mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2015-2016 за четене / ГОЛЕМИТЕ МИХАЕЛИЧНИ ВЪПРОСИ НА КАРМАТА

ГОЛЕМИТЕ МИХАЕЛИЧНИ ВЪПРОСИ НА КАРМАТА
21.03.18 07:00
Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 27.09.2015 във Варна Текстът е свален и обработен от видеофайл и не е прегледан от лектора
 Молитва преди началото на лекцията: Господи, Исусе Христе! Молим те от цялото си сърце и душа, вразуми политическите водачи на европейските народи да постигнат съгласие в Името Твое, на Господаря на кармата! Амин!

                 Добре дошли, започваме новата духовна годината, Михаиловото време е и ще трябва да стартираме с нещо, което е изключително актуално.

                Когато приключихме с последната лекция по Йоаново време и започна лятото – юли и август, най-горещото време, веднага си зададох въпроса (разбира се, ваканция няма, от октомври 2000 година вече ваканция няма никога) „Как ще стартираме тази година?“, защото от начина, по който ще стартираме тази година ще зависи как ще се развие всичко до Йоановия ден в цикъла на тези седем велики християнски празника, в които живее човешката душа след Голгота. Съзнателното следване на тези празници дава изключителен ръст на душата и затова ние трябва едновременно да бъдем в общото и в индивидуалното. Трябва и двете да ги съчетаваме в нас. Ние виждаме, че живеем във време, в което пред света, в частност пред Европа стои огромна въпросителна. Всички усещат напрежението във въздуха, че нещо ще става. Много хора се изказват и коментират по различни начини това, какво става, и, евентуално, какво ли ще става занапред. Наистина никой не знае. Ние ще се опитаме тук, стъпвайки на базата на Духовната наука, стъпвайки на истинското познание, да достигнем до едни изводи и да мога да провокирам във вас размисли, от които да излезе отговор оттук какво всъщност действително става на Земята и какви са възможните изходи занапред. За да можем да си отговорим, ние първо ще се занимаем с по-общи въпроси на Кармата, след това ще навлезем в кармическите потоци на душите, след това ще стигнем до отделни инкарнации на изключително важни личности и индивидуалности в човешката история и ще бъдат съобщени няколко нови окултни факта. Те ще бъдат съобщени не просто така за някакво задоволяване на любопитство или просто ей така, повърхностно, а ще видите как те са изключително вписани в цялата човешка история.  По отношение на кармическите въпроси Щайнер е бил изключително строг. Неслучайно в „Езотерично разглеждане на кармическите връзки“, том втори или трети Мария Щайнер в Предговора казва, че Щайнер е смятал, че ако не се подходи правилно по тези въпроси (а без навлизането в тези въпроси никой не може да има никакви отговори за бъдещето), това ще бъде истинска чума в духовността, поразяваща всичко. И наистина днес ние виждаме как – в Интернет и къде ли не – можеш да намериш програма, която ти казва какъв си бил в преден живот и всякакви такива глупости. Т.е. при подхода към тези най-секретни въпроси, които стоят зад всичко езотерично на света, наистина се стига до истинска чума. Затова ние преди това ще говорим много дълго и подробно за някои неща, за да може, когато ги съобщя тези инкарнационни вериги да се види, че наистина се стъпва на нещо здраво. Когато започва да изнася лекциите от шестте тома „Езотерично разглеждане на кармическите връзки“, след голямата си жертва на Коледното събрание, Щайнер е казал, че в 1902 година е искал да изнесе лекция за практически упражнения върху кармата пред Теософското общество. Тогава единственото общество на земята, сред което е можело да се прокарват въпросите за кармата и прераждането – тези велики въпроси, без които няма никакво разбиране нито за християнство, нито за каквото и да било друго, – е било Теософското общество, създадено от Елена Блаватска и полковник Олкът. Когато Щайнер е обявил това в  1902 година, той е видял ужаса, който е настанал в астралните тела на водачите на Теософското общество. Щайнер тогава е бил поканен да стане председател на германската секция на Теософското общество и е приел. Той веднага е искал да прокара християнското разбиране за нещата вътре. До прекъсването на връзките с Теософското общество в 1913 година, винаги всичко, което е изнасял в езотериката, е било в християнски смисъл. Той казва, че ужасът, който е бил в техните астрални тела, се е превърна буквално в астрална гъша кожа. Нали знаете на гъските какви са им кожите. Това е било огромно мъчение за тези авторитети, набръчкване и ужас в астралните им тела, защото те са смятали, че с говоренето на такива неща ще бъдат пометени десетилетни техни усилия. А Щайнер е казал: „Тези хора си въобразяваха, че са полагали десетилетия усилия.“ Всичко е било общи приказки и дрънканици, каквато е и днешната духовност всъщност като цяло. Общи приказки. Когато се достигне именно до дълбоките въпроси на кармата, тогава се вижда има ли някой здрава духовност, сериозна духовност, адекватна на времето. Останалото наистина са общи приказки. Ако ние подходим по източния начин, можем да кажем буквално едно изречение: „Каквото си направил в предишни животи, това ти идва и това ти се случва в този живот“. И приключва всякакво разбиране за кармата. Ако това е разбиране за кармата?! От нея няма никакъв изход всъщност. Никаква свобода, нищо! Това ли е разбирането на източната мъдрост за кармата? Ами резюмирано днес – това е!

