mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ И ПЪТЯТ НА УЧЕНИЧЕСТВОТО -част3

ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ И ПЪТЯТ НА УЧЕНИЧЕСТВОТО -част3
21.03.18 07:50
 При обучението си в Магнаурската школа, Боян Магът е смайвал околните с познанията си, макар и 17-годишен. Той е владеел даровете на космическата интелигенция и е бил чувстван като заплаха от преподавателите в школата. Предупредил е баща си да не тръгва на поход към Константинопол, той не чува предупреждението и умира при загадъчни обстоятелства. Боян дава началото на богомилството с идването на носителите на познанието за Граала – Йоан и Дева София, който бяха под кръста и бяха посочени от Христос като двойка, която да разпространява разбирането за Граала. Те са двамата сирийци, които стоят в началото на богомилството, а в 20 век бяха художникът Борис Георгиев – Дева София и сестра му Катя – апостолът Йоан. Днес по друг повод това ми беше потвърдено за втори път от духовния свят. Двамата сирийци посветиха първите богомили в тайните на Граала и открехнаха тайните на манихейството. Когато започнаха да се създават богомилските общини, те се състояха от три кръга, в които посветените бяха направили лично себе си храм. Групирайки се те ставаха храм за Светия Дух като община. Това тръгнаха да разпространяват по света с визия за бъдещия общочовешки храм. Те са имали много могъщ духовен поглед, който е гледал не само към шеста културна епоха, но и към шеста коренна раса, но главната им задача бяха Грааловите мистерии, защото времето оттогава чак до шеста културна епоха, е все за развитие на тези мистерии. Богомилите бяха синтезът на слязлата вече долу космическа интелигентност или можем да кажем, Аристотел, и Манес. Те се срещнаха персонално в тези велики посветени. Тук стана срещата на Парсифал и Аристотел. Винаги когато стане въпрос за бодхисатва, в предхристиянските времена говорим за южното течение, което овътрешнява живота. И тримата възкресени от Христос бяха все в южното течение, защото то е с по-голяма важност. След това, обаче, виждаме Дева София и Йоан, които знаят и разбират тайната на възкресението, тайната на Граала и носят това при богомилите. Когато някой знае тайната на Голгота, той знае и тайната на манихейството и защо то се ражда от Голгота. Разбирате ли защо твърдя, че в Боян Мага се осъществи търсената от Юлиан Апостат среща между Манес или Парсифал и Аристотел или Шионатуландер, който беше убит от Орилус? Тази среща между Граала и манихейството се случи – не като фактическо събитие, а в азовете на самите посветени богомили. Затова богомилството тръгна по толкова могъщ начин, че Беинса Дуно говори за три велики клона на Великото Всемирно Бяло Братство, като първият нарича египетски, вторият палестински, а третият богомилски. Можем да кажем, че египетският клон представлява южното течение, в което живота постепенно се овътрешнява. В палестинския клон се извърши самата Мистерия на Голгота. В широк смисъл можем да го разбираме като 33-те години, в по-тесен смисъл само 3-те години и в най-тесен смисъл само тези, които са на хълма Голгота. Виждате по колко различен начин може да се погледне на това, което Щайнер говори на Ита Вегман за посрещачите. Едните са в 33-те години, другите в 3-те години, а третите, които са най-дълбоко посветените са горе под кръста. Богомилите са третият голям клон на Бялото Братство, третият голям импулс в развитието на човечеството. Твърдя, че сега от България излиза четвърти голям импулс, в лицето на синтеза между учението на бодхисатвата и Антропософията, като стъпало към великото християнство на Светия Дух.

                В лоното на богомилството се извърши мистерията в Арбанаси, при която Християн Розенкройц трансформира физическото си тяло до степен на прозрачност. Това се отрази така на етерното му тяло, че то беше запазено и всеки, който бива инспириран от него, може да проявява гениални способности в духовността. Чрез самия Християн Розенкройц се потвърждава, че манихейската мистерия е по-велика от мистерията на Граала. При мистерията в Арбанаси, той преживя среща с Христос подобна на тази на Павел пред Дамаск и започна да излъчва мъдрост, която стана мъдростта на розенкройцерството и захранваше всички истински езотерични християнски течения. В 1459 г., когато е на 71 години в следващата си инкарнация и живее над 100 години, самият Християн Розенкройц, който единствен е преживял нещо такова, като мистерията на Арбанаси, при която физическото му тяло стана прозрачно като диамант, и който владее разбирането за Голготската мистерия,  бива посветен от Манес в манихейските мистерии, в мистериите за разбиране на злото. Разбирате ли за какво става въпрос в манихейството и какво дойде с Беинса Дуно, което остава тотално непознато за всички антропософи? Това е реанимираното на нова степен манихейство, адекватно за днешната все още жалка, но все пак по-добра степен на самосъзнание и азово развитие на човека.

