mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / КАСПАР ХАУЗЕР И МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА

КАСПАР ХАУЗЕР И МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА
21.03.18 07:38
Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 27.03.2016 във Варна Текстът е свален и обработен от видеофайл и не е прегледан от лектора
 Молитва преди началото на лекцията: Господи Исусе Христе, благодарим Ти за великата жертва, с която ни даде възможност да станем йерархията на Свободата и Любовта. Амин!

                Христос Воскресе!(отговор от публиката: Воистина Воскресе!) Днешната ни тема „Каспар Хаузер и Мистерията на Голгота“ като по поръчка идва в най-великия ден не само в годината, а изобщо в цялата сътворена творба. Тъй като вече повече хора гледат записите на лекциите, ще поясня накратко защо днес е Великден, а не на 1.5.2016, когато ще го чества Православната църква. В определянето на датата на Великден всяка година участват и деветте йерархии Богове – от Ангели до Серафими и тази дата може да се прочете на небето. Пролетната точка на равноденствието изгрява все още в знака Риби на 21.03. Това е зодиакалната, звездна сфера на действие на първата йерархия Богове – Престоли, Херувими и Серафими. Следващият фактор е първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което представлява сферата на действие на третата йерархия Богове – Ангели, Архангели и Архаи. Накрая е неделята след пълнолунието, която е днес и е Великден, и представлява сферата на действие на втората йерархия Богове или тройката на Сина – Елохими, Сили и Господства. Така че всяка година, не според католическата или православната църква, а според езотеричната християнска традиция, която е добре известна във висшия клир на католическата църква, се определя датата на Великден. Със Своята жертва Христос промени не само правилата на Земята и душевното устройство на човека, но повдигна и всички йерархии Богове за да могат да изпълняват нов вид дейности в Божията творба. От тази жертва резултат има не само на Земята, а в цялата творба и няма как иначе да бъде, при положение, че беше променено отношението между трите ипостаса в Троицата – Свети Дух, Син и Отец. Промяната в отношенията между трите ипостаса, води до промяна във всички сетивни и свръхсетивни нива на битието, които посветените познават. Още един път „Христос Воскресе“! Можем да се поздравяваме така не само до Възнесение или Петдесятница, а както е правил свети Серафим Саровски – през цялата година. В самия факт на Възкресението се съдържа гаранцията, че ще има бъдещ духовен Юпитер, Венера и Вулкан, а също и бъдещ цикъл на сътворението. Това е фокусната точка изобщо на трите цикъла –  на Отец, на Сина и бъдещия, на Светия Дух. Затова с удоволствие работих по тази тема. След като предния път приключихме с темата, дойде Стела Рускова и ми каза: „Направи тема за Голгота“. Отговорих, че не правя теми по поръчка и ще видя какво ще се появи докъм 10-то – 12-то число на месеца, а тя каза: „Ти не знаеш, откъде какво може да ти дойде“. Буквално след ден-два бях решил каква тема ще правя и след още ден-два дойде откровението, което придаде целия смисъл на тази лекция. Откровенията са общо три през този месец, абсолютно са вписани в лекцията и ще бъдат оповестени след около 2-3 часа. Темата ни наистина е много богата. След края на предишната лекция, казах на брат ми, че смятам да се потопя в живота на Каспар Хаузер и да видя какво ще излезе оттам. А това, което излезе е много вълнуващо и то ще ни отведе до, може би, най-вълнуващия миг в цялата човешка история. Предишната лекция започнах със съобщението, което е предадено от граф Полцер-Ходиц като думи, казани от Щайнер на 3.03.1925 г. или по-малко от месец, преди да си замине от този свят. Заръката на Щайнер към антропософите за трите задачи, които трябва занапред да разрешат – разкриване на тайните на двамата Йоановци, на Димитрий и на Каспар Хаузер, – я бях намерил в книгата на Прокофиев, която доста от вас може би вече са чели, –  „Духовните извори на Източна Европа и бъдещите Мистерии на Светия Граал“. Когато в книгата Прокофиев говори за Димитрий, той споменава за заръката на Щайнер, изпълнението на която има важно значение за бъдещето. След като намерих оригинала, видях, че Прокофиев представя заръката малко по-различно. Ще прочета точните думи на Щайнер, предадени от граф Лудвиг Полцер-Ходиц: „После ние говорихме за стремежите на римските и западните ложи и господин Докторът (Р.Щайнер), с най-голяма сериозност подчерта, че е нужно да се решат три задачи, резултатите от които имат особена важност за бъдещето – въпросът за двамата Йоановци (Йоан Кръстител и Йоан Евангелист), второ, кой е бил Лъжедимитрий, и трето, откъде е дошъл Каспар Хаузер… При всичките въпроси от особена важност е погледът да бъде насочен не към смъртта, а към раждането – откъде са дошли те и с какви задачи. Тази индивидуалност, която се е криела зад образа на Каспар Хаузер е същество, което от самото начало е действало по инспириращ начин във връзка с розенкройцерството и след това, на 29.09.1812г. се е въплътила като син на баденския велик херцог Карл и неговата съпруга Стефани Богарне. Той е имал важна мисия за езотеричното християнство“. Следва нещо, което, на пръв поглед, изглежда противоположно на предните думи. „Напълно несъществено е кой е бил Лъжедимитрий, кой е бил Каспар Хаузер, понеже такава постановка на въпроса ни отдалечава от действителните събития. Важно е не кой е бил Лъжедимитрий и не кой е бил Каспар Хаузер, а какво се е замисляло чрез тях. Нас трябва да ни интересува това, което се е замисляло чрез тях, защото при такъв поглед, ще можем да намерим ключа към разбирането на много трудности.