mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ И ПЪТЯТ НА УЧЕНИЧЕСТВОТО -част2

ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ И ПЪТЯТ НА УЧЕНИЧЕСТВОТО -част2
21.03.18 07:48
 След раздирането на завесата на храма, хората трябваше вече да имат поглед към мистериите с ясното дневно будно съзнание. Първият, който възвести идването на Христос, беше Йоан Кръстител. В Евангелието на Матей, при проповедта си той казва: „аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.“ Тук виждаме отглас от мистерията на огъня, от мистерията на пространството, защото Йоан е от посрещачите на Господ. В Евангелието на Йоан, при свръхсетивната среща на Христос с Никодим, Той му казва: „истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.“ Знаем, че Никодим е преродената Савска царица и познава мистерията на тялото. Когато Господ дойде и двете мистерии се синтезираха в него, пастирите, които бяха представители на мистериите на водата отидоха при него. Те по инспиративен начин приеха вестта от ангелското войнство – а това войнство е Буда, с продукта от променените астрални тела на предишните пет бодхисатви и продукта от превърнатата в Манас част от неговото астрално тяло – и отидоха при детето в яслите. Пастирите притежаваха инспирацията и трябваше да претърпят метаморфоза, която в християнско време  да ги превърне във влъхви, т.е. да насочат погледа си нагоре и през преградата на природния свят, да се свържат с Божествения свят. А тези, които бяха влъхви, трябваше да насочат погледа си навътре и през преградата на душата, да намерят достъп до Христос в Аза си. Затова Христос казва на Никодим, който познаваше мистерията на пространството и огъня, че трябва да се роди изново от Дух и вода. Като юдейски посветен в духа на южните мистерии, той не разбира веднага какво му казва Христос и задава въпрос, как може човек, бидейки стар, да се роди. Разбирате ли как ни се разкрива смисъла на Евангелията, когато знаем кой персонаж кой е бил и какво, всъщност, се съдържа в думите, които му казват или самия той казва. Има една личност, обаче, на която още в началото на самото си идване на Земята, Господ каза, че „Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина“. Това е самарянката или прероденият Йосиф, от дванадесетте сина на Яков, продаден от братята си в робство, който след това им прости. Доброто трябва да е водещото начало занапред за трансформацията на злото. Затова самарянката имаше великата чест, на нея Господ да каже тези велики думи, на нея, която е имала петима мъже и шестия още не и е мъж. Тези пет мъже са четирите културни епохи дотогава и предстоящата пета, а този, който още не и е мъж ще е шестата културна епоха, когато ще е истинското ни кланяне на Бог с Дух и истина. Това е синтезът и той означава, че ще се кланяме с Аза си или Духа, чрез Духа на истината. Това е първото възвестяване за идването на Духа на истината. Следващото беше на Тайната вечеря, когато Христос им казва, че ще поиска от Отца и Той ще им даде друг Утешител и това е Духът на истината. На самарянката Христос оповести синтеза, защото тя беше в третия поток, който водеше челно към Него.

                След Мистерията на Голгота и след Петдесятница сред човечеството тръгнаха различни потоци. Да видим какви бяха тези потоци, за да може всеки един от присъстващите тук и всеки, който чете или гледа тази лекция, да си зададе въпроса, към кой поток принадлежи. Защо е необходимо това? Защото ако човек се самоопредели къде се намира, изживее и намери правилното отношение към хората в съответния поток през съзнателната си душа, може правилно да отработи миналите си инкарнации. Но само в собствения си поток той няма как да отработи качества за бъдещето. Само който отиде и преживее и някое друго от многото течения, може да отработи качества за бъдещите си инкарнации. Само човек, способен на синтез в себе си между духовни мистерийни течения, е човек на бъдещето, а под бъдеще се разбира Светия Дух. Светият Дух е бъдещето, Христос е вечното настояще, а Отец е вечното минало. Сега сме в самото начало на великото християнство на Светия Дух и само синтезно настроени души, само души, които са били в третия поток, започнал от Авраам, само души, които имат отношение към древното население на Балканския полуостров, могат лесно да схващат двата импулса и да им предоставят терена на своята душа, където Азът да ги синтезира. Не казвам, че за другите това е непостижимо, но трябва да положат усилия за да го направят. Както механичният окултизъм е заложен в англо-саксонските народи със самото им раждане и има естествени проявления по-късно, така и хората, които са практикували синтеза в третото течение, сега не намират никакво противоречие в душата си от съвместяването на другите два потока и изживяването им според степента си на съзнание, до която са достигнали. С такива хора лесно можем да се разберем, за разлика от останалите.

