mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / ВЪЗХОДЪТ НА ВЕЧНО ЖЕНСТВЕНОТО -продължение

ВЪЗХОДЪТ НА ВЕЧНО ЖЕНСТВЕНОТО -продължение
21.03.18 07:17
 Преминавам към следващата личност. На Изгрева, край Учителя се е появила една учителка по немски, която е била завършила католически пансион в Пловдив. Казвала се е Магдалена Попова. Случаят, който ще ви разкажа, е известен на всички в Бялото братство, но никой не разбира истинския му смисъл. Магдалена е била доста образована, знаела е четири езика и в същото време доста провокативна. Подучена от поповете е ходела с табелка на челото „Жертва на Дънов“, говорела нелепици за Учителя и е вбесявала последователите му. Братята решили да я изгонят от Изгрева и пратили делегация при Учителя, да му съобщи решението. Учителят ги изслушал и казал: Най-лесното е  да изгоним Магдалена. Но преди това някой от вас доброволно трябва да заеме нейното място. Защото тя представлява един канал, през който трябва да мине цялата онази зловонна мръсотия, която бълва Черното братство срещу Школата. Тя изпълнява тази роля много добре. Изберете един от вас, който да заеме нейното място и аз ще я отстраня.“ Делегацията направо побягнала от страх, да не би Учителят да избере някой от тях. Такива са и днес повечето тъй наречени братя. Говорят само за доброто, но когато трябва да се сблъскат със злото, хич ги няма. По това време е аферата с Кришнамурти. През 1909 година започва етерното пришествие на Христос. През 1910 г. Ани Безант и Чарлз Летбитър виждат в астралното тяло на едно индийско момче – Джиду Кришнамурти, че това ще бъде новият Месия, а също проява и на Майтрея . Ани Безант е имала ясновидство достигащо до Старата Луна, но когато един духовно търсещ човек не е центриран към Христос, неминуемо попада под влияние на противоборстващите на Христос сили. Момчето, видно и от по-късната му дейност, е притежавало известни духовни качества, но обявяването му за проява на второто пришествие на Христос, съчетано с проява и на Майтрея, е огромна грешка в езотеричен смисъл. Това съчетаване на две несъчетаеми неща – защото бодхисатвите са от земна еволюция, говори за нещо много нездраво. Кой е повлиял тогава на двамата ръководители на Теософското общество не знам, но знаете, че съществува необявен брак между източните и западните окултни ложи, в стремежа им да замъглят истината. Проблемът с Кришнамурти наистина е бил голям и е трябвало нещо да се направи, за да се спаси човечеството от него.Щайнер се противопоставя на култа към Кришнамурти, през 1913 г. напуска Теософското общество и основава първото Антропософско общество, но налагането на Кришнамурти продължава. В аферата е въвлечена голяма част от аристокрацията на Европа. На теософите е предоставен замък в гр. Оомен в Холандия от барон от кралското семейство на Холандия. На физически план е течала активна подготовка за подмяна на Второто пришествие на Христос в етерно тяло на астрален план и тази заплаха не можа да бъде ликвидирана от Щайнер, тъй като той си замина през 1925 г. Заплахата беше елиминирана от бодхисатвата Беинса Дуно. Как стана това? Учителят е извикал Тодор Стоименов, който е единият от първите му трима ученици, заедно с д-р Георги Миркович и Пеню Киров. Казал му е да повика Магдалена Попова, да и даде необходимите средства и да я прати на конгреса на Теософското общество през 1929 г., на който Кришнамурти е щял официално да бъде обявен за Световен учител. Тя е трябвало да занесе писмо от Учителя до Кришнамурти. Явно Магдалена е била подходящият човек за изпълнението на тази задача, въпреки изумлението на Тодор Стоименов. И наистина тя се справя отлично. Когато пристига в замъка тя няма проблем да общува с всички на собствения им език, но целта и е да се добере до Кришнамурти насаме, тъй като той е бил в пост и не е приемал никой. На другата сутрин става рано, вижда го да се разхожда в градината, прескача оградата, която ги дели и отива при него. Кришнамурти стъписан отстъпва назад, а тя го репликира, че няма как да бъде Световен учител, ако се плаши от жени. Разказва му за Учителя в България, как около него е пълно с жени и как я търпи вече толкова години. Казва му и знаменателните думи, че той никакъв Христос не може да бъде, тъй като Христос на самарянката, тази която беше имала толкова мъже, каза най-великите думи, казвани на човека и човечеството: „Бог е дух, и тия, които му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина“. Това може да го каже човек, през когото духа говори, а не е проводник на тъмни духове и има съответното образование, което му е дало грамотност в християнството. От цялото Евангелие, това са най-великите думи. Двата аргумента очевидно са подействали на Кришнамурти и двамата провеждат дълъг разговор, който завършва с призив от страна на Магдалена той да се покае и да търси прошка от Христос, за да може изобщо да продължи нататък. Драмата в душата на Кришнамурти ще да е била голяма, защото, когато на другия ден всички тръпнещи са очаквали да признае, че е това, за което предварително са го обявили, той, за