mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / СОЦИАЛНИЯТ ОРГАНИЗЪМ И ДУХЪТ ОТ ПЕТДЕСЯТНИЦА

СОЦИАЛНИЯТ ОРГАНИЗЪМ И ДУХЪТ ОТ ПЕТДЕСЯТНИЦА
21.03.18 07:32
Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 28.02.2016 във Варна Текстът е свален и обработен от видеофайл и не е прегледан от лектора

Молитва преди началото на лекцията:Господи, Исусе Христе, молим те, направи така, че европейските народи да се пробудят за съборността, за да изпълнят мисията си в общочовешката история! Амин!

                Добре дошли на всички, също и на хората, с които отдавна не сме се виждали. Днешната ни тема е „Социалният организъм и Духът от Петдесятница“. Необятна тема. Само частично ще я засегнем тук, вероятно в продължение на около три часа.

                В края на живота си Рудолф Щайнер с много сериозен тон е казал на граф Полцер-Ходиц следните думи: „…нужно е да се решат три задачи, резултатите от които имат особена важност за бъдещето – въпросът за двамата Йоановци, второ, кой е бил Димитрий и трето, откъде е дошъл Каспар Хаузер…“. Двамата Йоановци са Йоан Кръстител и Йоан Евангелист. А специално за Димитрий и за Каспар Хаузер, неговата заръка е била да се разбере непременно кои индивидуалности са преродени в тях, откъде идват и с каква задача са дошли и е трябвало да изпълнят, но тя не е била реализирана. Какво можем да кажем по отношение на тези заръки на Щайнер сега? За двамата Йоановци сме говорили много пъти и като резюме можем да кажем следното: Азът, който беше в Йоан Кръстител, както казва Щайнер, е най-старият аз на Земята. Може да го наречем направо азът на първия Адам. В окултен смисъл той беше представител на мъжкото начало в земното развитие. Майсторът Хирам, който после стана апостолът Йоан, също беше най-яркият представител на мъжкото начало в окултен смисъл. Виждаме, че и двамата в предхристиянските времена, когато беше времето на слизането ни надолу към земното битие, бяха представители на онзи импулс, който е, така да се каже, правомерният. Правомерният импулс беше насочен към слизане от духовния свят и овладяване на физическия свят. След като Лазар стана Йоан, застана под Кръста на Голгота и прие от Дева София мъдростта за Мистерията на Голгота, а Йоан Кръстител беше първият преди това, който разпозна и посочи въплътения Господ, те двамата претърпяха една трансформация и преминаха, можем да кажем, към проява на женското начало в окултизма. Апостолът Йоан след това го разпознаваме като единия от двамата сирийци, дошли да дадат началото на богомилството заедно с Дева София, разпознаваме го след това като този, който беше сред богомилските жреци на Арбанаси в онази голяма мистерия от 13 век, при която бъдещият Християн Розенкройц пое и трансформира в Христова светлина цялата мъдрост на човечеството дотогава, и най-накрая ни се разкри и като сестрата на великия български художник Борис Георгиев – Катя, с нейната изключителна духовност. След това Християн Розенкройц дали е инкарниран или кога, засега не знаем, но със сигурност след краткия живот на тази жена, на тази девойка, той със сигурност е бил инкарниран. По принцип той и Учителят Исус седем години след смъртта си отново се инкарнират. А Йоан Кръстител знаем, че се е прераждал като Рафаело и Новалис, както ни е посочил Щайнер, а след това го разпознаваме в инкарнацията му като дядо Влайчо. Виждаме, че те са представители на женския принцип и, ако можем да претендираме, че сме направили нещо по заръката на Рудолф Щайнер, е именно да забележим тази трансформация в тях вследствие на преживяното в Поврата на времената и разкриването на техни инкарнации след това, зад които заставам абсолютно като аргументация и като окултен факт.