                Кои потоци тръгнаха от Голгота? Централният поток, който може да бъде определен като продължител на синтезното начало, беше от тези, които бяха посрещачи и изпращачи на Христос. В един разговор с Ита Вегман, Щайнер и казва, че за теченията може да се говори и по друг начин. Познавайки текста на разговора, Сергей Прокофиев се е досетил, че тук се крият най-дълбоките нива на християнската езотериката и по-специално христологията. Щайнер е казал, че можем да погледнем към Михаиловия поток по два начина. Единият е от Слънцето, където екскарнирани души изпращат Христос надолу и това са изпращачите от този поток, като сред тях можем да споменем Аристотел и Александър Велики. Долу на Земята са душите, които Го посрещнаха. Първи, който Го посрещна, беше Йоан Кръстител, а последният, който Го изпрати на хълма Голгота, беше Йоан Богослов. От Мистерията на Възкресението излезе трети поток в християнството, а потоците на пастирите и мъдреците си продължиха и след това, с различната степен на трансформация, която хората в тях постигнаха. Централният поток, тръгнал от Авраам, доведе до Христос и след това трябваше да излезе пак като централен поток, а другите два вървяха като разклонения. Централният поток от двамата Йоановци, който можем да наречем условно Граалов, защото има и много по-висше продължение, е многоизмерен. Засега ще поставим двамата Йоановци като генераторите на средния поток, който се разклони и ще видим богатството, което даде на душите, за живеене в тези потоци. Първи е потокът на Павел, който беше юдейски посветен, за когото Господ беше горе на Слънцето. При драматичната си среща с възкръсналия Христос пред Дамаск, от гонител, той се превръща в най-великия разпространител на християнството и получава дълбочината на разбиране на Мистерията на Голгота, която се вижда в Посланията му. Тази среща прави така, че всичко лошо, което е имал в себе си, се е трансформирало с обратна сила и затова от него тръгва потокът на езотеричното християнство, съвместно с Дионисий Ареопагит. Павел не преживя смъртта, както другите трима, възкресени от Христос, които съвсем се доближиха до нея. Той беше жив, но ослепя и три дни не яде, не пи и не вижда. От обръщането, което стана в него, произлезе школата в Атина, основана там заедно с ученика му Дионисий. Смята се, че на фреската на Рафаело във Ватикана „Атинската школа“ отпред са изобразени Платон и Аристотел. Отпред там стоят Павел и Дионисий, които реанимираха Атинската школа, закрита в последствие от императора с български корени Юстиниан, което от своя страна доведе до възникването на школата в Гондишапур. Когато в посланието към атиняните Павел им казва, че минавайки край светините им е видял жертвеник с надпис „На незнайния Бог“, той им разяснява, че Този, Когото те почитат без да знаят, е Този, за Когото той им проповядва. Дионисий Ареопагит беше посветен в Елевзинските мистерии, които бяха Дионисиеви мистерии. Познаваше ги толкова добре, че когато чу Павел, веднага разбра, че Христос е Богът. Накрая се казва, че някои мъже се присъединиха към Павел и са повярвали, а поименно се споменават само Дионисий и една жена, на име Дамара. Всеки знае, какво значи да напипаш дамара на нещо. Жената Дамара също разбра, кое в човека вече е същественото, а това беше пребиваването на Христос в Аза след Петдесятница. Всичко, което ще се развива в човека след това, трябва да стъпи на тази основа. Ако на някой думата дамар му звучи като заемка от тюркските езици, ще му кажа, че си е чисто българска дума от времето на Дионис и Аполон. А в посланието са посочени имената на Дионисий и Дамара, защото те, без съмнение, имат кармическа връзка, но няма да навлизам в подробности. Дионисиевият култ влезе в изначалния християнски култ, който имаше най-благодатна почва сред балканските народи и неслучайно гръцкият език стана езика на християнството, защото от гръцката култура тръгна финалната подготовката на човечеството за разбирането на Мистерията на Голгота в понятия. Освен Дионисиевият култ, който е метаморфозирал в християнски смисъл култ, в християнския култ влязоха и Аполоновият култ, и култът на Митра. Затова в първоначалните християнски времена, Христос е бил изобразяван като Аполон с теленце на врата, защото трета културна епоха е под знака на Телеца, като Дионис, като Орфей, като добрия пастир с агнето и са слагали знак на равенство между тях, защото култът е бил продукт на смесването и метаморфозата на култовете на Балканския полуостров с добавка на култа на Митра, който е скитски, т.