mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / КАСПАР ХАУЗЕР И МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА -продължение

КАСПАР ХАУЗЕР И МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА -продължение
21.03.18 07:44

Скоро след това, на 14.12.1833 г. планът за убийството на Каспар Хаузер е приведен в изпълнение, когато непознат го подмамва с някаква кутийка да отидат в парка на Ансбах да я отворят там. Нанася му 4 прободни рани с нож в областите на белия дроб, стомаха, диафрагмата и сърцето, като всяка само по себе си е смъртоносна. Какви могъщи етерни сили е трябвало да има това тяло, за да може от парка да се прибере при Майер, който го обвинява, че сам се е пробол за да предизвика внимание и го принуждава, да се върнат в парка и да покаже мястото, където това е станало! На връщане към дома на Майер се е наложило да го подкрепят, защото краката му са се подкосили. Лекарят е констатирал, че не може да бъде спасен и на 17.12 умира. Пастор Фурман е бил край него когато е умирал и според свидетелствата му, той е шепнел думи на прошка и към Майер, и към убиеца си. Даумер е наричал Каспар Хаузер „райския прачовек“, а фон Тухер го е наричал „първия човек до грехопадението“. Според Даумер, Каспар Хаузер е декларирал, че на него никой, нищо лошо не му е направил, когато срещу него е било извършено такова огромно зло. Говори се, че веднъж, пред Християнската общност, Щайнер е нарекъл Каспар Хаузер ангел. Смъртта му е именно като на ангел, който се моли и прощава на всички. Речта, която пастор Фурман произнася на погребението, е наистина изключителна. Казват, че в този ден на единия небосклон е изгрявало Слънцето, а на другия е залязвала Луната. В духовен смисъл това е Пасхална констелация, когато изгрява слънчевото и залязва лунното, но проверено астрологично, такова нещо не е имало. Защо го казвам? Повелите и на Щайнер, и на Учителя са да не им вярваме, а ако можем да проверяваме, защото доверяването на авторитети нанася най-големия удар върху свободната воля на човека. Казвал съм за объркването на Щайнер по повод на Сребърния кодекс от Урфил в Упсала, който няма нищо общо с Вулфила, както е познат на Запад, а е от по-късно време. Човек не трябва да взема като чиста монета всичко казано от Щайнер, а ако може да го проверява. Същото, разбира се, се отнася и за Прокофиев, който дава вторична антропософска литература. Аз, може да се каже, също съм вторичен антропософски автор и който може, нека проверява твърденията ми.

                Така умира Каспар Хаузер и на гроба му пише: „Тук почива Каспар Хаузер, загадка на епохата, с неизвестен произход и тайнствена смърт“. Всъщност се знае от кой род произхожда и защо е убит, но не се знае коя индивидуалност се крие зад него. Окултните ложи са знаели кой, кога и къде ще се роди и са взели мерки, които са се оказали не съвсем успешни, но в края на краищата са го ликвидирали. Днес тези ложи също така знаят кой се ражда и единствената защита срещу тях може да бъде духовният свят. Когато човек е в пътя, зад него застават могъщи светли сили, а когато не е, той просто не представлява проблем за тях, защото отива в храсталака. Преди нашата сбирка, тук в библиотеката имаше друга сбирка, която беше озаглавена „Как се излиза от храсталака“. Не знам какво са разисквали на тази сбирка. Всеки има право на различна духовност и по различен начин извървява пътя си. Желая им успешно преодоляване на храсталаците и не само на тях, а и на цялото човечество.