                Тамплиерите са креация на богомилите, която беше в рамките на католическата църква и сега ще поговорим малко по-подробно за тях. През 1097 г. папа Урбан II на църковен събор в Клермон произнася реч, с която призовава тълпите за поход към светите земи. Импулсът на тамплиерството, като произлизащ от богомилството е с антиримска насоченост и целта на призива на папата е да го отклони в посока към светите земи. Богомилите широко бяха навлезли сред западните народи и като носители на синтеза между аристотелски разум и дълбоко мистично преживяване на мистерията на Христос, между Грааловите и манихейските мистерии, завладяваха умовете на аристокрацията, основавайки общини и подкопавайки устоите на Католическата църква. Затова бяха преследвани, избивани и горени на клади. През 1099г. Първият кръстоносен поход завършва с превземането на Йерусалим, много от кръстоносците се заселват в новите територии, създава се Йерусалимско кралство и християнски графства на териториите на днешна Турция и Ливан. В някои от рицарите са живеели мистериите на земята и водата. Своята кръв те чувстваха като принадлежаща на Христос, а земята, където е била Мистерията на Голгота, като принадлежаща на християните. Девет такива рицари създават Ордена на тамплиерите на хълма Сион през 1118г., където са развалините на Соломоновия храм, а през 1128 г. на църковен събор в Троа, Франция, е официално узаконен и поставен на подчинение директно на папата. Тамплиерите са рицари на меча и безстрашно воюват в името на Христос, жертвайки кръвта и тялото си, но запазват и абсолютната вътрешна чистота, изобразявана в рицарските романи чрез някоя любима девойка, която всеки рицар е имал в сърцето си. Тази девица, всъщност, е била душата на рицаря, която е трябвало да остане чиста, защото ако не е чиста, е нямало да бъдат достойни да носят белия плащ с червения кръст на него, като символи на чистата душа, отдадена на Христос. Те са полагали обет за целомъдрие, бедност и смирение. Противопоставяли са целомъдрието на похотта, бедността на алчността и смирението на властолюбието. Това са три основни проблема, които ако не бъдат овладени в човека от Аза му, няма как девата на душата да стане „любима“ на този Аз. Рицарите са воювали на два плана – външен и вътрешен. Външно са защитавали бедните и онеправданите и са създали орден, в който са се вливали всякакви хора, които са дарявали цялото си имущество и икономическата мощ на ордена бързо е нараснала до гигантски размери. Те са нямали никакво лично притежание, но орденът е притежавал много. Познавали са мистичната сила на златото и спазвайки обетите си са можели да опазят чистотата на „девата“ си и да бъдат рицари, т.е. посветени в мистерията на Граала. Притежавали са огромни количества злато, което са използвали за развитие на икономическата и политическата си мощ, но във всичкото това, циркулирането на златото не беше като пари, а в истинския му мистериен смисъл. Във всички предхристиянски епохи златото не е играело ролята на пари, а на окултно средство за връзка с духовния свят, като са познавали мистичната му окултна сила като метал на Слънцето. Затова, когато днес историк като Божидар Димитров казва, че тракийските владетели са като днешните мутри с парвенюшки вкус и вместо за пътища, сгради, книги и училища са влагали богатствата си в съкровища, това показва дълбоко неразбиране на историята, защото мистерийният живот сред траките е бил такъв, че златото съвсем не е изпълнявало битова роля. Тамплиерите са познавали мистичната сила на златото и затова то е можело безопасно да циркулира в икономическия живот, а не да има антиграалова роля и да е ариманическото средство, в което се е превърнало днес. Всичко това е било в драстично противоречие с римокатолическото християнство и затова суетният и алчен Филип IV Хубави, който в предна инкарнация е бил в мексиканските черни мистерии, където мистерията на златото е била широко използвана в сатанинския и смисъл, предприема заедно с папа Климент V поредица от действия за физическо унищожаване на един от най-значителните опити за социално преустройство на Европа в духа на Христовия импулс. В продължение на седем години текат съдебни процеси, съпроводени с изтезания и насила изтръгнати показания, които довеждат до разгромяването на Ордена през 1314 г. Това е втората атака на Сорат срещу импулса, излязъл от Мистерията на Голгота. Друга проява на тамплиерството са трубадурите или минезингерите. Докато тамплиерите воюваха външно с меча, минезингерите прокарваха мистериите на Граала с любов и музика чрез легендите, съдържащи се в песните им. Те бяха по-скоро пратеници на мистерийните центрове, които подготвяха хората за Грааловите мистерии и поддържаха Христовия импулс жив чрез образите в песните си. След като Титурел създаде чашата за Грааловите мистерии от образните понятия, по-нататък в тези мистерии виждаме все образи. При тамплиерите намираме три фундаментални образа – книгата, олтара и храма. Това са степени на посвещението. Книгата представлява развиване на имагинации, олтарът е развитие на инспирации, а храмът, като завършек на трите стъпала, е развитие на интуицията. Тамплиерите са преминавали през тристепенно посвещение, за което съдим от обвиненията, съдържащи се в аналите на римокатолическата църква. Когато един целомъдрен рицар е бил подлаган на интензивни