е. пак български култ. Осъзнавате ли, че християнският култ възникна от българите, от семитите, от оригиналните семити, от хората на Скитиан. Йоан видя как на кръста Христос беше прободен с копието, как изтекоха кръв и вода, видя Мистерията на Граала, но всъщност Мистерията на Граала тръгна от Скитиан. Когато говорим за средния поток като за Граалов и тръгващ от Христос нататък, като тръгващ от съвместната дейност на двамата Йоановци, все пак трябва да се запитаме, защо тръгна точно от Скитиан, прероден в Йосиф Ариматейски. Разбирате ли, че за да мога изобщо да говоря за това, трябва да знам кой е Скитиан. Затова в началото благодарих на духовния свят, че ни води със Светия Дух и ни разкрива мистериите една след друга, за да може да се разгръща рулото на промисъла на Бога и както заявих още през 2010 г.в първата си лекция от цикъла „Слънчеви лъчи“, да можем да видим и мистерията на българите в този промисъл, която оживява с централната си азова роля в световната мистерия. Затова Беинса Дуно казва, че горе се редят на опашка, за да се инкарнират в България. Да живееш в България е абсолютна привилегия, която ако не бъде използвана както трябва, в следващия живот инкарнацията ще бъде не в коляното на Сим, а в някое от другите колена. Знаем от Евангелието на Никодим, че Скитиан или Йосиф Ариматейски е бил затворен в подземие, от което по чудодеен начин е освободен от Христос. След това тръгва в посока към днешна Англия, където да сложи началото на Мистериите на Граала. Има, обаче, и друго предание, което говори, че Йосиф Ариматейски е седял затворен чак до 70-та година, когато идва Тит с легионите си, разрушава Соломоновия храм и освобождава стареца, когото откриват обгърнат от дивна светлина, прекарал 37 години без да яде и пие, хранейки се от Граала, връчен му лично от Христос. Който познава Мистериите на Граала, знае, че една от функциите на Граала като чаша е, че той е източник на храна и питие навсякъде по пътя. След това със сестра си и зет си тръгват на запад и със свои последователи формират първата Граалова общност на Земята. Соломоновият храм, който беше храм на четворката с поглед към пентаграма, към Манаса, който трябваше да се подготви за идването на макрокосмическия Аз и беше построен от Хирам, най-видният каинит, на основата на видението на Соломон, като най-видният авелит, беше символ на третия поток, който трябваше да изгради тялото като лунна чаша. Там медното море е символ на съединяването на небесните води или мъдрост, които слизат надолу и седемте метала, които са седемте планетарни сили, символ на съединяването на човешкия Дух с материята, на мистерията на огъня и водата, превърнала се по-късно в мистерия на хляба и виното, на тялото и кръвта. Тялото на Исус беше лунното медно море, което трябваше да се подготви като чаша, в която да влезе макрокосмическият Аз на Христос или Слънцето. Соломоновият храм беше лунния сърп със Слънцето вътре, нещо като своеобразна чаша на Граала, но само като подготовка. Когато дойде Христос, Той влезе в тази чаша, премина през смърт и възкресение, влезе във всеки човек и стана Дух на Земята. Тогава Соломоновият храм стана излишен, беше разрушен и в 70 г. беше освободен този, който стоеше под кръста и дълги години чака, докато даде началото на една от най-великите мистерии, имаща за задача постояването на нов храм. За разлика от сетивно-видимия първия храм, този храм щеше да бъде храм на вътрешната реалност. От Скитиан тръгна Грааловото начало, а след това, от средновековни документи е известно, че през II век той се прероди като търговец от Скития, който написа 4 книги в Александрия. Тези книги след това попадат в ученика му Теребинт, който преследван и от юдеи, и от последователи на Митра, попада при една вдовица, която го приютява. След смъртта на Теребинт, вдовицата взима едно момче, което по-късно е известно като Мани или Манес – основателят на манихейството. Скитиан е в средния импулс на Грааловата мистерия, която един ден трябва да еманира в Манихейската мистерия, защото Манихейската мистерия е по-велика от Грааловата мистерия. Връзката между тези две мистерии е Скитиан, който стои в самото начало на средния поток. За него Щайнер почти не е говорил, но е казал, че познава тайната на физическото тяло, а това е тайната на фантома, както никой друг от посветените и съхранява висшето атлантско ясновидство за хората, а аз добавям, че е за хората в шеста културна епоха. Скитиан е живата връзка между Мистерията на Граала и Мистерията на манихейството. Грааловата мистерия можеше да тръгне само от човек, който познаваше и мистерията на огъня на небето, и мистерията на водата или живота.

