mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / БУДИТЕЛИ И АПОСТОЛИ

БУДИТЕЛИ И АПОСТОЛИ
21.03.18 07:07
Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 01.11.2015 във Варна Текстът е свален и обработен от видеофайл и не е прегледан от лектора
 Молитва преди началото на лекцията: Господи Исусе Христе, благодарим Ти, че във всички следатлантски културни епохи, винаги е имало будители на Земята и Те молим, в тези времена – времената на Антихриста, да има колкото може повече будители на Земята. Амин!

                 Честит ден на будителите на всички. Темата ни днес е „Будители и апостоли“. Тя се роди преди 20 дни. Една сутрин около 5 часа, като се събуждах се обърнах към духовния свят с въпрос, какво ще бъде в края на месеца и след 5 минути дойде тази тема. Тя се развиваше буквално до днес сутринта, за да може една много вълнуваща тайна да бъде разкрита тук. А една друга тайна ще бъде съобщена следващия път, когато ще се изнесе и подходящата тема. Правотата на подредбата на това, което ще бъде изнесено днес тук, за пореден път беше подпечатано от духовния свят.

                Когато говорим за будители и апостоли, трябва да знаем какво означават едното и другото и след това да се опитаме да разгледаме, как това се проявява във времената, какво се случи в Поврата на времената, да навлезем от голямото в детайлите, да дойдем до нашето време, да разберем какво днес значи да развиваме Съзнателна душа, че и да подготвяме Шеста културна епоха. Трябва да обхванем всичко това, материалът е доста обемен и ви моля за съсредоточаване. Будител означава човек, който е буден, озарен за духовния свят. Самата дума произлиза от арийския глагол „будияти“ и старобългарския глагол „будити“. Апостол на гръцки означава пратеник. Още нямам отговор откъде първично идва тази дума. В Атлантида всички хора сме говорели един език. Тогава расовият принцип беше важен, а той е свързан с физическото тяло. Затова в изследването „Бодхисатвите“, което написах преди време, този въпрос е разгледан доста подробно и там си позволих да кажа, че от 12-те бодхисатви, които движат цялата човешка еволюция и духовното развитие на човечеството, в атлантско време първите двама са се занимавали с физическото тяло на човека, защото факторът на човешкото развитие тогава беше физическото тяло. Говорим за четвърта коренна раса, атлантската раса, в която имаме седем подраси, които са раси, а не културни епохи. Едва след потопа, когато Мелхиседек (Ной) изведе бъдещия екстракт на ариите в посока към Таримската котловина, можем да говорим за арийска раса. Цялата пета коренна раса със седемте културни епохи, представлява арийската раса. Какво означава арийци? Знаем, че китайците с техния език са величествен паметник на атлантския език, по думите на Щайнер. Днес познаваме езиците на индианците, арабите, негрите и т.н. Какво означава арийски език, че и глагол „будияти“ да има и той да означава това което знаем като буден, като Буда? Буда не е име, а е чин или сан – когато бодхисатвата в края на слизанията си на Земята се издигне една степен нагоре – както е било при Гаутама Буда, Орфей, при бодхисатвата на Рила преди около 3500 г. преди Христа и при първия следатлантски бодхисатва в първата културна епоха – Древноиндийската, откогато датира и българският календар. До времето на строежа на така наречената Вавилонска кула, която е в двуречието между р.Тигър и р.Ефрат – място на много велики предхристиянски култури, за народи много трудно можем да говорим. Едва в началото на трета културна епоха, която започва в 2907 г. пр.Хр., от времето на Гилгамеш, от времето на Вавилония, когато вероятно е бил строежът на Вавилонската кула, Ариман размеси езиците на хората и това беше нещо правомерно. Предполагам, че и дотогава се е говорело на един език, който е бил разделен на много езици, което е в основата на тази легенда. Ариман направи така, че да започнат да се формират отделни народи, с отделни Архангели-водачи и отделни езици. Това продължи през трета културна епоха, а в четвърта културна епоха – гръко-римската, това вече съвсем ясно беше диференцирано. Това, което разбираме днес под арийски език, е това, което е останало в санскритския език, в старобългарския език, а отчасти и в съвременния български език. При изследване се откриват доста сходства между санскрит и старобългарския език. Въпросът е, кой от двата е първичен? Предполага се, че санскритът е първичен, но като имаме предвид похода на Дионис около 100 или повече години преди Орфей към Индия и създаването там на индийската култура, е под въпрос кой език на кой е повлиял. Неслучайно и името на селището където е роден Гаутама Буда в днешен Непал, Капилависту, на старобългарски може да се преведе като селище на възвишение. Не знам дали на санскрит може да бъде преведено, но на старобългарски може. Който се е интересувал от история, вероятно знае, че до 19 век, всички названия на географски обекти надолу към беломорието и Гърция са били на старобългарски и са имали превод на български, и нито едно име не е имало превод на гръцки, тъй като това са стари български земи. За днешната ни тема това е нещо второстепенно и само го споменавам, но когато днес историци говорят неща като абсолютни истини, винаги трябва да имаме едно наум. Когато говорим за арийски език, и че индийците говорят арийски език, че българите говорят арийски език – това е факт. Арабите не говорят арийски език, индианците в Америка не говорят арийски език, китайците също, въпреки, че цялата пета коренна раса се нарича арийска. Арийци са тези, които тръгнаха да водят човешкото развитие в следатлантските епохи към ума, към развитие на самосъзнанието и Аза. Българите са този народ, който се грижи за цялото азово развитие на човечеството в следатлантските епохи. В това твърдение няма грам национализъм.

