mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ И ПЪТЯТ НА УЧЕНИЧЕСТВОТО

ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ И ПЪТЯТ НА УЧЕНИЧЕСТВОТО
21.03.18 07:46
Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 24.04.2016 във Варна Текстът е свален и обработен от видеофайл и не е прегледан от лектора
 Молитва преди началото на лекцията: Господи Исусе Христе, благодарим Ти, че със Светия Дух ни водиш в пътя за изпълнението на плана, начертан от общия ни Отец. Амин!

                Както винаги, днешната ни тема „Трите течения и пътят на ученичеството“ не е случайна, а тя е според един план, който се разгръща като руло и можем само да предполагаме, докъде ще стигне. В началото на месеца, на 2 и 3 април във Варна се проведе една конференция, на която присъстваха девет лектори. Първоначалният замисъл беше да има трима представители на Антропософското общество, трима от Бялото братство и един изследовател, който щеше да изнесе лекция за Сакския митраизъм. Впоследствие се включиха още двама лектори от неутралната част, така да се каже. Тримата лектори от Антропософското общество би трябвало да представляват третата йерархия Богове – Ангели, Архангели и Архаи, представителите на Бялото братство – първата тройка, Престоли, Херувими и Серафими, а тримата по средата, трябваше да бъдат по някакъв странен начин като свързващо звено и да представляват втората тройка на Сина. От представителите на Антропософското общество се очакваше да ни демонстрират чрез себе си, какво означава одухотворено мислене в смисъла на Михаил и приноса на Щайнер, т.е. как волята обхваща мисленето и от пространствено, се преминава към времево мислене. Дали се справиха, присъствалите сами могат да преценят. Ако аз трябва да коментирам нивото на тяхната изява, самата субстанция на изнасяното и начина на поднасянето му, би трябвало да съм, меко казано критичен, а ако си говорим направо, коментарът ми би трябвало да е размазващ. Няма да го направя, но ще акцентирам на това, че третият лектор даже нямаше лекция и подходи доста несериозно към събитието, което малко по-късно ще определя, какво представлява от окултна гледна точка. Всеки присъствал гледаше на събитието от неговата си камбанария, с неговата степен на съзнание и отнесе впечатления според това съзнание. Знаете, че ако десет души гледат едно дърво, ще го опишат по десет различни начина. Ще предложа моя начин, защото събитието беше много важно. То се случи точно 14 години след първата ми среща със Сергей Прокофиев в София, която беше по същото време. Когато застанах пред него и му предложих идеята за Беинса Дуно като бодхисатвата на 20 век, придружена с две книги от Учителя, имах надеждата той да измине своята част от пътя до него, да направи някакъв свой синтез между двата импулса и да го прокара сред Антропософското общество. Това съвпадаше с момента, когато беше поканен да стане член на управителното тяло на Антропософското общество, беше завършил книгата си „Човеците нека го чуят“ и имаше надежда да поведе това общество в посока, която той смяташе за правилна. Пет години след първата ни среща имахме втора среща, на която го попитах какво става със Свещения импулс, обещан от Щайнер и какво произтича от лекцията на Щайнер за двата пътя – розенкройцерския и на бодхисатвите, които вървят заедно от 13 век нататък и само по този начин могат да се намерят истинските извори на християнството, т.е. да си истински азов човек днес, защото да си истински християнин, означава да си азов човек и всичко друго не значи, че си християнин. Оказа се, че този залък е твърде голям за най-големия антропософ на нашето време и след известно боледуване, той беше изведен от сферата на земното пространство в сферата на духовното време дванадесет години след първата ни среща и четиринадесет години след като беше дадено началото на Свещения импулс. Конференцията, която се проведе в КК „Св.св.Константин и Елена“ беше след 2х7 години след началото на този импулс и представя мистерията на времето. След като не можа да достигне до мистерията на бодхисатвата и беше изведен в духовното време, от две години Сергей Прокофиев помага много във всичко, което тече от духовния свят оттогава насам. Представителите на Бялото братство бяха доста пъстри и трябваше да ни демонстрират чрез словото, как мисълта слиза и става център на волята. Това донякъде се отрази в лекцията на Димитър Калев, който е най-добре запознат и с импулса на бодхисатвата, и с Антропософията от всички присъствали лектори и лекцията му беше най-стойностната от всичките девет. В неговата лекция имаше доста предизвикателства, на които нямаше кой друг да реагира, освен мен. Тримата останали лектори, който трябваше да бъдат свързващото звено, бяха Дамян Попхристов, Александър Хофарт и проф. Сава Василев от Великотърновския университет. Те нямаше как да изиграят тази роля, тъй като нямат никакво познание за Духовната наука. Свързващо звено можаха да бъдат няколко човека от публиката, в това число и аз, като беше изразена позиция и по деветте лекции. Въпреки, че на пръв поглед събитието изглеждаше малко скучно, тягостно и непродуктивно, аз твърдя, че то е със световно значение. Ако на едното блюдо на везната сложим в лошия и аспект