                Да видим сега кои са другите двама възкресени от Христос и какво прави впечатление при тях. Знаем вече, че дъщерята на Яир е бодхисатвата Беинса Дуно и от Поврата на времената тръгва тайното течение на бодхисатвите в християнската епоха, за което Щайнер не е говорил нищо, освен споменаването, че след мистерията с Християн Розенкройц, импулсът на бодхисатвите и розенкройцерството трябва да вървят заедно и това буквално означава, че само по този начин можеш да станеш християнин, т.е. азов човек. Другият посветен е момчето от Наин. Къде се случват двете събития? При съживяването на дъщерята на Яир има тълпа, която скърби за детето. Христос им казва, че детето не е умряло, а само спи. Той влиза при него и там са само майката и бащата на детето и апостолите Петър, Яков и Йоан, т.е. той е йерофант на мистерия, в която участват две тройки. Йерофантският призив е „талита куми“, което значи „момиче стани“. Говорил съм за този призив, като произнесен на древен български език, свързан с днешните чуваши, но сега няма да се отклонявам. На същият език е и „Елой, Елой Лама Савахтани“ – изречението казано от Христос на кръста преди да издъхне, според Евангелието на Марко, а през цялото останало време Христос говори на езика, на който говорят тези около него. Подобно е и събитието с момчето от Наин. Христос среща погребална процесия до градските порти, която изпраща починало момче, единствен син на вдовица. Тук в процесията символично са представени посветените от египетско време, които не могат да открият Христос в новото време и затова са толкова тъжни. Той се допира само до носилката, върху която е положено момчето, казва му: „Момче, казвам ти, стани!“ и момчето става. Страх обзема всички и те славят Бога с думите: „Велик пророк се издигна между нас“. Смята се, че това е казано за Христос, но това авансово се отнася за този, който стана велик пророк след около три века и изпревари и Скитиан, и Заратустра, а това е Манес. Допирането от страна на Христос до носилката е допиране до фантома на момчето. Главната тайна на манихейството е тайната на злото. За да може Манес да даде в III век манихейските мистерии, които са обновените мистерии на учението за тъмнината и светлината, и които Заратустра прекара през великия мистичен импулс, който излиза от Мистерията на Голгота, беше нужен не само призива „Момче, казвам ти, стани“, но и допирането до носилката. Манихейството стана вътрешна сила в човека за справяне със злото. Манихейските мистерии са толкова велики, че подготвени за тях хора ще има чак в шеста коренна раса. Те са по-велики и от Грааловите мистерии. Към дъщерята на Яир се обръща с „талита куми“, защото мисията на бодхисатвата е насочена към шеста културна епоха, когато словото, което ще излиза от този бодхисатва ще е такова, че ще позволява раждането по нов начин на човеци. При Лазар йерофантският призив е „Лазаре, излез вън“. Този призив отново е направен публично, но се различава от другите два. И трите пъти призоваването е публично, но по различен начин, затова и теченията, които тръгнаха от тримата възкресени са различни, но всички, които бяха в средното течение са ги наричали Йоанови християни, включително и богомилите, защото те са представители на Грааловото християнство. Всички велики представители на християнството досега са били представители на Йоановите християни. Едва след мистерията от 1936 г. можем плахо да започнем да говорим за някаква проява на манихейството. До мистерията от 1936 г. и предхождащата я втора Голгота от края на 19 век, за манихейство в истинския смисъл на думата, както беше заложено от Манес и усилено с импулса от Голгота, изобщо не можем да говорим. Това, което Манес заложи, е продукт на акта на докосването до носилката му. Христос се намеси в смъртта, затова от манихейството идва непобедим и вечен живот. Граалът може да храни вечно човека и от него струи живот, но манихейството дава вечен живот.

                Титурел беше тази индивидуалност, която да започне изграждането на новия храм, чиято основа положи Скитиан. Скитиан подготвяше скитите над Черно море за бъдещите мистерии на Граала, за бъдещата шеста културна епоха и работеше за формирането на народа на Христос, на руския народ. Титурел трябваше да започне в 8 век на Запад, в Испания, да създава нов храм на Граала. За Титурел се говори в епосите за Граала, които се появиха в 12-13 век за подготовка на човечеството за мистерията на Християн Розенкройц и розенкройцерството, което тръгна от 14 век чрез преродения Християн Розенкройц след мистерията, която стана с него в Арбанаси. За него първо се споменава в епоса на Албрехт фон Шарфенберг. Баща на Титурел е крал в Кападокия на име Титурисон, който се оженва за арагонската принцеса Елизабет и след поклонения пред гроба на Христос в Йерусалим им се ражда син, когото нарекли Титурел. Той е живял дълго в целомъдрие, след това взема девица, става управител на Испания и си построява замък в Планината на спасението – Монсалват. Граалът е спуснат там от духовния свят от Ангели и Титурел строи в продължение на 30 години храм, където да се пази светата чаша. Това, естествено, е свръхсетивен, невидим храм. В древните епоси има смесване на времена и могат да бъдат разбрани само с духовен поглед върху тях. В епоса се говори, че бащата на Титурел се е отличил много в завземането на Йерусалим през 70 година от Тит. Ясно е, че няма как да има пряка връзка между него и Титурел, който е живял през 8 век и съвременното рационално мислене веднага ще отхвърли такова писание като фантасмагория. Но не винаги рационално означава умно мислене. Когато се казва, че бащата на Титурел е крал в Кападокия, това е в Черноморското духовно пространство, където в мистерийните центрове са представени всички следатлантски културни епохи като