“ При буквален прочит на тези думи, се вижда, че контекстът, в който се е провел разговорът между граф Полцер-Ходиц и Рудолф Щайнер е бил за западните окултни ложи и йезуитите. В тази връзка Щайнер съобщава кой е Каспар Хаузер, кога е роден и на кого е син. Тогава говори и за трите задачи, като подчертава въпроса за Лъжедимитрий, а не за Димитрий. В книгата си Прокофиев цитира думите на Полцер-Ходиц, като заменя Лъжедимитрий с Димитрий и казва, че тук в никакъв случай не може да става дума за Лъжедимитрий, който е бил послушно оръдие в ръцете на йезуитите и за когото външноисторически е известно доста много. Затова по-нататък Прокофиев продължава разсъжденията си в посока Димитрий и какви задачи, евентуално, е трябвало да бъдат решени чрез него в руския народ, а именно, преход към разсъдъчна душа в пета културна епоха, защото този народ по онова време е бил на ниво сетивна душа, за разлика от другите народи, които са били на степен разсъдъчна душа и е трябвало да преминават към съзнателна душа. Но и последният руски мужик е имал след 15 век вградена в себе си космическата интелигентност и се е различавал качествено в душевното си устройство от това, което е било в трета културна епоха. Когато днес казваме за някого, че е на ниво разсъдъчна или сетивна душа, трябва да имаме предвид, че той има вградена в себе си космическа интелигентност. И в папуаса космическата интелигентност е вградена. Съвсем друг е въпросът дали той я проявява и как се развива според кармическата си равносметка. Когато говорим какви и на какво ниво са хората, трябва да имаме предвид, че промяната в душевното устройство на всички е станала, а съвсем друго е как и в какъв ритъм се проявява в индивидуален, народностен или расов аспект. Защо казвам тези неща? Защото руският народ трябваше да преминава към разсъдъчна душа и без съмнение, Димитрий е трябвало да реши по някакъв начин този въпрос. Самият Лъжедимитрий е бил подготвян от йезуитите, които са съществували в 16 век вече като орден, чрез окултните им методи на посвещение във волята, които са осветлени от Щайнер през 1911 г. На това дете му е било внушавано, че то е Димитрий и когато след екзекуцията на последния Рюриков наследник – истинския Димитрий, е дошъл моментът, той е влязъл в Русия и е трябвало католицизмът под формата на йезуитизъм да навлезе в този народ, в който се крие огромен духовен потенциал за бъдещето и е трябвало да бъде впрегнат за целите на римския йезуитизъм. Лъжедимитрий се е оказал измамения измамник. Той изначално е бил измамен кой е, а след това е отишъл да мами останалите. Съдбата му е трагична, той загива, а развитието на руския народ продължава в дълбоко погрешна посока към империализъм, милитаризъм и т.н., като и до ден днешен това е курсът, който беше поет след преждевременната смърт на това дете. Откровението, което дойде към средата на месеца, потвърждава това, което казах на предишната лекция и съм казвал и по-преди, а то е, че родът Рюрикови, който даде държавността и организира руския народ, е от българите-кимерийци. Откровението гласеше следното нещо: с убийството на Димитрий беше прекъсната връзката на руския народ с българския им корен. Това са буквалните думи от духовния свят. Те потвърждават, че с убийството на това дете беше ликвидиран Рюриковият род и когато след това дойдоха Романови, те са с много далечна и евентуална българска връзка. Истинският корен беше прекъснат. Първо казах тези неща, а след това ми бяха потвърдени от духовния свят. Но в каква връзка е всичко това? Когато се сблъска с окултната история на руския народ и Русия – а тя предвид бъдещето, а и сегашното време, представлява огромен интерес, – всеки антропософ се опира на думите на Щайнер, че от Скандинавието са дошли нормани или в по-широк смисъл германството, като носител на азов импулс, за да вкара този импулс в руснаците и да им организира държавно-правовия живот. Не са никакви нормани, а автентичните носители на азовия импулс, българите. Прокофиев също тръгва по тази писта и когато търси духовните извори на своя народ, по никакъв начин не е достигнал до това, че тук може да бъде скрита съществената намеса на българите. Всичко от времето на Борис нататък им е дадено от българите. С идването на Рюрикови малко по-рано, цялата им история се развива паралелно с историята на нашата Дунавска България, която е една от поредните Българии, но основана на автентичното място. Днес из интернет много се говори за българската мистерия, но на ровещите се там ще кажа, че нито един от тези, които говорят по темата, не разбира от истинско езотерично християнство и истинските корени на българите биват замъглявани. Чрез тях действа Ариман. Няма да конкретизирам имена – нека хората сами се досещат за какво става въпрос когато толкова масово взе да се говори за богомилите и какво се прокарва чрез това. Тези хора не разбират нито богомилството, нито християнството.

