mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2014-2015 за четене / МИРОГЛЕДЪТ НА ЧОВЕКА

МИРОГЛЕДЪТ НА ЧОВЕКА
20.03.18 22:09
Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 31.05.2015 във Варна Текстът е свален и обработен от видеофайл и не е прегледан от лектора
 Молитва преди началото на лекцията: Господи Исусе Христе, молим Те направи така, че хората най-накрая да започнат да мислят и да поставят в центъра на своя мироглед Тебе, нашия Господ. Амин!

                Тези, които са присъствали на последните ни събирания знаят, че концентрирахме нашето внимание към доста широко разглеждане на този душевен елемент в човека – мисленето, чрез който единствено в нашето време ще започне възстановяването на изгубената връзка на човека с йерархиите Богове. Говорим за живото мислене, а не за мисленето, което се практикува сега от човечеството, и което е напълно ариманизирано и не води до никъде. Изминаха вече около 2500 години от времето на великите гръцки философи и започна преходът на човека от хомо еректус към хомо сапиенс. Човек отдавна стана хомо сапиенс, а сега предстои да стане хомо либер и хомо магнетикус. Предстои видова промяна на човека. Досега е имало няколко видови промени в човека, но тази ще бъде с най-радикалното значение за бъдещето не просто на човека, Земята и Слънчевата система, а на цялата Божия творба. Това, което ще бъде извършено днес от хората, от най-напредналите души сред тях, няма аналог в човешката история, с изключение на Мистерията на Голгота. В човешката история са извършени изключителни скокове – знаем за Хермес Трисмегист, знаем за Орфей, знаем за богомилите, около които напоследък се вдигна доста мъгла, изказват се всякакви хора, които се опитват да фокусират вниманието на българите към богомилите, сякаш едва ли не, трябва да се върнем към духовността от онези времена, загърбва се всичко, което се случи в 20 век, да не говорим пък за онова, което се случи в началото на 21 век. То съвсем няма как да бъде разбрано без да бъде отправен поглед към двата фундаментални импулса в 20 век, дадени от Рудолф Щайнер и Учителя Беинса Дуно. Когато човешкото разбиране се обръща назад към онези велики души, които  са имали тези велики постижения при воденето на човечеството в миналите епохи, трябва да имаме предвид, че това, което предстои сега да се случи, няма аналог, наистина няма аналог. Никога досега такъв свободен акт не е бил възможен. Именно затова е толкова трудно това да бъде първо осъзнато, след това да започне да се практикува по някакъв начин за да се премине напред и да се осъзнае какво точно трябва да се направи. Затова и след края на тази възлова антропософска конференция от края на август 2014 г. във Варна, всички видяха реалното състояние на нещата, а то е безкрайно трагично. Настоящата лекция е деветата оттогава. В края на юни ще има десета, за която засега понятие си нямам на каква тема ще е, защото всичко е въпрос на вдъхновение. Днес ще продължим темата за мисленето в посока към мирогледите, защото за тези 2500 години, хората формираха мирогледи и от формирането им, от отношението на човека към мисловния процес, към интелигентността, се формира тази социална проблематика, която днес е излязла на повърхността и ние я виждаме като толкова сложна и неразрешима за умовете на човечеството, че това навява безизходност и отчаяние в милиарди хора. Това, което се случва на югоизток от нас в така наречената Ислямска държава е нечувано за 21 век, там се извършват безумни зверства. Това, което се случва на север от нас, в Украйна, е различно нещо, но зад всичко това стои една подготовка за идването на Антихриста. Социалните проблеми на хората се изострят безкрайно много, неразбирателството върви по всички линии и ние трябва да намерим къде е причината за това и да дадем тук отговор на въпроса накъде да се върви от чисто духовнонаучна гледна точка, като осветим някои сфери на знанието от други гледни точки, защото никъде не се дава този отговор. Когато подготвях тази лекция в последните десетина дни, по удивителен начин в края на лекцията достигнах пак до една аргументация, която отново по категоричен начин потвърждава необходимостта от синтеза на Антропософията с импулса на Бодхисатвата.

