mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / ГОЛЕМИТЕ МИХАЕЛИЧНИ ВЪПРОСИ НА КАРМАТА -част 2

ГОЛЕМИТЕ МИХАЕЛИЧНИ ВЪПРОСИ НА КАРМАТА -част 2
21.03.18 07:04
 След като имаме предвид досега казаното, нека да преминем към кармическите вериги. Който е присъствал или е гледал в интернет лекцията ми за Скитиян, която беше изнесена миналата година на антропософската конференция, знае, че там говорих за десет индивидуалности, проявени като личности в Поврата на времената. Това са десет човека, в които действа посветителският принцип. Първо са тримата влъхви, които знаем, че са преродените Питагор, Кир Велики и Даниил, еврейският пророк. Следващите са тримата възкресени от Христос – дъщерята на Яир, юношата от Наин и Йоан-Лазар, Лазар, който след посвещаването от Христос става Йоан. Тогава казах, че дъщерята на Яир е бодхисатвата Беинса Дуно, който тогава е инкарниран с Аза си, а не вселен! Това е крайно важно  да се знае! Третата тройка са тези, които са свързани с кръста, а именно Симон от Керена, който е първият, който поема кръста, а горе на хълма Голгота са Йосиф Ариматейски и Никодим, които свалят тялото и дават началото на мистериите, които са свързани с кръвта и тялото. Казахме, че Симон от Керена е Авраам, Йосиф Ариматейски е Скитиян, а Савската царица е преродена като Никодим. И накрая, Дева София, която е прероденият Соломон. Това са десетте  личности, които участват и посветителският принцип е много важен при тях. Сега искам да уточня някои неща по този въпрос, за да направим изводи, които ще използваме по-нататък. Казахме, че Авраам е Симон от Керена, но не казахме кой е Симон от Керена и бил ли е в двадесети век на Земята. В GA130 „Езотерично християнство и духовното ръководство на човечеството“ Щайнер казва, че когато сегашният седми бодхисатва стане  Майтрейя след две хиляди и петстотин години, дотогава ще бъде и етерното пришествие на Христос. Забележете – етерното пришествие на Христос ще продължи от двадесети век нататък две хиляди и петстотин години, след това ще се премине към астрална проява на  Христос в областта на нисшия Девакан, а след това ще се премине към азова изява на Христос във висшия Девакан, като Миров Аз на човечеството, който ще влезе в изработеното от човеците тройно свръхсетивно тяло, което се нарича Велик безсмъртен индивидиум. Значи, най-великото събитие пред човечеството в следващите две хиляди и петстотин години е до средата на Шестата културна епоха, когато Майтрейя ще се появи на Земята. Случайно ли Щайнер казва това? Етерното пришествие на Христос ще кулминира и фокусният му център ще бъде в Майтрейя, който ще ни покаже какво е да бъдеш човек на свободата и любовта, т.е. гражданин на бъдещия духовен Юпитер. Затова тази личност е с такава колосална важност като представител на човечеството. Той ще е еманацията на човешките усилия в Шеста културна епоха. В GA 126 „Окултна история“, Щайнер изрично казва, че има друг пункт на Земята, който отговаря за етерното пришествие на Христос и това не е Антропософията. И отзад в бележките от Гьотеанума пише, че този пункт е течението на Бодхисатвата. Следователно, главният вестител, отговорникът за етерното пришествие на Христос и представянето му пред човечеството е Бодхисатвата, а не Щайнер. Щайнер е своего рода говорител на Бодхисатвата. И възниква въпросът: къде бяха тези стари пророци и патриарси? При Антропософията край Щайнер ли бяха или бяха край Беинса Дуно? В GA 130 Щайнер казва, че когато след две хиляди и петстотин години се инкарнира Азът на Майтрейя, както в Поврата на времената той се инкарнира в дъщерята на Яир – защото от тогава насам има само вселявания, както, например, в човека Петър Дънов, който е прероденият цар Борис I, по-късно се вселява бодхисатвата, – той ще живее до тридесет и третата си година и тогава ще стане смяна на този Аз. Както стана смяната когато се инкарнира Христос – от Исус излиза Азът на Заратустра и влиза Азът на Христос, Азът на Макрокосмоса. Когато този Аз, който ще смени Аза на бодхисатвата влезе в тялото му, тогава той ще стане Майтрейя. В момента на смяната на Аза, той ще стане Майтрейя в тридесет и третата си година, защото времето на човечеството след Голгота тече под знака на тридесет и три годишния цикъл. И ако сега искаме да знаем какво ще става, трябва да гледаме какво е било преди тридесет и три години, за да търсим знаците там. Но това, което сега се случва, е много по-грамаден процес и той е подготвян епохи, за да се случи. Щайнер казва, че този Аз, който ще смени Аза на бодхисатвата ще е един от великите Азове на човечеството и посочва три вероятни индивидуалности, на Мойсей, Авраам или Илия. И тримата бяха край Беинса Дуно в двадесети век. Кои бяха те? Авраам е човекът, който беше извикан от Ур Халдейски. Халдея няма значението на област, населена с определена народност, а във Вавилония представлява нещо като общност на посветените. Много по-късно се превръща в Халдея, която е свързана с определен народ. Когато Авраам е призован, става дума, всъщност, за Вавилония. Авраам е призован от глас Божий да напусне Ур Халдейски и да тръгне към Обетованата земя, където да заживее народът, който ще произлезе от него и потомците му. Той минава през Харан, след това през Египет и сключва Завет с Бога, Който му обещава да стане родоначалник на богоизбрания народ, който ще бъде като звездите на небето. Това обещание е не в смисъл на голяма численост, а като отражение на дванадесетте съзвездия от Зодиака, намерили израз в дванадесетте колена на еврейския народ. Авраам е посветен от Мелхиседек с хляб и вино и това е само повдигане на крайчеца на Слънчевата мистерия, защото в еврейския народ действа изцяло лунното. Какво става при инкарнацията на Авраам като Симон от Керена? Христос влачи кръста Си нагоре към хълма Голгота, когато римляните казват на Симон да дойде и да носи кръста, защото Христос рухва под неговата тежест. Симон, както Авраам, отново е привикан, но този път от земния господар, от римляните! Кой беше този, когото Беинса Дуно призова първи? Това беше д-р Миркович. Той е Авраам и Симон от Керена в 20 век. Той е един от тези трима, за които казахме, че трябва да израснат дотолкова, че в кулминацията на Шеста културна епоха един от тях да бъде Аза на Майтрейя. Д-р Миркович е истинска възрожденска личност. Следва медицина и защитава докторат, член е на Българското книжовно дружество, интересува се от духовната страна на природните явления, включва се в революционното движение за освобождение на България, за което осъден на доживотно заточение и амнистиран през 1878г. След Освобождението е управител на болница, директор на гимназия, депутат. Призован е от Учителя като един от тримата първи ученици, заедно с Пеньо Киров и Тодор Стоименов. Те са представители на трите християнски деноминации, като д-р Миркович представлява католицизма. Той е попитал Учителя, кога ще умре, а Учителят го е попитал дали ще може да понесе и да приеме истината. След утвърдителния отговор, Учителят му е казал и той посърнал, защото е било твърде скоро – заминава си от този свят в 1905 година. Дори Азът на Авраам не може да се изправи пред мистерията на смъртта и да я понесе. Затова към кармическите въпроси и при споделянето на лични факти трябва да се подхожда много внимателно, за да не допусне човек някоя грешка. Зная, че трябва изключително сериозна подготовка, за да бъда правилно разбран. Не искам да рискувам с никого от вас, за да не си навличаме излишна карма, защото подозирам какво може да се надигне отвътре.