                Защо Прокофиев постъпи така и това негова грешка ли е? Без никакво съмнение, въпросът, кой е Димитрий, коя е тази индивидуалност, чий дух се преражда в него, остава. Днес ще се занимаем с въпроса за Каспар Хаузер, а що се отнася до подмяната, която прави Прокофиев, ще кажа, че на него само можем да му благодарим за всичко, което е направил в областта на христологията и духовните йерархии, защото той е най-навътре по този въпрос от антропософите, но някои неща трябва да се казват. Една руска антропософка си е направила труда да провери в книгите на Прокофиев – всеки, който ги е чел, знае, че винаги отзад има много голям указател с използвани произведения на Щайнер – и е забелязала, че на определени места той променя смисъла на казаното от Щайнер, за да докаже дадена своя теза. Видни антропософи са направили забележка на Прокофиев, че използва много голям указател в книгите си. А скритият подтекст в тези указатели е, че антропософите на Запад нямат много голям духовен потенциал и не могат да обхванат този „космос от мисли“, както се изрази на конференцията в „Св.св. Константин и Елена“ Сейа Цимерман за това, което Прокофиев владееше. За да не изглеждат смешни спрямо този потенциал, те са го помолили да съкрати указателя – който е чел „Духовните извори на Източна Европа и бъдещите Мистерии на Светия Граал“ знае, че бележките под линия са едва ли не ¼ от книгата и човек може да е впечатлен дори ако чете само тях. В по-късните си произведения, доколкото знам, той силно е съкратил указателя. Истинската причина да го накарат да не се мъчи с този голям указател, обаче, е, че тези хора нямат духовен потенциал за Антропософия. Трябваше да се появят Бондарев и Прокофиев от Русия, за да демонстрират какво означава истински духовен потенциал. Който има духовен потенциал само може да се радва и да бъде благодарен за всичко, което е направил този човек. За мен леките манипулации са своеобразен творчески подход към наследството на Щайнер. Защо казвам това? Знаете, че на всяка книга от Щайнер, съдържаща негови лекции, а не специално писана като книга, винаги стои уговорката, че лекциите са по записки, непрегледани от автора. Съществува вероятност нещо да не е предадено точно така, както Щайнер го е казал, а това може да тласне човек в неговите търсения в много погрешна посока. Така че, донякъде, това е, така да се каже, оневиняващо Прокофиев обстоятелство. Едно друго много интересно твърдение на Прокофиев, което беше опровергано по удивителен начин в сряда през тази седмица, ще бъде съобщено в края на лекцията, защото там му е мястото. Но да се върнем на въпроса за Каспар Хаузер.

                На 26.05.1828 г. на Петдесятница, на една улица в Нюрнберг – това е град в Бавария, в Югоизточна Германия, – неслучайно там, се появява един юноша на 15-16-годишна възраст. Имал е вид на децата, които днес наричаме аутисти и едвам е стоял на краката си. Той се е появил сякаш от нищото и никой не е знаел откъде идва. Първите двама, които го срещат, са двама обущари. Те се опитват да подхванат някакъв разговор с него, но виждат, че няма как да се получи, защото юношата владее крайно ограничен брой думи, които не позволяват провеждането на нормален разговор. Виждат, че в ръцете си носи някаква бележка, в която бива препоръчван на капитан фон Весениг, началник на кавалерийски полк, и тръгват да го водят при него. Отиват към конюшнята, където смятат, че е капитанът, там предложили на момчето месо и бира, но то с отвращение отказало. След като му дали хляб и вода, с охота ги приел и след това легнало в сеното и дълбоко заспало. Откъде се е появил този юноша, след като на гроба му пише: „Тук лежи Каспар Хаузер, загадка на своето време с неизвестна поява и тайнствена смърт. 1833 г.“ Вижда се, че смъртта му е настъпила едва 5 години след появата му. През тези 5 години е трябвало да се случи нещо изключително важно. Рудолф Щайнер посочва, че без никакво съмнение, е важно кой е Каспар Хаузер и днес тази близо 200-годишна загадка, която е занимавала както антропософите, така и широк спектър от всякакви други хора, ще бъде разкрита. Разкриването е в доста неочаквана посока, защото търсещите са били подведени от едни думи, които се приписват на Щайнер, че Каспар Хаузер никога не се е инкарнирал от времето на Атлантида. След като най-великите индивидуалности на света се инкарнират непрекъснато, коя би трябвало да е тази личност, която никога не се е инкарнирала? Ще видим дали наистина е така. Самият Щайнер посочва сведения, които са известни отпреди, че това момче се ражда в рода на баденските херцози и е престолонаследник на великия баденски херцог Карл Лудвиг Фридрих и съпругата му Стефани Богарне, осиновена дъщеря на Наполеон Бонапарт. Оттук започва удивителната връзка между Каспар Хаузер и Наполеон, която също ще бъде изяснена в истинската и светлина на финала на лекцията. Неслучайно по време на войните, които води, Наполеон създава Баденското херцогство и омъжва Стефани за великия херцог на Баден Карл. От този брак, на деня на Михаил – 29.09.1812 г. се ражда това дете. Засега ще кажа само донякъде защо името на Наполеон е замесено тук. Наполеон е имал задача да създаде външните условия за мисията, която щеше да изпълнява Каспар Хаузер и да създаде едни вътрешни условия, за да може това да се случи. Във втора лекция на GA 185 “Историческа симптоматология“ Щайнер се изказва много интересно за