mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2014-2015 за четене / МИРОГЛЕДЪТ НА ЧОВЕКА-продължение

МИРОГЛЕДЪТ НА ЧОВЕКА-продължение
20.03.18 22:14
 Виждаме, че в знака Риби е Бъдещият Юпитер и психичното съзнание, във Водолей е Бъдещата Венера и свръхпсихичното съзнание и в Козирог е Вулкан и спиритуалното съзнание. Завъртайки така предишната схема, получаваме една много по-универсална схема, която е валидна за целия цикъл. Какво имам предвид? Тук вече говорим за 12 степени на съзнание. Нека първо поговорим кои са те. Знаем за седемте степени на съзние свързани със седемте еона. Обаче имаме и съзнание свързано с пралаите. В пралайата всичко се одухотворява и изчезва. Там се залагат законите, по които ще се развива новият еон и съответно отношенията между съществата в пралайя се променят. Когато изгрее новият еон съществата го построяват по закони, които са заложени в пралайя. От кого са заложени? От Абсолюта, от Бога, който има тоталната власт върху всичко. Говорим за седем степени на съзнание, които трябва да изминем до Вулкан. Пралайята преди Стария Сатурн е за връзка със стария цикъл, пралайята след Вулкан е за връзка с новия цикъл на Светия Дух. Остават пет степени на съзнанието в пралаите плюс седемте проявени степени на съзнание, стават дванадесет. В нашия цикъл от Сатурн до Вулкан включително и петте пралаи, трябва да преминем през 12 степени на съзнание, защото и петте пралаи са степени на съзнание, през които преминаваме, въпреки, че са в нищото. Следователно когато говорим за 12 степени на съзнание, ние ще ги преминем в нашия цикъл. От друга гледна точка Щайнер говори за пет степени на съзнание след Вулкан, т.е седем степени на съзнание до Вулкан и пет степени в следващия цикъл, стават дванадесет. Той нарича тези пет степени творчески, на творящите богове. Сега нас тези степени не ни интересуват, но виждаме как числото 12 винаги е всеобемащо и отпечатващо се по всички нива. Най-долу в манвантарата то приема седмично проявление като степени на съзнание, състояния на живота, състояния на формата, коренни раси и културни епохи. Тук сме се вдигнали до дванадесетичното, защото говорим за мирогледите. Казваме, че ще изминем дванадесет степени на съзнание, започвайки от Древния Сатурн, преминали сме степените на съзнание на Древното Слънце и Древната Луна, сега сме на степента на съзнание на Земята, следват психизма в Риби, свръхпсихизма във Водолей и спиритуалното съзнание в Козирог. След това се издигаме над манвантарата Земен еон и отиваме в пралайята където е пентаграмът на човека в пралайята и стигаме до монадизма в Стрелец. Мировата универсална вертикална ос на висшия Аз е реализъм във Везни – идеализъм в Овен. Хоризонталната е материализъм в Рак – спиритуализъм в Козирог. На схема 3 мировата ос на нисшия Аз е извъртяна, Духът е детрониран и материализмът е сложен на пиедестал и е най-отгоре. На схема 4 Духът е на пиедестала и от това зависят бъдещите решения на човека. Тази мирова ос разделя не само манвантарата, както е на схема 3, а и пралайята, затова е универсалната ос. На схема 4 отгоре имаме пет знака с особено значение и те са със завишено значение за развитието на висшия Аз, не че всичките 12 знака и седем душевни нагласи не са важни за цялостното развитие на човека. Трябва да сме достатъчно здрави духове за да можем да имаме всичко това в себе си иначе не можем да тръгнем нагоре по пътя на висшия Аз и да се издигнем от единицата – антропоморфизма, през тройката Земя-Луна-Слънце, по пътя на седмичната душевна нагласа към дванадесетичното духовно. Ако не изминем целия този път от единицата до дванадесетицата, никога няма да стигнем до видовата промяна и от хомо сапиенс да преминем към хомо либер и хомо магнетикус чрез синтеза на импулсите на Щайнер и Беинса Дуно.

