духове на времето, подреждат събитията на земен план. По-долу от тях са Архангелите, също от двата вида, които са водачи на народите според задачите, спуснати от Духовете на времето и според мировите цели, които идват от Елохимите. Най-долу в духовните йерархии са Ангелите, които са индивидуалните водачи на хората и стиковат задачите си така, че да поставят всеки човек там, където изисква кармическата му равносметка, за да може най-добре да изпълнява изискванията на цялата мрежа на Любовта.

                В гръко-римската епоха стана голямата промяна на човека от хомо еректус към хомо сапиенс. Има и други названия за развитието на човека. Например в древноиндийската епоха е „ман“, което значи човек на мъдростта, в гръцката е „антропос“, а в латинската е „хомо“ и е отражение на чисто физическото възприемане на човека. Започва от духовния човек, преминава през душевния и завършва с телесния човек от времето на римската империя до днес. Сега идва времето на хомо магнетикус, т.е. началото на превръщането на хората в бели магове с поглед към шестата културна епоха. За днешната ни тема интерес представляват събитията на европейския континент с така наречената кавказка раса. Водещо при народите от Азия в трета културна епоха беше дишането и днес има опит за възраждане на практиките на йогите, които в съвременните условия са чист атавизъм. В седемстепенното християно-розенкройцерско посвещение, което е най-подходящо за днешното време, дишането е на четвърта степен, а при йога се започва още в началото. Йога не е подходяща за днешния бял човек. В гръцката епоха, която е връх на тракийската култура, Елохимите работеха през природните царства и чрез цветовете, звуците и пр. от тези царства, човекът приемаше мислите  им като обективна реалност. Ролята на Елохимите беше, от една страна да образуват природните форми и това, което възприемаме от тях чрез външните си сетива, а от друга, да ни дават мисли чрез тези външни впечатления. Хората бяха изцяло зависими от Елохимите. Но това мислене не е било вътрешно активното мислене, което имаме днес, а е дадено отвън и ние сме се носили по вълните на живота, подобно на треска̀ по повърхността на реката. Това беше необходимо, защото тогава така бяхме устроени и Боговете действаха към нас по този природен, чисто физиологичен начин и ни подготвяха за идването на Христос на Земята. Тогава това беше правомерно, а днес, когато се тръгва недуховносъобразно към търсене на имагинации с помощта, например, на наркотични вещества или методи от йога, това е въпрос на патология. Търсенето на отговори за проблеми в този живот чрез връщане в минали животи с методите на регресията и отстраняване на аза, също е патология. Прилагането на този метод е равносилно на своеобразен вампиризъм от страна на практикуващия регресията спрямо неговите клиенти. Когато казваме, че духовните йерархии са носители на мирови мисли и творят видимите светове, трябва да направим едно разграничение, за което сме говорили един път, но не в лекциите, които се публикуват, а в някоя от многобройните ни срещи. Става дума за разликата с Космическата интелигентност, която слезе в хората масово от 15 век насам. Когато става дума за мирови мисли в Космоса, всички същества ги притежават, като включително говорим и за мисли на Земята, под формата на елементарните природни духове, които пролетно време тръгват заедно с Аза и душата ѝ към сферата на Провидението, за да могат там да преживяват през лятото мировите тайни и когато се върнат към края на годината, да можем и ние по Рождество когато сме най-будни, да се свържем със Земята. Едно са мислите на Земята като природни същества, друго са всички същества, които притежават и изработват мисли и трето е Космическата интелигентност, която Щайнер се опива да обясни със земни термини. Това е инструментът, с който ние можем да станем творци на мисли и направихме това след 15 век. Това са правилата, които трябва да спазваме, за да можем да формираме правилни мисли, които да притежават творческия потенциал за изграждане на правилния миров ред, представляващ Космоса на Свободата и Любовта или бъдещия духовен Юпитер. Слънчевата космическа интелигенция дадена от Архангел Михаил в само инструмент, а мировите мисли представляват океана на всеобщата мъдрост на Космоса. Всеки произвежда мисли, въпросът е кой какви ги произвежда.