всеобщо разочарование казва, че е обикновен човек. В последствие напълно скъсва връзките с Теософското общество, разпуска организацията „Орден на звездата“, която е стояла зад налагането му и проповядва за духовен живот до смъртта си на 90 години. Когато Магдалена се е прибрала на Изгрева и е разказала на братята какво е станало, повечето не са и повярвали, но Учителят им казал, че тя е смахната тука, заради тях, но там съвсем не е била смахната. Умът им още не може да възприеме тези неща, защото тестото им още не е втасало. От цялата тази случка е останала и една легенда, която се разпространява в Братството, че когато Кришнамурти е обявил, че не той е въплъщение на Месията, е казал, че Мировият учител е в България и името му е Петър Дънов. Кришнамурти никога не е казвал тези думи, в проповедите до края на живота му е нямало и намек за подобно нещо, няма го и в протоколите на конгреса. Това е от фолклора на Бялото братство, който особено се нрави на по-семплите души. Не се знае какво точно е пишело в писмото на Учителя до Кришнамурти, но в комбинация с ударното говорене на Магдалена, са му подействали в правилната насока. Досещате ли се вече коя е тази личност? Това е Марта. Връзката, която беше между Марта и дъщерята на Яир в Поврата на времената с посредничеството на Христос, се реанимира в 20 век на нова степен и Учителят е казал, че тази, която смятат за смахната, е измела със своята метла от човечеството най-голямата илюзия, в която е щяло да попадне. Магдалена извърши световно-историческа задача в 20 век, както от Марта навремето бяха взети макрокосмическите сили на вечно-женственото - излишни и вече атавистични сибилски сили, - и бяха прехвърлени в дъщерята на Яир, за да могат да се родят микрокосмическите сили, да се прояви женското в нея и заедно с Дева София да стане най-яркият представител на вечно-женственото, на Светия Дух. Неслучайно дванадесетте бодхисатви са небесната телесност на Светия Дух на йерархичното ниво, на което се намират. Физическата подмяна на етерното пришествие на Христос чрез Джиду Кришнамурти беше предотвратена от Беинса Дуно със съдействието на Магдалена Попова. Защо от бодхисатвата? Щайнер много е говорил за етерното пришествие на Христос, но той казва, че има друг възлов окултен пункт на Земята, който отговаря за него и това е течението на Майтрейя. Етерното пришествие на Христос на Земята е представлявано от Майтрейя, това всеки антропософ би трябвало да го знае и затова той имаше силата да се справи с надвисналата опасност. Щайнер даде Духовната наука, която да обясни етерното пришествие.

Преминаваме към разкриването на последните личности от тази драма. На 1.11.1888 г. във Варна, на улица Владислав Варненчик, от другата страна на улицата срещу Образцов дом, се ражда Борис Харалампиев Георгиев, най-великият художник на 20 век. След него се раждат двете му сестри Катя и Надя и по-малкият му брат Филип. Учи във Варна, като завършва начално образование в училище „Св.Ангеларий“, а после до 14-годишна възраст посещава Първа мъжка гимназия. Самият той е разказвал, как като малък чичо му е подарил един молив и с часове е рисувал легнал на пода, а на 10-годишна възраст му е попаднал илюстрован албум за италианския Ренесанс и е останал запленен от него. Завършва средното си образование в Одеса, където семейството се премества през 1902 г. в търсене на по-добър живот. През 1903 г. се местят в Петербург, където баща му намира работа като шивач към Детския кадетски корпус  и там Борис се среща с Николай Рьорих. С негова помощ е приет в Художественото училище, където Рьорих му е учител, а в 1909 г. завършва с отличие и Императорската художествена академия. Междувременно подпомага семейството си като рисува портрети по заведенията. Пак по съвет на Рьорих, Борис Георгиев отива в Мюнхен, където постъпва в Академията за изящни изкуства, където преподавател му е един от създателите на немския сецесион. В Германия усвоява професионално и фотографията. От 1911 г. започва половинвековното му странстване по света. Поради липса на пари, пеша и с велосипед обикаля цяла Западна Европа. Борис Георгиев е имал кармата да се срещне с много от великите личности на 20 век. Знаменитият български бас Борис Христов казва за него, че той е каптирал в своята личност всички импулси, които българската душа крие в себе си. Когато се родиш на морския бряг, морските ширини предизвикват човека и това е предизвикателството да разбереш света. Неслучайно и моето семейство се премести от Пирин планина във Варна, защото тук хоризонтът е съвсем друг. Бащата на Борис Георгиев е от Свищов, а майка му от Преслав, но идват във Варна, за да може още от раждането да му действат импулсите към природното, религиозното и художественото в подходящото външно обкръжение. По същото време, когато Борис Георгиев е в Мюнхен, там е бил и Боян Боев, прероденият апостол Петър, който се е срещнал с Щайнер, когато е изнасял лекции и се знаят точните думи, с които Щайнер го е насочил към Учителя. Дали Борис Георгиев се е срещнал с Щайнер в Мюнхен, няма