                На външен план изпълнението на мисията на Каспар Хаузер беше прекъснато, но той стана силен чрез своята жертва. Тук ложите сбъркаха. Прощавайки на всички, той превърна своята смърт от жертва в съзнателно жертвоприношение по подобие на Христос, без да е извършил грях. Това не отчетоха тъмните сили и оттогава, всеки, който обича Каспар Хаузер, получава инспирациите му от духовния свят. Това действие е много мощно, защото той завинаги стана християнски пример. Срещу това ложите нямат власт и то силно ограничава властта, която имат. Назоваването на инкарнациите на личности от подобен калибър, е голям удар срещу тъмните сили, защото то активира повече хора да се насочат към такава личност с нужната любов и да го разберат. Можеш истински да разбереш един човек, само ако го обичаш. Ако само го гледаш отвън, можеш да се докоснеш, така да се каже, до кашона, но никога няма да разбереш какво има в кашона. Засега хората гледат главно кашоните. Представете си какво нещо е излъчвал Каспар Хаузер, за да може да има такъв поразяващ ефект върху хората, контактували лично с него. Затова Даумер моментално е разбрал, че възможността за общуване с това момче е мисията на живота му. Всички други, които лично са контактували с него, са чувствали, че животът им добива нов смисъл и се издига на друго ниво. Веднъж на въпрос за причините за Първата световна война на основателя на Християнската общност Фридрих Рителмайер, Щайнер отговаря, че не е трябвало да стане така, но е станало това, което е било необходимо. Това звучи доста противоречиво и сякаш безсмислено. Преди време спорихме по този въпрос. Когато Азът се активизира по духовен начин – говорим за Аза, а не за нисшия аз или егото – това, което му се случва чрез злото, изглежда като необходимост, защото никога доброто не идва без да премине през злото. Преди инкарнацията си, Каспар Хаузер е пожелал цялото това зло да му се случи. Неслучайно най-старият Аз на Земята – този на Йоан Кръстител, като Новалис казва: “Всичко, което се случва, го искам Аз“. Следователно, ако някой се жертва за някого, той го е искал, а ако срещне неблагодарност срещу жертвата си, няма право да осъжда неблагодарния, защото самият той е искал това да стане така. Затова е казано: „Не съдете“. Каспар Хаузер умря като Христос. Човек няма право да осъжда никого, дори и да му е направил най-великото добро. Който осъжда за това, че не е получил отплата за доброто, което сам е сторил, нищо не разбира от сърцевината на християнството и стои в старозаветните времена. Това отговаря на въпроса, къде е свободата и къде е необходимостта. Човек става истински свободен през необходимостта. В Гетсиманската градина Божията воля беше Христос да и се подчини и да мине през кръста. Христос избра кръста и тогава стана истински свободен. За да стане  свободен, трябваше да мине през Голгота. Никога доброто не идва, ако не премине през злото. Говоря за истинското добро, в манихейския смисъл. Останалото е човешки отражения. Истински мистериите на злото ще могат да се разгърнат чак в шеста коренна раса, след 5-6 хиляди години. Сърцевината на християнството е това, което ви илюстрирах чрез образа на Каспар Хаузер, а неговият праобраз е на хълма Голгота.

                Какви бяха истинските задачи на Каспар Хаузер? Щайнер казва и друго възлово изречение, в смисъл, че ако той не беше живял и умрял така, контактът на човечеството с духовния свят щеше да бъде напълно прекъснат. Представяте ли си с каква важност е било това? Истинската задача на Каспар Хаузер е разкрита отново от Щайнер. В Южна Германия, в Бавария, е трябвало да обедини хората с граалова насоченост и да създаде граалов кръг. Това е трябвало да бъде като подготовка на човечеството за предстоящата Михаилова епоха. Южна Германия трябваше да стане опората на новите Граалови мистерии и оттам да излизат импулси за развитие към човечеството. В никакъв случай тъмните окултни ложи нямаше как да позволят Средна Европа да култивира такъв духовен живот и по-късно от нея да излезе това, което се очаква като духовен плод. Затова и Германия беше тласната в съвсем друга посока. С Бисмарк Германия се милитаризира, засили се национализмът и започна безсмислено увеличаване на икономическата мощ. Възникна Вторият райх или Германската империя, а по-късно и Третият райх или нацистка Германия, довели германците до катастрофа. Ако вземем за изходна точка рождената година на Каспар Хаузер и годината на смъртта му, се получават удивителни паралели. Знаете, че според един окултен закон, посочен от Щайнер, дадено събитие в битието се повтаря по нов начин след 33 години, а след 100 години, импулсът, който се съдържа в него, се проявява с истинската си сила. Това, което днес правим, ще възкръсне в истинската му сила след 100 години. Предстои да видим истинската сила на Коледния импулс, излъчен от Щайнер през 1923 г. По окултните закони едно поколение е 33 години или след три поколения се проявява истинската сила на даден импулс. Рождената дата на Каспар Хаузер е през 1812 г. Когато прибавим 33 години, се получава 1845 г., което е около началото на битката на Михаил с ариманическите същества. След още 33 години е 1878 г., което пък е около началото на Михаиловата епоха. В 1911 г. или 3х33 години след раждането на Каспар Хаузер, Щайнер изнася в Карлсруе цикъла „От Исус към Христос“ и то точно в първата половина на октомври, когато детето още не е било отделено от майка си. Тогава за пръв път Щайнер разкрива метода за работа на йезуитите върху волята, който води до превръщането и в окултно оръжие с невероятна мощ, което, пак по думите на Щайнер, „може да се противопостави дори и на онези импулси, които идват от самия Дух“. Посвещението на йезуитите е с такъв характер, че представлява пряк грях срещу Духа, а чрез него и към Христос. Знаете, че грях срещу Светия Дух не се прощава, но какво означава това? Правиш грях срещу Духа, когато знаеш каква е истината – а йезуитите знаят каква е истината, защото отлично познават Антропософията, – и съзнателно работиш срещу нея. Когато си просто прост и дрънкаш глупости срещу Антропософията или Учителя, това не е грях срещу Духа. Това е грях срещу Михаил и Христос и е породен от еволюционното развитие на конкретния индивид. Когато, обаче, познава същността на Антропософията и говори срещу нея, това е грях срещу Духа и този грях отрязва за човека пътя към великото християнство на Светия Дух, което сега започва. Щайнер определя като най-голям грях на йезуитите, унищожаването на религиозния живот в човека. Унищожаване на религиозния живот в човека означава, че те унищожават възможността му да си извоюва лична връзка с духовния свят и да черпи от даровете на Духа, малка част от които, сега ще бъде съобщена. Днес триумфът на злото е папата-йезуит, който много добре и много абстрактно говори за любов, но зад всичко това прозира посвещението, което има, и което работи срещу човечеството. Никаква разлика няма между призива за любов на една чалга-певица и този на папата. Но за разлика от първата, която обикновено е празноглава, папата е минал през посвещение. Който го слуша, внимателно да чува, какво казва. Например, че теорията за Големия взрив, не противоречи на Сътворението в Библията. Ариман говори това чрез него. Това не е откровение, получено от папата, което от 1870 г. въз основа на догмата за непогрешимост на папата вече автоматично се превръща в догма, а е израз на пълната победа на йезуитския дух в католицизма и противопоставяне на бъдещето на човечеството. Католицизмът иска да остави хората в четвърта културна епоха без достъп до съзнателната душа. Западните окултни ложи знаят, че съзнателната душа в човека не може да бъде възпряна и затова искат да я ариманизират. Без правилно изградена съзнателна душа, няма индивидуален път към Духа, няма християнство на Светия Дух, няма израстване на хората до истински индивидуалности, които след време, в шеста културна епоха, ще се групират и Светият Дух ще влиза като Манас в такива групи. Сега Светият Дух работи през индивидуалности, а тогава ще може да слиза само в групи от индивидуалности.