Нека да видим какво е истинското християнско разбиране за кармата, за да можем прокарвайки мостове към днешното време, да пристъпим накрая и към истинското разглеждане на днешната ситуация, за да видим къде е изходът и има ли готовност човечеството за него.

                Човекът на земята е потопен в трите царства – физическото, което след средата на Земния еон стана минерално, растителното и животинското. Какви са причините за съществуването на тези царства, за да преминем, стъпвайки от минерално към растително и животинско, към причините за съществуването на човешкото царство. Знаем, че когато човекът умре, физическото му тяло се превръща в труп с всички следствия, които ги виждаме – пожълтяване, отпадане на функциите, разлагане и т.н. и бива предаден на минералното царство. За разлика, обаче, от минералното царство, в което властват едни формообразуващи, кристализиращи процеси  и минералното винаги приема някакви кристални форми, които са живи формообразуващи процеси, човешкият труп, когато е напуснат от етерното, астралното тяло, аза и душата, моментално попада под влияние на разпадните процеси и става на пръст. Изключение е, когато тялото бива мумифицирано по черномагьоснически начин както при Ленин, Хо Ши Мин, нашия Георги Димитров и пр. и се запазва в този мумифициран вид. Между другото, наскоро излязоха факти за Ленин и Троцки, че са били педерасти и публикуваха любовните писма между Ленин и Зиновиев. В момента в Русия – бъдещето на човечеството – в центъра на Москва, има една черномагьосническа мумия на един педераст, на когото те се кланят. Пълен кошмар!  

Човешкият труп, напуснат от своите свръхсетивни елементи, веднага попада под природните закони, които владеят минералното царство и се разпада, за разлика от минералното царство, което кристализира. В минералното царство имаме едновременност на причини и следствия – непрекъснато трябва да ги има кристалообразуващите причини, за да може това царство да съществува. Във физическото царство действа принципът „едновременност на причините“. Когато се издигнем към растителното царство виждаме съвсем други причини за съществуването на това царство. За да расте растението трябва да го има Слънцето. Днес растението расте от Слънцето, което грее днес. За да расте растението, да цъфти, да дава плодове, трябва мировият етер да работи и да го изтегля, да го кара да цъфти, да зрее и т.н.. Трябва да има и свръхсетивни причини. Имаме едновременност на физически следствия и на свръхсетивни причини. Причините за съществуването на растителното царство са свръхсетивни, а не както в минералното царство, причини и следствия да са тук и да няма нужда от свръхсетивни причини. Човек си мисли, че светлината, която дава растежа на растителното царство, излиза от Слънцето, безкрайно се разпространява във Вселената и осветява едва ли не и звездите и т.н. В предишни лекции сме говорили, че когато слънчевата светлина излезе извън границите на нашата Слънчева система, тя метаморфозирала се връща обратно към растенията и действа вече по духовен начин и чрез планетите. Но това е друг въпрос. Физическата вселена не е безкрайна и вън от нашата Слънчева система в действителност е Великото Нищо. Всичко това, което виждаме като звездно небе е всъщност голямата илюзия. Това е отражение на миналата дейност на Боговете и е сетивното възприятие на нашето пространствено мислене. Хората на Земята са единствените разумни същества, които съществуват на физически план в целия Космос, единствено те се подчиняват на законите на пространствения свят и когато се доближи границата на Слънчевата система, там физическото пространство свършва и се излиза във времето. Пространството приключва. Няма пространство. Ние сме сътворени от Боговете като пространствени същества, за да преживяваме азовата си степен пространствено. Никакъв космически кораб не би могъл физически да напусне Слънчевата система. Казвали сме го и преди. Той или по някакъв начин ще бъде върнат обратно към Земята, или ще бъде анихилиран. Както в Слънцето няма пространство и ако към него бъде изпратен апарат, който дори и да може да издържи на температурата му буквално ще бъдеш всмукан и разпрашен, така и извън Слънчевата система няма пространство. Слънчевата светлина се разпространява пространствено само в границите на Слънчевата система. След това тя се връща вече метаморфозирала и работи върху растенията. Принципът, който прави възможно съществуването на растителния свят, е  физически следствия по свръхсетивна причина, която е мировият етер. Когато се издигнем до животинското царство, вече отиваме в сферата на астралното. Знаем, че растителното царство има физическо и етерно тяло, а причините, които правят възможно съществуването на животното, трябва да ги търсим на друго място. Къде? Науката ни зашеметява със сложността на двойната ДНК-спирала и смята, че в момента, в който, примерно, козелът оплоди козата, се получава оплодената яйцеклетка. Смята, че в оплодената яйцеклетка по наследствен принцип е пренесено от козела и козата всичко, което ще се развие от бъдещото козле. Само че това не е така. Белтъкът, носител на генома, който разгадават и доста са напреднали в това, всъщност е най-простото образувание, а не е най-сложното, както мисли днешната наука. Защо е така? Откъде се появява животното? Дали то наистина се появява от оплодената яйцеклетка, произведена от бащата и майката? Нищо подобно. В момента, в който става оплождането на яйцеклетката, материята преминава в състояние на хаос. И тази оплодена яйцеклетка е белтък. А този белтък е най-простото образувание, което може да съществува, защото представлява един хаос. Тепърва от този хаос трябва да се образува бъдещото животно. Животните са различни и времето от оплождането до раждането им също е различно. В момента, в който козата и козелът образуват оплодената яйцеклетка, настава хаосът и все едно от тях нищо не се получава. Тогава върху този хаос започва да работи космосът, всички