сведения, но неговата задача в тази му инкарнация е била различна от това, да бъде в кръга на даден учител. Отивайки в Италия, той се потапя в атмосферата и, която вече е по-различна от онази атмосфера, в която се е потопил Гьоте, когато е отишъл там и е активирала духовните му способности довели до първите стъпки в осмислянето на метаморфозата на растението, което по-късно Щайнер разви като метаморфоза на мисленето и прокарване пътя на човека към духовния свят през мисълта. Всички откровения, които днес ви ги съобщавам, са плод именно на това, на торбичката, за която накрая на Тайната вечеря Христос казва на апостолите, че вече трябва да я вземат със себе си по пътя. През 1914 г. Борис Георгиев се завръща в Италия и нуждата от уединение го кара, с помощта на местни жители да си построи в Монте Лефре в Трентинските Алпи малка къща от камък и дърво. При него се премества и любимата му сестра Катя, за която казва, че със своята изключителна духовност, тя не е от този свят. Там той рисува някои от най-знаменитите си картини, като „Хижата на щастието“, „Мирова скръб“ и „Ave Natura”. Историята около създаването на „Мирова скръб“ е много вълнуваща. Веднъж посред зима, двамата чуват плач на дете и когато излизат от хижата, виждат смъртно ранена сърна, ронеща сълзи в предсмъртна агония. Именно тази картина е пренесена върху камъка на барелефа върху общия гроб на двамата във Флоренция. Катя умира на 19-годишна възраст от туберкулоза през 1917 г. След това тя действа като етерна, съпровождаща картините на брат и аура. През 1918 г. Борис Георгиев рисува картината „Странникът и неговата сестра“, на която сестра му е изобразена на заден план именно като етерно видение. Знаете, как за да може Христос да работи през 12-те апостоли и да ги подготвя, Йоан Кръстител е работил етерно над тях като групова душа. За своите многобройни пътувания по-късно самият той пише: „Случи се моят път да бъде на странника мечтател, който минава през живота без никаква практическа цел, от място на място със своите блянове, радости и скърби, афоресан от практичните и „порядъчни” хора като чудак, непрокопсан, авантюрист, чиято най-голяма утеха е била съзерцанието, непосредственото общуване с природата и интимната духовна дружба между хората“. През 1922 г. идва в България и се среща на Изгрева с Учителя. Дотолкова е повлиян от тази среща, че когато се връща в Италия и прекарва в уединение и медитативно съзерцание 2-3 месеца, за да може да роди от себе си картината, която според неговите думи, е най-значителната му творба – „Странстващият пастир“. На картината е изобразена фигура на млад мъж от гърдите нагоре, в бяла дреха с качулка, маслинов венец на главата, с животни изобразяващи пълно доверие в него и дъга на небето зад него. Изобразен е точно като богомилите, които са се придвижвали само с една торбичка и тояга. Подобен спартански живот е водил и самият Борис Георгиев, въпреки, че безспорно е имал възможност да достигне до върховете на външното богатство. Той не е продавал картините си, а се е издържал като е рисувал портрети. По думите на един от известните художествени критици от онова време, за него е било привилегия да познава такъв човек, когото определя като най-неегоистичния човек, който е познавал. Той е казвал, че ако продаде картините си, все едно продава себе си. Всяка негова картина е израз на неговата същност. А за да създаде, според собствената му оценка, най-великото си произведение, той е трябвало да се срещне с бодхисатвата. За картината си той казва: „Исках да изобразя идеята за един възвишен образ на човека, носител на мир, любов, хармония и милосърдие, такъв, какъвто си го представят поетът, мислителят и пантеистично настроените хора. Това е образ-символ на абсолютната и етична идея, закон на Любовта. Нейнота сила чувстват и всички безсловесни същества, изправени пред мистерията на смъртта. Това е пастирът с маслинения венец на мира. Това не е Ницшевия Заратустра, който слиза от планините с камшик, а Заратустра, чиято мъдрост е изписана в кротката му усмивка и очите, отразяващи небесния лазур. Символ на вечна надежда е огромната дъга, която обгръща всички страдащи същества“. През 1928 г. се среща в Берлин с Айнщайн, който дотолкова е поразен от портрета, който му рисува Борис Георгиев, че казва: Вашето изкуство ме накара да се почувствам в ония сфери, гдето далеч от земните неволи и страдания душата намира отмора. След като се съсредоточих в съзерцание върху портрета, който Вие ми направихте, чувствам нужда да Ви благодаря от сърце. Ние, бедните сенки на една преходна действителност, чувстваме носталгия и неосъществима любов към друг, непостижим свят …“ Айнщай му съдейства да организира самостоятелна изложба през 1929 г. в Берлин. През 1931 г. заминава за Индия, откъдето пише на поета Теодор Траянов, че иска да направи цикъл за страданията на човечеството през погледа към многострадалните индийци, като нарича Индия „Страната на мировата скръб“. Там се среща с Махатма Ганди, с Рабиндранат Тагор и Джавахарлал Неру. Махатма Ганди е изключителна