                След изнасянето на цикъла „От Исус към Христос“ и разкриването на тайната за фантома и йезуитското посвещение, започна истинската битка на ложите и йезуитите срещу Антропософията. А ако вземем за отправна точка смъртта на Каспар Хаузер през 1833 г. и проследим 100-годишния период след това до началото на 1933 г. с обявяването на Хитлер за канцлер на Германия, виждаме, че със смъртта на Каспар Хаузер беше отворен пътят към злото, Германия тръгна надолу и Хитлер беше долната точка на падението на Гьотевия дух. Щайнер направи усилие и успя да реанимира Гьотевия дух, но днес в Германия виждаме новото му натикване в миша дупка. Но ако Каспар Хаузер не беше живял и умрял така, връзката с духовния свят съвсем щеше да се изгуби. С жертвоприношението си той направи така, че за хората на Земята тази връзка да бъде възможна, ако имат дух, изпълнен с любов и въпроси към него. Щайнер говори и за друг окултен закон, като дава пример с началото на Михаиловата епоха през 1879 г. и как огледално са разположени спрямо тази година 1841 г. и началото на битката на Михаил с ариманическото войнство, и 1917 г. с началото на Октомврийската революция. Ако вземем за отправна същата 1879 г., 46 години преди това беше убит Каспар Хаузер, а 46 години по-късно, през 1925 г. умря Щайнер. А 33 години след появата през 1828 г. на Каспар Хаузер, през 1861 г. се ражда Рудолф Щайнер. Виждате ли как нещата са свързани?!

            С Каспар Хаузер беше предвидено да се възобновят Грааловите мистерии, но това не можа да се случи. Стигаме и до въпроса, коя беше тази личност, че и беше възложена толкова голяма и отговорна задача, от която до голяма степен зависеше спасението на човечеството? За отговор на този въпрос трябва да се обърнем към Поврата на времената, защото отговорът на всички въпроси, така или иначе е в Христос и връзката с фантома. Кога, евентуално, тази личност е могла да осъществи връзка с Христос? Графиня Кайзерлинг, за която говорихме в лекцията „Свещеният импулс и вътрешното Слънце“ във връзка с инспирация, която уж е имала от Щайнер след неговата смърт, казва, че на въпрос на един човек, дали Каспар Хаузер е имал инкарнация, Рудолф Щайнер е отговорил, че е потърсил душата му горе и не е открил инкарнация на тази индивидуалност. Но да оставим графинята. Карл Хайер, който също има спомени от онова време, казва, че има един човек, на когото вярва напълно, и които също е попитал Щайнер за Каспар Хаузер и е получил същия отговор. Щайнер веднъж е казал, че Каспар Хаузер е изостанал атлант, защото е имал огромна памет. Той е смайвал всички с тази памет, която е започнала да отслабва с интелектуализацията му. Ложите са се надявали, с експеримента, който са направили, в него да се проявява само атлантското и да не се развие отношение към Христос. Но ние виждаме, как Каспар е преживял чрез пастор Фурман Христовите страдания. Така че той е имал някога формирано отношение към Христос.

Тези сведения, които идват от Щайнер, объркват тотално антропософите и те няма как да предположат, кой стои зад тази индивидуалност. От друга страна, Петер Традовски, за когото говорихме в лекцията „Тайните на Голгота“ от 9.2014 г. във връзка със стигматичката Юдит фон Хале, в книгата си за Каспар Хаузер пише, че Даумер е забелязал, как когато Каспар Хаузер е изпадал в голямо вълнение от нещо, лявата страна на челото, лявата му ръка и изобщо лявата половина на тялото му са започвали силно да вибрират. Така че ние трябва да се запитаме дали тази индивидуалност има отношение към Христовия фантом?

