mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2014-2015 за четене / ВЪЗКРЕСЕНИЕТО В МИСЛЕНЕТО-продължение

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО В МИСЛЕНЕТО-продължение
20.03.18 21:55
 По долу от тезата следва антитезата. Само в човека, който е седемстепенен, могат да се срещнат седемстепенната еволюция и седемстепенното морфологично мислене. Той е системообразуващият принцип. В момента ние сме кризисният фактор в цялата еволюция, защото сме пред изпитанието да развием висшия Аз и да станем съзнателни сътворци на Боговете, да станем десета йерархия на свободата и любовта и да прехвърлим цялото минало трансформирано в бъдещето. Кризата в момента е в системообразуващия фактор в Земния еон – човекът, и тази криза е криза на целия цикъл. Ако едно същество от цялата армия не развие висшия си Аз, всичко приключва, цялата система рухва. Тогава боговете ще ни създадат Манас, Будхи и Атма, но като шлюпки, както в предна лекция използвах този термин, без нашето съучастие като висш Аз и без използването на Христос в нашия висш Аз, Който тръгва да прави цялата тази метаморфоза. Христос ще я прави, но ние не сме марионетки, а все повече трябва да се изпълваме с принципа „Не аз, а Христос в мен“. Когато Христос дойде, Той се натовари с кръста на мировата еволюция. Христос е главния фактор в целия цикъл на Сина и сега всеки един от нас, който каже „Не аз, а Христос в мен“, нарамва собствения си кръст и така се включва в тази метаморфоза, става част от кръста на Христос и му помага Той да си носи кръста, защото Той генерално носи нашия кръст, за да можем ние неразумните да се справим. Христос изобщо нямаше нужда от тази жертва, но без нея бяхме свършени.

До антитезата е написано Атма. Кой е антитезата в молитвата „Отче наш“? Тук (схема 3 т.1) имаме физическото тяло, тук долу (т.3) имаме етерното тяло, тук (т.5) е изкушението и астралното тяло, а тук горе (т.7) е висшият Аз. Тук (т.1) имаме един „Аз“ в кавички. Този Аз е едновременно Христовия макрокосмически Аз, Който тръгва да шества надолу, и можем да кажем едновременно и нашия нисш Аз, който започва все повече да му се отдава. Висшият ни Аз е тук (т.7) на финала. Стартирайки от физическото си тяло и Троицата отгоре, но със Сина на върха, а не с Атма (схема 2, долу), тръгвайки към физическото тяло, а не към Аза, стартира нахлуването на божествената Троица надолу, за да може постепенно да бъде индивидуализирана като троица в нас и Сина от най-горе, да стане Будхи най-долу в  съзерцанието (схема 3, дясната част). Цялата тази метаморфоза трябва да стане. Кой е този, който се намесва в антитезата? След като в моя случай, в тезата разбрах, че абсолютно нищо от този свят, продукт на обективната еволюция, не може да ми разреши проблема в триъгълника, в който бях попаднал, аз се отрекох от този свят. Коренът на материализма, който във всеки е много здрав, беше леко подрязан – разбира се не отрязан, но първите движения с триона бяха направени. След отричането от този свят попадаш в дупка. Нищо не остава и си напълно безпомощен. Антитезата отрича тезата, но тук пише Атма. Кой е Атма тук и кое тук е антитезата?

Светият Дух работи от Бъдещето към миналото, създава формите и може да стигне чак до тук (схема 3, т.1), а Отеца стартира от там и може да стигне чак до края (т.7). Където се засекат, Отецът дава субстанцията, Светият дух създава форма, а Синът е вечното настояще, което дава живот на тази форма и тя съществува, без значение каква точно е. Формата съществува известно време, след това приключва и трябва да има нова среща между Светия Дух и Отец, с нова субстанция и нова форма, и отново Синът трябва да се намеси с Живота и възниква ново създание. Идвайки от бъдещето Светият Дух е носител на мисленето. Субстанцията на мисленето е сродна със субстанцията на Светия Дух. Светият Дух минава през всички степени и стига до тук (т.2). Той е антитезата. Светият Дух, Манасът идва до тук (т.2) и той отрича Атмата. Какво е Атма? Тезата, че този свят, Отецът ще ми разреши проблема. Манасът, Светият Дух отрича Атма тук (т.2). Следва синтезът, в който духовният свят ми разреши проблема, и аз разбрах в синтеза, че духовният свят ми разрешава проблема, но всичко трябва да става на физически план и аз ще продължа да живея нататък, защото физическият свят съществува и аз не мога да се лиша от физическото тяло и света, а духовният свят в лицето на Светия Дух ми разрешава проблема. Това е Светият Дух изхождащ от Отца, Духът от Петдесятница. Христос, който е определящият фактор в триадата и е на върха, разрешава проблемите, но се проявява или през Светия Дух, или през Отец. Тази триада е много по-динамична от това, което Щайнер дава в молитвата „Отче наш“. Той я дава с друга насоченост. Насочеността тук (схема 3, в дясно), е насочеността, която днес трябва да бъде. Не, че Щайнер не го е знаел, просто е дал другото. В много други лекции той е дал неща, които могат да се развият в това, което разглеждаме днес.