                Когато получавахме природните сетивни впечатления и чрез тях мислите, волята и представите ни бяха заедно и го нямаше разделението между тях. Това е фундаментална разлика на тогавашния човек с днешния човек. Когато Елохимите работеха чрез сетивните впечатления, те изплуват в нас през волята ни като инстинкти. Когато имахме сетивните впечатления и мислите, които носят, разбирахме, че те са обективните мисли на Боговете, а не нещо без субстанция и същност. Тогава имахме инстинктите във волята и представите, които бяха мислите на Елохимите. Те бяха от един източник, бяха заедно в нас и нямаше дистанция между тях. Разцеплението между волята, в която потънахме като в дълбок сън без сънища и мисълта, в която днес е изведена човешката душевна дейност и интелигентността е визитната ни картичка, е безкрайно голяма и мисълта е много далеч от онова, което дреме във волята и където работят Боговете. Хората преди бяха единни, нямаше го това разцепление и можеха да имат връзка с духовния свят. Чрез даваните от Елохимите имагинации идваха импулсите за всички древни религии, приемани като откровения или благодат от този духовен свят. В християнските времена и благодатта коренно промени своя характер. Заедно с мислите на Боговете и инстинктите, които идваха в нас, идваха и морални импулси. Винаги с мислите трябва да идват и морални импулси, но тогавашните морални импулси бяха императивни, идваха като заповеди и действаха като инстинкт в човека. От моралните императиви са останали десетте Божии заповеди, като външна проява на Божественото, чрез които е трябвало да се постигне хармония между мислите в човека, неговите инстинкти и великата хармония на Космоса, където властват правомерните мисли на Боговете. Тогава хармонията беше осигурявана по този категоричен, императивен начин. Но развитието трябваше да продължи. Тогава съществуваше и посвещението, като основният девиз на посветителските центрове беше „Човеко, познай себе си“. Да видим какво означава това, за да направим разликата с посвещенията в християнската епоха. Без подробно да навлизаме в технологията на древното посвещение, да се опитаме да хванем сърцевината му, за да разберем голямата драма, която настъпи след това. В онези времена в човека имаше част от реалността, реалност, която никъде в Космоса не можеше да бъде намерена. Говорили сме много пъти за Аза от най-различни гледни точки, а сега ще го споменем от по-различна гледна точка. Истината трябва да бъде гледана от различни ъгли, за да достигаме до все по-високи нива на разбиране. Кое присъстваше тогава в човека и изчезна в Поврата на времената с идването на Христос и човекът се превърна в празна черупка? Това беше част от истинския ни Аз от Елохимите. Говорили сме, че от Елохимите беше излъчена субстанция за действителния ни Аз, а не за това, което сега минава за аз, но е само сянка на Аза. Част от тази субстанция, която е една реалност, пребиваваше в човека. Как протичаше древното посвещение? Мотото беше „Човеко, познай себе си“ за да опознаеш и света, но не се тръгваше от човека, а се тръгваше от спомените, които имахме отпреди раждането под формата на имагинации, които оживяваха в нас. При това се виждаше какво богатство притежаваме като част от азовата субстанция, която беше индивидуализирана в нас като самосъзнание, но не в смисъла след като дойде Христос. Въпреки това тази субстанция имаше някаква индивидуализация в нас, защото притежавахме душевно развитие и трябваше да се захванем за тази реалност в нас. Това ставаше чрез степените на посвещението, които бяха реално преживявани, дори и физически и днешният човек не е в състояние да ги издържи. Когато тръгвайки от предрожденните имагинации човек намираше истинския Аз в себе си, той го изнасяше навън и като микрокосмос посрещаше идващия макрокосмически Аз на Христос. Ставаше отдаване на Христос, сливане с Него и човек се превръщаше в Христофорос или носител на Христос. Изходната точка беше да се тръгне от света към човека, за да се върнем отново в света. После това се промени напълно, защото дойде времето на Архаите. Главните въпроси в мистериите тогава бяха „Как е създаден светът“ и „Как е създаден човекът“ и мистерийният живот водеше към азово развитие и подготовка на човека за идването на Христос. По този път се движеше и еврейският народ. Символ на еврейския народ беше Соломоновият храм, който беше пространствен израз на мирогледа за сътворението на света и човека на древните евреи. Защо пространствен? Знаем, че главният водач на еврейския народ беше Елохимът Йехова и неговият мироглед намираше израз в този народ. Той е Дух на формата, Дух на