                Втората от трите личности е Мойсей. Кой е той? Ние знаем, че в Поврата на времената има дванадесет апостоли. За тях Щайнер казва в книгата си „Евангелието на Марко“, че пет от тях са петимата Макавееви синове, чиито баща е Мататия, който повежда въстанието срещу Антиох IV и царството на Селевкидите. Във Втора Макавеева книга в Библията се говори и за една вдовица със седем сина, които са подложени на големи мъчения, но не се отказват от вярата на дедите си. Това е кулминацията на еврейските мъки в Стария завет. „Вдовица“ в Стария завет означава степен на посвещение, иначе никой не би издържал тези мъки. Тези седем синове на вдовицата и другите пет, общо дванадесет, са преродени в апостолите. Юда Макавей, който от малък е бил най-здрав и най-много е защитавал еврейския народ, точно той е, който предаде после Христос. Той гледа тясно национално на нещата, иска Господ да освободи еврейския народ, а мисията на Христос е общочовешка, Той слиза от Слънцето, Той е изразител на общото, а не на частното, на лунното. Еврейският народ беше изразител на лунното. Петър е този от апостолите, който взе връх над останалите, въпреки, че не е първозваният. Именно Петър е прероденият Мойсей. В 20 век той се прероди като Боян Боев. Каква е духовната логика тук? Мойсей заекваше и брат му Аарон говореше вместо него на народа. Той не беше допуснат до Обетованата земя, защото беше извършил убийство. Знаете, че първата от Десетте Божи заповеди е „ Не убивай“. Петър беше ученикът, който най много обичаше Христос, обаче имаше слабости на душата и накрая заспа в Гетсиманската градина. Той не можа да последва Христос до Голгота. Боян Боев стигна до Щайнер, но той го изпрати обратно при Беинса Дуно. Имал е рана на крака от Балканската война, която трудно е заздравявала и е куцал до края на живота си, но се е отказал от предложението на Учителят да му поеме кармата. Вероятно се е досещал нещо. Искам само да ви прочета нещо, за да избегнем спекулациите, които се ширят в Бялото братство по отношение на Антропософията. В 1908 година Боян Боев отива в Мюнхен да завърши образованието си поради временното затваряне на Софийския университет. Влиза в контакт с Щайнер, който му разкрива естествените науки в окултна светлина. По думите на Влад Пашов, на когото може да се разчита, че предава точно разговора, защото от Бялото братство двамата с Боян Боев най-добре познават Антопософията, Щайнер е казал на Боян Боев: В България ще се развие мощно духовно движение, начело на което ще стои велик посветен. И той в България няма да работи, както аз работя тук, а ще работи по друг начин. Аз тук работя сред научно-материалистична среда, имам за задача да осветя от духовно гледище съвременната научна мисъл и да дам духовен импулс на залязващата западноевропейска цивилизация, за да може тя да се възроди и да премине към шестата раса. А там в България, вие ще има да работите за полагането на основите на една нова култура, културата на шестата подраса, от която ще се роди шестата раса. Понеже шестата раса ще има за задача да развива човешкото сърце, затова и вие там ще работите върху развитието на човешкото сърце с Евангелие в ръка. Такъв е смисълът на разговора. Друг път Боян Боев е питал Учителя, какво му е отношението към Щайнер и дали се познават. Това са думи на Влад Пашов, след като Боян Боев си е заминал от този свят. Ето каква оценка е дал Учителят за Щайнер. На въпроса дали го познава, Учителят е отговорил, че са се срещали. Боян Боев се учудил къде може да са се срещали, след като Учителят не е излизал от България. Учителят отговорил, че са се срещали в духовния свят и се познават оттам. И добавил: „ Щайнер е добър работник на Божията нива. Той е много активен и деятелен. От Бялото братство му е възложена задача да даде духовен импулс на западноевропейската култура, за да я спаси от окончателно рухване, за да може да се възроди и влезе в новата култура.“ Оценката на Учителя за Щайнер е изключителна. А в Братството се говори, непрекъснато се реанимира и се разпространява в книги, че Щайнер се бил провалил, защото бил допуснал отново жена до себе си, защото бил прероденият Питагор, който навремето в школата в Южна Сицилия допуснал да се влюби в своя ученичка и т.н.. Рудолф Щайнер и Мария Щайнер работят в синхрон под водачеството, забележете, на Учителя. Смисълът на Антропософията е да те заведе до бодхисатвата Беинса Дуно. Това никак не се нрави на антропософите, но е факт.