Точка 2 (схема 3 в дясно) е точката на метаморфозата, точка 4 е точка на метаморфозата и точка 6 е също точка на метаморфозата. Точка 2 между теза и синтез е антитезата, това е точката на метаморфозата и тя има родство с това, което представлява метаморфозата на връзките между елементите. Това (1-2-3) е тройката на луциферизираната диалектическа триада, която идва от Отец. С нея можеш да достигнеш до чистото мислене, върхът на което беше при Хегел, и когато стигнеш до това чисто мислене, ако успееш от него да остане само волята, която пък е сродна с чистото мислене, тогава волята се протяга и улавя идеята – предния път (лекцията от 29.03.2015) говорихме за тези неща. Но това чисто мислене трябва да е абсолютно независимо от всякаква сетивност, продукт на обективната еволюция.    

Горе (схема 3 в дясно, горе) са космическите Манас, Будхи и Атма, в Троицата, които трябва да бъдат индивидуализирани. Посредникът за индивидуализацията на този триъгълник, обърнат обратно надолу е Синът. Той седи начело на тази метаморфоза и се проявява в точки 2, 4 и 6. Това макрокосмически, в обективната еволюция, са еоните Старо Слънце, Земя и Бъдещата Венера. Това са крайно важни за самото човешко развитие точки, където става метаморфоза – между Стар Сатурн и Стара Луна в Старото Слънце, между Стара Луна и Бъдещ Юпитер в Земята и между Бъдещия Юпитер и Вулкан във Венера. Следователно, когато говорим за метаморфози в цялото това нещо, което накрая пак се изгражда като чаша на Граала и ще видим каква точно чаша на Граала е то, в тези точки имаме метаморфозите, а точки 1, 3, 5 и 7 са продуктът от обективната еволюция, като 1 и 3, тезата и синтезът са това, което е от миналото, а 5 и 7 са от това, което твори бъдещето. Виждаме, че макрокосмическият Христов Аз, нахлува в нас, в тезата, във физическото ни тяло, обляга се на физическото тяло и ако трябва да екстраполираме това тук при висшия ни Аз е същото, но като потенциал – Той нахлува надолу, тази Троица нахлува надолу и в един момент трябва да се облегне на етерно и астрално тяло, да ги трансформира и оттам да ги подбере нагоре. Забележете разликата: тук (схема 2, долу) се обляга на злото и изкушението, на Аза и астралното тяло и така трябва да ни дръпне нагоре. А тук (схема 3, в дясно), този триъгълник (горе), който е на върха със Сина, трябва да се обърне обратно надолу и облягайки се на етерно и астрално тяло, на дървото на живота и дървото на познанието, да ни подбере обратно нагоре, след като съедини двете тук долу в принципа Будхи.

В т.3 е синтезът. Какво представляваше той – духовният свят може да оправи всичко, но при наличието и на физическия свят и тук, във физическия свят, духовният свят трябва да ни оправя проблемите, ако се обърнем към него по подходящия начин. Това е съждение. Достигам до съждение, което е продукт на синтеза. Това е все едно тамяна, който се пали при литургията, или жертвоприношението (схема 3 в ляво, т.5), за да може словото от Евангелията чрез дима да тръгне нагоре и да стане метаморфозата, да стане превръщането (т.6) и накрая причастието (т.7) към духовния свят. При синтеза от мен беше родено съждението, което ви казах, и то трябваше да бъде вдъхнато, да бъде втъкано в етерния свят. Това е моя жертва, защото това съждение е резултат от теза и антитеза и те присъстват едновременно в него, а не съм ги елиминирал. Какъв е смисълът на антитезата, какъв е смисълът на метаморфозите в точки 2, 4 и 6, в които действа Христос? Там антитезата не зачерква тотално тезата и нищо генерално не се променя, каквото е едно самоубийство, например, а е като процес. Отрицанието е като процес, който ще има развитие след това и развитието е именно в синтеза. Този синтез е своеобразна жертва, тамяна. След като човек излъчи едно съждение и го вдъхне в етерния свят, започва отделянето ни от нашето грехопадение. Вижте докъде е грехопадението (схема 1, т.3). Оттук започва възкресението. Започва тройката 3-4-5 (схема 3 в дясно), която е настоящето и в която трябва да стане възкресението в мисленето, със съзерцателното мислене да стигнем до възкресението. Тук имаме и „In Christo morimur”, в Христос умираме, т.