Наполеон. Той казва, че се е опитвал да открие душата на Наполеон в странстванията и след смъртта, но не я е открил и видимо нея изобщо я няма. В 18 век, когато е имало революции, душата на Наполеон сякаш е била в духовния свят и си е търсела тяло, но не е можела да го намери и е действала безтелесно сред революционерите долу. И изведнъж към тази душа отвън се е приближило едно тяло, което не е можело да си намери душа. Това е голяма загадка, която тепърва ще видим дали ще можем да я разгадаем, защото не съм полагал усилия в това направление. В случая на Наполеон сякаш душата не е работила по създаването на тялото. Знаем, че в духовния свят човек си създава тялото с помощта на духовните йерархии и постепенно става стиковка на тяло с душа, като около 3 седмици след зачатието, душата започва да работи върху ембриона. Свързването между душа и тяло го има още в духовния свят, а след това тази връзка започва да се овеществява, като Азът и душата формират бъдещото си тяло според кармическата равносметка. Накрая от утробата на майката излиза оформеното според тази кармическа равносметка тяло и започва да расте. За Наполеон сякаш е нямало тяло и изведнъж се е появило такова, което, обаче, е било като изразител на целия хаос, съществуващ по онова време и той започва да действа като тяло, което сякаш няма душа, за разлика от Френската революция, която пак по думите на Щайнер, е изцяло душа без тяло. Без значение, че французите я честват като национален празник, Френската революция е абсолютно немотивиран акт и всичко, което след това Франция правеше в 19 век са все такива немотивирани актове. Наполеон също тръгна в тази плоскост, не изпълни мисията си и извърши също такива немотивирани актове. Какво означава това? Какво, например, трябваше да направи Наполеон и какво не направи и защо има толкова здрава връзка с Каспар Хаузер? Засега мога да кажа следното: в края на 16 век се провежда изключително важната конференция, на която Християн Розенкройц събира най-великите учители на човечеството. На нея присъстват и свръхсетивни същества, които повече не се инкарнират, като Гаутама Буда. На конференцията се е решавало, как да се избегне разделянето в пета културна епоха на хората на две големи групи – практици и мистици, защото с вграждането на космическата интелигентност в нас и намесата на ариманическите същества, преди да е настъпила новата епоха на Михаил, хората щяха да преминат през инкарнации, които щяха да ги превърнат или в строги практици без никакъв духовен живот, или в отвеяни мистици без всякаква практичност. Розенкройцерството изисква съчетаване и на двете – могъща духовност и здраво стъпване по Земята. Който залита само в духовността без да съчетава това със здрава работа, и то свързана с физически усилия, рискува да загуби почва под краката си. Основна причина за опасността от разделяне на хората на тези две групи  беше това, че когато душите на хората след смъртта започнат да се издигат нагоре към полунощния час на битието – разбира се, която душа достигне дотам, но все пак до областта между Марс и Юпитер достигат всички – и започне обратното връщане надолу, се минава през сферата на Марс. Тогава на астрален план в тази сфера са бушували войни. Щайнер казва, че ситуацията на Марс е наподобявала ситуацията на Земята преди Мистерията на Голгота, когато хората са били изгубили връзка с духовния свят, нямало е издигане на Аза и осъзнаване след смъртта, което е превръщало смъртта в огромна трагедия, изразена в прочутите думи на духа на мъртвия Ахил към Одисей. Преминавайки през сферата на този войнствен Марс, хората долу щяха да търпят лошите последици от това преминаване. Затова Християн Розенкройц изпраща приятеля и ученика си Гаутама Буда на Марс, където той извършва подобна на Христовата жертва, но на астрален план. Представете си колко могъщ е Християн Розенкройц, щом един бодхисатва, който е завършил развитието си и се е издигнал до чин Буда, му е ученик! Досегът с Христос долу на Земята в Поврата на времената има фундаментално значение за бъдещото развитие на една индивидуалност. Гаутама Буда извършва своята жертва и ситуацията на Марс бива подобрена, като се избягва бъдещото разделяне на хората на крайни практици и мистици, а се създават предпоставки, при слизането си на Земята те да имат душевна предразположеност за розенкройцерството, което беше спасителното окултно течение в пета културна епоха и вече беше се родило в лоното на богомилството. След смъртта в предишната си инкарнация, душата на Наполеон е преминала и поела от влиянията на вече облагородената сфера на Марс. Когато слезе на Земята, той е имал задачата, при обстановката в Германия и особено в Южна Германия, създадена от Гьоте, Шилер, Хердер, Фихте, Шелинг и останалите като подготовка за новата Михаилова епоха, да подготви външните условия за инкарнацията на Каспар Хаузер и да съдейства за мирното обединение на европейските християнски народи. Наполеон по външен начин изпълни задачата си като осинови Стефани, омъжи я за Карл и стана възможно да се роди детето, но не изпълни другата задача и тръгна напред с Марс, с меча, и знаем какъв беше краят му. Той забрави за своята мисия. Тази мисия беше във връзка с преминаването от марсовото към меркуриевото начало. Знаем, че Земният еон е единственият, който се дели на две половини – марсова и меркуриева. Меркурий се символизира с живака. На земен план живакът се появи от силите