mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / СВЕЩЕНИЯТ ИМПУЛС И ВЪТРЕШНОТО СЛЪНЦЕ -продължение

СВЕЩЕНИЯТ ИМПУЛС И ВЪТРЕШНОТО СЛЪНЦЕ -продължение
21.03.18 07:28
 В книжката ми „Кодът на Сътворението“, в сбита форма е разгледан генезисът на света. В началото на Библията, в края на 27 стих от „Битие“ има груба грешка в превода. Той гласи „мъж и жена ги създаде“, а трябва да е „мъж-жена го създаде“. Човекът е бил свръхсетивно същество, в което ги е имало и двата принципа – мъжки и женски, и там не става дума за нищо в полов смисъл. Когато в Библията става дума за Адам и Ева, за Каин и Авел, там изобщо не става дума за физически същества на земен план. Чак когато се говори за Сит, който заема мястото на „убития“ Авел и е пак син на Адам, тогава става дума за човек, който е различен от първите. В началото сме самооплождащи се същества, в нас работи Небесната София – всичко това доста подредено съм го описал в книжката си и нека, който иска да го разбере ясно, да го прочете подробно. Тогава размножаването ни е било като копия от циклостил. Всички сме били еднакви, свръхсетивни същества и сме нямали нужда от разделяне на половете, което се случва в Лемурийската епоха след отделянето на Луната. Всички знаем, как е описано грехопадението в Библията, представено като изкушението на Ева от змията или Луцифер и навлизането на луциферическите същества в сетивната ни душа, а след това сриването на Адам и Ева към земното или изгонването от Рая. Тогава единното човешко същество се разделя на два пола, за да може да се размножава. Ева е символът на жената, която изкушава Адам, следва изгонването от Рая от Херувима с огнения меч, който в древноеврейското учение е нарече Уриил, а знаем, че Уриил е Архангел. В религията Ева бива анатемосвана, като тази, която е виновна и затова жените нямат право да бъдат свещеници и спрямо тях има още куп други рестрикции.

                Знаем вече, че Дева София е прероденият Соломон, който е син на цар Давид. При свързването на Давид и Батсеба става осъзнаването на половия акт в съзнанието на човека. Всички свързвания между мъж и жена и преживяването на сексуалния акт, преди това е ставало не в съзнанието, а в Духа, в Небесната София. Еротичното преживяване, което сега имаме в съзнанието, тогава не е съществувало и половият акт не е бил сетивно удоволствие, а е служил единствено за целите на продължаването на рода. И друг път сме казвали, че изобразяваните по древните храмове пози от Кама сутра, са именно от времето, когато с тях се е търсило не сетивното удоволствие, а начин, общуването между мъжа и жената да бъде в Небесната София така, че да се осигурят най-добрите условия за слизане и развитие на бъдещото дете. Ако трябва да търсим някъде символ на истинското грехопадение, което се отразява в личното съзнание на човека като удоволствие, това е пожелаването от страна на Давид, който е имал много жени, на единствената жена на хетееца Урия. От тази връзка се ражда Соломон, а той в Поврата на времената се преражда като Богородица, която стои под кръста на Голгота с Йоан. Тя е представител наистина на Ева, но това не значи, че Дева София, Богородица или грехопадналата Ева е сродна душа на Този, Който виси на кръста. Получава се смесване на Божествено и човешко, така че не може това да се изведе като твърдение еднозначно.

                Под кръста е и Йоан. Той е представител на Христовия принцип. Можем да кажем, че той е копието – Христовият Аз, а Дева София е изчистеното астрално тяло. Дева София е майката на детето Исус, което отива в Египет, на детето от Соломоновата линия. Тя е преживяла доста драми, свързани с избиването на младенците, изгнанието в Египет и пр., което е довело до изчистване на астралното и тяло и тя става представител на Небесната София под кръста. Преди това, когато Христос отива към р.Йордан, душата на другата Мария, майката на детето Исус от Натановата линия, я пронизва и тя става първия представител на Земята на Небесната София, пронизана душевно толкова мощно, че и физически става дева. Повтарям неща, които многократно сме говорили, за да кажа нещо и за Лилит. Под името Лилит се разбира тази, която е била първата жена на Адам, но не се е поддала на грехопадането, а е останала независима и свързана с Божественото, а по-късно неправилно е била натоварена с тези черни астрологични сили. Всяка жена би трябвало да си зададе въпроса, дали Лилит не е изкуствено натоварена с черната си окраска, защото тя по-скоро показва една чиста Божественост, незасегната от земното. Имало ли е някога на Земята такъв представител на тази чиста Божественост? Това е Мария, която ражда детето Исус от Натановата линия в яслите. Когато го ражда, детето проговаря на праезика на човечеството отпреди грехопадението, когато изобщо нямаме говорна реч. Как е проговорило този език, когато този език не може изобщо да се говори? Този Исус е Натановата душа и това е първата и, и единствена инкарнация на Земята. На тази Мария това също е първата и, и единствена инкарнация на Земята. Затова след като умира съвсем млада, веднага се пронизва със силите на Небесната София, а по-късно пронизва душевно другата Мария и от 46 годишна жена, я превръща в дева във физически смисъл. За Лилит можем да говорим в смисъл на нещо абсолютно чисто, Божествено и незасегнато от греха и това е Мария, майката на Натановия Исус.

                Да се върнем на развитието на съществото Антропос-София и нашето развитие. От Голгота до 700 г. това същество започна да развива сетивна душа. Тя пронизваше всичко, което на земен план се изживява като религиозни чувства, защото Мистерията на Голгота не се разбираше, а можеше да бъде преживявана само като религиозни чувства. Богословската литература чак до 8-9 век беше пронизана от това дълбоко чувство. Михаил, който по времето на Голгота гледаше от Слънцето, трябваше да ни даде инструмента за мисловно задълбочаване и овътрешняване в нас на тази Мистерия и затова той ни дари космическата интелигенция. Към 8-9 век навлизаме в периода на развитие на разсъдъчната душа на Антропос-София и той се засече с периода на развитие на нашата разсъдъчна душа. Космическата интелигенция, която падаше като мирови мисли надолу и се улавяше от най-високо посветените хора долу на Земята, не беше под формата на мисли, които да се улавят от съзнанието. Мировите мисли падаха в една своеобразна чаша, която образува съществото Антропос-София и то опосредстваше тези мисли да слизат към хората, но още нямахме способност да раждаме мисли от самите нас. Едва от 4 в.сл.Хр. човекът започна да си представя, че сякаш мислите му идват от него самия. Затова истински можем да говорим за философия едва от 4 в.сл.Хр., а не от времето на гръцките философи. Затова истински в периода на фило-софия сме едва след Голгота. Едва тогава започваме да обичаме да мислим, за разлика от преди, когато божествената воля работеше директно в нас като мисли. Трябваше да изминат още около 700 години до 1400 г., когато за нас започна епохата на съзнателната душа, а съществото Антропос-София също започна изграждането на съзнателната си душа и това продължава и досега, във времето, в което ние живеем, за да може да ни причести със съдържанието на Небесната София. Междувременно се намесиха първата тройка Богове, които през втората тройка вградиха в нас космическата интелигенция, за да можем да работим с нея и причастието от чашата на съществото с развиваща се съзнателна душа Антропос-София, стана към нашата развиваща се съзнателна душа. Флагман на развиващата се съзнателна душа станаха народите от Западна и Средна Европа, а ние паднахме под турско робство и на външен план сякаш изчезнахме.

