mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2014-2015 за четене / ПРОБЛЯСЪКЪТ НА ДУХА

ПРОБЛЯСЪКЪТ НА ДУХА
21.03.18 06:38
Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 28.06.2015 във Варна Текстът е свален и обработен от видеофайл и не е прегледан от лектора
 Молитва преди началото на лекцията: Господи Исусе Христе, благодарим Ти, че със Светия си Дух ни водиш в чудните си пътеки и те молим и занапред да е така, за да изпълняваме волята на общия ни Отец. Амин!

                 Ето, че стигнахме до края на цикъла, който започнахме на Михаиловия ден предната година. Както вероятно са забелязали тези, които са присъствали на всичките девет лекции, този цикъл е малко по-различен от всички досега, които вървят от около 14-15 години. Чисто външно първите от тези девет лекции се разпространиха в аудиовариант, а следващите са качени в интернет на видео. На Михаиловия ден започнахме с Мистерията на Голгота, след това бяха тайните на Йоан Кръстител и Дева София, последваха три лекции за злото, а през март, април и май бяха лекциите за метаморфозата на мисленето и стигнахме днес до десетата лекция. Защо лекциите бяха в този ритъм, какво, всъщност става? Обикновено когато нещо свърши, тогава добивам най-ясна представа какво е станало и така и трябва да бъде. В началото е доброто намерение и аз никога не знаех коя ще е следващата лекция. И преди две седмици пак не знаех каква ще е днешната лекция. Трябваше нещо да се случи за да последва това, което ще чуете сега. Когато мина първата лекция за метаморфозата на мисленето през март, спомням си, че Катя каза, че чак тогава си е дала сметка, защо съм ги говорил всичките неща в предишните лекции. За себе си тя си даде обяснение след мартенската лекция, когато за пръв път говорихме за седемстепенната метаморфоза на мисленето като новия и единствено правилен път към духовния свят, защо това е така и след това получи някои значителни опитности. Лекциите за мисленето продължиха през април и май и сега се затваря целият цикъл. Исках да има лекция, която да е достойна за завършек на този цикъл, а той съвпада с първата година на третия седемгодишен период откакто през есента на 2000-та година започна излъчването на Свещения импулс. До 2007 година бяха първите 28 лекции, следващите седем години бяха всичките онези неща, които се случиха с образуването на център „Начало“, статиите във в.“Народно дело“, кръга на добродетелите на „Братското лозе“ съвместно с Бялото братство във Варна – един по-етерен седемгодишен период, който приключи с антропософската конференция във Варна в края на август 2014 г. Тогава стана ясно колко не са готови антропософите от Европа да приемат етерното общуване на базата на синтеза между двата велики импулса в 20 век. Веднага след това следва този последен цикъл. Какво е различното в него? Първо, нивото му е по-различно, и второ – бях поел един ангажимент, който беше твърде неясен в началото, но той се роди именно на тази конференция. В петъка, Венериния ден – а аз съм Везна, това е и моят ден, – беше паметната вечер посветена на Сергей Прокофиев, който скоро преди това си беше заминал и не бяха изминали още 40 дена от кончината му. Знаете колко близо до Земята е човек през тези 40 дни след смъртта си. Сергей Прокофиев присъстваше там съвсем осезателно. След като вечерта пяхме „Подмосковные вечера“, мен ме обхвана огромно вълнение. Тогава преживях мистична среща с него. Когато излязох от залата, председателят на българското Антропософско общество Трайчо Франгов ме срещна, видя ме колко съм развълнуван и ми каза със съзнание, което беше, да го кажем, леко разхлабено: „Димитре, поемай щафетата“. Аз знаех, че става дума за Прокофиев, че ще поема тази щафета и я поех. Но аз съм поел и друга щафета. Когато човек умре, горе вижда грешките си, както на полето на окултизма, така и личните си грешки. Той беше в тежък конфликт с другия голям антропософ на нашето време Генадий Бондарев. Бондарев е своеобразната опозиция в Антропософското общество, а Прокофиев статуквото, с цялата условност на термина. Конфликтът между двамата беше трагично за Обществото обстоятелство. Аз поех ангажимент към Прокофиев, защото Бондарев си е жив и здрав, да е жив и здрав още дълги години, и към него не мога да поема такъв ангажимент. Поех ангажимент към човека, който си замина от този свят и когато си замина е започнал да вижда какво става и конфликтът между тях, който е на най-висше духовно ниво започва да го изгаря. Огънят горе е много по-изгарящ от емоциите, които се пораждат при един конфликт на земен план, а това е конфликт, който засяга съдбините на цялото човечество и на космоса. Когато антропософ с най-изявени духовни качества като Прокофиев, който в инкарнацията си като Амфортас допусна съдбовна грешка, а в този си живот отказа да припознае импулса на Бодхисатвата, сега горе вижда тази грешка, вижда конфликта с Бондарев, който също си няма никакво понятие за Бодхисатвата на 20 век, и се опитва чрез мен да постигне примирение в този конфликт. Говоря това съвсем сериозно, защото този цикъл от 10 лекции е пронизан от изпълнението на един личен мой ангажимент към Прокофиев, той да се помири с Бондарев от позицията на духовния свят, за да може душата му да намери покой по отношение на Бондарев. Така се работи с мъртвите. Работи се напълно съзнателно, когато се извърши един акт. Този цикъл беше акт на синтез между двамата. В първата половина на цикъла и особено в първата лекция „Тайните на Голгота“, говорих за едни нови неща свързани с Юдит фон Хале, която има видения за Голготските събития. Започнах с тази лекция, защото след Голгота Михаил е центрирал своята дейност изцяло към Възкресението, към Мистерията на Голгота. Затова цикълът започна на Михаиловден с „Тайните на Голгота“ поднесени по нов начин, който го няма в Антропософията. Юдит фон Хале не е била приета нито от Бондарев, нито от Прокофиев. Изнесеното от мен беше зов към Прокофиев да си ревизира отношението към нея. Втората и третата лекция бях стъпил на част от продукта, който Прокофиев е дал в Антропософията. Лекциите през декември 2014 и януари и февруари 2015 г. бяха мой личен творчески продукт с помощта на някои от хората тук, във връзка с това, какви са били йерархиите от Сатурн досега. Лекциите от март, април и май за мисленето са стъпили върху продукта на Бондарев. Опитах се да синтезирам продуктите на тези двама водещи антропософи през зимния период, защото е най-естествено за мисълта да се говори от пролетта до Йоановден, защото тогава човек е най-способен да развива съзерцателното мислене. Поводът за настоящата лекция е акт на съзерцателното мислене отпреди 15 дена, който изля всичко това, което ще последва през следващите два часа и половина. От Михаиловден до Коледа е най-благоприятното време за усилване на духа и правилно навлизане в сферата на злото, затова лекциите за злото бяха в края на декември, януари и февруари. Там направихме правилно осветляване на основните персонажи на злото от гледна точка на тяхната йерархичност. В това направление Бондарев и Прокофиев имаха тежък конфликт, защото Прокофиев определя Сорат като изостанал от предния цикъл на Отец и по времето на Стария Сатурн той се появява като изостанал дух. Аз твърдя, че от предния цикъл няма изостанал дух, Сорат изостава в този цикъл. Бондарев казва, че Сорат не може да бъде четвърти супостат, освен водачите на луциферическите, ариманическите и азурическите същества, защото от страна на, така да се каже, добрите духове има три ипостаса – Отец, Син и Свети Дух. Сорат е главният противник на азовия принцип. Срещу аргументите на Бондарев против йерархичността на Сорат, Ариман, Луцифер и Азур и аргументите на Прокофиев, аз давам междинно виждане по този въпрос. Това е начин за помирение между двамата в София, в Премъдростта Божия. Помирението не може да става по никакъв друг начин. Така че ангажиментът ми към Прокофиев беше изпълнен, а Бондарев дали ще стигне до Бодхисатвата, времето ще покаже.

