mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / ВЪЗХОДЪТ НА ВЕЧНО ЖЕНСТВЕНОТО

ВЪЗХОДЪТ НА ВЕЧНО ЖЕНСТВЕНОТО
21.03.18 07:15
Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 29.11.2015 във Варна Текстът е свален и обработен от видеофайл и не е прегледан от лектора
 Молитва преди началото на лекцията: Господи Исусе Христе, молим Те, в тези изпълнени с тревога за бъдещето времена, изпрати Своите Ангели да повлияят на лидерите на европейските народи, които да започнат да излъчват послания, в които да разпознаем, че започва пътят към Теб, за да имаме бъдеще. Амин!

                Предишната ни тема беше „Будители и апостоли“ и в нея, в известен смисъл беше застъпен мъжкият принцип. Днешната тема е формулирана „Възходът на вечно женственото“. Времетраенето на предишната тема надхвърли три часа и бях решил оттук нататък да се побирам в рамките на два часа, за да не изпробвам издръжливостта ви. Но настоящата лекция се формира от около 40 дни и в четвъртък дойде завършващото откровение, което доизгради лекцията във вида, в който исках да я направя, и това допълнително я натовари с информация и време, за което да бъде изнесена. Ще се опитам да бъда по-стегнат и без излишни отклонения от темата, но така или иначе, всичко, което изговоря, трябва да бъде изговорено, защото това не са просто лекции за отчитане на мероприятие, а апел към духовния свят за намеса, след като оттук демонстрираме, че сред хората има разбиране за това, което става.

                Нека в началото накратко си припомним, какво означава женският принцип, какво е вечно женственото, за да можем да навлезем правилно в темата, от старозаветните времена, през Поврата на времената до днес. В езотеризма, под женски принцип се разбира, когато група същества се обединят, а от друга гледна точка, женски принцип имаме, когато по-голямо същество, създаде по-малко или по-нисше същество, като степен на съзнание, от себе си. Ако започнем да говорим за Троицата, Отец, Син и Свети Дух слети заедно, представляват женски принцип, само Отец е мъжки принцип, само Синът е мъжки принцип и само Светият Дух също е мъжки принцип, като отделни лица на Троицата. Ако останем в отношенията в Троицата, Отецът е самия мъжки принцип. Той създава Сина, който е женски принцип, а двамата заедно създават Светия Дух, и по този начин Синът става и мъжки, и женски принцип, защото хем е създаден, хем е създател. А Светият Дух е само създаден, т.е. е женски принцип. Виждаме, че дори само в Троицата можем да погледнем от три гледни точки, за изясняването на мъжкия и женския принцип. На най-високо ниво, в Троицата, женският принцип се олицетворява от Светия Дух в пълния смисъл на думата. Ако продължим надолу, съществото Небесна София, състоящо се от съществото Антропос-София до Духовете на Мъдростта като групово същество, е женско същество или представлява женския принцип. Отделните членове на това групово същество, поотделно представляват мъжкия принцип. Същото е при великите тайнствени групови същества на кармата, които регулират мировата карма. Те са женски същества, но поради това, че Щайнер не е говорил за тях, или поне на мен не ми е известно, можем само да гадаем. Те са може би от порядъка на Мистичния Агнец, чийто най-нисш член е Елохим, а стига до нива, за които няма да говорим сега. Сергей Прокофиев се е опитал да изследва тази тема. В деветте йерархии има единични същества, които представляват мъжкия принцип, и групови същества, с много по-голяма сила от простия сбор на силите на съставляващите ги същества, които изявяват женския принцип. Когато стигнем до хората, стигаме и до половото деление мъж – жена, въпреки, че днес, когато Антихристът е на Земята, виждаме, че от „невинните“ обикновени хомосексуални мъже и жени, се премина към травестити, транссексуални, а докъде ще се стигне, ще видим. Върви се към пълно заличаване на половите различия, към това, едва когато човек стане достатъчно съзнателен сам да определи какъв е, без значение на половите белези, с които се е родил и други подобни „достижения“ на „свободната“ човешка мисъл. От друга гледна точка, едни хора представят мъжкия принцип или Каин. Те са насочени към земната мъдрост. Други хора са представители на женския принцип, те са като Авел и са насочени към небесната мъдрост. В Стария завет такъв е Соломон. Трябва да разграничаваме половото и духовното проявление на тези принципи в човека. Но поради самата природа на жената, поради това, че в тях работи Небесната София за да могат да раждат и имат по-голяма склонност към духовност, в жените главно е представен женският принцип. Неслучайно в духовните общества преобладават жените. Разбира се, няма пречки една жена да бъде представител на мъжкия принцип, да бъде истински каинит. Същото се отнася и за мъжете. Йоан Богослов, например, е представител на женския принцип, а в предишната си инкарнация като майстора Хирам, е най-виден представител на мъжкия принцип. Това е сухата теоретична част на това, какво представляват мъжкият и женският принцип в окултен смисъл, но тя трябва добре да се владее, защото днес Ариман се опитва да заличи дори и явното физиологично разделение по полов признак, което настъпи след отделянето на Луната от Земята.