цялата тази мътна вълна, която сега залива Европа с всичките ужасни последици, които ще има за европейското население, защото тя има и положителен аспект като фактор за пробуждането на това население, а на другото блюдо сложим доброто, което може да противодейства, тази конференция беше част от това добро и то доста голяма част. Какво имам предвид? Преди много години, в 2001 г. когато се създаде Антропософското общество в България, една антропософка имаше имагинация, че се е родило бебе, което е много красиво, но е мъртво. Антропософското общество в България беше това хубаво, но мъртвородено бебе. То се роди мъртво поради неспособността на българските антропософи, да погледнат по правилен начин към импулса на бодхисатвата и поради индиферентното им отношение към българската мистерия. Те гледаха на Запад към онези уж носители на познанието, в чиято истинска стойност можахме лично да се убедим на конференцията през 2014 г. Една друга жена, представителка на Бялото братство, някъде преди година и половина е имала друга имагинация за това, какви чудни неща ще се случат с нея и те са се случили, като едно от най-загадъчните неща е било, че има едно бебе, което спи. Кое е това бебе? Това бебе е бебето на синтеза между импулсите на бодхисатвата и Антропософията и след като от 2000-та година започнах да говоря по тази тема, чрез различни хора стана така, че 14 години след срещата ми с Прокофиев, онзи личен синтез, който си представях, че той трябва да осъществи и прокара чрез себе си в Антропософското общество, се случи на ниво общества тук във Варна. Както антропософската конференция беше във Варна през 2014 г., това събитие се случи пак във Варна, защото това е единственото място на света, в което това може да се случи и има смисъл да се случи. На конференцията от този месец бебето се събуди и по окултен начин знаем, че то трябва да бъде отгледано внимателно и с най-големи грижи, като нещо, което все още е беззащитно. Затова не си позволявам да отправя критики към лекторите, които без съмнение има за какво да бъдат критикувани, защото това събитие не е нужно да бъде критикувано, а да бъде подкрепено. Нека с радостта от случилото се да пристъпим към нашата лекция „Трите течения и пътят на ученичеството“, защото това, което беше демонстрирано тук, е всъщност пътят на ученичеството днес, за да бъде човек адекватен на изискванията днес. За да си отговорим много по-мащабно и дълбоко на въпроса какво означава днес да бъдеш ученик, т.е. да бъдеш човек или поне кандидат за човек, трябва да се върнем към изворите и да направим преглед на цялата налична духовност на човечеството. По пътя, който ще изминем през следващите няколко часа, ще се докоснем и до нови, вълнуващи неща.

                Връщаме се назад до Атлантида. Както знаем в Атлантида централен оракул беше Слънчевият оракул, под ръководството на аватара Ману. Ще поясня какво означава аватар, защото една седмица след форума във Варна, се проведоха два паралелни, посветени на богомилите форума в Шумен и Преслав, от два различни организационни комитета. В единия беше застъпена повече академичната насоченост, а в другия бяха събрани повече хора без научни титли и там имаше един човек, който познава донякъде Антропософията и беше сред лекторите. В лекцията си той по удивителен начин смеси аватара Ману, бодхисатвата, адептите Скитиан и Заратустра в един кюп и ги представи като представители на ложата на 12-те бодхисатви. Когато не съвсем знаещ антропософ започне да говори, се получава подобно кошмарно смесване на водачи на човечеството от различен ранг, което е една от най-големите грешки в окултизма. Естествено и изводите, които след това се правят, са дълбоко погрешни. Аватарът Ману е същество, което според източната терминология е дхиани буда. Бодхисатвите са същества, които под ръководството на Ангела си хранител развиват работа върху астралното тяло. Такива са Беинса Дуно и Орфей преди да стане Буда. Будите са същества, които на финала на мисията си като бодхисатви, се издигат до този чин и започват да работят с Архангела върху етерното си тяло. А дхиани буда е същество, което работи с Архай по времето на Лемурия и Архангел по времето на Атлантида за превръщане на физическото си тяло в Човек-Дух. Ману е аватар, чрез който един Архангел работи през човешко същество и обработва телата му, като работи за превръщане на физическото му тяло в Човек-Дух. Колкото по се приближаваме до съвременната епоха, толкова повече пада рангът на свръхсетивните същества, които могат да се проявяват през човека. Аватарът Ману подготвяше потоците, които трябваше да излязат от Атлантида и да се развие по-нататък човешкият духовен и всякакъв друг живот. В Антропософията се говори за северен и южен поток, но в GA 195 „Мировата нова година и мирови мисли“, в първата лекция Щайнер говори за три потока, като преди няколко часа Ива Манева ми акцентира на този факт, който съм чел доста отдавна и бях позабравил, да го стиковам с това, което ще изнасям в тази лекция. След като си припомних за какво става въпрос, това допълнително обогати темата, която беше формулирана преди около 20 дена, но в друг смисъл. Сега ще се опитам да съчетая двете неща и оттам ще направим съответните изводи.