                Стигаме до нашето време, когато, макар да не сме още 2100 г., съществото Антропос-София, преминало като тяло през древноеврейския народ, преминало като душа през нас и овътрешнено в нас, иска да тръгне нагоре и да развива духовните си членове, а ако можем, и ние с него авансово да ги развиваме, защото ще ги развиваме по същество чак в Шеста културна епоха. В този смисъл може да се говори, че Водолеят е започнал. Иначе нито зодиакално-астрономически, нито йерархично, като културна епоха, Водолеят е започнал. След като е преминало през душата ни, съществото Антропос-София иска да излезе от нас и излизайки, да предизвика отварянето на астралното ни тяло като Дева-София и да започне развитието на първия ни духовен член. Това същество работи в нас, но ние не можем да го почувстваме така овътрешнено в нас, че астралното ни тяло да стане Дева-София и да можем да развиваме Манас. Това е големият проблем. Първият човек на Земята, който стана съсъд на съществото Антропос-София и негов земен представител, е Рудолф Щайнер. Още в 1888 г. той каза: „Възприемането на идеите в действителността е истинското причастие на човека“. Той беше първият човек, който по правомерен начин прокара пътя за връзка с духовния свят. Имахме лекции за това, как с мисленето да можем да прескачаме в духовния свят и от там да улавяме откровения, което е единственият правомерен път днес. Съвсем накратко резюмирано, там се казва, че когато волята се издигне в познанието и то бъде облечено с тази воля и се превърне в чисто, съзерцателно мислене, в определен момент това мислене прескача бариерата на сетивния свят и от действителността, каквато представлява духовният свят, се улавя идеята от някое свръхсетивно същество. Идеята се прехвърля отсам, в сетивния свят и с одухотвореното мислене може да се разтълкува и поднесе на света. Това е сърцевината на Антропософията и това иска да прави в нас съществото Антропос-София. Това означава инкарнация на това същество в човека на душевен план. Това е великото начало на възкресението на Небесната София. Знаем, че се говори и за Небесна София, и за Ахамот. Ахамот е убитата част от Небесната София. Какво означава това? Пастирите чувстваха, че Господ се е родил, а мъдреците видяха Витлеемската звезда и знаеха, че Господ се е родил. В последствие способностите на пастирите и мъдреците се превърнаха в бездуховното естествознание и бездуховната астрономия, т.е. в нещо абсолютно мъртво. Сега те трябва отново да бъдат трансформирани и еволюционно да бъдат възкресени като способности за ясновиждане и ясночуване. Това означава съзнателната душа да се трансформира в имагинативна, за да може след това да се премине към трансформиране на разсъдъчната душа в инспиративна, плод на което са и тези откровения, и накрая да се премине към най-трудната част – трансформиране на сетивната душа в интуитивна. Разполагайки с познавателните способности, които всеки човек има, но с дълбоките си енциклопедични интереси и багажа, който носи от преражданията си като Аристотел и Тома Аквински, Рудолф Щайнер шест години преди да напише „Философия на свободата“, която не е родена от силите, които той е добил от извървения съвместен път със съществото Антропос-София и Михаил в свръхсетивния свят, а от чисто познавателните сили на човека, формулира изречението, което цитирах по-горе. Истинското причастие на човека е не с хляба и виното, което си съществува като мистерия на превъплъщението, а тук говорим за възприемане на идеите, на мисъл-съществата. Това е новият начин за връзка с духовния свят и самата същност на „Философия на свободата“. Щайнер от чисто познавателните сили, които са на разположение на всеки, можа да напише „Философия на свободата“, а след това от силите, заложени в разбирането, което се съдържа в тази книга, стана първият, който позволи на съществото Антропос-София да се инкарнира в него на душевен план и заедно с него и Михаил, да измине пътя на излъчването на Антропософията на Земята. Всичко, което познаваме като великите антропософски книги, които Щайнер даде, като науката за истинската същност на човека, като цялата Духовна наука, е плод на това изречение и на написаната на неговата база „Философия на свободата“, която по принцип всеки философ би могъл да напише, ако има мислене ориентирано към Духа.

                Човек първо трябва да се сработи със съществото Антропос-София, след това да стигне до бодхисатвата и в комплект ще стигнат до Михаил, който е слънчевият лик на Христос. Тогава няма проблем да се получават откровения от всички нива на битието, които са гласът Христов днес на Земята. Какво, всъщност, прави съществото Антропос-София с човека? Първо, то му дава истинския синтез на мъдростта, който Михаил направи в свръхсетивната школа от 15 до началото на 19 век. Това беше синтез в светлината на Мистерията на Голгота на цялата налична мъдрост в човечеството от всички съществували мистерии и култове, който слезе като зрелия плод на космическото християнство през Рудолф Щайнер. Разбира се Щайнер не даде всичко, което знаеше. За нас също има гигантско поле, на което да работим. Първото, което получаваме от съществото Антропос-София е светлина в съзнанието. Второто е, че задвижва силите на живота и любовта в нас. Накрая ни показва, как по вътрешен начин да преодолеем бариерата, която ни отделя от свръхсетивния свят. Притежанието на Паладиума, който в предхристиянските времена беше символ на отношението на Небесната София към Христос, даваше силата за излъчване на културни импулси към останалите части на света. Този Паладиум, както всичко друго метаморфозира в Христос и се превърна в новата връзка, изразена в Михаил вън на Слънцето и Христос вътре в нас. А как Щайнер прокара пътя на Антропософията и се опита да създаде в полза на цялото човечество съсъд за изява на съществото Антропос-София и Михаил, който стои зад него? Знаем, че от 1879 г. Михаил стана Архай и вече може да има отношение с Човека-Дух на Христос, който е на Слънцето. Истинските господари на Слънцето са Духовете на Мъдростта и през този Човек-Дух, Михаил, който след предаването на космическата интелигенция тръгна да слиза надолу след Голгота подобно на Христос, като слизането му продължи до 1879 г., слезе от Дева или областта на Духовете на Мъдростта, до Водолей или областта на Ангелите. Той не може да слезе до Риби или областта на човека, защото няма как да се материализира. Не може да се материализира и никое друго свръхсетивно същество. Затова е и толкова велика Мистерия човекоставането на Христос и двете загадъчни появявания на лицата на злото – на Луцифер преди около 5000 години и на Ариман в наши дни. Задълбочаването на самоосъзнаването на човека беше в резултат на това, че мисленето стана наше вътрешно притежание и започнахме да раждаме собствени мисли. Това, което сега имаме като съзнание, никога преди не го е имало в човешката история. Днешното влияние на духовните същества в човека става при съвсем друго негово устройство, в състояние на уплътняване на връзката на Аза и душата с телата. Затова прескачането на бариерата с духовния свят не става по природен начин, както ставаше в предхристиянските времена, а става през Аза и през мисълта, които днес са на разположение на човека.