                До преди две седмици не знаех какъв ще бъде завършекът на този цикъл от 10 лекции и каква ще бъде днешната лекция. На 13.06 в събота бяхме на вилата. В 10 часа вечерта седяхме на люлката в градината. В такъв момент на човек му идва на ум най-великият стих за описване на природна картина, даден от Христо Ботев в стихотворението „Хаджи Димитър“: „Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен….“. Тук го има ритъмът на Земята, планетарният ритъм и звездният ритъм. Без Ботев да си има някаква представа за тези ритми, той изрича това и то е казано преди да дойде Михаиловата епоха. Имам една стара лекция „Българите и шестата епоха“, в която писах за гения на Ботев, като своеобразен преход към бъдещия бодхисатва. Природната картина в стиха на Ботев продължава: „…гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен". Там присъстват и самодивите от предни епохи, и вълкът, който ближе лютата рана. Лютата рана в нас са астралните дефекти, които вълкът ги е приел в себе си със самото си овеществяване, както са ги приели и останалите животински форми, а Балканът, който пее хайдушка песен е отглас на одухотворената природа от великите мистерии от древността по българските земи. Ботев си остава в рамките на епохата преди Михаил и при него има само наченки от Михаиловата епоха. В момента, когато в главата ми бяха тези картини, пред едно от сливовите ми дървета се появи светулка. След като угасна, видях светулка на съвсем друго място, а първата я нямаше. След като и втората угасна, видях трета пак на съвсем друго място. Изключително ясното ми усещане беше, че светулката е една и съща. Дали е било така, в случая няма никакво значение. Важното беше, че сега, по Йоаново време, усещането ми беше, че става дума за една и съща светулка, която обема всички светулки. Съзерцателното мислене се проявява най-добре по това време на годината, най-лесно се получава. Именно преживяването със светулката, което за друг човек би минало без никакво видимо последствие, отключи лекцията, която сега предстои. В хода на лекцията ще стане ясно, защо този образ е една абсолютно жива имагинация, слязла и видима долу на Земята по сетивен начин.