                От Атлантида тръгват три течения, а не две, както е известно в Антропософията. Едното остава някак си скрито и Щайнер не е хвърлил светлина върху него. Знаем, че северното течение минава през северните части на земите, които днес са Европа и Русия дълбоко в Азия до днешната пустиня Гоби над Хималаите, която 7-8 хиляди години преди Христа е била цветуща градина. Това течение се води от Заратустра, който е посветен от Ману в Слънчевия оракул. Второто течение е южното, което преминава през днешните Франция, Испания, Северна Африка, Египет, Арабския полуостров и нататък, отново до пустинята Гоби. Щайнер казва, че този поток се води от самия Ману. Ще кажа нещо, което е продукт на нашия окултизъм и нямам претенции той да е по-правомерен от този на Щайнер, а го приемете като допълващ го. Щайнер е премълчавал доста неща. Той много добре ги е знаел, но липсата на уши, които да ги чуят и опасността от разкриване на мисията на бодхисатвата, са го карали да мълчи по определени въпроси. Това южно течение се води от третия бодхисатва, а Ману е този, който подготвя и трите течения в Слънчевия оракул и стои и зад трите. Знаем, че в близост до днешна Ирландия е бил форпостът на всичко това и тръгването е оттам. В ирландските земи мистериите са били в синтез, оттам започва разделянето, а този, който е владеел синтеза е Скитиан – посветеният, за когото Щайнер най-малко говори. Третият поток тръгва през Европа централно и идва на Балканите. Той се води от самия Скитиан. Знаем, че Беинса Дуно казва, че в местността на Аладжа манастир са дошли посветени от Атлантида, но засега само ще маркирам това и по-късно ще се върнем към него. Става дума за три потока, като единият остава по-скрит. Какво прави бодхисатвата, който води южния поток и Щайнер казва, че е воден от Ману? Какво се прикрива там и защо се прикрива самият бодхисатва? Какво представляват южното и северното течение? Вървейки по пътя си тези течения са срещали маси от местно население, което е владеело атавистичното ясновидство и върху тях е трябвало да се повлияе по специален и различен начин, предвид плана за бъдещото развитие на човечеството. В лекцията си „Бодхисатвите“, която писах в продължение на две години и е добре да бъде четена неведнъж, говоря за двама от общо дванадесетте бодхисатви, които в земното развитие ще преминат развитие до буда. Тези двама бодхисатви в атлантското време се занимават основно с физическото тяло на човека, което тогава е било фактор на културното развитие. Какво означава, че в Атлантида фактор на културното развитие е физическото тяло, а да кажем, в древно-индийската епоха, такъв фактор е етерното тяло? Духът е бъдещето, Отец е миналото, а душата ни е настоящето. Беинса Дуно казва, че човекът е неговата душа, а ние ще добавим – и Аза. Това, което човекът е в момента, това е душата му. С нея той преживява, с нея приема от околния свят. Коя е нашата душа в момента? Това е съзнателната душа, чрез която възприемаме света. В атлантското време физическото тяло е било нашата душа и чрез него сме възприемали света. Двамата бодхисатви от средата на Атлантида са работили с този фактор по два различни, развиващи се във времето начина, за да могат да формират това, което ще се отрази в първа и втора културна епоха на шеста коренна раса. Какви способности са заложили във физическото ни тяло, засега е доста неясно, но при всички случаи те са свързани с това, което много по-късно познаваме като манихейство. Какво се случи в първа културна епоха в древна Индия с третия бодхисатва, когато в 5505 г. пр.Хр. беше преживяна великата мирова нова година от човечеството? Когато водените от Заратустра и третия бодхисатва потоци се срещат на територията на днешната пустиня Гоби, по времето на мировата нова година, човечеството, когато фактор на културното развитие е било етерното тяло, е преживяло следното нещо. Съзнанието на душата ни, т.е. на етерното тяло, се е свързало със съзнанието на астралното тяло, което съдържа в себе си мировите тайни на космоса. При издигането в съзнание, ние сме преживели тези мирови тайни и това е било отпечатано в етерните ни тела по различен начин, според еволюционното развитие на всеки, а това значи според степента му на съзнание. Какво се случва във великата мирова нова година, че българският слънчев циклов календар, който е най-древният и най-точен, започва в 5505 г. пр.Хр.? Когато тези, които възстановиха българския слънчев циклов календар – Т.Танев и А.