mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / ГОЛЕМИТЕ МИХАЕЛИЧНИ ВЪПРОСИ НА КАРМАТА -част 3

ГОЛЕМИТЕ МИХАЕЛИЧНИ ВЪПРОСИ НА КАРМАТА -част 3
21.03.18 07:05
 Като говорим за тези окултни потоци, ние имаме предвид трите индивидуалности – Авраам, Мойсей и Соломон. Соломон, който е Дева София, след това е бил този, който е един от двамата сирийци (другият е Йоан Богослов), които са отишли в 927 г. при Боян Мага, Богомил, Патриарх Стефан и други техни съмишленици и дават началото на богомилството. Правим връзка – Дева София и Йоан Богослов в  910 г. във Влахерна, в Константинопол се явяват свръхсетивно, а в 927г. се явяват пред шестимата  богомили и тръгва богомилството   разбирате ли колко е едновременно?

Щайнер говори за три епохи, свързани с личностите на Авраам, Мойсей и Соломон, които трябва да се повторят и как са се повторили две от тях, а сега сме в самото начало на третата епоха. Първата е епохата на Авраам – около 2000 г. преди Христа. Тогава Макрокосмическият Аз можеше да тръгне в посока към индивидуализация, защото Авраам беше първият човек, който имаше така устроен мозък, че посредством него можеше да се постигне вътрешно преживяване на този космически Аз. Той положи основите за това, като в начало беше посвещението, което Мелхиседек направи с хляб и вино. Втората епоха беше, когато този Аз-Бог, който, всъщност, е Христос, с посредничеството на Йехова се появи пред Мойсей в горящия храст, т.е. в етерните елементи. Третата епоха е, когато царува Соломон, около 950 години преди Христа. Тя намира израз в символите на Храма, които са еманация на мирогледа на израилския народ, на богоизбрания народ. В тези символи намира израз, как този Аз-Бог е проникнал навсякъде и се проявява навсякъде. Приближаването на Бога, на Аза до нас, преминава през Авраам, през Мойсей и през Соломон, все по-надолу, докато накрая влезе в тялото на Исус.

Как се проявяват тези епохи, но с обратен знак? Първо трябваше да се прояви епохата, която беше последна – Соломоновата. В тази епоха мъдростта беше изразена чрез символите. Затова в първите девет века на новото време се повтаря Соломоновата епоха, в която имаме опита на църковните отци, на хора като Дионисий Ареопагит, на най-издигнатите хора на човечеството,  които са се опитвали да осъзнаят същността на Голготската мистерия, без още да имат собствена интелигентност. Вторият период е повторение на Мойсеевия период, когато Бог се проявяваше етерно в елементите. Сега Бог трябваше да се прояви вътре в душата. В повторението на Соломоновата епоха Бог трябваше да се осъзнае в ума, а в следващата епоха да навлезе в сърцето и душата и там да се преживява като Аз. Затова във втората епоха се появяват богомилите, като носители на Грааловото християнство, а в Западна Европа хора като Майстер Екхарт, Йохан Таулер, Якоб Бьоме и т.н.. Щайнер казва за Таулер, че когато е изнасял речи за Христос, все едно Христос е говорел от неговия Аз и душа и хората са припадали край него. Разбира се те са го слушали с онази чувствителност, която са имали тогава, а не с днешната чувствителност на разумния човек, който е втвърден отвсякъде. Какво слово трябва да имаш днес, за да можеш да влияеш на хората?!

Сега сме в началото на повторението на Авраамовата епоха. Авраам беше онзи човек, който пръв пробуди един вътрешен отблясък на Божествената мъдрост под формата на човешко мислене. Авраам е една гигантска личност. Предполагам , че доктор Миркович, който е инкарнираният Авраам и е умрял в 1905г., както му е предсказал Учителя, сега е инкарниран. Знаете, че Христос е господар на кармата, затова се обърнах така в началото с молитвата към Него, защото кармическите равносметки вече започват да стават други. Има хора, които преди четиридесет години са си заминали от този свят, а днес пак са на Земята. Това е пълна промяна в кармическите вериги. Христос има право да прави това.