                Да видим как е представен женският принцип в Новия завет и по-специално в Евангелието на Матей. Миналия път говорихме за това Евангелие във връзка с различните роли на Матей като есей, митар и левит. Като есей той олицетворява мъжкия принцип, защото беше представител на научно-практичното направление в сектата на есеите и терапевтите, докато назореите със своя мистицизъм, бяха по-скоро представители на женския принцип. Есейският принцип със своя стремеж към земното, е представено повече в това Евангелие и родословието на Исус върви от Авраам надолу до Йосиф и Мария и е дадено в самото начало, а назорейският принцип го виждаме в Евангелието от Лука, където издигането е от земното, от Йосиф до Адам и Бог и е дадено след кръщението в р.Йордан. Това са две коренно различни родословни стълби, но ако искаме да проследим по правилен начин слизането на женския принцип към материализация в новозаветните писания, трябва да се обърнем към Евангелието от Матей. Когато там се проследи родословната линия от Авраам и се стигне до Йосиф, в нея се откриват и четири жени. Знаете, че в родословието се посочва наследяването по мъжка линия – Авраам роди Исаак, Исаак роди Яков и т.н. и то така, все едно мъжът ражда, без да се посочва жената. Женски имена не се посочват, въпреки, че и тогава раждането е ставало по познатия ни начин. Защо в Евангелието присъстват точно тези четири жени, защо са поставени на съответните места, какво иска да ни се каже чрез тях, как се подхожда към Поврата на времената и как всичко това се проявява в днешно време? Започва се с Тамар, жената на Юда, от когото тръгна Юдиното коляно. Във втория апокалиптичен печат имаме трите животни – Лъв, Телец, Орел плюс човека, а в средата е Агнецът Божий. Знаете, че така са представени старите групови души на човечеството - Антропософията добре е осветлила този въпрос. В зодиакалния кръг това са така наречените стационарни знаци, като Орел с течение на времето се е превърнал в Скорпион, а човекът е Водолей. Знаците на равноденствията и слънчевите слънцестоения, Овен, Рак, Везни и Козирог, са кардинални знаци, а останалите четири знака – Близнаци, Дева, Стрелец и Риби, са подвижни. Изначално божествените знаци, са знаците от втория окултен печат. За да се излезе от първоначалната божественост, трябва да се даде някакъв тласък и това става с кардиналните знаци, а този тласък е приведен в изпълнение от останалите четири знака. От дванадесетте сина на Яков, които са отражение на зодиака, Юда е представител на Лъв. Континентът Европа също е под знака Лъв. Тя изначално е предопределена да бъде рожба на Юдино коляно, т.е. на християнството и затова хилядолетия е била обкръжавана от етерни потоци. Това започва от връзката между Тамар и Юда. Затова Тамар е първата жена, която е посочена в родословната верига в Евангелието от Матей. Ще ви припомня накратко историята около Тамар от Стария завет. Юда има трима сина и най-големият, Ир, се жени за Тамар. В Библията се казва, че той е лош пред очите на Господа и Господ го умъртвява. Според традицията, средният брат, Онан, трябва да продължи рода на брат си, но той излива семето си на земята, за да не даде потомство на брат си и Господ ликвидира и него. Третият син на Юда – Шела, е много малък и Юда казва на Тамар да живее като вдовица в бащиния си дом докато синът му съзрее полово и стане годен да продължи рода. Но Тамар усеща, че намерението на свекър и не е искрено, тъй като синът му след време вече е пораснал, а тя още не му е дадена за жена, и решава да зачене чрез измама от Юда. И останалите три жени, посочени в евангелието на Матей извършиха укорими от днешна гледна точка постъпки, но точно те трасираха родословието, което даде накрая тялото за Господ. А Юда е този от дванадесетте сина на Яков, който подстрекаваше останалите си братя да продадат Йосиф на преминаващите мидиамци за 20 сребърника, но точно той стана родоначалник на коляното, което даде тялото за Господ. Ако човек се замисли, няма да стигне до много положителен извод. Всички еврейски мъже са живеели с нагласата, че те са отци на Бога, че те ще създадат тялото за Месията. А майките по особен начин са се изживявали като майки на Бога. Именно Тамар е тази, която е усетила в себе си, че трябва да даде началото на коляното за тялото на Господа. Тя се преоблича като блудница и застава на пътя, по който преминава Юда. Той не я разпознава и решава да се възползва, но понеже няма с какво да и плати, оставя за залог печата, връвта и тоягата си докато се разплати, а Тамар зачева от него. По-късно изпраща чрез свой приятел козле, за да се разплати с блудницата, но приятелят му не я открива, а местните жители казват, че там няма блудница. След три месеца на Тамар и проличава, че е бременна и Юда заповядва да бъде изведена и изгорена, защото мисли, че е заченала чрез блудство. Но Тамар казва, че е заченала от този, на когото са тези три символа и показва оставените за залог неща. Юда ги разпознава и признава, че тя е права, тъй като не я е дал на сина си Шела. След още шест месеца Тамар ражда близнаци – Серах и Перес. Имената, с които са били кръщавани тогава, са означавали нещо. Имената на четирите жени също са характерни и символизират слизането на човечеството от небесното, от Небесната София или вечно-женственото към земното. Небесната София е вечно-женственото, проявлението на Светия Дух като вечно-женственото, като мирова душа, която има две функции. Едната е да дава живот, а другата е да дава светлина или мъдрост. В предхристиянските времена Троицата е била съставена от баща, майка и син. Бащата е мъжкия принцип, а майката, подобно на Светия Дух се е преживявала като раждаща всичко надолу или като Небесната София, защото и тогава Небесната София е била формирана, с изключение на най-нисшия си член, съществото Антропос-София. Когато говорим за мирова душа, за Дева София, за Пистис София и вечно-женствено в предхристиянските времена, под женски принцип трябва да разбираме Небесната София. Неслучайно в притчи Соломонови се говори толкова много за премъдростта Божия, защото Соломон е представител именно на тази мъдрост, на женския принцип. По времето, когато Тамар е щяла да ражда, човечеството още е било в люлката на духовното. Името Тамар означава висока палма с голяма корона от листа. Това показва, че тогава тя е била по-близо до растителната природа. Човечеството е живеело в майчиното лоно, в мировата душа. Половият живот изобщо не се е изживявал в съзнанието на хората, а навън, в мировата душа. Когато Юда пожелава Тамар и извършват половия акт, от който тя зачева, нито Тамар, нито Юда преживяват този акт в личното си съзнание. Телата им са поле, на което работят Боговете. Това е трудно за възприемане от днешното съзнание, което гледайки позите от кама-сутра, си представя само и единствено плътски наслади. Тогава това е било форма на култов живот, който е бил правомерен, тъй като е произлизал не от аза, а от телата им. Също и ясновидството е произлизало не от аза, а от телата на човека. Сексуалните практики в мистерийните центрове са били напълно правомерни и са били дело на архангелите на народите. Когато мъжът и жената са се съединявали за да създадат поколение, никой от тях не е изпитвал усещанията, които имаме от днешната съзнателна сексуалност. От днешна гледна точка изглежда, че Тамар съблазнява с измама Юда, за да продължи родословието, от което ще излезе тялото за Господ, а проявата на Юда е като на съвременен женкар. Но при изброяването на имената в първа глава на Евангелието от Матей, именно около името на Юда, родоначалникът на Юдино коляно, се появяват странични имена на жена, синове и братя, без които разбирането на мистерията на раждането на тялото за Господ няма как да се разбере. Ако дори малко можем да се докоснем до душата на Тамар, ще видим каква свещена настройка има тя, какво вътрешно усещане има, че от нея зависи нещо много голямо. Още от началото израелтяните са народът, предопределен да гради през поколенията тялото за Месията. Създаването на потомство при тях се е считало за изпълнение волята на Бога и свещен закон, и именно този свещен инстинкт за бъдещето е живеел в душата на Тамар. Тя се е усещала като майка на Бога и това я подтиква да прибегне към измама, но да спази закона, защото бъдещето на света е поставено на риск. Трябва да схванем същността на мъжкия и женския принцип и как вървят по стълбата от Авраам надолу, за да можем изобщо да добием някаква представа за душевния живот на тогавашния човек.