 Що се отнася до Димитрий, там най-много е насочвал своя поглед Сергей Прокофиев, покойният голям антропософ. Той разсъждава много логично от духовна гледна точка. Димитрий е последният син, наследник на Рюрикови от последната осма жена на Иван IV Грозни (Страшни) и в 1591 година едва осемгодишен, е убит в Углич. С него се прекъсва нещо много важно. Самият факт, че Щайнер поставя личността на Димитрий и личността на Каспар Хаузер до тези два гигантски аза в човешката еволюция – Евангелиста Йоан и Кръстителя Йоан, е само по себе си велика загадка. Кои са били те и какво е било предотвратено от тъмните сили с тяхното ликвидиране? Рюрикови не са тези варяги, които са дошли като нормани от Скандинавието, за да създават държавността в бъдещата Киевска Рус и после Русия, а това са българите-кимерийци, които няколко века след Христа отиват към Скандинавието и там сред онези народи, които щяха да формират бъдещото германство, култивираха култура. Археолозите в 20 век разкриха културата там и видяха, че тя напълно съвпада с тракийската, т.е. българската култура. Идеята, че азовото начало и корените на висшите слоеве в руската държава са с произход от варягите, от норманите или германството, вече се отхвърли и от руската историография. Ние много добре знаем, че българите са тези, които са носители на азовия импулс, отговарят за това в световната история и се бяха погрижили преди това да отидат там, и да дадат културата на тези народи, които бяха изключително диви. От мировото ръководство тези народи бяха подготвяни в продължение на хилядолетия за азовите времена, за развитието на съзнателната душа в Пета културна епоха. Това, обаче, беше свързано с липса на развитие на външна култура и те буквално живееха като диваци. Българите-кимерийци отидоха в областите на Скандинавието и носеха със себе си външната култура. Когато дойде времето местните племена да се формират като народи, защото те не бяха формирани като такива в първите векове след Христа, а бяха само племена, едновременно с формирането на самосъзнанието за народност, имаха вече и някаква външна култура и в Пета културна епоха се включиха в развитието, което Мировото ръководство беше предопределило за тях. Така че Рюрик си е от български род, българин е, не е от германски родове и това може да бъде доказано и чисто исторически. С убийството на последния Рюрик – момчето Димитрий, беше прекъснато нещо голямо в развитието на руския народ, което беше насочило поглед чак към Шеста културна епоха. Как разсъждава Прокофиев? Той казва, че тогава руският народ беше на ниво сетивна душа. Както знаем, народите се движат в различно темпо. Тогава, в 1591 година, когато умира Димитрий, народите би трябвало да са започнали развитието на съзнателната душа, за което, обаче, бяха предопределени западноевропейските народи, а по-късно и американския народ, който неслучайно се формира след т.нар. откриване на Америка, за което говорихме в лекцията за мисията на Америка. Тези народи бяха определени за развитието на съзнателната душа, а руският народ е подготвян за Шеста културна епоха, когато фактор на културното развитие ще бъде Духът-Себе. По онова време руският народ беше на ниво сетивна душа. Много други народи бяха неграмотни и бяха на това ниво, като това се отнася и за голяма част от европейските народи в Средна и Западна Европа, с изключение на зараждащата се интелигенция и аристокрацията. Останалата част са неуки, неграмотни и диви. Знаем, че разсъдъчна душа се развива, когато се развие по правилен начин мисленето и така се стигне до азово самосъзнание. Мисленето стартира от подсъзнанието на човека в сетивната душа през Трета културна епоха и неслучайно тогава, буда Орфей сред българите-траки чрез музика активираше заложените мисловни сили, които постепенно трябваше да изплуват към разсъдъчната душа, за да се развие мисленето и едва в Пета културна епоха да излязат най-горе и да формират самосъзнанието, когато се осъзнава самото мислене. Нашето развитие вървеше заедно с развитието на съществото Антропос-София, за което предния път говорихме доста подробно, вървеше заедно с развитието на мисленето, преминавайки през телесните членове, душевните членове, а сега сме на старта и към първия духовен член – Духа-Себе. Затова казвам, че по онова време, въпреки че беше началото на епохата на съзнателната душа, неграмотните хора в Средна и Западна Европа практически бяха в известен смисъл на ниво сетивна душа. Така или иначе, азовото развитие в продължение на хилядолетия, но без външна култура, беше формирало в тях душевните сили, които им позволиха да започнат да се разгръщат културно в Пета културна епоха. Докато руският народ, предвид на неговото далечно бъдеще, беше изцяло на ниво сетивна душа. Прокофиев разсъждава, че тогава е трябвало да се появи някой, който има развита разсъдъчна душа и да може чрез личния си пример да покаже на този народ, какво означава да имаш одухотворена разсъдъчна душа, която след това да може да разцъфне и правилно премине в съзнателна душа, когато руският народ дорасне до времето за развиване на съзнателна душа. Защото Духът-Себе няма къде да слезе, ако няма развита одухотворена съзнателна душа. В смутните времена след Иван Грозни, последвалата намеса на Борис Годунов, който неправилно е определян като татарин и в началото на управлението на царската фамилия Романови, руският народ беше в трагично състояние във всякакъв аспект. Димитрий е трябвало да даде импулс към развитие на разсъдъчната душа, а след неговото убийство се формират три различни направления за развитие на разсъдъчната душа, които Прокофиев много добре е уловил, разглеждайки по окултен начин метаисторията на руския народ. Въпросът, обаче, кой е Димитрий, си остава без отговор. Откъде е дошъл той и дали наистина е имал задачата да демонстрира одухотворена разсъдъчна душа на руския народ? Разбираемо Прокофиев го търси сред вътрешния кръг на Пазителите на Граала, имайки предвид Грааловото течение в Средна и Западна Европа. Защото тук, на Изток, Граалово течение в смисъла на Западно- и Средноевропейското, нямаме. Тук имаме софийно развитие на християнството, в което, без съмнение, българите са водещите след покръстването им от преминалите по нашите земи апостоли Павел и Андрей. Софииното християнство е чисто българско християнство. В Западна и Средна Европа е познато Грааловото християнство, но във външната му форма, станала известна с певците на Граала, с техните песни и т.н.. Тайното Граалово християнство от Амфортас и Парсифал беше скрито от външния свят. Имало е дванадесет пазители на Граала, по-външен кръг, състоящ се от тридесет и шест човека и третият кръг, в който всеки е можел да влезе. Прокофиев търси произхода на Димитрий като прероден от кръга на дванадесетте, които са били посветени отвън, а не чрез развитие на собствените си сили. Какво означава това? Първият човек в световната история, който достига самостоятелно до съзнателна душа, е прероденият Манес, който се явява в девети век като Парсифал. Предните пазители на Граала, включително и Амфортас, който беше прероден като Сергей Прокофиев в 20 век, бяха посветени от предишния пазител на Граала, основния, и по този начин те бяха посветени на ниво разсъдъчна душа. Никой от тях нямаше съзнателна душа. И предвид на това, че човекът, който би трябвало да е в Димитрий, трябва да притежава одухотворена разсъдъчна душа, Прокофиев го търси сред тези, които също са се наричали „Парсифали“, но истинският Парсифал по заслуги, е точно Парсифал. А другите са на степен „Лебед“, както се наричат в окултизма. Дали е така? Дали сред руския народ трябваше да се яви някой точно с такава душа или някой, който има развита съзнателна душа? И само там ли трябва да търсим предишната инкарнация на Димитрий? Течението на богомилите се изгуби изцяло в живота на Сергей Прокофиев. Знаем, че Парсифал доживя до началото на десети век, а в началото на десети век Дева София и прероденият Йоан Богослов дойдоха като „двамата сирийци“ и дадоха началото на богомилството, което също е Граалово християнство и неслучайно легендата за Граала казва, че след като приключи последния пазител на чашата – Парсифал, тя отиде на изток. „Изток“ в окултизма винаги означава духовност, а „запад“ означава залязването на духовността. Виждаме, че истинските Мистерии на Граала бяха и в действителност пренесени в източна посока към богомилите. Богомилите също имат вътрешен кръг, среден кръг и външен кръг. Най-вътрешният кръг се е състоял от дванадесет, които са се наричали съвършени. Те са били хора, които са имали одухотворена съзнателна душа. Правим, обаче, една уговорка – че и Парсифал, и най-издигнатите богомилски жреци, развиват съзнателната си душа при условията на непритежавана лична Космична интелигентност. След Голгота Архангел Михаил освободи Космичната интелигентност към хората и тя като златен дъжд към 8-9 век почна да слиза и да бъде приемана първо от най-напредналите хора на Земята, за да може да бъде усвоявана и използвана в посока отдолу нагоре за Божия полза. Това беше по-различно от станалото за всички от 15 век  – първата тройка Богове през втората тройка инсталираха Космичната интелигентност в ума на всеки човек и той от човек на сърцето, стана човек на ума. Постепенно тази интелигентност беше ариманизирана и неин продукт е цялата днешна култура, като само тук-там има проблясъци на някаква одухотворена съзнателна душа. Следователно, когато търсим евентуално прераждане на Димитрий, не е задължително да го търсим в Грааловите мистерии, които са на Запад, защото богомилството възникна в 10 век, а от 10 до 16 век (1591 година) са шест века, през които е имало много на брой посветени съвършени богомили тук и на Запад, като катари, албигойци и пр., които е можело да бъдат преродени след това като Димитрий. Засега не зная кой е бил Димитрий в предишен живот и не мога окултно да осветля този въпрос, но се надявам скоро и това да стане. 