на Меркурий в средата на Атлантида, когато е средата не само на Земния еон, а и на целия цикъл Сатурн – Вулкан. Тогава металът живак се появи като етерно образувание на Земята, за да може да се свърже с Христос, Който нахлуваше вече в земните сфери и щеше да обхване със Своя Дух-Живот етерната сфера на Земята. Чрез метала живак, хората постепенно щяха да се свързват с етерните въздействия на Христос в етерната аура на Земята и да се подготвят за бъдещата Му поява на земен план и всичко следващо. Живакът е единственият течен метал, който когато се пръсне, в частиците му има естествена склонност да се приберат обратно в цялото. Той има една пластичност, която действа интегриращо. В марсовата половина на Земния еон ние се отдалечавахме от Бога и се индивидуализирахме, а в меркуриевата половина, по подобие на живака трябва да се интегрираме обратно към духовния свят. Това е една добра имагинация за същността на живака. Щайнер казва, че колкото повече в бъдеще хората ще стават духовни, толкова повече живакът ще се втвърдява и постепенно ще става твърд метал. Сега е течен и отровен за нас метал, защото хората се откъснаха от Бога и работят с нисшия си Аз на Земята, който смятат за истински Аз. Това не е Азът, това е имитацията на Аза. Вече е време да се преминава към меркуриевото начало. Именно Наполеон трябваше да създаде тази обстановка, тази среда, в която меркуриевото да започне да действа с началото на Михаиловата епоха и Гьотевият дух, който изключително е плашел западните окултни ложи, да може да даде своите плодове. Но атмосферата на Европа е останала неподготвена за идването на Каспар Хаузер. Защо сега ни се дават тези инкарнационни откровения, които са били толкова скрити, че са от най-големите тайни? Щайнер можа да говори за кармичните вериги едва след Коледното събрание, когато тъмните сили е трябвало да замлъкнат. Дотогава не му е било позволявано да говори за това. Щайнер трябваше да излъчи импулс, за да бъде разрешено да се говори за най-големите тайни. Той освети хора, свързани основно с Михаиловия поток, но не и индивидуалности, с малки изключения, свързани с Поврата на времената. Сякаш това не му е било разрешавано и е било затворено за него. Той казва, че е търсил душата на Наполеон, но никъде не е успял да я открие. А душата му си я има, в момента Наполеон е инкарниран и ще слуша тази лекция. Защо сега става възможно да се разкриват индивидуалностите от Поврата на времената, които са от най-скритите индивидуалности? Какво е излъчено, за да стане възможно това? Беше ли излъчен Свещеният импулс, за да стане възможно това? Нека всеки сам да си отговори.

                Наполеон не свърши работата за подготовка за навлизане на меркуриевото начало, а даде превес на национализма. Той прокара пътя на национализма в съвременен смисъл, а това еманира в национализма на Удроу Уилсън с неговите 14 точки, в които уж всички народи имат право на самоопределение и свобода, но скритата идея е, че трябва да развиват американския начин на живот. Това тръгна от Наполеон и затова той се провали в духовната част на своята задача. Но така активира йезуитите и западните окултни ложи, че по думите на Щайнер, от 1802 г. на ниво висше ръководство те вече действат заедно срещу Христос и срещу интересите на човечеството. С действията си Наполеон подкопаваше плановете им, затова те побързаха да се обединят и така той несъзнателно стана причина за формирането на тази страшна напаст и всички креации на злото след това, са все с произход от този противоестествен луциферическо-ариманически брак. За силата на този брак и за окултните възможности на тези хора, които оттогава са нараснали неимоверно много, можем да съдим от следния факт. Дайте си сметка, че за индивидуалността на Каспар Хаузер те са знаели кой ще се роди, кога ще се роди и къде ще се роди. Тези хора знаят кой предстои да се инкарнира и каква опасност за тях идва с това. Затова са взели мерки да похитят това дете, да го поставят в окултен плен и да проведат изключително отвратителния експеримент с него. Какво, всъщност са направили?

                След като в Карлсруе, в замъка на Карл и Стефани се ражда детето, две седмици то си е у дома. След това е похитено и подменено от конкурентния род на Церингите и по-конкретно от графиня фон Хохберг. Най-вероятно тя е физическият изпълнител на подмяната. В началото детето е било в изолация, но е оставено да се развива нормално до началото на периода, в който започва да развива спомени. Какво означава нормално развитие за едно дете? През първата година трябва да се изправи, през втората трябва да започне да развива говор, а през третата година трябва да започне да развива мислене и памет. Когато започва да се развива паметта, детето е станало опасно за похитителите си. Възниква въпросът защо веднага не е било убито? Ако е зависело от графиня Хохберг, това вероятно е щяло да се случи, защото синът и Леополд е щял да наследи управлението на страната, което се е случило през 1830 г. Стефани Богарне ражда общо 5 деца – 3 момичета и 2 момчета. Тронът се е наследявал само по мъжка линия. Детето, с което е подменен Каспар Хаузер е умъртвено, брат му Александър също умира по неясни причини още в първата си година. Още три други момчета, които могат да са конкуренти за престола също умират при странни обстоятелства. Така след смъртта на бащата на Каспар Хаузер, Леополд поема управлението на страната.