Манев, казват, че това е мигът на сътворението, те в известен смисъл имат право. Ако разберем какво сме преживели ние и третият бодхисатва тогава, какво се е отпечатало в етерните ни тела, ще можем да се докоснем и до тайната на този преломен миг в историята на човечеството. Третият бодхисатва преживя тогава това събитие по начин, който беше различен от преживяванията на всички останали хора на Земята. По времето на Атлантида, двамата бодхисатви, а след тях и третият, можеха да слизат в човешкия съсъд до ниво астрално тяло. Обвързването с етерно и физическо тяло не беше възможно и ако ясновидски се е погледнел такъв бодхисатва, той се е издигал много високо в астралните светове. В мига на мировата нова година, която се случва един път на 12000 години, а такава, каквато в източната езотерика се нарича „Вратата към невидимото“ или „Портите на Брахма“ един път на 24000 години, човек, който е бил инкарниран тогава, е могъл да преживее мировата мъдрост. Това е можело да се случи само на земен план, и който не е бил на Земята тогава, не е можал да преживее това. Слизайки до астралното тяло на своя съсъд, в мига на мировата нова година третият бодхисатва се свързва с етерното му тяло и отпечатва в него всичко преживяно като мирова мъдрост. Какво видяха бодхисатвата и всички останали хора в този момент? Всичко дотогава, беше своеобразен поглед назад към Атлантида. От този момент човеците и най-вече бодхисатвата, който, така да се каже, най-качествено преживя мировата нова година, видяха бъдещето напред. Следващата мирова нова година ще бъде в 6495 г. след Христа, когато Луната отново ще стане едно със Земята, злото ще се интензифицира до невероятни размери и ще бъдем най-далеч от „Портите на Брахма“ или мировата мъдрост. Затова тогава чрез Христовия импулс трябва да имаме такъв извървян път и такава азова еволюция, че да можем да се справим с това колосално зло в тази най-неблагоприятна от духовна гледна точка позиция. Третият бодхисатва, който е бодхисатвата на първата следатлантска културна епоха, преживя всичко, което ще бъде като зло занапред чак до разделянето на две раси – добра и зла, и отпечата това могъщо знание в етерното тяло на човешкия си съсъд, като придаде на това етерно тяло характеристиките на астрално тяло. Така беше подготвена втората културна епоха, в която Заратустра, като най-видния ученик на този бодхисатва, с когото заедно са били под ръководството на Ману в онези земи, да даде учението за Ормузд и Анграмайна или Ариман, а това е учението за разделението между светлината и тъмнината. Това, което преживя бодхисатвата, станал тогава буда, ще има отражение в седмата културна епоха, във войната на всички срещу всички. Тогава само хората, които са намерили и изминали по правилния начин пътя към Христос, ще могат да използват продукта, под формата на мирова мъдрост, отработен в астралното тяло на този бодхисатва. Тогава на нас ще ни е нужна гигантска мирова мъдрост и любовта от Голгота, за да можем да се справим с пристигащата Луна.

                Стигаме до следващия бодхисатва, който е бил на планината Рила и около 3400-3500 г.пр.Хр. е извършил там синтеза от големия триъгълник. Кой беше този триъгълник, защо така беше конструиран и защо Щайнер свързва троичния социален организъм с трите мистерийни течения в човечеството, като неговите изначални източници? Скитиан остана в Европа, но е имал връзка и със случващото се в областта на Гоби. Той формира тук триъгълника от мистерийните центрове на Бяло море горе до Архангелск, до Сант Яго де Компостела – както е правилно да се казва, защото градът е кръстен на апостол Яков Зеведеев, и третия център тук край Варна, на Аладжа манастир. В тези три окултни центъра, сред местното население в Европа трябваше да се отработват мисленето на север, чувството на запад, а тук при нас – волята. Скитиан „скиташе“ между тези три центъра за да може да подготвя душевния живот на човечеството. Кое беше главното, което при излизането от Атлантида трябваше да се подготви за срещата с Христос? Това беше овътрешняването на човешкия душевен живот. Ние стартирахме от етерното тяло като фактор на културно развитие, в древноперсийската културна епоха такъв фактор стана астралното тяло, а в третата културна епоха това беше сетивната душа. В третата културна епоха изживяването на света през сетивната душа е правомерно като форма на връзка с духовния свят, а когато днес някой мисли само за ядене и пиене, това е сриване към сетивната душа, това е атавизъм и път надолу. Сриването може да е и по-надолу, до астрално тяло, ако се практикува неправилен окултизъм, че и до етерно и физическо тяло, ако се прибягва до черномагьоснически практики, които са в основата на краха на Атлантида. Печално е, че днес цялата тази палитра от сривания в окултизма се наблюдава в днешното човечество и още щом някой „авторитет“ заговори, за човек, който добре е запознат с духовната наука е ясно, докъде е пропадането. Имаме правомерно преживяване на определен човешки член и неправомерното му преживяване в неадекватната му епоха.