Да кажем няколко думи защо петте знака в горната част на схемата са със завишено значение. На върха е реализмът във Везни. Най-великата реалност е не това, което сетивно възприемаме, а това, което е на върха в пралайя, където се отпечатват всички закони и се осъществява промяната. Това е истинският реализъм. Ако има нещо реално, то е точно това, което е ето тук на върха в пралайя. На мировия кръст на схема 4 е разпъната човешката душа и в центъра е човекът. Когато Христос слезе, Той премина през дванадесетицата, застана в центъра на мирогледа на човека и човекът трябва да вземе решението, че Духът има предимство пред материята и да започне да осъществява видовата си промяна, като постави Христос в своя висш Аз. Със степента с която човек ще прониква своя висш Аз с макрокосмическия Аз на Христос, ще се осъществява и видовата му промяна. Когато Христос дойде, Той донесе Мировия Аз, цялата субстанция на Мировия Аз на Абсолюта – това, което кънти по цялата верикала Аз Съм, и на Петдесятница чрез Светия Дух това влезе в Аза на човека. Субстанцията на Аза на Абсолюта днес пребивава в субстанцията на всеки човек и той трябва да я допусне да действа в него и от хоризонталата да се извърти към вертикалата на Духа.

Сенсуализмът е свързан с развитие на съзерцанието. Тук сенсуализмът е свързан с развитието на органите на сетивата, от които зависи как възприемаме света. Сенсуализмът в разположението на мирогледния кръг от схема 4 играе роля за развитие на сетивата за този свят, които започнаха развитието си от Лемурия насам и достигат върха си в съзерцателното мислене, което е преход към сетивата имагинация, инспирация и интуиция, т.е. духовните сетива. Сенсуализмът в духовно-научен смисъл е това прескачане от сетивното в нищото и улавяне на идеи оттам.

Феноменализмът на Гьоте го доведе до метаморфоза на мисленето, което го доведе до метаморфозата на растението. Гьоте като окултист и учен има огромен принос в развитието на човечеството, но днес това човечество го познава преди всичко като поет.

Марксистко-ленинската гносеология представлява логизъм в динамизма. Маркс поиска да промени света, а не само да го обяснява. Последователите на марксистко-ленинската идеология, на диалектическия материализъм тръгнаха да променят света и обърнаха половината свят с краката нагоре. Съвременната форма на динамизма е панамериканизмът. Англо-американските окултни ложи искат да построят света според тяхното разбиране. Те действат като бизнесмени и това, което е до известна степен правомерно за икономическия живот, да го приложат и в социалната практика, в душевния, културен и религиозен живот на човечеството. Това доведе до дестабилизирането на огромни региони в света, последиците от което виждаме днес и ще виждаме все по-осезателно и в бъдеще. Истинският динамизъм е когато се премине от Скорпион в Орел. Със степента, в която човечеството е отивало към абстрактното мислене, са намалявали духовните сили от съзвездието Орел – представяте ли си какво значение има човешкото развитие и падението на хората към абстрактното мислене – да намалеят духовните сили от съзвездие, което се е превърнало в Скорпион, който убива всичко живо.