                Когато Каспар Хаузер започва да проявява наченки на памет и Азът започва да овладява тялото на детето, то бива преместено в подземна клетка и оставено само на хляб и вода до 15-годишната му възраст. Тъмнината и изолираността не позволяват да развие чувство за време и пространство. Не може да говори, защото не контактува с никого. Един надзирател му е оставял храната и е почиствал клетката докато спи. Едно малко дете се учи да говори чрез възпитание и научава всичко от обкръжението си, а Каспар Хаузер е бил оставен в едно междинно състояние на Аза, когато не е инкарниран напълно и не може да овладее и изгради тялото си. Месец-два преди да бъде освободен от клетката, той бива научен на около 40 думи от надзирателя си и да пише името си. Овладява донякъде и изправения стоеж и на Петдесятница 1826 г. бива оставен на улица в Нюрнберг. Стигнахме дотам, когато той спи в сламата в конюшнята. Едвам са го събудили вечерта, когато капитанът се появил и момчето по детски е възхитено от униформата му и започва да я опипва. Отново се мъчат да го разпитат кой е и откъде е, но с ограничения брой думи, които владее, никакъв смислен разговор не може да се получи. Там написва на един лист името „Каспар Хаузер“ и с това име става известен на света. Защо точно това име? Тези, които са замислили пъкления план, са предвидили всичко, с изключение на намесата на провидението. Майката на момчето е искала то да се нарича Гаспар, а тези, които са го отвлекли са го нарекли Каспар. Никога в династическите родове не е имало владетел с името Каспар и целта е била, със степента на развитие, на която изкуствено е било задържано, да се изгуби сред слугите и конярите, да си изживее незабелязано живота и да си отиде също така незабелязано. А защо не са го убили веднага и са поели допълнителни рискове? Графиня Хохберг е била само външният изпълнител и не е била посветена в тайния план. От ложите много добре са знаели, че ако едно дете го убият още докато е малко, скоро то пак ще се прероди и отново трябва да се полагат усилия за парирането му. Затова са подходили така, че това момче да изживее живота си напълно несъзнателно за това кой е и каква мисия е трябвало да изпълни. Името Каспар ни насочва към единия от тримата влъхви, които идват да се поклонят на своя учител Заратустра, който се е родил като Исус от Евангелието на Матей. Единият от тях е бял, другият е представител на жълтата раса, а третият на черната раса. Белият олицетворява мисленето, жълтият чувството и черният волята. Каспар е черният влъхва, който представлява волята, а волята е свързана с бъдещето. Давайки му това име, ложите са закодирали в него, че ако това момче е трябвало да изпълни мисията си, в нея е щяло да има заложено нещо за бъдещето. А наистина това е било заложено като мисия в момчето. А Хаузер идва от немското „дом“. „Дом Баден“ се нарича клонката от Церингите, която е трябвало да даде престолонаследника. Това „Хаузер“, което значи дом или хижа, ни отправя към планината Тавор, където Христос е качил Петър, Йоан и Яков и където е Преображението Му. Тогава Петър казва: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш да направим тук три шатри…“. Името ни отвежда по към това, което трябва да се извърши на земен план, а второто име към духовния план и божието царство. И двете направления е трябвало да бъдат прекъснати. Възстановяването на връзката на човечеството с духовния свят по правомерния начин чрез Каспар Хаузер е трябвало да бъде предотвратено.

                Да видим как се развиват нещата по-нататък, защото трябва да вникнем в историята на удивителния му живот и накрая да изведем онова, което дава обяснение на цялата картина, над която са разсъждавали толкова много хора през всичките тези години. След като в полицейския участък не са постигнали нищо, го затварят в килия в затвора. Там като надзирател виждаме първият от седемте човека, които провидението изпраща в помощ на Каспар Хаузер и в известен смисъл объркват плановете на тъмните ложи. Надзирателят Хилтел се оказва човек с богат житейски опит, който за съвсем кратко време е можел да прецени човека, който стои пред него. Той още е имал по-изострената чувствителност, която доста хора са притежавали преди 200 години, а да не говорим за времето на Гьоте. Ненапразно Щайнер казва, че ако Гьоте със своята душевност и чувствителност е живеел по неговото време, е нямало да може да издържи на тогавашния живот, а още по-малко на днешния живот. Надзирателят е бил много впечатлен от душевността на това момче и веднага е разбрал, че от него бликат любов, доброта, милосърдие и състрадание, за каквито апостол Павел говори в посланието си към коринтяни. Прибира го у тях, където с жена си го изкъпват и разбират, че момчето няма понятие от различията в половете. Хилтел дотолкова е повлиян от най-чистите си първи впечатления, че до края на живота си остава защитник на Каспар Хаузер от цялата помия, която ложите са се опитали да хвърлят върху него след смъртта му. Той никога е нямало да го пусне и от дома си, ако сам не е имал 8 деца. Каспар Хаузер е настанен в стаичка в една стара стражева кула и веднага асоциацията ми е със стаичката на сляпата пророчица Стойна Преподобна в църквата „Свети Георги“ в с.