Какво е Христовият фантом или тялото на Възкресението? Какво казва Прокофиев? Да си припомним какво е фантомът. Това е невидимата форма на човека, която ни е била дарена още на стария Сатурн като чиста мирова воля от Престолите. Няма как да си представим волята, защото нито можем да я видим, нито да я вкусим, помиришем или ритнем. Волята можем да си представим само по несъзнателните инстинкти – например, ако си опариш ръката на печката я дърпаш веднага, а не я притискаш към нея – това е от Духовете на волята и е заложено във физическото ни тяло, но това не е фантомът, а само са от една и съща субстанция. От Боговете беше предвидено, в Лемурия този фантом да приема импулсите от Аза, от азовата субстанция, излъчена от Елохимите и тази субстанция всеки един от нас трябваше да индивидуализира като негов Аз. Азовите въздействия към фантома трябваше да предизвикат в хората две форми на съзнание – будно и сънно – форми на съзнанието, а не на битие. Представете си колба с прозрачна течност. Ако добавя нещо червено, червеното веднага става видимо. Така стана, когато бяхме съблазнени от луциферическите същества. Фантомът, всъщност, е духовно-физическата ни форма, не минерална, която може да се пипне, а духовно-физическа, защото физическото тяло, което ни беше дарено на стария Сатурн, не беше минерално. Минерално то стана чак в Земния еон. Минерално е това, което като ти падне на главата, те боли. Физическото е друго. Има разлика между физическо и минерално. По това време ние получихме физическото тяло и формата. Това беше нашата духовно-физическа форма. Нахлуването на луциферическото изкушение, което предизвика в нас стремеж към земното и минералното, доведе до изпълване с минералност на чистия и прозрачен фантом. Той е чист дух и мирова воля, нещо напълно невидимо. Тогава нашият фантом в резултат на този удар започна да запада и вместо два вида съзнание, добихме два вида битие. Едното беше следсмъртното духовно битие, а другото това сетивно битие, когато сме на Земята. Колкото повече напредваше грехопадението и стремежът към земното, толкова повече Азът се свързваше с него и се превръщаше в нисш аз, с всичките пагубни последствия за фантома, който по времето на Голгота едвам удържаше минералите в своите граници. И нещо още по-лошо – това прилепване към земното, доведе до все по-слаба връзка с духовното и след смъртта азът не можеше да се събуди (с изключение на посветените, разбира се) и не можеше правилно да участва в духовния живот там, така че да се подготви както трябва за следващия живот. Азът като субстанция започна да изчезва като фактор за развитие. Всичко се подменяше от илюзията наречена нисш аз. Това беше положението в четвъртата културна епоха. Какво направи Христос, когато дойде? При Него всичко започна от река Йордан. Нека си припомним какво пише в "Петото Евангелие". Когато се срещнат мъж и жена и се осъществи зачатие, се появява ембрион, върху който работят душата и Азът и накрая оформеното тяло поема въздух и се ражда. След това живеем на земята, умираме и отново се прибираме горе. Такъв е кръговратът при хората. Имаме ембрионално развитие в утробата и след това земен живот. При Христос всичко стана по обратния начин. Той дойде отвън и моментът на влизането му в тялото на Исус при кръщението в р.Йордан, съответства на момента на нашето зачатие. Това е началото на навлизането на Христос в телата, т.е. Азът на Христос започва да работи върху тези тела. И ние докато сме ембрион, след 20-ия ден Азът навлиза в него и започва да си формира тялото. Това са паралелите, но Христос дойде в тяло, съставено от три преди това формирани тела, и трябваше да ги трансформира в Дух. Трите години на Христос на Земята, са подобни на престоя ни в утробата на майката. Христос реално не беше роден на Земята. Това не изключва същността на инкарнацията Му, защото в момента, в който Той в Гетсиманската градина е напълно свързан и с физическото тяло и го превръща в Човек-Дух, а преди това е превърнал в дух и етерното, и астралното тяло, е на прага на Своето раждане. Както преди своето раждане ние напълно сме оформили тялото си, Христос е имал тела, напълно подготвени от други, които Той превърна в чист дух. Той дойде, за да бъде разпнат и да се осъществи великата Голготска мистерия. В момента, когато Той каза: "Отче, в Твоите ръце предавам духа си" и издъхна, се роди Христос. Исус умря и Христос се роди на земен план. Раждането на Христос на земен план е в момента, когато Исус издъхна. След това в продължение на 40 дни, в тялото на Възкресението Христос ходеше по Земята и се явяваше на апостолите. Това беше странстването на Христос по Земята. Какъв е аналогът с нас? Когато се родим, живеем колкото живеем и умираме. Този 40 дни на Христос на Земята, са подобни на нашия земен живот. Христос ходеше с тялото на Възкресението по Земята. Големият въпрос е, какво е това тяло? След това Той изчезна и десет дни по-късно, под формата на Свети Дух, като Свети Дух Той слезе в Аза на всеки човек. Не като тяло на Възкресението, а като Свети Дух, за да намери достъп до Аза ни, защото само по този начин не можеше да погаси свободната ни воля. Христос живее несъзнателно в нашия Аз и всяко добро, което правим, го прави Христос, но ние си мислим, че сами го правим. Всяко зло, което правим, го правят тъмните същества в нас. Няма добро в човека, независимо дали той е индиец, мексиканец или всякакъв друг, което да не идва от Христос. 