е. жертвоприношение. Какво жертваме тук? Жертвата започва още със съждението, което даваме в синтеза, тук започва отделянето на мисленето от физическия мозък към етерния мозък. При мен това беше по абсолютно радикалния начин, че духовният свят оправя всички проблеми, но това може да се случи във физическия свят. По-голямо, по-радикално като съждение, не може да има в синтеза или поне на мен не ми е познато. Това съждение спасява изобщо еволюцията. От там нататък се тръгва към жертвоприношение. В него започваш да жертваш нисшия си Аз. При мен така се разви във времето, че се получи както трябва. През 1994 г., по време на световното първенство по футбол беше проблемът, който имах в онзи триъгълник. След това отидох в катедралата и се помолих пред Господа – разбира се беше абстрактно, пред Отца, защото тогава не осъзнавах, че Христос действа в цялата работа и много по-късно започнах да разбирам това. Това беше антитезата и след това е синтезът, в който се доверяваш на духовния свят. Стигаме и до жертвоприношението. При първото жертвоприношение си плащаме дълговете. Тук е етерното тяло, което в молитвата „Отче наш“ е свързано с дълговете. Всичките ни дългове са в следствие на грехопадението и започва преходът към възкресението, започва жертвата на нисшия ни Аз. При мен това тогава беше като сигнална ракета, без да го осъзнавам в смисъла, в който ви го представям сега. През 1994 г. е проблемът ми, след това отивам в църквата, след това Христос по чудодеен начин разрешава проблема и съм поразен колко елементарно е това нещо за Него, в което аз си влагам целия ум и не мога да го разреша. След това много пъти се е намесвал така за да ми спестява проблеми в битието, за да мога да се насоча в каквото трябва, защото няма смисъл да влагам огромна енергия за решаване на битийни проблеми. Все едно ми казва: “Оставете ги на Мене, а вие работете за Мен както трябва днес“. Знаете думите от Евангелието: „ Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?“ След това, мисля че беше през 1997 г., когато ходих при един циганин-ясновидец, се яви апостол Петър – как ли ще прозвучи това на някои – и ме предупреди: „ Докато от теб не бъде изцедена и последната капка егоизъм, няма да ти се даде силата“. Това е жертвоприношението. То идва следвайки ритъма и тук трябва целият нисш Аз да бъде жертван постепенно за да има развитие по-нататък. Абстрактното ни мислене се развива в астралното тяло, а живото морфологично мислене е в етерното тяло. Ние трябва да направим преход от едното към другото, но за него е необходимо да има някаква степен на очистване на астралното. По това време дойде и пълният отказ от месо, алкохол и цигари, защото няма как да се развива онова напред, ако продължаваш грехопадението, ако още си в миналото. Следва моментът на съзерцанието. Тук е онова, което говорихме, когато разглеждахме схема 1, като прескачането на идеята от нищото – това е точно прехода от миналото към бъдещето без да има мост, става прескачане, при което съществото открива себе си като идея. В съзерцанието трябва да има умиране на нашия нисш Аз в Христос. По онова време вече имах неистов стремеж да науча всичко за Христос, без значение от какъв източник е информацията. Неслучайно тогава ми попадна и книгата на Бенитес „Завещанието на Свети Йоан“. Това беше книгата за мен в този живот, чрез която направих скока през нищото. Скокът през нищото в най-радикалния му смисъл е скок от нисшия към висшия Аз. Това е началото на гигантската метаморфоза, чрез която се превръщаш в йерархично същество. В старите мистерии, когато някой биваше посвещаван, нисшият му Аз е изваждан и той се среща горе с висшия си Аз, но едновременно се срещаха и с нахлуващия към Земята Христос, с макрокосмическия Аз. От една страна посвещаваният гледа към груповия Аз от Елохимите и индивидуализацията му в самия него, а от друга към слизащия макрокосмически Аз на Христос и така или иначе тези два Аза трябва да се срещнат и да работят съвместно. Ставаха ли посвещаваните йерархични същества тогава или не, ставаха ли част от десетата йерархия на свободата и любовта? Разбира се, че не, защото това ставаше с изместено съзнание, нищо, че се докосваха до висшия си Аз. Въпреки това, те не бяха като обикновените хора, защото пребиваваха в двата свята и бяха със съзнание и за висшия свят, без да са го овладели в будно състояние. Йерархично същество може да стане човек, който си е извоювал висшия Аз в будно състояние и още някои неща, за които ще говорим сега. Ще се опитам да бъда максимално точен, за да дам оценка на какъв етап от пътя съм самият аз и да няма спекулации около собствената ми личност, а и всеки да може да си направи правилна самооценка.