Третата индивидуалност, за която говорим, е древноеврейският пророк Илия, който по-късно се изяви като Йоан Кръстител, след това беше художникът Рафаело, философът Новалис, а в 20 век беше българският пророк Дядо Влайчо, който също беше край Учителя. Това са трите индивидуалности, които Щайнер посочва, като кандидати да заменят Аза на бодхисатвата след 2500 години, когато ще стане превръщането му в Буда Майтрейя. И те са били с него на Изгрева. Естествено, къде на друго място биха могли да бъдат?!

Искам да споменем и за други две личности. В предишна лекция, когато говорихме за кармическите вериги, в един момент на Венци му „изскочиха“ две  имена, когато си зададох въпроса, кои са били Влад Пашов и Любомир Лулчев – две изключителни фигури край Учителя. Тези имена бяха Яков и Йов. След това Венци каза, че иска да ги проверя по моя начин. Трябва да кажа, че тази проверка не става веднага. Знаете, че Щайнер също не е отивал в Акаша да провери кой какъв е и после да го съобщи. Не става така. Той е наблюдавал изключително внимателно хората и понякога по един жест или нещо друго, което му е правило впечатление, е можел да разкрие кой е бил дадена личност в предна инкарнация. Освен това е владеел имагинация, инспирация и интуиция. При нас става по друг начин, не искам да навлизам в технологията, но ще кажа, че е на основата на седемстепенната метаморфоза на мисленето, което представлява навлизане на волята в мисленето и прескачане „отвъд“. Това става по пътя на волята, защото кармата е във волята. Трябваше да минат месеци, в които при някои специални ситуации да се убедим, че това, което е дошло през Венци, е вярно. Възникна и един въпрос. Като се каже Яков, кандидатите за Яков са много. Тогава реагирах веднага, понеже това не идва през мен и защото ставаше въпрос за християнските мистерии около Голгота, че вероятно Яков е ученикът, който е на планината с Христос. Обаче след това изникнаха много кандидати. Имаме Яков от апостолите, братът на Йоан, имаме Яков Алфеев също от апостолите, имаме и Яков, братът Господен. Той е председателствал Апостолски събор в Йерусалим, на който се е разрешил спор между юдеите-християни, за това как езичниците могат да получат спасение. Спорът е възникнал в Антиохия, където апостол Павел, първият човек, който вижда етерния Христос пред Дамаск, е обръщал езичниците във вярата. Все още не знам бил ли е Павел в 20 век и кой е бил той. Крайно важно е да се знае, кой е бил тази изключителна личност, защото сега ще говорим за кармичните потоци. Друг Яков е третият библейски патриарх. Това за мен беше най-малко вероятно, а излезе точно той. Яков, който е наречен още Израил и дава началото на дванадесетте израилски племена. Той в 20 век беше Влад Пашов, който имаше капацитет да напише първата в България книга по астрология и да я свърже със Словото на Учителя, защото има отношение към звездното, като отражение на което възникнаха дванадесетте колена. В седем тома и около 2500 страници той показва „Историческия път на Бялото Братство през вековете“. В тази поредица са представени главните учения на езотеричното християнство и учението на Учителя, като следваща закономерна проява на свръхсетивното Бяло Братство. Яков е имал три възлови опитности. Първата – когато вижда насън Божия стълба, по която Ангели Божии се качват и слизат. Тази стълба е петстепенна и стига до Елохимите. Втората – когато в дневно съзнание вижда небесните йерархии и третата – когато има схватка с мощно астрално същество, което  го напада и той се бори с него. Това същество, което не е посочено в Библията как се казва, е Архангел Михаил и той му дава името Израил, като така дава началото на богоизбрания народ.   Израил означава „боря се с Бога“, защото с Яков се полага началото на битката на човека за индивидуализация, за еманципация от Божествения свят. Този народ трябваше да подготви тялото за Онзи, Който щеше да дойде с макроскомическия си Аз, да заживее в нас и да насочи азовото начало към правомерна индивидуализация. Яков стои в началото на това. Ето това е Влад Пашов. Беинса Дуно е казвал, че на Изгрева са еврейските пророци и патриарси, но никога не е казвал  кой кой е. Това, което се разпространява в Бялото братство са легенди. Една от тях е, че Соломон е прероденият Лулчев. Не е вярно, проверили сме го! Лулчев е Йов, което не изключва, че може да е Соломон. Но Соломон е Дева София, а Лулчев не е Дева София. От две години, когато усещам нещо, периодично полагам усилия и искам да разбера коя е била Дева София в 20 век. Засега зная, че Дева София в 20 век е била инкарнирана. Зад това се крие огромна тайна, която не ни се разкрива още, защото на човек му се разкрива дадено нещо, когато е готов да го разбере. Никой от духовния свят не дава нещо даром. Никога! Иначе се превръща в чума. Това е крайно сериозно. Мария Щайнер също казва, че Щайнер е проявявал свещен гняв по тези въпроси. Имаме право на такъв гняв по определени въпроси, но той трябва да е надличностен, в Михаилов смисъл.