Гледайки цялата схема, виждаме, че реализмът и идеализмът са двата полюса на вертикалната ос, но тази вертикала не изключва хоризонталата материализъм – спиритуализъм, защото истинският реализъм в духа включва хоризонталата, но я метаморфозира. Както дванадесетте ни сетива, от които в момента разполагаме само с пет, а останалите седем ще развиваме в бъдеще, са иманентно присъщи на сетивната ни слънчева система, която всъщност е свръхсетивна, и макар чрез тях да възприемаме материално, те са метаморфоза на нещо свръхсетивно, което при нас се проявява като сетива, за да възприемаме света сетивно. Всичко, което при нас се проявява като сетивно, зад него стои свръхсетивното и свръхсетивното, което ние ще развиваме по вертикалата на Духа, по никакъв начин не отрича сетивното, а го одухотворява. Това е като теза, антитеза и синтеза. Ако издигайки се по вертикалата на Духа човек разбере във Везни каква е истинската реалност, тогава може да свали тази истинска реалност от пралайя долу в Овен, в идеализма, и това да бъде истинският идеализъм, породен от пралайя, от нищото. И тук се случва нещо с изключително значение. Единственият случай в човешката история, в който от пралайя същество слезе в манвантара и промени законите там без да я одухотворява и качва в пралайя, това беше слизането на Христос, който днес е тотално неразбран от хората. Човекът, който съумее да тръгне от хоризонталата по вертикалата на Духа, се издига до истинската реалност и може да свали тази реалност долу, да я прояви като истиски идеализъм и тогава да променя правилата и законите в манвантара. Знаете, че Стойна Преподобна е левитирала, дематериализирала се е и отново се е материализирала. Тук говорим за пронизване на Аза на Стойна с Христос, която в предна инкарнация е била ученичка на Василий Врач. Самият Василий Врач е бил проникнат с Христос и е имал изключителни постижения като богомил, но това е било в онези условия, когато космическата интелигенция е падала като златен дъжд след седми-осми век над главите на най-издигнатите представители на човешкия род и чак в 15 век беше вкарана в главите на всички и хората станаха интелигентни в днешния смисъл. Въпреки огромния принос в човешката история и достиженията на богомилите, всяко връщане днес към практики, които са били правомерни тогава, представлява не издигане по вертикалата на Духа, а редуцирането му към изминати степени, което е луциферизъм. А Ариман чрез тоталната ариманизация на интелигентността на хората в манвантара, затваря вратата към пралайя, към висшите нива на хората по вертикалата на Духа, така че те никога да не могат да се издигнат нагоре, а да следват естествения природен ход на еволюцията. Но ние сме във време, когато сами трябва да решаваме как да стават нещата. Казахме, че космосът, който ни се представя като сетивен, всъщност представлява абсолютното нищо и е построен според миналата интелигентност, интелигентността, която Боговете владеят. Новата интелигентност, преминавайки през духовно-душевния елемент на човека се формира в човека и тя ще строи новия космос, и забележете – долу в манвантара без да сме я одухотворили да сваляме отношенията от пралайя и да ги променяме. В този смисъл Стойна е абсолютен феномен. Тя едва ли е осъзнавала това, защото е била неграмотна, но е олицотворение на това, как абсолютно пронизвайки се с Христос и обричайки се на Него, можеш да преодолееш земните закони. Демонстрирала е дематериализацията само един път пред един владика. Това, което се случва ако се напусне Слънчевата система, т.е. дематериализацията ни, тъй като пространствено-времевите отношения на материалния свят съществуват само в нея, Стойна го е правила тук. Тя е променяла законите, които са изковани в пралайя, тук долу, в манвантарата. Когато човек започне да метаморфозира мисленето си, да преминава към съзерцателно мислене, да улавя идеите от нищото и да ги вкарва отсам в манвантарата, всъщност е промяна на законите, които действат от пралайя в манвантара. Какво представлява синтезът на двата импулса? Синтезът е идея, която се роди в пралайя, в нищото, във Везни. Неслучайно аз съм зодия Везни. Тази идея се сваля тук долу и става велик идеал. Във „Философия на свободата“, като най-великата книга на Земята след Библията, има на първо място морални интуиции. Първата морална интуиция, която преживях беше: „Аз съм самият Бог“. Тя се преживява на върха, в истинската реалност. Това е избухването на висшия Аз, това е петата степен в метаморфозата на мисленето и се нарича морална идейна интуиция. По-голяма морална идейна интуиция от това, че си самият Бог, няма. Самият Христос когато дойде ни припомни, че ние сме Богове, че не сме само нещастни страдащи човеци в манвантарата, а сме реализация на макрокосмоса и след цялото му намаляване в нас, той се е овеществил в нас и се е превърнал в микрокосмос, но нашата истинска същност е макрокосмосът, ние сме Богове. Това аз го преживях на върха на тази универсална схема във Везни и неслучайно рождената ми дата е 19.10, и двете правят единици, а това тук горе е единицата. Преодолях целият антропоморфизъм, в който сега сме вкарани чрез редукцията на духовния свят и успях да вляза в истинския реализъм на върха. Това стана по вертикалата и както казва Беинса Дуно: „Христос изпълни всички междини между вас и Бога“. Това е вертикалата, по която можеш да се качиш от Овен до истинския реализъм.