Ето ви и още един аргумент за кармическата верига, за които говорих – Мойсей, Петър и Боян Боев. Коя инстанция премина от ръцете на Мойсей в Христос като господар на кармата в началото на 20 век, както се говори в Антропософията? Когато нас, хората, ни изгониха от Духовния свят, Херувимът с огнения меч застана пред портите на Рая и попаднахме под закона за наследствеността. Поради така наречения първороден грях оттогава не можем сами, от собствените си сили да си създадем физическо тяло, а трябва родителите ни да ни дарят физическо тяло. Затова наследствеността действа във физическото тяло, в етерното тяло действа до известна степен, а в астралното тяло и аза нямаме нищо общо с наследствеността. Ако човек може след седмата и особено след четиринадесетата година, да се откъсне от влиянието на своите родители, може да добие коренно различен вид от наследения от родителите си и да изглежда по съвсем друг начин. Родителите му може да са ниски и дебели, а той да стане висок и слаб, защото силите от астралното тяло и Аза, които започват да работят в него, са съвсем други. Затова в бъдеще Михаиловите хора ще израстват от Духа, а хората-материалисти ще се чудят, откъде се появяват хора, които изглеждат надрасови. Това са новият вид хора, чието начало се полага отсега. Инстанцията, за която стана дума по-горе, след даването на Десетте Божи заповеди, които действаха като закон, се контролира от Мойсей. Мойсей е този, който в астралния свят се явява като носител на Херувима с огнения меч, който олицетворява кармическата равносметка и отговорността пред закона за необходимостта, а Десетте Божи заповеди са необходимостта в Стария завет. Кой зае мястото на Мойсей в християнството? В християнските времена се говори, че Петър държи ключовете на Рая и Ада. Дали се е досетил някой досега защо Петър изпълнява ролята на Мойсей? Защото са една и съща индивидуалност! От началото на 20 век задачата по изравняването на кармата, премина от ръцете на Мойсей, който в християнските времена беше Петър, в ръцете на Христос и се осъществява по неговите правила, които са насочени към работа за цялото. Затова и кармата започва да се проявява по-сгъстено.                                          

Сега, в повторението на епохата на Авраам,  трябва да си прокарваме пътя обратно нагоре чрез силата на оживелия в Аза ни Христос, да одухотворяваме мисленето си и да срещнем най-напред в Духовния свят природните духове, които стоят зад елементите. Първата ни задача е да навлезем в царството на природните духове и след това постепенно ще видим и ще се срещнем и с Боговете, които стоят над тях. Авраамовите сили се отнасяха до мозъка и творческото преминаване към земното мислене. Авраам беше първият човек, от когото стартира това, а по-късно, когато повечето хора имаха този потенциал, Аристотел даде понятията, като основа за индивидуалното мислене. Сега трябва да изминаваме третата нова епоха. Йоан Кръстител казваше в Поврата на времената, че Азът идва и затова трябва да си променим мисленето, че този Аз не трябва да се търси горе в екстатично състояние, а да го търсим долу, в нас. Защото Той ще дойде, ще влезе и ще трябва да Го преживеем в нас. Днес трябва да говорим, че е нужно вече да се търси връзка обратно с Духовните светове със силата на този Аз, с Христовата сила в този наш Аз. А кулминацията на този процес ще бъде чак когато бодхисатвата ще стане Буда Майтрейя.

Тепърва предстоят големите катастрофи по Земята. Какво означават големите катастрофи, които ще следват? Тях и сега ги има – земетресения, вулкани и т.н.. Има различни видове катастрофи. Нека да направим разлика между тях, за да ги свържем с това, което се случва сега. Единият вид катастрофи са заметресения, вулкани и т.н., които са природни. Не знаем кога, откъде и как идват и нямаме влияние над тях. Откъде идват те, кой ги задейства, какво се случва, какви души участват в тях и какви са последиците? Всичко, което е неспокойно в Земята, подобно на астралните страсти, е останка от Старата Луна. Знаем, че еонът Стара Луна дава астралността. Тогава всичко е астрално и ние също получаваме астралното си тяло. Еонът Стара Луна, чисто пространствено е обхващал сферата, която днешната Луна описва около Земята. Днес в лунната сфера се изживява нисшата карма. От пребиваването на Луната заедно със Земята в едно тяло по времето на Лемурия, преди Луната да се отдели, в Земята е останал отпечатък на вълнуващите се лунни страсти и Земята си го носи това в нея. Ако тези страсти бъдат активирани, се проявяват като унищожителни природни катаклизми и стихии. Когато природните катаклизми, инспирирани от ариманическите същества се осъществят, тези същества се усмихват самодоволно от глъбините на Земята, че това се е случило и маса народ е загинал. Какво се случва с душите, които участват там и какви са тези души? Бедствията се случват на дадена територия. Душите, които са отведени космически да се инкарнират там, според великата кармическа равносметка са кармически свързани. Хората, които умират заедно, са кармически свързани отпреди. Другите, които са останали живи, нямат карма с тези, които са умрели. Умират хора от най-различни възрасти. Има голяма разлика в причините, поради които са умрели хората от различните възрасти. Ако в такава природна катастрофа загине един човек на седемдесет години, значи е трябвало да живее до седемдесет и две-три години. Той си е износил вече физическото, етерното, астралното и азовото тяло. Азовото тяло е свързано с паметта. Загубиш ли памет, вече не си ти. Ако е износено астралното тяло, което е свързано с емоциите, човек става нервен. Ако етерното тяло е износено, човек изнемощява, а при износване на физическото, се появяват видими външни изменения. Когато човек е възрастен и четирите му тела са износени и малко остава неизразходвано, което да отиде горе, без да е изразходвано долу. Какво се случва, когато загине един тридесетгодишен човек, който е пълен с енергия? Физическото му тяло, което е определено да се износва до седемдесет и петата му година, в мига на умирането с абсолютна скорост се разгражда и умира. То се превръща в труп. Там всичко е съсредоточено в мига. Именно скоростното разграждане на това тяло, което иначе е трябвало да се разгражда още четиридесет и пет години  –  с алкохол, вредни храни, емоции и т.н., води до там, че етерното, астралното и азовото му тела отиват горе неизразходвани, със сили за още четиридесет и пет години. Астралното тяло изключително много се уплътнява, свива се, и такъв човек в момента на смъртта преживява горе истинската причина за това, което му се случва кармически и защо умира сега, на тридесет години. Този човек добива такава опитност, която се отпечатва в него са следващия му живот.