Тамар ражда близнаци – Перес и Серах. Първо се подава ръката на Серах, чието име означава изгрев на Слънцето и акушерката връзва на ръката му червен конец, като знак за първородство. Тамар е образ на растително чистото човечество, на девствено майчинското, от което трябва да се роди нещо слънчево, а не лунно. Но Перес, чието име означава цепнатина или разкъсващия, избутва брат си назад, разкъсва плътта на майка си и излиза първи. Като първороден той трябваше да продължи родовата линия, не слънчевият брат, а лунният, този, който разкъсва и тръгва надолу към земното. Това е така, защото авеловото начало трябваше да започне да отстъпва, а каиновото начало да излиза на преден план. Тази тенденция започна от Каин и Авел, след това продължи при Исав и Яков, където Исав беше първородния, но Яков с измама взима първородството и стана човекът, който създаде 12 сина като отражение на зодиака. А от 12-те Юда беше най-укорим в морален смисъл, но той стана родоначалник на юдейския народ и даде продължението на рода, защото тогава трябваше да се върви от божественото към земното. За да се постигне земното, човечеството трябваше да изгуби небесното и в образите на двойките Каин-Авел, Яков-Исав, Юда-Йосиф и Перес-Серах имаме степени на едно нарастващо грехопадение, чрез което човеците добиваха азови сили.