                Щайнер беше първопроходецът, който трябваше да обнови старите мистерии и да ги представи в нова светлина, съобразно новата конституция на човека. Докъде стигна той в тези си усилия? Този въпрос олицетворява проблема на човечеството днес. Когато се разглежда Антропософията, т.е. инкарнацията на душевен план на съществото Антропос-София, се обособяват три периода. Първият период е от 1902 до 1909 г., когато Щайнер е в Теософското общество. Тогава инкарнацията е на мисловен план. Следващият период е от 1909 до 1916 г., инкарнацията е на ниво душа и през този период Щайнер дава евритмията, а накрая е периодът до Коледното събрание през 1923 г. и инкарнацията на социален план. Това са трите периода на инкарнацията на Антропософията на земен план, които се изразяват в реално изминат път на Щайнер съвместно с Михаил. Периодите можем да ги отъждествим с период на главата, период на чувствата и период на волята. Можем да направим и друга категоризация, като първият период, който е в рамките на Теософското общество, го приемем за период на Източната мъдрост, вторият период е в Европа, а третият период остана незавършен, тъй като Щайнер е искал да отиде в Америка и там да завърши инкарнацията на импулса на Антропософията във волята. Погледнато така глобално, Щайнер не е завършил делото по инкарнацията на съществото Антропос-София във волята си. Пожарът, изпепелил първия Гьотеанум, е в нощта на 31.12.1922 г. Да си представим момента на догарянето на Гьотеанума. Щайнер е дълбоко опечален. Още след деня на полагането на основния камък на тази сграда, той е бил доста мрачен, защото още тогава може би е видял какво бъдеще я очаква. Край Щайнер е била Ита Вегман – човекът, с когото имат съвместни прераждания от 5000 години, започвайки като Енкиду и Гилгамеш и за тях можем да кажем, че те са знаменита двойка от сродни души, подобно на другата знаменита двойка, майсторът Хирам и Соломон. Тя вижда, че той е буквално покрусен и в нея се поражда огромно съчувствие към него, защото в глъбините на волята и започва да се обажда тайната на собствените и инкарнации. От това огромно състрадание тя е видяла, че този човек, който е бил заобиколен винаги от много хора, помогнал е на хиляди и в живота си е извършил работа, която други за 20 живота не могат да свършат, пред догарящите отломки е бил абсолютно сам и неразбран от никого. Този момент наподобява самотата на Христос в Гетсиманската градина, когато всички са заспали и няма никаква външна подкрепа. Тогава Вегман задава на Щайнер един съдбовен въпрос, въпросът на Парсифал. Този въпрос може да бъде зададен от някой човек тогава, когато в астралното му тяло се пробуди огромно състрадание към друг човек, към група хора или към човечеството. Въпросът е, какво ще се прави с обновяването на мистериите. Тук е ключът и към цялата ни днешна лекция. Какво означава обновяване на мистериите в 20 век? Знаем за мистериите в древността, знаем за християнските мистерии, розенкройцерството и богомилството. Щайнер знаеше какво означава това. През цялата 1923 г. той изнася лекции и даже е смятал, да се отдели с около 40 от най-верните му хора, защото не е бил член на Обществото за строителството на първия Гьотеанум, въпреки, че той е бил в центъра на това дело, той е основният съсъд за инкарнацията на съществото Антропос-София и Антропософията е плод на неговия път с Антропос-София и Михаил. През октомври 1923 г. Ита Вегман е изразила опасения, какво ще се случи с Обществото, ако Щайнер го изостави. Тогава Щайнер топло е стиснал ръката и, и е казал, че ако тя му помогне, той ще се реши на това. Възниква въпросът, защо Щайнер е имал нужда от друг човек. Беинса Дуно нямаше нужда от никой друг, но той е бодхисатвата и е същество от друга категория, макар и от човешка еволюция. Щайнер, който си преминава през инкарнациите все като лидер, има нужда от друг човек. В този момент в Ита Вегман започва осъзнаването и като част от кармична двойка. Щайнер на никого директно не е казвал предишните му инкарнации, а много внимателно е насочвал хората сами да достигнат до това, за да могат правилно да го осъзнаят и да го свържат със задачите на сегашния си живот. Не трябва да се поражда излишна обида или пък възгордяване, което почива на минали инкарнации. Ако някой легне на стари лаври, заспива астрален сън. В момента има видна личност от българската история, която е в такова състояние на астрално сънуване. На никой жив вече не казвам кой е бил, но за мъртвите трябва да се казва, защото инкарнациите трябва да бъдат осветлявани в цялата им грандиозна панорама. Откровенията идват за да бъдат осъзнати и дадени на човечеството. Така е правил Щайнер, така правя и аз. София дава, словото го изнася. С копието и чашата се получава Граала, така човек става Граал. Хексаграмата е символ на Граала, съчетаването на двата триъгълника, на земната мъдрост отдолу с мировата мъдрост отгоре. Символът е произлязъл от половия живот на човека, но той има и друг смисъл. Растението има само физическо и етерно тяло. То има цвят, в който има листенца, чашка и тичинки. Словото, Христос, копието под формата на слънчевия лъч слиза, огрява София, чашата или семето, от което след това се ражда плодът. Това е Граалът в действие, но чашката е абсолютно девствена, защото растението няма астрално тяло, няма страсти. В съзнателната си душа човекът трябва да се превърне в такава чаша, в Дева София, над всякакви симпатии и антипатии, като чиста мъдрост, отворена към Христос, за да може това копие „Аз съм“ да слезе през Светия Дух и чрез него да се индивидуализира в човека като Манас. Това е висшия Аз, а не онзи, който представлява индивидуализираната азова субстанция от Елохимите. Тази индивидуализирана субстанция заменя сянката, заменя егото, което иначе смятаме за аз, а едва след това можем през съзнателната душа да достигнем и до Манас. Това е целта на съществото Антропос-София, което отсега, а не чак от 2100 г. тръгва към първия си духовен член, към Манас. След като то е инкарнирано душевно в даден човек и човекът тренира великия преход през ума, който Щайнер постигна, може авансово, преди да е настъпила Шеста културна епоха, да се работи за индивидуализация на Манас. Това е репетицията за Шеста културна епоха, която пък е репетиция за шеста коренна раса и в крайна сметка за бъдещия духовен Юпитер, когато нормалното ни съзнание ще е Манас, а азът ни ще е по-долен член, т.е. ще имаме съзнание на Ангели. Намираме се в такъв възлов момент, когато от човека зависи да направи съзнателен избор да спаси мисията на Антропос-София. Това е моментът когато трябва да спасим мисията на Михаил, мисията на Христос и изобщо да спасим мисията на целия цикъл Сатурн – Вулкан и общо на трите цикъла. Това се очаква в тази ни инкарнация да го направят определена група хора. Ако не го направят, спукана ни е работата при срещата с Антихриста. От това зависи справянето с Антихриста и правилата, по които ще продължи нататък човешката еволюция. Срещата с него е обречена на провал, ако му се противопостави само тривиалната духовност. Това е голямото предизвикателство днес, а не дали Турция ще ни нападне, или дали ще има конфликт между Америка и Китай. Те са подробности, а истинското предизвикателство пред човека е това. Щайнер трябваше да обнови мистериите, за да може човек по нов начин да влезе в тях. В старите мистерии всеки се занимаваше индивидуално със себе си под ръководството на учител. Никой не се интересуваше от опитностите на другите и всеки сам преодоляваше границата, отделяща го от духовния свят. Учителят беше абсолютният авторитет и азът му играеше роля на заместител на липсващия или слабия аз на ученика. В първите християнски мистерии след Голгота учителите се превърнаха в наставници, а в розенкройцерските мистерии те станаха приятели, които не накърняваха свободната воля на учениците. Имаше трансформация на отношението учител – ученик. Сега става съвсем друго нещо. Естествено, че връзката учител – ученик не трябва да бъде такава, каквато е била преди и даже не трябва да има външен учител. Щайнер беше такъв външен учител, но какво направи той? При задаването на въпроса от Ита Вегман към Щайнер и последвалия отговор, се прави крачка не по индивидуалния път на старите мистерии, а крачка към социалното, към включването и на други хора. Затова на Коледното събрание през 1923 г. Щайнер създаде Общество, замислено троично, което да стане съсъд на съществото Антропос-София и Михаил да работи през това Общество. Не лично Щайнер да бъде този съсъд, а Обществото – нещо безкрайно трудно. Как Щайнер беше замислил троичната организация на това Общество? Първо е самото Антропософско общество, в което всеки може да членува и представлява идеен съюз от съмишленици, които свободно могат да се асоциират в различни групи по интереси. Управителното тяло или Форщанда, е бил съставен първоначално от трима мъже и три жени, т.е. мъжкото и женското начало представени на паритетна основа. Съзнателната душа има два аспекта – мъжки и женски. Мъжки аспект е, например, когато аз говоря в момента и мисълта ми работи. При вас, ако слушате внимателно, мисленето трябва да се отдръпне временно, да се потопите по-скоро в чувството и да възприемате, което е женския елемент. Имаме говорене и слушане. Съзнателната душа е двоична. Човек трябва да може и да говори, и да слуша. При общуване, когато единият говори, при другия трябва да замлъкнат симпатиите и антипатиите и да види как това ще работи в него. След това първият трябва да замлъкне и да приеме онова, което другият има да му каже. Самопосвещаването може да става минимум в двойка, а най-добре да е в група. Истинското разбиране на човека, защо съдбата го е събрала с този до него и другите около него и пробуждането на волята му, където се крие кармическата равносметка, става когато хората общуват точно по този социален начин. Тогава ако този, който говори, говори наистина одухотворено и по същество, може да стане така, че да се разпознае в другия или другия да види в него себе си или сам себе си да разпознае. Всички откровения, които досега са ни били дадени, са по волята на Светия Дух. Никой не може да нареди на духовния свят да му бъде дадено нещо. То идва, когато човекът е узрял да го получи и разбере, и винаги идва изненадващо, идва от бъдещето, от духовното време. Опознавателен знак за истинността на откровението е, че те въздига и безкрайно те вълнува. При откровения от „лошите“ духове винаги има елемент, който ласкае егото ти, има елемент на нареждане и лишаване в някакъв аспект от свободата ти. Откровението от „добрите“ духове слиза през аза, през душата на човека, минава в астралното тяло и става разширение на душата, защото тя живее в астралното тяло, оттам се отпечатва в етерното тяло и това преживяване от Духа е неизтриваемо. Това подпечатва реалната, истинска окултна опитност. В момента, в който това става, за една или две секунди човек е жив. През останалото време само се води за жив. Ако се сумира цял един човешки живот, може да се окаже, че няма и една секунда, в която човекът да е бил жив. Това е истинският смисъл на живота.