Какво се случи с руския народ след като Димитрий беше убит по особено жесток начин? Появи се Петър I, т.нар. Велики, абсолютно луд, с ариманизирана разсъдъчна душа, след това се появи Елисавета I, a след нея Екатерина II, която сега е инкарнирана в България. Зароди се панславянската идея, започна да се развива империализма в Русия и всичко това в условията на робство на една част от населението, известно като крепостничество. Първият руски цар Иван Грозни забранява свободното движение на селяните между различни имения през 1581 г. и оттам нататък руският народ се развиваше в условията на робство. И това в периода на развитие на съзнателната душа след 1413 година. Чак през 1861 г. император Александър II издава манифест, с който премахна крепостничеството и е наречен от народа цар Освободител. Докато дойдат болшевиките с техния сатанизъм, руснаците живяха без крепостничество някъде около 60 години, въпреки че то си съществуваше под една или друга форма. След това дойде болшевизмът, като форма на сатанизъм с неговите пожизнени вождовете, докато стигаме до днешния вожд-самодържец – Владимир Владимирович Путин. През цялото това време империализмът и панславизмът бяха водещите в руската история и руският народ беше изцяло отклонен от неговите задачи. Сега нашето Народно събрание създаде комисия, която да установи дали Турция и Русия се намесват във вътрешните ни работи. Това е правилен акт, въпреки че се чуха гласове, които твърдят обратното. Външното ни министерство показа „зъби“ на Руското министерство на външните работи, което каза, че поколения българи са задължени на руснаците за освобождението ни и сега преди Трети март ни го натякнаха за пореден път. А министър председателят ни Бойко Борисов, като „Баща на народа“ – казвам го без никаква ирония, защото имам големи симпатии към него, (ще стане дума малко по-късно за някои неща, защото и тази лекция, предвид на темата, която ще бъде разгърната, а тя е доста обширна, беше удостоена с много важни откровения, само част от които трябва да бъдат разкрити тук, в контекста на цялата лекция), каза, че не трябва да се конфронтираме с Русия и Турция – подтекста е, че от Русия очакваме туристи, от които ще дойдат приходи в бюджета, а от Турция – да спира мигрантите, които ще ни струват пари от бюджета. Проблемите са много сложни и не е за завиждане сега да бъдеш ръководител тук.

 Руският империализъм не е преодолян, той си стои и руснаците вървят буквално към нацизъм. Това, което Прокофиев още преди двадесет години го провидя като тенденция, че може да се случи, сега се случва като руски нацизъм. Който добре разбира за какво става въпрос, вижда това. Но не за него ми е думата. Ще кажа нещо, защото то не е никак маловажно и е добре да се знае, а и защото  стига до голям брой хора. Касае всеки българин и е абсолютно актуално сега и занапред. Да, руският народ освободи българите. Елохимът-водач на цялото славянство, казва на 8.10.1898 г. на Учителя Беинса Дуно във Варна: „…във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви придавах сила и мощ на Духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя…“Руският народ беше инструмент на единия от шестте слънчеви Елохима, който дойде и с решителната помощ на нашите опълченци, България беше освободена. И само двадесет години по-късно Елохимът казва на Беинса Дуно: „Днешната сила и слава тя (Русия) вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.“Веднага се поражда въпрос (тук говорим за чист окултизъм, не за историчност): как така, след като ние в цялата Пета културна епоха нямахме държавност, все едно не съществувахме, а през това време руският народ достигна до тази имперска слава, териториални придобивки и т.н., всичкото това е по заслуга на българите, а не на самите руснаци? И това го казва общият Дух на цялото славянство. Какво иска да каже той, което по никакъв начин не могат да го разберат нито българите, нито пък още по-малко руснаците, а какво остава за света! Цар Борис I Покръстител, както сме казвали и друг път, е този човек, на когото Елохимът се яви тогава в 9 век и му продиктува волята на Небето да се създаде славянството, да произлезе от българите, и той е бащата на славянския род. Както Авраам е бащата на еврейския народ  – богоизбрания, така Цар Борис I Покръстител е бащата на цялото славянство  – дотогава славянство няма. Славянството се формира върху език и след като започне да се формира даден народ , съответният Архангел поема този народ. Докато дадени хора са на ниво „племе“, там водачът не е Архангел, а е от друга категория духове. Засега не мога да дам точен отговор какъв е, но вероятно е от тези от предхристиянските епохи – егрегорите на различните общности – същество от друг порядък. Чак когато едно племе започне да се самоосъзнава като народ, даден Архангел го поема и започва да работи с него първо душевно, а после духовно. Неслучайно, когато Щайнер говори за духове на народите, говори и за души на народите. За Архангелите, водачите на народите, говори и в душевен, и в духовен смисъл. Дали има противоречие? Няма противоречие, защото когато един Архангел работи с поверените му питомци долу и те са на ниво „разсъдъчна душа“, той не може да работи като дух на този народ, а работи като душа на този народ.

 Формирането на руския народ стана изцяло от българите с онези племена, които бяха около Урал, мордвини и др., които малко хаотично ги вкарват в общото понятие „угрофини“. Българите дадоха езика, те дадоха софийното християнство, културата и до 18 век, всичко, каквото се преписваше в Русия като книжнина, бяха само старите български книги. Руският език  – това е българският език, който с времето еволюира, но си остана с падежите, защото старият български език по онова време беше пълен с падежи, които са запазени на отделни места в България. Българите дадоха на руския народ държавността през царската фамилия Рюрикови, дадоха им първите светци. Изобщо българите създадоха руския народ и го връчиха на блестящият им Архангел, който се чуди как да осъществи някаква връзка с този народ. Защото даже и душевната връзка е прекъсната, предвид панславизмът, който ги владее. Това, което казва Елохимът на Беинса Дуно, аз също го твърдя, защото фактите са такива. Когато руснаците казват, че са ни освободили от турско робство, имаме държава и съществуваме благодарение на тях, ние можем да им отговорим, че те изобщо съществуват като народ, че изобщо ги има и всичко, което са имали, е благодарение на българите. Но това се сблъсква с огромния панславизъм. Затова Елохимът казва, че чак когато руският народ отдаде дан на българите, както Авраам на Мелхиседек, да се поклони и да оцени какво става, какво е било и какво ще бъде напред, чак тогава той ще тръгне напред и ще осъществи някаква връзка със своя Архангел. Иначе няма как да стане. Владимир Владимирович беше полезен досега, но вече става вреден. Да ме извини, но ги води по път, който е към нищото. Пътят на руския народ е съвсем друг.