духовност, а земите са били населени от многобройните тракийски племена. От епоса разбираме, че преди да стартира, Мистерията на Граала е била подготвена тук в Черноморското духовно пространство, където са се намирали тракийски поселища, а това, че бащата на Титурел се е отличил в събарянето на Соломоновия храм означава, че той се е отличил в премахването на тялото на старата, изчерпана духовност и отива на запад, в Испания, на Иберийския полуостров, където може да започне изграждането на нов храм и накъдето се е отправил и Скитиан пак според легендата. На Иберийския полуостров се намира планинската верига Пиринеи, кръстена на нашата планина Пирин по време на великото преселение на народите от така наречените готи, а всъщност гети. Щайнер казва, че това, което прави Титурел се развива сред късни готски мистерии, а аз казвам, че това са късни български мистерии. Това е връзката между бащата, а на някои места дядото на Титурел и на самия Титурел с българската мистерия. Храм на Граала означава, първо собственото човешко тяло да стане чист храм за въплъщаване в него на Светия Дух от Петдесятница, като водач към Христос. И по времето на Титурел, който преживя тази мистерия от сетивната си душа, въпреки че беше в епохата на съзнателната душа, и днес, в първото ниво всеки трябва да стане храм на Граала, но вече през съзнателната си душа. Това означава съзнателната душа да се одухотвори на базата на изчистено астрално тяло, което ще позволи тя да се превърне в имагинативна и човек да стане ясновиждащ по правилен начин. Първото ниво на храма на Граала е личностно, когато съзнателната душа се одухотворява на базата на синтеза между двата главни духовни импулса в 20 век. Второто ниво е, когато се формира група или община от хора, които са изградили индивидуалния си храм и в тази община ще слиза Светият Дух. Светият Дух или Манас ще слиза в шеста културна епоха не лично в човека, а само в такива братски общини. Манас сега започва да влиза индивидуално в човека, ако той успее да създаде от своето тяло храм за него. Третото ниво на храма на Граала е когато Христос ще стане обществено формиращ фактор и много такива общини ще формират общество с център Христос на Земята. Тогава Светият Дух ще носи импулс за създаване на нови социални форми за обществен живот, изцяло пронизани от Христос. Това са трите нива на храма на Граала, който Титурел започна да гради в планината Монсалват. В големия мистериен триъгълник, за който говорихме по-горе, по тези земи, в Сантяго де Компостела беше култивирано чувството. От тримата апостоли Петър отиде в Рим, Йоан беше в Ефеските мистерии, а там отиде Яков Зеведеев. Там завършва мистичният път Камино, по който хиляди хора вървят всяка година. По тези места се разви католическото християнство на чувството. Но защо там се формираха мистериите на Граала? В началото импулсите, които излизаха от Граала, се преживяваха от посветените от ранга на Дионисий Ареопагит чрез познанието и понятията на стария гносис. Старият гносис беше това, което третият бодхисатва преживя като мирова мъдрост в 5505 г.пр.Хр. и след това, тази мъдрост беше духовна храна, която се развиваше през всички мистерии и в трета културна епоха започна поетапното формиране на този стар гносис. С понятията на стария гносис, формирани от сетивната душа преди Аристотел като духовни образи под формата на духовни гностически понятия, Дионисий Ареопагит преживяваше мистерията на Граала. Това беше времето на разсъдъчната душа и той имаше блестящо развита разсъдъчна душа като член на Ареопага, посветен в Елевзинските мистерии. Това базисно се променя в момента на извършването на Мистерията на Голгота, когато той е в Египет, преживява мрака, обхванал Земята и казва в момент на откровение: „Или светът се свършва, или Бог, неговият Създател, страда!“. На тази база, при проповедта на Павел в Атина той можа да разбере, кой е неизвестният Бог и да го последва. Разбира се имало го е и правомерното усъмняване на разсъдъчната му душа в думите на Павел, което е преодоляно след свидетелството на един излекуван от Павел. Разсъдъчната душа се разкъсва между чувството и ума. Като посветен в Елевзинските мистерии Дионисий е имал способност да активира сетивната си душа и да може чрез нея да възприема импулсите от Граала в понятията на стария гносис. Със залязването на ясновидството този гносис започна да изчезва, а и християнството непрекъснато го атакуваше. Гносисът трябваше да намери друго убежище и той го намери в мистериите на образа. В началото Грааловите мистерии се преживяваха от посветените през стария гносис като понятия, но след залязването му, преживяването стана в образи. Родиха се образите на чашата, храма, меча и т.н. и по-късните епоси от 12-13 век, разкриващи Грааловите мистерии, бяха пълни с тях. Титурел е в началото на реанимирането на Грааловите мистерии в пълна тайна от света в 8 век, тръгнали от Скитиан или Йосиф Ариматейски и по-късно унищожени чрез унищожаването на гносиса. Когато в 8-9 век космическата интелигенция, която по лунен, отражателен начин живееше в Аристотел, започна да слиза над главите на най-великите посветени и те започнаха да я приемат, тогава беше началото на мистериите на Титурел, който чрез чувството и сетивната душа трябваше да схване тези мистерии и слизането на космическата интелигенция под формата на образи и затова преживя мистерията на Граала в Испания, където беше окултният център на чувството. Това е причината да бъде инкарниран сред население, което е отработвало чувството и според окултната историческа задача за преход от понятийно към образно възприемане на Грааловите мистерии, това трябваше да се случи там. Затова там е стартът на Грааловите мистерии, при Амфортас има придвижване в посока към Елзас, а при Парсифал вече сме в Централна Европа.