След като Обществото е било създадено, Щайнер е насърчил хората, да споделят опитностите си в групата. Едни младежи са го попитали какво да си споделят, след като такива опитности им липсват. На това Щайнер е отвърнал, че всеки човек, всеки ден има десетки окултни опитности, които не забелязва. Истинското живеене на Духа е в практиката и всеки, който иска да избяга от нея, е на крив път. Има хора, които искат да се занимават само с „духовни“ неща, а другите да работят и да ги хранят. Така не става. Трябва здраво да нагазиш сред хората и в срещите с тях ще имаш безброй опитности, в които могат да се пробудят способности, като виждането на кармата. Когато разбереш, кой стои пред теб, това придава на общуването съвсем друг смисъл. Но разкриването на минали инкарнации се дава само на хора, които са издържали съответните проверки. Нищо от това, което се разкрива, не трябва да влияе на самочувствието на човека, а той трябва да има реална представа, защо му се разкрива. Само така могат да се създават и осъзнават кармично обвързаните общности. На Коледното събрание, Щайнер вложи в сърцата на присъствалото множество основополагащия, додекаедричен камък на любовта, за да могат те да формират кармична общност. За огромно съжаление, никой друг, освен Щайнер, не е разбирал, какво се случва, с изключение, донякъде, на Ита Вегман. Когато едно такова групово посвещение не се разбира съзнателно, се развихрят тъмните сили. Веднага след това, натоварилият се с карма Щайнер се разболява. Говори се, че е бил отровен, защото противодействащите сили не са можели да стоят безучастни пред това дело с мирова значимост. По-горе казахме, че Обществото е било замислено троично, като първият елемент е самото Общество, като идеен съюз с пълна свобода, без командване от Форщанда, състоящ се от тима мъже и три жени, като представителство на съзнателната душа. Всеки човек има в себе си и двата елемента и е желателно да може да проявява и мъжкия, и женския принцип. Не само той да говори, а другите само да слушат. При мен малко преобладава първият елемент, но както и да е… Има един лаф в казармата „Когато говориш с мен, ще мълчиш“. Вторият елемент е Висшата школа за Духовна наука. Там е територията, в която е трябвало да се осъществява реалният контакт с духовния свят. Школата е трябвало да бъде разделена на три класа, като в първи клас е трябвало да има много хора, втори клас от 36 човека и трети клас от 12 човека. Третият клас е трябвало да бъде избран и ръководен лично от Щайнер, втори клас е щял да се ръководи от Мария Щайнер, а ръководител на трети клас е щяла да бъде Ита Вегман. Нещата не са се развили според замисъла и известно време е просъществувал само трети клас, а след смъртта на Щайнер, ръководството даже не е позволило на Ита Вегман да води този клас. Злите сили са се развихрили в Обществото и всичко е тръгнало наопаки. Щайнер е дал само 19 окултни урока, които да се отработват във Висшата школа за Духовна наука и с това се е приключило. През цялата 1924 г., докато прекъсва да говори някъде през септември – октомври, Щайнер живее в качествено нова Антропософия. Това, което е било до Коледното събрание е едно. След жертвата на Коледното събрание се отправя апел към Духовния свят за създаването на Общество, Висша школа и стопанска част по подобие на троичния социален организъм. Последната единствена е можело да бъде администрирана. Първите две не е трябвало да имат нищо общо с традиционните организации. Беинса Дуно също не е искал да създава никаква организация и всичко, което в последствие възникна като Общество Бяло братство и е плод на плиткия акъл на учениците му, попадна веднага под ударите на Ариман и се стигна до инфантилната духовност, която произвежда днес. След като Щайнер се е разболял, тези, които са движели Обществото, са свикали събрание през февруари и са подменили приетия устав, който е представлявал правилата, по които да функционира обществото, извлечени от духовния свят. Щайнер е подписал новия устав, защото е видял накъде вървят нещата. Обществото е било регистрирано през март 1925 г. с новия устав и то вече няма нищо общо с основаното на Коледното събрание Общество. От 1925 г. до 2002 г., когато пак се състави нов устав, отново по ариманическите правила, и до днес, Коледният импулс не съществува. Обществото, което Щайнер създаде, не съществува. От Школата за висша духовна наука съществува само най-външният клас и той се води от хора, в които съществото Антропос-София не се инкарнира и няма как да се докоснат до никакви откровения. Със смъртта си Щайнер затвори новите мистерии, а тяхната същност е следната: в тях не както в древността всеки да бъде ученик сам за себе си, а в новите мистерии нещата се случват групово. Когато се създават групи, те стават съсъди на съществото Антропос-София и то работи през тях. Това, което тук практикуваме от години, представлява възраждане на новите мистерии, но за това ще говорим малко по-късно. Мария Щайнер казва, че Коледният импулс, който е бил даден, продължава да съществува, но е станал недостижим. Ита Вегман пък казва, че всеки, който поиска, може да има достъп до Коледния импулс. Виждаме две напълно противоположни гледни точки. Мария Щайнер сякаш се е предала. След като Щайнер си отива, избухва първият грандиозен скандал между двете, къде да бъде положен прахът му. В следващите десет години от Обществото са изгонени Ита Вегман, астроложката Елизабет Вреде, в него се развихрят демоните и няма как то да се превърне в групов съсъд на Антропос-София. По подобен начин стоят нещата и с цялото човечество. От средата на 19 век етерното тяло на хората започва леко да се разхлабва и отделя от физическото и човечеството става групов посветен. Този групов посветен започва да има свръхсетивни опитности и да преминава бариерата на свръхсетивния свят, без да го разбира. Но когато едно посвещение стане несъзнателно, не се отварят портите към рая или духовния свят, а тези на ада. Затова последваха Октомврийската революция, чумите на комунизма и фашизма, Втора световна война и т.н. Човечеството се оказа негодно за колективното посвещение и в момента си няма никаква представа, че върви като колективен посветен. Същото нещо е и в Антропософското общество. Ще цитирам две неща, като примери за лъжовни духовни опитности. На годишнина от смъртта на Щайнер, Алберт Щефен, който е бил оглавил Обществото, е казал, че е имал имагинация, че Щайнер е новият пазител на Граала. Още през 2005 г. в лекцията „Трите камъка“ бях казал, че това не е така. Всичко, което Щайнер прави е Граалово и аз изобщо не го подценявам, но имагинацията на Щефен не е вярна и аргументацията съм я дал в тази лекция. Другата опитност е на една графиня. Когато Теософията е започнала да се развива, тя е намерила почва в по-издигнатата част от обществото, сред стопанския елит и аристокрацията. Затова не е чудно, че по-късно Щайнер общува доста с такива хора. Графиня Кайзеринг е имала опитност в момента на кремацията на Щайнер и твърди, че той и е казал девет изречения. По-късно тези изречения са записани от сина и, и са публикувани в книга. Нека видим какво и е казал Щайнер. Ще прочета бавно изреченията, а вие следете какво ще породят те във вас.