Ще започна с една схемичка, която използвах преден път, но сега съм я понашарил допълнително. На другия ден вече знаех, че ще говорим за кръгооборота на годината, за годишния цикъл, специално за Йоановата имагинация и за много други свързани  неща. Използвахме тази схема за да покажем как е станало слизането ни надолу в инволюцията и как ще е обратното ни еволюиране. За да можем правилно да разберем истинската същност на кръгооборота, трябва да започнем от самото начало и да проследим как се е случило всичко това. Това не е просто говорене за миналото, защото няма какво друго да си говорим, а трябва да разберем, че всички тези състояния, които човек ще осъществи в бъдеще и никой друг не може да ги направи, ще са връщане към минали състояния на съзнанието, но в будно състояние. Как ще се връщаме назад за да метаморфозираме степените от лявата част на схемата и ги превърнем в степените от дясната част, ако си нямаме представа какво казва Духовната наука за тях. Сега ще впишем тези неща в кръгооборота на годината, за да видим как той е възникнал и да направим последващи изводи. Връщането назад винаги ще присъства в лекциите ни под една или друга форма, за да можем да разбираме днес какво става и какво да се прави занапред.

      Схема 1 - виж във фотогалерията

Тази лекция и тази схема ще е като обобщаваща за всичко, което беше казано в целия този цикъл лекции. Знаете, че голямото нещо, за което узрях беше, че главният принцип, който слиза в цикъла на Сина, е принципът „Аз съм“, който слиза от Абсолюта. Смисълът на целия цикъл отгоре до долу е да преодолее бариерата на духовните светове, бариерата на сетивния свят и да се овеществи долу като жива, сетивно видима имагинация в човека. Усилията на всички богове от създаването на света до сега бяха насочени да се осъществи това нещо. Как протече и как се вписа то в създаването на кръгооборота на годината, ще видим първо в тази схема, а след това ще преминем и към други.

Когато свършва пралайята между предния цикъл на Отец и изгрява новият цикъл на Сина и принципът „Аз съм“ тръгва надолу, Серафимите приемат плана от Троицата за реализацията на този принцип, на всичко, което трябва да се случи надолу. Серафимите притежават всесъзнание на Стария Сатурн, имат пълно съзнание за всичко, което ще се случи надолу и напред. Те дават това като задача за разработване на Херувимите, които да дадат началния тласък за целия план. Херувимите формират гигантски миров кръст в самото начало на еона, който показваше през какво предстоеше да мине през цикъла изграждането на азовото съзнание на формата долу. Мировият кръст в самото начало на Сатурн, преди още да я има жертвата на Престолите, е за да може да се формира и бъдещият зодиак, който тогава е само в зачатък, а истински се реализира чак в следващия еон Старо Слънце. Гледайки към този възвишен образ на мировия кръст от Херувимите, Престолите вършат своята жертва, жертват принципа „Аз съм“, който са те, „Аз съм“ е воля в тях, те са волята. От тази възвишена жертва се пораждат много неща на различни степени в целия еон – знаете, че еонът Сатурн се състои от седем рунда. Какви са ефектите от жертвата на Престолите пред мировия кръст на Херувимите? Първо, те дават субстанцията за целия цикъл, която накрая се овеществи в минералния свят, т.е. минералният свят днес представлява кристализиралата воля на Престолите и носи в себе си паметта за всичко, което се е случило оттогава досега. Когато човек дори само премести един камък от едно място на друго, трябва да има съзнание, че се намесва в цялата мирова еволюция, защото камъкът представлява кристализиралата воля на Престолите, Аза на Престолите, тяхната същност. Второто, което дават Престолите е, че излъчват фантома за формата, която щяхме да имаме, защото когато принципът „Аз съм“ тръгна надолу, той трябваше да се реализира като образа, който стои горе в пралайя под формата на пентаграм – бях го нарисувал на последната схема в предната лекция. Принципът „Аз съм“ трябваше да се реализира тук долу като пентаграм-човек и Престолите дадоха тази не напълно изградена форма, която щеше да се доизгражда в следващите еони докато я доведем до днешния и вид. Престолите дадоха зачатъка на фантома, а на края на Стария Сатурн заложиха в това, което щеше след време да се превърне във физическото ни тяло, Човека-Дух. Тогава бяхме в трансово съзнание и минералното ни тяло беше на първия етап от развитието си. На Вулкан напълно ще сме одухотворили минералната субстанция и ще сме я превърнали в Човек-Дух. Затова казвам, че винаги ще се връщаме назад, за да знаем какво ни чака напред.