личност, който успя да изтръгне перлата от британската корона – Индия, с ненасилие. Той никак не е обичал да го рисуват и има само два портрета, единият от които е от Борис Георгиев. Говори се, че при новата си среща с Рьорих в Хималаите, самият Рьорих му се е поклонил, а някъде е казал, че Борис Георгиев е Леонардо и Микеланджело в едно. В Рьорих изкуството е луциферизирано, картините му излъчват студената луциферическа светлина. В картините на Борис Георгиев е изобразена човешката душа, която се стреми към Духа. В портретите всичко лошо в човека е елиминирано и е показано най-доброто от него. Картините му са изпълнени с меката етерна светлина на Христос. Картините на Рьорих светят с онази луциферизирана астрална светлина, която е ослепила апостол Павел при срещата му с Христос, който му се е явил пред Дамаск на астрален план. Борис Георгиев твори в 20 век и картините му са израз на етерния Христос. Прототип на „Странстващият пастир“ е бодхисатвата, като главният изразител на земята на второто пришествие на етерния Христос, в който намират закрила, утеха и упование всички човеци и земни твари. През 1951 г. отива в Бразилия, където стои пет години и има редица изложби. Навсякъде, където е ходил, а той е ходил наистина на много места, Борис Георгиев е признат и обичан. Само в България той е все още малко познат и мнозина даже не са чували за него, въпреки, че е подписвал картините си с Boris Georgiev di Varna, за да знае целият свят откъде е родом. Той казва: „Огорчен да живея в епоха на краен материализъм и разрушаване на свещените ценности, аз потърсих убежище в живота на скитник. Пътувах по всички континенти за да опозная изкуството и историята на човешката цивилизация, да изследвам обичаите и нравите на народите, да се насладя на творенията на природата и да потърся приятели. Но тъмни сили и оргия на злото бушуват по всички краища на света и застрашават да докарат нечувани катастрофи. Светът е загубил своето морално равновесие и е обхванат от манията за самоубийство.“ Борис Георгиев не е можел да рисува в градовете и то още преди чудовищната им днешна урбанизация. Той е обикалял навсякъде, попивал е и е обемал всичко като гигантска мирова сфера, докоснал се е до всичко и всички тези струи ги е поел в своята душа, за да ги изрази в лицата на всички тези хора от различни континенти. С картините си е показал какво е душата на човека, която е любов и търси Духа, докато цялото изкуство тогава вървеше надолу към сриване. Днес дивотията в изкуството е завоювала нови висоти и това се харчи на пазара за изкуство.През 2002 г. в лекцията си „Истинският Христос“ дадох категоричната си оценка за творчеството на Пикасо, като израз на падението на човечеството и скъсването на връзката му с добрите Богове. Чуйте, какво е казал Борис Георгиев за Пикасо: „За голямо съжаление аз съм много натъжен, че живея в една епоха на страхотна дегенерация на изкуството, тъй наречено “модерно”, което е едно престъпление против един от най-благородните изрази на човешката култура, истинското изкуство. Невероятни ужаси и дегенерации на разни Пикасо се ценят от глупавата публика, а живота на истинските художници е една трагедия. По тоя начин ще бъде разрушено изкуството.“

Коя беше тази личност, която така огорчена си отиде от този свят? Това беше Дева София. Борис Георгиев е преродената Дева София, а сестра му Катя, която с изключителната си духовност го съпровождаше етерно, е най-големият страдалец между човеците, Йоан Богослов, който по-късно беше и Християн Розенкройц. Ето я двойката през вековете – Соломон и майстора Хирам, Дева София и Йоан-Лазар, двамата сирийци в началото на богомилството и в 20 век Борис Георгиев и сестра му Катя. Дълбоките окултни причини за ранната смърт на Катя не са ми известни, но тя трябваше да съпровожда брат си именно като етерна аура, за да може той да даде най-великото художествено изкуство на 20 век. Дева София се е родила във Варна, обикаляла е света и е поела от всякакви импулси, защото не е трябвало да принадлежи към течението на един учител. Това е Майчината мирова душа, проявена в 20 век в личността на Борис Георгиев.Имайте предвид, че велики личности, като учителят Исус (Заратустра), се преражда максимум 12 години след предната си инкарнация и по това време той е бил на Карпатите, по думите на Щайнер. На 27.12.1911 г. на въпрос към Щайнер, инкарниран ли е Християн Розенкройц сега, той отговаря утвърдително. Катя умира през 1917 г.. Естествено Щайнер не дава никакви подробности, за да не се споменава България по никакъв начин и да не се насочва вниманието към бодхисатвата Беинса Дуно, който имаше главна роля заедно с Христос в даването на могъщия импулс от 1936 г., когато се породиха новите морални сили в човешката душа за справяне със злото. Вероятно скоро след това Християн Розенкройц отново се е инкарнирал, защото за краткия си живот като Катя, не е натрупал никаква карма и преминаването нагоре през астралните светове става много бързо. Надявам се духовният свят да ни открие кой е той днес, когато бъдем готови за това.