1.“Моята мисия е завършена“.

2.“Което можах да дам за зрелостта на човека, го дадох“.

3.“Аз си заминавам, защото не намерих уши, които да можеха да възприемат зад думите, духовното слово“.

4.“Аз си заминавам, защото не намерих очи, които да можеха да виждат зад земните образи, духовните образи“.

5.“Аз си заминавам, защото не намерих хора, които можеха да осъществят моята воля“.

6.“Мистериите остават закрити, докато аз не дойда отново“.

7.“Аз ще дойда отново и ще открия мистериите, ако ми се отдаде да заложа в Духовния свят олтар, храм за човешките души. Тогава аз ще дойда отново. Тогава ще съм готов да продължа разкриването на мистериите“.

8.“За моята смърт са виновни тези, които пречат на културата на сърцето“.

9.“Ако хората проникваха в дълбините чрез своето сърце, те биха намерили силите за удовлетворяване на изискванията на времето“.

Личи си от километър, че тези изречения не са диктувани от Щайнер, а са диктувани от тъмен дух. Казвам го по категоричен начин, защото не знам доколко те са известни сред нашите антропософи, но видни антропософи на Запад, като Хари Салман например, вярват в тяхната достоверност. Никога християнски посветен не би казал нещо подобно на петото изречение. Първите четири изречения са в луциферически стил, в петото едва ли не азур се обажда, защото там е най-голямото насилие над волята, а останалите четири са ариманически. Колко обезсилващо волята на човека е да чакаш Щайнер отново да дойде. Много от антропософите живеят с това очакване. А как ли ще го разпознаят? Когато казах на конференцията, че Щайнер и Ита Вегман сега са преродени, това породи само присмех. Но ви казвам още, че те не са дошли за обновяване на мистериите, а този път те дойдоха за друго. Когато Щайнер възобнови мистериите, той направи така, че в тях да влезе социалният принцип, като завеща образуването на групи, които да стават съсъд за съществото Антропос-София, зад което стои Михаил. А в Антропософското общество тръгнаха да се карат и изключват. Просто не ми се говори за това, което се е случвало там след смъртта на Щайнер. Пълен кошмар!