пространството. Властващият мироглед в този народ, а и сред кавказката раса, беше пространствен. Това беше нормално, защото Архаите, Духовете на времето, не бяха застъпили още в своето действие. Храмът изразяваше съзнанието на древния юдеин. Сред екзотеричното юдейството има две течения – фарисеи и садукеи, представители на луциферическия и ариманическия принцип, но има и трето течение, представено чрез символите на храма и това е езотеричното юдейство. Християнството е нещо съвсем друго – то представлява импулс във времето, а не в пространството. Пространството е нещо застинало. Когато създават нещо, Елохимите искат то да е трайно и ако може, даже вечно. Но ние не можем да развиваме азовото си съзнание само в една форма, защото тази форма в един момент се превръща в атавизъм и става враг. Всяка форма, била тя социална или религиозна, на определен етап се превръща в черупка, която пречи на Духа в нея да се развива. Затова когато християнството дойдѐ, Соломоновият храм трябваше да рухне и той наистина рухна, защото Христос идва от времето, слиза на Земята, излъчва импулс и този импулс се развива във времето и ще се развива до края на земното развитие и до края на целия наш цикъл до Вулкан. Това е най-мощният импулс съществувал някога. Това е водещият принцип в цикъла на Сина. Трябваше да се премине към преживяване на времето, а не само на пространството. Трябваше да има преход от Елохимите към Духовете на времето, към Архаите. Този преход започна от 4 в.пр.Хр., приблизително от времето на великите гръцки философи, когато понятията от гносиса бяха трансформирани в десетте категории на Аристотел.

                Христовият импулс дойде за да спаси човешката душа и да я повдигне. С грехопадението душата ни беше привлечена към земното и повлече натам и тялото, фантомът ни беше повреден и щяхме да достигнем дотам, че след смъртта си да нямаме потенциал за издигане в духовните светове и да бъдем закрепостени към Земята, постепенно разрушавайки формата, дарена ни още на Стария Сатурн от Престолите. Христос дойде за да повдигне човешката душа, която се опитваше да дърпа тялото надолу и да материализира Духа, да активира Аза ни, да преминем от пространствен към времеви мироглед и в съзнанието ни мястото на Елохимите постепенно да бъде заето от Архаите. Това е драматична промяна в човешкото съзнание, която се осъществява с големи колизии. Човекът трябваше да започне постепенно да се издига към духовния свят, да се изпълни с моралност, да стане творец и всичко, което сме изгубили за времето от грехопадението до идването на Христос, постепенно да започнем да го поправяме и трансформираме, да го превръщаме в добродетели и да се превръщаме в Десета йерархия на Свободата и Любовта. Велик преврат!

                Християнството трябваше да стартира по някакъв начин в света и то тръгна в трите обвивки, които съществуваха тогава. Първата обвивка беше еврейската душа. Християнството покълна в мирогледа на евреите, захвана се там и започна да се разпространява, най-вече към Европа. Втората обвивка беше светогледът на гръцката епоха, преходът от „ман“ към „антропос“. Този светоглед даде облика на християнството под формата на Евангелия, послания на апостолите, защитни речи на отците на църквата и пр. Аристотелевият светоглед трябваше да даде духа на християнството, за да може то да тръгне по света и ако може да не загуби връзката си с мистерийния принцип. А тялото на християнството беше предоставено на вървящия с ударни крачки към материалистичния светоглед Рим, на Римската империя. В тези три тела, в тези три обвивки тръгна християнството. Те приличаха на нашите три тела, но вътре пулсираше Христовият импулс като азовият принцип, който ще промени смисъла на целия цикъл. Оттогава и смисълът на Земята се промени. Казахме, че преди целта в мистериите беше посветеният да стане Христофорос, да изнесе Аза си в духовния свят и да го предостави на Христос. Когато Христос дойде, елементът на реалността в нас изчезна, азовата субстанция изчезна. Оттогава човекът стана една празна черупка, защото без индивидуализиращия принцип на Аза, на реалния принцип на Аза, а не на днешната му абстракция, човек се превръща в куха черупка, в която душата няма с кого да работи и започва ударно да губи връзка с духовния свят. Не сексуални и любовни преживявания, не любовта към деца и семейство, а преживяването на личната връзка на човека с духовния свят, е най-великото възможно преживяване на всяка човешка душа. Всичко друго извън това е от сетивен характер. Най-голямото престъпление, което може да бъде направено срещу човека, е унищожаването именно на възможността за такава връзка.