Каспар Хаузер се явява в съвсем друго време. В 1828 година на Петдесятница в Нюрнберг, където по-късно беше сърцето на нацизма, където Хитлер изнасяше най-съкровените си национал-социалистически речи и там беше сърцето на световния нацизъм, точно там, като подхвърлено дете се появява един, на пръв поглед приличащ на аутист, който едва говори, едва ходи и няма развито мислене, защото по принцип говорът и мисленето вървят заедно. Детето първо трябва да се изправи и да ходи, после трябва да проговори и накрая да тръгне и да мисли, за да стане личност. Това дете е подхвърлено и никой не го знае откъде е, само е държало едно листче, в което е пишело, че е осиновено и къде да го заведат. Виждат, че то има изключителни способности. Родено е на Михаилов ден – 29 септември 1812 година като наследник на Баденския престол. Тогава е времето на Романтизма  – на Гьоте, Шилер, Новалис, Хайне, Шелинг, Фихте, и той трябваше да подготви германската душа за преход към одухотворена съзнателна душа – това е крайно важно нещо! Димитрий беше пратен при руснаците, които са бъдещето на света и завърши с провал, а Каспар Хаузер беше пратен сред германците, които сега трябва да ни дадат азовото развитие и да ни демонстрират одухотворена съзнателна душа. Това дете – Каспар Хаузер, е било похитено и официално е казано, че е умряло няколко дни по-късно. Сложили са го да живее в някаква кула, но тепърва ще се запознавам по-подробно с въпроса, защото това е от задачите, поставени от Щайнер и е с огромна важност. Специално за Каспар Хаузер Щайнер е казал неща, за които ще стане дума малко по-късно. Това дете е било държано в някакво мазе в пълна тъмнина и са му подавали само хляб и вода в продължение на почти шестнадесет години. Не е виждало други хора, оставяли са му храната и са му почиствали докато е спяло. Нарочно е било държано да бъде или седнало, или легнало, за да не може да развие изправения стоеж. Това дете почти не е можело да говори, а какво остава да мисли. Благодарение на изолацията, обаче, азът му не може да овладее тялото. Знаем, че от около двадесет и първия ден след зачатието, азът и душата на човека пристъпват към работа върху ембриона. След като започнат да работят, всяко елиминиране на ембриона е равносилно на убийство, защото вече имаме намеса на аза и душата към този ембрион, който ще им бъде бъдещото тяло. А жените разбират, че са бременни чак месец и половина след зачатието, когато вече е много късно. Като работят азът и душата, изграждат съсъда, който е извлечен от целия космос и целият Зодиак работи вътре, но под контрола на аза и душата. Формира се тялото, което се ражда, после трябва да се изправи, да проговори и т.н.. Когато това дете е лишено от възможността да се изправи и от контакта с външния свят, за да може да развие езика, защото той се усвоява отвън, неговият аз е поставен в състояние, в което е нито инкарниран, нито неинкарниран – в някакво междинно положение. Днешните аутисти са в такова състояние. Само че при Каспар Хаузер това е било извършено като огромно престъпление срещу него от западните окултни ложи. Щайнер само загатва за това. Знаем, че от 1802 година най-висшите ръководства на йезуитите и на англоамериканските окултни ложи действат заедно. Нищо, че на външен план са в конфликт и всяка трета-четвърта енциклика на папата е от йезуитите срещу масоните. Това е само за пред света. Похищението над Каспар Хаузер е било извършено от тези две тъмни сили. Когато са видели, че планът им отива към провал, решават да го елиминират. Наемат човек, който го наръгва четири пъти с нож и след три дни прекарани в мъки, умира на 21-годишна възраст, точно когато според правилата трябва да се развие азът. Каспар Хаузер е умрял като е благославял и прощавал, излъчвайки любов. Можете да си представите за какъв дух става въпрос!

Когато преди това е започнал да развива мисленето, той постепенно е изгубил свръхестествените си способности, които е владеел благодарение на това, че е останал в развитието си като дете до тригодишна възраст. През погледа на детето до три години гледа азът му, който е вечната индивидуалност на човека, индивидуализирана от груповата азова субстанция, която дойде от Елохимите за цялото човечество. По-късно погледът му започва да захитрява и започва да се формира егото. Тъй като до трета-четвърта година през детето гледа индивидуалният му аз, то може да вижда духове, а възрастните гледат с недоверие на това. Каспар Хаузер е можел да вникне веднага в аза и душата на човека и да го усети. Можел е да чува надалече, в негово присъствие дивите животни са били като опитомени, имал е окултни способности. Ложите са можели да го ликвидират още докато е малък, но не са го направили. В момента, в който той е започнал да формира азово самосъзнание и мислене, които вървят заедно, те са го премахнали. Западните окултни ложи и йезуитите са направили това, въпреки, че на външен план се предполага, че е бил похитен от конкурентния за Баденския престол род. Но ако това е причината за похищението му, е щял да бъде убит веднага. Защо е трябвало да си създават затруднения да го държат шестнадесет години на хляб и вода, след това да го пуснат и да си създават неприятности? Това не е логично. Ясно е, че тук има окултна намеса, за да може той да бъде оставен в това междинно състояние, в което азът му да не може да владее тялото. Когато започва да овладява абстрактното мислене, той е загубил окултните си способности. Абстрактното мислене се развива в човека за сметка на свръхсетивните му способности. Трябва да се върви към одухотворяване на мисленето, за което сме говорили много пъти, като начин за нова връзка с духовния свят. Каспар Хаузер е трябвало да даде пример за одухотворена съзнателна душа и постепенното отваряне към Духа сред германството, защото германството е това, което трябва да даде азовото развитие днес на света. Не германците не го правят и затова се стигна до днешното състояние на нещата.

Оттам нататък човечеството тръгна да потъва. В 1833 г., с убийството на Каспар Хаузер започна пасхалният петък за човечеството, който продължи сто години до 1933 г. През този стогодишен период човечеството се сблъска челно с материализма, разви материалистичен мироглед, който беше невъзможен в предишни векове. Христос пое тъмната сфера от материалистични мисли, плод на пет века материалистично развитие на хората, анихилира я и им даде възможност да имат достъп до една съвсем друга Михаилова духовна светлина, но въпреки това човечеството тръгна ударно към подприродните, подчовешките и подсоциалните светове. Какво означава това? Когато светлинният етер от астралния свят се отрази подфизически в сферата на Луцифер, на физически план се изявява като електричество; ако звуковият етер от нисшия Девакан се отрази подфизически в сферата на Ариман, се получава магнетизъм, а при отразяване на жизнения етер от висшия Девакан в подфизическата сфера на изостаналите Азури на физически план, се пораждат ужасните унищожителни ядрени сили. Всичко това имаше една подготвителна степен и това е първата индустриална революция. Когато в края на 18 век беше създадена парната машина на Джеймс Уат и беше овладяна силата на водата като пара и приложена във вакуум-помпи, това беше първата индустриална революция, продължителността на която беше до появата на електричеството и усвояването му за технологични цели от Томас Алва Едисон с електрическата крушка. Казвал съм и друг път, че Едисон сега е инкарниран, има изключително втвърдено етерно тяло и не го хваща ток, когато пипа оголен проводник. Представяте ли си потъването в първия подфизически свят, в сферата на електричеството, до какво втвърдяване на етерното тяло води?! Естествено Едисон се е докоснал и до магнетизма поради работата на Тесла в неговата компания и усъвършенстването на генераторите за постоянен ток. Докосването до двете подфизически сфери унищожава етерното тяло.