В другия вид катастрофи, които са предизвикани от технически средства, плод пак на ариманическите същества – автомобилни, самолетни,ж.п.катастрофи, участват съвсем други души. Това са души, които по принцип не са събрани кармически, а са сглобени отвсякъде. Тези души по мирови причини, без да имат кармическа равносметка претърпяват катастрофа и умират всичките. Нямат карма един с друг. На такива души, неизразходваното в телата им също отива горе, защото сред тях има хора от всякакви възрасти. Тогава се случва нещо друго. Там няма такова свиване на астралното тяло, което дава ефект на разбиране на кармическата причина за смъртта, а има уплътняване на астралното тяло, което дава ефект във волята, не в мисълта, а във волята. Тези хора не научават защо им се случва това, но във волята им се ражда огромен импулс за поправянето му. Такива души в следващи животи се раждат обикновено заедно, кармически свързани, и формират група, която да извърши някакво жертвено дело за човечеството, защото това е заложено във волята им. Оттам, отначало несъзнателно, но постепенно все по-осъзнато започва да изплува някаква задача и те тръгват да я изпълняват.

Има трети вид катастрофи, които са в резултат от емоциите  на хората и можем да го видим в това, което се случва в момента. Тези хора, които идват към Европа, са водени от емоции, една невидима сатанинска ръка води тези хора насам. Идването им е предизвикано от емоциите в астралните тела на хората. Тук водещ е не Ариман, а Луцифер. Виждаме кипящите емоции при придвижването на тези хора, при задържането им в лагери, при атакуването на огради. Ясно е, че огради няма да ги спрат и това не е разрешение на въпроса. Не че не трябва да ги има, защото иначе ситуацията ще стане съвсем неконтролируема, но те не решават проблема. Не искам да говоря като повечето ни управляващи политици, които нямат нищо общо с реалността. Единствен министър-председателят проявява разум като балансира между великите сили и националните интереси. И е добре, че има някакво отношение към Господ и вярва, че Той може да помогне. Много ми е интересно как България ще оцелее във всичко това, след като навсякъде ври и кипи. Над нас е Украйна, където англо-американските ложи искат да заемат позиция срещу Русия, отдолу прииждат тълпи, зад които също стоят англо-американските ложи, които искат да унищожат Европа. Целта им е да противопоставят Европа на Русия, да стане конфликт и да се унищожи настоящето и бъдещето на човечеството. Настоящето е Германия, а бъдещето – славянството. Цели се скъсване на връзките между настояще и бъдеще. В момента Луната се среща със Слънцето. Всички тези, които прииждат, са под знака на мохамеданството, на Луната. Мохамед създаде неговото учение от една религиозна ярост. Мохамеданството е религия, изключително нетърпима към други религии. Неслучайно, за около стотина години след създаването на религията завладяха множество територии, опитаха се да превземат и Константинопол, където бяха спрени от Кан Тервел. По късно стигнаха и до Виена, но в крайна сметка българите бяха потърпевшите. Европа тогава не се намеси. Сега, обаче, никой от прииждащите мюсюлмани не иска да остава в България и всички искат да отиват там. Щайнер казва за Скандинавските страни, че на тях тогава не им се случва нищо лошо, защото те са оставени за по-нататък. И ето това време дойде. А Германия е атакувана, защото с Хитлер натрупа гигантска карма. Това е тежък комплекс. Този народ ще бъде пръснат, въпреки че аз очаквах това да стане много по-късно. Вероятно ще бъде пръснат по всички посоки на Земята да разнася своя духовен продукт. Ако знаят какво да разнесат, разбира се. Тук не става дума за технологии. Говорим за духовен плод. Нищо друго не може да се противопостави срещу Ариман. А германците нямат и представа за Антропософията. Тяхното разбиране за Антропософията е абсолютно повърхностно и в него няма нищо християнско. На Запад има двама души, и двамата славяни и от които първият вече си замина – Сергей Прокофиев и Генадий Бондарев, които разбират в дълбочина християнството. Но другите не го разбират. Какво трябва да се направи?