Промяната, която настъпи в човека, е свързана с новата роля, която щяха да играят Елохимите. След като Христос дойде като макрокосмически Аз, премина през смърт и Възкресение, възкръсна във фантома, а имаме и Тяло на Възкресението, вече нямаше къде навън да го търсим. Той влезе в нас и кухината на мястото на действителния ни Аз, беше запълнена от Христовия импулс. Оттогава принципът на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен“, т.е. преодолявай егото и давай възможност на Христовия импулс да работи в теб като азов принцип, е пътят към действителния ни Аз, към индивидуализиране на субстанцията от Елохимите, защото с минимални изключения никой днес на Земята не работи с действителния си Аз, което е огромен проблем. Естествено има и благодат. Ще направя малка скоба. Има хора, на които Азът не е избухнал и нямат необходимото разбиране за духовния свят, но получават откровения, за които всеки езотерик може само да мечтае. Въпросът е, кой е по-издигнат. По кармични причини един неизкушен в духовността човек може да бъде удостоен с благодат, т.е. с откровение. Много по-важно е човек да култивира почвата в себе си, подобно на мястото на което е попаднала последната част от семето от притчата за сеяча, та когато дойде семето, т.е. откровението, то да се захване за много богата почва и да даде богат плод. Преди няколко дни имахме откровение, което гласеше, че и сега има хора, които получават откровения, за които някой, който усърдно работи на духовната нива може да се бъхти с години, но не ги разбират. Това е голям проблем, защото може да им надуе егото и да ги обхване луциферизмът. Правилното е такъв човек да посвети остатъка от живота си на Духовната наука, за да се опита да осмисли това, което му е дадено по благодат. Нищо по-важно няма днес на Земята от това, да разбираш кое какво е. Това най-много интересува духовните йерархии, те ценят най-много това и забелязват единствено такива хора. В главата на човека трябва да свети, да има разбиране, за да го забележат. За това е и тази лекция – да дадем трактовка на нещо, което се случи буквално тези дни. Нямаш сила на мирогледа, ако не можеш да дадеш тълкуване на нещата, които стават около теб и едновременно да имаш визия, какво ще се случва занапред.

С идването на Архаите настъпи голямото разцепление между волята и представите, които са резултат от мислите, и това доведе до големи раздори между хората, защото императивното водачество от предхристиянските времена приключи. Трябваше да се изправим пред Архаите, требваше да се изправим пред християнството и да можем отдолу нагоре да формираме отношение към тях и да им позволим да заемат трона в нашето съзнание. В резултат на това са големите раздори в ранното християнство и стремежа да се унищожи другомислието. Гносисът до 4-5 век беше още жив и остана да съществува в отделни форми, а в богомилството беше и възроден. Манихейството израсна чрез възкресения юноша от Наин, преродил се след това във великия учител Манес, който изпревари дори Заратустра и Скитиан, израсна до такива висоти, защото той беше носител на най-грандиозните космични идеи, които днешният човек може да си представи и които се опитахме да развием в началото на миналата година, когато говорихме за  циклите на Отец, на Сина и на Светия Дух, за трансформацията на съзнанието и т.н. Такива идеи ги е имало в гносиса и в Елевзинските мистерии, където ако човек е преминал в миналото, както е преминал Дионисий Ареопагит, може и днес да развива такива идеи. Тези идеи ги виждаме модифицирани в Грааловите мистерии и възкресени за нов живот при богомилите, а в наше време и в науката за Духа – Антропософията. Гносисът беше жив, но устройството на човека беше различно и затова, който беше минавал през значителни посвещения, можеше да роди идеи в манихейството, по-велики от тези в Грааловите мистерии. Това много добре трябва да се разбере от съвременния човек. Грааловите