Защо в 20 век Дева София се роди като художник? За Манес Щайнер е казал, че ако си намери тяло да се инкарнира в 20 век, ще даде силен импулс в музиката и религията. На мен лично, тези двете най-пряко ми въздействат, защото всеки човек е различно нюансиран душевно. Но когато видях картините на Борис Георгиев, наистина бях разтърсен. Ще ви разкажа една интересна случка по този повод. През 1951 г. Борис Георгиев осиновява Вирджиния Джакомети, която тогава е на 14 години. През 1999 г. тази жена дойде с мъжа си във Варна и тогава Христо Маджаров свърши добра работа по посрещането им. Предишния ден, преди да се открие барелефът на Борис Георгиев на входа на галерията и тя официално да се кръсти на негово име – между другото имаше борба в Общинския съвет как да се казва галерията, но явно Господ си знае работата и след като празникът на Варна е на 15.08, когато празнуваме Голяма Богородица, как трябва да се нарича галерията, ако не на нейно име, но като Борис Георгиев, - та предния ден имаше изложба на Никола Манев, който е доста популярен в България и по света. Присъстваха доста хора, които минават за интелектуалци. Стилът, с който се утвърди Никола Манев, аз наричам „дърпана баница“. На откриването на изложбата му, завеждащият отдел „Култура“ към Общината цял час говори, колко прекрасни са картините му, а Манев, който има чувство за хумор, накрая леко иронично попита, наистина ли чак толкова са хубави неговите картини, защото речта изобилстваше с клишетата, които критиците дрънкат при откриването на каквато и да е изложба. После с интерес наблюдавах реакциите на хората при разглеждането на картините, които се мъчеха да открият нещо в тях. На следващия ден при откриването на галерията с новото име, заместник-кметът изнесе кратка реч и хората бяха пуснати да видят 13-те платна, дарени от дъщерята на Борис Георгиев. Тогава за пръв път видях негови картини и те наистина спират дъха. В тях все едно е извадена любовта, съдържаща се вътре в изобразения човек и е изложена навън. Виждаш душа, която се повдига нагоре, както Дева София беше праобраз на душата, която търси Духа, и която го намери при химическата сватба на Голгота, осъществена от Христос. По едно време с бодра крачка в залата с картините влезе Никола Манев. Застана пред картина, която първа му привлече вниманието, стоя и я гледа известно време с поглед на теле в железница, врътна се и излезе. Манев, да си жив и здрав, но между онова изкуство и твоето „изкуство“, няма нищо общо. Едното е изкуство, а другото не е изкуство. Защо Дева София трябваше в 20 век да е представител на истинското? Знаем, че в древните времена сме имали образно съзнание, което беше резултат на телесното възприемане на заобикалящия ни свят. Ясновидството ни минаваше през телата, а не през Аза. Мислите ни идваха от Елохимите през природните феномени, а от 4 век преди Христа тази длъжност беше поета от Архаите. Постепенно преминахме към абстрактното, сянкообразно мислене, което днес владее цялото човечество. От нашето време, от времето на Беинса Дуно и Щайнер, от 20 век, започна великият преход обратно от абстрактното мислене, което се занимава само с материалния свят и работи само с физическата материя на трите царства и човека, към образно, имагинативно мислене. Щайнер пръв прокара този път и миналата година дълго говорихме как днес можем да правим това. За да може да се помогне на този преход и да се оживи мъртвото мислене, което всички имаме, с изключение на отделни проблясъци при някои, трябваше да се покаже реалността на духовния свят. Дева София, инкарнирана като представител на изобразителното изкуство, ни показа в своите картини реалността на духовно-душевната същност на човека, защото днес човеците се възприемат като тела. Отношенията между хората са сведени до отношение на тяло с тяло, а братството в телата би трябвало да е финалния импулс на Ангелите-хранители към астралните ни тела. Преди това трябва да направим преход към духовното мислене, след това да стигнем до братството на душевен план и чак накрая до братство в телата, което е много далечна перспектива. За да можем да тръгнем по този път, първо трябва да се оживи мисленето. Изкуството на Дева София е насочено натам. Мислите ни, които са насочени към материалното, са мъртви, безжизнени. Но когато дойде войната на всички срещу всички и се завърне обратно Луната в седма културна епоха на пета коренна раса и се съедини отново със Земята, всичко лунно, което е било извадено от Земята, за да може да стане разделението на полове, слизането ни в материята и цялата ни еволюция, ще се завърне. То ще активира по такъв начин тези бълвани от нас материалистични мисли през вековете, че те ще оживеят. Тези мисли са мъртви, защото са от материална природа, но когато Луната се завърне, те ще оживеят, по думите на Щайнер, под формата на материално-растителни паяци. Всичката кал, която днес произвеждаме под формата на материалистични мисли, тогава ще оживее като същества. Знаем, че