Как Христос е възкръснал? Благодаря на Веселина Велкова, която преведе статията за „Антропософски вести“ и е откъс от късните, непреведени на български книги на Прокофиев. Пред приятеля си Петер Зелг той е споменал за поне четири Божии дара, които има, и за които е бил много благодарен. Петър Зелг започва точно с дара за разликата между тялото-фантом и тялото на Възкресението. Зададох си въпрос, каква аргументация може да има и за какво тяло става въпрос?

Когато Исус издъхва и е положен в гроба, е имало земетресение, земята се отваря, тялото влиза вътре, след това се затваря и това е своеобразна нафора. Преди това, на кръста, капките кръв, които падат на Земята, са приети от нея и тя започва да свети като слънце, защото това е одухотворена кръв. А тялото, което е превърнато в чист Човек-Дух и което е твърдият елемент, се приема от Земята като нафора. Следователно Земята започва да се одухотворява по два начина – и чрез течния, и чрез твърдия елемент. Това не е от аргументите на Прокофиев, но то е достъпно за всеки антропософ. Жертвата, която Христос започва на Тайната вечеря като проникване на Аза Му в твърдите и течни елементи и отделяне от тялото, изразено в думите Му "Вземете, яжте, това е Моето тяло ..."  и „Това е моята кръв…“ завърши със смъртта Му и Той реално се превърна в нафора за Земята. Затова и твърдите, и течните елементи на Земята са Христос, затова тя започва да свети и от поетата кръв, и от поетото одухотворено тяло – представете си какво е да бъде одухотворено най-твърдото, костите да бъдат одухотворени! Войниците си разделят дрехите му и днес Земята е парцелирана, но наметалото му, т.е. атмосферата на Земята, няма как да бъде парцелирана и когато някъде гръмне ядрена централа, радиацията се разпространява до другия край на Земята. Ние буквално ядем, пием и дишаме Христос. Целият ни земен живот зависи от Христос. Ние Го ядем, пием и дишаме. Без тези процеси съществуването ни е невъзможно. Христос наистина стана Дух на Земята.

Какво се случи? Това, което възкръсна от гроба, Щайнер го нарича фантом и това е напълно възстановената форма, която изначално сме имали и впоследствие е била повредена от изкушението на Аза. Затова Беинса Дуно е казал през 20-ти век, че съвременният човек е карикатура на оригинално създадения човек. Когато човек вижда едно перфектно, според днешните критерии, тяло, това, всъщност, не е човекът, който първоначално е бил създаден с прозрачен фантом, в които да работи азовата субстанция от Елохимите. Това днес е дрипата на онзи човек. Колкото повече ставаме фантомообразни и имаме връзка с Христовия фантом, толкова повече се доближаваме до формата, в която сме били създадени по образ и подобие на Бога. Как става връзката с Христовия фантом? Когато човек приеме Христовия импулс, когато изповядва смисъла на посланието на апостол Павел, че Исус Христос е Спасителят, Който умря и възкръсна за нашите грехове и т.н., той има връзка с Христовия фантом. След като този фантом е веднъж възкръснал, според закона за спиритуалната икономика, той има способността непрекъснато да се възпроизвежда. Както живакът пръска своите капчици и едновременно ги привлича, ние сме разделени един от друг, но когато приемем Христос, започваме да се привличаме към Христовия фантом. Не към тялото на Възкресението, а към фантома. Всеки може да получи индивидуален фантом от онзи фантом. По този начин човек едновременно става абсолютна индивидуалност, а от меркуриевото или обединяващото начало на Христовия фантом, създава братство от индивиди. Залог за това обаче е, правилното отношение към Христовия импулс, адекватно на времето. Тогава силите на живота потичат към етерното тяло на човека. Онзи ден настинах много лошо и до тази сутрин не бях хич добре, но сега тук работи нещо друго и досега не съм се изкашлял нито веднъж.