зодиакални знаци, цялото небе работи върху този белтък, който е изключително прост и няма никаква подреденост в него. От момента, в който е настъпило оплождането, докато козлето изскочи от утробата на козата, космосът работи и произвежда това козле! Следователно, при животните имаме съвсем друг принцип – имаме минали причини за днешни физически следствия и то минали свръхсетивни причини. При животното имаме излизане от пространството във времето и когато животното си заминава от този свят, има разтваряне на астралното тяло на животното във времето. Символът на животното не е физическото или етерното му тяло, а  астралното, което го прави животно – с всичките инстинкти, движения и сетивност, които ги няма при растението – те идват от астралното тяло. Когато се изкачим до човека, вече стигаме до Аза. Азът е нещо съвсем различно. Той е нещо, което е извън обичайните тела. Причините за човека трябва да ги търсим не в телата, а на друго място. Къде? Това излизане от пространството във времето го има и при човека, само че при него имаме не отиване във времето, в нищото и разтваряне, а връщане обратно в преден живот. При човека, за разлика от животното, имаме връщане в преден живот във времето. Защото знаете, че предните ни животи са в друго време – за един преди сто години, за друг – преди хиляда, различно е. Трябва да търсим причините за днешния човек и за това какъв е той в миналото. Това са минали физически причини на физически план, за днешни физически следствия на физически план. Това, което си бил в предишния живот и какво си правил на физически план, това си в този живот. Как тези царства и силите, които стоят зад тях,  действат върху човека, върху формирането на индивидуалната карма  на човека? Боговете формират индивидуално всяка карма и когато тръгнеш да се занимаваш с кармически въпроси, трябва да бъдеш подбутнат от нещо, което е индивидуално в дадения човек, като един жест. Тук няма значение какво образование имаш, какво работиш, какво семейство имаш – всички тези външни неща, които всъщност са една трудова биография, не са човека. По това никога няма да разбереш какъв е даден човек. Всички тези външни неща нямат никакво отношение към същността на човека. Това изрично е казано от Духовната наука. Щайнер е видял, че много от хората на най-високи постове, са всъщност най-елементарни хора, които най-късно са се инкарнирали. Истински може да се разбере един човек по ударната сила на импулса, който го води в делата му. И оттам вече по различни жестове, по някакъв интимен елемент в човека, може постепенно да се разкрие кой е този човек от  предишни животи. Нарочно акцентирам върху това, защото има индивидуални, има и групови неща. Ще говорим и за тях.

Как действат отделните царства върху формирането на кармата на човека? Минералното царство почти с нищо не въздейства върху кармата на човека, въпреки че ние изглеждаме като най-зависими от минералното царство с постоянната борба за хляба, която ни кара да правим компромиси с абсолютно всичко. Всякаква съвест, морал, всичко изчезва заради хляба. Но, всъщност,  минералното царство изобщо не действа на човека. И поради тази независимост човекът е свободен и се преживява като свободен. Човекът се изживява като свободен заради независимостта си само от минералното царство. От всички други царства той вече е зависим. Как Духовната наука илюстрира това? Знаете, че мозъкът на човека тежи, той е всъщност най-физическият орган в човека. Днес мозъкът се смята за елемента в човека, който ни прави хора. Той се смята за най-важния наш орган. Всъщност това е опосредстващ мисленето елемент, човек не мисли с мозъка, а той е само оръдие на труда. Човек мисли със съвсем други свои членове. И това колко тежи мозъкът, изобщо не е признак за това колко струваш. Защото човек може да е много умен, но Духовната наука казва, че хората днес са много умни, но не са мъдри – това е големият проблем. Всички са много умни и дават акъл за всичко, но мъдри хора няма. И затова човечеството е в това положение. Когато мозъкът е в главата, той плува в черепа в една ликворна течност и тежи реално двадесет грама – знаете за закона на Архимед. Представете си ако ликворът го нямаше в черепната ни кутия, когато хевиметалите „куфеят“ какво трошене на черепи щеше да настане при това лангъркане на килограм и половина мозък вътре! Добре, че е тази ликворна течност, която превръща тези килограм и нещо в двадесет грама. Всъщност, зависимостта на човека от минералното царство е като двадесет грама към хиляда и петстотин грама – т.е. почти никаква. Дори храната, която поемаме от минералното царство – само соли, а всичко останало, което се приема от човека като храна, е животинско и растително. И именно тази независимост от минералното царство ни прави да сме свободни. Минералното царство е Божият труп. Всъщност божественото в минералното царство изобщо го няма. Него го има вече във формообразуването, което е в растителното, животинското и, естествено, в човешкото царство. Говорили сме за тези неща в предишните лекции доста подробно. Животът на човека върви от младост към старост, докато се превърне в труп и от този труп се отдели свръхсетивното. Боговете изминават точно обратния път, който и ние изминаваме след смъртта, когато при прегледа на живота си се връщаме от последните си дни към младостта и детството, за да отидем след това в астралните светове, където да се очистим от натрупаната лоша карма. Боговете минават от старост към младост, за да могат накрая да отделят един труп. Знаете, че има Стар Сатурн, Старо Слънце, Стара Луна и Земен еон, в който отделеното от Боговете физическо се превърна в минерално. И ние сега живеем в минералното царство. Минералното царство е най-младото царство – то се появи чак в Земния еон. Боговете преминават от старост на Стария Сатурн към младост в Земния еон, за да отделят нещо младо от себе си, което е именно минералното царство. Те се движат по обратния път, който ние имаме на Земята.