              Втората индустриална революция беше създаването на електричеството и магнетизма и продължи някъде до откриването на ядрените сили. По време на втората индустриална революция науката и технологиите влязоха в неправомерен брак. А с появата на ядрените сили и навлизането в третия подприроден свят, науката и технологиите до такава степен се сраснаха, че технологиите започнаха да работят почти изцяло за военни цели и се стигна до демонизация на науката, намесиха се информационните технологии и се стигна до третата индустриална революция от Втората световна война нататък. Този януари, в швейцарския курорт Давос, на срещата на  световният политически и бизнес елит, започнаха да говорят за четвърта индустриална революция, при която се заличават границите между физическата, дигиталната и биологичната сфери. Разбирате ли какво се подготвя – всъщност вече е подготвено, а тези сега само го изричат. Сатани! Това означава, че физическият свят, информационните технологии и човекът стават едно. Между тях вече се заличават всякакви граници. В закона на Обама за грижи за населението е приета стратегия за имплантиране на микрочипове в тялото на всеки гражданин, като предлогът е благовиден – за идентификация и следене на здравното състояние. Започва се. Това е четвъртата индустриална революция, а се подмята, че има приготвена и пета индустриална революция. Защо казвам тези неща? Те са хиперактуални! И къде е тук огромният ужас? Използването на парата като тяга и вакуум беше невинната част. Но тя всъщност извади подфизични сили, които на външен план чрез машините, чрез технологиите и механичните операции се овеществяват. Всяка машина на земята представлява овеществени подфизични сили, с които човекът никога не е работил в световната история. И тъй като това се стоварва върху аза и след като съзнателната душа е абсолютно ариманизирана, човек няма никаква защита срещу него и го нарича технически прогрес, т.е. нещо, което е триумф на човешката мисъл. Едно е това, което беше в предварителната степен. Учили сме за лудитите в началото на деветнадесети век, които са разбивали тъкачните станове в Англия, защото се е появил механизираният по-производителен тъкачен стан и е направил голяма част от хората излишни. Защо гневът на тези хора не е бил насочен към експлоататорите им, а към машините? Защото тогава, както казва английският поет Уйлям Блейк, човеците са били вкарани в мрачните сатанински фабрики. Хората тогава са притежавали все още петте си функциониращи правилно сетива и са усещали, имали са сетивност, че с тези машини става нещо страшно. Те много добре са усещали, че това не е технически прогрес, а чист сатанизъм. Защото този прогрес е изваждал подфизическите сили и ги е овеществявал навън като тракащите уроди, които са елиминирали човека. И не само това. Техниката ни вкарва в подфизическите светове, но води и до друго. Всеки един от нас работи с някаква техника. Когато застанеш пред нея, знаеш кой е срещу тебе и се отнесеш морално към техниката, само частично тези подфизични сили (а те вече чрез информационните технологии са изключително сатанизирани) биват изваждани от нея. Опитвам се да използвам техниката правомерно, за да подготвям и тези лекции. Опитвам се там, откъдето излизат подфизичните сили, аз да вкарам духовни сили обратно. Защото ако такива сили не се вкарват там, тежко му на човечеството. Затова и винаги давам имена на колите, които съм имал. Така трябва да бъде. Отношението с колата да не поражда агресия, а нещо съвсем друго. Хващайки волана на колата, така или иначе в човек се появява някаква агресия, защото това е процес на изваждане на подфизични сили. Колко време е трябвало, за да се конструира този автомобил?!. Предполагам, сте виждали колата на дъщерята на Бърни Екълстоун, шефа на Формула 1  – „Ламборгини“ за 3.9 милиона евро. Абсолютно футуриститен модел! А каква техника има Федералната служба за сигурност на Русия – абсолютно сатанинска работа! Представете си какви сили има в човека, който ръководи тази техника и трябва да я управлява, а няма никакво съзнание за тези сили! Какво иска Ариман? Имаше идея да се дава провоспособност за управление на МПС на шестнадесетгодишни младежи! Това трябва да става не по-рано от двадесет и осем годишна възраст, по-точно на двадесет и шест години и половина, поради общото намаляване на възрастта на човечеството в пета културна епоха, в аспекта, в който говорихме за това в лекцията „Свещеният импулс и мисията на Америка“ през декември.

Това са подфизически сили и ако към тях се подходи неморално и без правилно развит аз, а почти винаги е така, това води до разместване на подсъзнателните нива в човека. Това означава, че се навлиза в сферата на двойниците. Самото работене с техниката и изваждането на подприродните сили, автоматично води до разбъркване на „батака“ в човека. Нарочно използвам тази дума, защото тя е най-точна. Колкото по-сложна техника се управлява, толкова по-голям „батак“ се надига в човека! А той си няма никаква представа какво става. Това е все едно блато, което се разбърква и всякакви гадини започват да мърдат. Буквално това се случва! Какви са тези гадини? Това са свръхсетивни същества в трите ни тела и в аза.

 На ниво физическо тяло това са двойниците, свързани с електромагнитното поле на човека, което е продукт на ариманизма, а не е заложено от Бога (по въпроса сме говорили в лекцията за мисията на Америка) и е във връзка с електромагнитното поле на Земята. Това са етерните двойници, за които знаем, че най-силно действат на американския континент, но ги има по цялата земя. Другото ниво са двойниците в етерното тяло. Тук става въпрос за навиците и характера на човека, които идват от предишен живот, а се формират и в този живот. Това създава двойник в етерното му тяло, което води до изграждане на материалистичен светоглед, а това изсмуква етерното тяло и води до загуба на сили. Материалистичният светоглед прави човека немощен. Немощен е, защото не се е свързал с духовния свят така, че в него да нахлува Духът. А знаем, че етерното тяло е жизненото тяло, тялото на Духа.

Кои са двойниците в астралното тяло? Това идва от предишните животи – неизживени страхове, страсти, желания и т.н., които формират сега тук един астрален двойник. Той прави така, че пречи и спира човека, ако иска да развие положителни душевни качества в този живот. Защо? Защото той си влачи отпреди тези страсти, желания и т.н. и тук, с материалистичния светоглед от двойника в етерното тяло, подсилен от електромагнитния във физическото тяло, става така, че се формират даже двойници, които се проектират в другите хора. Настава пълна анархия в астралните тела на хората.