Казахме за фантома, а кое е тялото на Възкресението? Това е приносът на Прокофиев. Неслучайно и Емил Бок говори за тяло, което е добило плътността на етерното тяло, но нито е физическо, нито етерно. Тези разлики не са направени така категорично от Емил Бок, прекрасният доктор по теология, както ги прави Прокофиев. Фантомът е едно нещо, което възкръсна от гроба, но след това фантомът се облече с етерно тяло и това, което се явява на апостолите и те го виждаха, разбира се, с друго съзнание, е тялото на Възкресението, с което Христос ходи по Земята 40 дни. Тези 40 дни, всъщност, са Неговия живот на Земята. Едно е това, което пое Земята като кръв и одухотворено до степен Човек-Дух физическо тяло, друго е фантомът, и трето това, с което Той се явява на апостолите. Тази разлика не е направена както трябва от Щайнер и затова Прокофиев неслучайно го приема като дар Божий. След това идва и втори дар Божий, когато той вижда, че медитацията на основополагащия камък има връзка с тялото на Възкресението и как в 19-те езотерични урока за първи окултен клас, се изминава пътя от съзнанието за Исус към съзнанието за Христос. Той говори също, че във вътрешността на Земята, където работи Първата йерархия богове, географски действа и злото, но са разделени от Полунощния час на битието. Злото и Първата йерархия богове действат във вътрешността на Земята, разделени само от Полунощния час на битието. В спомената статия Прокофиев говори, че в момента, когато е извършена Мистерията на Голгота, Полунощния час на битието слезе на Земята.

Какво представлява Полунощния час на битието? След смъртта, тези, който могат да се издигнат до него, до най-връхната точка във висшия Девакан ​​и сферата на бодхисатвите – тези дванадесет, един от които е Беинса Дуно, – са само посветените. Всички други починали хора достигат само до областта между Марс и Юпитер, където се е провела битката в космоса между правилно развитите и декласираните Сили. Този Полунощен час на битието слезе на Голгота, когато Христос се роди, а когато на Петдесятница слезе във всеки човешки Аз, Той свали Девакана долу. Когато умрем, минаваме през астралните светове или пъкъла, мъчим се там с продължителност една трета от земния си живот и стигаме сферата на Слънцето без карма, която остава в лунната сфера. След това преминаваме кой докъдето я докара през сферите на Марс и Юпитер, а на връщане си прибираме кармата от лунната сфера и идваме на Земята да си я плащаме. Така че след нашата смърт, изминаваме пътя нагоре към Мировата полунощ, и който се издигне дотам, съзерцава как деветте йерархии Богове, мировите същества на кармата и цялата духовност в космоса, твори и синхронизира кармата на космоса. Това е най-могъщото впечатление, което една душа може да има, ако изобщо някога стигнем дотам. Когато такава душа се върне обратно, тя неминуемо искат да прокара път на онова братство, което е видяла там, тук на Земята. Това се нарича Мирово пладне. Щайнер говори за космическия култ, който първоначално не е свързан с никакви земни отношения и се заключава в общата дейност на йерархиите, която съзерцавана от достатъчно напреднали човеци, може да се превърне от тях в стимул за прокарването на мировото братство, като отражение в социалната дейност на Земята. Това отражение се нарича Мирово пладне и то има две култови форми – сакраментален култ, който се изпълнява в християнските църкви и Християнската общност, и обратен култ, който се практикува в тайните общества, като розенкройцерите, например. Христос вместо да се оттегли и да заеме мястото си отдясно на Бога, свали Девакана, свали Своето царство долу в човека, заживя в човека и оттогава винаги е свързан с нас. Той измина обратния път, за разлика от човека, който след смъртта си изминава противоположния път. Това беше втора голяма жертва на Христос, че завинаги свърза Своето битие и Своята еволюция с нас. От нашата азова еволюция зависи, колко страдания ще изтърпи Той занапред.

Кои са помощниците на Христос? Един от тях безспорно е Каспар Хаузер. От страданието на Христос стана възможно изобщо да има възкресение и човечеството да има някакво бъдеще. Как Каспар Хаузер се намеси в това? В Евангелията има седем фрази, които Христос изрича на кръста. Може би най-вълнуващите три фрази са в Евангелието на Лука. Едната е „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“. Другата е „Отче! В твоите ръце предавам духа си!“.  И третата е адресирана към разкаялия се разбойник „истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“. Досещате ли се вече? На 31.01.2016 след края на лекцията „Свещеният импулс и вътрешното слънце“ в която стана дума за Лонгин, при мен дойде брат ми и ми каза: „Задавал ли си си въпроса, кой е добрият разбойник“. Отговорих му, че не съм, а той ми каза да го задам, пък да видим какъв ще е отговорът. Той зададе този въпрос, не аз.

Двамата разбойници са от двете страни на Христос и Той отговори на единия от тях. Под кръста са зяпачите, които казват: „други спаси, нека спаси и себе си, ако този е Христос, избраникът Божий“. Там са и войниците, които също Му се подиграват: „ако ти си Юдейският цар, спаси се сам“, на които по-рано, след разпъването, Христос казва: „Отче! прости им, защото не знаят какво правят“. Същото е казал Каспар Хаузер при смъртта си, когато е простил на всички. Разбойникът от лявата страна на Христос му каза, а всъщност чрез него Ариман каза: „Ако ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“ На него Христос не отговаря. От дясната Му страна на кръст виси другият разбойник, в който семето на вярата е останало живо. Христос се пада откъм лявата му страна. Затова когато Каспар Хаузер е бил много развълнуван, лявата страна на тялото му и особено кракът и ръката му са започвали силно да вибрират. Представяте ли си какво той е преживял в най-вълнуващия момент от цялото човешко развитие! Той се обръща към другия разбойник и казва: „та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? Ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил“. Това го има само в Евангелието на Лука, най-топлото от всички Евангелия. След това разкаялият се разбойник се обръща към Христос: „спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“ Христос му отговори – само на него, единственият човек, на когото говори от кръста: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“, което, по думите на Щайнер значи, че щом знае, че връзката с духовния свят съществува, днес той ще бъде с Него в рая, днес ще има връзка с Неговия фантом.