Втората жена, спомената в родословието, е Рахаб. Тук вече сме във времето, когато Мойсей е извел юдеите от Египет и те вървят към обещаната им обетована земя под водачеството на Исус Навин. Култовият живот в Египет вече е бил вреден за развитието на Аза към ясното, будно съзнание, затова Мойсей извежда евреите оттам, преминават през Червено море и се насочват към Ханаанската земя, където се сблъскват с други народи, практикуващи деградирали лунни култове, като тези на Ваал и Астартея, свързани с половите тайни. По пътя за Йерусалим, е трябвало да преминат през Йерихон, където е знаменитата случка с падането на стените. Йерихон означава град на Луната. Евреите пращат двама съгледвачи в Йерихон, които влизат в града и отсядат в дома на блудницата Рахаб, която не е еврейка. Тук за първи път се намесва представител на друг народ в родствената линия. Рахаб им казва, че в Йерихон знаят, че Яхве им е дал тази земя и всички ги е страх от тях. Знаят, че Яхве е изсушил пред тях водата в Тръстиковото (Червено) море и той е Бог на Небето и Земята. Рахаб обещава на съгледвачите да ги спаси от преследвачите им в замяна на собственото и на рода си спасение, при предстоящото завземане на града. Получила обещание за това, тя ги скрива на покрива на къщата си, а след това им помага да се спуснат с въже от градската стена и да избягат. Името Рахаб означава едновременно нещо вътрешно и нещо външно, свобода във вътрешен смисъл и пространство във външен смисъл. Едно време думите са имали много по-богат смисъл, който с напредването на азовата ни диференциация, се е разчленил на отделни понятия. В библейския разказ, чрез Рахаб се постига една двойна образност. От една страна човечеството се намира в етапа от своето развитие, когато от крепяща се на Бога общност, трябва да намери свободата в Аза. От друга страна, двамата съгледвачи виждат чрез Рахаб, че Яхве вече е влязъл в този град и когато го напускат, те са външно свободни, но и вътрешно, душевно свободни. Те двамата стават рахаб. Следва превземането на Йерихон. Това е още един символ, доколко външно освободените от Египет евреи, ще могат и вътрешно да се освободят от влиянията на Луната, защото в Йерихон те попадат отново на място, където се практикуват лунните култове. Вероятно Рахаб е била служителка в такъв упадъчен култ на богинята Астартея и в практикуването на службата си е служила и като блудница. Отново има чудо при преминаването на р.Йордан. Водите и са спрени, докато евреите преминат. След това небесен пратеник казва на Исус Навин, как шест дена войниците му да обикалят града с ковчега на завета отпред и на седмия ден свещениците да затръбят с тръби, а целият народ да извика в един глас и стените на града ще рухнат. Така и става. Градът е превзет, всички жители са изклани, само Рахаб и родът и са спасени. Няма подробности в Стария завет, но вероятно Салма (Салмон) е единия от двамата съгледвачи, от когото Рахаб ражда син Боаз и той е продължител на родовата линия. В лицето на двамата съгледвачи Рахаб среща бога Яхве, почувства духовната мисия на този народ и става участница в тайната на майката Божия. Освен в Евангелието на Матей, Рахаб е спомената в посланието на Павел към евреите, като там се акцентира върху вярата и, и в съборното послание на апостол Яков, като акцентът там е върху делата и. На едното място се казва, че я е спасила вярата и, а на другото – делата и. Няма никакъв смисъл от човешкото тяло, ако го няма духа. Няма смисъл и от вярата, ако ги няма делата. Тук ще отворя една скоба със скок в съвременността, за да уточня нещо важно. Великата българска ясновидка Стойна Преподобна казва, че България и Русия завинаги ще са свързани, но не винаги за добро. Те са неразделни като душа и тяло. Тялото е голямо, а душата малка, но без нея то е само леш, смрад и тъмнина за ума. България е душата, защото сме дали на Русия вяра, книжнина и патриарх. Тялото е сляпа сила и днес иска да те прегърне, а утре да те задуши. Така става щом тялото не почита душата си, а понякога дори не я признава за жива. В историята ни преобладават случаите, когато тялото иска да задуши душата. Неслучайно много от възрожденците ни – Раковски, Каравелов, Левски, Ботев, Стамболов, Захари Стоянов и т.н., се изказват абсолютно против руската политика и руския империализъм, но не и срещу руския народ. Това е така, защото тялото е неразумно и иска да расте като тяло. Целта на руския империализъм е да расте като тяло, като територии. Но Стойна казва: „Няма да мине и век и Русия ще бъде прегазена и бита, ще се свие в коритото си и дълго време само ще шушне и въздиша. И тогава отново ще и потрябва душа и пак ще прегърне България. Внуците ви ще го доживеят“. Това се отнася за нашето време. По времето на руския империализъм през 19 век, народът беше на ниво сетивна душа. Когато им се стовари болшевизмът, народът премина към развитие на разсъдъчна душа. Днес отделни представители на руския народ имат някакво развитие на съзнателна душа, а истинско такова развитие без синтеза на двата езотерични християнски импулса, което идва от България, няма как да стане. Друг, който иска да се разшири по такъв начин, е Турция. В Османската империя турците бяха на ниво сетивна душа. По времето на Кемал Ататюрк минаха усилено към развитие на разсъдъчна душа. Днес в европейската част има хора с развитие на съзнателна душа. Съвсем друг е въпросът, когато изповядваш ислям, доколко е възможно развитие на съзнателна душа. Това няма как да стане. Съзнателна душа се развива по правилен начин като висше душевно ниво с Христос, в който да разцъфне и в него да влезе висшият Аз, за да може да се изработи първият духовен плод. Това без Христос няма как да стане. Заявявам, че никой не може да развие съзнателна душа без Христос, без истинско, адекватно на времето разбиране за Христос. Когато говорим за развитие на съзнателна душа при руснаци, но с православието напред, това няма как да стане, защото там се възражда цезаровият култ, който битуваше през 19 век в Русия с трите му нива – император, православие и народ. Сега е същото – президент-император, кагебистко православие и народ. Това е връщане на руския народ към нивото на сетивната душа, а той трябва да върви напред. Ердоган също тласка турския народ, който тръгна да развива разсъдъчна душа с помощта на кемалистките идеи, обратно към сетивната душа, чрез исляма. И едните, и другите, в лицето на своите ръководители, искат да растат на тяло, а не на душа. И сега тези два коча, образно казано, се сбиха. От десет години те поддържат отношения помежду си и намират допирни точки в империалистическите си стремежи, но за сметка на България. От една година се питам, какво трябва да се случи, за да не ни прегазят тези два коча. И ето, че сега, заради сваления самолет, те се сблъскаха. Засега проблемът ни изглежда отстъпил на заден план, но не се знае, как ще се развият нещата. Русия трябва да намери България отново и с нея трябва да имаме само духовни отношения, а с Турция и според астрологията не трябва да имаме никакви отношения. В Русия имат голям проблем, защото бъркат бъдеще и настояще. Знаем от Духовната наука, че на тях принадлежи бъдещето, но, както е казал Соловьов, руснаците стигат постепенно от национализма, който и сега е доста раздут, до самообожание. Те си мислят, че буквално след 15 години светът ще се срути и само при тях ще става за живеене. Толкова наивно и манипулативно е да си представяш, че бъдещето е дошло. Това по всички критерии е чист ариманизъм и сегашният им водач буквално ги води към трапа. Така че, ако някой има илюзии за него, нека да си ги разсее.