Ако се чете Талмуда, не може да се каже кога е живял Йов. Вярно е, че е живял след Ману, след потопа, обаче, в Талмуда пише, че е живял всякога и никога. Той е такава могъща индивидуалност, че действа бодхисатвоподобно, както Илия е бил като аура на еврейския народ и след това се прероди като Йоан Кръстител и след смъртта си действа като аура на апостолите. Йов е човекът, когото сам Господ похвалил като непорочен, справедлив и богобоязлив, когато синовете Божии, включително и Сатана, застанали пред него. Сатана предложил да му вземат всичко и тогава да се види, колко струва този човек. Отнема му се всичко, имот и семейство и го поразява проказа, но той не казва хулна дума срещу Господа. Името на Йов означава „този, който страда“ или „този, който разбира значението на страданието“. Неслучайно Учителят предлага на Лулчев да му поеме кармата и да го отърве от народния съд, но той отказва. Той знае, че това, което ще му се случи, трябва да го изтърпи. Лулчев е изключителна и харизматична личност. Той е връзката между духовното и светското, между Беинса Дуно и Борис III. Представяте ли си за какви фундаментални старозаветни личности става въпрос и те са били на „Изгрева“ край Учителя. Там трябва да бъдат, естествено! Бъдещият Майтрейя е, който отговаря за началото на етерното пришествие на Христос. Всички тези пророци и патриарси подготвяха тялото за физическото явяване на Господ и сега трябваше да са там, край бъдещия Майтрейя, за да се подготви етерното пришествие на Христос.

А зад Щайнер стои Архангел Михаил. И тук стигаме до големите потоци, за които говори Антропософията, но Щайнер говори предимно за Михаиловия поток. Препоръчвам ви да прочетете лекцията ми „Трите камъка“ от 2005 година – тя е изключителна. Сега ще добавим към нея някои елементи. Душите на хората, които се инкарнират, се делят на две. Едните намират пътя към християнството, другите – не. Знаете за изказването на Беинса Дуно, че който не е с Христос, е против Него. Смятайте за какво става дума при това мюсюлманско нашествие днес в християнска Европа. Какво деление настава днес! Душите, които  не са намерили пътя към християнството  в изминалите  2000 години засега не ни интересуват. Самият християнски поток се дели също на два големи потока. Единият поток го води Михаил, а другият поток е потокът на бодхисатвите. За души, свързани с потока на бодхисатвите, в Антропософията практически не се говори. Там се говори за платоници и аристотелианци, но те са в рамките на Михаиловия поток. Платониците са с по-широка насоченост към духовния свят, а от Аристотел, учителят на Александър Македонски, започва индивидуализацията на Божественото горе и трансформацията му в човешкото интелигентно мислене. Това е началото на прехода към хомо сапиенс, т.е. към разумния човек. На какво акцентирам тук, във връзка с това, което се случва днес? В 336 г. пр.Хр., след като е убит баща му – Филип Втори, на трона се възкачва Александър Македонски, който тогава е на двадесет години. Щайнер не посочва кога е започнала предишната Михаилова епоха, но казва, че свършва двеста година преди Христа и започва Орифииловата епоха, която продължава триста и петдесет години или до сто и петдесета година след Христа. Значи сто тридесет и шест години преди края на Михаиловата епоха Александър Македонски застава на трона. Тръгва по света и след десетгодишни войни създава гигантска империя. Насочва се и на Изток – там, откъдето идват повечето от нахлуващите днес в Европа. Те идват точно 136 години след началото на Михаиловата епоха. Не преди края, а след началото на Михаиловата епоха. Началото на Михаиловата епоха е в 1879 г. Разбирате ли как се повтарят нещата? Епохално! Александър тръгна на Изток, защото там бяха мистерийните центрове, които вече бяха западнали и нямаха връзка с духовния свят, защото способностите на човека трябваше да тръгнат към развитие на ясното дневно будно мислене. Той нямаше как да тръгне на Запад, защото там, където днес е „цивилизованият свят“, светът беше много назад в развитието си. Истинската цивилизация беше на Балканския полуостров и затова оттук тръгна българинът Александър Македонски, защото той е от траките. Не е бил грък и дори в научните среди някои вече мислят за Александър Велики като за българин. Аристотел е бил грък, но е бил дълбоко недолюбван от гърците. Александър тръгва с по-малка армия но изключително обучена. Много е сложен пътят му, минава през Египет и Африканския континент, Мала Азия, замите на арабите, Мека, Вавилон и т.н., за да стигне до древната Балхара и си вземе за жена българката Роксана, а накрая стига и до Индия. Създава гигантска империя, после се връща обратно, умира по неизяснени причини във Вавилон, а балсамираното му тяло е погребано в Александрия, в Египет.

Александър тръгва на Изток, защото там беше старата цивилизация и оттам са идвали духовните импулси. На Запад още е нямало нищо. Той тръгва натам с оръжие, но зад него беше Михаил и това, което той разнесе нататък, беше наученото от Аристотел. Борбата на Михаил беше, пан-интелигенцията, космическата интелигенция, на която тогава той още беше господар, и която се спусна към Земята чак в осми – девети век след Христа, да бъде правилно усвоена от хората долу чрез собственото им мислене, които да започнат да формират собствени мисли, без това да ги доведе до нежелани явления, като, например, противопоставянето между хората и т.н.. Александър тръгва, знае, че зад него стои Архангел Михаил и оттам идва ударната сила на походите му. Въпреки всичко мисията на Александър Македонски се осъществява силово и е съпроводена с реки от кръв. А това създава карма! Мировият закон за кармата работи. Десетте Божи заповеди действат, след като бяха дадени чрез Мойсей около хиляда и четиристотин години преди Христа. Останките на опожареният град Персеполис, столицата на Персия с грамадните дворци, може и да символизират изпепеляването на старото, но така или иначе създава карма. Тези хора, които сега идват в Европа, идват оттам, където навремето Александър е минал. Тук изобщо не вменявам лична карма на Александър, защото той изпълняваше волята на Архангел Михаил и правеше това, което трябваше да бъде направено. Тогава нямаше как по друг начин да се осъществи мисията му, освен със силата на оръжието. А сега „вълкът“ се вкарва в кошарата доброволно. Онези, които идват оттам, представителите на лунното, идват при Слънцето, докато тогава Слънцето отиваше при лунното. Тогава те бяха миналото, а Александър, като представител на новото мислене, беше бъдещето. Сега представителите на атавистичното идва при слънчевото. Германците като представители на Пета културна епоха и науката за Духа, Антропософията, имат ли защитни сили? Не! Кой ще надделее между Луната и Слънцето? Слънцето, като представител на общото и на бъдещето трябва да надделее, но в Михаилов смисъл, а не в смисъла на нисшия Аз. За да има човек отношение към Архангел Михаил и той да работи през него, първо трябва да преодолее проблемите в астралното си тяло, т.е. животинското в себе си, проблемите с егото, симпатиите и антипатиите. След това трябва да преодолее народностното, което работи в него и представлява растителната природа чрез етерното тяло, а накрая трябва да се преодолее и расовия принцип, който е свързан с минералното, свързан е с физическото тяло. Представете си какво има за преодоляване човек в себе си! Какво тепърва ще се разгръща в телата на германци и пр. западноевропейци, когато онези, които идват се настанят в домовете им  и всичко се обърне надолу с главата! Тогава инфантилните разбирания за толерантност и хуманност дали ще издържат? Ще видим какво ще стане, защото Луната ще иска да се наложи над Слънцето. А Слънцето е Христос, Който изобщо е непонятен за западните хора. Католицизъм, протестантство – това не е християнство! Те изобщо не са в час! Това не е християнството на Светия Дух! Това не е бъдещото християнство! Те нямат съпротивителни сили и ако не намерят вярната посока, Луната ще се наложи. За това, къде се крият съпротивителните им сили, ще говорим малко по-късно.