истинската реалност се състои само и единствено от духовни същества. Това, което днес изглежда, като нещо, което не съществува, тогава ще се прояви с истинската си същност. Всичко, което е продукт на погрешното ни самовъзприемане и свързаните с това всевъзможни извращения, един ден ще се стоварят върху нас. Тези паяци с материално-растителна природа ще са много мъдри и безкрайно зли. Те ще съставляват обкръжението на хората. Единствения изход е трансформация на мисленето и преминаване към живо мислене. Инкарнациите на различните персонажи, които изнасяме тук, са плод именно на такова живо мислене и то е единственото, което може да достигне до Боговете и те да могат да работят с човека, който го е излъчил. В бъдеще ще продължи все по-дълбокото разкриване на тайните на Мистерията на Голгота, тайните на живота на Исус и трите години на Христос на Земята, защото от тези тайни ще излизат индивидуалностите, които движат човешката история, ще разбираме промисъла на Бога и ще знаем, какво да правим. Без навлизането в тайните на Голгота, което ще е главната ни задача изобщо занапред, нито ще знаем какво да правим, нито ще имаме силата да се справим с това, което предстои. С творчеството си Борис Георгиев активира прехода от мъртвото мислене към образно, но същевременно и азово мислене, защото в Съзнателната душа изгрява Аза, нисшият аз отстъпва и става връзка и индивидуализация на висшия Аз в нас. Заради тази задача дойде Дева София като този художник в 20 век. Затова с такава болка в края на живота си Борис Георгиев говори с такава тъга, че изкуството започва да бъде унищожавано. Знаете, че сферата на духовния живот са изкуството, науката и религията, държавно-правовия живот се състои от законодателна, изпълнителна и съдебна власт, а икономическия живот включва производство, стокооборот и потребление. Фундамента на къщата е духовният живот. Естествените науки трябва да стигнат дотам, да възприемат феномените в растителното, животинското и човешкото царство като живи форми, извлечени от духовния свят. Сега те разглеждат само това, което е мъртво. Природните науки трябва да преминат от степента на абстрактното, към живата образност. И не само те, а всички клонове на науката, всички направления на изкуството и всички религиозни доктрини, трябва да преминат от абстрактното към живата образност. На това дойде да даде подтик в 20 век Дева София. Какво се случва днес на Земята след жертвите на тези индивидуалности, за които говорихме досега – Мария Магдалена като Майка Треза, Марта като Магдалена Попова, Дева София като Борис Георгиев и Йоан Богослов като Катя? Те дават отговори на много въпроси, които ни подготвят за прехода нагоре. Премахването на илюзиите чрез дивата наглед Магдалена Попова, проявяването на абсолютната състрадателност, която е толкова чужда за астралното тяло на днешния индивидуализиран и изсъхнал в Съзнателната си душа човек чрез Майка Тереза, показването на стремежа на душата към Духа в творчеството на Борис Георгиев и абсолютната реалност на духовния свят, символизирана от Християн Розенкройц в образа на Катя, вървящ отгоре като етерна аура. Днес всички тръпнат в ужас от ескалиращите конфликти и нарастващите потоци бежанци и мигранти. Какво, всъщност, реално се случва? В септемврийската лекция стана дума за кармическите потоци, в следващата лекция за будителите и апостолите продължихме разглеждането с акцент върху мъжкия принцип, а днес наблегнахме на женския принцип. Всички знаем, че има три нива на кармата, свързани с троичността на Бога. Как се проявяват те? Първото ниво, най-дълбокото, е кармата от Отец. Днешните действия на така наречените велики сили са базирани на старозаветния принцип „Око за око, зъб за зъб“. В Германия зрее недоволство, а когато се стигне до външна проява на това недоволство, обикновено следва световна война. В Турция от идеите на Ататюрк нищо не е останало и има ясно противопоставяне на светски ориентираната част и бизнеса срещу пълзящата диктатурата на Ердоган, която с огромната си армия е заплаха не само за околните държави, защото Европа практически няма армия и ако този неуравновесен диктатор поиска, може да възстанови Османската империя точно за 24 часа. Великото колело на кармата си работи. Вече от 100 години инстанцията на кармата на етапи преминава под прякото ръководство на Христос. Ще ви кажа нещо, което е плод на откровение. Бог Отец е делегирал права на Христос да работи и с кармата от Отца, която представлява желязната необходимост. Ако няма насочване на човешкото съзнание към Христос, се застава срещу тази инстанция, която е желязната необходимост или кармата от Отца, защото Христос вече работи и с нея, освен с кармата от Сина. Ще поясня за двата вида карма. Двама човека се срещат и това е карма от Отца, тях миналото ги събира. При тази среща, например, аз възвестявам на другия човек за Свещения импулс, а той се врътва и заявява, че това не го интересува. Тогава кармата от Сина при него, като плод на свободното