мъчения, е ставало разхлабване на телата му, нахлували са тъмни духове, което е водело до ескалация на изкушенията и до признаване на грехове, които изобщо не са били извършвани, но са влезли в документите на процесите и са служели за доказателство срещу него. Тамплиерите са преминавали през три градуса на посвещение. Първият градус е представлявал „отричането на Петър“. Преди петелът да пропее Петър три пъти се отрича от Христа, символизиращо трикратното отричане на Аза при влизането му в трите ни тела. Тамплиерите са практикували трикратното отричане на Петър, за да могат след това с нова сила да се завърнат и да потърсят жертвената сила на кръста. Този ефект се наблюдава при Павел – колкото повече е отричал Христос и е преследвал последователите Му, толкова с по-голяма сила това се проявява с обратен знак и той става най-великият Му апостол. Тези практики са били за развиване на имагинации. Втората степен или градус, е било посвещението на Яков. То е олицетворявало надеждата, че дори и светите земи да попаднат пак в чужди ръце, те отново ще се върнат там. Който е чел за историята на кръстоносните походи, знае, че светите земи са преминавали в различни ръце, докато накрая идват турците и образуват Османската империя, като превръщат блестящата мъдрост на арабите от школата в Багдад в угаснал въглен и установяват една продължителна и крайно посредствена власт, която днес, в епохата на съзнателната душа, един нов диктатор иска да  реанимира. Третият градус при тамплиерите е било посвещението на Йоан или любовта, изразяваща се в създаването на общините, в които златото е циркулирало безопасно. И трите християнски добродетели – вярата, надеждата и любовта, работеха в тях. Освен книгата, олтарът и храмът има и други образи в тамплиерството – мечът, чашата, камъкът на съдбата и копието, символизиращи даровете на четирите етера. Камъкът на съдбата, например, символизира последния, жизнения етер, който се появи в Земния еон. Това са даровете на четирите етера, които в стария гносис еманираха в четирите елемента, а днес са четирите агрегатни състояния. Когато говорим за Грааловите мистерии и тамплиерите, трябва да знаем, че тогава всичко е много наситено с образи, защото тогава Мистерията на Голгота не се е преживявала познавателно, а чувствено. От познанието с гносиса в първите християнски векове, през чувството при богомили и тамплиери, стигаме днес до великото християнство на Светия Дух, при което импулсите трябва да се срещат във волята.

                Как се развиха мистериите по-нататък? След 9 век се разви схоластиката като опит за синтез на традиционното християнство и логиката на Аристотел, в 14 век започна епохата на Ренесанса като плод на богомилството, в 15-16 век Реформацията доведе до обособяването на протестантството като отделен клон на християнството, стартирал с тезисите на Мартин Лутер, преминаваме през духовното движение на Просвещението от края на 17 до началото на 19 век и стигаме до чудесното движение на Романтизма, зародило се в края на 18 век. Всичко това води до теософията на Ани Безант и Елена Блаватска, а накрая и до Антропософията на Рудолф Щайнер и учението на Беинса Дуно. Така се разви Християнският импулс и нека всеки да си даде сметка, как в известното ни християнство се развиха двете изначални течения, излезли от Атлантида и как се разви средното течение. Сега тук отделихме специално внимание на средното течение и проявленията му. В края на 16 век се състоя окултната конференция свикана от Християн Розенкройц, на която освен дванадесетте индивидуалности, присъствали в 13 век при посвещаването му в Арбанаси, присъстваха и други индивидуалности от ръководството на човечеството, както въплътени на физически план, така и намиращи се в духовните светове. Християн Розенкройц е видял опасността в бъдеще, когато човечеството ще развива практическия живот с икономиката, индустрията и т.н., хората да се разделят на две големи категории – такива, които са практици, и такива, които не искат това и ще живеят само за вътрешното развитие. Това е можело да се промени с промяна на условията в следсмъртното битие на човека и по-специално с промяна на влиянието при преминаването му през сферата на Марс. Щайнер дава пример с мистика Николай Кузански, който в следващото си прераждане като Коперник даде механичния възглед за Слънчевата система под влияние на силите на Марс в живота между смъртта и новото му раждане. През 15-16 век на Марс е имало ситуация както на Земята в Поврата на времената, когато Христос се намеси и обърна тенденцията на развитие. Оттам са идвали илюзорните идеи, които са тласкали човечеството към материализма. Затова на тази конференция е решено и Християн Розенкройц изпраща Гаутама Буда като духовно същество, да пренесе дейността си на Марс. Така в 1604 г. Гаутама Буда извършва на астрален план на Марс нещо подобно на Мистерията на Голгота и след това, неговото учение действаше пречистващо на човешките души, преминаващи през сферата на Марс. Днес виждаме, че пак е пълно с отвеяни мистици, които, например, стават последователи на Висарион, отиват в тайгата и нямат представа, какво правят с живота си, а също и с крайни практици, за които богът са парите. Можем само да гадаем какво ли щеше да е без жертвата на Гаутама Буда. Тази мистерия е много важна и след малко ще стане дума за нея в по-нова светлина.