                Във всяка културна епоха има определени хора, които се групират в братства и са пратеници на Великото Бяло Братство, което се състои от пробудените души долу и йерархиите горе. Във всяка от следатлантските културни епохи те са развивали такъв духовен живот, че продуктът от него се е издигал нагоре като сили, там се е обработвал и се е превръщал в това, което в следващата културна епоха се е вливало към човеците долу и е ставало фактор на културното развитие тогава. Когато кажем това, веднага се сещаме за GA 113 „Изтокът в светлината на Запада“, където Щайнер говори за ложата на бодхисатвите и казва, че продуктът на всички мистерийни центрове по Земята отива горе и се обработва в тази ложа. Следователно, тази ложа, която след дълго развитие се формира към средата на Атлантида преди около 15000 години, в следатлантските епохи започна да движи целия душевен живот на човечеството в посока към самоосъзнаване и към душевно задълбочаване, като двете са абсолютно свързани. От расовия принцип, който беше водещ в Атлантида, животът на човека постепенно трябваше да мине към етерното тяло, астралното тяло, душата, троичната душа и от нашето време, първите, които могат, да започнат да правят преход от Съзнателната душа към Духа-Себе. Епохата на Съзнателната душа ще продължи до 3573 г.. Човечеството има този срок за да развие Съзнателната душа. В Древноиндийската епоха факторът на културно развитие е бил етерното тяло. Животът се е осъзнавал в етерното тяло. Затова тогава тези, които са били обединени в мистерийните братства, са отработвали продукт в астралното тяло, който да се издигне нагоре и в бъдеще осъзнаването на живота да стане достъпно за всички в астралното тяло. Има генерална разлика, дали човек осъзнава живота си в някое от телата си или в някоя от трите степени на душата си. Без разбирането на това е невъзможно да бъде разбрано нещо от човешката еволюция и няма как да се дават отговори за смисъла и значението било на събития, било на артефакти от древността. В мистерийните центрове авансово се е развивал животът в астралното тяло, продуктът се е издигал и обработвал от Ложата на 12-те бодхисатви с помощта на Боговете, и във втора културна епоха се е вливал в астралните тела на хората и е ставал фактор на културното развитие тогава. След като продуктът отива в Ложата на бодхисатвите, винаги бодхисатвата, който слиза в дадената културна епоха и се издига до степен Буда, става епицентър на този авансово произвеждан продукт, който ще даде плодове в следващата културна епоха, а дейността му се отразява и в бъдещите епохи на следния принцип – дейността на бодхисатвата в първа културна епоха се отразява в бъдещата седма епоха, дейността във втора културна епоха се отразява в бъдещата шеста, а дейността в трета културна епоха се отразява в днешната пета културна епоха. Единствено дейността в четвърта културна епоха е била сама за себе си. Във всяка културна епоха именно хората в мистерийните центрове и бодхисатвата, като тяхна еманация, са будителите от предхристиянските времена, които са се събирали и са произвеждали съответния продукт. Когато дойде трета културна епоха и се породи великият гносис, който беше съобразно душевното развитие на човечеството, достигнало до първия душевен член – Сетивната душа, това се прояви в бодхисатвата Орфей, който се издигна до Буда. Преди него във втора културна епоха развитието се прояви чрез бодхисатвата на Рила, който стана Буда, а в първа културна епоха третият бодхисатва става Буда в 5505 г. пр.Хр., която е началната година в българския циклов слънчев календар. Набива се на очи връзката на българите с бодхисатвите, които се издигат до чин Буда. И тук не става дума за действието на свръхсетивни същества  – Ангели, Архангели и Архаи през бодхисатви, дхяни буди и буди, за което се говори на Изток. При него човешки тела са използвани за съсъди и съответните човеци са били наричани така, в зависимост от това, какво същество е работило през тях. Говорим за Ложата на 12-те бодхисатви, които са от човешка еволюция, и които през себе си могат по най-добър начин да демонстрират как „синовете божии обикнаха човешките дъщери“, т.е. връзката между това, което е Дух на човека и душата. Това е големият принос на бодхисатвите – стиковката между свръхсетивната ни същност, нашият Дух, нашият Аз, с душата ни. Това поражда нисшия Аз, който стана фактор на културното развитие през следващите епохи досега, тъй като връзка с висшия си Аз имат само най-големите предводители на човечеството.