След това през 1998-9 г. беше моралната фантазия: „ Днес хората нищо не разбират от Христос и трябва нещо да се направи“. Тогава това зрееше в мен. Първо се преживява морална интуиция, а после следва моралната фантазия, интуицията трябва да бъде овеществена, да бъде индивидуализирана. „Аз съм самият Бог“ или може да те вкара в лудницата, или трябва да го вкараш в употреба в полза на Господа, на Този, Който направи най-великата жертва в космоса като дойде на Земята. А дойде на Земята защото в останалия космос няма друга материална слънчева система, освен нашата и ние трябва да имаме съзнанието, че не сме на някаква затънтена планета в края на галактиката, а сме в самия център на Вселената.

След моралната интуиция и моралната фантазия стигаме като реализация и до моралната техника, което е най-висшето. Моралната интуиция е своеобразно навлизане в астралния свят, моралната фантазия навлизане в нисшия Девакан, а моралната техника е овеществяването в праобразния свят и свалянето долу. При мен идеята „Аз съм Бог“ премина през това, че тя трябва да бъде употребена за Христос, а накрая беше въпросът „Как?“. Трябваше това, което преживях като „Аз съм Бог“, което е централното преживяване в цикъла Сатурн – Вулкан и звучи през всички нива от Абсолюта до долу, да бъде овеществено чрез синтеза на двата импулса. Днес начинът да тръгнеш по вертикалата на Духа е чрез синтеза на двата импулса на Учителя и Щайнер. Имаме реализъм и идеализъм. Реализмът е осъзнаването и то се постига през Антропософията, а идеализмът е приложението на висшия идеал, на „Аз съм“ чрез Беинса Дуно. Затова от години говоря, че истинския смисъл на мисията на Учителя на Земята е да акцентира върху принципа „Аз съм“ в душите на всички хора, които гравитират към него в Бялото братство. Те обаче виждат в този принцип само самоизтъкването, егото и пр. и изобщо нямат представа от същността на принципа и верикалата на Духа. Синтезът на двата импулса е идея, която е родена в пралайя, в нищото. Ако човек започне да прави този синтез в своя Аз и постепенно метаморфозира нисшия си Аз, той обръща хоризонталата към верикалата и започва да променя законите на битието тук, в манвантарата. Днес на Земята няма друга идея освен синтеза на двата импулса, която да даде отговор на въпроса накъде да се върви и как човек от хомо сапиенс да стане бял маг. Когато днес съедини по нов начин Платон и Аристотел като Везни и Овен, като реализъм и идеализъм, човек започва да става истински „Аз съм“ и тогава е способен да променя цялото небе, което му се представя като зодиак, като мирогледи и като степени на съзнание. Човекът може да променя сетивната вселена, да пробие всички нива на тази илюзия и да стане абсолютно свободен дух-творец. Тогава Светият Дух започва да работи през него, а това вече са петте степени на съзнание на творящите Богове, които са след Вулкан. Човекът може да стане творящ Бог сега, като Десета йерархия на Свободата и Любовта. Свободата идва от Антропософията, която дава разбирането, Любовта идва от Учителя и съединени двете в Аза, правят от човека нов вид човек, ново йерархично същество, правят го един от Боговете. Това е начинът и всеки, който застава срещу това, му става враг и работи за Луцифер и Ариман. Който застава срещу Учителя, застава срещу моралната техника, срещу овеществяването на великата идея „Аз съм“. Та нали Беинса Дуно идва от кръга на 12-те бодхисатви, където е самият принцип „Аз съм“ на Христос!