му действие да се запознае с това, което съм му възвестил, няма как да се случи и той няма как да стигне до Духа и нещата, за които днес говорихме. Неведнъж съм заявявал, че който застане срещу това, на което аз съм носител, слага кръст на по-нататъшното си развитие – не говоря за външни постове – защото той застава срещу бъдещето, застава срещу Христос и срещу Светия Дух, който носи карма от бъдещето. Беинса Дуно казва, че за да подготвят формата за един човек, Боговете гледат 50 инкарнации назад и 50 инкарнации напред. Може би тепърва ще ни се даде да проникнем до дейността на великите същества на кармата, които изразходват гигантски сили за да формират образа и формата на даден човек в конкретната му инкарнация. И си представете тъпотията на съвременния човек, който си няма никакво понятие, че когато се срещне с друг човек, тях миналото ги събира, за да намерят общ език в Христа и да има изобщо някакво бъдеще за тях, а те поради лични симпатии и антипатии, продукт изцяло на външни обстоятелства, зачеркват работата на куп гигантски същества с лека ръка. Когато се прояви някакво съзнание и действие в правилната посока, Христос може да се намеси и да задейства кармата от Сина. Ще кажа нещо за кармата от Сина в съвременен аспект. След атентатите в Париж медиите се надпреварваха да повтарят, че е това е центъра на Европа и е ударено сърцето на Европа. Сърцето на Европа не е в Париж, нито в Брюксел. Центъра на Европа е Германия. Във Франция връзката на френския народ с Архангела на френския народ се изживява през разсъдъчната душа. В Германия тази връзка трябва да се изживява през Аза, но германците имат проблем със Съзнателната душа. В англоамериканския свят хората по рождение имат залог за развитие на Съзнателна душа, но там всички я ариманизират. Германецът няма тази природна даденост и той трябва да положи усилия за да дорасне до Съзнателна душа, Азът му да работи както трябва и да намери пътя към Христос. Затова ще поясня нещо, което пропуснах в предната лекция. Когато след края на антропософската конференция през миналата година в курорта „Константин и Елена“ бяхме се събрали десетина човека в едно заведение във Варна, от духовния свят беше казано, че Архангелът на немския народ, ще осъществи връзка с Архангела на руския народ с посредничеството на българския Архангел. Естествено Архангелите горе са си във връзка и знаят какво правят, защото работят за Христос. Правомерно развитите духовни същности работят за Христос, но един изостанал Архай, който ръководи американския народ, работи срещу Христос и човечеството. Предполагам, че и Турция има за водач такъв изостанал Архай. Бъдещето принадлежи на Архангела на руския народ, но някога след време. Сега той не може да осъществи връзка с този народ, защото руснаците са още назад в душевното си развитие. А немците трябва да осъществят връзка с Архангела си през Аза, в ясно дневно съзнание. Затова немският народ днес, е най-важният народ на Земята, с изключение на българския народ, разбира се, който винаги е бил важен, като отговарящ за азовото развитие на човечеството. Но немският народ понятие няма какво трябва да прави и от никъде не може да получи отговор накъде да върви, след като цяла Германия буквално я натъпкаха с мигранти и бежанци. За да осъществяват горе Архангелите връзката помежду си и да работят плодотворно и адекватно на времето за Христос, това трябва да се осъществява чрез личности долу на Земята. Затова се състоя конференцията във Варна, на която им казах, че ако не дораснат до Беинса Дуно и не се осъществи синтез между двата импулса, с Антропософското общество е свършено. Трябва да се намерят германци, които да открия България на духовен план. Още през 30-те години на 20 век Стойна Преподобна е казала, че българите са дали и ще дадат на човечеството три големи дара. Дали са начина, по който се прави държава и държавността. Дали са как се прави братство чрез богомилите. А в близко бъдеще българите ще дадат Духа на човечеството. Това ще стане след като България опустее откъм народ, което вече стана, след като се завърнат синовете и внуците на тези, които са напуснали страната. Велико пророчество! От 20 век започна преходът към бъдещото велико християнство на Светия Дух. Синтезът между импулсите на Рудолф Щайнер и Беинса Дуно е Свещения импулс, който трасира пътя на човечеството напред. Това е, което се дава от България. Естествено, че то е най-неизвестно, най-малкото и най-неразбраното, защото е най-могъщото. За да се разбере това, трябва да се притежават качества, които се добиват чрез двата импулса. Защото импулсите идват все от Христос, но са много различни, защото единият поток минава през Архангел Михаил, а другият през бодхисатвата Беинса Дуно. Те са много различни и събирането им в Аза могат да го правят само индивидуалности, които в Поврата на времената са имали отношение към Христос. Тези индивидуалности съставляват третия велик поток в човешката история от християнските потоци.