Разликата между стария път на посвещение, когато всеки индивидуално, ръководен от учител е вървял по пътя и новия път, когато няма външен учител и се върви групово по пътя на посвещение, е огромна. Преди учителят е можел да види коя душа е узряла да бъде посветена. Сега е много по-трудно, защото външният учител го няма. Щайнер не е проговарял повече на хора, които са любопитствали за предишните си инкарнации. Той заговори за кармичните връзки след жертвата си на Коледното събрание и създаването на Обществото, което трябваше да стане съсъд за Антропос-София. Духовният свят откликна и започна да му разкрива кармическите вериги. Девет месеца Щайнер работеше с друг вид Антропософия. Това, което тук правим като синтез между импулсите на Щайнер и Беинса Дуно е новото откриване на мистериите. Единици от антропософите можаха да се свържат спорадично с Коледния импулс и това доведе до някакви постижения. Прокофиев и Бондарев развиха и дадоха много за Антропософията, но това не беше ново откриване на мистериите. Прокофиев също се надяваше учителят му Щайнер да се появи отново и когато съзнателно е решил да се посвети на делото, първото, което той е искал, е да има съзнателна връзка с Рудолф Щайнер. Аз не искам такава връзка, защото това не е откриване на новите мистерии. Защо дойде Беинса Дуно? Най-новото, което наскоро ме порази, беше една лекция на Христо Маджаров. Знаете, че „здравите“ сили се събират периодично и той им изнася по нещо. Тази лекция е качена в интернет, около 50 минути е и е посветена на инкарнацията на Беинса Дуно в Петър Дънов. Знаете, че в Бялото братство продължават да говорят за „Учителя Петър Дънов“, което си е чисто малоумие. Маджаров поне знае, че Беинса Дуно и Петър Дънов са две различни неща. Стана ми любопитно да видя, какво ли ще каже той за вселяването на бодхисатвата в Петър Дънов. Разбира се, нямаше големи изненади. Почти цялата лекция беше посветена на духовния му туризъм – къде е бил и какво е видял, и чак накрая, след като търпеливо изслушах всичко, имаше пет минути по същество. Това беше нова версия на събитията, които познаваме. Знаем, че на 7.3.1897 г. в с.Тетово, Русенско, в страноприемницата, бодхисатвата Беинса Дуно влиза в тялото на Петър Дънов, а Петър Дънов е инкарнация на Борис I Покръстител. Маджаров вероятно е чул или прочел това, което съм казал за тази инкарнация, защото вметва, че между раждането на Петър Дънов и покръстването на Борис са изминали точно 1000 години, но лансира версията, че инкарнацията на Беинса Дуно е станала на 19-годишна възраст. Напоследък е модерно тези, които гледат все назад към старата ни история и тангризма, да плюят Борис Покръстител за това, че е премахнал старите култове. Тези хора нищо не разбират нито от история, нито от духовност, нито от нещо друго. Мога да говоря много дълго и много гневно по въпроса, но не за това е думата ни сега. След сработването с телата на Петър Дънов, Беинса Дуно открива през 1922 г. школа, а Щайнер открива своята школа през 1923 г. Интересно как така и двамата откриват по едно и също време две школи на Земята? След като Щайнер обновява мистериите, какво ли прави Беинса Дуно? Можем да кажем, че и при него има такова обновяване. Той учи хората как да живеят според манихейския принцип – мисълта да стане център на волята, от което да произлязат добри дела. При Щайнер действа розенкройцерският принцип – волята се издига, става периферия на мисленето, преминава се в отвъдния свят, откъдето се улавят идеи. Когато кръстосаме тези два принципа, се получава великата алхимия между двата импулса и това е Свещеният импулс, за който говоря, и за който Щайнер каза, че ще дойде. Защо, обаче, дойде Беинса Дуно? Дали защото искаше да разкрие школа и да учи хората на братски живот – пак нещо като социално посвещение? Щайнер искаше същото. От една страна социалното влиза в посвещението, а от друга, посвещението влиза в социалното. Става взаимно проникване на вътрешния и външния живот. Съвсем ясно е, че за да изпълним гигантските задачи, които стоят пред нас, принципът на посвещението трябва да навлезе в живота на човечеството, трябва да навлезе в различните науки, докато един ден стигне дотам, да разбере, че всичко е пронизано от Христос и представлява изява на този Дух вътре в човека и вън в космоса. Беинса Дуно работеше за новото откриване на мистериите от манихейски тип, от друга изходна точка и с друга цел, но това не беше основната му задача. Неговата основна задача беше участието му в мистерията от 1936 г.. Защо? Имаше два големи въпроса, които стояха за разрешаване пред двата големи потока в човечеството – на пастирите и мъдреците. С идването си Христос победи смъртта и разреши въпроса за смъртта, а с появата си, двете деца Исус разрешиха въпроса за свръхсетивното раждане на Господ. Остана неразрешен, обаче, въпросът за злото. А то излезе на преден план. Времето на обещанието на Христос към Петър: „Аз ти казвам: ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата си, и портите адови няма да и надделеят“ свърши, след като от 19 век човечеството става несъзнателно колективен посветен и портите на ада се отвориха. Добре е поповете да знаят това. Човек трябва едновременно да е и посветен, и свещеник, да може и да улавя идеите от духовния свят, и да играе ролята на жрец в този свят. След Втората Голгота от края на 19 век, при която Христос с етерно тяло в астралния свят анихилира материалистичните мисли на човечеството, натрупвани в продължение на 5 века в най-близкия до Земята духовен свят, Той трябваше да слезе още по-надолу и това стана в светлинния етер. Знаем, че имаме топлинен, светлинен, звуков и жизнен етер. Засега нямаме достъп до двата висши етера, а можем да работим с долните два, поради което те са изцяло ариманизирани от технологиите ни. Това се отразява пряко на етерните тела на хората и затова се раждат все по-нежизнеспособни. Преди българките са раждали по десет деца и са работели по цял ден на нивите, а мъжете са правели такива фантастични работи в многобройните войни след Освобождението, за каквито днешният човек изобщо не е годен. Липсва му зареждането в етерното тяло, защото няма никакво разбиране за Христос и не знае, че вече трябва да го търси в себе си. Описал съм в лекцията си „Бодхисатвите“ как Беинса Дуно става моста, по който Христос за първи път през човешко същество слезе в 1936 г. в пастта на звяра, т.