Щайнер казва, че мохамеданството е първото ариманическо откровение след Мистерията на Голгота, Богът на Мохамед, Аллах, е ариманически отблясък на съществата от йерархията на Елохимите, но взети монотеистично, а мохамеданската култура е ариманична, но конституцията на душата на мюсюлманите е луциферическа. Опитностите, които имаше Мохамед в астралния свят и малко по-нагоре, са от сферата на Елохимите, но като ариманически отблясък. Това беше едно фантастично царство, едно устройство на света, което той искаше да въведе силово. Нали знаете какво е ариманизъм – когато нещо от бъдещето се въвежда в настоящето. Но душата на исляма е лунно-луциферическа. Лунното и монотеизмът в тях ги има, защото произлизат от Исмаил, син на египтянката Агар и Авраам. С евреите са братя, от две жени и един баща. Луциферизъм, който идва сега с прииждащите тълпи, всичко това, което идва сега оттам като страсти, е буквално като черни талази на луциферически облаци, които горе, в астралния свят, замъгляват всичко. Това има катастрофални последици долу, в Земята, защото страстите, отразявайки се горе като черни луциферически облаци, се свързват със силите, които са останали от Луната в Земята, и двете съединени предизвикват природните катаклизми. Затова в бъдеще можем да ги очакваме в опустошителни размери. Войните, безчинствата на хората, предизвикват тези потоци от хора. Благодарение на християнското развитие на европейските народи, те не са посрещани с куршуми. На много други места не би било така и затова те предпочитат тук. Това е и защото се задвижват мирови кармични процеси. На Западна Европа, която избегна комунизма и ние изтърпяхме всичките му „благини“, сега им идва кармичната разплата. Както Антропософията казва, че когато човек няма памет азът му не съществува, така е и с европейските народи. Азът на европейските народи няма памет за миналото си историческо развитие, за това, откъде са минали, какво представляват днес и кой какви заслуги има за това. Историческата симптоматология им липсва, а това ги лишава от истинско самосъзнание. Затова са и толкова объркани сега, когато това им дойде на главата. Тепърва ще се чудят какво да правят, защото го няма Азът им. А Азът им е Христос . Той е, който прави от човека човек, иначе само се води за човек. И ето че с тези, които идват сега от Изток, Луцифер подава ръка на Ариман, на ариманизирана Европа. Щайнер беше казал, че Европа не трябва да позволи нито политически, нито икономически, нито духовно да бъде завладяна от англо-американизма, а идеал трябва да и бъде развитието на троичния социален организъм. Всичко в Европа отгоре до долу е  поразено от ариманизма и англо-американизма. Глобализмът подмени Михаиловата идея. Да, Михаил иска да сме наднационални, надличностни и надрасови, но първо трябва да преодолеем личностното, да преодолеем народностното правилно, в Михаилов смисъл, а това изисква връзка с Архангела на народа. След като свърши Антопософската конференция миналата година, веднага след това се събрахме няколко човека и тогава имахме много мощно преживяване. Свидетел беше и Ива Манева – антропософ, водач на групата „Светлина“ в Ямбол. Казвам го заради антропософите, които ще гледат или четат това. Тогава съвсем ясно ни беше дадено следното: „Архангелът на немския народ ще се свърже с Архангела на руския народ, с посредничеството на Архангела на българския народ. От това най-много се страхуват англо-американските ложи – руснаци и германци да не намерят път едни към други в Христос. Техният ужас е Германия да не погледне към Русия. Защото тогава с тях е свършено. В действителност Архангелът на германския народ не може да намери връзка с германците долу, защото те мислят само за земни удоволствия – Октоберфест, бири, вурстове и пр.. Времето на Хайне, на Шелинг, на Фихте, безвъзвратно е отминало. Сега вземат по няколко хиляди евро заплата, а човек с такава голяма заплата трудно става християнин. Само със страдания, казва Духовната наука, се стига до дълбините на света. Никой не може с кеф и удобства да стигне до дълбините на света. Няма такъв случай! Сега ще им бъде разбутан рахата на всички и тогава ще тръгнат да търсят отговор на въпроса: „Кой съм аз и кои сме ние?“ Това са фундаменталните въпроси. „Кой съм аз – Гюнтер едикой си, какво е това немски народ, защо той съществува на Земята?“ Когато беше голямото земетресение навремето в Турция и се срутиха блоковете, строени за нашите емигранти там, една българска учителка имала преживяване. Това става късно през нощта, люлее се всичко, тя се събужда, хуква по стълбите и оцелява. Питат я след това: “Каква беше първата мисъл, първото преживяване, което имаше пред лицето на смъртта?“ Защото в такъв момент виждаш смъртта в лицето и можеш да имаш някакво базово преживяване. И тя каза: „Разбрах, че абсолютно нищо на Земята няма значение, освен любовта“. Нищо друго няма значение! Нищо друго! Можете да го разбирате както си искате – любовта между мъж и жена, любовта към деца, любовта към народ, към човечеството, към Христос – това са все степени. Двадесет и пет милиона са формите на любовта и любовта на майката към детето е най-нисшата форма от всички форми на любов, казва Беинса Дуно. На тази жена това и се е обадило от волята, защото там е Христос. Да, любовта е най-важна. Ако тя беше загинала в това земетресение, щеше да преживее от сгъстяването на астралното си тяло защо кармически загива в този момент. Тя не е преживяла това, но е преживяла, че човекът, всъщност, се е отделил от любовта. Това е най-важното днес. Човек се е отделил от азовия принцип, дошъл от Христос. Любовта на Бога, индивидуализирана като Аз в човека, станал нисш Аз, който трябва да бъде жертван, да се превърне във висш Аз и така да се прокара обратно пътя към Боговете. Ето това е нещо!