Това беше една скоба, във връзка с Рахаб, че тялото не струва без духа. Третата жена, която се появява в Евангелието на Матей е моабитката Рут. Във Витлеем настава глад и Елимелех с жена си Ноеми и двамата си сина отива да живее в страната на моабитите. Синовете се женят за моабитски жени – Арпа и Рут. Гладът свършва, но тримата мъже умират и Ноеми иска двете снахи да се върнат при своя народ и боговете му, а тя да се върне във Витлеем. Арпа се съгласява, но Рут е почувствала духа и мисията на еврейския народ и заявява: „Където идеш ти, там ще дойда и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог.“ Това не е обичайна постъпка в онези времена на групова душевност, когато ако човек се е откъснел от средата си, обикновено е умирал. Чрез Рахаб и Рут се показва, как чужди души на народи се присъединяват към течението на Яхве. Рут е втората, която има лична опитност с Яхве. Когато се прибират във Витлеем, Рут отива на нивата на Боаз, който е родственик на Елимелех, да събира класове останали след като са минали слугите му да събират жътвата. Научавайки историята на жената, в Боаз се пораждат много топли чувства към нея. Преминавайки през още едно препятствие, свързано с особеностите на наследяването при юдеите, те се вземат и създават Обед. Наследник на Обед е Йесей, който става баща на цар Давид. Отново в имената има една образност, която насочва към същността на нещата. Трите жени са стъпалата, по които ставаше отделянето от вечно женственото. Тамар, палмата е още високо в духа, Рахаб е между небето и земята, а Рут, което означава „любещата любена“ или „виждащата виждана“, „тази, която вижда сама себе си духом“ вече е почти в земното. Тя е прозряла мисията си да бъде слугиня на Бога и затова народът казва на Боаз: „ Да даде Господ, жената, която влиза в твоя дом, да бъде като Рахил и Лия, които въздигнаха дома израилев. Домът ти да бъде като дома на Перес, когото Тамар роди на Юда“. Боаз е името на едната от двете колони на Соломоновия храм, въздигнат от майстора Хирам. Якин е светлата колона на деня, а Боаз е тъмната колона на нощта. От имената на Боаз и Рут лъха настроението на вътрешното душевно було на нощта, което покрива съединяването им без съзнателност за извършвания акт. Името Обед, означава слуга или някой, който служи на Яхве. При Давид е границата на 14-те поколения. Всички сексуални актове, които са ставали преди Давид, са осъществявани в духа, във вечно женственото, в мировата душа, в майчината ложа. В тях е нямало лична, съзнателна чувственост. Това е било правомерен култов живот в телата, които са били използвани за това. От Давид насам, човекът тръгна към индивидуализация. Сексуалният акт започва да се изживява в съзнанието, половият живот става личен, Луната се намесва в отношенията между половете. Тя става трансмисия между вечно духовното, слънчевото и личното. Луната първо трябваше да се включи в съзнанието ни и да започнем да казваме Аз, да започнем да пожелаваме, и едновременно се включи в половия живот на човека. Грехопадението, което започна от Ева и се изрази първо в разделянето на половете, чак при Батсеба или Вирсавия, четвъртата жена от родословието в Евангелието на Матей, се превърна в лично грехопадение. Преди това то беше космическо, общочовешко грехопадение.