Книгата, която на мен ми даде тласъка – „Завещанието на свети Йоан“, е с огромен луциферически заряд, който те изстрелва до най-горните нива, но там работят луциферически същества с развита седма основна част, за които Щайнер говори в GA 130. Тук действа изкупеният Луцифер. Той те изстрелва с такъв заряд, че правиш преход от мислене с физическия мозък, към мислене с етерния мозък, лишен от всякаква сетивност. Зарядът е от такъв мащаб, че те изстрелва в зоната на чистото мислене, което е независимо от всякаква сетивност. В това чисто мислене се освобождава волята, която е от една субстанция с него, с чистото мислене, защото в абстрактното мислене Светият Дух го няма, то е луциферизирано. Светият Дух го има само в чистото мислене, което чрез волята, самото то станало воля, тръгва да прави този скок за улавяне на идеята и идеята му се открива. Този заряд направи така, че да мога да направя прехода до идейното възприятие и идеята ми се откри. Коя беше тази идея? Висшият Аз, аз съм самия Бог. В седемстепенната метаморфоза на мисленето това се нарича идейно възприятие. Тук се разкрива идеята. Нисшият Аз, резултат от грехопадението, преминал през съзерцанието в Будхи – метаморфозата в т.4 (схема 3 в дясно) от Христос, преминава в превръщане. Нисшият аз е станал висш Аз. Никой не трябва да си гони нисшия аз, а трябва да го превръща във висш Аз. Става велика алхимия между жертвоприношението и превръщането, това е най-великата възможна алхимия в човека, а именно прехода между нисш Аз и висш Аз. Естествено, че голяма част от нисшия ми з си стои в мен, но го има раждането на висшия Аз и аз знам, какво значи това. В древните посвещения това е ставало горе без съзнание, а при мен стана посред бял ден. Това е началото на истинското превръщане на човека в десета йерархия на свободата и любовта, това е началото на превръщането на обективната еволюция в дух. Това е съединяването на дървото на познанието – грехопадението, с дървото на живота – превръщането. Те се сливат в етерно и астрално тяло. Триъгълникът с Христос отгоре е нахлул долу, стъпвайки на етерно и астрално тяло, а не на нисшия Аз и астралното тяло, прави тази метаморфоза и вървим нагоре. Уловен е Азът, така да се каже, идеята „Аз съм“, която е главната идея за целия цикъл, ми се разкри като мой висш Аз – всъщност си индивидуализирах Аз от груповия Аз на човечеството, който беше излъчен от Елохимите във времената на Лемурия. Започва истинската индивидуализация на човека, навлизаме в триадата на бъдещето 5-6-7, за която Щайнер във „Философия на свободата“ казва, че тук са моралните интуиции, моралната фантазия и моралната техника. Коя беше моралната интуиция при мен, кое беше идейното възприятие при мен – това е висшият Аз. При мен се случи най-ценното, което може да се случи в морфологията на това нещо, съобразено с молитвата „Отче наш“, която беше вписана вътре, цялата обективна еволюция също беше вкарана вътре и метаморфозата на мисленето също. При преминаването към шестата степен, идеята „висш Аз“ трябва да се индивидуализира – това е, както съм го написал тук (между 5 и 6), да се кланяме в дух и истина на Бога. Всъщност Светият Дух, който ми се е открил като „Аз съм“ ми носи главната субстанция „Аз съм“, която от Абсолюта минава през Отеца и през Сина. Забележете какво става тук като преживяване на висшия Аз. Най-отгоре (посочва се над точката на Отец в схема 1) е „Аз съм“ на Абсолюта, по-надолу е „Аз съм“ на Отеца – „Аз и Отец сме едно“, аз съм самия Бог-Отец – това ми беше преживяването. Чрез макрокосмическия Аз на Сина стана това издигане, а той е представител на Аза на Абсолюта и става, че все едно аз съм Абсолюта. Стана ми много смешно, защото предния път, когато стигнах до тази идея, си казах: „Аз му се подиграх на онзи човек, че е казал „Горе е Абсолютът, а долу съм аз, неговият представител“. Сега аз се поставих на неговото място.“ Разбира се при него звучи налудничаво, защото той няма разбиране за това, което казва, но понеже е разхлабен етерно, усеща че има нещо такова и го изказва. Но всичко това трябва напълно да бъде осъзнато. Всеки човек, в който изгрее висшият Аз, когато премине през „In Christo morimur” тук (т.4, схема 3 в дясно) се ражда висшият Аз и все едно става представител на Абсолюта долу на Земята. Светият Дух, Манасът, през Христос ми открива, че съм Бог-Отец, а Троицата е представител на Абсолюта, на „Аз съм“, който кънти през цялата еволюция надолу. Ето такъв е механизмът. Онзи Свети Дух, който в древните времена слизаше и разкриваше висшия Аз на посветените но при изместено съзнание, сега е същият Свети Дух, но вече изхождащ от Сина, а не от Отца. Това е гигантска промяна и затова, когато Христос извърши Голготската мистерия, това е най-голямата възможна метаморфоза в целия цикъл. Тук има промяна в Троицата, която може да работи в нас. Така че спорът между православна и католическа църква откъде произлиза Светият Дух, е въпрос на гледна точка. В момента мога да изложа няколко гледни точки и с еднаква убедителност да доказвам откъде произхожда Светият Дух и всички тези гледни точки ще са верни.