                Коя беше централната тайна на гносиса и изобщо на всички следатлантски културни епохи до идването на Христос? Това беше великата тайна на тялото. Когато четем възвишените разговори на Беинса Дуно горе на рилските езера, там той казва, че досега Великото всемирно бяло братство е излъчило три големи импулса в човешкото развитие – първи, който можем да наречем египетски, втори – палестински и трети – богомилски. Не се ли получава някакво противоречие? Как да стиковаме това с духовната наука? Как така египетски? Нали посветените, които в Египет се занимаваха с мумиите бяха гигантски фактор в човешкото развитие, но те гледаха назад, към Атлантида, защото основно произлизаха от меркуриевия оракул в Атлантида. Но знаем, че втората половина на Земния еон ще се нарича меркуриева, за разлика от първата, която е марсова. Кое е особеното на египетските мистерии, че там са ходили и Орфей, и Питагор, и кой ли още не, какво специално са търсили там те, че Беинса Дуно да каже, че в широк смисъл първият импулс на Бялото братство се нарича египетски? Както никой друг, там посветените са знаели тайната на раждането и тайната на тялото. А смисълът на всички предхристиянски епохи беше, да се създаде тялото, в което ще влезе Господ. Следователно в широк смисъл онова можем да го наречем египетски клон и там частично можем да поставим някои от тракийските мистерии, но не искам да навлизам по-дълбоко в темата, защото много ще се отклоним.

                При посвещението на Авраам от Мелхиседек (Ману или Ной) с хляба и виното, беше надигнат крайчеца на слънчевата тайна на Христос. В тайната на тялото бяха посвещавани и Яков, и Исак, и останалите еврейски водачи, защото евреите трябваше да дадат тялото. Разбирането на тялото идваше от египетския клон. Продължението на тайната на тялото от предхристиянските времена, след осъществяването на мистерията на тялото и Възкресението, преминавайки през мистерията на Граала чрез Йосиф Ариматейски, еманира в тайната на Граала, която стана централната тайна на християнството, за да стигнем до 1936 г., когато бодхисатвата на 20 век Беинса Дуно си предостави тялото на Господ, за осъществяване на мистерията, за която много пъти сме говорили. Той беше първото човешко същество, което можа да направи това нещо, защото Натановата душа, която предостави тялото Исусово на Господ, е ангелоподобна и е слязла долу един-единствен път. Има огромна разлика между едно същество, което слиза много пъти и нея. Бодхисатвите на всеки 100 години са долу и след Гаутама Буда, който пръв авансово разви Съзнателната душа 2000 години преди тя да се превърне във фактор на културното развитие, все по-плътно се свързват с тялото, което използват за съсъд. Първият от останалите хора, който разви Съзнателна душа, беше Парсифал, прероденият Манес, в 9 век. Въпросът за Съзнателната душа е централен, особено важен и е основният проблем във всички следатлантски културни епохи, защото преходът към Духа без Съзнателната душа е невъзможен. Тя е решаващият фактор. Освен това, петата културна епоха е върха на пета коренна раса. Следващите шеста и седма ще са слизане надолу, ще са низходящи. Но точно в тях ще слезе Духът-Себе, а след него и Духът-Живот. Върхът на пета коренна раса е пета културна епоха и ние живеем точно сега, когато тече Второто пришествие на Христос и Антихристът е на Земята. Ако за тези неща на човек душата му не се вълнува и сърцето му не трепка, той само се води за жив. Сега ще видим какво се случваше в Поврата на времената и ще направим аналогии с днешното време, защото всичко, което се случи в Поврата на времената с всички участващи персонажи около Христос, се отразява във всеки един от нас. Когато преглеждам собствения си духовен път дотук, виждам, че всичко, което се е случвало на апостолите, ми се случва сега по подходящия за мен начин.