Как стои въпросът за влиянието на растителното царство към човека? Тук вече става нещо съвсем друго. Зад растителното царство стои третата йерархия същества – Ангели, Архангели, Архаи. Те дават особената атмосфера на мястото, където човекът се ражда. Те работят в изграждането на органите от човека и да изглежда според това, което е правил в предишния си живот. Когато човек се роди в този живот с дълъг и крив нос, това е присъдата на Боговете за него, според това как е живял. А той вземе и си направи пластична операция, за да прикрие това. Всеки, който си прави пластична операция, иска да избяга от оценката на Боговете за него и да се направи на друг, но това не е той! Пластичните операции, всъщност, са си чист сатанизъм. Третата йерархия прави така, че човек като се роди на дадено място да има приятно или неприятно съзнание от това и съзнанието да произлиза от самия него – как той се чувства от самия себе си. И сега да прехвърлим първи мост към тези, които идват от всички райони на света и се насочват към Европа и основно Германия. Там, откъдето идват, например един нигериец или един афганистанец, действат силите от Ангели, Архангели, Архаи, които дават особената атмосфера на районите, където те са се родили по Божия промисъл, според това, което са заслужили. Тези сили са произвели специфичния растителен свят. Самият растителен свят там, прави тези хора да имат приятно или неприятно чувство. Той е адекватният за тях растителен свят. Когато един човек се вдигне от Нигерия и отиде, да речем  в Швеция – каква грамадна разлика има в растителния свят. Тази душа там, нигериецът, които отиват в Швеция, отива в друг растителен свят и веднага става една огромна промяна в първия елемент от кармата. Първият елемент от кармата е това как ти възприемаш сам себе си. Дали ти е приятно, че си такъв, какъвто си или си винаги недоволен от себе си – това е приятното или неприятно чувство. Когато се намесиш неправомерно в този елемент, става огромен проблем. При всички тези хора, които отиват Европа, това ще ескалира като първи елемент на кармата в тях и ще доведе до съответните последици. И това е по-малкият проблем, защото става дума за растителното царство. Нека да видим какво става с животинското царство.

Има сили, които действат във всяка държава, например Нигерия, и образуват местния растителен свят, но там действат и друг тип астрални сили, които образуват и специфичния животински свят. Казахме, че като физическа последица от дейността на свръхсетивни сили, животното долу изглежда така, както изглежда. Силите, които работят, за да се създават местните животни, работят и върху хората, населяващи тази територия. Човекът има способност малко да се издига над тези сили и те не му действат така, че всеки нигериец да заприлича, например на слон. Но те му въздействат в астралното тяло, защото тук става дума  за животинско царство. Характерното за астралното тяло са симпатиите и антипатиите. Това е вторият елемент на кармата, който се изработва в нас от тези, които стоят зад животинското царство и това е втората йерархия – Елохими, Господства и Сили. Те произвеждат симпатиите и антипатиите, а човекът долу, в астралното си тяло става адекватен на тези симпатии и антипатии, които действат като сили отгоре върху тази територия. Всяко животно на Земята е овеществена симпатия или антипатия. Знаете, че животните са овеществени човешки страсти. И нигериецът като остави местните животни и отиде при животните, които са в Швеция, представяте ли си каква ескалация в симпатиите и антипатиите ще настане в астралното тяло на този нигериец?! Представяте ли си как се объркват нещата? Това тепърва ще се проявява. Едно е един българин да излезе от България и да отиде да живее в Австрия, където животните и растенията са почти едни и същи, цивилизационното равнище е едно и също, и двете държави са християнски и т.н..Онова е съвсем друго. Бъркотията е пълна. Аз говоря за неща, които стават, а ще видим дали това е оправдано, защото отговорът е изключително сложен и обемен. Трябва да се опитаме да дадем някаква правилна окултна оценка на днешната ситуация, което на този етап не зная кой друг може да го направи. Америка не може да даде никакъв изход, тя е в задънена улица, Русия също не знае изхода, а Европа е напълно объркана. Те първо не знаят каква е действителната ситуация от окултна гледна точка, а още по-малко къде е изходът.