В периода на трансово всесъзнание в нас бяха заложени зародишите на сетивата ни. Беше заложено и това, което след гигантска еволюция от наша страна, щеше да се превърне във възприятието, което имаме днес, в способността ни за възприятие. На Стария Сатурн ние сме продукт на интуициите на Боговете, с които те залагат наченките на физическото ни тяло, сетивата и способността за възприятие. Тогава се ражда и топлинният етер, свързан с физическото тяло, който днес минава за най-нисшия от четирите етера. Има ли ги и другите етери там? Въпросът за етерите е изключително сложен и изисква гигантска подготовка, за да можем, евентуално, в бъдещ цикъл от лекции да нагазим в този въпрос. При Щайнер въпросът за етерите не е разгледан систематично в някое от произведенията му, а днес въпросът за етерното тяло е фундаментален за човека, защото второто пришествие на Христос е в етерно тяло на астрален план. В настоящото изложение накрая ще кажем нещо за един мисловен етер, с което въпросът за етерите още повече се усложнява. Вероятно на Стария Сатурн присъстват и другите етери, но засега го приемете само като хипотеза.

На Старото Слънце ни беше дадено етерното тяло. Там сме инспирации на Боговете. Там ни беше заложена способността за мислене и водещ беше светлинният етер. На Старата Луна водещ беше химическият етер, тогава сме имагинации на Боговете и тогава в нас се залага това, което по-късно щеше да се превърне в памет и свързаните с нея представи. За да можем днес да имаме азово самосъзнание, в нас трябваше да бъдат заложени всички тези неща като сетива, интелигенция и памет, които да се овътрешнят и превърнат по-късно във възприятия, понятия и представи, в целия мисловен процес, съставен от тези три части. След като Старата Луна изчезна в пралайя и след това се появи еонът Земя, с него се активира жизненият етер. Тук започват кръгооборотите (второто ниво на схема 1 отгоре надолу). В първи, втори и трети рунд са повторенията на състоянията Сатурн, Слънце и Луна. Всъщност ако генерализираме нещата, до Атлантида (четвъртата епоха от четвърто ниво на схема1) всичко беше своеобразно повторение на предишни състояния на съзнанието, но по различен начин. Първият рунд на еона Земя повтаря Стария Сатурн, вторият – Старото Слънце, третият – Старата Луна, а в четвъртия се повтарят и трите наведнъж под формата на три състояния на формата или глобуси – арупа-ментално, рупа-ментално и астрално състояние. Както между еоните има големи пралаи, така между отделните рундове има малки пралаи. Когато свършва третият рунд на еона Земя и свършва малката пралайя, цялото сътворено дотогава битие тръгва към минералното царство, т.е. към четвъртия рунд на еона Земя. Във всеки нов рунд Серафимите приемат отново Божия план и отново го предават на Херувимите. Това става във всеки еон и в рундовете на всеки еон след всяка пралайя – голяма или малка. В първия глобус на четвъртия рунд Херувимите отново застават в същия миров кръст, който да стане праначалото на зодиака, този път вече в Земния еон и по-специално в четвъртия рунд, който започва с неговите седем глобуса. Зодиакът се е формирал и на Старото Слънце, и на Старата луна, но винаги след това е изчезвал в пралайя. Него го има и в отделните рундове, но след това изчезва в малките пралаи. Днес отново имаме зодиак, който, както говорихме предния път, сега напълно е обвит от илюзията и ние го виждаме като сетивно възприемаем. Елохимите излъчват азови импулси и в четвъртия рунд – минералното царство, във всичките му глобуси дотук, те станаха тези, които ни дадоха своята същност, Аза си, който да стане в нас Аз. Те са като регенти на този рунд. Те излъчват азови импулс, които съществата от третата тройка Богове – Ангели, Архангели и Архаи излъчват по-надолу към човешката монада, която в предните три еона беше формирана като физическо, етерно и астрално тяло. В края на Старата Луна човешката монада беше надарена и със сетивна и разсъдъчна душа. Към тази човешка монада, в която е бил всеки един от нас, Елохимите жертват и излъчват тяхната субстанция, а тя се опосредства от тройката под Елохимите като групов Аз на тези монади , които тепърва ще слизат надолу. Стигаме до третия глобус, астралния глобус на четвъртия рунд в Земния еон. Тук едно образувание в астралния свят подобно на мъглявина, формирано от цялата предишна еволюция, се кани да слиза към етерно-физическо битие. Това образувание в Библията се нарича Адам Кадмон. Това е праобразът на нашата Слънчева система, която много по-късно щеше постепенно да се формира. В този Адам Кадмон субстанцията са човешките монади