Златолист, където тя е настанена, понеже също, но по различен начин е физически непълноценна и където, без да правя никакви спекулации, умира точно 100 години след убийството на „детето на Европа“, както са нарекли бързо добилия популярност младеж. В кулата са ходели много хора да видят Каспар Хаузер, но са ходели при него като при екзотичен екземпляр, защото сетивата му, като възприемателни способности са били толкова различни от нашите, че са удивявали всички. Виждал е на тъмно и на много далеч, чувал е неща, недостъпни за останалите, усещал е негативните емоции на някой, който е бил много отдалечен. Тези сетива предполагат, че той е имал връзка с Христовия фантом. Такива сетива, например, има стигматичката Юдит фон Хале. От друга страна Щайнер уж бил казал, че не се е прераждал от времето на Атлантида, а връзка с Христовия импулс може да се изгради само на земен план и то при идването Му на Земята или след това. Междувременно момчето е прегледано от втория, изпратен от провидението човек – докторът на нюрнбергския градски съд, доктор Прой, който, на базата на своя опит и физиологичните промени в тялото констатира, че този човек не е нито луд, нито тъп, нито измамник, а явно е бил лишен от всякакво човешко и обществено възпитание и е бил държан затворен на място без дневна светлина. Заключенията му са потвърдени и от друг лекар, който също е констатирал, че Каспар Хаузер не е измамник. Третият човек, когото съдбата изпраща на Каспар Хаузер е бургомистърът Биндер. Като началник на полицията, той лично провежда разпит и е безкрайно впечатлен и удивен от момчето. Всеки разпит е завършвал с нещо като днешните полицейски сводки, където накратко се описва случая. Но обявлението, което Биндер е публикувал след разпита, няма нищо общо с полицейския стил. То е дълго, прочувствено и съдържа цялото отношение, което Биндер е получил и по-никакъв начин не е искал да го скрие. Благодарение на това обявление, Каспар Хаузер става известен в цяла Германия и Европа. Ще ви цитирам само края му: „Общината, приела го в своето лоно, го обича и гледа на него като изпратен от провидението залог на любовта“. Как се пише в полицейска сводка подобно нещо?!

                След това се появява двадесет и осем годишният професор Георг Фридрих Даумер, който му става като приемен баща, взема го в своя дом, където Каспар Хаузер остава доста време. Даумер започва да го обучава на четене, писане и смятане и колкото повече момчето усвоява интелектуалните знания, толкова повече започват да изчезват свръхестествените му способности. Две неща особено са поразили момчето и след тях сякаш детството му е приключило. Първото е било азбуката, а второто дърветата, за които е разбрал, че не са направени от хората, а са пораснали от семенца. С огромна страст и любознателност той започва да наваксва всичко, което е изпуснал. А за Даумер Щайнер казва, че е последният розенкройцер. От друга страна, в това, което точно ви прочетох в началото, казва, че индивидуалността, която стои зад Каспар Хаузер е действала по инспириращ начин от самото начало на розенкройцерството. Тук имаме своеобразна среща на началото и края на розенкройцерите. Нека си припомним началото на розенкройцерството и как мистерията около него се свързва с всичко това. Знаем, че това начало не е от 14 век, когато Християн Розенкройц отново се инкарнира и от него тръгва розенкройцерството, а от мистерията, която след 1250 година стана в Арбанаси. Това се случва в рамките на богомилството, когато 7 носители на мъдростта на седемте атлантски раси, четирима носители на мъдростта на четирите следатлантски културни епохи и един, който е имал отношение към бъдещата пета културна епоха, вливат мъдростта си в дете, което е прероденият Йоан Богослов и е специално подготвено. След това цялата тази мъдрост, трансформирана от Христос, започва да излиза от детето и по имагинативен начин бива после предавана на човечеството, като плод на тази мъдрост, са , например, тайните картини и символи на розенкройцерите. Това е началото на розенкройцерството и индивидуалността на Каспар Хаузер е действала тогава инспириращо. Бил ли е той тогава на Земята? Според думите на Щайнер, не, и би трябвало да е в духовния свят. Как е действал инспириращо отгоре върху етерното тяло на Християн Розенкройц, което след смъртта на детето е останало като чист продукт, от който нищо не се е разсеяло в мировия етер и действа след това инспириращо към всички, които имат отношение към розенкройцерството, а сега и към Антропософията и синтеза на двата импулса? За да може да действа инспириращо от духовния свят, преди това трябва да е имал отношение към Христовия импулс, към фантома, или по-точно, към тялото на Възкресението на Христос. Интересуваше ме живо какви са аргументите на Прокофиев да прави разлика между фантома и тялото на Възкресението и в последния брой на „Антропософски вести“ се появи преводен материал по темата, който е добре всеки да прочете. Фразата на Щайнер, че Каспар Хаузер от самото начало действа инспириращо върху розенкройцерството, не само, че не разрешава загадката, а още повече я заплита. Знаем, че в 14 век детето, което със съдействието на 12-те носители на мъдростта е преживяло среща с възкръсналия Христос и тяхната мъдрост се е новородила в него, отново се инкарнира и отново преживява такава среща, а през 1459 г. е посветен от Мани в мистериите на злото. В тази инкарнация Християн Розенкройц има два вида посвещение и благодарение на тях, самият той може да посвещава. С всичко казано загадката, за която говорехме по-горе, остава и даже се усилва още повече, като имаме предвид и забележката на Щайнер, че Даумер е последният розенкройцер.