И накрая е най-страшният двойник – двойникът в аза, който представлява събраното положително и отрицателно от всичките ни животи и това можем да го наречем „кармически двойник“. Всички двойници в човека, в трите му тела и аза, формират онзи вътрешен дракон в него, който можем да наречем „Малкия пазач на прага“ и който трябва да стане едно сияйно, ангелоподобно същество, а той е като огледално отражение на нашата низша природа, с която трябва да се справим. Самото развитие на техниката води до активирането на всички подсъзнателни нива в човека, включително и на аза му. Когато той е с материалистичен светоглед, всичко това работи подсъзнателно в него, защото без духовен мироглед няма как да го осъзнае. Във връзка с разбутването на „батака“ вътре в човека, неслучайно стана този бум на психологията в края на 19 и началото на 20 век, появиха се „светила“ като Фройд, който търсеше в сексуалността отговор на всички въпроси, и още ред други. Защо? Защото с развитието на психологията едновременно се развиваха технологиите и техниките за манипулация и въздействие върху човека. Разбирате ли кое е страшното – появи се манипулираният човек. Ако до началото на деветнадесети век за манипулиран човек не можеше да се говори, с развитието на техниката и нахлуването в подчовешките светове (защото чрез техниката навлизаме в подприродните, а чрез двойниците навлизаме в подчовешките светове) се появи манипулираният човек. Всичко е впрегнато и оттогава се е развило до такава степен, че днес човеците нямат реален поглед кое какво е. Навсякъде в интернет има най-различна противоречаща си, взаимноизключваща се информация. По медиите е същото. Те са изцяло манипулираща и обслужваща Ариман ламя. Там нищо свястно не може да пробие. Ако пробие нещо духовно, то е толкова крехко, клатещо се и фалшиво, неминуемо с някаква луциферичност, че се губи в целия океан и добавя своя луциферизъм в ариманизма, защото Луцифер и Ариман са в здрава прегръдка в края на всяко хилядолетие и столетие. Така се появи манипулираният човек.

Следващото ниво надолу, на което пропаднахме, са подсоциалните светове. След като излязоха машините и влязохме в подприродните светове, след като се появиха психологическите обработки и влязохме в подчовешките светове, накрая съвсем естествено, с неморален аз, изграден от материалистичния мироглед, който беше невъзможен преди 18 век, пропаднахме в подсоциалните светове. Всичко е навързано едно за друго. Кои са подсоциалните светове?  Появиха се болшевизмът, националсоциализмът, американизмът, който познаваме като глобализъм. Това са подсоциалните, адски светове. Кога се появиха те? От 1833 година с убийството на Каспар Хаузер, до 1933 година, за която Щайнер казваше, че ще се появят хора, които да виждат етерното пришествие на Христос и да го възприемат етерно, когато бяхме изминали тези сто години, нашият пасхален петък, ние бяхме разпнати и Христос с нас беше разпнат на кръста на материализма. Тръгнахме ударно към подсоциалните светове. Настана пасхалната събота за човечеството с продължителност от 1933 година до 2033 година. Сега сме в този период. С какво се характеризира пасхалната събота? В Пасхалната събота Христос тръгна надолу през слоевете на Земята до деветия слой в центъра и, където е обиталището на Планетарния дух на Земята. Когато Христос стигна до планетарното ядро се съедини с Планетарния дух и стана Дух на Земята. След това започна издигането през всичките девет сфери, които в „Божествена комедия“ на Данте са деветте кръга на ада, за да се стигне до Възкресението в неделя. Какво става с нас в тези сто години, от които ни остават още 16-17 години до 2033 г.? Какво правихме ние от 1933 година насам? Ние тръгнахме да слизаме във всички тези светове надолу. Някои могат да кажат, че сега сме добре, но човечеството преживя Втората световна война и много други войни. Това човечество е абсолютно манипулирано, а страданията са безкрайни. Огромни маси от хора постоянно някъде умират. Знаете ситуацията в Близкия изток, в Африка, виждате какво се подготвя. Ние буквално вървим надолу. За да извървим пътя си надолу, трябваше да имаме някаква помощ. В 1936 година беше великата мистерия на Христос, извършена съвместно с Беинса Дуно, когато се появиха новите сили за справяне със злото. Христос ни придружава през всички нива надолу. Има един изследовател, който е датирал това слизане, като го свързва с обиколката на Юпитер около Слънцето, която е за 11 години и 315 дни. Между другото, българският циклов календар, който е най-точният в света, е съобразен с обиколката на Юпитер около Слънцето и затова се състои от дванадесетгодишни периоди. Тръгвайки надолу от 1933 година, минавайки през дванадесетгодишния период, виждаме, че в 1945 година беше краят на Втората световна война.

Какъв е принципът на преминаването през тези нива на ада? Пристъпването към едно ниво и навлизането в него, води до голямо нарастване на силите на злото. Неслучайно се появи Хитлер и се започна. А когато излизаме от нивото, има възможност да се случи нещо добро. Примерно, това беше краят на Втората световна война. След това пак тръгваме да слизаме надолу – американците пуснаха бомбите над Хирошима и Нагасаки, а като тръгнахме да излизаме, беше въстанието в Унгария (и за нея ще стане въпрос), което беше нещо добро, като съпротива срещу диктатурата. След това в началото на следващия период беше изведен в орбита първият спътник на Земята, което си е пълен сатанизъм, после дойде Чешката пролет и редуването продължава. След това бяха звездните войни на Рейгън и т.н., за да стигнем до средата на 2016 година, когато започваме да навлизаме в осмия кръг на ада – прииждането на милионите мигранти. Започна дванадесетгодишен цикъл на навлизане и активиране на злото в неимоверни размери. В 2028 година ще започнем да излизаме от този кошмар и ще навлезем в деветия кръг на ада, където ще е финалът на 100-годишния цикъл и битката с Антихриста. Следователно, за да ни е по-леко това навлизане, каквото и да означава това, разбирайте го като сардоничен хумор, братя и сестри, ни придружава Христос и сме абсолютно задължени на Беинса Дуно. Всеки, който се изказва за Беинса Дуно и главно антропософите, защото от Бялото братство не познават тези мистерии, трябва да има предвид това. Това е великата заслуга на Беинса Дуно – не само словото, школата, паневритмията и всички методи. ТОВА е мисията на Учителя. Защото тя ще ни е нужна за хилядолетия напред, когато ще сме съпътствани от злото. Етерното пришествие на Христос ще става все по-видимо, колкото повече зло трансформираме в добро. Така са свързани нещата. Христос ни придружава надолу докато стигнем до дъното и започне Пасхалното изкачване, започне Възкресението от 2033 година до 2133 година. Тогава пак ще преминаваме през кръговете нагоре. След срещата с Антихриста, която ще приключи в 2033, пак ще има съответните изпитания.