с азови импулси от Елохимите и зодиакът от кръста на Херувимите, който също щеше да слиза и да минава през този, така да се каже, процеп, на етерно-физическия глобус и да започне Полярната епоха – нещо, което вече някакси ни е по-познато от Антропософията. Когато е на остров Патмос, апостолът Йоан в състояние на озарение на душата се издигна до астралния глобус и оттам видя слизащия надолу Адам Кадмон. Йоан видя Адам Кадмон, чийто праобраз е в пентаграма във великата пралайя, който слиза надолу през принципа „Аз съм“ и кръста на Херувимите като четирите животни от Апокалипсиса, в центъра на които е агнето с книгата. Четирите животни са трите ни тела и азовия принцип, който влиза вътре. След като Адам Кадмон преминава през процепа на етерно-физическия глобус – четвъртия глобус на четвъртия рунд в четвъртия еон, започна Полярната епоха. Тук настава прелом. Това е прелом съпоставим с това, което направи Христос и с гигантското дело, което човеците на Земята сега са призвани да направят. Това са велики етапи в творението. Тук, в четвъртия глобус на четвъртия рунд в четвъртия еон, Божественият свят олицетворен в принципа „Аз съм“, решава, че ще премине постепенно към сетивно-физическо битие. Това е велик преход, който осмисля целия цикъл. Без него нищо нямаше да има същия смисъл надолу. Тъй като настъпва промяна, всичко се обръща обратно. Природните царства, които ще се създават като минерално, растително и животинско царство, вървят с постепенно активиране според досегашната еволюция, с повторение в Полярната епоха на Сатурн, в Хиперборейската на Слънце и в Лемурийската на Луна, активиране пак на етерите като топлинен, светлинен и химически в реда, в който се активират в съответните еони и рундове. Човекът, обаче, започва да еволюира по различен път, в който първо се появява жизненият етер, най-висшият етер, след това химическият, светлинният и накрая топлинният етер. В Полярната епоха ние сме заедно, така да се каже, в общия бульон. В един момент започва формиране на нашите сетива, благодарение на това, че се активира жизненият етер и той може от своя страна да активира азовите импулси постепенно да започнат да работят в нас. Затова първо жизненият етер се активира, защото само той може да активира азовите импулси от Елохимите да работят в нас. Естествено не става дума за никаква индивидуализация, а говорим за общо човечеството с общ групов Аз от Елохимите. Постепенно този висш Аз започва да работи към монадите с три тела в общия бульон на висше духовно ниво и азовите импулси започват да проблясват в тези монади в посока към развитие първо на сетивата. На Стария Сатурн се залагат първо сетивата, тук също развитието започва от сетивата. Полярната епоха приключва, идва Хиперборейската, насоката е към постепенно развитие на някаква интелигентност. Тогава в образа с четирите животни, едното от които с човешки образ и Агнецът между тях, настава разделение. Трите животни се обективизират и се отхвърлят от общия Адам Кадмон, където човешките монади са заедно, и продължават да се развиват според природния принцип, като накрая се превръщат в минерално, растително и животинско царство. Човекът обективизира природното, което е в него, като трите царства и тръгва видовото развитие. Това, което човекът не можа да обективизира, а остана субективно в него, се превърна в системите, които имаме – двигателна, ритмична и нервно-сетивна. Изхвърлихме от нас това, което се превърна в трите природни царства – например животните са обективизирани човешки страсти, а което не можахме да изхвърлим от астралното си тяло и остана в него като страсти, днес са във вихъра си. Когато днес видим разнообразния животински свят, само можем да гадаем каква ли форма би имал човек сега, ако не беше отделил животните от себе си. Мисъл, чувство и воля също са заложени още тук, но трябваше да бъдат овътрешнени азово през телата ни, за да станат наш душевен живот. По-предния път тук беше казано, че между воля и воление има разлика. Сега е моментът да изясним разликата между тях. Това, което заложиха в нас Престолите, когато излъчиха физическото тяло, материята, в нея е заложена волята. Днес в нас тя действа като инстинкт. Ако някой ни убоде отзад с игла, инстинктивно подскачаме. Това е волята от Престолите, заложена в нас, във физическото ни тяло. А волението като едно от трите овътрешнени качества на душата, е нещо съвсем друго и първото нещо е да наситим с воля мисленето си, за което малко по-късно ще говорим от друга гледна точка. Това е съзнателното воление, за разликата от несъзнателното, което е дар от Боговете.