Когато стигнем до четвъртото царство, човешкото царство, там стигаме до първата тройка Богове и събитията. Никое от царствата няма мощта на Престолите, Херувимите и Серафимите, които създават събитията, случващи се на Земята. Представете си как става възможно един мюсюлманин от Афганистан да се срещне с една шведка, че това и кармически да е предопределено да стане. Той трябва да е роден в Афганистан, да е минал през какво ли не, шведката съответно и тя – милиони събития – и накрая да се съберат. Тук има трети елемент – събитията, които също трябва да имаме предвид в този поток, в тази река от хора, която идва, че и те действат. Друг е въпросът кой ги предизвиква. Тук навлизаме в най-дълбоките неща. Третият, най-важен елемент от кармата е не подготовката, а самата реализация на кармата като събития долу. Имаме три елемента на кармата, създадени от деветте Йерархии разделени на три тройки. Първият елемент е приятното и неприятно състояние, вторият е симпатиите и антипатиите и третият е случващите се събития. Следователно събитията са в четвърто царство, вън от минерално, растително и животинско, в което хората се срещат и ги реализират. Тук първите три царства нямат никакво отношение. Ако двама души трябва да се срещнат и залюбят и на Северния полюс ще стане, дори ако единият е черен, а другият бял. Това го прави първата тройка, тя може да го прави и то действа със силата на природна необходимост, както земетресението действа като някаква жестока природна необходимост. По същия начин това действа в четвъртото царство, независимо от другите три природни царства, действа така, че двама души да се срещнат и да се случи дадено нещо с тях. Можем да говорим за три елемента, които формират човешката съдба. Представете си един равностранен триъгълник. Най-отгоре е това, което се нарича съдба, а другите два върха са кармата и свободата. Съдбата е Отец, кармата е Синът, свободата е Светият дух. Кармата е нещо, което действа като необходимост. Каквото си дробил, това ще сърбаш. Но я има и свободата, има го и Светият дух. Двамата със Сина работят, а Отец отгоре контролира. От двата елемента, необходимост и свобода, се формира цялостната ни съдба. От нас зависи, дали като се срещнем с друг човек, ще осмислим тази среща в Христов смисъл, за да намерим правилното продължение в Светия Дух. Иначе кармата си остава на ниво необходимост и няма продължение нататък. Минаваме по общия ред на шамарите докато ни дойде акъла. Няма творческо продължение напред. Тези царства действат по този начин.

Преминаваме към следващия елемент. Как горе Боговете формират нашата карма? Когато човек умре и отиде горе, всичко се обръща обратно. Тук, от земна гледна точка, ако гледаме нагоре, най-долу са Ангелите, а на върха на йерархичната стълба са Серафимите. Когато отидем горе, Азът, който в нас вътре е като някаква събирателна точка, която ни позволява да кажем за себе си „аз“ и да се чувстваме като отделен център в целия Космос, там горе става толкова голям, че всъщност гледа надолу и вижда обратно. Тогава вижда, че най-отгоре, под него са третата тройка, после втората тройка и най-долу са най-мощните Богове. Всичко се обръща обратно. Такова е изживяването горе, където третата тройка приема кармата и формира това, как да изглеждаме и я предава към втората тройка, която работи за вътрешната карма – здраве, болести и т.н.. А първата тройка трябва да осъществи самото събиране и изпълнение на тази карма. Най-мощните Богове преживяват предварително всички следствия от нашите постъпки, за да могат да формират събитията, които ще се случат в човешкия живот. Ако аз тук ударя един шамар на някого, все едно го удрям на Серафими, Херувими и Престоли. Буквално. Те преживяват това буквално. След това те трябва да формират изравнителното действие долу, в което аз ще получа шамар в следващия живот. Следователно Боговете горе, тази грамада от деветте Йерархии, които са създали целия Космос, насочват цялото си съществувание към човека, за изпълнението на кармата му. И това, което започна от Коперник, че Земята с човека е някаква прашинка в космоса, защото, видите ли, той е толкова необятен – галактики, мъглявини, звездни купове и какво ли не, всичко това ни вменява усещането, че сме жалки и малки и нищо не зависи от нас. Казахме и сме казвали многократно, че нещата съвсем не стоят по този начин, и, всъщност, с материалистичния възглед за света и Космоса се помита цялото разбиране изобщо за човека и Земята, като център на целия Космос. Целият Космос съществува заради човека на Земята. Никакъв смисъл е нямало целият Космос да съществува и да се бъхтят Боговете три еона и половина, ако не е било, за да ни създадат средата за живеене. Той съществува само за нас и чака от нас да сътворим продължението на Космоса нататък до Вулкан. Това е голямата истина, която науката засега изобщо не разбира. Тя играе сатанинска роля като ни представя за незначителни прашинки.

Когато горе азът и душата ни се разширят, наоколо е пълно с азове и души на хора, с които сме кармически свързани и всичко, което сме им направили долу на Земята като добро или зло, се отразява в нашия аз. И от тези отражения след това, като слезем долу, ние се превръщаме в изговорените от Боговете отражения на нашите минали животи долу. Ние сме базата на кармата, ние сме основата на кармата, ние сме самата карма, това, което представляваме долу – като приятно и неприятно чувство, като симпатии и антипатии и като събития, които ни се случват. Всичко това сме си го подготвили сами. В източния свят са прави за кармата, но те не посочват кой осъществява всичко това. Как се проявява кармата, изговорена от Боговете,  долу на Земята? Знаем, че периодите в човешкия живот са от първа до седма, от седма до четиринадесета и така нататък през седем години. От първа до двадесет и първа година третата тройка Богове – Ангели, Архангели, Архаи – вземат, забележете, от силите на Сатурн, Юпитер и Марс, които са най-далеч и там е най-върховната карма, и втъкават в нас, в нервно-сетивния ни апарат – разбирайте главата, защото сетивните органи основно са съсредоточени в главата, въпреки, че имаме сетива по цялата кожа и трите системи се преливат в човека, – втъкават в нас кармическите изисквания, т.