                Целият ход на предхристиянските времена беше насочен към Поврата на времената, към идването на Христос. Когато тялото беше готово, Христос слезе, тръгна по Земята и вървя по нея 2 години и няколко месеца. Как Той призова апостолите? Защо те не можаха да бъдат на Голготския хълм, а там трябваше да бъдат учителите на човечеството? С изключение на Йоан, който присъства с висше гностично съзнание, апостолите бяха със заспало съзнание, а горе бяха Симон от Керена – прероденият Авраам, Никодим и Йосиф Ариматейски. Защо се случи така? Когато четем Евангелията, на пръв поглед виждаме, че има противоречия между тях относно призоваването на апостолите. В Евангелието на Йоан виждаме, че призоваването на първите апостоли започва в Юдея, а в Евангелията на Лука и Матей призоваването става на Генисаретското езеро. Има ли противоречие? Когато се използва така нареченото сравнително религиознание, което е чисто материалистичен подход, който сравнява факти в различните текстове, тогава излиза, че нещо не е наред. Защо на пръв поглед Евангелията сякаш си противоречат? Нека видим цялата драматургия на призоваването, за да усетим как самите ние бихме били призовани или сме призовавани досега. Когато Христос влиза в Исус, виждаме, че движението му е от Юдея, през Самария до Галилея. Защо периметърът на движение на Христос беше само в тези стотина километра? От Петото евангелие знаем, че преди това Исус е ходил на много места, посещавал е много езически центрове, докато накрая е имал онзи драматичен разговор с Дева София, когато от него излиза Азът на Заратустра и става съединяването на Дева София с рано починалата Мария, която е родила Исус във Витлеем. Защо Христос ходи само из тези области, какви са те? Тук веднага можем да направим паралел с Петър Дънов, като главния представител на Христос на Земята. Преди бодхисатвата да влезе в него, той стигна чак до Америка, където учеше медицина и богословие. Когато се завърна в България, той не я напусна никога. Тук беше задачата му и тук я изпълняваше. Юдея е егоизма, физическото, това е приземяването на човека и свързването му със земното, нисшия Аз. Самария е доброто, там е разговорът със самарянката, за там е притчата за добрия самарянин. А Галилея е етерното. От земното-Юдея, през доброто-Самария, става издигане до етерното-Галилея. Не знам дали досега това е било казвано по този начин, но това е окултен факт, това е така. Когато Христос е бил подгонван от земното, през Самария Той е отивал в Галилея и придвижването Му е било само в тези три области. В Евангелието на Лука и Матей рибарите са призовани на Галилейското езеро. Първите две двойки са призовани там – Андрей и Петър, и Яков и Йоан Зеведееви. В Евангелието на Йоан, обаче, е коренно различно. Призоваването е долу, край селището Витавара зад р.Йордан. Витавара е всъщност Витания или Бетания. Едната Бетания е на Лазар, съвсем близо е до Йерусалим и името означава дом на нищетата в човешки смисъл, в смисъл на духовно обедняване, а Бетания зад р.Йордан, където Йоан Кръстител е кръщавал, означава същото, но в природен смисъл. Там е абсолютна пустиня. Река Йордан свързва Генисаретското езеро в Галилея с Мъртво море. Връзката буквално е между духовния свят и земния свят. В Евангелието на Йоан се говори за мястото, където Йоан кръщава и първото призоваване на апостолите е там. На 6 януари Исус отива към р.Йордан, Азът на Заратустра е излязъл и натам се движи едно човешко същество, състоящо се от три тела и Натановата душа. Отива при Йоан Кръстител, който казва: „Ето Агнецът Божий“, потапя Исус във водата и тогава в него влиза Христос. От този момент вече говорим за Христос Исус. На другия ден Той отново минава там и Кръстителят  е с Андрей и още един от учениците си. Те са кръстени от него още преди да станат апостоли на Христос. При кръщението е ставало пълно потапяне под водата, Азът се е излъчвал и е ставала връзка с висшия Аз. Учениците, които са били кръстени по този начин скоро преди кръщението на Христос, са били в очакване на Месията. Йоан пак казва: „Ето Агнецът Божий“ и Андрей и другият ученик тръгват след Христос. Какъв е диалогът между учениците и Христос? Христос ги пита: „Какво търсите?“ Когато беше свръхсетивната ми среща с Беинса Дуно, той ме попита: „Какво искаш?“. Тогава аз му отговорих: „Любовта“. Въпросът на Христос е на физически план, а не както при моята среща с Беинса Дуно на свръхсетивен план, но всеки с неговото си съзнание, той с неговото, аз с моето. При този въпрос на Христос, душите и сърцата на апостолите се раздвижват. Идва Месията, Йоан Кръстител Го посочва и казва, че това е Агнецът Божий, а Той ги пита какво търсят. Това по същество е същият въпрос, като този, който ми зададе Беинса Дуно и е голям опознавателен знак. Апостолите, чийто Аз скоро преди това е бил излъчен, се намират още между небето и земята, съзнанието им е все още изместено и те не могат да осъзнаят с будното си съзнание, че пред тях стои физическото тяло на Месията. Ще акцентирам върху нещо крайно важно. Те не разпознават сами Христос, а предтечата Йоан им казва: „Ето Агнецът Божий“. На въпроса на Христос, двамата ученика задават контравъпрос: „Къде живееш?“ и Той им казва: „Дойдете и вижте“. И оня ден те са с Него. Естествено те не са били във физическото му жилище, а в свръхсетивните светове, откъдето Той идва, т.е. те са в Неговата аура. По-могъща от тази аура няма – слиза Синът от Троицата, влиза в тяло и аурата Му е гигантска. Знаете, че Му е нужен известен период за стиковка с телата, защото иначе аурата Му ще лиши всички край Него от свободната им воля, а и здравето ще им съсипе, защото не са годни да понесат мощното присъствие. Както казва Беинса Дуно, при слизането си надолу Христос е намалил вибрациите си 78 милиона пъти, но след влизането в Исус трябваше да има ново намаляване, което продължи чак до Голгота, когато стана пълното Му свързване с физическото тяло.