                Мистерията на Голгота внесе обновяване във всички стари мистерии. Учението на Буда за състраданието и любовта е нещо съвсем различно от това, което Мистерията на Голгота произведе като действително преживяване на състраданието и любовта. Мани реанимира старите мистерии и им даде нов живот под формата на вътрешно изживяване на доброто и злото, което пак е съвсем различно от учението, защото учението се трансформира в истински живот в човека. В 4 век самият Мани свика събор в духовното пространство на Черно море, на който участват Скитиан, Буда по духовен начин и Заратустра, и където решават как откровенията на бодхисатвите да се претворяват в живота на човечеството. Тези решения намериха израз в богомилството и възникналото в неговото лоно розенкройцерство с мистерията на Арбанаси. Друго решение беше формирането на Христовия народ – славянството. Самият Титурел беше превърнал себе си индивидуално в чаша и заедно с групата около него, които също бяха трансформирали себе си, формираха групова чаша и дадоха началото на формирането на храма на цялото човечество, за разлика от Соломоновия храм, който беше храм за един народ, който трябваше да излъчи от себе си като най-висш продукт тялото за Господ. Титурел беше великата индивидуалност, за която засега не знаем предишни инкарнации и която чрез себе си можа да изгради общност, работеща за Светия Дух и положи началото на общочовешкия храм на Граала, в който Христос да влезе като макрокосмически Аз и стане водач на човечеството в седма културна епоха. Това ще е великият безсмъртен индивидиум, в който Христос ще слезе от сферата на Провидението. При Амфортас преживяването се издигна в хаотичната разсъдъчна душа и той беше пронизан от „копието на Клингзор”. При пробождането на Христос с копието от Лонгин изтекоха кръв и вода, изтекоха двете мистерии на Небесната София и на Аза и в синтез дадоха началото на мистерията на Граала. Когато копието е в правилни ръце, то дава правилна връзка с Христовия импулс, но попаднало в зли ръце, връзката с Граала, с духовния свят и Христос се скъсва. Амфортас имаше дефект в астралното тяло и затова беше прободен с копието от Клингзор. Парсифал остана неуязвим за това копие, защото астралното му тяло беше чисто и последват унищожаване и на копието, и на замъка на Клингзор, т.е. загуба на връзката с духовния свят. Парсифал трябва да се срещне с Шионатуландер и Сигуне. Това са преродените Аристотел и Александър Велики. В 9 век тази двойка, която е заедно от хиляди години, се преражда в Централна Европа. В своя епос, Волфрам фон Ешенбах разказва, как между двамата пламва чиста любов и когато отиват при крал Артур да искат благословията му за да встъпят в брак, срещат куче, влачещо дълга лента с избродирани на нея изречения. Сигуне успява да хване кучето и започва да чете изреченията, споменаващи за „дванадесет добродетели“, но кучето се отскубва и хуква да бяга. Шионатуландер се спуска след него, среща Орилус де Лаландер, който незнайно защо е настроен враждебно към него и го убива. Шионатуландер или Аристотел, като представител на космическата интелигенция, трябваше да се срещне с Парсифал, който е прероденият Манес и представляваше мистериите на доброто и злото, обновени с Христовия импулс. В 4 век сл.Хр. римският император Юлиан Апостат, който като наследник на Константин Велики е също от българско потекло, търсеше тези мистерии и беше посветен в Елевзинските мистерии, които подготвяха човека за космическото разбиране на Христос. А мистериите, които бяха в районите, където действаше Заратустра, бяха насочени предимно към разбиране на мистерията на подготвяното тяло за Христос. По-късно Мани трансформира именно тези мистерии и неслучайно Христос докосва носилката му, когато е като момчето от Наин, за да може истински да се запознае с фантома на тялото, който е в сърцевината на мистерията на възкресението на тялото и по-късно да даде манихейството. В 9 век Парсифал трябваше на живо да се срещне с Аристотел и да се осъществи срещата, която в 4 век търсеше Юлиан Отстъпник, който тръгна към Персия в търсене на манихейските мистерии, но беше убит. Самият Мани също беше убит от персите, защото мистериите на зороастризма не бяха обновени с Христовия импулс, намираха се в упадък и когато Мани им предложи трансформираните чрез Голгота мистерии, жреците им се ужасиха и той беше жив одран и обесен на градските порти на Гондишапур, където в 6 век възникна зловещата школа, представляваща първата атака на Сорат към човечеството. А всичко, което досега изговорих и още ще изговоря до края, е за да ви кажа за третата атака на Сорат към човечеството, на която сега сме съвременници. Юлиан не можа тогава да се докосне до синтеза на двете велики мистерии – на Аристотел, който направи лунната Граалова чаша за космическата интелигентност и на Мани, чиято мистерия се обнови чрез Христовия импулс и дава разбирането за мистерията на доброто и злото, тръгнала от третия бодхисатва в 5505 г.