Да кажем сега няколко думи за така наречения Водолей. Знаете, че има два погледа към астрологията. Единият е зодиакално-исторически, а другия зодиакално-йерархичен. Зодиакално-историческият поглед е когато се проследява придвижването на точката на пролетното равноденствие по зодиакалните знаци. Някъде от 388 г. след Христа точката на пролетното равноденствие е в знака Риби, Слънцето изгрява в знака Риби и още около 5 века ще е там. Ще направя леко отклонение. На Слънцето е представителството на мировата интелигентност. Тази интелигентност реши да подари Архангел Михаил на хората, когато от Слънцето съзерцаваше великата жертва на Христос долу на Земята. Михаил искаше тази интелигентност да бъде употребявана само за цялото, но под водачеството на сатурновия Архангел Орифиил настана великото противопоставяне между шестте планетарни интелигенции и слънчевата интелигенция на Михаил, поради което се стигна до анархия в кармичните отношения. Слънцето излъчва светлината в нашата Слънчева система. Тази светлина тръгва към мировото нищо, отразява се вън от Слънчевата система от него и метаморфозирала се връща обратно като духовна светлина към представителството на мировия Аз и космическата интелигенция, което е на Слънцето. Когато науката казва, че когато Слънцето излъчи светлина тя се разпръсква из космоса и отива, да речем, до Сириус и нататък, когато казва, че Вселената има някакви граници и досега се е разширявала, а сега е започнала да се свива, всъщност Вселената е безкрайна, защото е свръхсетивна, а не материална. Тя няма никакви граници. Граници има възприемането на закономерностите, които действат в сетивно-възприемаемото. Науката констатира, че вселената е започнала да се свива и това се основава на отражението на великото нищо в нашата Слънчева система. Това означава, че с нашата Слънчева система става нещо, а то е започването на обратния път към великата реалност. Как науката изследва вселената? Чрез спектралния анализ, който се основава на изследване на светлината, науката казва, че на едикоя си звезда има примерно калий. Защо спектралният анализ показва, че там има калий? Там, естествено, няма никакъв калий, а спектралният анализ показва, че там го има духовният праобраз на калия, че там се проявява принципът калий. Там никакъв сетивно-възприемаем калий няма. Всички метали, които ги има по земята и ги възприемаме сетивно, са от великото нищо и след трансформация и кондензация, при нас духовното е станало материално. Това е истината, какво има по звездите из космоса. Там всичко е само духовно и няма нищо материално. Щайнер е казал, че ако един ден хората успеят да отидат до Слънцето, с изненада ще открият, че там няма нищо. Няма нажежени газове, няма хиляди и милиони градуси, няма гориво, което след много години ще свърши и Слънцето ще угасне. Това са фантазиите на материалистичната наука. Ние просто сетивно го възприемаме така, а духовната му същност е съвсем друга.

По-горе казахме, че от зодиакално-историческа гледна точка, в 388 г. точката на пролетното равноденствие се премести в зодиакалния знак Риби и в продължение на 2160 г. Слънцето ще изгрява там на 22 март. От зодиакално-йерархична гледна точка петата културна епоха на Риби започна в 1413 г.след Христа и ще завърши в 3573 г. Следователно и от зодиакално-историческа, и от зодиакално-йерархична гледна точка не сме във Водолей. Следва въпросът за какъв Водолей говори Беинса Дуно на 22.03.1914 г. в Бургас, когато казва, че е започнала епохата на Водолея, ако, разбира се, вярно е предадено това, което е казал, защото в Братството се носят всевъзможни легенди и небивалици. След края на Кали юга в 1899 г. започна светлата епоха в смисъл на това, че Михаил победи Дракона в 19 век от 1841 г. до 1879 г. и както казва Беинса Дуно очисти астралния свят от ариманическите същества, които влязоха в нервно-сетивния апарат на човека и хората буквално откачиха – последваха световните войни. Това, че се казва, че астралният свят беше очистен, не значи, че „адът“ вече не съществува. Беше очистено едно от нивата на астралния свят, в което започна второто пришествие на Христос в етерно тяло от 1909 г. насам. Когато Михаил изчисти ариманичните духове, вече можеше да бъде приложена михаиловата духовност, която слезе под формата на духовната наука, под формата на Антропософията на Рудолф Щайнер. Това беше в кондензирана форма цялата духовност на човечеството представена като духовна наука. Когато Беинса Дуно казва: „Както казва духовната наука….