                През цялото това време от 2500 години откакто започнахме да ставаме хомо сапиенс, битката беше за това как космическата интелигенция да бъде усвоена от човека. В един момент Боговете решиха, че космическият разум, космическата интелигенция трябваше да влезе през иглените уши на човешката интелигентност и да се превърне в наша интелигенция. Когато това се случва, то води до обръщането на тази интелигентност вътре в нас и метаморфозирането и предизвиква добиването в нас на различно отношение към сетивния свят. Принципите в духовния свят са такива, че когато нещо духовно навлезе в човека, то метаморфозира и се обръща в нещо противоположно. Когато от пети-шести век преди Христа започна да изчезва ясновидството, някъде до 333 година след Христа, когато човекът напълно беше станал хомо сапиенс и ясновидството напълно изчезна, за нас изгря тази сетивна вселена, която днес възприемаме с всичките и небесни тела и от образно-имагинативното възприемане на съществата преминахме към този космос, който възприемаме като материален. След това се появиха Коперник и Нютон, които дадоха и модела на този космос. Какво е за нас Вселената? Първо трябва да си отговорим на този въпрос, после на въпроса защо я виждаме така, а след това да минем към това що е мироглед на човека и видовете мирогледи, за да можем накрая от това, което дава Щайнер, след като леко го завъртим да преминем към една друга схема, от която ще видим какво трябва да направим днес. Ще помоля да концентрирате вниманието си, защото въпросите са доста сложни.

                Винаги мирогледът на човека, отношението към мисленето, е водело до драми. В по-ранните времена тези драми бяха свързани с това, че тогава властваше религиозната доктрина и се изразяваха в религиозни войни. След това мирогледът на човека стана изцяло материалистичен и войните станаха икономически. Сега това, което виждаме на териториите на Ирак, Украйна и прочие, не са нито религиозни, нито икономически войни, защото това са отминали етапи от човешкото развитие, а са псевдорелигиозни, идеологически войни. Това не са войни на мирогледи или философии, а на идеологии. Знаете, че марксизмът-ленинизмът не е никаква философия, а е идеология. Това е нещо съвсем различно от философията. Това, за което воюват в Ислямска държава е псевдорелигиозна война. Всичко е станало напълно илюзорно. Истинските войни на мирогледите бушуват вътре в душата на човека и когато той не може да ги издържи, в един момент те избиват навън и се появяват горещите войни, които в бъдеще ще се появяват сякаш от нищото. Историците са свикнали да обясняват нещата с някакви причини от миналото, които дават резултат в определен момент под формата на някаква война или конфликт. Не е така. Това, което днес излиза на повърхността като горещи сблъсъци е продукт не на социалните отношения, защото човекът не е продукт на социално-обществените отношения, а на космически отношения. Когато Беинса Дуно е чертаел онзи кръг, в който 50% е волята Божия, 25% е влиянието на обществото и 25% е свободната воля на човека, всъщност 50% от волята Божия определя какъв ще си ти по кармически причини в този живот. Това Боговете са казали, че ще бъдеш ти според това, каква си я вършил. Оттам нататък със свободната си воля ти трябва да осъзнаеш каква е Божията воля за тебе, да се стиковаш с тази Божия воля и ти да променяш обществото, а не то теб. Когато човек се остави да бъде воден от социално-обществените отношения и те да го формират изцяло през медии, през образование, възпитание, през политика и през какво ли още не без да разбира, че всъщност е продукт на космически отношения, той всъщност нищо не разбира и ето какво се получава като резултат. Всичко това е за да бъде постлан килимът пред Антихриста, който идва. За да можем да си обясним защо всичко това се случва, откъде идва и къде е изходът, най-напред трябва да разсеем сетивната илюзия за заобикалящия ни космос. Небето е осеяно с планети, звезди, звездни купове, галактики и други небесни тела. Какво всъщност е това, какво всъщност виждаме когато гледаме нагоре и дали е това, което си мислим, че виждаме и което науката обяснява, че е? В последно време започнах много схеми да чертая, няма да се размине без схеми и днес.