Батсеба не е спомената с името си в Евангелието на Матей, а е наречена жената на Урия. Бат-себа значи „дъщеря на седморката“, т.е. на седемте планети, а Урия значи „Яхве е моята светлина“ или това е светлината на Аза. Историята с Давид е следната. Една вечер той се разхожда по покрива на царския дом и вижда много хубава жена, която се къпе. Той праща слуги да я открият, защото я пожелава. Слугите я довеждат и Давид спи с нея, от което тя зачева. Разбирайки това, Давид нарежда да изпратят Урия там, където е най-тежкото сражение, за да бъде убит. И той е убит, а Давид прибира жена му при себе си и тя му ражда син. Може вече да се каже, че този син е плод на прелюбодеяние, защото сексуалността е станала достатъчно лична. При предните три жени, Тамар, Рахаб и Рут нямаме реално прелюбодеяние. При Батсеба и Урия отново имената ни насочват към определено разбиране. Слънцето е източникът на светлината сред планетите. Тя се индивидуализира, добива азово свойство, когато се отрази от тях. Всичко, което човек има, го е получил от Боговете. Но той трябва да се научи да казва Аз, въпреки, че всяко казване на „аз“ е отричане от първоначалната светлина. Обаче това е необходимата стъпка към постигане на свободата. Както отразената светлина на Луната не е същинската светлина, така и човешкото себесъзнание забравя истинския си източник и се стига до една космическа неблагодарност. Чрез влизането на Луната в човешката душа, човек се отделя от космическия извор на собственото си същество и се поражда себесъзнанието, като плод на космическа неблагодарност. От това се поражда и личната половост. Тя е резултат на отъждествяването на човека с неговото физическо тяло. Когато започва да изживява себе си телесно, той изживява и другите хора телесно, забравяйки, че тялото е само обиталище на духа и душата. Влизането на Луната в човека и раждането на азовото съзнание и личната половост виждаме в историята на Давид и Батсеба. Когато Давид каже за Батсеба „моята жена“, това е все едно Луната да каже „Аз светя“. Луната само отразява Слънцето. Неслучайно в историята се казва, че Давид се разхожда по покрива на своя дом. Душевното му същество се е издигнало вече в мозъка, в главата, която е покрива на дома – тялото. Там се пораждат личният интелектуализъм и личната сексуалност, но там, където душата се прониква с лунното чувство на космическа неблагодарност, духовният Аз умира. Затова първородният син на Давид и Батсеба умира. След последвалото разкаяние и пораждането отново на космическата благодарност, висшият Аз изпълва душата с мир и може да се роди вторият син – Соломон, чието име означава „носител на мира“. В предната лекция казахме, че мирът е първия плод по пътя от пистис към гносис, а това е Манасът или Духът-Себе. Всеки път когато казваме „Аз“, трябва да имаме съзнание, че това е преход към „Не аз, а Христос в мен“.

С раждането на Соломон започва така наречената царствена линия. След това не се говори вече за никакви жени, защото преходът към личното грехопадение е направен и всички актове след това са лично осъзнавани. Четирите жени са отражение на втория окултен печат, като Батсеба е отражение на Водолей или човека в него. В нейно лице всичко космично е станало лично, вечно-женственото е станало земно-женствено. Виждате как можем да разглеждаме тези неща от най-различни, понякога съвсем неочаквани гледни точки. В тази връзка ще ви кажа, че в последно време разработваме един въпрос – дай Боже да се получи, който се върти около следното: всяка душа е любов и Азът е само инструмент за това. Бог се преживява през всяка душа като любов и всяка душа има различна задача в инкарнационната си верига. Защо, обаче, едни души намират Христос по правилния начин, а други не? Защо едни души изобщо не достигат до никаква духовност? Разделението днес сред хората е тотално и една малка война на всички срещу всички предстои с инкарнацията на Ариман. Надявам се да намерим някакъв отговор за това тотално разделение.

Петата жена, с която окултният печат на стационарните знаци преминава в кардинален знак, е Мария. Става дума за Мария от линията на Соломон. Христос трябваше да влезе в тяло, обработено от много зрял Аз. Затова в Исус от Соломоновата линия се роди Заратустра, един от най-зрелите азове на човечеството, а Мария от Соломоновата линия е самия прероден Соломон. Съобщих това за първи път на конференцията във Варна през миналата година. Соломон беше продължил проклятието на Ева с многоженството. Казва се, че е имал хиляди жени. Това, което майка му Батсеба извърши като прелюбодеяние, той го умножи хилядократно. Срутването към личната сексуалност и личното самоосъзнаване стана главоломно. Началото на обръщането на тенденцията на слизане, я виждаме в образа на Мария. Тя е праобраз на възраждането на вечно-женственото. Другата Мария, по Натановата линия, в случая не ни интересува, защото това е била нейната първа и единствена инкарнация, както и на Натановата душа, и, следователно, тя не е имала никакво азово развитие. Христос е трябвало да се въплъти в тяло, в което да го има азовото развитие и на майката, и на Аза, който е в детето. Затова майката е преродения грешник Соломон. Самият Щайнер е отговорил на въпрос за това, дали Мария се преражда, че майката Божия продължава да се инкарнира и за една доста любопитна нейна инкарнация, ще стане дума към края на лекцията.

Каква е историята около Мария от Евангелието на Матей? Жреците в йерусалимския храма по окултен път разбират, че трябва да намерят някой от Юдино коляно, който да стане мъж на Мария, която е била храмова девица. Извикват всички мъже от това коляно, включително и стария Йосиф и за мъж на Мария ще бъде обявен този, чиято тояга се раззелени. За всеобща изненада се раззеленява тоягата на Йосиф. Поради това, че изборът не е станал по волята и със съзнанието на участващите, става възможно съединяването между тях да стане под булото на вечно-женственото. Това не е съзнателен полов акт, а телата им стават арена на действие на Боговете. Естествено, че Евангелието не твърди, както съвременното догматично християнство, че Исус се е родил без участието на бащата. Ако Йосиф не е бащата на Исус, защо е нужно цялото това изреждане на родословното му дърво? Това е своеобразно връщане към времената на първите три жени. Така нареченото непорочно зачатие е било последното в човешката история проявление на женския принцип като вечно-женствено, като майчина душа. Когато Мария зачева, все едно мировата душа е заченала. В Евангелието се казва, че това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка: „ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог“. Емануил е Аза. Жената с детето е вечно-женственото, което ражда Аза. Това, което най-издигнатите посветени са виждали по окултен начин в мистериите, как вечно-женственото ще роди Аза, стана исторически факт с раждането на Исус от Соломоновата линия. Днес, гледайки образите на Мадоната с младенеца нарисувани от великите художници, човек може отново да преживее историческия факт по душевен начин и да види раждането на Аза. Въпреки, че същинското слизане на Аза стана с влизането в тялото на Христос, това е предварителната степен на слизането на висшия Аз. Този Исус на 12 години умира, Азът на Заратустра излиза и влиза в другия Исус, роденият от Натановата линия и в продължение на 18 години обработва телата му, за да може да приеме Христос. Христос можеше да слезе само в тяло, обработено от най-зрял Аз.