                Двамата ученици прекарват в аурата на Христос този ден. След това Андрей вика брат си Симон, води го при Христос, Той го нарича син Йонин, което е свидетелство за степен на посвещение и му казва, че ще се нарича Кифа, което означава Петър или камък. Много от учениците получават различни прозвища, което свидетелства за някаква промяна в тях. На другия ден Христос отива в Галилея и там призовава Филип, който е от Витсайда – градът на Андрей и Петър. Филип извиква Натанаил и последва срещата между Натанаил и Христос на физически план в Галилея. Андрей и Петър са призовани долу, в Юдея, а Филип и Натанаил горе, в Галилея. В християнството се смята, че Натанаил е един от 12-те и е с името Вартоломей, но това не е потвърдено, засега не мога да го потвърдя и аз. За да се потвърди нещо такова, към него трябва да се прояви подходящият интерес и тогава се получават отговорите. В Евангелията по-нататък Натанаил не се споменава и се появява чак след Възкресението, когато край Генисаретското езеро Христос се явява на апостолите и той е един от тях.  Когато Филип съобщава на Натанаил, че е намерил Месията, Натанаил е скептичен и казва: „От Назарет може ли да излезе нещо добро“? Но при срещата с Христос, Той му казва: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство“ и на учудването на Натанаил, откъде знае това, му отговаря, че го е видял под смоковницата. Знаем, че в свещените текстове смоковницата е образ на стария начин на посвещение. Разбирайки, че Христос може да види неговата степен на посвещение, Натанаил Го признава за Син Божий.

                Натановият Исус, който става съсъд на Христос, е този, който се ражда на 25 декември през годината, от която започва новото летоброене. Около 6 месеца преди него се ражда Йоан Кръстител, а още 6 месеца преди това се ражда Соломоновият Исус. Соломоновият Исус е заплашен от проведеното от Ирод избиване на младенците и родителите му бягат в Египет. При раждането на Йоан Кръстител заплахата за младенците вече е отминала, а при раждането на Натановия Исус такава съвсем няма. Събитията около кръщението в р.Йордан и призоваването на първите апостоли са в година 31-ва. Идва и първата Пасха. Христос отива с учениците си в Йерусалимския храм, като преди това е извършил чудесата в Кана Галилейска. Тогава е първото храмоочистване според хронологията в Евангелието на Йоан, когато Христос прави бич от върви и изпъжда от храма всички продавачи на волове, овце и гълъби и тези, които обменят пари. Що се отнася за първите стъпки на Христос след влизането му в тялото на Исус, Евангелието на Йоан можем да го разглеждаме направо като документален извор за това. А Щайнер казва за това Евангелие, че всяка дума в него е злато. И от това злато в 9 часа сутринта се роди едно откровение, когато насочих както трябва вниманието си към него.