      Схема 1 - виж схемата във фотогалерията

Когато разглеждаме тази схема, ще акцентирам на дадени места, за да можем след известно време да направим изводите. Развитието върви според седморния принцип, такъв е ритъмът на еволюцията на човечеството в манвантарите като състояния на съзнанието, състояния на живота, състояния на формата, коренни раси и културни епохи. Има седем състояния на съзнанието. Щайнер отдавна ги е формулирал, известни са и от теософията. Първите четири са много добре известни, има ги накрая в почти всяка антропософска книга, но последните три състояния в една лекция на Щайнер изнесена пет години преди да излезе „Въведение в тайната наука“, са формулирани по различен начин. Ще се хванем за това, защото оттам нататък ще стигнем до неща, които ще ни дадат един доста по-различен поглед. Това (горната част на схемата) са седемте еона, които познаваме – Стар Сатурн, Старо Слънце, Стара Луна, Земя и бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан. Това е цикълът на Сина, цикълът в който ние се развиваме. Първото състояние на съзнанието е всесъзнанието или трансовото съзнание, когато започва формирането на нашето физическо тяло още на древния Сатурн. На Старото Слънце имаме сън без сънища, а Старата Луна имаме сънищно образно съзнание и в Земния еон имаме предметното будно съзнание. Всичките предходни три съзнания са съзнания, в които ние не сме съзнателни. Следват три съзнания, които ще имаме в следващите три еона. Щайнер нарича състоянието на съзнанието на бъдещия Юпитер психично. По-късно го нарича съзнателно образно, а накрая имагинативно. На Старата Луна е било сънищно образно, а на бъдещия Юпитер ще е съзнателно образно, наречено също и психично. На Венера Щайнер казва, че съзнанието ще е свръхпсихично или съзнателно сънно, което по-късно е наречено инспиративно, а на Вулкан ще бъде спиритуално или съзнателно всесъзнание, а не трансово както в първия еон, или още интуитивно съзнание. От първата част на схемата сега ни интересуват трите бъдещи състояния на съзнание, а именно психичното, свръхпсихичното и спиритуалното. Следващата част на схемата показва, че състоянието на съзнанието Земя, се дели на седем кръгооборота, рундове или царства, наречени още състояния на живота. Досега сме изминали три от тях, които са първо, второ и трето елементарно царство, а сега сме в минералното царство. Тук физическото е станало минерално, това, което се е зародило на Стария Сатурн е станало минерално. Следващите царства ще бъдат предчувствие за състоянието Юпитер или растително царство, предчувствие за състоянието Венера или животинско царство и предчувствие за състоянието Вулкан или човешко царство. Тях ще ги изминаваме в бъдеще като подразделения на Земния еон. По-надолу са дадени състоянията на формата, наречени още глобуси. Досега сме изминали във висшия девакан състоянието арупа-ментално според източната терминология, в нисшия девакан рупа-ментално, астрално, а сега сме във физическото или по-скоро етерно-физическото състояние на формата или глобус. Третият глобус е астрален, а четвъртият, в който сега се намираме е етерно-физическият глобус. Следващите състояния на формата ще бъдат пластично, интелектуално и накрая глобуса на архетипите или праобразите. Слизаме по-надолу към коренните раси – Полярна, Хиперборейска, Лемурийска, Атлантска, пета, шеста и седма коренни раси. Днес сме подминали средата на коренните раси, намираме се в пета коренна раса, а от нейното подразделяне на културни епохи се намираме в петата културна епоха, наречена още германска. Конкретно тук ни интересува прехода от астралния глобус към етерно-физическия глобус, от третия към четвъртия глобус, защото се намираме някъде след средата на този глобус. Предстоят да се изминат пета, шеста и седма културни епохи и това ще приключи след около 6000 години, след това ще преминем към шеста коренна раса, която в Апокалипсиса на Йоан е епохата на печатите, и накрая ще завършим със седма коренна раса, когато след около 36000 години ще приключи физическото състояние на Земята. Това не означава, че тогава ще преминем към духовния Юпитер. Ние тепърва ще преминаваме следващите три глобуса, след това следващите състояния на живота и най-накрая ще преминем към бъдещия духовен Юпитер. Чака ни огромно развитие, от което около 36000 години ще бъде на физически план, който е съвсем условен, защото още след около 2000 години за най-напредналите души физическото развитие  вече ще приключва и ще преминават към етерно съществувание. С 666 съм отбелязал къде ще бъде сблъсъкът ни със Сорат. Това ще е чак в седмия глобус когато отдавна ще сме астрализирани. Дотогава ще преминаваме през много срещи със злото като подготовка за тази генерална среща. Като обобщение ще кажа, че вече сме преминали средата на целия цикъл и сега сме на границата на видова промяна, от която слизането надолу ще тръгне нагоре. Всичко, което досега сме говорили е как да стане тази промяна. Чувате за квантов преход, за епоха на Водолея и какво ли още не, сякаш всичко вече е метаморфозирало и навлизаме в светлата епоха, а най-големите изпитания на човечеството тепърва предстоят. Ще кажа накрая какво има предвид Беинса Дуно когато говори за епохата на Водолея.