“, той няма нищо друго предвид, освен духовната наука, дадена от Щайнер, защото в нея е вкарана цялата духовна мъдрост на човечеството, пречупена през Христовата светлина. Това е духовната наука на Земята днес. Има принцип, обаче, че когато духовна светлина нахлува в човека, тя метаморфозира в него и се проявява като егоизъм. Когато започнаха да вкарват в нас космическата интелигенция за да станем хомо сапиенс, тя метаморфозира в нас и се проявява като егоизъм. Вместо този егоизъм, човек трябва да има различно отношение към духовните същества. По времето на Аристотел и Платон ние бяхме водени от тях, тогава не мислехме, тогава те мислеха през нас. Но на определен етап от еволюцията ни трябваше да преминем от хомо еректус към хомо сапиенс. През 333 г. преди Христа е имало особено опасен ариманически удар срещу човечеството, просто защото започна преминаването на човечеството към интелигентност, към разум. Винаги, когато става нещо такова, има и нещо, което противостои. Тогава се появиха Аристотел и Александър Македонски. Аристотел трябваше да изрази всичко, което като космос отгоре беше вкарвано в човешките глави, като логика, да формулира законите на логиката, по които човечеството щеше да съществува по-нататък, а Александър да разнесе постиженията на аристотелизма по света. Когато, обаче, се създаде логиката, това, което е духовната и субстанция умира долу и се превръща в законите на логиката. В 333 г. след Христа преходът към хомо сапиенс беше завършен и тогава човечеството трябваше да започне да формира ново отношение към духовните йерархии, защото те ни бяха подарили интелигентността, според която те съществуват и творят светове. Към 7-8 век тя започна да се спуска надолу и богомилите бяха първите, които поставиха в услуга на духовните йерархии този велик дар. В последствие хората преминаха по много пътища, като висшата схоластика и немския идеализъм, например, за да се стигне накрая до Щайнер и той да направи великия преход към правилното отношение към Боговете. Днес без Антропософията никой не може да формира правилно отношение към Боговете в новите условия. Но и тя само не е достатъчна защото вече сме в друга епоха, в епохата, в която за всеки човек индивидуално започва Водолеят, започва това, което се нарича духовен Юпитер. Ако започне да се превръща в хомо магнетикус, за човека започва духовният Юпитер. Когато говори за настъпване на Водолея, Беинса Дуно има предвид хора, които са поставили за себе си истинската реалност най-отгоре и първенството на Духа над материята не е въпрос просто на мироглед. Който е тръгнал по вертикалата на Духа, за него Водолеят е започнал. Нищо, че още не е настъпил нито в зодиакално-исторически, нито в зодиакално-йерархичен смисъл. Масово за хората Водолеят ще настъпи исторически след около 530 години, а йерархично след около 1500 години, но има единици, за които той може да настъпи и сега. В този смисъл могат да бъдат тълкувани думите на Учителя, че Водолеят започва. По-горе споменах, че когато човек тръгне по вертикала на Духа, той сваля пралайя долу и променя и зодиакално-исторически, и зодиакално-йерархични закономерности. Това, което става като промяна в отношенията на йерархиите в пралайя, човек може да го прави долу – да променя отношението между Боговете и хората. Затова с цялата отговорност казвам, че синтезът между двата импулса е нещо, което е с много по-голямо значение от великите приноси в развитието на човечеството, които българите са имали досега, като делото на Орфей и импулса на богомилите, защото човек действително може да стане свободен, а не само да има имагинерната възможност да да бъде свободен. Действителната свобода е само в принципа „Аз съм“ приложен в името на Христос долу на Земята като висш идеал. Синтезът на двата импулса е приложение на възможно най-висшия идеал, на принципа „Аз съм“ на Земята. Това е единствено спасителното действие за човеците днес на Земята и затова то има значение за свалянето на пралайя долу – нещо, което беше правил само Христос. Това вече и хората могат да го правят. Досега великите учители на човечеството не са можели да го правят, защото не са имали макрокосмическите условия за това. Сега тези условия са налице. Христос натоварвайки се с мировия кръст слизайки долу, ни го връчи на нас този миров кръст, защото в центъра му постави човешката душа, пентаграмът от пралайя свален долу. Космосът е овеществен в нас, космосът ни е измислил, както ние мислим нашите мисли. Но за разлика от нашия мозък, който е отражателният инструмент, чрез който ние мислим и няма самостоятелно битие отделно от нашето, Боговете мислят през нас, ние сме мозъка на Боговете, но за разлика от нашия мозък спрямо нас, ние имаме самостоятелно битие спрямо Боговете. И в това си битие трябва да преминем от мирогледната система, в която на върха е материализмът, към мирогледа на истинския реализъм, към реалността на Духа. Само тогава можем да имаме правилни идеали долу и да вършим правилни дела. Истинският идеализъм е действителното тръгване по вертикала на Духа чрез седемстепенната метаморфоза на мисленето, за която говорихме в предните лекции. Ако това не започне да се прави, всички други идеали са обречени на крах. Защото в тях Христос трябва да оживее не просто на думи, а същностно.