 Започваме да се кланяме в дух и истина на Бога точно тук (схема 3, между точки 5 и 6) в прехода, защото овладели в известна степен висшия Аз, на нас ни се разкрива индивидуалният Манас, а смисълът на нашата еволюция е да стигнем от нисшия Аз до висшия Аз, да го поставим в центъра и той да ръководи индивидуализирането на макрокосмическата троица отгоре – Манас, Будхи и Атма, като наши, лично овладени Манас, Будхи и Атма. Забележете колко трудна за овладяване е Антропософията. На едно място Щайнер казва, че под висш Аз трябва да се разбира нашия Манас. На друго място можем да срещнем, че наш висш Аз е Христос. На трето място можем да срещнем, че наш висш Аз е Ангелът. Отделно говорим за нисш и висш Аз при човека.В цялата тази на пръв поглед каша, човек се обърква и се пита, кое все пак е висшия Аз? Когато говорим за висш Аз на човека, става дума за индивидуализирания Аз от груповия Аз на човечеството. Когато говорим за Манас, това е когато благодарение на висшия Аз тук на пета степен, започва да ти се разкрива Манаса от троицата и да става индивидуализиран твой дух, а тепърва трябва да се индивидуализират и Будхи, и Атма, и така да имаме индивидуализиран троичен дух с център висшият Аз, който да го ръководи и това едновременно да бъде трансформация на трите ни тела. Следователно, когато говорим що е висш Аз, така да се каже най-правилното тълкувание е, че това е индивидуализиран Аз от груповия Аз на Елохимите, който беше даден на човечеството. Когато говорим за Манас, това е индивидуализираният Манас от Троицата и представителят му в Троицата е Светият Дух. И чак когато човек индивидуализира висшия си Аз от груповия Аз, започва да му се открива Манасът, който започва да служи на Отца. А накрая Отец е във всеединството. Ето я тази метаморфоза (схема 3, в дясно, т.6), в която също присъства Христос, защото Манасът е пратения Свети Дух от Христос на Петдесятница. И на трите места, където има метаморфоза, работи Христос. Какво на личен план се случи при мен? Висшият Аз в мен се индивидуализира и беше преживян като идейно възприятие, като морална идейна интуиция. Тази индивидуализация дойде от Светия Дух, директно от индивидуализирания Манас и беше, че днес никой на Земята не разбира истински Христос и трябва да се направи нещо по въпроса. Това Светият Дух ми го каза, всъщност от името на Христос. Нещо трябваше да метаморфозира и да се роди друго нещо. Какво да се роди? Точно по това време, след като дораснах до тази идея, ми се разкри кой е Бодхисатвата на 20 век. Виждате как на точните места идват точните работи. В книгата си („Пътят към Аза“) съм написал, че ми се откри през Светия Дух във волята. Такива идеи се откриват във волята, в чистото мислене, където волята се задейства. Винаги улавянето и индивидуализацията на идеите става така. Тук започва да работи моралната фантазия – втората степен, за която се говори във „Философия на свободата“. И накрая, след като Бодхисатвата се откри, съвсем естествено се стигна до моралната техника, финалът на цялата работа – това е всеединството и приемането на причастие. Тук Азът ти като огън, приема причастието с това, което си направил като морална техника, като дело – тук (5) е идеята, тук (6) идеята се индивидуализира, а тук (7) е делото, синтезът между двата импулса, между Антропософията и  импулса на Бодхисатвата – това е Свещеният импулс. Това ти дава причастието. Забележете къде е причастието тук (схема 3, в ляво, т.7). До него си се издигнал чрез осветените хляб и вино и свещеникът е само посредник в издигането ти към боговете. В индивидуалния култ се издигаме със собствените си сили. Кое тук е олтара, кое е жреца, кое е причастието и всичко останало и защо става нова чаша на Граала, за разлика от чашата на Граала, за която говорихме при литургията? При литургията чашата, в която е виното символизира чашата на Граала. При индивидуалния култ, когато човек през трансформация на мисленето мине нагоре и започне да работи висшият Аз и да се обажда Манасът, тук (т.6) става трансформация на материята. В т.6 на литургията става трансформация на материята, и в т.6 на индивидуалния култ става трансформацията вътре в нас и служейки в дух и истина с Манаса под контрола на висшия Аз  започваме да трансформираме  първоначалната субстанция от Отеца