мистерии, грааловото християнство – богомили, катари, тамплиери и пр. са с по-малка стойност от Манихейските мистерии, въпреки че и първите са непостижими за днешния човек, предвид на мисленето, което има и е само сянка на имагинативното мислене от предхристиянските времена. Но няма как да преминем към великите Манихейски мистерии, на които някакъв тласък даде Беинса Дуно със съвместната му жертва с Христос през 1936 г., без да преминем през Грааловите мистерии. Затова съвременните посветени се наричат посветени на Граала, но Манес изкова мироглед от идеи, които не са свързани с някаква абстрактност, а със самата реалност. Всичко в манихейството, като трансформирането на злото и превръщането му в добро, са идеи, които работят и са реални сили. Излъчени като мощни имагинации те работят за бъдещето. Да изкопаеш два метра канал с лопатата е нещо обективно, което всеки може да види, а ако не го види, и да падне в него. Идеите на манихейството, идеите, които работят за превръщането на Земята в Космос на Свободата и Любовта, са нещо, което е много по-обективно и реално, от това да изкопаеш един канал с лопатата. В тези идеи е ударната сила на първия елемент на християнството, на първата от трите християнски добродетели – вярата. Вярата е ударната сила, посята в душите ни, която трябва да даде на изработваните от нас морални имагинации такава сила, че те да се превърнат в реалността, която ще представлява бъдещият духовен Юпитер. Развитието на християнството тръгна с трите му обвивки и наличния инструментариум, за да може постепенно да се развива, но срещу него се изправи Римската империя. Всички останали духовности бяха добре дошли в пантеона на римските богове, но под върховенството на цезаря. Всички култове дотогава бяха извоювани от хората по стария начин, когато в нас имаше някакъв действителен Аз, който можехме да извеждаме навън. След Голгота тази реалност в нас изчезна и посвещението трябваше да се промени радикално. Вече трябваше да се преминава през християнско седемстепенно посвещение, за да стигнем до християно-розенкройцерското посвещение, а аз си позволих в моята книга „Пътят към Аза“ да говоря и за друг тип посвещение, основано на синтеза между импулсите на Антропософията и Беинса Дуно. Това, което беше в древните култове, трябваше да се промени, защото се промени душевното устройство на човека. Християнството, за разлика от всички останали култове, е насочило своята стимулираща роля и основна цел към въздигане на човека в азов смисъл към Христос, за да може да се издигне от пространството към духовното време. Това означава, че човекът трябва да има индивидуален път към Духа, да има индивидуално преживяване на най-великата връзка, която може да има, а това е връзката му с Духовния свят. Когато Христос извърши мистерията на смъртта и Възкресението, Той изнесе всички древни култове и мистерии на сцената на световната история и остро застана въпросът за новия смисъл на Земята. Смисълът на Земята дотогава беше да се премине през тайните на посвещението и да се открие идващия към Земята Христос. След като Той мина през смърт и Възкресение, трябваше вече да бъде търсен на друго място и по друг начин. Вече нямаше нужда човек да се затваря в мистерийните центрове, а трябваше да разбере какво се случи на Кръста. Колкото и парадоксално да звучи, смисълът на земното развитие може да бъде намерен единствено в смъртта на Кръста. Всички, които търсеха Христос, започнаха да търсят разбиране за Голготската тайна. Това е главният въпрос от 2000 години насам и по него човечеството е в задънена улица. Разбирането на тайната, която застана пред човека като смисъл на земното съществуване, е нулево. Без разбирането на тази тайна, човешкият живот губи смисъл, земното развитие губи смисъл, проваля се целият цикъл на Сина и от свободата, идваща с Архаите и Христос, преминаваме към необходимостта. Всички един ден ще стигнем до