Това е универсалната схема (схема4) за човека, която макар и мъртва, трябва да бъде действително оживена от човека. Трябва да присъстват и 12-те мирогледа и всеки да има търпение към всеки, защото в България има както най-издигнати духова, така и най-примитивни – първите да се научат на търпение и смирение покрай вторите, а вторите да се опитат да мръднат нагоре покрай първите. Търпението и смирението са тези безподобни качества, които трябва да култивираме в себе си – смирението пред Божия промисъл и търпението към човешките недостатъци. Едно време хората избраха Варава. Сега хората пак избират Варава. Никой не избира Христос, защото не знаят кой е Той. Избирането на Христос изисква Неговото опознаване. Разбирането и на двата импулса е на много ниско ниво в тези, които би трябвало да са носителите им тук – Антропософското общество и Общество Бяло Братство, защото христологията не е поставена в центъра им. Както е казал Беинса Дуно на Боян Боев – прероденият апостол Петър,  – който иска да прави големи стъпки в своя живот, той трябва да формира лично отношение към Христос. Това може да го каже само този, който е личният пратеник на Христос на Земята. А кой е Христос? Когато Христос наближаваше сферата на Земята и Мойсей го попита кой е и как да го нарича, Христос отговори: „Аз съм „Аз съм““. Това е принципът, който стои зад принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. Човекът е дванадесетично отражение на макрокосмоса и на него му е отредено чрез мирогледите и мисленето да осъзнае тази своя макрокосмическа същност и да я превърне в самопознание. Мисълта на Боговете е толкова гигантска, че на нас не ни е възможно да я разберем, обаче познавайки себе си като изградени дванадесетстепенно, с дванадесет мирогледа и дванадесет степени на съзнание, движейки се към върховната истина, постепенно ще навлизаме в идеите, в които живеят тези от абсолютното нищо. По този начин макроосмосът, нищото, пралайята става наше самопознание чрез нас, защото ние сме овещественото нищо. Ето каква събирателна точка е човекът и от него зависи да има нещо ново нататък. Нищото си го има, то съществува и съществата са там. На нас тук ни е дадено отражението на това нищо, ние сме отражение на нищото и трябва да създадем друго нещо. На нас ни е дадена привилегията да работим в самия център на Абсолюта. По-голямо разбиране за отговорността на човека не може да съществува. Единствено с такова осъзнаване можем да се изправим срещу Антихриста. Тоталното подивяване по земята е факт, отредено е да го има и то обслужва Антихриста. Въпросът е какво ще му се противопостави. Който иска да става такъв, какъвто е описан човекът в лекцията на Учителя от 1914 г. „Ето човекът“, трябва да започне да прави това, за което говоря. И първото нещо е да започне да изучава „а“ и „б“ на духовната наука. Без познаване на Антропософията човек нищо не разбира и ще се люшка между мирогледите като лист, носен от вятъра. Ариман иска именно това – да се носим по течението, а Луцифер пък иска да ни върне назад, да има редукция на Духа. Във вторник в тази зала ще гостува Христо Нанев. Знаете, че той се занимава с регресии. Регресията е редукция на Духа, не усилване на Духа по вертикалата към нови състояния, а приглушаване на Духа – разбирайте на „Аз съм“, за да може да се влезе по неправомерен начин в това, което наричат подсъзнание, което е като кюп за всички нечистотии и неразбиране на човеците и се намери там нещо, което да подскаже какъв си бил в преден живот и на тази база да се премахнат неприятности от този живот. Хората без да се замислят много се подлагат на това, а него го иска Луцифер. Това е чист луциферизъм и няма нищо общо с правомерния достъп до тези неща. Ариман и Луцифер са си стиснали здраво ръцете. Единият иска да ни върне назад, а другият иска да ни пресече пътя към пралайя, за да не можем да променяме