и да става причастие вътре в нас. Превръщаме себе си в олтар и чаша и извоюваме лично връзка с духовния свят, до която ни е довел Христос по целия този път (от 1 до 7). Когато човек започне да преодолява мисленето, което е плод на сетивния свят, етерният мозък започва да се отделя, а на около 25-30 сантиметра над главата започва да се формира етерното сърце. Именно етерното сърце е олтара, в който става тази трансформация и то е едновременно и чашата, в която се изливат идейните интуиции и съществата разкриват себе си и своята истинска същност отвъд сетивния свят. Тогава се получава така, че олтарът е вътре в човека, в етерния му мозък, който еманира в етерното сърце и чашата е самото етерно сърце, в което се появяват тези гости – идеите. Разликата между литургията и индивидуалния култ е огромна. При литургията свещеникът е отделен от олтара и нарежда на съществата да слизат и да ни издигнат нагоре, той има право на това, при индивидуалния култ никой не може да нареди на идеите, колкото и големи усилия да се правят, да се явят в чашата, т.е. в етерното сърце. Единствения път, в който положих усилия и малко напрегнах нещата  беше, когато исках да разбера, кой е Боян Боев. Чертах какви ли не схеми, но така не става. Никой не може да нареди на идеята, на съществото, да му се яви, да влезе в чашата или етерното сърце. Това е нафората, това е причастието, което вземаш. По този повод Щайнер казва, че улавянето на идеите в действителността им е истинското причастие днес за човека. Всички откровения, които за тези 15 години съм ги дал, са все продукт на това. Никой от антропософите не го разбира защото не владее това. Затова и всичко, което казвам, се подлага на съмнение. И правилно. И Щайнер, и Беинса Дуно призовават да се съмняваме и проверяваме лично. Но ако не можеш да го провериш лично нямаш право да казваш, че това са измишльотини, защото това е сърцевината не просто на Антропософията, а и на нещо друго, защото тези откровения и идеи са плод на синтеза между двата импулса.

Вижте (схема 2 в средната част) Щайнер какво направи – нисшият Аз става висш Аз, застава в центъра, съединяват се дървото на живота и дървото на познанието. Тогава се преодолява грехопадението и се преминава в триадата на бъдещето. Когато Щайнер съединява най-яркият представител на съзерцателното мислене Гьоте и на абстрактното мислене – Хегел, той може да направи така, че човек, който изучава Антропософията, може да стане хомо либер. Когато Платон, Аристотел и Сократ са се движели сред останалите гърци, те са изглеждали външно като тях, но те са нямали нищо общо с тях, те са представлявали друг вид човек. В бъдеще такава разлика ще се отразява и във външния вид. Сега който практикува това, за което говорим, може да живее сред посредствени хора и много от тях да изглеждат външно по-добре от него, но той се различава коренно от всички останали. Както онези посветени от древността бяха различни от останалите, но не бяха десета йерархия, не бяха йерархични същества, с това, което сега се прави, човек започва да се превръща в йерархично същество. Достатъчна ли е само Антропософията тук? С Антропософията можеш да станеш хомо либер – свободен човек, но ние трябва да станем хора на свободата и любовта – аз от Беинса Дуно поисках любовта, не че вече е дошла онази, която чакам, защото тя трябва да се извоюва. Когато на мястото на Гьоте поставиш Учителя – дървото на живота, а на мястото на дървото на познанието поставиш Щайнер, като висше познание, тогава чрез синтеза става съединяване на дървото на живота и дървото на познанието във висш смисъл и тогава човек започва да става в истинския смисъл десетата йерархия на свободата – Щайнер и любовта – Учителя. Тогава от хомо либер авансово започваш да се превръщаш в това, което се нарича хомо магнетикус или бял маг. Понеже хората не умеят това, тепърва ще трябва да стават хомо либер, да изминават степента на метаморфоза на мисленето отработвайки го триадно, за да могат да стигнат до Учителя, той да започне да работи в тях и да започне трансформацията им в хомо магнетикус. Веднага трябва категорично да заявя: не съм се превърнал в йерархично същество от десетата йерархия на свободата и любовта, но съм нагазил в това и само аз знам докъде съм, друг не може да знае докъде съм.