    Схема 2

                Обръщаме схемата и ще видим на новата схема как се създава вселената за нас, какво ние разбираме под сетивна вселена, какво виждаме и какво всъщност е това, за да можем да преминем след това към мирогледите. Тук (външния периметър на схемата) е божественият свят. Тук минало, настояще и бъдеще са в едно. Това е състоянието пралайя. В един момент тази божественост, в точката на мировия Аз – точка А, започва да овътрешнява себе си, да тръгва навътре и да създава за себе си външно-сетивен свят в точка В, където ще функционира в бъдеще нисшият Аз на човека, отражателният му Аз. Смисъла на овътрешняването е да се създаде една вселена за човека, в която той да бъде поставен в центъра и да възприема тази сетивна вселена със своите сетива. Всичко това представлява сбор от интелигентни същества. Те създават тази вселена, те са тази вселена и човек постепенно си създава мирогледи за нея. Имаме няколко трансформации – имаме създаване на зодиакален кръг, след това имаме създаване на степени на съзнание, за които ще говорим малко по-късно и накрая имаме формиране на 12 мирогледа. Божественото се намалява своего рода тройно за да можем да го възприемаме по някакъв начин отражателно. Какво разбираме като вселена сега? Познаваме планетите от Слънчевата система. Учените са ги изследвали с достъпните им технически средства и казват какво има на тези планети, спектралният анализ показва какво има там. Отвъд планетите вече е дълбокият космос където са звездите. Дотам разстоянията вече се измерват със светлинни години. Дали обаче космосът, който виждаме е такъв, че ако след време човеците построят такова летателно средство, което да се движи със светлинна или свръхсветлинна скорост, ще могат да напуснат Слънчевата система и ще могат да продължат да пътуват нататък към звездите и да отидат в други планетни системи, дали това е възможно? За да разберем дали е възможно, трябва да разберем сетивната вселена.