Европейските народи ще бъдат пробудени от материалистичния си унес. Тях тепърва Луната правомерно, по кармически причини ще ги разтърсва. Европа е като разпиляно стадо овце с тези двадесет и осем държави, обединени в името на свободното придвижване на хора и стоки. Може ли това да бъде обединителен принцип на християнска Европа, троично изградена и хилядолетия обгрижвана от духовния свят, за да може християнското население на Западна Европа, като носител на азовия принцип за Пета културна епоха, да израсне от дивотията, която е била преди хиляда години, до нещо, което да стане образец за останалия свят?! Това не стана и сега е време за кармичната разплата. В Троицата Отец е съдбата, Христос е кармата, а Светият Дух е свободата. Между свободата и кармата при нас се изгражда съдбата. Христос е господар на кармата априори, като принципът Син Той е господар на кармата, т.е. на необходимостта, но Светият Дух от Петдесятница се роди от това, че имаше жертва на Голгота. Иначе нямаше да има Свети Дух и нямаше да можем ние сега, когато започва християнството на Светия Дух да тръгнем обратно по правилния път към Духовния свят. Предния път го казах неофициално, сега го казвам официално: в триъгълника, където съм се родил, Ванга е представител на предхристиянското, на атавистичното, на посвещението от Отец, а Стойна е представител на християнското посвещение, на посвещението на Сина. Това, което аз се опитвам да прокарвам сега, е пътят на великото християнство на Светия Дух. Да практикува човек това християнство е единствено възможно, ако съедини двата велики импулса в двадесети век в себе си. Преди десетина дни по абсолютно категоричен начин ни беше заявено от Духовния свят: Двата потока в 20 век бяха разделени – Михаиловият поток и потокът на бодхисатвите. Двете общества са разделени. Човеците, които са живели по времето на Голготските събития са от тези, които са могли по времето на Лемурия заедно с бодхисатвите да бъдат на Земята и да оцелеят в онези ужасни условия, за да може изобщо да продължи еволюцията на човечеството. Тези хора могат да правят безпроблемен синтез вътре в душата си. Аз съм разположен между две личности, които символизират двете общества в България. Ще ги назова, за да е съвсем ясно. И тримата носим името Димитър, което, доколкото зная, означава „този, който прави добро“. Единият е Димитър Калев, другият е Димитър Димчев, а аз съм по средата. Димитър Калев е най-издигнатият и единственият, общо взето, от Бялото братство, който разбира за какво става въпрос, но го променя чисто ариманически, защото Ариман е бог на измамата и илюзията. Наскоро имаше конференция, която се състоя на 5-6 септември в хотел „Черно море“ под надслов „Петър Дънов – Учителя в културното пространство на България“. Сега няма да обсъждам словосъчетанието „Петър Дънов – Учителя“, въпреки, че то звучи като „дървено желязо“. Там единствената лекция, която имаше някакво значение, беше на Димитър Калев. В нея, обаче, има фина манипулация, в която на учението на Учителя се приписва, или поне внушението е такова, че то е прокарало пътя към Духовния свят през мисълта. Професорите и доцентите, които присъстваха там и бяха обявени за елита на хуманитаристиката  днес в България, абсолютно нищо не разбраха от тази фина манипулация. Те не разбират нищо и от Духовната наука, така че всичките техни лекции нямаха никакво значение. Тази манипулация я направи точно Димитър Калев. Още на петото изречение ми беше ясно какво става. Всъщност този гигантски преход го направи Рудолф Щайнер. Във въпросната лекция не беше спомената нито една дума за Антропософията или за Рудолф Щайнер.  Тази му лекция е точно една ариманическа подмяна. Той е този, който в Бялото братство разбира, но дебне в засада и не можеш лесно да го изкараш от нерви. Знаете, че Ариман е хладнокръвен и се владее. Говоря в духовно-научен смисъл и не влагам нищо лично. От другата страна е Димитър Димчев, който е символ на Антропософското общество, приел от Димо Даскалов делото му. Той представлява луциферическия принцип. Винаги, когато се появи азовият принцип, се появяват Ирод и Кайафа. Има ли някъде азов принцип, Христовият принцип, адекватен на времето, Ирод и Кайафа винаги се появяват. Ирод е луциферическият принцип, Кайафа е ариманическият принцип. Тъй като Ирод жадува за тайни, жадува да знае, а това идва най-много от Антропософията, в Антропософското общество са най-уязвими астрално. Тези, които бяха на конференцията, станаха свидетели, как без да е гледал и слушал моята лекция там, беше дадена думата на Димитър Димчев. В луциферическо помрачение като тежки облаци и астрално тяло, набръчкано като гъша кожа, срещу мен бяха избълвани куп обиди и обвинения. Димитър Калев, като представител на Бялото братство и ариманическия принцип, по-опасният и по-актуален принцип днес, е по-трудно да бъде публично изваден от равновесие. Два пъти се е случвало и е показвал нещо от същността си. Това се е е случвало в много тесен кръг и който е бил там, знае какво е. При Димчев първото му избухване беше, когато преди десет години присъствах в София по време на отчетно-изборното събрание на Антропософското общество без да съм член, не на самото отчетно-изборно събрание, а на лекциите, които бяха първия ден. Там, след лекциите в един кръг, в една голяма зала, всички скочиха срещу мен. Успях да ги парирам, но Димчев не издържа, защото