На кръста, който чертаехме предни пъти, има една природна, видова еволюция и има друга, вертикална еволюция. Природната еволюция създава феномените – това са всички видими форми на минерали, растения, животни и хора. При нас чрез отделянето на останалите царства се подготвиха условията за персонализацията ни чрез принципа „Аз съм“. Другите царства нямат персонален Аз, те имат групов Аз и чакат ние да се променим за да могат те да се свият към един център и ние да ги понесем с висшия си Аз нагоре, за да тръгнат по пътя на индивидуализацията си и в бъдеще груповите им души да станат азове.

Казахме, че през Хиперборейската епоха от общото тяло на Адам Кадмон се отделиха природните царства, започнаха да се формират планетите и Слънцето. Тогава се намесват и Архангелите, които формират един голям кръст по подобие на този на Херувимите, но на друго ниво. Херувимите правят кръста на зодиакално ниво, за да се създаде обща духовна сфера в която да се развиват планетите. Архангелите, като представители на Херувимите в третата йерархия, правят по техния пример кръст след като се създава планетарната система, в  която да присъства звездното като физическо, етерно и астрално тяло и да стане то трите функционални системи в човека чрез намаляването си до планетарно ниво. По-късно след овътрешняване на душевния ни живот, това се изрази и като мисъл, чувство и воля. Забележете каква гигантска промяна става. Най-горе (лявата част на схема 1) се създават трите ни тела, залагат се трите ни функционални системи, залага се и това, което щеше да се превърне в наш душевен живот, като мисъл, чувство и воля. Всичко е заложено горе, минава през гигантска еволюция докато се овътрешни в нас и се получи днешният човек, който разполага с всичко това. В Лемурийската епоха се появиха първите наченки на представи в нас, защото материализацията ни беше малко по-напреднала, особено в по-късните периоди на епохата, но тези представи не бяха индивидуални в нас. Монадите, човеците, бяха слезли вече долу върху онова, което представляваше Земята тогава – без твърда земя, върху която да бродят хипотетичните динозаври, за които бълнува съвременната наука – динозаврите са били в Атлантската епоха, т.е. съвсем неотдавна. В Лемурийската епоха представите бяха като групово съзнание, сетивата започват постепенно да се отварят към външния свят и да имаме впечатления. От впечатленията добиваме представи, но те минават и заминават, и никакъв спомен не остава в нас. За да развие човек памет, той трябва да има вътрешна преграда, резултат от напредналата му материализация. Такава преграда вече имаше преди около 15000 години в средата на Атлантида, т.е. в средата на четвъртия еон, в четвърти рунд, в четвърти глобус, в четвърта коренна раса – все под знака на четворката. Праобразът на „Аз съм“, на пентаграма, минаваше като четворка надолу. В средата на Атлантида вече стъпихме на твърда земя, покрихме със смокинови листа срамните си места, т.е. станахме видими и надолу, но все още бяхме много пластични. Стартира постепенното индивидуализиране на нисшия Аз, защото се появи паметта в нас. Материализацията, появата на костната система и горивните процеси създадоха материалната преграда в нас, представите започнаха да се задържат и това доведе до паметта. Появява се реинкарнацията и влизаме в цикъла на преражданията. Най-великият цикъл в творението, непроявено – проявено, пралайя – манвантара, се превърна в нас в живот долу на Земята и живот след смъртта в духовния свят. Долу на Земята слезе една жива имагинация. Най-великото, което съществува горе в голямата пралайя като пентаграм, слезе долу, изпълни се с минерални вещества и по Земята тръгна една жива имагинация, видима с физически очи. Това е абсолютно чудо! В тази имагинация, минала през втвърдяване и добила тези размери беше овеществена като форма, тела, функционални системи и духовно-душевен живот цялата еволюция, цялото небе, зодиакът – всичко от целия цикъл с цялата гигантска дейност на всички йерархии Богове. И духовният свят каза – дотук! Оттук нататък, всичко това, което сме направили и заложили в телата и функционалните ви системи, трябва да го овътрешните и да го превърнете във ваше азово самосъзнание.