е. във волята ни или във възможно най-близкия свръхсетивен свят до физическия свят, а това е топлинният етер. Беинса Дуно беше първият човек, който се е инкарнирал много пъти и който съзнателно стана проводник на Христос. Знаем, че за 5000 години, колкото трае мисията на този бодхисатва, той е слизал и ще слиза на Земята общо 50 пъти. Това е великият принос на Беинса Дуно, за който той е подготвян още от Поврата на времената, когато като дъщерята на Яир има личен досег с Христос. Всеки, който тогава е имал досег с Христос, има гигантска еволюция след това. От жертвата през 1936 г. се родиха качествено нови сили в човешката душа за справяне със злото и преминаване към третия завет „Да впрегнем злото на работа за добро“. Оттогава обвързаността на мисията на бодхисатвата с човечеството се подпечатва и с неговата лична жертва в християнски смисъл. Като главният представител на Христос на Земята, тази жертва е от най-висш порядък. Щайнер казва, че най-великият мъченик сред хората е Християн Розенкройц, който е натоварен с карма на човечеството. Аз казвам, че друг такъв мъченик, макар и от по-друга категория, след 1936 г. е и Учителят, който се натовари с карма на човечеството. Когато Учителят е говорел, хората не са го разбирали, с малки изключения, като Боян Боев, който е бил запознат и с Антропософията. Другите са усещали, че той е „голяма работа“, защото аурата му им е въздействала на етерните тела, но не са го разбирали, нямали са съзнание да му зададат съществени въпроси и често са го занимавали с незначителни неща. По същия начин и Щайнер са го занимавали с подобни безсмислици. Нямало е кой да ги попита нещо по същество. Учителят отвори школа, извърши великата си манихейска жертва, затвори школата със заминаването си през 1944 г., а неговите последователи я докараха до днешните плачевни резултати. Щайнер дойде, натовари се с карма на Антропософското общество, отвори школа и със смъртта му мистериите отново се затвориха. Кога мистериите пак ще се отворят? Когато двата импулса се съединят като индивидуален азов акт в човека – нещо, което започна при мен от октомври 2000 г., когато се появих на сцената на Община Варна с първата от седемте лекции. Това е възраждането на Антропософията, за което говори Щайнер. Възраждането на Антропософията няма как да стане само в рамките на самата Антропософия, защото тя трябва да бъде свързана със силите на доброто, които по времето на Щайнер още ги нямаше и трябваше Беинса Дуно да ги излъчи. С поглед към Щайнер и Беинса Дуно, който напълно разбира значението на делото им, човек може и да знае, и да има могъщи сили в сърцето. Тогава се прокарва пътя за Михаил, защото целта на съществото Антропос-София и на бодхисатвата е да ни заведат при Михаил. Той е истинското лице на Христос както в космоса, така и в нас. Синтезът между двата импулса води до там, Михаил да започне да работи през човека. Михаил е Архай. Той може да стигне до свръхсетивните части на физическото тяло в човека, т.е до фантома. Там са скрити тайните на инкарнациите на човека. Практикуването от мен на този синтез доведе до всичките тези откровения, свързани с кармически вериги. Ако трябва да направя паралел с живота на Щайнер, през първите седем години аз изнесох 28-те лекции, след които почувствах, че нещо свърши и това мога да го съпоставя с периода на Щайнер в Теософското общество. След това направихме група, ходихме и на Братското лозе, където отработвахме добродетелите, което можем да съпоставим с инкарнацията в чувството на съществото Антропос-София през втория период на Щайнер. През третия период, който едва сме започнали, предстои личната жертва, която всеки един трябва да направи. Виждате как нашата общност тук, може да стане съсъд на Михаил за новите мистерии. Свещеният импулс, като синтез на двата импулса, прокарва пътя на Михаил през ума и през сърцето към волята. Този път минава през астралното тяло, в което сме затворени с личната си душевност и където трябва да се преборим сами с егото и личните си недостатъци. Минава през етерното тяло, където е националното и противопоставянията между народите, които са доста по-страшни от личните ни недостатъци. И накрая минава през физическото тяло, където е противопоставянето на расов принцип. Михаил не иска в човека да има нито симпатии и антипатии в астралното тяло, нито национална омраза в етерното тяло, нито расова омраза във физическото тяло. Тогава Духът може да работи през него, човекът да стане съсъд на Михаил и да стане връзката между Христос на Слънцето, с Христос-Слънце в нас. Това е и нашата тема, за Христос като вътрешното Слънце. За него Щайнер е казал, че след като векове са говорили за слънчевата субстанция като работеща отгоре надолу, хората ще се научат да говорят вече за вътрешно Слънце, за светлина, любов и живот отвътре. Това вътрешно Слънце е Христос, Който чрез Михаил работи в нас. Михаил е светлината, която идва от Небесната София, а Христос е любовта, която работи вътре в нас. Тогава се появяват топлината и светлината в човека. Когато дълго разговарям с някого, който наистина се докосва до чутото, в него се поражда светлина в съзнанието и топлина в чувството. Това показва връзката между Михаил и Христос. Това е космическото желязо, от което Михаил изковава меча си, а ние имаме в кръвта си. Неговата роля в нас е да свързва Аза с физическото ни тяло. Когато Манасът стане наш същностен Аз, той също ще бъде свързан с физическото тяло чрез това желязо. Когато в човека работи Антропос-София, става своеобразно връщане на паладиума в него и се осъществява връзка между космическото желязо и желязото в кръвта ни, където след Петдесятница е и Христос. Всичко излъчено от Христос като импулс, на Петдесятница влезе в Аза и душата на човека и това е крайъгълният камък на новото посвещение. Оттогава отношенията в Троицата са променени и Троицата живее в нас вече по коренно различен начин. Синтезът между двата импулса дава възможност за нова изява в нас на това ново отношение между трите ипостаса, дава възможност Михаил да слиза в нас безпрепятствено. Беинса Дуно казва, че Духът не работи, когато човек има неяснота в главата, нечистота в сърцето и слабост във волята. Първата пречка е неяснотата в главата. Боговете първо се интересуват дали човек разбира. Чак след това, ако успее да се пребори с егото си, може да стане съсъд на Боговете и те да работят с него. Това значи да работиш в Михаилов смисъл днес на Земята. Антропософите не го разбират. Достъпът до Михаил им е отрязан и по никакъв начин не могат да станат негов съсъд, по простата причина, че не разполагат със силите за справяне със злото, които дойдоха от великата жертва на Беинса Дуно в 1936 г. Затова началото на моята поява пред света започна с разкриването през лятото на 2000 г. на това, кой е бодхисатвата. След това се отключи всичко, което последва. Антропософията сама за себе си не може да има възраждане, не може да има обновяване на мистериите и те ще си останат затворени. Когато човек практикува синтеза, той търси съмишленици и от позицията на познанието и морала, които е постигнал, може да приема спокойно цялата палитра от емоции, които предизвиква в околните. През първия си период, който беше свързан с мисленето, бях доста емоционален. В периода на чувствата преминах няколко изпитания, като добре знам, кое за какво ми беше дадено. За да продължа напред, ще трябва още много и по-други проверки да се изминават. Там егото трябва да бъде изцедено докрай, защото ако всеки навлезе по-надълбоко в себе си, ще открие милиони форми на егото, за които изобщо си няма представа. Разбирателството между хората трябва да е на основата на мъдростта. Беинса Дуно казва, че вечният мир ще се сключи в София, а това означава в мъдростта. Днешното човечество няма как да се помири, защото му липсва мъдрост. То никак не може да разбере това, което говоря. Аз знам какво става, знам какъв е изходът и го посочвам от различни гледни точки, но няма уши да го чуят. Надявам се тази лекция да бъде чута и видяна от поне 500 човека, от които поне десет да разберат в дълбочина това, което говоря. Това, повярвайте ми, ще бъде огромен успех. Не милионите гледания на всяка глупост в интернет имат някаква стойност, а разбирането на тези десет човека. Връзката с Михаил и Христос е съдбовна за човека. Имах още доста материал в главата си по темата, но понеже времето доста напредна, ще се опитам да резюмирам.