луциферическото работеше. Стана и тръгна срещу мен, като искаше да ме бие. Понеже не трепнах, „Луцифер“ се сви в средата на кръга, крилата му се счупиха точно както на статуята в Гьотеанума „Представителят на човечеството“ и после дойде да ми се умилква, типично по луциферически. Аз стоя между тези двамата. Да сте живи и здрави и двамата, благодарен съм, че ви има, защото, ако ви няма и не сте такива, аз щях да се усъмня, че съм в правия път. Вие сте една от най-мощните ми гаранции, че съм в правия път. Ако ме разбирате какво ви казвам, опитайте се нещо да промените в себе си и то се нарича его. Първото нещо е егото. Защо Мангуров да е прав? Защо той да е този човек? Ами той е този човек. Не е друг човека. Той е човека. И затова той има право да говори и по кармическите въпроси. Когато Щайнер е започнал да изнася въпросите за кармата, е казал, че с него има хора, с които са заедно от двадесет и пет години, и те знаят, че не е превъртял, че има някаква правомерност, насоченост и разум в това, което излъчва. След двадесет и четири години демоните вече не са можели да забраняват да се говори за кармата. Чак след Коледното събрание, след голямата жертва на Щайнер, поемайки карма на обществото, чак тогава му се разреши да говори по кармическите въпроси. Представяте ли си демоните как пазят кармата?! Защото зад всички тайни на света стои тайната за кармата на човека – зад тайната на минералното царство, зад тайната на растителното царство, зад тайната на животинското царство стои тайната за кармата на човека. Защото само ако разбереш тайната на твоята индивидуална карма, вписаната в кармата на човечеството и в мировата карма, чак тогава започваш да разбираш една имагинация, която само фрагментарно ще опиша: стоя над една карта и обяснявам по нея Промисъла. В стаята има трима човека. И има други кандидати за тази стая. Няма да казвам кои са тези трима човека, които разбират какво се говори по картата, а има други, които са още неидентифицирани, имат подготовката, но трябва да изминат и още, за да бъдат различими в тази стая. А абсолютно всички навън си нямат никаква представа от нищо. Всичките се радват, знаят фрагментарно нещичко и се правят, че знаят много. За тази работа трябва мъдрост. Огромна мъдрост. Единият, Ариман, е Димитър Калев, да е жив и здрав, но затова се казва Калев. Той представя земното, царят на земното. Ариман е богът на земното. Да си жив и здрав, пак казвам, но това ти е името и то те характеризира неслучайно. Ти си мислиш, че правиш добро. И Ариман също смята, че прави добро. Много съм конкретен, защото трябва да бъде ясно. Времената са такива, че всичко трябва да е ясно. Дори и за най-големите оптимисти, радостни, подхвърчащи, обикалящи по балкани, радващи се на природата и т.н.. Всичко това са смешни детски забавления. Мечът просто се стоварва отгоре ни. Всичко се изостря безкрайно и всеки ще бъде въвлечен в това. Ариман смята, че изпълнява волята на Отец и я изпълнява. Той не знае защо Христос е на Земята и защо премина през жертва. Защо Христос дойде и му бърка работата. Калев също смята, че прави добро, но всъщност той изпълнява ариманическите задачи. Димитър Димчев, неслучайно е Димчев – димът, луциферическото нагоре. Обаче този дим, този стремеж нагоре, този дим в астралното тяло, не бистрата река Бистрица, а срещането на двата потока, които изхвърлят батака, води до тези реакции, които са публични и които изключително вредят на Антропософското общество. Тези двамата, единият в дима, който пречи на съзнанието да има яснота кое какво е всъщност, и другият в калта, който иска на дело да прави добрини и ги прави – колко пари е давал на Бялото братство – и двамата, обаче, всъщност са Ариман и Луцифер, които си подават ръка срещу този по средата, който е „Ман“, срещу мъдростта, срещу азовият принцип. Оказва се, че най-видните представители на тези два общества в България, когато са двамата нямат никакъв проблем помежду си, въпреки че Димитър Димчев оплюва и мрази Бялото братство и публично го е заявявал, което се случи и на конференцията. Калев подценява вътрешно Антропософията, но я ползва, защото абсолютно нищо не може да разбере от импулса на Беинса Дуно без да познава Антропософията. Но и в двамата духът не работи. Ето това е проблемът. Можем да кажем, че все едно Димчев е миналото, а Калев е бъдещето, обаче двете в настоящето трябва да работят в Христос. Те двамата, когато са заедно, са обединени и знаете ли как отлично си говорят и няма никакъв проблем, след като Димитър Калев би трябвало да попита Димитър Димчев защо му е такова отношението към Бялото братство. Те намират общ език. Луцифер и Ариман намират общ език винаги. Когато, обаче се появи Христос, когато се появи азовият принцип, те изпитват огромно смущение. Единият емоционално, другият в разума. Това се случва днес. За Атлантските времена се говори как синовете Божии обикнаха дъщерите човешки и се родили исполини. Какво означава това? Синовете Божии са Азът или Духът на човека, който трябваше да се свърже с душата човешка, която има много повече притегателни сили, които я свързват със земното – това са дъщерите човешки. Не в полов смисъл, както вероятно го разбират хората. И от това, че синовете Божии, Азовете, духа, се свърза с душата и се индивидуализира долу, стигнахме до нисшия аз и се индивидуализирахме. Сега трябва, преодолявайки нисшия аз, синовете човешки, каквито станахме ние като Съзнателни души – всеки до където я е докарал, защото в момента съзнателната душа на човечеството е тотално ариманизирана, – трябва да обикнат не дъщерите човешки, а дъщерите на мъдростта, т.