Вулкан, но без свободна воля и според закона за желязната необходимост. Това ще доведе до огромен проблем, защото е изключително важно дали ще изминаваме пътя до Вулкан с Христос или не. Римската империя, като начало на зараждащия се материализъм, беше така изградена, че начело стоеше своего рода един папа, но всевластен – това беше императорът като представител на боговете на земята. Рим беше срещу личния духовен път на човека и срещу Духа. Там се положиха основите на отрицанието на Духа, което беше узаконено на Осмия вселенски събор, проведен в 879-880 г. в Константинопол и непризнат от Православната църква. Рим подложи на гонения християните и християнските светци са основно от първите три века, когато са били избивани по най-зверски начин. Но накрая в Рим узряха за това, че за да се самосъхранят, трябва да узаконят християнството. Началото е положено от императора Галерий, който е с българско потекло – роден е около днешна София и е тракиец от племето даки, с издаването малко преди смъртта му на Сердикийския едикт през 311 г., с който отменя преследванията на християните в империята. Това е продължено и затвърдено като държавна политика с Миланския едикт от 313 г. наложен от Константин Велики, който също е с български произход и е от рода на мизите. Той премества и столицата на империята на мястото на старото тракийско селище Бизанти, а по-късно Византион, като го прекръства на Константинопол и така остава в продължение на хиляда години. Оттогава датира и началото на формирането на църквата като институция по римски образец с Никейския събор през 325 г. и последвалите след това църковни събори, на които винаги беше анатемосвана по някоя ерес. Гносисът беше още жив, но беше сериозна пречка за църквата. Започна систематичното му изкореняване, придружено с много насилие. Знаем как в 415 г. Хипатия, която е била блестяща математичка и с големи познания във философията и в 20 век беше преродена като Мария Щайнер, е жива разкъсана от тълпа християни. Началото на християнството е съпроводено от огромни грехове и чудеса от жестокост, извършени спрямо човечеството, сравними с жестокостите на римляните спрямо тях от първите три века. Защо Бога на Любовта предизвикваше в тях такива прояви? Казахме, че християнството стартира в трите обвивки – еврейската, елинската и римската, които дадоха три импулса, а всеки импулс има и своята сянка, свой двойник. Такъв е принципът и двойниците започват да действат веднага. Сянката на еврейската душевност след падането на Соломоновия храм, отиде в масонските ложи. Там е пълно с еврейски символи, за които редовите масони, а и не само те, си нямат понятие какво означават. Правомерният аристотелизъм, като преход към земните понятийни категории, захранва човечеството с понятия в продължение на около 2000 години от възникването си около 4 в.пр.Хр. до началото на пета културна епоха и масовото навлизане на Космическата интелигентност сред хората, когато постепенно се превърна в абстрактното мислене. Римската обвивка се отрази в Католическата църква, която е изградена според йерархичния ред в Римската империя. Ще направя малка скоба. Трите обвивки, в които тръгна християнството, доведоха и до триезичната догма, според която в богослужението и богословската литература са допустими само тези три езика – юдейски, гръцки и латински. Но и зад трите импулса, стоят българите. В основата на създаването на Рим стои тракиецът Еней, който напускайки Троя, отива на запад и основава днешния Рим. В основата на гръцката култура, без никакво съмнение, стоят траките. При евреите също виждаме съществена намеса на българския корен. Майсторът Хирам, издигнал Соломоновия храм, е тракиец от племето фриги, а самият Соломон е от майка от хетите, които също са траки. Тези лекции започнаха вече да се превеждат на немски и това го казвам по-скоро за западния читател, който не е добре запознат с окултната история на човечеството.