                Каспар Хаузер живее при Даумер и развитието му върви толкова успешно, че през 1829 г. добива гласност намерението му да напише автобиография. Това веднага активира тъмните сили, тъй като виждат, че планът им Каспар Хаузер да се претопи сред незначителните хора е на път да се провали и те организират покушение срещу него. На 17 октомври същата година маскиран мъж влиза в дома на Даумер, замахва с нож да пререже гърлото на Каспар Хаузер и само несъзнателната му реакция го предпазва, но на челото му остава белег. Това, което е изпитал в резултат на нападението, не са били чувство за мъст, гняв, омраза или нещо подобно, а огромен страх за живота му, защото истинският му живот току що е започнал, а вече са искали да му го отнемат. До края на живота си той не е смеел да прави много неща, като да се изкъпе в река, например, защото се е страхувал да не умре. В него едновременно е имало голяма жажда за живот и голям страх от смъртта. Половин година след опита за покушение, Каспар Хаузер отива в дома на следващата личност от седемте – барон фон Тухер. От началото на появата му, баронът, който е бил много благороден и справедлив човек, му е станал попечител, а след смъртта му, го е защитавал от всички клевети и хули, които са се изсипали отвсякъде. Каспар Хаузер е престоял в дома на барона година и половина и там го намира пратеникът на тъмните сили, лорд Стенхоуп, който е действал като змия-изкусителка, омайвал е неопитния младеж с обещания и подаръци и е посял в душата му семето на тщеславието и лъжовността. Той се е опитвал да го дискредитира морално, като така е искал да прекрати мисията му още в зародиш. Барон фон Тухер първоначално е допуснал лорда в дома си, но скоро е видял лошото му въздействие върху душата на Каспар Хаузер, уличил го е и енергично му се противопоставил. Но става така, че понеже влиянието на Стенхоуп е станало твърде голямо, фон Тухер се отказва от попечителството и през ноември 1831 г. попечител става лордът, който скоро след това, от бащински загрижен приятел, се превръща в дистанциран наблюдател, а след това и в най-зъл противник. Така Каспар Хаузер излиза от обкръжението на хората в Нюрнберг, които са го смятали за „изпратен от провидението залог на любовта“ и се мести в Ансбах, който е отдалечен на 40 км. и там учител му става  Майер, който взема дейно участие в охулването след смъртта му. Там начинът на преподаване коренно е сменен – по подобие на днешното образование, което вкарва отровни инжекции в младите души и прекратява връзката им с духа, започват да му се преподават сухи знания и латински, което кара Каспар Хаузер да се чувства заточен за втори път. Той прекарва с учителя Майер последните две години от своя живот и всякакво развитие в него спира. Въпреки това ложите решават, че той трябва да бъде ликвидиран, защото на 29.09.1833 г. той става на 21 години и никой не може да попречи на Аза му да встъпи във владение на душата и тялото. На следващия ден Каспар Хаузер пътува до Нюрнберг, среща се в Биндер и Даумер и наивно се е надявал, че когато обстоятелствата позволят ще бъде възможно да се завърне при тях. И в Ансбах все пак е имало двама души, които допълват досега изброените пет и които са направили пребиваването му там по-поносимо – знаменитият криминалист Анселм Ритер фон Фойербах и пастор Хенрих Фурман. По пътя на криминалното разследване Фойербах е установил несъмнено, че Каспар Хаузер не е измамник, но тъй като не е познавал духовните закономерности в преражданията на душите, не е могъл докрай да разбере, въпреки, че е проумял династичните подбуди за това престъпление, защо не е бил убит веднага. Фойербах умира в Ансбах през годината на убийството на Каспар Хаузер при странни обстоятелства. Той е шестият от седемте изпратени от провидението в помощ на Каспар Хаузер, а седмият е пасторът Фурман, който на 20.05.1833 г., на деня на Възнесение Господне го кръщава в църквата в Ансбах, няколко дни преди смъртта на Фойербах. При кръщаването, Каспар Хаузер с такова вълнение е произнасял молитвите, че е оказал необикновено въздействие на събралите се и устните им са шепнели заедно с него, а сърцата им са се молели за него. Ще цитирам точно какво е казал Даумер, защото това ще ни даде важна насока към всичко, което ще кажа по-нататък: „Сълзите непрекъснато течаха от очите му, когато слушаше историята на Исус Христос и целият му вид изразяваше дълбоко благоговение и свещено възхищение пред страдащия Спасител“. Фойербах е констатирал, че юношата, когото са намерили на улицата в Нюрнберг, е излязъл от своя плен без никаква идея за Бог. Никой човек не идва в живота с идея за Бог или с научен език. Те идват към човека от обкръжението му и според степента му на еволюция от предишните инкарнации, идеята за Бог или покълва в него, или си остава безбожник, с каквито и модерни имена да се нарича днес това. Вижда се, че когато чрез Фурман този младеж е насочен към християнството, то поражда много дълбока промяна в него и много дълбоко преживяване, особено когато става дума за страданията на Исус Христос.       Следва>>>

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1031