Формирането на Слънчевата система започна с овътрешняването между третия глобус - астралния  и четвъртия – етерно-физическия. Истинското създаване на Слънчевата система в Земния еон започна в третия глобус, в това състояние на формата, както се казва в точката на мировия Аз. Между третия и четвъртия глобус започна по-същностното преминаване към етерно-физическо състояние на Слънчевата система. Единствената слънчева система в целия Космос, която се е минерализирала и която ние възприемаме като твърди тела, на които можем да стъпим, е нашата Слънчева система. Никъде в останалия Космос няма абсолютно нищо твърдо. Всичко останало е свръхсетивно. Това овътрешняване, това минерализиране се осъществи единствено в Слънчевата система. Закономерностите на Божествения свят, след като преминаха през метаморфоза в нас – защото така става овътрешняването, по спирала и това, което виждаме като спираловидни галактики е сетивното ни възприемане на това спираловидно овътрешняване на Божествения свят, а не сбор от материални обекти – изгряха през нашата лична интелигентност като възприемане на Космоса като спирални галактики, звездни купове и всичко останало, което си мислим, че е сетивната вселена. И тя се отразява в нашето тяло, което е построено дванадесетично от краката – Риби, до главата – Овен, също в дванадесетте ни сетива, а накрая това присъства в нас и като дванадесет мирогледа. Всъщност всичко, което виждаме в Космоса с изключение на обектите от Слънчевата система, е свръхсетивно, но създава илюзия за материални обекти. Изпращането на сондата „Вояджър“ съдържаща послания на човечеството към евентуални извънземни братя по разум е толкова наивно и смешно, защото ако човек излезе от Слънчевата система, той ще излезе от пространствено-времевите отношения, които съществуват единствено в нея. В момента не мога да формулирам какво точно се случва с обект, който иска да напусне Слънчевата система – дали се дематериализира или без да разбере как тръгва да навлиза обратно в нея, защото извън Слънчевата система всичко е построено по съвсем други духовни, свръхсетивни закономерности, които вследствие на минерализацията при нас са се отразили като наше сетивно възприятие. Там има възли, където лемнискатите се пресичат и се минава в духовните измерения. Неслучайно най-будните материалистично мислещи умове на човечеството говорят за черни дупки, където материята изчезва и не се знае какво има отвъд. Разбира се, че никакви черни дупки няма, а има възли на закономерности, където познатите ни закономерности престават да действат и се преминава в свръхсетивните светове, които за нас изглеждат като звездното небе. Винаги през тези години съм си мислил, разбира се без да имам сегашното си разбиране, че никъде в Космоса няма друга такава планета като Земята и затова Господ дойде тук да извърши жертвата си, защото тук е дъното на целия цикъл на Сина от Сатурн до Вулкан. Господ слезе и в центъра на мирогледите на човеците.

Преминаваме към следващата схема. Това е схема, която Щайнер дава в забележителната си книга „Космическа и човешка мисъл“, състояща се от четири лекции, в които ударно се започва с това, че хората нямат абсолютно никакво мислене, а само си мислят, че мислят, но изобщо не мислят. Хората изричат думи, зад които не стои никакво истинско мислене. Хората днес смятат, че мисленето е най-лесното нещо, но те изобщо не мислят. Който е вникнал много добре в тази книжка, разбира за какво става въпрос. Без съзерцателно мислене и метаморфоза на мисленето, човек само се води, че мисли. Всичко, което четем и гледаме по медиите, е само едни говорещи глави, едно празно дрънкане, но никой и една реална мисъл не формира, нито една. Това е гигантска трагедия.

      Схема 3

След, така да се каже, трите овеществявания на божествения свят, където минало, настояще и бъдеще са едно, се стига до човека, който гледа вселената със своите мирогледи. Той гледа навън, където е абсолютното нищо. Когато вечер погледнем към космоса, това, което се явява пред нас като сетивно възприемаема вселена, е абсолютното нищо. Нищо! Всичко това са свръхсетивни светове, които човек ако напусне точката на нисшия си Аз, с който възприема тази вселена, той напуска пространствено-времевите отношения и тогава се премества в абсолютното нищо, в света на свръхсетивните същества, на идеите, до които може да се достигне чрез метаморфозата на мисленето, за която говорихме в последните лекции. Човек отива в абсолютното нищо, на което казваме звезден свят, чрез метаморфоза на съзнанието. Можеш да си лежиш в къщи в леглото и да отидеш в нищото, а не да се чудим как да създадем космически кораби способни да ни закарат там. Това до нищо няма да доведе.

Първото намаляване на божествения свят е зодиакалният кръг. Астрономите са преброили 88 съзвездия, но зодиакалният кръг, в който са вписани всички съзвездия е от 12 съзвездия. След това имаме 12 степени на съзнанието, за които ще говорим след малко, и след това имаме тези 12 мирогледа, които са свързани с 12-те съзвездия, или по-скоро с 12-те знака. Съзвездие и знак са различни неща. Когато кажем знака Козирог и съзвездието Козирог, те имат различно значение в духовен смисъл. Към края можем пак да поясним това, защото е пояснявано в една от старите ми лекции. Кои са тези 12 мирогледа, които бяха формирани в човечеството и днес хората се сблъскват с тях и не могат да постигнат никакво разбирателство?