Сенките на трите първоначални импулса на християнството нанесоха големи поражения на стартиращото християнство, но не се ограничиха с това. Средата на процесът по предаване на контрола върху мисловните сили от Елохимите към Архаите, който започна от около 4 в.пр.Хр., е в 4 в.сл.Хр, когато неслучайно стартира на външен план официализирането на църквата, като институция. Това предаване не мина безпроблемно, защото част от Елохимите, по думите на Щайнер, са решили да не се отказват от този контрол. Зададох си въпроса, когато Щайнер говори за седем Елохима, когато става дума за отказ на част от Елохимите да предадат контрола върху мисловните сили, за кои от Елохимите се отнася това? Ние знаем за седем Елохима, като първият е Йехова, за когото твърдя, че в Поврата на времената беше освободен от лунната си служба и стана слънчев Елохим, а в 20 век преминава в ранг Динамис. Някои от шестте слънчеви Елохима, които носеха Аза на Христос за да влезе през етерното към астралното тяло на Исус, да обхване и трите му тела и да стане великата Мистерия и промяна, след това поеха водачеството на различни по-големи човешки формирования. Един от тях пое ръководството на бъдещото славянство, което се формира към 9-10 век сл.Хр. Друг пое германството, което се формира горе-долу по същото време. Останалите 4 ли бяха тези, които се отказаха да предадат контрола над мисловните сили? Твърдя, че не са те. Абнормните Елохими, които на Старата Луна не се издигнаха правилно от Архаи до Елохими и това стана според Божия промисъл, защото те нямат свободна воля, направиха това. Те трябваше да инспирират друг вид мислене и затова останаха на степен Архаи, но с някакви елохимски характеристики и претенции. В гръцката епоха, от Елохимите към човека идва сетивно възприемаемото от външния свят, като с него едновременно идват и мислите. В част от мислите, които действат родово, наследствено, традиционно, масово, работят и абнормните Елохими. За да се появят различните езици, работят както правомерни Архангели и Архаи, така и абнормни. Същото е при мисленето. Винаги има същества, които се жертват и изостават в развитието си по Божий промисъл, за да можем ние изобщо да имаме душевен живот и азово развитие. Когато се говори за изостанали същества и че в 4 в.сл.Хр. част от абнормните Елохими са отказали да предадат контрола над мисловните сили, аз твърдя, че това е напълно правомерно, защото хората са на много различно ниво на развитие и някои народи все още имат нужда от такива мисли. Помислете колко различни са арабите от индийците, а заедно те от европейците или китайците. Това все едно са хора от различни планети, на които азовото развитие върви по най-различен начин. Затова разделението сред духовете трябва да го има. Едните стават двигатели на новото, а другите дърпат назад, защото това е нужно на хората. Няма как хората след идването на Христос, от онова душевно устройство и стария начин на приемане на мисли, изведнъж да се събудят чисто нови, както нашите комунисти, които през 1990 г. изведнъж се събудиха като социалисти и от БКП станаха БСП. Хората са си същите и промяната не е групова, а личностна. Християнството се обръща към личността, а не към групата. Личностите творят историята, а групите работят за осъществяването на замислите на Боговете. Хората са най-различни – едни са минавали посвещения в мистерийните центрове, а други са били роби. Защо едни души са предопределени да намерят християнството, а други не, защо едни са посветени, а други роби, защо едни са били богомили, а други са изгаряли богомилите – този въпрос е една голяма енигма и си го задаваме от доста години, но все още нямаме отговор. Има ли някаква изначална предопределеност на душите отпреди слизането ни на Земята и отпреди разселването ни по планетите по времето на Лунната криза? Този въпрос е от най-дълбоките въпроси в човешкото развитие. Новият въпрос, който сега стои пред новите мистерии е как да трансформираме природния свят в морален ред, който да създаде новия Космос на Свободата и Любовта, а не как са създадени светът и човекът. Въпросът в мистериите днес е съвсем различен и за да стигнем до отговора му, задължително някога – дай боже в следващия сезон – поне частично да получим отговор на въпроса, има ли предопределеност на душите.