                При Рудолф Щайнер двете велики течения бяха представени с двете велики жени край него – Мария Щайнер и Ита Вегман. Мария Щайнер беше представител на пространството, на екстатичното направление, на огъня от небето, а Ита Вегман беше представител на водата на живота и мистичното начало. Щайнер е поощрявал двете да правят точно обратното на това, което представляват. При Щайнер първо се вля течението на хора, които представяха пространството и небесния огън, които жадно търсеха Христос, а след това, когато заговори за троичния социален организъм, дойдоха и практиците, като Ита Вегман. Те бяха от по-широкия кръг в Поврата на времената, по-късно те бяха еретиците и сега търсеха практическото приложение на идеите си. Дали край Щайнер е имало някой, който е присъствал на Голгота, не мога да твърдя категорично, но с 99% сигурност казвам, че е нямало. Край него без съмнение е имало хора, които са от най-широкия кръг на 33-те години. Щайнер е искал да направи три окултни класа, като ръководител на първия е щяла да бъде Ита Вегман. Тя е сред изпращачите на Христос горе, но има голяма връзка с Него в космичен, Михаилов смисъл. Затова Щайнер на нея говори за двете течения на посрещачите и изпращачите. В първи окултен клас е трябвало да има хора, в които чрез стимулиране на инкарнационното начало, чрез припомняне на мистериите на южния път през предходните инкарнации, да се стигне до разбиране на промисъла за отделния човек и човечеството като цяло. При така наречените практици, които дойдоха по-късно, това е ставало по-лесно и е нямало проблем да бъде стимулирано. При тези, които дойдоха по-рано, стимулирането беше насочено в посока осъзнаване, според първоначалната им предразположеност. Неслучайно когато Ита Вегман е разбрала, че е била Александър Велики, това не е било съпроводено с драматична промяна в нея, докато Мария Щайнер, като представител на екстатичното начало, когато е разбрала коя е, се е разболяла много тежко. Като представител на северното течение тя не е носител на познанието за инкарнациите и навлизането в южното течение, което води към бъдещето и е трябвало да направи така, че между двете течения да се осъществи синтез, е довело до разболяване. Семената за бъдещето се посяват в даден човек, ако той започне да проявява интерес към полярно противоположното му течение и се опита да го изживее с нужното разбиране, смирение, любов и мъдрост. Щайнер се е шегувал казвайки за хора като Ита Вегман, че много работят, но нищо не разбират, а за другите, че много разбират, но нищо не правят. Колко подхождат тези думи за днешните две общества – първата част за Бялото братство, а втората за Антропософското общество, макар че в Антропософията дойдоха и от двете течения, че и от средното течение. Представител на синтезното начало трябваше да бъде Алберт Щефен, който според Щайнер, в предишни животи е имал връзка с манихейството. Знаем само, че е бил инкарниран като художника Джото, но без съмнение е бил в розенкройцерството и богомилството. Джото беше представител на изкуството в триадата на духовния живот. Той стоеше между Мария Щайнер и Ита Вегман, но не можа да направи баланса. Починал е най-късно от тримата с желанието да бъде сам. Мария Щайнер, която от германските антропософи е била наричана „надута рускиня“, а от руските антропософи „надута германка“ и нито едните, нито другите са я разбирали, която е била в келтските и орфическите мистерии, била е Хипатия и Алберт Велики – учителят на Тома Аквински, е респектирала останалите край нея със своя ум. Ита Вегман е била със съвсем друга настройка – близка с всички и човек на практическото действие. Антропософите са се лутали между двете. Алберт Щефен също не е могъл да осъществи връзката. Мария Щайнер е починала с думите: „Прийдите все“, което е означавало всички да се съберат на погребението и за да се инкарнират след това отново групово. Ита Вегман също когато е умирала, е казала: „Елате всички с мен“. Мария Щайнер засега не знам коя е днес и дали е инкарнирана, но отдавна знам коя е днес Ита Вегман. Трагедията на Щайнер беше, че той искаше да изгради храм на Граала, който да е за цялото човечество, под формата на Световното Антропософско общество, осъществено в три кръга, в три окултни класа. Първият съдбовен въпрос му бе зададен от Мария Щайнер в 1901 г., който гласи, не би ли могъл той да направи така, че мъдростта, която тече през теософията, да намери християнски израз. Щайнер е пожелал това и като посветен е получил картбланш, което е довело до отделянето от Теософското общество, формирането на Антропософското общество и всичко останало, което познаваме като Антропософия. Вторият съдбовен въпрос е отправен към него през лятото на 1923 г. от Ита Вегман, която го пита, какво става с обновяването на мистериите. Той извършва обновяването на мистериите през декември с влагането на додекаедричния Граалов камък на Любовта в сърцата на присъстващите на Коледното събрание. Знам по окултен начин и съм го написал в лекцията „Бодхисатвите“, че само този додекаедричен имагинативен образ на Любовта не е достатъчен за справяне със злото днес, с инкарнирания Ариман и с това, което ще е занапред. За какво иначе е нужен импулсът на бодхисатвата? Антропософията беше метаморфозиране и реанимиране на аристотелианството, беше изява на това, каква трябва да бъде космичната интелигентност днес и как чрез волята и мисълта да стигаме до духовния свят. Обратната мистерия е как одухотвореното мислене да бъде вкарано във волята и да се проявят делата от любов. Мария Щайнер е можела да се издига до духовно мислене, правила е и дела от любов. След смъртта на Щайнер тя се е занимавала с духовното му наследство, а приживе е била съвсем свободна личност, била му е съратник, а не ученик. Отношението на Щайнер към Ита