Щайнер по много особен начин си построява лекциите, особено ако са цикли от лекции, като тръгва подготовката отдалеч и накрая поднася най-важните неща, защото няма как да бъдат изсипани на голо поле, тъй като слушателят или читателят нищо няма да разбере. Той започва обясняването и формирането на тези 12 мирогледа от материализма, като го слага най-отгоре, така да се каже в зенита. Без да обяснява защо, Щайнер започва изброяването на 12-те мирогледа от материализма. Ясно е защо. Днес човекът има това съзнание, затова той го поставя най-горе. Днес Бог е детрониран в човека, а материалното е водещото в него. Съответстващият знак на материализма е Рак. Срещу него е спиритуализмът със знак Козирог. Днес задачата ми не е да обяснявам какво представлява всеки един мироглед, а от тази схема да направим едни изводи и да преминем към друга схема, която е още по-универсална от тази. Не, че Щайнер не е бил  наясно с другата схема, но просто не я е дал.

Ако за материалиста всичко, което вижда е истината, за спиритуалиста всичко е дух, а това което е видимо, е илюзия. Когато казах, че видимият космос извън Слънчевата система е илюзия, той е реалност, но духовна реалност. Той е илюзия за нашите сетива, илюзия е, че можем да отидем в друга галактика, в друга слънчева система и да кацнем на някоя планета там. Не, ние не можем да правим физически пътешествия в космоса. Напускайки Слънчевата система нещо ще се случи с нас. Няма да гадаем сега какво ще се случи, но при всички случаи ние няма как да напуснем Слънчевата система. Мирогледите по другата ос са реализъм със знак Везни и идеализъм със знак Овен. Това е един своеобразен кръст от четири мирогледа, с които Щайнер започва. След това запълва останалите мирогледи между тях, като започва обратно на часовниковата стрелка с математизъм, чиито представител е Питагор, рационализъм, идеализъм с представител Платон, психизъм, пневматизъм и спиритуализъм, монадизъм, динамизъм и реализъм, и накрая феноменализъм и сенсуализъм. Това са 12-те мирогледа. Всеки от тях е свързан с един зодиакален знак или съзвездие – засега няма да ги разделяме. От това зодиакално съзвездие работят свръхсетивни духовни същества и формират мирогледа на човека. Когато човек се роди под определен зодиакален знак, той е изговорен от Боговете, че в този живот трябва да бъде такъв и такъв. Когато човек умре и премине през астралния свят, нисшия девакан, висшия девакан и стигне до полунощния час на битието, най-висшите божества от първата тройка в съдружие с останалите божества от втората и третата тройка, му формират кармата съобразно миналите му действия и съобразно кармата на целия макрокосмос. От една страна е дванадесетичното звездно влияние, а от друга седморното планетарно. Седемте планети, които въздействат планетарно са Луната, Венера, Меркурий – знаете, че имената на планетите Венера и Меркурий са сменени и това, на което днес казваме Венера е Меркурий, Вечерницата всъщност е Меркурий, това е звездата от Апокалипсиса на Йоан, - следват Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. Уран, Нептун и Плутон макар и да се използват в днешната астрологията, за която аз имам доста негативно мнение, тъй като в трета културна епоха с астрология се занимаваха само жреците, които ясновидски гледаха нагоре, а днес е по-скоро гадаене – истински астролози в 20 век без съмнение бяха Беинса Дуно и Рудолф Щайнер - Уран, Нептун и Плутон не са със съществено влияние. Първо имаме дванадесетичната присъда, която трябва да се модифицира седморно. Сатурн означава гностична нагласа, Юпитер – логизъм, Марс – волунтаризъм, Слънцето – емпиризъм, Венера – мистицизъм, Меркурий – трансцедентализъм и Луната – окултизъм. Какво се получава? Човек се ражда и той трябва да се роди по естествен начин, а не чрез разни изкуствени методи, защото така може да отиде в друг знак и при друго разположение на планетите. Например присъдата на духовния свят е логизъм във феноменализъм – това е кармата на детето, но отлагайки или изпреварвайки естественото раждане, то може да се роди в съвсем друго звездно и планетарно съотношение. Получава се тотално объркване на изначалната карма. Щайнер дава пример с кармата на Ницше, с трите периода в живота на този велик човек, който е искал да разбере въпроса за Аза в съвременната епоха. Ако се не лъжа той е бил определен да се роди идеалист в мистицизъм. Първите му произведения са белязани от това, че мистицизма се е намирал в знака на идеализма. През втория му период емпиризмът се намира в знака на рационализма. През третия си период той не съумява да проникне с помощта на Марс  в знака на Близнаци, а преминава в опозиция, преминава с Марс в Скорпион. Както казва Щайнер, в това положение човек може да издържи само с помощта на Духовната наука, но при Ницше тя отсъства и затова стига до трагичен край.