                Александър Македонски изпълни своята мисия и  духовният свят го прибра. По времето на Голгота, платониците и аристотелианците или общо казано Михаиловият поток, беше горе, в духовния свят. Долу на Земята бяха личностите, които са свързани с потока на бодхисатвата. Защо те имаха привилегията да срещнат изявата на Мировия Аз на земен план, а не да Го гледат как слиза от Слънцето долу на Земята? Огромна е разликата когато виждаш в свръхсетивния свят как Мировият Аз се отделя от Слънцето и преживееш, че Богът тръгва да прави жертва, и тогава, когато си долу на Земята и с някаква степен на собствено съзнание, регистрираш, че Господ ходи по Земята и отразиш това по някакъв начин в себе си – в телата, в Аза или в душата си. Тази привилегия са имали душите, които бяха край Беинса Дуно. Защо тези библейски личности, патриарси, пророци, царе и пр. са били по времето на Голготските събития там, на Земята? Още не знам кои са били всички, но постепенно ще ни се разкриват тези личности, за които никъде другаде не се говори. Знаем, че в Хиперборейската епоха Слънцето се отделя от Земята и през Лемурийската епоха Луната се отделя от Земята. Тогава Земята беше поставена в правилна позиция между високите вибрации на Слънцето и стагниращите лунни вибрации, между бъдеще и минало. В Лемурийската епоха е имало момент с критична важност за земната еволюция. Когато Земята е била все още съединена с Луната, стагниращите лунни влияния дотолкова са затруднили инкарнирането на душите в тела, че са заплашвали изобщо да се прекъсне човешката инкарнационна верига. Бодхисатвите са тези индивидуалности на Земята, благодарение на които това е било предотвратено. Те са били, които са издържали на убийственото влияние на съществата, които в последствие са се отделили с Луната, и са постигнали гигантски азов ръст след това. Какво означава азов ръст? Азовата ни еволюция е на земен, на физически план и самото им издържане на условията тогава, е дало силен тласък на тази еволюция. Те са издържали и благодарение на това са се превърнали във водачи на човечеството, когато в средата на Атлантида се формира ложата, която ръководи цялото човешко духовно развитие – Ложата на бодхисатвите. По време на лунната криза в Лемурия  е имало и други хора, освен тези дванадесет индивидуалности, които са останали заедно с тях и са издържали. Тези хора са патриарсите и пророците, които имаха възможността по времето на Голготските събития да срещнат Мировия Аз на Земята. Това стана, защото бяха на Земята по времето на Лемурия, когато тя беше съединена с Луната. Това беше изключително изпитание, което те издържаха и затова най-висока еволюция имат именно тези човешки същества. Затова и те ще са кандидати да заменят Аза на Бодхисатвата, а не платоници или аристотелианци. С това изобщо не подценявам тези два потока, които в трети и четвърти век слязоха отново долу на Земята. Първо бяха платониците, които преди това имаха инкарнации в началото на Атлантида, когато човечеството се връщаше от другите планети, където беше разселено по времето на лунната криза. Платониците бяха с повече прераждания, бяха по-уморени от езичеството и затова, когато слязоха на Земята търсеха връзка с Христос, но тогава е било времето за разбиране на Христос, а кой го е разбирал, ще стане дума по-късно. Понеже в Атлантида са били в Слънчевия оракул, а Христос преди да слезе на Земята беше на Слънцето, когато се връщат в сферата на Слънцето след смъртта си при инкарнациите през 3-4 век след Христа и не го намират там, са изпаднали в огромен потрес от това, че гледайки към хората са виждали, как те не разбират слънчевата тайна на Христос, на Този, който слезе от Слънцето.

Аристотелианците слизат по-късно, към 7-8 век, когато са важните им прераждания. Самите Аристотел и Александър, които са били горе в Слънчевата сфера и са гледали как Христос тръгва надолу и прави жертвата на Голгота, са слезли в началото в първите християнски векове в един, по думите на Щайнер, важен за антропософията ъгъл на Европа, а след това са се прибрали горе. В GA 130, когато се говори за посвещението на Християн Розенкройц в Арбанаси – вече знаем, че това е станало в Арбанаси, – също се използва подобен израз. Дали Александър и Аристотел в онова си прераждане са били тук сред българите, е друг въпрос, но се използва същия израз. Защо Щайнер изобщо го споменава и кой е важният ъгъл за Антропософията днес на Земята – Пиренейският полуостров ли е важен ъгъл или Скандинавският, или пък Балканският полуостров е важен ъгъл за Антропософията?