Вегман е било съвсем друго, като на учител към ученик. Но и двете, било поради лични слабости, било поради това, че са били ярки представителки на мирови потоци, не са издържали и след смъртта на Щайнер са се изпокарали. Всичко градено е рухнало, Алберт Щефен също е бил абсолютно неспособен да се справи със ситуацията и така се стигна до драмата на Антропософското общество, която в наши дни стигна своя финал със смъртта на Сергей Прокофиев. Наистина, старите антропософи от времето на Щайнер, от които повечето вече си отидоха, написаха по някоя книга и те са ми от полза, като изследването на Петер Традовски за Каспар Хаузер, например, което намери своето продължение в лекцията ми от миналия месец. Помните, че тогава завърших с пожеланието това, което казах, да стане възможно да достигне и до Петер Традовски и ето, че то се задейства. Една българка в Берлин, омъжена за германец, която е гледала и други мои лекции, гледа лекцията за Каспар Хаузер в интернет и дълбоко развълнувана от това, каква личност е живяла сред германците, за която те си нямат представа, преведе лекцията на немски и я изпрати на Петер Традовски. Каква ще е неговата реакция, е друг въпрос. Същественото е, че вече има блог, в който Антоанита – така се казва българката в Берлин, ще качва преведени на немски мои лекции, за да може немският народ да започне да разбира къде е изходът. Архангелът на немския народ ще може да направи връзка с Архангела на руския народ и тогава водачът на немския народ, и водачът на руския народ, които и да са те, ще намерят път един към друг. Двата народа също ще намерят път един към друг и ще преодолеят съвместния удар от англо-американските окултни ложи и йезуитите, но има още дълъг път за извървяване. Германците първи трябва да подадат ръка, за да могат Архангелите да се намесят чрез адекватни хора долу. В Германия се намери такъв човек и той, естествено, е една българка, която е запозната и с Антропософията, и има филологическо образование по немски език. Така действа Светият Дух, когато нещо е правомерно. Виждате как се развиват нещата след конференцията във Варна. Лекцията за Каспар Хаузер я подготвях с голяма любов, както и всички останали. Тази лекция също я подготвях с голям труд и голяма любов в продължение на целия месец буквално до последните часове. Тя ще бъде своеобразен дар за теб, скъпа Тони. Подарявам ти я за да имаш криле, с които да продължиш нататък и чрез теб да намери път и към великия немски народ, който е отговорът на загадката, какво бъдеще ще има християнството. Ние ще помагаме оттук, но отговорът трябва да дойде от немския народ.

                Когато Щайнер създаде първия окултен клас, като резултат се появиха кармическите откровения за кармичните вериги на личности от най-външния кръг. Последната реч на Щайнер е от 28.09.1924 г. В нея той говори за духовната връзка между двамата Йоановци. Там Прокофиев правилно е съзрял, че ако Щайнер беше създал втория окултен клас, чийто източник да бъде духовното взаимодействие между двамата Йоановци, центрирано в Мистерията на Голгота и Възкресението, това, може би, щеше да доведе до разкриването на кармическите вериги на хора, участвали в Поврата на времената. Защото с изключение на Йоан-Лазар и на момчето от Наин, не се сещам друг да е осветлен от него. Дайте си сметка, колко много индивидуалности от Поврата на времената разкрихме тук, включително и до самата Мистерия на Голгота, че и единия, който е на кръста до Христос. Защо става възможно това? Вторият окултен клас трябваше да бъде воден от Мария Щайнер, която е представител на „еретиците“. Онези, които са били в Поврата на времената и дълго време след това са запазили ясновидството си и които в 5-6 век са имали такова устройство на душата, което им е позволявало да я виждат като арена за борба между доброто и злото, в цяла Европа са били наричани „българи“. Всички, които в предхристиянските времена формираха третия поток и произлязоха от българите по нашите територии, в християнските времена имат отношение към Поврата на времената и можем да ги наречем с езотеричното име „българи“. Можем да ги наречем и с родовото име „българи“. Възможно е да е имало личности от някой от кръговете около Христос и в Антропософското общество, но виждаме, че всички, които дотук разкрихме, са били все в другия импулс, импулсът на бодхисатвата. Там стана преходът между шестте предхристиянски и шестте християнски бодхисатви и този, който ще бъде еманацията на Христовия импулс в шеста културна епоха, когато Духът ще си търси съсъд в общини от хора с развита имагинативна съзнателна душа, ще е този бодхисатва, който ще стане Буда Майтрейя. Импулсът на бодхисатвите минава като невидима нишка през всички езотерични християнски течения, който държи контрола, защото и над великия Манес, който посвещава самия Християн Розенкройц, стои бодхисатвата, като представител на Ложата на бодхисатвите, която от средата на Атлантида предвожда целия духовно-душевен живот на човечеството. Този бодхисатва в 20 век беше Беинса Дуно и той участва в една манихейска мистерия, за да даде нов тласък на манихейството, който да ни подготви за срещата с Антихриста. Затова когато говорим кой е пътят на ученичеството днес, трябва да цитираме думите на Беинса Дуно: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога!“ Тези думи се опитах да преведа на последната конференция във Варна, сега ще го повторя и за още по-широка аудитория. Когато Беинса Дуно казва, че това е формулата на ученика, това действително е така, и който я разбира както трябва, може да се нарече ученик. Преди практиката трябва да го има разбирането. В изречението „ученикът трябва да има“, означава „Азът трябва да има“. Азът еволюира с инструмента на душата. Ще станем десета йерархия на Свободата и Любовта, когато азовете ни еволюират достатъчно. Душата е само инструмент и в различните времена, различни неща са изпълнявали функцията на душа. Фундаменталният въпрос „Що е душата“, дали е единна или троична в смисъла на Антропософията, продължава да стои, а както казва Беинса Дуно, тайните на човека са в неговата душа, затова и все повече ще продължава да ни се разгръща рулонът и да осветляваме тази мистерия. На конференцията поставих този въпрос, но май никой не разбра какво точно питам и се опитаха да се забавляват на мой гръб. Второ в изречението е „сърце чисто като кристал“. Сърцето е най-материалистичният орган в човека. Това е така, защото то беше формирано в Земния еон и макар да минава за едва ли не най-финия елемент в човека, с който той преживява всичко, защото всичко преминава през него, това е преминаване на физическо ниво. Азът е чист дух, душата е между материята и духа, а сърцето е само материално. Сърцето, тялото на човека трябва да станат чисти като кристал в смисъла на истинското богомилство и тамплиерство и на онова, което направи Християн Розенкройц в мистерията на Арбанаси. С това, което имаме досега като синтез между двата импулса, от позицията на съзнателни души, ние трябва да станем със сърца, чисти като кристал. Днес преживяваме живота си през съзнателната душа, а сърцето реагира само като несъзнателен, волеви орган. Предстои ни много работа за да го превърнем в шеста културна епоха в съзнателен волеви орган чрез християнството на Светия Дух, което представлява посвещение на волята. Сърце чисто като кристал, означава всичко като симпатии и антипатии да изчезне и човек в съзнателната си душа да стане Дева София, в смисъла, който това понятие има в окултизма. Ако си зададем въпрос, дали сърцата ни са чисти като кристал, ще видим, че трагедията е тотална. Затова Щайнер в „Как се постигат познания за висшите светове казва, че който е тръгнал в пътя на окултизма, трябва да забрави що е обида. Окултният ученик е спокоен и себеуверен и чужди думи няма как да го изкарат от равновесие. Днес пътят на ученичеството е в синтеза на двата импулса. Това е Свещеният импулс, който тръгна от 2000-та година от Варна, след като двата импулса бяха излъчени и премина втората половина на 20 век с третата атака на Сорат и инкарнацията на Антихриста.

                Преминаваме към „ум светъл като Слънцето“. Когато човек има подготвена като кристал съзнателна душа, тогава може да практикува правилно и безопасно излизането на волята, обхващането на мисленето и осъществяването на връзка с духовния свят по правомерния начин, както е описано в Антропософията и направено за пръв път от Щайнер. Тогава може да се навлезе обратно и да се постигне „душа обширна като Вселената“, т.е. всичко, което се извоюва като връзка с духовния свят по пътя на “ум светъл като Слънцето“, започва да се влива обратно като дарове на Духа, от което душата се разширява безкрайно, защото мировата мъдрост нахлува в човека. Това е южният път, пътят на пастирите и затова Беинса Дуно е извеждал учениците си навън, сред природата, където се е опитвал да ги подготви за новото мислене, да развият северния път, което да доведе до връзка с духовните йерархии. При Щайнер преобладава вътрешния път, при който да се развие чистотата, необходима за връзката с духовния свят или „ум светъл като Слънцето“. Претендирам, че от години имаме такава връзка, която не ни е подвеждала, включително и по най-дълбоките въпроси, каквито са инкарнационните вериги. Прокофиев предполага, че ако Щайнер беше открил трети окултен клас и самият той беше го оглавил, щяха да се разкрият азови християнски мистерии от най-висш порядък. Естествено това не можеше да стане, защото го нямаше още новороденото манихейство. Затова казвам, че и додекаедричният камък не е достатъчен, защото срещу Антихриста е необходимо и манихейството. Макар манихейство да има и в жертвата на Щайнер, истинското манихейство може да бъде видяно при Беинса Дуно, когато участва съвместно с Христос във великата манихейска мистерия от 1936 г. за справяне със злото. Това е квинтесенцията на манихейството – как в бъдеще ще се справяме със злото за да става Христос все по-видим, а ние да се превръщаме в десета йерархия на Свободата и Любовта. Това няма как да стане ако не анихилираме злото по манихейския магичен начин. Когато говорим, че сега можем авансово, преди шеста коренна раса да се докосваме до манихейските мистерии, това е в познавателен смисъл, а не същностно. Начинът, по който представям мистерията от 1936 г. и все по-дълбокото вникване в нея, е познавателно осветляване на манихейството днес пред съзнателната душа на хората. Разбирате ли какво велико нещо е това! Не го правя аз, защото зад мен стоят камара духовни същества. Отдавна знам колко духове стоят зад това! И затова съм казвал, че който застане на пътя ми, приключва с всякакво развитие в него! А ако ме е отрекъл и след това отново ме намери по Павловия начин – и не мен, а това, което минава през мен, тогава в такъв човек може да се роди една любов, подобна на любовта, която се роди в Павел. Той беше представител на мъдростта от предхристиянските мистерии и когато разбра, къде е азовият импулс и кой е олицетворението му, в него тази мъдрост се превърна в любов и затова каза най-великите думи за любовта, които можете да прочетете в „Коринтяни“ гл.13 : „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,на неправда се не радва, а се радва на истина;всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.Любовта никога не отпада…“. Макар, че апостолът на любовта е Йоан, от тази драматична промяна в Павел, мъдростта се трансформира в гигантска любов и той можа да се превърне в човек за Пета културна епоха, останал неразбран от хората в неговото време, с изключение на Дионисий Ареопагит и някои други.