                Скитиан обикаля трите окултни центъра, като акцентът в центъра на Бяло море беше да се развие мисленето, за да може по-късно да се формира икономическият живот, като член на троичния социален организъм. В Сантяго де Компостела се формираше чувствения живот, който много по-късно чрез метаморфоза на едни мистерии формира държавно-правовия живот като втори член на троичния социален организъм, а тук, в центъра на Аладжа манастир се отработваше волята, която чрез метаморфоза на едни други мистерии, даде духовния живот на човечеството. Какви бяха мистериите, които метаморфозираха в трите члена на троичния социален организъм? Първата и изначалната мистерия е тази, която беше в областта на днешната пустиня Гоби, от която стартираха всички следатлантски епохи. Това е мистерията на светлината или мистерията на Духа. Тя беше такава, че по всички места, през които преминаха трите потока, в местното население, което притежаваше атавистично ясновидство, трябваше да се прибави импулса на мисленето. Хората, които изведоха човечеството от потъващата Атлантида, бяха не толкова хора с мощно ясновидство, а такива, в които проблясваше мисленето и от образното мислене, каквото беше мисленето там, постепенно преминаваха към понятийното възприемане на света. Това направи третият бодхисатва, когато отпечата преживяването, което имаше по времето на мировата нова година и в Заратустра, и даде началото на понятийността, на прехода от образност към понятийност, което Заратустра практикуваше в своя мистериен център във втора културна епоха, където подготвяше учениците си. Мистериите на светлината са били такива, че посветените там, както се говори в митовете, са слезли от високите планини в Азия и са известни като ариите, които освен ясновидство са притежавали в душите си и зародиши на разум и постепенно са формирали културите на юг и югозапад, като са внедрявали в местното население импулса на мисленето. За да могат след време хората правилно да възприемат Мистерията на Голгота и да я разбират, те трябваше да бъдат подготвени да преминат от образното възприемане на света към понятийност. Ариите бяха представителите на мистериите на светлината, те бяха и тези, които със Скитиан дойдоха в мистерийния център на Аладжа манастир. Това са мистериите на Духа, за които Щайнер казва, че хората в Източна Европа имат най-голяма склонност и естествена нужда да ги приемат, и не само тях, а и трите вида мистерии, затова никак не е чудно, че синтезът на Щайнер и Беинса Дуно тръгва оттук. Вторите мистерии бяха на южния поток и можем да ги наречем Египетски мистерии, а Щайнер ги нарича още „Мистерии на човека“. Те са във връзка с това, което се отработваше в Сантяго де Компостела и затова можем да ги наречем условно и мистерии на душата. След като имаше мистерии на Духа и душата, трябваше да има и мистерии на тялото, тъй като човекът най-общо има Дух, душа и тяло. Онова, което се отработваше през втората културна епоха във формирания още през първа културна епоха центъра край Бяло море, беше във връзка с Мистериите на Земята или мистериите на тялото. По-късно те дадоха англо-американския начин на възприемане на света като вторичен продукт от германо-скандинавските народи, който толкова много е свързан със земното. Това бяха трите велики Мистерии от древността, които подготвяха хората – Мистериите на светлината и Духа, Мистериите на човека и душата и Мистериите на Земята и тялото. Те бяха представени в този голям равностранен триъгълник. Третият бодхисатва направи в Школата на Рила синтез в себе си на духовния продукт на тези три мирови мистерии. Следствие от синтеза беше формирането на народите. Преди това за народи и културни артефакти от такива народи, не може да се говори. Когато днес артефакти се датират на 5-6-7, че и повече години преди Христа, това е едно от суеверията на науката. За разлика от древните митове и легенди, в които има субстанция, в митовете и легендите на науката няма никаква субстанция и са чисто суеверие.

                В началото на Библията се говори за трима сина на Ной – Сим, Хам и Яфет. Това са трите мирови течения. Да видим кой кое течение представлява и къде е нашето място сред тях. В историографията има голям спор българите от яфетическото или от семитското начало произхождат. Руската историческа школа с всичките въпросителни, които можем да и поставим, твърдо ни определя към семитското начало. Багдадският историк и географ ал-Масуди живял през 10 век, сочи, че сме произлезли от Матусал, който е дядо на Ной. Дядо, разбира се, е символично казано, както са символични и стотиците години, които са живели древните персонажи от Библията и така образно се представя споменът за тях, който е живеел в съзнанието, което е било съвсем различно от днешното, на потомците им. В „Анонимен хронограф“ от 334 г., който е късен препис на по-древен източник, се казва че българите произлизат от Зиези, който е от Сим. Беинса Дуно говори за „благите“ българи на Балканския полуостров, живели от най-дълбока древност по нашите земи. В историята се заговори и за едни други хора, които са живели тук и се наричат пеласги и в древните хроники се определя, че са отпреди потопа. Кой, всъщност, са тези хора, които можем да кажем, че са нашия корен? Когато тръгват трите потока от Атлантида, те вървят и срещат по различните територии местно население. Местното население по нашите земи, което запази старото ясновидство до най-късно време, са именно „благите“ българи или пеласгите, които живеят тук отпреди потопа. Тук идват посветените, които трябва да извършат подготвителната мисия сред това население за бъдещето, като носители на волевото начало, на азовото начало и отговарящи за цялата азова еволюция на човечеството. Кръвта е транспортната артерия, по която азът се движи на външен план, а се проявява във волята. Там е интуицията и цялото бъдеще на човечеството. Там постепенно потъна целият Божествен свят, а отгоре изплува мисловният свят.