                До произнасянето от Йоан Кръстител на знаменателните думи: „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“, има три събития плюс още едно, ключово, на което ще ви обърна внимание. В Кана Галилейска е сватбата, Натанаил е оттам и най-вероятно той е организирал присъствието на нея на призованите дотогава от Христос апостоли. От Щайнер знаем, че дванадесетте апостоли предварително са подготвяни много преди това за своята мисия и те са седемте Макавееви синове и петте сина на Мататий около 130 години преди Христа, които персонажи срещаме в последните книги на Стария завет. Това бяха 12-те представители на човечеството тогава. Те са отражение на Зодиака, на звездното. Кармическите им вериги са били така редени от духовния свят, че да могат те да бъдат по това време на Земята, да бъдат призовани от Христос всеки по съответния начин и да формират първата духовна фамилия, която да направи прехода от кръвно-родовите връзки към духовните връзки на бъдещото човечество. На сватбата в Кана Галилейска, според обяснената от Щайнер грешка в превода на Евангелието, Христос казва на Дева София: „Що е това, което струи между мене и тебе“, като има предвид духовно-душевното протичане на сили, свързващо го с неговата майка, а после: „Още не е дошъл часът ми“, т.е., че не може да действа напълно още от Аза Си. Сватбата е била в периода между 6 януари и първата Пасха, на която е и първото храмоочистване. Като отглас от тези две събития е нощният разговор с Никодим. Знаем вече, че той е преродената Савска царица – съобщението за това направих в лекцията си на конференцията през миналата година. В християнството се говори, че Савската царица идва от юг и Христос я нарича Южната царица. Саба означава нещо, което има отношение към звездното, т.е. областта на деветте йерархии. Саба в множествено число е зебаот или саваот – това са духовните светове на деветте йерархии. Това означава, че Савската царица, като носителка на звездното познание, на познанието за тялото, отива при Соломон, който също притежава звездна мъдрост, за да обменят мъдрост. Позволих си да кажа, че тя не идва оттам откъдето смятат, че идва, а идва от изток, от Месопотамия, защото сабейците, носителите на звездната мъдрост са имали огромно влияние чак до Поврата на времената в областите на Месопотамия и Халдея. Предния път казах, че Халдея даже е било по-скоро не област, а общност от посветени, на която по-късно е бил наречен районът, където са действали. Когато се казва, че тя идва от юг, ако разглеждаме мировия кръст от четирите Архангела, Гавраил е юга, той е свързан с родовото, с тялото, с кръвните връзки и подготовката на тялото, а централната мисия на еврейския народ беше, чрез кръвно-родовото да се подготви тялото за Христос. Следователно, ако разбираме Савската царица като носителка на посоката юг в духовен смисъл, тя разбира тайната на тялото. А от коя географска посока точно идва, това не е толкова важно.

                Никодим е, който около година и половина след първата Пасха, се застъпва пред фарисеите за Христос и те му се подиграват. Той помага на Йосиф Ариматейски да свалят тялото от кръста и той беше купил мазилата за помазването на тялото. Той се застъпва и за първия християнски мъченик Стефан. От тогава Савската царица – Никодим е свързана с всичко що е езотерично християнство и работи в това направление. Никодим е от седемдесетчленния синедрион, който управлява живота на евреите по това време. Като контрапункт на синедриона е по-широкият кръг от седемдесет ученика на Христос. Никодим е бил посветен фарисей и затова срещата му с Христос е нощем, т.е. на свръхсетивен план, за разлика от срещата с Натанаил. Там разговарят учител с учител – Никодим нарича Христос Рави, т.е. Учителю, а Христос нарича Никодим учител израилев.  В разговора Христос му говори за новораждането, защото Никодим като еврейски посветен познава само раждането, само родовото и наследствената линия.