Проблемите на християнството от началото на институциализацията му, от една страна са от сенките на трите му обвивки, а от друга страна от великия поврат, който стана в 4 в.сл.Хр. с предаването на контрола върху мисловните сили от Елохимите към Архаите и отказа на част от Елохимите да направят това. Кои две личности, за които съм споменавал по-преди, но за които пак ще спомена и особено за едната, защото сега е наш съвременник, олицетворяват този преход? Едната е Августин, наречен Блажени, а другата е Юлиан Апостат или Отстъпник. Августин е от отците и светците на Католическата църква, който на младини е под влиянието на манихейството и е получавал големите богатства на все още живия гносис от абнормните Елохими, които застанаха срещу Архаите. Гносисът по онова време е бил вече обречен, но все още е давал много. Имало е годни души, които чрез него стигаха до големите въпроси за Мистерията на Голгота, но не можеха да си отговорят на тях. Августин също е достигнал до тези въпроси, но е разбрал, че няма как чрез гносиса да се разгадае голяма тайна за смисъла и целта на човешкото развитие и се обръща към християнството, което започна да бъде оковавано в канони и догми. Богослужението излезе от мистериите и беше въведено в така наречения сакраментален култ, който намира израз в култовите действия в различните християнски църкви, в който свещениците имат реалната власт да заповядват на духовете да слизат на олтара. В църковния култ беше вкаран умиращият гносис, но смисълът му беше променен и скрит така, че да не се знае откъде произхожда култът. Така стана и със знанието за духовните йерархии от Дионисий Ареопагит, което в шести век стана достъпно чрез негов ученик и към духовните йерархии беше добавена и църковната йерархия, макар че Дионисий никога не е говорил за църковни йерархии. Като посветен в Елевзинските мистерии, които са се занимавали с устройството на Космоса и йерархичния ред там, той говори за небесните йерархии. Със загърбването на гносиса и обръщането към догматичното християнство, Августин игнорира Елохимите, а до голяма степен и Архаите и така сякаш остана в нищото. Но той е един от най-любимите отци на съвременни свещеници, които имат философска насоченост, но чиято душевна настройка е към екзотеричното християнство и не могат да направят преход към Антропософията.

Другият, който се опита да направи нещо ново като връзка между мистериите и християнството, беше Юлиан Отстъпник, който е тракиец, племенник на Константин Велики. Той е от последните посветени в Елевзинските мистерии и си задава въпроси от фундаментално значение. Първият въпрос беше, може ли това, което го има в Евангелията като постижения, да бъде постигнато по стария мистериен начин, като положителният отговор би довел до обезценяването и обезсмислянето на Мистерията на Голгота. Юлиан решава да направи велик духовен експеримент. Той знае, че Соломоновият храм като израз на пространствения мироглед трябва да рухне и на негово място да дойде времевият възглед за света. Но въпреки това решава да се противопостави на Боговете и да влезе в битка с тях, като си поставя задачата да възстанови храма в Йерусалим. Работата започва с много хора и средства, но в един момент имагинативно вижда как към храма пълзят пламъци, разбира, че не е на прав път и се отказва от намерението си. За Юлиан Отстъпник Щайнер твърди, че е личност, която няма равна на себе си в любовта към истината в духовния живот на Европа. А когато тази личност не е инкарнирана на Земята, действа инспириращо на всяка душа долу, която търси истината чрез Антропософията. Юлиан не е можел да се примири, че на старите мистерии и гносиса е трябвало да бъде сложен кръст и е решил да направи втори голям експеримент. Зороастризмът до голяма степен беше деградирал, но в Персия съществуваха още мистериите на Манес, които продължиха съществуването си чак до 11 век. Като посветен в Елевзинските мистерии, той решава да отиде в Персия, да намери Манихейските мистерии, да съедини двата вида мистерии и да даде отговор на въпроса, що е това „Син човешки“ и какво се случи на Мистерията на Голгота. Това нямаше как да стане, защото беше променен принципът на посвещението. Това, което преди се намираше в мистериите с действителния Аз, който пребиваваше в човека, сега нямаше как да бъде намерено, тъй като този Аз го нямаше и неговото място беше заето от Христовия импулс. Христовият импулс може да бъде намерен по начина, описан в Евангелията, а не в старите мистерии. Затова Юлиан е убит от фанатизиран последовател на Константин и външното християнство. Великата му драма беше, че не разбра, че със старите мистерии Христос няма как да бъде намерен. Днес тази личност няма проблем с двата велики християнски импулса от 20 век, но пак има голяма драма и тя е, че той не приема, че Свещеният импулс обещан от Щайнер, вече е излъчен. Тогава той не разбра големия поврат, който дойде с азовия принцип на Христос, нахлуването му в земното развитие и влизането му в човека, а днес не може да разбере, че Свещеният импулс е факт. Ще кажа още, че това, което говоря за синтеза на двата импулса ще бъде прието първо навън, а чак след това в България.     Следва>>>

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1455