                Яфетическото начало е това, което по северния път, водено от Заратустра, отиде до района на днешната пустиня Гоби. Южният поток представлява началото, дадено от Хам, а челният поток, който отиде към Балканския полуостров през Средна Европа, произхожда от Сим, първородният син на Ной. Когато днешната наука намира артефакти от цивилизациите в двуречието Тигър-Ефрат и ги датира като най-древни, естествено приема, че там е люлката на цивилизациите и отъждествява мястото с райската градина от Библията. Всъщност, обръщането от райската градина към земния план е станало в 5505 г. пр.Хр. и затова тази година е в основата на най-древния календар. Българският циклов календар има големи сходства с календара даден на Енох, когато е изведен в Духовния свят от Архангел Уриил и са му разкрити природните тайни и мировите закони, които ръководят небесните тела, открит в свитъците от Кумран. С четвъртия бодхисатва тръгва създаването на народите по света. Преди това за народи не може да се говори, защото човек не е имал способността да се самоосъзнава като част от народ. Дотогава хората се чувстваха като част от племе, което има родоначалник. Вече има исторически податки за връзката на народите в древен Шумер с Балканския полуостров. След това бяха Вавилон и Халдея, като Халдея по-скоро е свързана с жреческото съсловие, а не толкова с определен народ. Знаем, че от Ур Халдейски излезе Авраам. Засега не твърдя в прав текст, че Авраам е от „благите“ българи, но твърдя, че създаването на народа на Шумер е от „благите“ българи, създаването на народа на Вавилон е от „благите“ българи и създаването на всеки друг народ води началото си от семитското начало, минало през Балканския полуостров. Това е средният поток, воден от Скитиан. За спора, от кое коляно произлизаме, ще кажа следното. Когато се говори за скити по цялата Евразия, където „вироглавите“ българи са шетали навсякъде и са създавали народи и цивилизации чак до Япония, се създава впечатление, че сме от яфетическото начало, но коренът им е от Балканския полуостров. Когато говорим за отиването в посока на Двуречието, се създава впечатление, че сме от семитското начало. Ние наистина сме от семитското начало, но имаме проявления навсякъде, включително и в началото от Хам, чрез едни морски и конни народи, които атакуват Египет и установяват там ръководство, вероятно по времето на Авраам и това е една огромна стиковка на народи, в която сега няма да се впускам, защото темата ни и без това е много пространна. Когато говорим кои са българите, трябва да знаем, че сме автентичното население на Балканския полуостров отпреди потопа, сред което работи семитското начало, водено от най-тайнствения посветен Скитиан. Затова тук можеха да съществуват всички мистерии, които ги имаше по Земята. Кое беше характерно за двата известни потока и за един среден поток, който ще формулираме сега за пръв път по нов начин? Пътят на Заратустра или Северните мистерии бяха пътят на екстатичната връзка с Духовния свят. Чрез подготовката в мистериите, ученикът е можел да се отделя от тялото си, жертвайки азовото си съзнание и сетивата за възприемане на външния свят, за да може да възприема духовните йерархии, кой докъдето е можел да се издигне. Това беше преживяване на мистерията на пространството или на дванадесетицата и беше преживяван огънят на пространството или огънят на Небето. Отражения на тази мистерия на огъня е хлябът, изпечен в пещта. Мистерията на пространството или огъня, е духовният праобраз на мистерията на хляба. При тази връзка с Духовния свят се навлизаше във връзка с Боговете и там погледът не беше насочен към душевно усъвършенстване, а към подготовка на посвещавания, да стане съсъд на висше същество. Там акцентът беше, така да се каже, към инкорпорацията. За Заратустра, който оттогава до Поврата на времената има седем инкарнации, не е било толкова важно колко е напреднал лично самият той, а напредването му е било в смисъла на Северните мистерии. Важното е било, чрез техниката на посвещение по този мистериен път, той да позволи самият той да стане съсъд и изпълнител на дадена голяма мисия. Който се е движел по този път е бил човек на действието, който се е срещал с големи препятствия и е Слънчевият герой. Всички обожествявани герои от древна Гърция са на хора, които са следвали този път, в който водещото са мистерията на хляба, инкорпорацията и  Слънчевия герой. Такива хора, като носители на по-висше същество, даващо импулси, неминуемо са влизали в конфликт с околния свят, защото останалите не са можели да ги разберат. Южните мистерии са били с по-голяма важност от Северните, защото погледът е бил насочен навътре в човека и е целял усъвършенстване на душевния му живот. Еманация и символ на тези мистерии е Гаутама Буда, който в 6 век пр.Хр. при издигането си в чин Буда, достигна до учението за състраданието и любовта и даде осемстепенния път на ученика, като подготовка за възприемане на Мистерията на Голгота. В пътя на мистика погледът е обърнат навътре и чрез степени на посвещение се преминава през предишните инкарнации чак до Лемурия и свръхсетивния свят или Рая отпреди това. За разлика от пътя на екстаза, в който инкарнациите и моралността нямат никакво значение, а има значение волята да станеш съсъд за изпълнение на определена мирова задача, тук важното е усъвършенстването на вътрешния свят на човека. По този път не са се срещали съществата от йерархиите нагоре, а са се срещали луциферическите, ариманически и азурически същества. Това са страшните хтонически богове. Преодоляването им е изисквало невероятна сила на характера и преминаване на гигантски изпитания, през които се е достигало до посвещение, като чрез прегледа на всички инкарнации е можело да се достигне до промисъла както за индивида, така и до общия промисъл за човечеството. Това е пътят на водата, мистерията на кръвта или преживяването на живата вода. И двата пътя са тръгвали от една изходна точка, движели са се в две посоки и са отивали на едно и също място. Изходната точка е земният живот. Тръгналият по пътя на екстаза се издига през сферата на Луната, Меркурий и Венера, и отива в сферата на Слънцето, за да намери там с изместено съзнание макрокосмическия Аз на Христос. По другият път, наречен от Щайнер Сатурнов път, за разлика от първия, който е Лунен път, защото се тръгва първо през сферата на Луната, чрез навлизане в душата на човека, с уговорката кое е било душа на човека в съответната епоха според фактора на културното развитие, се е навлизало към разкриване на тайните на органите на физическото тяло и отиването към сферата на Слънцето е ставало през сферите на Сатурн, Юпитер и Марс. И двете мистерии са водели до едно и също място, като целта е бил Христос, но по два коренно различни начина, като и двата са били нужни за общата подготовка на човечеството да посрещне Господ.