Тогава тръгнахме да се овътрешняваме по пътя на мисловното развитие. Тук искам да кажа нещо много важно. Наскоро излезе от печат книгата „Антропософски ръководни принципи“. Нещата вътре в книгата са диктувани от Щайнер в последните месеци преди да премине Прага на духовния свят и есенциално представят Антропософията под формата на 185 принципа. Там се говори за мирово тяло и миров дух. Те са проявления на общата Божественост. Миров дух е азовата интелигенция на всички същества. Под интелигентност се разбира, че едно същество има овътрешнен принцип  „Аз съм“ и собствена, персонална интелигентност. Когато говорим за истинска интелигентност, груповите интелигентности са по-висше същество, но всяко отделно същество от йерархиите притежава своя собствена интелигентност и това е истинската интелигентност на принципа „Аз съм“. Груповите същества, като Небесната София, например, се създават с определени функции в космоса и в случая функцията и беше построяването на света, който ние обитаваме, построяването на Слънчевата система. Мировата интелигентност е мировият Дух, а мировото тяло е мястото, където мировата интелигентност, мировите същества отиват и го запълват със своя продукт, който пък е според промисъла на Бога. В самото начало мировият Дух и мировото тяло са в едно общо тяло-дух. След като минаха през четвъртия глобус стана разделяне на интелигентност и тяло. Тялото беше всичко това, което се отдели от интелигентността като природни царства, материя и ние самите. Щайнер нарича епохата на единството древна епоха, сега сме в средната епоха, която започна от четвъртия глобус, а предстоят първите стъпки към бъдещата епоха, когато през нас, хората, отново ще се съединят мировият Дух и мировото тяло. Това е великата бъдеща епоха и обхваща всичко останало от схемата нагоре. Сега сме на дъното, където трябва да стане преходът между втората и третата епоха. Първата епоха е най-голяма като продължителност във времето, втората е по-малка, а третата също ще е доста продължителна, с цялата условност на понятието време в по-висшите нива на битието. Сега сме на ръба на нещо гигантско, на най-голямото възможно деление, което съществува в целия цикъл, защото съществуват най-различни деления. Какви са те? Първо, зодиакът. Колкото повече напредва овеществяването на човека, толкова с нашето овеществяване напредва умирането на зодиака. В началото той е жив. След това съществата се скриват, зодиакът се превръща в откровението им. На третия етап са видими само действията от откровението на зодиака и накрая се стигна до положението днес, да виждаме горе някакъв знак за минали духовни действия на Боговете. Затова предния път казахме, че ако се опитаме да излезем извън рамките на Слънчевата система, там няма нищо, там е великото нищо, там с физическо тяло не можем да излезем. Когато говорим за развитието на зодиака, той преминава през тези четири степени и стига до това състояние. А природните царства, с които сме заобиколени – минерално, растително и животинско, са само форми, в които нищо друго божествено, освен формата, няма. Ако погледнем едно куче, в него Духът, космическата интелигенция, която го е създала я няма. Има я само формата куче като проявление на космическата интелигенция създала кучето. В него Духът го няма. В растението е същото, в минералното царство – също. Само в човека Духът го има, защото принципът „Аз съм“ е Духът, той е космическата интелигенция, той е Духът. И в най-дивните природни гледки, на които се възхищаваме, не можем да намерим силата, да направим прехода, за който стана дума по-горе. Всички природни красоти са изпразнени от божественост форми, в които присъства миналото битие, но Духът го няма.

Как започна овътрешняването на продукта, който свалихме долу? Овътрешняването му започна чрез мисленето. То премина през четири степени. Първо е митологичното мислене. То се разиграваше в Аза ни, в нисшия ни Аз. Тогава Боговете мислеха в нас и поради това мисленето беше одухотворено, одушевено и оживено. Това е най-продължителният период. След това Боговете се скриха от директния поглед към тях, който имахме в Атлантида, поради събирането на етерно и физическо тяло и се проявяваха само като отражение. Хората търсеха Боговете в природния свят и това намери израз в обожествяването на какво ли не от този природен свят. През втория период одухотворяването на мисленето изчезна и остана само одушевяването и оживяването. През четвъртата културна епоха одухотворяването отдавна го нямаше, изчезна и одушевяването и остана само живото етерно мислене. Това е така, защото в най-първия период – митологичния, мисленето се осъществяваше в Аза ни, Боговете мислеха в нас, а не ние и поради това мисленето притежаваше и трите характеристики. Когато Боговете станаха само отражение, мисленето премина в астралното тяло и загуби духовната си характеристика. В гръцката епоха преживявахме и овътрешнявахме мисленето в етерното тяло, затова мисленето остана само живо, без дух и душа. След това мисленето започна да се свързва с физическото тяло, умря там и от него останаха само абстрактните сенки, които са характерни за мисленето на цялото човечество днес.  Задачата ни е да намерим обратния път към оживяване, одушевяване и одухотворяване на мисленето.

Сега да преминем по същество към темата за кръгооборота на годината, Йоановата имагинация и още някои неща. Цялото овътрешняване на всичко, което влезе в нас като Адам Кадмон и ни изгради, свързването на принципа „Аз съм“ с всичко това, стана чрез формирането на природния кръгооборот на годината. В древноиндийската епоха, която е повторение на всесъзнанието на Стария Сатурн, хората са преживявали този кръгооборот троично. В по-късните времена на следатлантската културна епоха трябваше да се премине към кръгооборот на годината с четири годишни времена. Културно-историческият процес върви от троично към четворно. Как се създаде кръгооборотът на годината, от какво се създаде така, че в него беше овътрешнено цялото това развитие и да видим каква гигантска промяна има днес?