Представете си сега, защо Наполеон трябваше да бъде този, който трябваше да подготви пътя на Каспар Хаузер. Нека се пренесем в този най-вълнуващ миг, когато тримата са разпънати преди обед. Нарочно на кръста е имало заковани подпиралки за краката, за да продължат мъките им по-дълго. Понякога разпънатите са оставали по три дена на кръста. Понеже тялото на Христос е изтощено и изгорено от Духа, Христос умира в три часа следобед. Другите двама са още живи. Не знаем какво е тяхното престъпление, но самите думи  „Ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си“, показват, че те са съгрешили спрямо тогавашните закони. Още в 12 часа на обяд започва затъмнение, настава някаква тревога, защото Христос умира. В Евангелието на Йоан са фразите „Жаден съм“ и „Свърши се“, а при Марко и Матей е „Елой, елой, лама савахтани“. Кои фрази се срещат само в Евангелието на Лука? Христос отговаря единствено на човек, който виси на кръста! За каква ли индивидуалност става въпрос!? Откровението от сряда отговаря на този въпрос. Ще видим коя е тя в предишен живот и как са свързани преходите между Стар и Нов завет.

След като Христос издъхва и е настанал мрак по Земята, според юдейските обичаи не трябва на следващия ден, който е Пасха, да има останали висящи на кръста. Двамата разбойника са все още живи, Исус умира и Христос се ражда за Земята – казахме, че това е като нашето излизане от утробата на майката. Войници чупят пищялите на разпънатите, за да умрат по-бързо. Знаем, че пищялите на разбойниците са счупени, но според писанията „кост Негова няма да се строши“, защото Христос одухотвори и физическото тяло. Кръвта е одухотворена, но тя се създава в гръбначния стълб, както Прокофиев правилно отбелязва, създава се от костния мозък. Знаете, че когато костният мозък не работи правилно, се заболява от левкемия. Така че тук имаме одухотворяване на кръв и на кости и за да възкръсне фантомът в първоначалния си блясък, кост не трябваше да бъде чупена. След като Лонгин изпълнява световната си задача и пробожда Христос с копието си, текват кръв и вода. Това се случва по-късно, когато Йосиф Ариматейски е бил там, а двамата разбойника са все още живи. В момента, когато Йосиф Ариматейски идва и поема с чашата кръвта от намушкания от Лонгин Христос и слага началото на Грааловата мистерия, костите на краката на двамата разбойника са счупени. Тогава те са живи и разкаялият се разбойник вижда самото начало на Грааловата мистерия с будно съзнание. Дори Йоан, чието съзнание е високо в Девакана, където е сферата на бодхисатвите, в сферата на Провидението, не може да схване този физически факт, дори този, който е бъдещият Християн Розенкройц! Предполагам че и Дева София, която носи цялото познание за това, е била също с висше гностично съзнание в този момент. Дали това е вярно? Това е голям въпрос, който поставяме сега. Има едно ключово изречение, което се приписва на Щайнер, а именно, че този сред хората, който най-същностно е преживял страданията на Христос, е Християн Розенкройц. Щайнер е казал, че освен Християн Розенкройц, другият, който най-пряко и същностно е преживял страданията на Христос е Каспар Хаузер. Това е защото Йоан беше под кръста, а Каспар Хаузер беше закован на кръста до Христос и разговаря с Него.

Какво се случи? Защо това откровение дойде сега? Има една лекция на Радослав Радев от Пловдив, „Символът на космическия кръст“. Той я изнася на 5.05.2004 пред антропософи. Говори за кръста с дълбоко разбиране, въпреки че е толкова млад и без съмнение е специална душа. След лекцията, един от присъстващите казва: "Не си ли си мислил, че от двамата разбойници от двете страни на кръста, този, които е повярвал в Христос, можем да го приемем като представител на хората, които са свързани със светлите сили, а другият е прототип на тези, които няма да повярват в Христос, като представител на тъмните сили от Сатурн до Вулкан?“ По-късно, когато Радослав Радев качва лекцията си в интернет, казва, че тази реплика много му е харесала и затова я е включил в лекцията. Когато четях лекцията и стигнах до тази реплика от публиката, си помислих, че тук има нещо и това е живият момент! Радослав Радев е изнесъл тази лекция на 05.05.2004, а на 05.03.2016, дванадесет години по-късно, аз знаех кой е Каспар Хаузер. Отговорът трябваше да почака дванадесет години. Важното е да се задават правилните въпроси.