                Има едно трето течение, което водеше директно към Христос, а не по заобиколни пътища. Третото течение, е течението на Авраам, което водеше към директна, физическа среща с Господ в Поврата на времената, а не както двете течения, при които има свръхсетивна връзка с Него като Слънчев Дух горе на Слънцето, преди слизането Му надолу. Това трето течение беше изведено и формирано от „благите“ българи в Шумер и продължи чрез излизането на Авраам от Ур Халдейски и кръвно-родовата мистерия, която даде тялото за Господ. Къде аватарът Мелхиседек, който е Ману или Ной, посвети Авраам? Това стана на хълма Сион, където един ден щеше да бъде построен Соломоновият храм. Там Мелхиседек, като цар селимски, посвещава чрез мистерията на хляба и виното, на огъня и водата, на пространството и времето, само леко повдигайки завесата на Слънчевата мистерия, Авраам. Това е така, защото Авраам трябваше да изживее мистерията на формирането на тялото по лунен път. Еврейският народ беше изведен в развитието си от общото начало на човечеството и формиран като трето, специално течение, водещо директно през 42 поколения към среща с Господ на физически план. С това течение бяха свързани душите, които бяха свързани с коляното на Сим, с коляното дало тялото на Господ. Неведнъж сме говорили за еврейските мистерии от най-различни гледни точки и сега няма да се задълбочаваме в тях, а само ще припомним, че древноеврейските пророци бяха пророци от всички останали народи и бяха представени там всеки с посвещението си от предишния живот, вкарано в централното, синтезиращо другите две течения начало, водещо директно към Господ. Всички персонажи, които виждаме в Стария завет като пророци и други известни личности, след това можем да ги открием в Поврата на времената, а голяма част от тях и по-късно край Учителя Беинса Дуно. А защо са край него, ще стане ясно след около два часа.

                Двата вида мистерии по-късно са представени в Дионисиевите и Аполоновите мистерии. Аполоновите мистерии бяха за връзка с горните Богове и аполоновото начало беше изразено в Слънчевия герой, в търсенето на Христос чрез екстаза, в мистерията на пространството и дванадесетицата. В тях работеше заратустровото начало или още по-обобщено казано, яфетическото начало. Дионисиевите мистерии са продукт на южния поток и бяха за връзка с долните Богове. Стотина години преди проявата на буда Орфей, Дионис тръгва към Индия, където трябваше да облагороди местното деградирало население, сред което не беше останало почти нищо от първоначалното идване на ариите. Той представяше обръщането навътре в човека и душевното задълбочаване. Когато казвам, че и аполоновото, и дионисиевото начало са автентични български начала излезли от „благите“ българи, няма по-убедително доказателство от съдържащото се в седма лекция на GA 129 „За чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, където Щайнер казва, че Дионис се е преродил като Платон, а мъдрият му учител Селен като Сократ. Сред кой народ бяха около 1300-1400 години преди Христа Дионис и учителят му Селен, когато за гърци или елини и дума не може да става? Казвал съм, че цялата елинска култура изначално е рожба на тракийската, а това е чисто българска култура, защото траки означава варвари и така гърците са наричали българите. Никой българин никога не се е наричал тракиец. Те са били разделени на над сто племена с различни имена, никое от които не е траки. Като носители на азовото начало, българите доста по-трудно са правили обединения помежду си, но по различните краища на земята, без проблеми са оглавявали местното население и са формирали държави. Дионисиевите мистерии са мистерии на кръвта и времето. В старите легенди се казва, че Дионис пръв е посадил лоза. Но в Стария завет се казва, че Ной е първият човек, който се е опил. Виното се появява с първата следатлантска културна епоха, а Дионис е най-яркият представител на южното начало, което е било водено от третия бодхисатва, но там е присъствал и Ману. Затова Щайнер казва, че водач на този поток е Ману и не споменава за бодхисатвата, тъй като той стои по-ниско в йерархичната стълбица. Виното беше необходимо на човека за притеглянето му към земното начало, защото той още витаеше в духовните светове, а трябваше да измине дълъг път за да се подготви за посрещане на слизането на Христос долу на Земята. Още по времето на Дионисиевите и Аполоновите мистерии имаше един, който правеше синтез между тях и това беше четвъртият бодхисатва, който при превръщането си в буда е известен като Орфей. Чрез музиката той заложи в сетивната ни душа това, което днес проявяваме като логическо мислене. Той обнови Елевзинските мистерии, които бяха чисто Дионисиеви мистерии и затова в легендата се казва, че е разкъсан от вакханките, защото обновяване на мистериите означава, че погледът е насочен навътре в човека и срещата е с Боговете от тъмната палитра. Макар това да е направено със съзнанието, което е имал четвъртият бодхисатва, който едновременно е владеел и екстаза, изправянето пред тези тъмни Богове води до символичното разкъсване от вакханките. Но синтезът беше направен за подготовката на пета културна епоха. Дионис също работеше за тази подготовка и всичко, което направи, остана в днешната ни култура, която е културата на мисленето. Заедно с двамата, ако говорим само за полубожествените същества, тази култура беше подготвена и от следващия бодхисатва, когото в последната му инкарнация познаваме като Гаутама Буда. А от посветените човеци голям принос имаха Аристотел и Платон. Такъв подготвител в Персия беше Заратустра, роден в 6 век пр.