Казахме, че в първия глобус на четвъртия рунд на еона Земя, Херувимите повториха мировия кръст от началото на еона Стар Сатурн, от който тръгна създаването на бъдещия зодиак. Тук те го повтарят и застават в позиция Рак-Козирог, Овен-Везни (схема 2 вдясно). Когато предния път говорихме за мирогледите, обърнахме на 90 градуса вертикалата Рак-материализъм – Козирог-спиритуализъм и отгоре застана Везни-реализъм, а отдолу Овен-идеализъм. Оста Везни-Овен е ос на мислещия дух. Съзерцавайки този кръст, в Хиперборейската епоха, когато се създаде Слънчевата система, четири велики Архангела застават в миров кръст на четирите посоки на Земята. Това са Архангелите Михаил, Рафаил, Гавраил и Уриил. На схема 2 кръстът, който създават четирите Архангела е обозначен с черно. Да видим кой от Архангелите каква задача има в този кръст (лявата част на схема 2). Този кръст е праобраз на зодиака. Зодиакално са създадени нашето физическо, етерно и астрално тяло. По пътя към слизането им от зодиакално към планетарно ниво, трите ни тела трябва да намерят израз в трите функционални системи в нас – обмяна на веществата, ритмична система и нервно-сетивна система. Заставайки в тези посоки, Архангелите привеждат зодиакалните импулси към постепенна субективизация. При тази субективизация, първоначалният кръст от Херувимите се измести на 30 градуса и се получава кръстът, на който застават Архангелите. По нататъшното слизане надолу се изразява в духовно-душевното овътрешняване под формата на нравственост, съвест, строгост, сила, якост, любов, красота и пр. Имаме ново слизане, в което роля играят именно Архангелите – Михаил на изток, Уриил на север, Рафаил на запад и Гавраил на юг. От най-външното създаване на телата ни, се преминава през функционалните системи и вътрешния душевно-духовен живот, за да се стигне до мисъл, чувство, воля и Аз. Посоката е отвън навътре и всеки от Архангелите отговаря за дадена система и има връзка с даден еон. Уриил е Архангелът на Йоановия празник. Уриил е свързан с физическото тяло, със Стария Сатурн и пази спомен за цялото развитие. Той е свързан с обмяната на веществата, свързан е с нравственост, съвест и строгост и е застанал в Телец. Михаил е свързан със Земния еон и е във Водолей, Рафаил със Старо Слънце и е в Лъв, а Гавраил със Старата Луна и е в Скорпион (преди този знак е бил Орел). Чрез Михаил останалите три Архангела обединяват своите сили, за да могат да бъдат овътрешнени в човека и да се превърнат в мисъл чувство и воля, обединени в Аза, което е абсолютният залог, ние да сме способни да направим промяната, за която ще говорим малко по-късно. Михаил е, който във Водолей е настоящето, а другите трима са свързани с предишните еони. Михаил е настоящето и е свързан с Водолей, защото там стои един Херувим, който е свързан с инкарнациите. Когато човек си замине от този свят и премине през Водолея, там има един Херувим, който отговаря за инкарнациите на най-високо ниво, в мировата полунощ на битието. Именно Херувимите вписват в личната карма на човека целия промисъл на цикъла така, че като слезе надолу, Михаил да я приведе от херувимския кръст към настоящето. Михаил е този специален Дух, който може по такъв начин да доведе миналото до настоящето, че по никакъв начин да не се луциферизира. Ще поясня за тези, които не разбират този термин – луциферизиране означава, че човек иска да живее днес във форми, които са от миналото, такива, каквито са били те в миналото. Например един йога иска чрез дишане да достигне до връзка и разтваряне в панинтелигентността, до връзка с мировия Дух, така, както е правено в миналите епохи. Но тогава, както казахме, мисленето беше одушевено и оживено, когато сме дишали, сме дишали душа и живот и тогава е било възможно чрез дишането да се свържем с интелигентността, която тогава беше панинтелигентност и не я притежавахме лично, което стана за всички едва от 15 век насам. Тогава тази връзка е била природно възможна, но днес не е. Затова заниманията с йога днес можем да кажем, че са луциферизъм. Но за всеки влак си има пътници и както казва Учителя, ако не можеш да стигнеш до извора с чистата вода, ще пиеш мътна, че без вода не се живее. Михаил може да направи така, че да доведе миналото тук чрез синтеза на това, което останалите три Архангела са свалили от зодиакално на планетарно ниво и да е в синхрон със задачите на настоящето и бъдещето, без да се луциферизира. Михаил води към Христос, към вечното настояще и той има начина да го прави.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0498