И сега – откровението от снощи. То дойде много интересно и ще се опитам да го пресъздам. Разхождахме се вечерта из Морската градина тъй като исках да си почина и да не се срещам с никой. В един момент около вила Рома дръпнах жена си и казах: „Ела, да ти кажа нещо“. И започнах да и обяснявам, как днешните Престоли са същите онези Престоли от Стария Сатурн, но тогава са имали мощта на Елохими. Чертаех на асфалта тези неща с един камък и казах: „Сега ние сме на пангара. Ние трябва да станем десета йерархия на свободата и любовта. Какви имена имат тези богове?“ Например Елохимите са Духове на формата, Господствата са Духове на мъдростта. От една страна има йерархична характеристика, която например е Духове на Мъдростта, но едновременно имат име на йерархията, което е Господства. Ние ще станем десетата йерархия на свободата и любовта и това ще е нашата йерархична характеристика. Кое ще е обаче нашето име, което ще имаме като йерархия? Откъде идват имената на йерархиите – Ангели, Архангели до Серафими – те идват от Стария завет, а в христологията идват от Дионисий Ареопагит. В Стария завет, който като сбор от книги е направен към 6 век преди Христа, се споменават имена на йерархиите, които еманират при Дионисий Ареопагит в гръцкия вариант на имената на йерархиите, с които и ние боравим днес. Гръцкият беше езика на Новия завет и той беше езика, на който трябваше да стане духовното разбиране на Христос. Знаете, че Щайнер говори за тяло – Римската империя, душа – еврейския народ и дух – гръцкия народ. Друг е въпросът, че в основата на гръцкия народ са българите, но няма да задълбавам сега. Следователно точно на гръцки език трябваше да бъдат дадени имената на деветте йерархии. Трябва да имаме, обаче, име на десетата йерархия. И въпросът към духовния свят беше, кое ще е това име? Отговорът беше придружен с много рев и вълнение – след време самите ние, човеците, ще си дадем това име и сега никой още не го знае. Още като бяхме горе, в рая, Йехова каза, че когато слезем долу, ние, човеците ще дадем имена на всичко – на минерали, растения, животни, йерархии – на всичко. Ние човеците сме тази седморна система, в която могат да се срещнат седемстепенното морфологично мислене и обективната еволюция от Сатурн до Вулкан. Ние сме системообразуващия фактор, ние даваме имена на всичко и след време ще дадем името и на собствената си йерархия. Какво ще бъде то не може да ни бъде дадено, но това беше моментът, в който аз, като финал на тази лекция, се качих на онзи връх, от който мога да гледам напред. Разбирате ли как работят отгоре? В предната лекция, съботата преди нея ми се откри, че „Аз съм“ от Абсолюта кънти надолу, отгоре надолу, а сегашната лекция беше отдолу нагоре да стигнем обратно до тук и да погледнем към бъдещото си име като йерархия. Това име не може да ни се разкрие, защото имената в духовния свят крият огромна окултна сила, която неминуемо може да бъде използвана и за лошо, ако се даде на неподготвен човек. При литургията с думите и тамяна става трансформация на материята в дух. В индивидуалния култ взимаме субстанцията за трансформация от нашата душа. Защо от душата ни? Защото всички сили, които боговете вкараха в нас за да ни създадат трите тела и Аза, чрез нахлуването на Христос в нас след Петдесятница са в нашата душа. Материалът за трансформиране на цялото битие на Космоса ще го вадим от нашата душа, която чрез Христос съхранява в нас цялото битие, практически цялото реализирано мироздание. Осъзнавате ли каква гигантска отговорност има пред човека, какво трябва да прави и тепърва да овладява не само Манаса и да се кланя на Атма в дух и истина, а да овладява целия триъгълник и цялата Троица да стане в нас индивидуализиран троичен дух с висшия Аз в центъра, ръководещ бъдещата трансформация на астрално, етерно и накрая и на физическо тяло. Накрая трябва да стигнем до всеединството, което имах като авансово преживяване пред Операта във Варна, когато ми се разкри, че цялата божия творба живее в любовта на Сина, която е различна от любовта на Отец. Това беше сливането ми с целия Космос, след като преминах през няколко седморни цикли. Първо беше един подготвителен цикъл от седем лекции, които бяха не само на границата между двете хилядолетия – стартира октомври 2000 г. и приключи към края на 2001 г., но и на границата между две епохи – епохите на хомо сапиенс и хомо либер. Хомо либер и хомо магнетикус, за които говорихме, са степени през които ще минаваме като трансформации в бъдеще, защото ще имаме трансформация в чувството, метаморфоза в чувството и метаморфоза във волята – всичко това ще са степени към бъдещото ни име на десетата йерархия на свободата и любовта. Сега човечеството е на прага да стане хомо либер. Трябва да овладява Антропософията за да може да стане хомо либер, а след това ще се изправи пред предизвикателството Беинса Дуно за да може да го има синтеза. Ако само Антропософията беше достатъчна, Михаил нямаше да каже през Щайнер, че на границата на двата века ще има Свещен импулс, единствено спасителен за духовния живот на човечеството. Как се разви той? Точно на границата на хилядолетията, т.