законите тук долу в манвантарата, черпейки идеи от истинската реалност горе в пралайя и превръщайки ги в истински идеали на земята. Навремето четох книгите на Долорес Кенън, която също практикува регресия. В една от книгите тя говори за Антихриста, защото при сеанс с един човек, тя е видяла, че Антихристът се е родил в арабския свят  – какво ли друго може да каже една американка – през 1962 г. На колко години, бе брате (обръща се към брат си) трябва да е Антихристът, че си му набор? На петдесет и няколко и още не се е проявил – менте отвсякъде! Тези методи са крайно съмнителни за извличане на каквато и да е информация. Да, излизат и верни неща, да, и йогите когато тръгват към астралния свят с техните техники виждат и верни неща. Но и едните, и другите отиват в измамните луциферически светове. Нито един йога никога няма да бъде допуснат в правилния астрален свят, колкото и добър да бъде по душа, защото пътят на йога не е правомерния днес. Всичко това е луциферизъм.

Пред човечеството проблемът е огромен. Решението на човека да тръгне по правилния път е световно-историческа необходимост, която идва от пралайя, и който застава срещу синтеза, застава срещу това да има Ново Небе и Нова Земя, както се казва в Апокалипсиса на Йоан. Когато Христос дойде, най-учените фарисеи, садукеи и книжници застанаха срещу него. Когато тръгнаха апостолите, почти всички бяха избити. Срещу Боян Мага скочи цялата царска власт и беше унищожен. Същото е и сега, само методите са малко по-рафинирани. Който тръгне по вертикалата на Духа, трябва да очаква онова, за което става дума в деветте блаженства, които Христос оповестява на учениците си на планината, от които последните три са насочени към Манас, Будхи и Атма. Носителите на новото ще бъдат хулени и гонени поради това. Но гласът на Духа винаги кънти могъщо. Сега времето е аналогично с времето, когато идваше Христос и Йоан Кръстител казваше на хората да си променят мирогледа, защото небето, пралайя слиза долу и ще промени законите на земята. Сега нещата са с обратен знак. Ние трябва да се издигнем нагоре, защото идва Антихристът и срещу него могат да се противопоставят само сили, взети от пралайя, а не от битието долу. И Щайнер, и Беинса Дуно са категорични, че на нищо старо, което е минало до сега, не можем да стъпим. Сега реанимират орфически и богомилски мистерийни практики, които ласкаят българското самочувствие и се опитват да ги осветляват. Проблемът е, че тези, които се опитват да го правят, по-скоро хвърлят мъгла върху истината, тъй като не разбират същността на тези мистерии.

Антропософите очакваха преродените платоници и аристотелианци да се съединят в рамките на Антропософското общество и сега си задават въпроса, защо това не се е осъществило. Къде практически се осъществява срещата на платониците и аристотелианците? Ето къде е реализмът – Аристотел (схема 4, горе), ето къде е идеализмът – Платон (схема 4, долу). Те се осъществяват в принципа „Аз съм“ на една трета категория хора, които в Поврата на времената са били на Земята и са имали някакво отношение към Христос. Великият синтез на тези два, в известен смисъл, централни мирогледа на човечеството – реализъм и идеализъм, с които започна видовата промяна на човека преди 2500 г. към хомо сапиенс, са същите тези два мирогледа, но в нов смисъл, представени от Беинса Дуно и Рудолф Щайнер, със синтеза на които започва новата видова промяна на човека. Аристотел, който се прероди в Щайнер, беше пак на Земята, и сега пак е на Земята. За Платон няма да гадая, но според духовната логика би трябвало и той да е сега на Земята. Съединяването им днес става в принципа „Аз съм“ по вертикалата на Духа. А на тази вертикала са разположени двата импулса – на Щайнер и Беинса Дуно, и чрез синтеза им Водолеят може да започне за отделни хора още днес.    

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1222