След вечерта, в която е станало зачатието, Йосиф се прибира сам, защото Мария е храмова девица, а на следващата вечер му се явява Архангел Гавраил, който му казва да не се бои да вземе Мария за жена, защото заченалото се в нея е от Светия Дух, тя ще роди син, когото ще нарекат Исус и той ще спаси народа си от греховете му. На другия ден Йосиф прибира Мария и вероятно другите храмови девици са били с нея в дома му, за да я охраняват да няма повече сексуални актове, защото този Аз трябваше да се роди чрез зачатие, което е станало под покривалото на вечно-женственото. След това Мария има още няколко деца, които вече са създадени по познатия ни начин, а на 45-46 годишна възраст с нея става известната ви трансформация, при която тя става Дева София, буквално става дева чак до физическо ниво.

В началото започнахме с родословните стълби в Евангелията на Матей и Лука. При Матей е земната стълба, която започва от Рождество, от 25.12, а при Лука е небесната стълба, която започва от 6.1 и по обратен ред води до Адам и Бог. Когато Христос дойде, Той обедини двете стълби в Себе Си и трансформира Троицата, състояща се от баща, майка и син, която са познавали в древните мистерии, в Троица, състояща се от Отец, Син и Свети дух, тъй като се извърши промяна във вечно-женственото. Трансформацията тръгна още от зачатието на Мария, която стана праобраз на душата, която трябва да роди Аза. Всяка душа трябва да измине този път и да стане Дева София. Но възможността този процес да се осъществи, трябваше постепенно да бъде подготвена през двете години и няколко месеца на пребиваването на Христос на земен план, чрез отделни личности. Трансформацията на вечно-женственото беше подготвяна постепенно чрез хора, които станаха носители на промяната. Това са третата категория хора, освен платониците и аристотелианците, които присъстват в Поврата на времената около Христос. Те са специални личности, които са подготвяни много отдавна. Една от тези специални личности е Мария Магдалена. Казва се в Евангелията, че от нея Христос е изгонил седем бяса. Вероятно става дума за седемте смъртни гряха, сред които е и сексуалният. Дълбоко разкаяла се тя плаче, облива краката на Христос със сълзи и ги бърше с косата си. Много се прощава на този, който иска прошка. Който се смята за светец и му липсва самооценка за собствените недостатъци, малко му се прощава. Затова тя беше тази, която трябваше да узрее и да стане първия човек, който видя възкръсналия Христос. Това дълбоко смущава християнските попове, които не допускат да има жена-свещеник, защото се хващат за думите на апостол Павел, че жени не трябва да говорят в храма. Но той има предвид сибилското начало, което с идването на Христос и Аза се е превърнало в атавизъм, а не, че жените изобщо нямат място в храма. В лицето на Мария виждаме покълването на първата от трите велики християнски добродетели – вярата. Тази вяра поражда голяма любов към Христа, но душата и още не е постигнала мира, онзи мир, който не е от този свят и води до слизане на Духа-Себе в подготвената душа. Това е мирът, който води до ясновидството и способността да се види Възкръсналия. Стигаме до сцената, в която Марта, Мария Магдалена и Лазар-Йоан, са заедно. Мария Магдалена вече е омиротворена. Трансформираната сексуалност се превръща в милосърдие. При нея искрената, дълбока любов и благодарност към Христос е метаморфозирала в благоговение и дълбока жертвоготовна религиозност. Само тази настройка може да доведе до мира, който води до отваряне на духовното зрение, а в наше време и до преминаване чрез мисълта към духовния свят, което да води до такива откровения, че отсега ми се плаче, а когато стигна до тях, не знам…  Този мир наистина не е от този свят и абсолютната и жертвоготовност направи така, че както казва легендата, Мария Магдалена отиде при злото, при императора Тиберий, защото истинската жертвоготовност се проверява чрез нагазване в злото. По-силен е не, който може да работи с доброто, а който може да работи със злото. Мария Магдалена порасна с тази гигантска метаморфоза в душата си и можа да отиде в центъра на злото, отиде при императора и му даде червеното яйце като знак на Христовата кръв и промяната, която е настъпила. В 20 век тя повтори същото, но по съвсем друг начин.