Говорихме как действа кармата от Сина. Кармата от Отца действа неизбежно, поражда войни, атентати и всякакви конфликти. Тя си действа чрез множество изпълнители. Когато руснаците започнаха да бомбардират Ислямска държава, външно те могат да ни отърват от ислямистите, но руският народ се товари с карма от тези бомбардировки. Колкото повече се разширяват и го постигат чрез военни средства, толкова повече се товарят с карма и това влиза в огромно противоречие с непобедимото настроение на Граала, което живее в сетивната душа на руския народ и на което почива бъдещето на руското начало за шестата следатлантска епоха, по думите на Щайнер от 1918 г. Това противоречие ще доведе до изпълнение на пророчеството на Стойна, за което говорихме по-горе и Русия ще трябва да потърси отново България и по-конкретно Варна, но не като курорт, а за да открие Свещения импулс. Как реагират европейските народи на потока от бежанци и мигранти? Мнозинството ги посрещна с отворени обятия, защото Христос е казал възлюби ближния като себе си. Европа е обединение на християнски държави, колкото и да е либерална, мултикултурна и ариманизирана. Европейците няма да тръгнат да воюват срещу това нашествие. Но това е наивно християнство. Второто ниво на кармата се проявява именно в тази наивност на европейските народи във времето на Съзнателната душа. Въпросът е как трябва да се реагира? С насилие не става, защото насилието поражда ново насилие, а с наивността си Европа сама си копае гроба. Какъв е изходът? Само хора, които могат да направят първите стъпки към великото християнство на Светия Дух, могат да имат съзнанието и силата да направят крачка към справяне с проблема. Кармата от Отец ще продължава да си работи, тъй като има заработена огромна карма на материализма. След като са се разминали и с импулсите на Щайнер и Беинса Дуно и кармата от Сина ще работи, но кармата от Светия Дух напира. Трябва да правим преход към имагинативно мислене. Най-могъщият и сакрален акт в човека е молитвата. Затова в началото започнах с тази молитва. Ако достатъчен брой хора имат разбиране за това как троичността се проявява във времето, наистина могат да се променят събитията. Затова и група хора сме правили колективни молитви в определено време с определена насоченост. Европейските лидери са поставени на местата си и имат голяма власт. Ако отдолу се излъчи зов за помощ към духовния свят, наситен с пълно азово самосъзнание за изключителността на времето, в което ще става преход към хомо магнетикус и християнство на Светия Дух, Боговете, чрез Ангелите-хранители могат да повлияят на тези лидери. Как ще стане, не е важно, защото арсеналът на духовния сват е безкраен. И тогава в посланията на лидерите ще започнат да се прокрадват нотки за смисъла и същността на Европа като християнско обединение, за това, че всичко, което европа представлява, е плод на християнството. От десетилетен опит е видно, че интеграцията на пришълците е мисия невъзможна. Лидерите трябва да узреят, че изход има и този изход е Христос. Никакъв друг изход няма. Това е нашата задача. С лекциите, които изнасям, се опитвам да ви вменя задачата, със съзнанието и силата, на която сте способни, такива призиви към духовния свят. Мария Магдалена постигна истинския мир в душата си, когато стана жертвоготовна. Нашите духовни очи ще се отварят по различен, адекватен на времето начин, чрез синтеза на двата импулса. От Щайнер ще идва разбирането, а от Беинса Дуно могъщата моралност и жертвоготовност. Тогава, като същества, които от хомо сапиенс са направили крачка към своя Дух-Себе, можем да се обърнем към Ангелите си, които имат развит Дух-Себе и да направим връзка с тях. Спасителят е казал, чукайте и ще ви се отвори.Тогава задължително ще ни се отговори. Лекциите, които изнасям тук, са плод на въпросите, които постоянно задаваме. Питаме и откровенията идват. Виждате колко изпълнени са те с моралност, любов и сила. Имам един особен усет, който ми позволява да усещам, когато някой има вътрешна съпротива срещу това, което говоря. Днес през цялото време не усетих в никой от вас никаква резигнация. Очаквах и исках тази лекция да бъде с акцент към любовта и неслучайно женският принцип днес е много подсилен с разширено женско присъствие.

Братя и сестри, нека използваме всяка възможност да отправяме с разбиране призиви към духовния свят. Нека молитвите ни бъдат изпълнени с такава мъдрост, която да се новоражда в Аза ни и да се излъчва нагоре като синтез на любовта и мъдростта. Тогава се ражда истината. Да завършим с великите думи, казани от Христос на самарянката точно преди да и открие, че Той е Месията: „Бог е Дух и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с Дух и истина“. Духът е Аза, а Духът на истината е Светият Дух от Петдесятница. Когато Светият Дух работи през Аза, човек има пълна торба с даровете на Духа. Но дотогава трябва да порасне като Дева София, да изчисти астралното си тяло, да измине пътя си „не аз, а Христос в мен“, който да доведе до отваряне за Духа-Себе и Светият Дух ще проработи. Това е покланянето на Бога, който е Дух, с Дух и истина. Никакво друго кланяне на Бога не върши работа и е атавизъм. Това наистина са най-великите думи в Новия завет, защото в тях се съдържа цялото бъдеще за човечеството и те бяха казани пред самарянката. Коя е тя в 20 век?         

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0544