Как Щайнер се противопостави на евентуалното ни пропадане в подсоциалните светове? С троичния социален организъм. Нашата тема е „Социалният организъм и Духът от Петдесятница“. Темата трябваше да се разгърне, за да могат тези неща да бъдат изказани. На какво стъпи Щайнер, за да предложи троичния организъм и как го направи? Сред грохота на оръдията през пролетта на 1917 година той обсъжда  меморандум за троичния социален организъм първо с граф Полцер-Ходиц, после с граф Лерхенфелд, през юли1917 го дава на граф Полцер-Ходиц. Щайнер е контактувал много с аристокрацията, защото във връзка с неговата дейност са му били необходими грамотни и интелигентни хора, въпреки че той е бил и сред работническата класа. Както знаем, в теософското общество членуваха много аристократи. Меморандумът е трябвало да достигне до ръководителите на Австро-Унгария, Германия и т.н.. Немският министър на външните работи фон Кюлман отива на Брест-Литовските преговори, когато болшевиките в Русия сключват сепаративен мир, за да поемат глътка въздух, а след това да съсипят руския народ. Той е трябвало да сложи меморандума на масата, но не го прави и световно-историческият момент е пропуснат. Така пътят на славянството, на Русия към болшевизма и към подсоциалните светове е отворен, а пътят на Германия, включително и с несправедливия Версайски договор, е отворен към националсоциализма. Защото в Германия не трябваше да има болшевизъм. Там трябваше да има националсоциализъм, за да бъде поразен по този начин германският народ, а в Русия трябваше да се експериментира с онзи вид социализъм, до който трябваше да се достигне в Шеста културна епоха с братството и съборността в Христа, и който беше подменен с болшевизма, с ариманическата му маска. Седемдесет и две години по-късно, когато руският народ успя да свали маската на ариманизма, му нахлузиха нова маска, маската на американизма, която е друго лице на Ариман. Една част от разсъдъчната душа на руснака, която е носител на Грааловия дух, бива поразена от материализма, защото всичко, което беше забранено, сега се изсипа като от рог на изобилието върху него. Другата част на руската разсъдъчна душа има рефлекс да търси духовността като защита от американизма, защото никога руската душа не може да приеме на сто процента американизма. Виждате как след уродливото възраждане на цезаро-папизма, се отива към нацизъм. Руският нацизъм е  демонизиране на разсъдъчната душа на руснака днес. Изгледът за формиране на съзнателна душа е все по отдалечаваща се перспектива, а се върви към по-нататъшно пропадане към сетивна душа и сриване към източните духовности, които безпрепятствено се разполагат в Русия. Естествено, това няма да се случи с всички руски души, но много от душите тръгват по тази пързалка надолу. Руската душа има нужда да намери изход нанякъде. Естествено това трябва да бъде от България и от никъде другаде. Тъй като България е Азът, а те са тялото. Азът си създаде тялото от ембриона, тялото сега порасна, стана много голямо и иска да задуши аза, но тялото няма никакъв смисъл без аза и душата и трябва да попита пак аза си какво да правят. Това е абсолютно вярно и от окултна гледна точка, и от историческа и културологична гледна точка. Руснаците трябва да потърсят пак аза си.

Стигнахме до троичния социален организъм, който Щайнер предложи и не можа да бъде прокаран, когато имаше подходящи условия за това. Каква е същността на троичния организъм? Ще я изложа накратко, въпреки че много хора са запознати, но има и такива, които за пръв път ще чуят за него. Защото това е изход за човечеството и трябва да се запитаме дали троичният организъм е възможно да бъде приложен сега, какви са условията за това, има ли нещо, което трябва да се направи, за да бъде приложен и т.н.. Ние няма как да отговорим на този абсолютно същностен въпрос, ако не се запознаем с това какво представлява троичният организъм. Откъде изхожда Щайнер? Той говори за асоциални и антисоциални сили, които работят в човека, особено с развитието на съзнателната душа. Асоциални са силите, когато човек иска да се отдели и да се развива сам. Всеки има нужда в даден момент да остане сам и да има някакво индивидуално развитие. Антисоциални са силите в човека, когато потребява различни блага за себе си. Тези две сили, които работят в човека – асоциални и антисоциални, са неутрални в морално отношение. Всеки има право да се развива индивидуално, а не непрекъснато да е социален, и всеки има право да консумира, защото има физическо тяло и съответните потребности. Само когато човек започне да натрапва своя духовен плод на останалите от позиция на силата и когато започне да експлоатира другите за да се обогатява, тогава асоциалното и антисоциалното се превръщат в зло, а не са морално неутрални и естествени за човека спътници на развитието на съзнателната душа. Процесът по формирането на тези идеи за социалния организъм, за да напише меморандум и да го предложи на света, за да се избегне пропадането в подсоциалните светове, е зреел дълго в Щайнер. Той е достигнал до великата идея, че човекът е троично изграден, и знае, че за да бъде организиран социалният организъм на човечеството – това, как да съществуваме и да се разбираме, какви връзки да има между нас, как да живеем, че да не се избиваме – той трябва да има праобраз в нещо живо, а не в мъртвото. Всичко, което съществуваше като духовен мироглед в човешката история в 19 век, се превърна в идеологии. В 20 век тези идеологии се разпространяваха навсякъде – маоизъм, нацизъм, болшевизъм, ленинизъм…. Всичко това са недуховни мирогледи, идеологии, продукт само на ума, в които няма капка живот. Това са само мъртви схеми. Човечеството като социален организъм трябва в различните времена да има различни форми на социалност, в които да живее и те се изменят във времето. Ако не се изменят, се луциферизират, а ако изпреварващо и насилствено се въведе форма от бъдещето, каквато беше болшевизмът, тя се ариманизира. Църковната форма е чист луциферизъм, защото е форма, отживяла времето си. Йезуитите и англоамериканските окултни ложи действат заедно, като едните представляват изкривеното бъдеще, а другите – изкривеното минало, и искат да елиминират съзнателната душа. Луциферизираният йезуитизъм иска да увековечи разсъдъчната душа, а ариманизираните ложи, да елиминират съзнателната душа. След 1802 година те са си разпределили сферите на влияние, като всички мирогледни и религиозни възгледи са под юрисдикцията на йезуитите, а всички икономически фактори, разпределение на блага и т.н., са сферата на англо-американските ложи. Те са си парцелирали света, стиснали са си ръцете, а това, което беше болшевизмът, националсоциализмът и появилият се в 19 век ционизъм, са децата на този неправомерен луциферическо-ариманически брак, чиито праобраз е връзката между Клингзор и Иблис, луциферизираната източна принцеса.