След това Космическата интелигенция тръгва надолу. В девети век тя вече е долу на Земята, появил се е Парсифал, а Артуровото течение, което е пазител на космичността на Михаил и връзка с Духа-Живот на Христос в онези времена, заглъхва. Грааловото християнство е тръгнало от Скитиян, който по времето на Голгота е Йосиф Ариматейски и върви през душите и сърцата на хората. В Европа тези две течения се срещат в девети век в свръхсетивния свят. Там е срещата на Харун ал Рашид и неговия съветник с Аристотел и Александър горе в най-близкия до нас свръхсетивен свят, когато са спорили за бъдещето на християнството. Била е голяма битка, озарена от срещата на Грааловия Христос, на Неговите Аз и Дух-Себе с Неговия Дух-Живот в етерния свят. Харун ал Рашид и неговия съветник, които са носители на мохамеданския възглед, са били застъпници на пан-интелигентността. А Аристотел и Александър са искали да има правилна индивидуализация на тази космична интелигентност, която така или иначе влиза в хората, но трябва да бъде използвана за обща полза, в слънчев смисъл, а не в лунно-егоистичен смисъл. Най-великото постижение на средните векове е богомилството, в което присъстват и Артуровото и Грааловото християнство. И затова богомилството е това, което тръгна на Запад. Не на Изток, както беше при Александър, а в новите условия тръгна на Запад. Защото там християнството помръкваше. Папа Николай I беше създал катехизиса и щеше да се навлезе в средновековния мрак с катехизиса и никаква връзка с духовния свят. Кармата на католическата църква е огромна. Предполага се, че най-малко два милиона души, които те са смятали за „еретици“, а това са били креациите на богомилите –  катари, албигойци и т.н., са били изгорени. Представяте ли си каква колосална карма има тази църква и само с едно извинение на представителя на англо-американските масонски ложи папа Йоан Павел II няма как да мине. Великите кармически закони действат. Те ще се стоварят с огромна сила върху обществата, където доминира католицизмът. Протестантските общества пък, защото Германия е протестантска, изключително повърхностно разбират християнството. Практически нямат никакво разбиране!

Хората, които в трети и четвърти век след Христа и по-късно до петнадесети век са имали някакво виждане в духовния свят, са виждали при заспиване как духът действа в още необхванатото от Аза астрално тяло,  а при събуждане, когато физическото тяло още не е обхванало етерното тяло, са виждали как духовният свят действа в това етерното тяло. Във връзка с тези способности нека да хвърлим един паралел между минало и настояще, защото ще преминем към едни други епохи, които са свързани пак с тези индивидуалности, за които говорихме. След Атлантида ние сме имали три типа съзнание, както сега имаме три вида съзнание. Какво съзнание имаме сега? Едното е будно дневно, второто е сън със сънища и третото е сън без сънища. Какво сме имали тогава, че то се превърна в това сега? Първият вид съзнание, който сме имали тогава е било будното ни съзнание в следатлантските времена, в които ние изобщо не сме виждали очертанията на човека, нито на животните, нито на дърветата, а те са били като една аура. Чак до египетско-халдейската епоха ние не виждахме контурите на нищо. Съвременната наука няма ни най-малка представа, че две хиляди години преди Христа хората все още почти не са виждали ясно външните предмети, както сега ги виждаме. Това съзнание се превръща по-късно в нас в будното, еснафско съзнание, което имаме днес, с абстрактното мислене, което, всъщност, е абсолютна липса на мислене. Второто им съзнание е било по време на сън, от който, когато са се събудели, са можели да имат някакви спомени за духовните същества, сред които са пребивавали. Това съзнание сега е трансформирано в съня със сънища. Тези сънища могат да бъдат по-ярки, за които си спомняме след събуждане, или хаотични, за които не остават спомени. Всъщност по време на сън ние сме сред Боговете, но от съня, който е чист атавизъм, от онова съзнание с ясно спомняне за живота сред Боговете, сега е останал само смътният спомен. Ние се опитваме да тълкуваме сънищата, защото все пак сънищата казват нещо. Един пророчески сън може да изяви неща, които след това могат да се сбъднат и това е така, защото започва да се проявява и третият вид съзнание. Третият вид съзнание е бил когато, преди да се събудиш от сън си навлизал в кармата си и си виждал предишните си животи. Този вид съзнание се трансформира при нас в съня без сънища – заспиваш и нищо не сънуваш, все едно никъде не си бил. Човек със заспиването започва да преживява всичките си животи назад един по един, но подсъзнателно, без да има никакво будно съзнание за това, докато достигне до началото на инкарнациите в Лемурийската епоха и свръхсетивните светове отпреди първата си инкарнация на Земята. Задаван е въпрос на Щайнер, какво става, ако човек заспи на една от лекциите му в продължение, например, на две минути, защото се е случвало хора да не могат да понесат, това, което им се говори и са заспивали. Той е казал, че за тези две минути този човек изключително сгъстено, с изключителна скорост преживява всичките си животи досега на Земята, но няма абсолютно никакво съзнание за това. Това, което навремето е представлявал вторият вид съзнание и е довел до създаването на митовете и легендите, до пантеона на древните Богове и виждането на духа зад природните феномени, сега трябва да го усвоим отново и след като се събудим, да знаем какво сме правили сред Боговете. Това съзнание е умряло последно в еретиците от първите векове след Христа та чак до петнадесети век, от които църквата е изпитвала истински ужас. Както Щайнер казва, хората, които в душата си са чувствали как добрите и злите духове воюват помежду си, са били особено многобройни по земите на България, и затова всички, които са били носители на това  в Европа, са се наричали „българи“. В 350 г. след Христа е била издигната една астрална завеса между Азия и Европа, която на земен план е минавала по Урал, Волга, към Черно и Средиземно море. Това е подпомогнало развитието на способностите, които най-късно са изчезнали при българите. И ако в първите християнски векове при създаването си, църквата се е дистанцирала от еретиците, защото е нямала възможности да ги наказва, след това тя тръгва на походи срещу тях, защото църковните служители са изпитвали огромни притеснения от това, че те са можели да виждат като на „рентген“ истинската им същност.