Спиритуализмът е единственият мироглед, който принципно може да обхване и разбере останалите мирогледи, но спиритуализъм в смисъла на Духовната наука, а не просто говорене за дух, дух, дух. Мнозина говорят за духа но понятие си нямат за какво иде реч. Гносъсът е дома, в който спиритуализмът най-добре се чувства и гносисът, познанието, най-добре се чувства в спиритуализма. Тогава човек може да има глобален поглед и да разбира всички тези мирогледи на хората, защото дванадесетте мирогледа от мисловна гледна точка са равнопоставени и имат право на съществуване. Материализмът е равнопоставен на спиритуализма, идеализма и така нататък, но от мисловна гледна точка, като мироглед. Когато стане практика е съвсем друго нещо. Мирогледите са равнопоставени и всеки има право на мнение и да бъде изслушан от мисловна гледна точка, но не и когато започне да действа, защото тогава може да създаде огромни проблеми.

Смаляването на Божественото, овътрешняването му и формирането на 12 мирогледа в човека започва от зодиакалните знаци и след това има овътрешняване на дванадесетте знака през седемте душевни нагласи, или можем да кажем, че външният кръг на схема 3 е духовното определение за човека като даден мироглед, а всеки духовен мироглед след това преминава през душевна модификация по радиуса на седемте планети и в крайна сметка даден човек се ражда в този живот, например като мистик в знака на психизма и това е неговата присъда от божествения свят. Раждайки се така и тръгвайки в живота, този човек може да се премести в друг мироглед. Но навлизането в мирогледите в долната част на схемата – динамизъм, монадизъм, спиритуализъм, пневматизъм и психизъм, изисква огромни усилия и намиране в знака Везни на Христовата мистерия, иначе се стига до психически отклонения, както е станало при Ницше, който е завършил в лудницата. Така става, когато не намериш Христос по правилния начин. Но книгите, които днес се пишат срещу Христос, са на степени над това, което е написал Ницше. Днес антихристиянството е във феноменални размери, но това не прави впечатление на така наречения християнски свят.

Всеки човек в течения на живота си може да се променя и да влезе в друг знак, но за да влезе в него той трябва да може да намери Христос, за да стъпи на здрава почва и да може да влезе в психичните духовни знаци в долната част на схемата. Не, че останалите знаци не са духовни, всички знаци са проява на Духа, а нюансирането им е според душевната нагласа. Затова сме и толкова различни. Нюансите показват люшкането от един мироглед към друг и съответно смяната и на душевната нагласа. Розетата от Плиска е отражение на седмичното планетарно влияние. Всичко това от зодиакалния кръг преминава през седемте планети и след това пак се модифицира троично през тройката Слънце, Земя и Луна. Тук присъдата, която човек има от духовния свят, например гностик в спиритуализма, преминавайки през троичната модификация, добива едни три основни тона, които са интуитизъм от Луната, натурализъм от Земята и теизъм от Слънцето. И след това двананадесетичното, седмичното и троичното преминават през още една модификация през самата Земя и човекът добива антропоморфно мислене и така възприема света. Говорим за космос, галактики, звезди, черни дупки и пр., а всъщност това е великото нищо, абсолютното нищо, което на нас ни се представя антропоморфно по начина, по който го виждаме с очите си. Щайнер казва, че можем да говорим за 23 мирогледни нагласи, като към 12-те знака се добавят седемте душевни нагласи, към тях тройката Земя-Луна-Слънце и антропоморфизма, стават общо 23, но тук можем да представим друга идея, която няма да развивам подробно сега. Ако всеки от дванадесетте знака премине през всяка от седемте душевни нагласи, стават 84. Когато прибавим към тях тройката Земя-Луна-Слънце и антропоморфизма, стават 88 – колкото са съзвездията на небето.