е. Божиите дъщери или Премъдростта Божия. Когато човек обикне мъдростта, обикне истината, тогава от син човешки той ще стане отново син Божий със силата на Христос обратно. Тогава ще се затвори целият цикъл и тогава може да се даде пътят напред. В Поврата на времената най-великата Мистерия в целия космос щеше да остане напълно неизвестна за хората, защото сто години след Христовата мистерия, Тацит, който пише за германите, говори и за християните, че те са една секта, която вярва в някакъв Исус, че са мръсни, долни и се крият в катакомбите на Рим. Сто години след Голгота това е било разбирането за Христос. И добре, че е имало няколко човека от рода на Йоан Богослов, апостол Павел след неговата голяма драма и Дионисий Ареопагит, които да разберат за какво става въпрос и да направят така, че това да се превърне в „квас“ за човечеството, за да има християнство изобщо. Ако ги нямаше тези хора, всичко щеше да си мине без да бъде разбрана жертвата на Христос. Сега е същото. Трябва да има една малка група хора, публично няма да назовавам колко е числото, но го знам колко е. Просто е толкова малко, че е направо поразяващо. Тези хора трябва да се намерят, да се свържат с когото трябва и те ще бъдат представителството на човечеството в срещата с Антихриста и по пътя към етерния Христос. На това се крепи да има изобщо бъдеще на човечеството – буквално на една шепа хора. Тези хора в момента не са разпознаваеми, защото още не са си изминали пътя. Кандидати са, обаче не са си изминали пътя. Много има да се премине, за да си изминеш пътя. Тук натрупването от предни животи играе огромна роля. И ще го кажа защо е така, като дам пример с действителен случай. В Дионисий Ареопагит имаше развита сетивна и разсъдъчна душа. Разсъдъчната душа беше такава, че беше адекватна на епохата на разсъдъчната душа тогава. А сетивната му душа беше достатъчно чиста, за да може да приема мъдростта, старият гносис от Духовния свят в безгрешна форма. Това беше крайно важно, защото с издигането на хората към прехода от сетивна към разсъдъчна душа, се навлизаше от абсолютната цялост в сетивната душа, в хаоса на разсъдъчната душа – между воля и мисъл. Затова Дионисий Ареопагит можа да бъде това тогава. После той се прероди като Боян Магът. Тогава той имаше развита разсъдъчна душа и разви съзнателна душа авансово, преди да настъпи Пета културна епоха, в правилния смисъл, усвоявайки космическата интелигенция, не лично за себе си, а само в името на общото – така, както Михаил е искал да бъде – от Артуровите му покровители към Грааловите му покровители, началото на които беше Парсифал, и който даде щафетата на богомилите. Сега е нужно да имаш правилно изградена съзнателна душа, адекватна на времето в християнски смисъл, за да може Духът-Себе да работи в теб. Когато човек живее в дадена епоха по принцип се налага да има два духовни члена – на единия да стъпи, а другият да бъде авансово развиван. Ако човек може да направи това, той може да стане представител на човечеството. Питали са Щайнер, къде са великите посветени на древните времена и защо ги няма тук, за да ги разпознаят. Щайнер им отговаря, че тогава те са разполагали с по-меки, по-пластични тела и са имали едни задачи. Сега се налага да работят с по-твърди тела и имат други задачи. Налага им се да преминават през образование и възпитание, изцяло в материалистически дух и всичко това трябва да бъде преодоляно. Може да се разпознае кой е велик посветен, ако се разпознае ударната сила на импулса, който го води отвътре. Нищо външно в този човек, като поставянето му в социума, няма абсолютно никакво значение. Това е опознавателният знак кой колко струва. Затова Щайнер казва, че те са тук, но си вършат задачите, които имат. Те разбират задачите и на другите, не им завиждат и не се питат, защо не са техни задачи. Напротив, те подкрепят другите. Ето това е християнството на Светия Дух, с което можеш да станеш обединител на тези два велики потока, които ще се съединят в бъдещия Майтрейя. В GA 130 Щайнер казва, че осемстепенния път на Буда и Христовият импулс ще се обединят там. И дава две характеристики на Майтрейя  – като Буда на доброто и Буда на правилното мислене. Той ще ни каже какво е правилното мислене. Как така едновременно и двете характеристики? Едното е мисленето, а другото е волята – доброто са делата. В Майтрейя ще се съединят два Христови потока – Михаиловият поток и Христовият поток, на който Бодхисатвите са преките носители. В Майтрейя ще стане великото съединяване на ум с воля, за да може плътта да стане слово и да преминем към ново вид размножаване на човечеството. Майтрейя ще е това, в което всемирно всички големи потоци на човечеството ще се обединят като истинското разбиране на Мистерията на Голгота. И затова той ще бъде първият бодхисатва, който ще стане действителен Буда, действителен юпитеров човек, действителен Ангел. Никой от другите бодхисатви преди това нямаше тази възможност, защото това може да стане само с Христовия импулс. Можете ли да си представите какво ще бъде Майтрейя? Днес има неразбиране на Майтрейя именно в тези две негови характеристики, че едновременно той ще бъде мисленето и