                „Душа обширна като Вселената“ представлява втичането от етерния и астралния свят, от различните нива на Девакана на откровенията. Разбирате ли от какво ниво идва откровението, че името на 25-я старец е „Благари“?! „Старците“ са кръгооборотите в еоните. Всеки еон има седем кръгооборота. Духовният плод на всеки кръгооборот в даден еон формира духовно същество, наречено в окултизма „старец“. Къде се формира това !?! Някои от вас знаят къде и при какви обстоятелства беше получено това откровение – в центъра на едно голямо зло – и могат да разберат какво манихейство е това. Разпознаването на Беинса Дуно като съвременното манихейство, води до такива откровения, че практически няма сфера, закрита за човека. До това води синтезът между двата импулса. Тогава душата на човека се изпълва с мировите тайни, започва да расте и обхваща цялата Вселена. Това става защото човекът има Дух мощен като Бога и едно с Бога. Когато той се влее в душата, човек става йерархично същество от десетата йерархия на Свободата и Любовта. В тази формула на Учителя присъства всичко, което той ни дава, вътре е цялата Антропософия, вътре са Михаил и Христос. Защо ни е нужна тази формула и пътят на ученичеството, за разновидностите на който говорим от няколко часа и то в най-общи щрихи, защото ако трябва да навлезем в подробности, ще трябва да говорим няколко дена? Защото Ариман е инкарниран и предстои челен сблъсък с него. Нужни са ученици. Първата атака на Сорат беше около 666 година чрез академията Гондишапур. Тогава атаката беше срещу мисленето. Мохамеданството с луциферическия си заряд беше донякъде външния противовес и елиминатор на този ариманически импулс, целта на който беше преждевременното вграждане в човека на качествата на съзнателната душа, в резултат на което щеше да се развие невероятен ум и гордост в човека, но без нищо християнско вътре и това щеше да доведе до провал на човечеството. Вторият и най-силен коз, с който беше елиминирано влиянието на тази школа е това, че Мистерията на Голгота според промисъла на Бога трябваше да се проведе в 333 г. Тя жертвено беше изтеглена от Христос 300 години по-рано и се състоя в 33 г. Човечеството трябваше да има тези 6 века за християнска подготовка с всичките последвали мистерии, за да може да реагира по такъв начин, че да не бъде унищожено. Христос направи тази жертва за нас със съдействието на посветени на Земята, които можаха да му станат съратници в това дело. Въпреки всичко, жилото на материализма, който започна оттогава, остана в хората и днес всеки е подложен на влиянието му. Втората атака на Сорат беше срещу чувството и се изрази в разгрома на тамплиерите. Какво стоеше като противовес срещу това? Още преди Поврата на времената Артур и рицарите му в днешна Западна Англия приемаха Христовия импулс, съзерцавайки елементарните духове на природата. Рицарите излизаха от мистериите на Хиберния, съществували при предното господство на Михаил и възприемаха в етерните си тела Слънчевия Импулс от Христовия Дух-Живот в обкръжението на Земята. Чрез тях действаше Михаил, както и през Александър, който първи тръгна от Запад на Изток, последван по-късно от рицарите, които изпращаха свои пратеници по цяла Европа да водят борба с дивотията в астралните тела на тогавашното примитивно – особено в Средна и Северна Европа – население, за да пречистят и цивилизоват тези астрални тела. Но дойде Христос. Постепенно силата на рицарите намаля, но те продължаваха живо да стоят в Неговия Дух-Живот и там да виждат не само елементарните същества, но и Тайната на Голгота като духовен факт. Така беше в първите следхристиянски столетия. Но от Палестина беше тръгнало срещуположното течение на Граала, при което Христос беше носен в сърцата, в кръвта на християните, където Той съединява чрез Своя Импулс най-духовното естество на Слънцето със земното развитие на хората. Този беше истинският Христос, слязъл в Исус със Своите Аз и Дух-Себе. Така вървяха едно срещу друго течението на Артур, носещо Христос, като космически образ и Слънчев Герой и насреща му течението на Граала, носещо Спасителя като брат на човеците. Срещата стана в 869 г. в Средна Европа, но преди всичко в духовния свят. Богомилството възникна от тази среща на Христос със Себе Си, а частично и в резултат от срещата на основните християнски посветени, свикана от Манес в 4 век. Първо се случват неща на свръхсетивен план, а след това и на земен план. Това стана, за да може, когато дойде атаката срещу тамплиерите, тя да бъде преодоляна. Богомилството беше оръжието на християнството, с което духовността да остане в Европа и да продължи да се развива, макар и по-тайнствено, чрез розенкройцерските школи, докато накрая изплува на повърхността с теософията в 19 век и Антропософията в 20 век.