пр.Хр. Нито християните, нито нехристияните разбраха какво се е случило между тях и едните действаха антиаристотелски, а другите срещу обновяването на зороастризма, като убиха двамата представители на това. По-късно Юлиан се прероди като Херцелойда, майката на Парсифал, след това като Тихо де Брахе и сега отново тази личност е инкарнирана и пак има затруднения със синтеза. Когато се намира в духовния свят, тази личност е много добре запозната както с манихейските мистерии, така и с аристотелизма или Грааловата мистерия. Когато е на Земята, обаче, среща затруднения с тях. Юлиан не можа да намери път към синтеза, Херцелойда не можа да се срещне с Аристотел – Шионатуландер, защото той беше убит, а като Тихо де Брахе застана срещу възгледа на Коперник за Вселената, но не достигна до мисленето на Гьоте, сложило началото на съвременното аристотелианство, нито до представеното в богомилството манихейство. Сега по същия начин тази личност е запозната с двата импулса и има проблем със синтеза им, но когато отиде горе, тя има велика инспирираща роля към хората, които имат интерес към духовната наука, мистериите на Михаил и синтез на духовността. Това е голям парадокс и показва, какво предизвикателство е материалният свят и адекватното намиране на пътя към това, което трябва да направи човек в Аза си в епохата на съзнателната душа.

                На проведените вселенски събори един по един са обявени за еретици Арий, създал арианската ерес, константинополският епископ Македоний, патриархът на Константинопол Несторий, Ориген. Августин Блажени, който на младини е силно повлиян от манихейството, след това положи в основата на християнството това, което по-късно папа Николай I превърна в катехизиса на западното християнство. Николай I е знаел, че тук на изток, от Кападокия, от Сирия, от Балканския полуостров тръгва едно течение на Граала, като хората искат да преживяват разбирането на Граала в общности, а на външен план върви култ, който е силно етерен и който българите дадоха на руснаците. Този папа беше много разумен човек. Той знаеше, че от изток тръгват тези две течения и ги смяташе за опасни за западното човечество, затова предложи да се направи някаква друга форма, в която християнството да се развива там, за да не е опасно за дивите и нееволюирали западни хора. Това, което идваше от изток, идваше от хора, които повече бяха еволюирали и основно бяха във връзка със средното течение. Това са така наречените еретици и хората от Поврата на времената. Християнството тръгна от земите, където стана знаменитото преживяване и прелом на апостол Павел, а това беше пред град Дамаск, където има етерен център. Затова днес е толкова важно да не бъде превзет Дамаск от ислямистите. Ирак не е токова важен, колкото е Дамаск. От този район тръгна Грааловото християнство и разбирането за християнството, оттам тръгна Павел, а Петър отиде в Рим и положи основите на външното християнство, защото разбирането му се простираше дотам. Скоро след смъртта на папа Николай I се провежда Осмия вселенски събор, признат само от католическата църква, на който Духът бива изгонен от човека. Затова небесният огън, като отглас от мистерията на огъня от северното течение, слиза на Велика Събота според православния Великден, въпреки, че определянето на датата на Великден е правилно според католическата традиция. Слизането на огъня е в съботата, свързана със Сатурн, за спомняне, а не като потвърждение, че православните са прави, като казват, че Светият Дух не произлиза и от Сина, а само от Отец, като така зачеркват Голгота. Благодарение на Мистерията на Голгота беше възможна Петдесятницата, и любовта, която дойде от Христос е различна от тази на Отец. Дали православните, които толкова се гордеят с благодатния огън са си задавали въпрос, защо огънят не идва на Великден или на Петдесятница, а на Велика Събота? Ами защото ви се дава в деня за спомняне за да си спомняте за огъня от първоначалните мистерии и за да не се изгубите съвсем в големите си бради, които сочат надолу, накъдето стремглаво вървите, а да поглеждате и нагоре! Вие разбирате християнството по човешки и се ограничавате до мистерията на Земята и тялото!