Това, което Христос заложи в личностите, с които е контактувал, доведе до мощен отпечатък в душите им, който след това се прояви по най-различни начини. Едно беше при момчето от Наин, което се превърна в гиганта Манес, друго при Лазар, който стана евангелиста Йоан и Християн Розенкройц, и трето при дъщерята на Яир, която в 20 век беше бодхисатвата Беинса Дуно. Марта и изобразена като дейна жена, която постоянно иска да прави нещо за Христос. В Евангелията не е споменато, но според едно предание, тя е жената с 12-годишното кръвотечение, която се е излекувала, когато се е докоснала до дрехата Му, когато е отивал към дома на Яир. Дъщерята на Яир пък е още суха, т.е. женското в нея още не е било проявено, а при Марта има изобилие на свръхсибилски сили, на старите атавистични сили, изобразени с кръвотечението. Христос е мостът, по който може да стане трансформирането на тези сили и прехвърлянето им към момичето, за да се събуди то. От макрокосмическите женски сили, които са вечно-женственото, майчината мирова душа на тази сибила Марта, става прехвърляне и те стават лични микрокосмически сили на дъщерята на Яир и затова най-великият изразител на женския принцип е Беинса Дуно. Затова той в бъдеще ще прояви този женски принцип като Буда Майтрейя. Забележете каква връзка се създава между Марта и дъщерята на Яир. Те взаимно са си полезни в половото, във вечно-женственото прекарано през Христос, за да могат и двете да оживеят. Тази връзка по абсолютно зрелищен начин щеше да бъде проявена в 20 век. При Марта беше излекувано тялото и тя стигна до любовта и желанието да служи, но не можа да постигне мира. При Мария Магдалена беше излекувана душата и тя постигна мира. А при Лазар беше излекуван Азът. Затова под кръста на Голгота е той с Дева Мария и там лично Христос сключи великата химическа сватба между душата, женския принцип, Мария и Аза, Духа, който в случая играе ролята на мъжки принцип, в лицето на Йоан. Душата вече може да се издигне до Духа и той може да влиза в душата, във вечно-женственото, в Съзнателната душа, ако тя е станала чиста като Дева София. Дева София е символа на душата, годна да приеме Духа или висшия Аз.

Предния път ви казах, че самарянката е преродения Йосиф, който беше продаден от братята си в робство. Самарянката е от Самария, където са практикувани култовете към Ваал, свързани със сексуалността. Съдейки по нещо, за което ще ви кажа след малко, тя е участвала в тези култове. Тя е носителка на вечно-женственото. Към нея първо се обръща Христос, когато съобщава кой е Той, Мария Магдалена е първата, която вижда Възкръсналия, а чрез Дева Мария се ражда Исус в самото начало. Виждаме как в трите главни фази действа все женският принцип. Знаем вече, че двойката, която се съчета чрез химическата сватба между душата и Духа под кръста на Голгота в лицето на Дева София и Йоан, продължава като двойка и след това. Те са двамата „сирийци“, които се срещат в манастира „Света Параскева“ в Преслав с Боян Мага и още петима богомилски жреци, посвещават ги в Мистерията на Граала и дават началото на великия Богомилски импулс. Свързването на тази двойка е над всичко личностно, кръвно или родово и е осъществено от Христос. Там те са с висше гностично съзнание. Дева София става носител на цялото знание за Мистерията на Голгота, дава го на Йоан и в края на живота си той написва Евангелието от Йоан – най-великата книга в историята на човечеството, в която всяка дума буквално може да породи цикъл от лекции. Нека видим, кои са тези личности в 20 век.

В 1910 г. в Скопие се ражда Агнес Гондже Бояджиу в албанско католическо семейство. На 8-9 годишна възраст умира баща и, който е участвал в албанското национално-освободително движение, а на 18-годишна възраст тя става мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето. След обучение по английски в манастир в Ирландия, заминава за Британска Индия, където става послушничка. През 1931 г. приема името Тереза, а през 1937 г. полага тържествен обет. През 1948 г. майка Тереза започва самостоятелна мисионерска дейност, а две години по-късно получава разрешение от Ватикана и основава ордена Мисионери на милосърдието, който в края на 20 век включва над 4000 монахини, поддържащи хосписи, благотворителни центрове и сиропиталища по цял свят. Който поне отчасти познава живота на Майка Тереза, знае, каква безсребреница е била – единствената и собственост са един чадър и едно одеало. Казала е такива думи за любовта, които могат да бъдат изречени от човек с огромно разбиране, като например: „Всеки човек е достоен за любов“, „Хората смятат, че любовта е чувство, но тя е действие“ и т.н. Занимавала се е с най-изпадналите и презрени хора в обществото. На въпрос на английски журналист защо прави всичко това и то безвъзмездно, тя отговаря, че го прави от любов към Исус. Тя е виждала Исус в абсолютно всеки човек на земята. И всичко, което е вършила, е ставало при абсолютен душевен мир и усмивка на лице. Сакраменталната жертвоготовност, до която достигна Мария Магдалена, намери израз в милосърдието на Майка Тереза. Тя е инкарнация на душевно излекуваната от Христос Мария Магдалена. Ще си призная един грях към Майка Тереза. Когато през годините съм си мислел за нея, съм си казвал: „Това, което прави е добро, но все пак тя е в лоното на католицизма“. Приемал съм дейността и като поставена в услуга на едно от лицата на злото и, така да се каже, съм я подценявал. Но както Мария Магдалена отиде при цезаря, който беше олицетворение на демонизма и злото, така и Майка Тереза нямаше проблем да бъде сред злото, сред папи, кардинали и всякакви височайши особи, които гледаха да се отъркат в славата и. Тя има и собствен орден  Мисионери на милосърдието, защото трансформираната сексуалност се превръща в състрадание и милосърдие. Няма по-михаилово действие от това, да отидеш в злото и да се отнасяш към всеки човек с максимална любов. Тя от малка е знаела, че любовта е истинската реалност и нищо друго няма значение. Това е разбиране на истинска Съзнателна душа. Това беше Мария Магдалена в 20 век.             Следва>>>

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0562