Лонгин, който по-късно стана Наполеон, си свърши работата. Разбойникът беше там на кръста, видя началото на Грааловата мистерия и затова той е трябвало да бъде опората на Грааловите мистерии в Южна Германия. Разбирате ли на какво е присъствал този човек, който е видял всичко с будно дневно съзнание, който също е бил разпнат и също е страдал, но преди да умре, е разпознал, че това е Христос!? Всичко, което Христос е изпитал и преживял, този, който по-късно беше Каспар Хаузер, го е видял от началото до края. Коя би могла да е тази индивидуалност? Вследствие на тази връзка с Христос, той е първият човек на Земята, който е преживял принципа „In Christo morimur". Той е праобразът на бъдещата добра раса, както другият разбойник – кой ли е той? – е праобраз на злата раса. Знаем, че в бъдеще ще има две раси. Първият е праобразът на тези, които ще намерят Христос и ще станат хората, облечени в бели дрехи, хората, за които се говори в Апокалипсиса на Йоан.

След като разбрах всичко това, в едно много интересно, както никога досега общение с жена ми, усетих, че има и още нещо. Не искам да споменавам подробности за механизма как това се случи, но беше много интересно и за пръв път става така. Знаете, че когато на конференцията „Душата на Европа“ през 2014 г. във Варна в лекцията „Скитиян“ разкрих пет индивидуалности, споменах и за тримата влъхви. Неслучайно и сега ги споменахме по повод на името Каспар. Щайнер разглежда само една от тези три личности и казва, че това е прероденият Питагор, представителят на мисленето. Прокофиев казва, че не е трудно да се досетим, че другите две индивидуалности бяха пророк Даниил, който е бил във вавилонски плен при Навуходоносор, и Кир Велики, който е освободил евреите от вавилонски плен, връща ги обратно в Обетованата земя и с негово съдействие се възстановява в по-малък мащаб Соломоновият храм – символ на старозаветния мироглед. Прокофиев казва, че Даниил и Кир Велики са другите двама влъхви. Когато изнасях лекция за Скитиан, казах, че той се е досетил за това, но дали е така? След като се задълбочих по-сериозно в нещата, се оказа, че предишното въплъщение на този разбойник и праобраз на добрата раса е Кир Велики. Кир Велики беше този, който направи възможно старозаветният промисъл да се изпълни. Той беше този, който се прероди в „добрия“ разбойник.Тук, разбира се, възниква въпросът, защо Кир Велики се е преродил като разбойник? Защото най-голямото добро се постига само чрез злото. Кир Велики мирно е завладял Вавилон и е освободил евреите, но любопитен е фактът, който и друг път съм споменавал, че кой знае по какъв Божий промисъл, той е убит от предводителката на българите-кимерийци, Тамирис. Индивидуалността на Кир Велики, която играе възлова роля в тази драма, беше разбойникът, който по-късно се въплъти като Каспар Хаузер.

Тук виждаме фундаменталното разделение на човечеството, което Радослав Радев много добре е представил в лекцията си, като отначало сме в единство, след това се разделяме на добри и зли, а след това отново ще трябва да станем в единство. Задачата на тази индивидуалност е, че винаги трябва да има връщане към промисъла, и като Кир Велики, и като разбойника, и като Каспар Хаузер. Възможно е да има и негови междинни християнски въплъщения. След като най-великите личности на човечеството преминават през инкарнации, той също преминава през такива. Предполагам, че много думи, приписвани на Щайнер, са като многобройните легенди, които циркулират из Бялото братство и се приписват на Учителя. Човек трябва да разбира от антропософия, за да може да отсее кое е казано от Беинса Дуно и кое не.

За тази лекция, която наистина подготвих с голямо желание, допринесоха Евгени (брат ми), Рада (жена ми), Стела, която искаше да говоря за Голгота и Радослав Радев, с лекцията, която той може и да е забравил, но аз не забравям. Връзката на Наполеон, която обсъдихме, води до Голгота, защото Лонгин пробожда Исус след смъртта му и ръководи онези, които чупят пищялите на разпнатите, като така влиза в кармична връзка с онези, чиито кости са счупени. Затова Наполеон е трябвало да създаде условия за появата на Каспар Хаузер и така да си изплати и кармата към него. Но той успя само на външен план, а забрави за духовните условия. Надявам се, сега отново въплътеният Наполеон да си спомни мисията си и този път да направи правилния избор.

Благодаря ви за вниманието. Може би останаха неспоменати много детайли. Искам да отправя специални благодарности към Петер Традовски за книгата му за Каспар Хаузер, от която взех информацията и на която е посветил голяма част от живота си, за да може да отбере същественото от многобройните сведения за него, без да може да стигне до разрешаването на загадката. Неслучайно отговорът ми беше даден още в началото на месеца, за да мога добре да се подготвя. Бях сам и го приех доста емоционално – голям рев падна, защото бяхме само аз и духовния свят. Беше една много хубава ситуация. Надявам се, този материал по някакъв начин да достигне до Петер Традовски за да бъдат ознаменувани и неговите усилия. Без да го познавам, имам към него най-добри чувства, които са и във връзка с неговото отношение към Юдит фон Хале. Благодаря ви отново за вниманието. 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1309