                След Парсифал, според легендата Граалът е взет в царството на „презвитера Йоан”. В Средновековието са си представяли това царство като намиращо се отвъд областите на Земята, които са достигнали кръстоносците и там е бил временно пренесен Граалът, който отново е станал невидим в Европа. Както Духът-Себе не може да бъде намерен на Земята, така и това царство не е земно, макар да изглежда, че географски е на Изток. „Презвитерът Йоан” е „любимият ученик” на Христос Исус от Поврата на Времената и автор на софийното „Евангелие от Йоан”. Оттук насетне душите на посветените трябваше да стават носители на субстанцията на Граала в съзнателната си душа и да се отварят към Духа-Себе, който да слиза към нея. Те трябва да формират общности, защото третото ниво на преживяването на Граала е пророческото ниво. Трябва да се гледа напред към формирането на цялото човечество като храм на Христос. Грааловите мистерии се придвижваха от запад на изток, където Дунавска България вече отдавна беше създадена и царуваше Борис. Той също преживя мистериите на Граала от позицията на сетивната си душа. Както от Авраам започна създаването на храма на тялото за Христос, така от Борис започна създаването на храм в човека за Граала и превръщането му в храм за Христос в шеста и седма културна епоха. В Славянската шеста културна епоха, славянинът в духовен смисъл ще бъде член на една общност, на един храм, каквато ще бъде общността на Светия Дух, която тогава ще носи Христовия Аз. Когато говорим за третия бодхисатва, който преживя мистериите на доброто и злото и отпечата преживяването от астралното тяло в етерното тяло и това беше преживяно чрез етерното тяло, същото това ще се отрази в седма културна епоха от бодхисатвата, който тогава ще преживее слизането на принципа Будхи, който представлява одухотвореното етерно тяло. Нали правите вече връзката – третият бодхисатва преживя мистериите на злото в първа културна епоха през етерното си тяло, а в седма културна епоха мистерията на злото и доброто ще се преживее от бодхисатвата през одухотвореното етерно тяло или принципа Будхи, който тогава ще слиза към хората. Грааловите мистерии се насочиха насам и ролята на Борис Покръстител е епохална. Пазителите на Граала бяха свързани по кръвна линия, но Грааловите мистерии свързани с Парсифал, като кръвен наследник на Амфортас, приключиха. Тези мистерии се практикуваха тайно и вън от всякакво разбиране на хората. Те трябваше да бъдат възстановени на нова степен, защото космическата интелигенция вече беше слязла. Симеон, синът на Борис, можем да кажем, че е своеобразен аналог на Амфортас, защото имаше недостатъци, които не му позволиха да се справи със задачата, но докато Амфортас беше неизвестен за света, Симеон е известен в историята с най-голямо териториално разширение на България и културен разцвет, известен като Златен век. Възобновяването на мистериите започна от Боян Мага и Беинса Дуно казва, че той стои в началото на богомилството. Той е прероденият Дионисий Ареопагит, който стои в началото на езотеричното Павлово християнство. Боян учеше в Магнаурската школа, а по същото време в Багдад имаше друга известна школа. Още през 4 в.пр.Хр. там беше минал Александър Велики, за да разнесе аристотелианството, но възникналият през 6 в.сл.Хр. ислям доведе до извращение на аристотелизма и възникването на академията Гондишапур. Ал Мамун, синът и наследник на Харун ал Рашид, който е преместил столицата на халифата в Багдад, е имал видение, в което му се явил изключително красив мъж. Когато попитал, кой е той, видението отговорило: „Аристотел“. Ал Мамун попитал, кое е това, което му придава тази красота, а видението отговорило: „Духовната сила на понятията“. Това, което Аристотел изкова, беше от космическата интелигенция, която ни прави адекватни на духовния свят и да можем да се разбираме с Боговете. Това се отрази в Аристотел и въпреки, че мистерийният принцип беше прикрит, самото превеждане на образната мъдрост, която е била изговаряна с гностическите понятия от трета културна епоха и превърната в блестящата логика в четвърта културна епоха, даваща възможност за духовно интелигентно мислене, го направи красив. Днес, в пета културна епоха, критерий за адекватност на мисленето е, когато човек може да говори по законите на логиката на Аристотел, но тази логика е насочена към духовното, съзерцателно мислене, което представлява своеобразно връщане на изкупената космична интелигентност на духовния свят и това дава красотата на човека и го прави истински човек. Азът няма как да се развие без това адекватно мислене, което да доведе до самосъзнание и от волята на това самосъзнание да се върне на Михаил предоставения дар на интелигентността в името на Христос. По-горе казахме за разговора на Щайнер с Ита Вегман, в който той споменава за изпращачите горе, които изпращаха Христос от Слънцето към Земята и посрещачите, които формираха средното течение.    Следва>>>
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0591