Щайнер е разбрал, че моделът на социалното съществуване на човечеството, трябва да бъде изграден по модел на човека. Човекът функционира чрез три системи, които имат независим живот, но едновременно са свързани, защото нервно-сетивният апарат е от главата до върха на пръстите, ритъмът обхваща не само сърцето, а и всички части на тялото, а веществообменът също обхваща целия човек.

 Нека да си представим една къща – тя се състои от покрив, етаж и основа. Най-отгоре е покривът и това е икономическият живот на човека. За да може да предложи как да функционира икономическия живот на човека, Щайнер се докосна до три основни закона. Първият закон е основният социален закон, който гласи следното: благосъстоянието на общността от работещите заедно хора нараства толкова повече, колкото по-малко човекът претендира за плодовете от своя труд, дава ги на другите и удовлетворява своите потребности от труда на другите. Това е основният социален закон, който стои в основата на икономическия живот, а праобразът на икономическия живот, на основния социален закон и изобщо на икономическата сфера, е главата на човека, т.е нервно-сетивният апарат. Неслучайно човек в главата си е най-мъртъв, освен ако не трансформира мисленето си в духовно, живо мислене. Той е най-жив долу, във волята. Там е резервоарът на духа. Знаете, че всички икономически модели рухнаха и днес човечеството не знае накъде да върви. За да може да функционира правилно икономическата система, икономическият живот трябва да бъде основан на братството, а не на конкуренцията. Трябва да се създадат асоциации от хора, които ще произвеждат дадено нещо и са специалисти в тази област. Никой няма да им се меси в работата, като едновременно всеки индивид ще има някаква самостоятелност. В асоциациите хората ще бъдат обединени от общ духовен идеал, защото иначе няма как да се получи братството в икономическия живот. Основният признак, по който може да се постигне нарастването на благосъстоянието в общността, е разделението между резултата от труда и труда. Сега когото и да попиташ, ще ти отговори, че каквото е изработил, си го иска за него. Това е нещото, което днешният стопанският живот по никакъв начин не може да го постигне. Беинса Дуно неслучайно казва, че има мъчение, труд и работа. Мъчи се животното, защото няма аз, трудим се за хляба, а работата е за Бога и тя трябва да е безплатна. За да оздравим икономическия живот, трябва да се издигнем до съзнанието за работа за Бога. Работейки за другите, все едно се работи за Бога, а това е безплатно. Личните нужди на човека, които естествено съществуват, ще бъдат задоволявани от работата на другите. Така се формира братството. Когато Щайнер пише меморандума, а по-късно през 1919 г. излага социалния въпрос и в книжка, той предупреждава тези, които ще прочетат и ще се запознаят с това, да не го приемат за някакъв напълно нереализируем утопичен модел, защото всички видове идеологии, раждат само мъртви социални програми, които влачат след себе си дори и революции и приключват с хаос и разрушение. Нищо не може да спаси човечеството и да му организира правилно икономическия живот, ако няма праобраз в нещо, което е живо, а това е нервно-сетивният апарат на човека. Казва също обаче, че за подхода, който има за организирането на троичния социален организъм, изхожда не от разбирането за социалното както всеки го разбира, а от много по-големи изисквания към моралните сили в човека, които са част от душевния му живот. Първо трябва да има промяна в съзнанието, за да може да стартира това и да продължи нататък. Иначе се стига до израждане. Никоя програма няма да има никакъв ефект. Братството трябва да бъде господстващият принцип в стопанската сфера. Щайнер пише и за парите като нещо, което се е появило и ще го има и в бъдеще, за да служи като разменна единица и обслужва трите сфери на икономическия живот – стокопроизводство, стокооборот и стокопотребление. Всяка една от сферите на социалния организъм също се дели на три.

Модел за втората, държавно-правовата сфера, е ритмичната система на човека, която стъпва на т.нар. „Закон на социалния прафеномен“. Ако при първата сфера, в икономическия живот, ние регламентираме своите отношения към природата, към природните царства, както човека във физическото си тяло има отношение към външните природни царства, тук вече говорим за регулиране на отношенията между човеците, отношенията на човек с човека. В икономическия живот говорим за тялото, а тук говорим за душата. Започваме да навлизаме все по-навътре. Тук трябва да работи принципът на равенството – пред закона всички са равни. Хората трябва да развият способностите, за които говорихме в предните лекции  – например аз сега когато говоря, изразявам мъжкото начало, работи интелигентността, а вие в този момент, за да ме чувате и възприемате правилно, трябва да проявите женския принцип. Симпатиите и антипатиите трябва да загаснат във вас, да ме слушате какво говоря, то да резонира във вас. В момента аз съм буден, а вие сякаш заспивате. Такъв е принципът на социалния прафеномен. Когато свърши лекцията и  някой друг говори, в този момент аз трябва да заспивам. Какъв е механизмът изобщо да функционира душевната сфера на човека и да може тази сфера, която се нарича държавно-правова, втората в социалния организъм, да работи правилно? Когато говоря, излагам познанието си и вкарвам в него моите емоции, глас, душевност, аз – всичко е вътре, защото ларинксът е еманация на човека и знаете, че в бъдеще оттук ще се размножаваме – чрез модифицирания ларинкс във връзка с разумното сърце. Това означава, че ако ме слушате правилно, всъщност вие ме преживявате правилно и след това вашето преживяване го връщате към мен. Когато то се върне към мен, аз се чувствам възроден и разпознат във вас. Това е самият смисъл на социалния прафеномен. Следва въпросът как това може да бъде приложено в държавно-правовата сфера, втората в троичния социален организъм? Когато човеците имат нужния духовен мироглед и започнат да общуват помежду си, в общуването между тях ще се раждат законите, които да регламентират междучовешките отношения. Това ще е държавно-правовата сфера, която трябва да регулира междучовешките отношения. А представете си сега как се формулират законите! От кого и как! Законите, които се произвеждат сега, са продукт на рефлексията от две хиляди години християнско развитие и това все още пречи да не се формулират закони, които да регламентират съвсем безумни неща. В бъдеще, когато хората съвсем подивеят, ще се появят и такива закони. Щайнер не разработва в подробности троичния организъм и особено държавно-правовата сфера, защото законите, регулиращи отношенията между хората, ще се раждат от бъдещото общуване между хората. Как да ги напише точка по точка, след като Ариман веднага ще се намеси в това. Всичко трябва да е в развитие и да се ражда от живота. Там трябва да е равенството, това е етажът на къщата. Ние реално живеем там, не на покрива или в основите, там общуваме, там трябва да се разберем.    Следва>>>
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0557