Тук стигаме до нещо друго. Става дума за голямата школа в Шартр, за която говори Щайнер. Тя е съществувала от 11 до 13 век след Христа. Тази школа в Шартр е била в  една величествена катедрала на около 70 километра от Париж. Когато е щяла да започва материалистичната епоха, учителите-платоници там са казали, че не са подходящи за това, което ще става на Земята и е по-добре на Земята да слязат аристотелианците. Имало е велик небесен събор между платоници и аристотелианци, които са в Михаиловия поток, в началото на 13 век, на който се приема план, как да се разработват по-нататък импулсите на Михаил. Те се събират горе и решават аристотелианците да поемат ръководството на духовния живот на Земята, защото платониците са били под влияние на идеята, че интелигентността се управлява от небето. След Голгота, космическата интелигентност постепенно се откъсва от властта на Михаил и към 8 век вече е в областта на Земята. Първите хора, които имат съответните качества, започват да формират собствено мислене, което трябваше да се развие и по-късно да бъде поставено в услуга на следващата епоха на Михаил. Това завоюване на космическата интелигентност и превръщането и в земна интелигентност беше резултат от горното споразумение. Антропософията беше инструмента на духовния свят, чрез който земната интелигентност трябваше така да се подготви, че човешкото мислене да не бъде оспорено от Михаил при новото поемане на ръководството от него. Новото господство на Михаил означава да се постигне духовност, която е по силите на станалата собствена интелигентност, т.е. човек хем да може да мисли, хем да е духовен. Според споразумението платониците и аристотелианците трябваше да дойдат и действат съвместно в края на 20 век. Чрез този съюз трябваше да бъде постигнат връх в развитието, който да се изрази в даването на един свещен импулс, който да предотврати окончателното рухване на човешката цивилизация. В момента сме свидетели точно на този момент. Цялата цивилизация върви стремглаво към бездната без някой да има отговор накъде да се върви. 

В 10 век тръгнаха мощно богомилите, разпространявайки своята “ерес” в цяла Европа чрез катари, албигойци и т.н. Те бяха по-близо до манихейството и течението на Граала, въпреки че космогоничният елемент също беше силно застъпен в тяхното християнство. В 10 век е и началото на празника Покров Богородичен, за който и преди сме говорили. Когато на 1.10.910 г. сарацините нахлуват във Византийската империя и обграждат Константинопол, са се правели денонощни бдения в храмовете и особено в църквата във Влахерна придружени с молитви за спасение. Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний след горещи молитви вижда как се явява Богородица с палата, от едната и страна Йоан Кръстител, от другата Йоан Богослов, всички апостоли, всички светии и пророци, и отива към олтара да се моли на Христос да спаси Константинопол от арабите. След като дълго се е молила и изправила, е хвърлила палата си върху всички, като символ, че ще се спасят, което е видял Свети Андрей Юродиви. Тази империя, която българите създадоха, а гърците си присвоиха историята и, трябваше да просъществува по Божия промисъл. В същата тази 910 г., под знака на това събитие е роден Боян Магът. При него в манастира „Света Параскева“ през 927 г. отидоха „двамата сирийци“, които са Дева София и Йоан Богослов, и там се даде началото на богомилството. „Двамата сирийци“ в 910 г. естествено, че са били на Земята. При великите индивидуалности не е проблем едновременното съществуване в плът и свръхсетивното им появяване.  

Как се развиха нещата след постигнатото споразумение? Двете групи души решиха платониците да останат горе и помагат оттам, а аристотелианците да слязат долу и изпитат християнството, което не бяха изпитали в първите векове. Така двата вида души щяха да действат в пълно съзвучие и да съединяват действието на слънчевото християнство, както то се изразява в Принципа на Граала и в учението от Шартр, с това, което беше аристотелианството. Съвместната им дейност е особено силна в 13 век, когато възниква и розенкройцерството. Когато аристотелианците слязоха, те се обединиха в ордена на доминиканците и в някои други ордени на църквата, докато преди това платониците действаха основно в ордена на цистерцинците. Доминиканците дадоха началото на развитието на схоластиката, която в 14 – 15 век сложи началото на развитието на Съзнателната душа. Те проповядваха личното безсмъртие на човека в християнски смисъл, като казваха, че човешката душа има лична интелигентност, която не се завръща след смъртта в общата интелигентност. Платониците от Шартр говореха, че след смъртта душата се завръща в лоното на Божественото. Техните идеи бяха отпреди слизането на космическата интелигентност долу на Земята. Доминиканците носят в душите си отзвук от Михаиловия импулс от епохата на предишното му господство и водят остра полемика за това, как стои въпросът с интелигентното мислене и какво става с господството на Михаил. За тях  идеите и понятията бяха нещо действително, което живее в нещата, докато за францисканците, умът е само сбор от думи и понятията и идеите са само имена, а не нещо действително. Зад тази теза прозира намесата на Ариман, който иска да заличи от Земята всяко господство на Михаил. Това прокарваха арабско-мавърските учени от 10, 11, и 12 век, като Аверое и Авицена, които застъпват идеята за пан-интелигентността и отричат личното човешко безсмъртие. Схоластикът Тома Аквински в 13-ти век знаеше, че схоластиката е земен отпечатък на управляваната преди това от Михаил интелигентност и борбата е за яснота върху това, как тя се влива в човечеството. Знаем, че после той е прероден като Рудолф Щайнер, а преди това е бил Аристотел. Неговите заслуги в усвояване на космическата интелигентност и превръщането и в лична, земна интелигентност от хората, е безспорна. Но самото му участие в Доминиканския орден, който се е превърнал в един период в главното острие на католическата църква срещу богомилите, изисква да има бъдеща кармическа равносметка. Според мен една от причините, освен многото други известни – пасивността на антропософите, ролята на йезуитите и т.н. – първият Гьотеанум да изгори, са кладите, на които Доминиканският орден е изгарял най-великите души, които тогава са бродели по Земята и са били спасителната алтернатива на човечеството.