                След разговора с Никодим е срещата със самарянката. Когато Христос тръгва от Юдея за Галилея, Той минава през Самария покрай Якововия кладенец, на земята, която навремето е била дадена от Яков на любимия му син Йосиф. Неслучайно в Евангелието на Йоан е дадено уточнението, къде точно е срещата, и че от този кладенец са пили и Яков, и синовете, и добитъкът му. Когато Христос минава и поисква вода, самарянката отговаря: „Как ти, който си юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка“? А Христос и казва: „Да би знаяла кой е оня, който ти казва: дай ми да пия, сама би изпросила от него и той би ти дал жива вода“. На учудването на жената, как без почерпало може да и даде вода и на въпроса и дали той не е по-голям от Яков, Христос отговаря, че от водата в кладенеца пак се ожаднява, а от неговата вода вовеки не се ожаднява и тя става извор на живот вечен. И на финала на разговора жената казва: „Зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести“. И Христос и казва: „ Аз Съм, Който говоря с тебе“. Когато това се чете, направо ти обръща душата. Апостолът Андрей е призован първи и е от най-почитаните в християнството. Той е този, който е дошъл по нашите земи. Но той беше насочен към Христос от Йоан Кръстител, който му посочи Месията. Докато не затвориха Кръстителя и останалите апостоли бяха не толкова апостоли, колкото ученици на Йоан. Те не осъзнаваха още, че в Исус е влязъл Христос. И ако си зададем въпроса, кой е първия човек на когото Христос лично каза, че Той е Месията – това е самарянката. Следва въпросът, коя е тази личност? Трябва да имаме предвид, че и първият човек, с когото Възкръсналият Се срещна пак беше жена – Мария Магдалена. Акцентът върху прехода от мъжкото начало към женското е направо очебиен. Коя е самарянката? Самария беше доброто. Това ми просветна тази сутрин. Юдея е земното, егоизма, фарисеите, завистта, всичко отвратително в човека вследствие на грехопадението му, от която трябва да се излезе, да се премине през Самария, където е доброто и да се отиде в Галилея за връзка с етерния свят, с духовния свят. Това представлява преходът от Юдея през Самария в Галилея. В тези 100 километра Христос ни показа всичко, каквото може да съществува в живота ни. Той е нямал нужда да ходи другаде.

                Казах, че неслучайно в Евангелието се споменава, чия е земята, на която се намира кладенецът. Яков има 12 сина и Йосиф е любимият му. В християнството Йосиф се приема като своеобразен предтеча на Христос. Останалите 11 братя, решават да го продадат на преминаващи мидиамци за 20 сребърника, защото му завиждат. Когато мидиамците отиват в Египет, те го препродават на Потифар, началник на стражата на фараона, вероятно за 30 сребърника – за токова, за колкото Юда предаде Христос. Затова Йосиф е като праобраз на това, което щеше да стане с Христос. Йосиф е символ на доброто. Знаете историята за издигането на Йосиф до втори човек след фараона в двореца му – как първо е хвърлен в затвора несправедливо, как там тълкува сънищата на виночерпеца и хлебаря на фараона, как след две години разтълкува и съня на фараона за седемте тлъсти и седемте мършави крави. Той е, който прости на братята си и помогна на целия си род да оцелее през гладните години. Но вижте, Авраам и жена му са погребани в Ханаанската земя, в пещерата в нивата на Махпела, купена от хетееца Ефрон. Там са погребани синът му Исаак и жена му. Там е погребан и бащата на Йосиф – Яков. Когато умира Йосиф, той е балсамиран и погребан в Египет като мумия. Той е символ на доброто, той е като предтеча на Христос, той е прероден след това в самарянката. В Поврата на времената няма случайни личности, макар и някои като самарянката, на пръв поглед да не изглеждат толкова значителни.

                Ще кажа авансово още нещо за Савската царица. В две от Евангелията се казва, че когато фарисеите искат от Христос да им демонстрира чудеса, Той им отвръща, че им е дадено чудото от Йона, който беше в утробата на кита три дена, а Син Человеческий ще бъде в сърцето на Земята три дни и три нощи, и Южната царица е дошла от края на земята да чуе мъдростта Соломонова, а ето тук има повече от Соломон. И им казва, че са род лукав и прелюбодеен и ще бъдат съдени от Савската царица. Знаете, че в Поврата на времената Савската царица е Никодим, който помага за свалянето на тялото от кръста и погребението. Христос директно казва на фарисеите какво ще стане – че Савската царица ще е инкарнирана и ще ги съди, че Той ще стигне до центъра на Земята. Спомняте ли си, как в първата лекция от предния цикъл говорихме за проникването на Христос до центъра на Земята след свалянето от кръста. Нищо в Евангелията не е случайно попаднало там и смисълът на изграждането на Съзнателната ни душа е все по-дълбокото проникване в Мистерията на Голгота, което ще ни даде трите импулса, които трябва да се породят в нас, за да се каже, че човек има изградена Съзнателна душа с поглед към Шеста културна епоха.