                Стигаме до третата атака на Сорат в 20 век, на която сме съвременници и тепърва ще виждаме плодовете и. Тя съвпада с инкарнацията на Ариман и това е гонгът, с който ни се дава сигнал, че трябва да сме готови за преодоляване на тази атака. Какви свръхсетивни събития подготвиха човечеството за да може то да реагира и как се отразиха долу на Земята, за да може то да има извървян път и сега да реагира адекватно на тази атака? Първо, без съмнение, това е великата школа на Михаил на Слънцето, която стартира от 15 век и продължи до края на 18 и началото на 19 век. В нея беше подготвено космическото християнство като небесна Антропософия, което слезе долу като Антропософията на Рудолф Щайнер. Отражението на Земята на тази свръхсетивна школа беше разпространяващото се като плод на богомилството розенкройцерство. Друго събитие, което подготви човечеството за днешното време и за което сигурно преди около час и половина ви казах, че „след малко“ ще кажа още нещо, беше жертвата на Буда, която елиминира опасността от разделянето на човечеството на мистици и практици, в резултат от влиянията на Марс в живота на хората между смъртта и новото им раждане. Какво друго освен розенкройцерството имаше като отражение на земен план? Щайнер е говорил нещо, което едва напоследък започнахме да разбираме с малко помощ отгоре. Ще се върна пак на лекцията на Димитър Калев от последната конференция във Варна, за която стана дума в началото. В тази лекция, която беше най-адекватна на темата на конференцията за духовното ръководство на човечеството, беше споменато за Бохемското братство, в което е имало хора, които са приемали откровения от духовния свят и други хора, които са тълкували откровенията. По въпроса Щайнер е говорил в GA 233а „Мистерийни центрове на Средновековието“. Лекциите там са изнесени непосредствено след Коледното събрание. Там се казва, че в началото на 13 век, например, има ученик, който търси своя учител. Ученикът намира учителя и той го води на планински връх. Това можем да го разглеждаме и в буквалния смисъл. Там учителят по такъв възвишен начин говори на ученика, че той може да се докосне до мировите тайни, преодолявайки по някакъв начин бариерата на сетивния свят, или това е северният път. След това са отивали в дълбока пещера в земята, където ученикът се е докосвал до това, как творческите сили на Боговете действат през природата. Преживявайки южния път с интензивността на разсъдъчната си душа тогава, ученикът е бил готов за синтез на двата пътя. Същите тези ученици, са се прераждали по-късно в 17-18 век, намирали са се един друг и са формирали групи от по седем човека. От тях трима са улавяли откровения отгоре, а другите четирима са ги тълкували. Защо са били седем? Трима са улавяли откровения защото Духът е троичен, а четирима през Аза и трите тела са разбирали откровенията. Това в синтезиран вид е молитвата „Отче наш“ и цялата езотерика, приложена на практика. Това вече е в епохата на съзнателната душа и е протичало в пълна тайна. На външен план тези хора по никакъв начин не са афиширали тайните си занимания. Учителите, които в предните векове са работили с тези ученици поединично, по онова време не са били инкарнирани, защото условията не са били подходящи за тях. Тогава те са действали като етерни, инспириращи тази група същества, а самите групи не са известни, защото са действали тайно. Но тези групи са действали и са поддържали правомерната връзка с духовния свят и са разбирали откровенията, които тогава, преди края на Кали юга и началото на Михаиловата епоха, е било възможно да им бъдат давани долу. Те са правили така, че в пета културна епоха да не се скъса нишката на мистерийния живот и да изчезне напълно, за да има приемственост, да се появят теософията и Антропософията и да дойде бодхисатвата. Тези хора в духовността имат ролята на онези най-здрави човешки души, които в Лемурия, преди още Луната да се е отделила от Земята, не позволиха да се прекъсне инкарнационната верига на човешкия род. Такова спасително дело са извършили тези неизвестни за нас герои.

                Днес вече имаме Антропософията, имаме импулса на бодхисатвата Беинса Дуно и говорим за Свещен импулс, излъчен оттук, от Варна. Пътят за ученичество е формиран и в него трябва да еманират втората Голгота на Христос, Михаиловата школа, жертвата на Буда и това, което са направили учениците, за които говорихме преди малко. Пътят на ученичеството започна от Варна, той беше възвестен във Варна, откъдето неслучайно тръгна и дейността на Беинса Дуно като учител на човечеството. Когато говорим за християнство, това е неотделимо от името Христос, когато говорим за Антропософия, това няма как да е извън името на Щайнер, а когато говорим за импулса на Бялото братство, винаги го свързваме с името на Беинса Дуно. Нека всеки сам да реши с какво да асоциира синтеза на двата импулса и Свещения импулс. 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0863