волята кръстосани, които са всъщност кръстосване на манихейството и розенкройцерството, на манихейството и Антропософията, на импулса на бодхисатвата и Антропософията. Той води до това постепенно плътта да се превръща в слово. Сега дори външно човек да има най-изгарящото слово, не може да направи тази физическа трансформация със себе си, каквато ще може да прави в следващите си инкарнации. Всички хора ще бъдат удивени от това, да видят как Духът твори материя. Тогава няма да има по-голям удар върху всякакъв материализъм от това, да видиш как Духът действително твори материя чрез дадени Михаилови човеци. Сега можеш да привеждаш различни аргументи по различен начин на материалистите, но пак няма да повярват. Тогава това те ще го виждат с очите си и ние се готвим за него. Ние правим първите стъпки към великото християнство на Светия Дух. Тогава ще ставаме човеци на свободата и любовта, велики бели магове, за да можем да се справим с черните магове в бъдеще, които днес вилнеят и са по-силните на пръв поглед. Когато се прави рекапитулация на 20 век, се казва, че злото удържа победа. Фактите са налице – в Германия, в Русия и т.н.. Аз казвам друго: да говорят каквото искат, но те не разбират какво е станало, всъщност. От едната страна на везната е гигантското зло. Какво можем да поставим от другата страна, за да има баланс? Това, което прокара Щайнер като велик път през мисленето до Духовния свят, може да се сложи от другата страна. Какво друго можем да сложим? Великата манихейска жертва на Беинса Дуно в 1936 година. Тези две постижения от тези две велики индивидуалности, тези две велики личности в този живот, тежат повече от всичкото зло на света. Ако се вникне в мистерията от 1936 година, ако истински се разбира какво е Антропософията, тогава човек може да бъде като Христос по средата и да работи с тези двете както си иска. Защото за да го има злото, трябва да го има и доброто. Щайнер казва, че Боговете допускат злото, за да могат да направят така, че хората да стигнат до доброто, да използват злото за добро. Това идване на тези нещастници оттатък  по кармически и всякакви други причини, за което говорихме досега, в действителност е велико благодеяние от най-велика съдбовна гледна точка за Западна Европа и Средна Европа, за да  ги извади от пълната безперспективност, в която са затънали. Защото те смятаха, че с благоденствието, което имат, ще живеят щастливо и ще им бъде добре. Няма да бъде така! Всичко се е задействало. Спукана ви е работата! Вие за пореден път ще намерите отговора от България! Орфей и Дионис ви дадоха интелигентното мислене, за да можете днес да го използвате за ариманизираните си технологии, германци! Българите бяха тези еретици, които до най-късно запазиха връзката с Духовния свят и те излъчиха богомилите, за да ви спасяват от средновековния мрак. Сега от България пак излиза импулс и то абсолютно, единствено спасителния импулс, който е едновременно връзка в Духовния свят между Архангела на руския народ и Архангела на германския народ през великия Архангел на българския народ Рафаил, който отговаря за Голгота, за Пасха. Това е отговорът, който тръгва от България. Колкото едно нещо е по-шумно и видно, толкова по нищо не струва. Колкото едно нещо е по-ценно, толкова по-малко известно е то и малко хора знаят за него. Така тръгна християнството, така тръгна богомилството преди хиляда години, така тръгва и този Христов импулс сега. Който дорасне до него, има някакъв шанс да се подготви за следващия си живот. Защото Щайнер казва, че ако хората не използват условията в този живот, които по кармически причини са им предложени и решат да отложат изпълнението на кармическите си задачи за следващия живот, това е възможно, обаче ги съветва да не разчитат на тази възможност. В това се крие голямото предупреждение. Всеки трябва да си поеме кармата. Да започне да я осмисля добре, а да не роптае срещу нея. Там, където е поставен от обществото, най-жертвоготовно да изпълнява тази карма творчески. Със субективни решения да не се намесваме в кармата си, защото смущаваме работата на деветте Йерархии. Нас те ни подреждат как да живеем долу. Ние трябва да осъществим връзка с тях, за да си изпълняваме кармата с радост. Колкото повече страдания ти идват, и не просто страдания, а страдания  в името на Христос, толкова по-ценен си за Духовния свят. Следователно, центрирането към Христос трябва  да стане неотменимо. Или си с Него по новия начин, за който говорим тук от България, или си против Него, колкото и добронамерен хуманист и християнин да се правиш, че си. Втори път няма! Свещеният импулс, синтезът на двата импулса е единственият изход за човечеството, ако иска човечеството да чуе това от България. Защото, както казва Беинса Дуно, Израил е, който излиза от Рая и се бори с Бога, за да се индивидуализира, а българин е, който влиза в Рая. За да влезеш в Рая означава отново да се свържеш с Божествения свят. Това значи да си българин. Тогава ставаш маг. Тогава ставаш човек на свободата и любовта. Десета Йерархия на свободата и любовта е рангът, който ще имаме сред останалите Йерархии. Дали десетата Йерархия ще се нарича българи, не знам. В бъдеще самото човечество ще роди своето име. Какво ще е, зависи от нашите усилия и първата голяма крачка към това е справянето с Антихриста в християнски смисъл.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0938