Хр. като Зороастър. Ако внимателно се проследи лекцията на Александър Хофарт на последната конференция във Варна, ще се види, че митраизмът не е религия дошла от персите, а е на скитите, разбирайте на българите, дошли от север 2-3 века преди това. Митраизмът беше привнесен в персийската империя и оттам дойдоха тримата влъхви при детето Исус от Соломоновата, от царствената линия, като представители на мистерията на пространството. Те изминаха дълъг път и като времетраене и като разстояние, което означава, че трябваше много дълго да бъдат подготвяни в северните мистерии, за да знаят, кога отново ще изгрее звездата на Заратустра, на когото отидоха да се поклонят. Пастирите се поклониха на другия Исус, от жреческата линия, защото цар и жрец вече бяха разделени, а не в синтез както в мистериите на светлината при ариите. Пастирите изминаха кратко разстояние за кратко време, защото бяха наблизо със стадата си. На днешните любители-езотерици, през които Ариман работи блестящо, които задават въпроса за какви стада навън говори Евангелието по време на Коледа и на тази основа отричат достоверността му, ще отговоря, че е дълбоко погрешно да се пренася каквото и да е от днешното време към времето отпреди 2000 години – било то климатично време, а още повече степен на съзнание на човеците. Естествено, че стадата са били навън, естествено, че раждането на Натановия Исус е било по Коледа и пастирите, които бяха представители на мистерията на времето, на кръвта и водата, са се поклонили на детето в яслите. Чрез двете мистерии и двете деца Исус, по-късно станали едно, трябваше да се подготви тялото за Господ, в което да влезе самият макрокосмически Аз. На Тайната вечеря, Христос започна да излиза с Аза Си и Натановата душа и да се инкорпорира в твърдите и течни елементи на Земята, в хляба и виното, изразено в думите: “Вземете, яжте – това е Моето тяло“ и „Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв“. Мистерията на пространството и времето, на плътта и кръвта започна на Тайната вечеря и щеше да завърши с капките кръв на кръста, ознаменували свързването на Христос със Земята, а на Петдесятница и със самия човек, влизайки в Аза му. На кое можем да акцентираме тук? В момента когато Христос каза „Свърши се“ и издъхна, стана земетресение и завесата на храма в Йерусалим се раздра и физически, и по свръхсетивен начин. Отвори се достъп до светая светих на храма, достъп до синтеза на тези два импулса в Христос. Оттогава мистериите стават открити и излизат на светло. За момент ще се върнем към Аристотел и Платон, които споменах по-горе. Основата на философията при Платон беше мистерийната мъдрост. При Аристотел, при изковаването от свръхсетивните образи на стария гносис на десетте категории, които бяха много по-живи от  днешните ни абстрактни понятия, например, за време и пространство, при формирането на своята логика, той направи лунна чаша, в която лунният сърп съдържа в себе си Слънцето. Това е един от главните символи на Граала, освен хексаграмата от двата преплетени триъгълника, символизиращи мъжкото и женското начало, а също духовния и земния свят. Исус беше този създаден лунен сърп, който трябваше да приеме Слънцето-Христос с любов, за да се извърши великата Мистерия. Аристотел изкова законите на логиката, за да могат хората да се подготвят за възприемането на Христос. При Аристотел мистерийната основа е скрита, но винаги в чашата на логиката му може да се усети космическата интелигенция, над която Михаил господстваше на Слънцето. Логиката и законите, по които тя се развива бяха изследвани от Аристотел така, както никой друг след него не можа да го направи, докато дойде времето на Щайнер. В това се усеща Духа на космическата интелигенция на Слънцето. Затова, когато днес всеки човек мисли, трябва да знае, че това е част от слънчевата интелигентност и ако тя не бъде използвана правомерно по духовен начин, т.е. ако не се развива съзерцателното мислене, тази лунна чаша от понятия, изкована от Аристотел, се превръща в чаша за ариманизирана интелигентност и от Граал се превръща в антиграал. За огромно съжаление, всички хора днес в съзнанието си носят антиграала и действията им са продиктувани от това. Главната заслуга тук е на Ариман, но и духовната леност на хората играе немалка роля и те си нямат никаква представа, какво днес значи да си умен. За радост се срещат и малки изключения от общото правило и те са надеждата в предстоящите съвсем скоро изпитания. Платон и Аристотел са великите подготвители и цвета на гръцката култура, която започна и преди тях с литературата, музиката и скулптурата, които бяха продукт на много по-етерното възприемане на света, но при тях тя стигна връх с плода на Аристотел, който беше разнесен по света с меча на Александър Велики.    Следва>>>

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.28