Развивайки се човекът трябва да премине през всички мирогледи. Щайнер казва, че най-спокойно трябва да бъде изслушван всеки човек, защото той е представител на даден мироглед с дадена душевна нагласа. От мисловна гледна точка трябва спокойно да изслушваме и най-големите безумия, които звучат от събеседници или от малкия екран. Трябва да се опитваме да диагностицираме кой мироглед се проявява през дадения човек, а не да спорим с телевизора. Ако човекът, който говори е искрен в това, което говори, а не деформира преднамерено изказването си, можем да усетим проявата на конкретен мироглед и трябва да имаме пълно уважение към него. Но това е само на мисловно ниво. Когато даденият човек заема пост, от който зависят съдбите на хората, е много важно как да бъде париран активно, ако нагласата, която има, е неадекватна на времето. Виждаме, че и през Първата, и през Втората световна война, и днес, външните водачи на човечеството имат неадекватни реакции. Сега ще съобщя една уловена идея от последните двадесетина дни. Кои са днес най-изостаналите души на Земята? Първото, което ни идва на ум са туземците по различните затънтени краища на Земята, но това не е така. Ключовата дума в уловената идея беше Сатурн. По времето на Стария Сатурн съзнанието беше трансово, Сатурн е свързан с материализма, защото там беше началото на материализацията на човечеството, там беше началото на създаването на физическото ни тяло. Човек, който днес е материалист, чист материалист, има сатурнова нагласа. Той може да има блестящ материалистичен ум, да има познание, но е чист материалист, в него никаква духовност не съществува. Такъв човек по времето на Атлантида неминуемо е бил в оракула на Сатурн – знаете, че там е имало седем оракула наименовани на седемте планети. В централния оракул – Слънчевия, са били духовните водачи на човечеството, които са и днешните духовни водачи на човечеството. В Сатурн се намира паметта на човечеството. Когато дойде откровението се сетих, че в една лекция Щайнер казва нещо в смисъл на това, че ако надникнем в предните инкарнации на тези, които днес стоят зад катедрите и минават за най-големите умове на човечеството, с удивление ще видим, че те са едни от най-изостаналите духове. Така, че тези, които днес виждате да ръсят „мъдрости“ за света и космоса, като Стивън Хокинг например, са най-изостаналите души на Земята.

Сега ще преминем към дванадесетте степени на съзнание, защото дотук говорихме за дванадесетичното уплътняването на Божественото на ниво зодиакален кръг и на ниво мирогледи. Това е третата схема, която е и най-важната. Когато Щайнер дава схема 3, той не казва, че тя е на нисшия аз, но тя е на нисшия аз. На нея материализмът е най-отгоре, а спиритуализмът най-долу и той е най-зле поставен и няма никакво разбиране за истинския спиритуализъм. На схема 4 сме завъртяли схема 3 на 90 градуса като най-отгоре идва реализмът, а материализмът отива отива вляво по хоризонталата. Кое ни дава основание за това обръщане? В началото ви казах (на схема 1), че Щайнер говори на едно място за психизъм, свръхпсихизъм и спиритуализъм. Ако погледнем схема 3 ще видим, че на психизма съответства знака Риби, а на спиритуализма – Козирог. Поглеждайки в схема 4 (вляво на хоризонталата)  имаме състоянието древен Сатурн, надолу следват Старо Слънце, Стара Луна, Земя, Бъдещ Юпитер, Бъдеща Венера и вдясно на хоризонталата е Вулкан.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1379