                Друга насока, в която можем да търсим връзка със случващото се днес в Европа са кръстоносните походи, които вместо да тръгнат към Рим и да пометат папата и папската институция, хитро биват насочени да тръгнат към Божиите земи. Щайнер много е говорил за Мистерията на Граала, за мистерията свързана с Христовата кръв и Земята,  за Ордена на тамплиерите и колко положителна роля са имали за поддържането на течението на езотеричното християнство. Това е вярно. Но трябва да имаме предвид, че при първите три кръстоносни похода много кръв се е ляла. Не може в името Христово и при наличието на Десетте Божи заповеди да се убиват толкова хора. Каква огромна разлика има между богомилите, които са тръгвали с една торбичка и едно расо да проповядват идеите си и така да обръщат хората към Христос, и кръстоносците. Богомилите са представители на манихейството, което изпреварва с много времето си и е за Шеста коренна раса. Тамплиерството е било за нашата коренна раса и се е натоварило с огромна карма. От земите, където са били тамплиерите, идва втори голям кармичен поток, който отива по земите, откъдето са тръгнали тамплиерите.                                                                                                                                 

            В първите три кръстоносни похода, особено в първия и втория, са били тласнати да отидат всички еретици, които не са били удобни за официалната църковна власт, за да бъдат избити. В четвъртия кръстоносен поход участват много благородници и един от основните участници там е Енрико Дандоло – деветдесет и пет годишния полусляп дож на Венеция. Това е град, който много е превъзнасян като град на любовта и романтиката, но всъщност цялото му богатство е добито чрез търговията с роби, завладяване на чужди територии и други, небогоугодни дейности, затова е натрупал доста карма. Енрико Дандоло изкусно успява да насочи католическата църква чрез кръстоносците да унищожи центъра на източното православие – Константинопол. За никакво спасение на Божи гроб от турци и други езичници не става дума, а за завладяване на нови територии, благодарение на което Венеция става велика сила по Източното Средиземноморие. Дандоло осигурява флот, срещу заплащане, естествено, и на 13.04.1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Хронистите пишат, че никога не е имало такова варварство в човешката история. Християни отиват при християни и ги избиват и ограбват. После има походи и срещу албигойци, катар и т.н. Ако съизмерваме тамплиери с богомили, нещата са несъизмерими.

Една такава личност, която е била свързана с Дандоло и е била единият от двамата водачи на Четвъртия кръстоносен поход, сега е инкарнирана и живее тук, в България. Поради тази причина няма да споменавам име. Тази личност е имала отношение към школата в Шартр, където са били само елитни, образовани хора, тя е високо надарена и в днешно време. Преди години, когато холандци и българи отиват в школата в Шартр, тази личност има преживяване там. Той осъзнава в един момент съвсем ясно, че Светият дух от Троицата е женският принцип. Колко хора са ходили в Шартр и имат някакво подобно преживяване? Ходят и гледат, без да се замислят. Ходят и на Божи гроб със същия успех. За да ходиш по такива места, трябва да имаш разбиране, за какво отиваш там. Тази личност е запозната с Антропософията, но мирогледът и в момента е следния: „Има много вселени и много троици. Христос не е уникален.“ Нали знаете колко учения циркулират сега с подобни паралелни светове, вселени и прочие глупости. Когато разговаряхме с тази личност за квантовата механика, казах, че Теорията на относителността на Айнщайн е чист продукт на ариманическото мислене в двадесети век, който довежда до естествени следствия като квантовата механика и до пращането на човечеството в задънена улица, а това е нещо дълбоко вредно за хората. Беше ми развита теорията как сега в Церн доказват правилността на квантовата механика. Отговорих, че няма как да докажат нещо такова, без помощта на Духовната наука. В квантовата механика  е известен т.нар. ефект на наблюдателя. Това е, когато самото наблюдение от наблюдател променя нестационарно състояние в стационарно, т.е. в зависимост от това, дали го наблюдаваш, едно нещо може да е частица или вълна. Зад всяка частица стои Ариман, а зад всяка вълна или поле стои Луцифер. Всъщност квантовата физика е огромно предизвикателство пред съвременната наука. Сега в Церн, където е върхът на сатанизма и ариманизма, се опитват да изградят алиби на квантовата физика като нещо, което е вярно, но това, всъщност, са Луцифер и Ариман, които са се прегърнали и могат да докажат всичко на хора, като тази личност, която няма представа за Христос и истинската лична интелигентност, а си остава под влиянието на онази пан-интелигентност, отпреди слизането и на земен план. Фундаментът на този човек е тотално сбъркан и всеки момент може да бъде атакуван по различни направления. Разговорите с този човек и ефектите от тях са характерни за общуването с ариманически настроените умове. Пред ясното познание такъв ум изпитва ужас. Винаги, когато съм си отварял устата пред някой, който смята, че знае, ужасът, „гъшата кожа“ в неговото астрално тяло е видна отвсякъде. Той се ужасява, защото знае, че имам грамада от познание и сила, с която да го изложа. Ариман изпитва ужас там, където има яснота. Там той се свива и отстъпва. Това е кармичен резултат от неразбирането, проявен днес. Само скицирам, за да видите, че мога да говоря и конкретно за тези окултни потоци и проявлението им днес чрез хора, техни представители.     Следва>>>

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1428