е. това, което после ще следва да плащаме. До двадесет и първата година на човека това се залага в неговата глава, в нервно-сетивния му апарат, защото, всъщност, само в главата сме човеци. Там сме свободни. В средната част и долу във веществообмена и крайниците сме несъзнателни. Човекът е свободен с дневното си будно съзнание само в главата. В останалата част нямаме съзнание и там работят Боговете. Ние сме човеци само в главата и затова първото нещо, което се прави, е да се заложат кармическите изисквания до двадесет и първата година в главата. До седмата година детето боледува най-много, защото този общо взето несъзнателен период е най-подходящ за отработването на една част от кармата под формата на детските болести. Между седем и четиринадесет години децата са най-здрави, най не боледуват, но тогава здравето им може да бъде повредено от външното въздействие на неправилния процес на училищно обучение. Със смяната на зъбите, етерното тяло, което отначало е в тясна връзка с физическото тяло и околния етерен свят, се откъсва от областта на главата и става самостоятелно. Това е своеобразно раждане на етерното тяло и с откъсването му от заобикалящия го етерен свят, организмът става по-независим от влиянията на околната природна и човешка среда. Създават се условия за развитие на собствен душевен живот. Оттам нататък, от  четиринадесет до двадесет и една години астралното тяло се освобождава от дейността си по изграждането на органите и става свободно. Започвайки от периода на смяната на зъбите, астралното тяло все повече одушевява организма, докато стане напълно готов за изявата на индивидуалната душевност. Започва и периодът на половата зрялост. От четиринадесетата година в работата върху човека се включва втората тройка Богове – Елохимите Силите, Господствата, които работят до тридесет и петата година. Това, което получаваме от първите две тройки Богове, става по естествен път, без собственото ни участие. Периодът от двадесет и осмата година до  четиридесет и деветата година е период на кармическата равносметка. Тя е заложена във волята, във веществообмена и т.н. като събития – всичко, което предстои да преживеем като кармична разплата, по същество се случва от двадесет и осма до четиридесет и девета година. Тогава всеки преживява това, което е продукт от предните му инкарнации. Има само един междинен период между двадесет и първата и двадесет и осмата година, който е като някаква равновесна неутрална зона между кармическите изисквания, които са заложени в нас от първа до двадесет и първа година и кармическите изпълнения от двадесет и осма до четиридесет и деветата година, между тези два двадесет и една годишни периода. А Боговете от първата тройка – Престоли, Херувими, Серафими, които формират събитията, започват да действат от двадесет и осмата година. Но ако до двадесет и първата година залагането на кармическите изисквания е несъзнателно за човека, от двадесет и осмата година нататък той трябва съзнателно, от силите на разсъдъчната си душа, на аза, да премине вече към постепенно изграждане на съзнателна връзка с първата тройка Богове, за да може да работи също така съзнателно с кармата си нататък. Кармата се плаща в период, когато сме напълно съзнателни и човек трябва да разбира защо му се случват събитията в живота. За да разбира, трябва да има съзнателно отношение към първата тройка най-мощни Богове. Няма ли го, просто минава по общия закон за необходимостта – само страда, но няма никаква полза от страданията. Страда както животното, защото го няма разбирането. Този период трябва да се изживее съзнателно. Ако го направи, може да започне дори от четиридесет и втората година да връща в нова форма на йерархиите това, което са заложили в него, а това значи животът да се изживее съзнателно.

И тук ще си позволя, както Щайнер казва: „Ще ми позволите скъпи приятели да дам един пример за това как се изживява това чрез мен“,  да направя това чрез моя живот. Ще го кажа съвсем накратко, ще го щрихирам, защото, въпреки че съм го обяснявал в книгата си „Пътят към Аза“, е хубаво съвсем накратко да видим как трябва да става това. Моля да ме извините за личния елемент, правя го с духовно-научна цел и това се отнася за всички примери, които давам. Аз съм роден в с.Катунци, в онзи триъгълник – Рупите на Ванга, Златолист на Стойна и Катунци – за който има поверие, че там е погребан римски воин, който бил намерил Граала. Това е върхът на един триъгълник, за който Ванга казва, че е изключително силно място в България. Вярно е, така е! Какви бяха моите усещания от това място, където съм живял до десетгодишна възраст? Първото и най-мощното ми усещане е било, както майка ми ми го е казала, че когато съм се родил, веднага съм прогледнал и съм почнал да оглеждам стаята и сестрите са казали, че това дете сякаш разбира. Аз, както всеки друг, идвам от Космоса, където всеки си има отделна звезда. Идвам от моята си звезда и се стоварвам кармически там, където са преценили Боговете, в този толкова важен триъгълник. Аз знам за какво точно там съм се родил. Първото нещо, което най-ярко ми е оставило впечатление от детските години, е ходенето по нагорещената земя там. Когато човек слезе от Космоса, от своята звезда, той трябва да се впише в земното, в минералното царство. Тръгваш от Космоса, стъпваш на минералното царство и трябва да намериш опора в него, защото иначе Азът няма развитие. Тази напечена земя, с това прекрасно грозде и всичко друго, което го има там, това, че все съм ходил бос и са ме бодели тръните е най-осезателното, най-яркото ми впечатление от детството. Второто по сила впечатление е реката Бистрица, която идва от Пирин – планината на Истината, която е много бистра, прекрасна с камъните и рибките в нея. Това е астралният свят. Това е второ по значение, което ми е останало в съзнанието. Брат ми Евгени е почти пет години по-малък от