Към средата на Атлантската епоха, пред духовния взор на великите посветени в оракулите изгря свръхсетивният образ на жената, облечена в слънце, с деветте звезди отгоре и луната и седемглавия дракон отдолу под краката и. Слънцето в нея е Манас, който трябва да донесе висшия Аз. Съществото Антропос-София мина през степените тяло и душа, и сега е на степен Дух и търси съсъди сред разумните хора. То преминава през инкарнация на свръхсетивен план за да може човечеството да се подготви за срещата с Небесната София, с жената, облечена в слънце, която има значение в много аспекти, за които сега няма да навлизам в подробности, но един от тях е за Земята, която един ден ще стане Слънце. В момента, в който Лонгин прободе със свещеното копие ребрата на Христос и оттам бликна кръв и вода, освен началото на Мистерията на Граала, това беше и началото на превръщането на Земята в Слънце. От човеците зависи, дали ще свържат етерната кръв на Христос с етеризацията на собствената си кръв в посока от сърцето към епифизата в единен поток и така самите те да превръщат Земята в Слънце, ставайки носители на Слънце. След войната на всички срещу всички Земята ще приеме обратно Луната, а много по-късно, вече в свръхсетивните светове ще се съединят обратно и със Слънцето. За това бъдещо съединяване на Земята със Слънцето, се инкарнира съществото Антропос-София.

В нас живее вътрешното Слънце. Ще цитирам едни думи от Беинса Дуно, които мислех да използвам по-рано в лекцията, но така стана по-добре: „Великият момент е този, когато изгревът на външното Слънце съвпада с изгрева на Слънцето вътре. Този е истинският изгрев на Слънцето. Изгревът на Слънцето вътре още не е достигнат.“ Какво иска да каже Учителят? Има външно Слънце, чиито изгрев се посреща от хората. От Слънцето, от съществата, които населяват Слънцето – Елохими, Сили и Господства, идват светлина, живот и любов. Това работи в нас. Михаил има връзка с най-висшия свръхсетивен член на Христос – Човек-Дух на Слънцето, защото Михаил като Архай притежава микрокосмически Човек-Дух – нещо, което ние ще имаме чак на Вулкан. След като е слязъл чак до ниво Водолей, до ниво Ангел, Михаил чрез съществото Антропос-София, което се инкарнира в човека, може да разкрива на хората мистерии, които идват от цялата вертикала нагоре чак до първата тройка Богове и троичната Божественост. Ето докъде води правилната връзка с Беинса Дуно, със съществото Антропос-София и Михаил, който разполага с властта да бъде ръководител на небесните Йерархии от Ангели до Господства, а чрез Господствата да е отворен за откровения от най-висшите нива. Михаил работи едновременно от Слънцето и за изгрева на вътрешното Слънце – Христос, Който пак е носител на Светлина, Живот и Любов. Когато се съберат двете Слънца заедно в човека, тогава е истинският момент на пробуждането му. Аз съм имал едно такова преживяване, за което след това ми беше казано, че е посвещението с желязото и хляба, с Михаил и Христос. Какво означава това в тази светлина? В един момент, посред слънчевия ден, преживях, че всички същества в космоса, след Голгота живеят в Христовата Любов. Аз имах съзнанието, т.е. светлината, че всички същества живеят в Христовата Любов. Това беше завръщането на паладиума. Паладиумът е носител на светлина, живот и любов. Светият Дух, носейки Манас – паладиума, носи зад това принципа Будхи или Любовта на Христос. Това е същинското преживяване на онази любов, за която Беинса Дуно казва, че засега само крайчеца и е надигнал. Познавам двама човека, които са преживели нещо подобно, но по различен начин, защото всяка душа е уникална. Само човек, който е преживял нещо такова, може истински да разбере другия в неговото преживяване. Останалите могат само да го осъзнават, но няма как да разберат реалното преживяване. Смисълът на човешкия духовен живот е от познание, чрез духовен опит да се преминава към практика. Познанието е изучаването, духовният опит е нахлуването на Духа, което трябва да се овеществи в реални дела. Който е преживял нещо подобно, неминуемо се стреми да го социализира в някаква общност и това представлява откриването на новите мистерии. Откриването на новите мистерии стана с откровението през 2000 г. за бодхисатвата и продължава да става с по-нататъшното овеществяване на синтеза на двата импулса в продължение на три седемгодишни периода.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0787