                Да се насочим сега към Евангелието на Матей. Матей е последният от призованите апостоли и е митар. Той е работил в района на Генисаретското езеро, където е второто призоваване на апостолите, след като Йоан Кръстител е затворен, а той е затворен някъде около Петдесятница след първата Пасха. Ако приемем, че първата Пасха се пада в началото на април, след това е сватбата в Кана Галилейска, а после Евангелията не казват какво са правили апостолите. Те са пуснати да практикуват всеки своето занятие до момента на второто им призоваване, което е вече не долу близо до Мъртво море, а горе, на Генисаретското езеро. Между двете призовавания на апостолите изминават около 4-5 месеца. През това време те си работят работите, но се намират между небето и земята, защото думите, които Христос им е казал в началото, зреят като семенце в тях и то започва да се разпуква, семенцето на вярата, първата от трите велики християнски добродетели, започва да се формира вътре в душата на човека. Тогава е четвъртата културна епоха, епохата на разсъдъчната душа и в нея започва да се формира вярата. Христос им дава молитвата „Отче наш“, защото вярата в човека започва с акта на молитвата. В последствие вярата започва да преминава в особен вид активна медитация, която води до това, че пъпката на вярата се разтваря и от вярата се преминава към гносиса, към реално ясновидство и реална връзка с духовния свят. Един такъв плод на реалната връзка с духовния свят ви поднесох преди малко и по вълнението ми можахте да усетите, че този плод има духовен вкус. Това вълнение не може да се имитира в епохата на Съзнателната душа, когато целия живот е изтеглен в ума. Раздвижването на душата става от семенцето вяра, което ако го имаме, можем да кажем на планината да се премести от тука, там. А планината е преодоляването на всички пречки на егото, по пътя към духовния свят. И ако силата на вярата е такава, че почне да преминава в гносис, овладяваме силите на истинското ясновидство и ставаме посветени. Едно време гносисът е бил един, сега е съвсем друг и се постига с друг душевен член от човека.

                След второто призоваване, апостолите тръгват отново след Христос. През тези 4-5 месеца, семенцето на вярата в тях се е развило. В Евангелието на Лука, се казва, как Христос говори от лодката на Петър, която е малко навътре в езерото, което е имагинативен образ и по-скоро не се е случило на физически план. В Евангелието на Матей се казва, че Христос ходи по брега и оттам призовава първо Андрей и Петър, като им казва да тръгнат след Него, за да ги превърне от рибари в ловци на човеци, а после и Зеведеевите синове Яков и Йоан, които оставят баща си и тръгват след Него. Това е станало на физически план. Виждаме как Лука, който не е от апостолите, но има имагинативни образи, описва неща, които не са се случили във физическия свят, които имат духовен характер. Ранно-християнският теолог и философ Ориген, представителят на Александрийската школа, е един от отците на църквата, който все още е имал чувство за трите нива на библията и е усещал, че в Евангелията има неща, които са скрити. По този повод той е казал: „Има места в Свещеното писание, които нямат в себе си нищо телесно. Понякога трябва, така да се каже, да търсим само душата и духа на писанието. Истината трябва да бъде потърсена в духовните първоизвори.“ С остатъчното ясновидство, което още са имали, в тогавашния гносис са знаели, че за да можеш да сглобиш четирите Евангелия, в тях трябва да се вникне по чисто духовен начин и да се потърсят отговорите на въпросите в духовните първоизвори. Ориген е знаел това, а по-късно при Юстиниан Велики, римският император, който е от тракийски, т.е. български произход, в 6 век, гносисът е бил окончателно унищожен. Но има два вида гносис. Единият е истинският християнски гносис, който продължи да съществува през езотеричното християнство и това е гносисът на Павел, на Никодим и Натанаил. Това е гносисът, който разбра, че в Исус Словото стана плът. Другият, старият гносис, който разбираше космически Христос, но не разбираше въплъщението Му в тяло, беше унищожен от църквата, заедно с всичките останали писания от него. Истинският християнски гносис, през Павел и Дионисий Ареопагит продължи развитието си нататък.    Следва>>>
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1509