мен, така че той има по-малко прекарано време там и при него по друг начин онова там е останало в съзнанието му. Той вероятно има от Варна по-силни впечатления от този период в живота си. Все пак едни са впечатленията ако живееш някъде до десетгодишна възраст, и по-други, ако живееш до петгодишна възраст. Второто по сила впечатление, реката, като е спокойна и бистра е като висшите сфери на астралния свят, в които всичко е хармонично и спокойно. Когато има порой и придойде водата, става бурна, търкалят се камънаци, перпендикулярно идва един поток откъм Златолист, който се влива в Бистрица и като се съберат двете реки – това много силно ми се е запечатало – изяждат брегове, изхвърлят мъртви риби, заприличва на астралното тяло със силните страсти! Третото по сила впечатление е планината, като образ от нисшия девакан. На Сирни заговезни палехме хвойни и прескачахме огъня по околните баири. Едновременно планината, слънчевата сфера или нисшия девакан и огънят, висшият Девакан,първата тройка Богове, най-горният свят. Най-малко впечатление ми е правило звездното небе там, защото аз идвах от него и трябваше да го забравя. Трябваше да се впиша в земния свят като започна отдолу нагоре – от минерално към астрално, от физическия елемент, през течния и въздушния към огнения елемент, който опосредствано беше проявен чрез планината и хвойните на Сирни заговезни. Но не и звездното небе, което не ми е правило такова впечатление. Съвсем честен съм в това, което ви говоря. Така трябва да се преживява началото на живота като впечатления, по степен на значимост при слизането на земен план. След това, когато дойдохме във Варна нещата се обърнаха драматично. От Бистрица дойдохме на Черно море, където са най-големите страсти и всичкото тъмно на Земята минава от тук. Трябваше от големия град Варна, което значи Начало, да се положи началото на преодоляването на злото, което идва с Антихриста, трябваше да се предложи лекарството за това. Затова бях доведен тук. Кармическите изисквания бяха отпечатани до двадесет и първата година и в неутралния период се появи Рада, децата и всичко каквото следва. В един момент пукна демокрацията и ме свари малко след средата на периода на разсъдъчната душа. Трябваше да започне обратният път към Духа и първото, с което започнахме беше преодоляването на великата илюзия на смъртта. Разбрахме с огромен възторг, че има прераждане. Всъщност си спомних, аз това го зная. Аз съм бил носител на това хилядолетия. Обаче, да си спомниш това тук, след като образованието и всичко останало е насочено само към материалното – възторгът наистина е голям! Заедно преживявахме това. Рада я заболявала главата като малка когато си представяла, че като умре няма да има нищо повече и отказвала да го приеме. А днес като кажеш на един съвременен християнин, че има прераждане, той те гледа, като че ли не си наред. Всъщност това не е никакво християнство, то е пълна илюзия. Това беше първото преодоляване на  великата илюзия на материалното, на минералното царство, на това, което е казал поета: „Разстрел, и след разстрела червей – това е толкоз просто и логично“. Глупостите на материализма. Втората илюзия, която трябваше да преодолявам, беше от сферата на астралното  – емоциите, които са вътре в човека. Щяхме да правим бизнес –  в България икономиката стана пазарна, всеки хукна като изтърван да прави бизнес. Тази илюзия трябва да бъде преодоляна. Трябва да усетиш за какво си дошъл на Земята, защото иначе няма да си ти. Вече бях нагазил с двата крака в периода от двадесет и осем до четиридесет и девета  година, когато са кармическите събития. Нямаше как да се отклоня от това, което Боговете бяха определили за мен и да тръгна на никъде. Намериха начини, с които ме отклониха и ми дадоха достатъчно ясно да разбера, че не съм дошъл на Земята да въртя търговия. Страстите и илюзиите постепенно започнаха да отпадат. Илюзията на водния елемент, на страстите, постепенно затихна. Следваше преодоляването на въздушния елемент, на планината. От всичките направления в духовността, с които тогава се запознавахме, трябваше да се центрираме в Христос. В един момент разбрах, че Христос е отговорът на всичко. И се центрирахме към Него. Ето това е преодоляването на илюзията на планината. И най-накрая вече се стига до голямата илюзия – преодоляването на материалистичното разбиране за Космоса. За тези неща говорих през февруари 2002 година в лекцията „Човекът като рожба на Космоса“ в Община Варна. Тогава заявих, че човекът е най-важното нещо в Космоса, всичко видимо е илюзия и целият космос съществува заради нас. Последната илюзия на звездното небе бива преодоляна с центрирането на човека към Земята. Разбирате ли, когато слезем на Земята с какво се сблъскваме и как всичко това трябва да се обърне и преодолее по обратен ред. Затова си позволих да кажа тези неща, защото знам как се е случило с мен. В това се изразява влиянието на кармата долу на Земята. Могат да се изредят няколко най-общи кармически закономерности. Например, ако човек не мисли активно в този живот и то за съществени неща, в следващия живот ще бъде тъп и ще натрупва мазнини, т.е. ще бъде дебел. Ако човек в този живот много мисли, в следващия живот ще бъде сух, слаб и ще бъде човек на мисленето. Ако в този живот волята е тромава и човек е бавен, в следващия живот ще мисли бавно и пак ще е тромав. Защото днес човек каквото представлява в главата си, в следващия живот такава ще е волята му. Каквато сега е волята, в следващия живот това ще е в главата. Тепърва ще се вижда хората какви глави ще имат в следващия живот. Ако цял ден висиш пред компютъра, после нищо не правиш, после пак пред компютъра, настава пълно обездвижване. Волята не работи, крайниците не се движат. Винаги съм казвал, че едновременно трябва да имаш мощно мислене и здраво да работиш, да имаш мазоли на ръцете. Иначе в следващия живот няма да изглеждаш много приятно. Щайнер е говорил доста по тези въпроси, и който иска по-подробно да се запознае, нека прочете томовете на „Езотерично разглеждане на кармическите връзки“.