е. на границата между превръщането ни от хомо сапиенс в хомо либер, бяха онези седем лекции в пленарната зала на Община Варна, когато още на първата започнах от Абсолюта надолу и на последната завърших с българите, като минах през мистерията на Голгота, злото и всичко останало. След това в продължение на седем години беше цикъл от четири пъти по седем, общо 28 лекции. Тези 28 лекции са всъщност нахлуване на този (схема 2, долу, триъгълника Манас-Будхи-Атма) триъгълник в четирите мои члена, защото метаморфозата на мисленето води до тотална промяна в четирите члена на човека – в нисшия Аз, физическото, етерното и астрално тяло, въпреки, че това при някои хора не се вижда на външен план. Но то се случва вътрешно, защото всичко това е духовно-душевен процес. Коя е теургията в чашата на етерното сърце, в която се изливат даровете? При литургията теургията е прерогативът на свещеника да заповядва на духовете да слизат. Понеже ние не можем да наредим на идеята да ни се открие, кое кани, така да се каже, идеята да ни се открие в чашата на Граала, в етерното сърце? Това именно е тази седемстепенна метаморфоза и по-точно нейният център – съзерцанието, възкресението на абстрактното мислене в живото морфологично мислене. Това е истинската теургия, привличането на духовете и мисъл-съществата да се открият горе в чашата на етерното сърце. В литургията свещеникът може да нарежда на духовете, но той действа като жрец и посредник, той е все едно в старите мистерии, но в християнски смисъл. Ние работим с Троицата, работим с Манас, Будхи и Атма, но християнизирани, това са точки 2, 4 и 6 в морфологията. По този начин можем да привикаме идеите да ни се откриват и те се откриват в най-подходящия момент. В този момент човек е жив, това са моментите в които човек е жив. Съзерцанието е теургията, поканването на мисъл-съществата да се открият. Човекът е олтара, а идеите са нафората. Това е индивидуално изграден Граал в метаморфозата на мисленето. През годините сме давали много различни гледни точки към Граала. Неслучайно Антропософията създава голям проблем на антропософите. Защо? На едно място Щайнер казва: „Нашият душевен живот формира паметта“, на друго място казва: „Паметта е функция на етерното тяло“, на трето място казва: „Спомените или паметта гради Аза“. Ако човек мисли с абстрактното си мислене вижда в тези твърдения противоречие, защото от тях едва ли не може да се постави знак за равенство между душа, етерно тяло и Аз – нисшия Аз, разбира се. Имам лекция на един човек от Бялото братство, който изучава и Антропософията, в която твърди, че троичната ни душа всъщност е Аза ни. Това, разбира се, не е вярно. Щайнер може да казва различни неща от различни гледни точки, защото методологията му е такава, че той прави следното нещо: от безкрайния океан на мъдростта той зауства като във фуния част от нея и това се появи като Антропософията. Тя е толкова грамадна като фактология, че хора, които нямат потенциал да се справят, се удавят в нея и започват фрагментарно да се занимават било с педагогика, било със селско стопанство или нещо друго, но винаги частично, защото не може да хване цялото. Всичко, което Щайнер заусти и го даде долу като познание, което всеки индивидуално трябва да оживи и да стане в него дърво на познанието чрез метаморфозата, която разгледахме в тази лекция, е винаги с отворен край. Методологията на Антропософията е такава, че предполага отворен край навсякъде, предполага личното и оживяване и развитие от всеки. А това най-добре става чрез импулса даден от Беинса Дуно. Той действа като дървото на живота и тогава това дърво на  познанието не остава мъртва абстракция, а се оживява – разбирате ли какво представлява синтеза? Никой не може да оживи Антропософията, ако не ползва Беинса Дуно като живот. Защото там, откъдето той идва, от сферата Будхи, оттам надолу се развива всичко като „Аз съм“, като познание, като форми, като царство, слава и сила по нивата на мирозданието. Без бодхисатвата в Антропософията няма живот – това е, което от толкова години говоря и е толкова трудно за разбиране от някои. Това е силата на синтеза. Сега, във времената на великата криза, ако не положим усилие да оживим абстрактното мислене и да преминем към морфологично мислене, с това си мислене ще умрем в нисшия си Аз, ще унищожим нисшия си Аз, ще унищожим и физическото си тяло и ще приключи всичко. Кризата днес е гигантска и е по-сериозна даже от тази в Гетсиманската градина, когато бъдещето висеше на косъм. Христос няма да се намеси пряко. Ние трябва да положим усилията да развием морфологичното мислене, да подготвим чашата, в която да ни се откриват идеите от духовния свят, правилно да призовем духовния свят и тогава боговете ще могат да се намесят долу.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0542