Когато човек е долу на Земята, той се състои, най-общо казано, от физическо, етерно, астрално тяло и Аз. По време на сън астралното тяло и Азът се отделят от физическото и етерно тяло. Но всичко, което можем да възприемем в света с нашите сетива, има отношение само към етерното и физическото тяло. Останалото не стои в никакво отношение с астралното ни тяло и Аза. Само две небесни тела правят изключение и те са като две врати, през които да се свързваме с духовния свят и по време на физическия живот. Едната е Луната, а другата Слънцето. Луната е миналото, тя е свързана с астралното тяло и необходимостта. Слънцето е бъдещето и е свързано с Аза. Някога Луната е била свързана със Земята в едно тяло, но в определен момент физически се е отделила. Тогава са се отделили и съществата, така наречените Лунни учители, които я обитават. Тези същества са били първите велики учители на човечеството, но не са имали физическо съществуване, а са живеели във фини етерни тела. Те са водели човешките маси и са им действали директно във волята. Оттогава са остатъците на тази древна мъдрост, която днес виждаме в поетичните форми на Ведите, философията Йога, Веданта, персийските и египетски документи. Те са само като отглас от онази велика мъдрост, чиято традиция се е поддържала в мистериите. Всички мистерии са били само като отглас от тази първична величествена мъдрост. Тогава, когато Луната е била още заедно със Земята, Боговете са можели през Земята и през Луната да наблюдават Космоса и хората също са можели това, но азовото съзнание на хората е било още съвсем неразвито. Лунните учители са можели да наблюдават мировите тайни, въпреки че са имали етерно съществувание, защото и Лемурия е била полуетерна, така да се каже. Те са взели великата мъдрост и след това са я дали на хората в тази поетична форма, защото не са можели да я дадат по друг начин, тъй като хората не са притежавали днешното абстрактно мислене. Сега Луната е отделена и там Лунните учители, които преди са били на Земята, имат колония. Те изпълняват ролята на деловодители на човешката карма. Когато човек умре, първото, което става е да се изправи пред Лунните учители, които вписват кармата му в мировия етер и тази карма започва вече да се вижда дали е добра или лоша в сферите на Венера и Меркурий. След като прекараме една трета от продължителността на земния си живот в лунната сфера, отиваме към сферата на Слънцето само с добрата карма. И стойността на човека е според това, какво е отпаднало от него – ако много е отпаднало от него като лоша карма, която не може да влезе в сферата на Слънцето, този човек, както се казва, за нищо не става. Защото нищо не е останало от него като добра карма, която да влезе в сферата на Слънцето. Боговете няма за какво да се захванат и да му изградят новата карма така, че в следващия си живот този човек да бъде здрав. Той ще боледува постоянно, тъй като няма нищо отработено като добра карма в предишния си живот. При слизането си надолу Лунните учители отпечатват в астралното ни тяло нашето минало. Ние нямаме съзнание за това в последствие, тъй като то е отпечатано не в главата ни, а в духовната част на системата на веществообмяната и крайниците. Луната е свързана с нашето минало, с това, което се простира върху миналите ни земни съществувания. Слънцето е другата врата за духовния свят и на него няма същества, които да са били някога обитатели на Земята. В сферата на Слънцето могат да се открият Ангелите и други, по-висши същества от Йерархиите. Знаем, че всеки човек е свързан с индивидуален Ангел, а Ангелите са космическите образци на хората. Те са свързани с бъдещето на хората. Ние имаме нещо, което е свързано с Луната и нещо, което е свързано със Слънцето. От Луната идват необходимостта и кармата, но с течение на времето трябва да се свържем със Слънцето. Първо Земята ще се свърже с Луната след около пет-шест хиляди години, към седма културна епоха на пета коренна раса. Представете си Луната като носител на кармата как ще се свърже с човечеството с неотработена карма и човечеството докъде трябва да е достигнало, за да може да приеме отново Луната като небесно тяло. Луната е свързана с индивидуализацията и с нисшия аз. Ние достатъчно сме се индивидуализирали и сега всеки е станал завършен егоист. По отношение на лунното може да се каже, че сме си свършили работата. По отношение на това, което ни обединява, обаче, по отношение на Христос, изоставаме много. Христос е единственият от Боговете, който слезе от Слънцето, стана човек и има отношение към свободата в човека, защото Боговете нямат свобода. Той е единственият, който може да работи в човека и може да бъде намерен с най-добрите и вътрешни сили на човека вътре в Аза и в душата. Съединяването на Земята със Слънцето ще бъде в свръхсетивните сфери много след като е приключило земното развитие. Дотогава трябва да сме дорасли до битието на Елохими, Сили и Господства, за да станем едно с тях. Но и Слънцето, и Луната, действат в настоящето. Луната е миналото, кармата, необходимостта, а Слънцето е бъдещето, но и двете действат в настоящето и формират общата съдба на човека. Това не го казвам случайно. След като поговорим за мохамеданите и когато стане въпрос за Александър Македонски, ще стане ясно за какво го казвам. Защото е крайно важно!    Следва>>>
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1149