mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2014-2015 за четене / ВЪЗКРЕСЕНИЕТО В МИСЛЕНЕТО

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО В МИСЛЕНЕТО
20.03.18 21:50
Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 26.04.2015 във Варна Текстът е свален и обработен от видеофайл и не е прегледан от лектора
 Молитва преди началото на лекцията, произнесена колективно от присъстващите в залата: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята; хлябът наш насъщний, дай го нам днес, и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин!

                Предишния път ви споменах, че когато в съботата преди срещата ни си мислех как да подредя изложението, се сетих за един Никола Николов от Пловдив, с който сме се засичали в Русе, и който казваше, че горе е Абсолюта, а долу той е Неговият представител. Когато се сетих за това, изгря идеята, че фразата „Аз съм“ звучи от Абсолюта до долу през всички нива на мирозданието, и предната лекция я започнах именно с това. Вчера, пак по същото време, като се замислих за днешното ни събиране, а и от два дена усещах, че на цялата тази голяма лекция и липсва финалът – не, че го няма изобщо, а го няма връхчето накрая. И вчера в 16:30 това връхче по вълнуващ начин дойде, но за разлика от предния път, мястото му не е в началото на лекцията, а в края и. Така лекцията доби завършения си вид и ще трябва доста време, за да бъде изнесена. Тя се нарича „Възкресението в мисленето“ и както вероятно се досещате, ще бъде своеобразно продължение на предишната лекция, но с по-голямо задълбочаване навътре. Тъй като темата е не просто важна, а от първостепенно значение, заедно с началото на етерното пришествие на Христос и предстоящата среща с Антихриста, можем да кажем, че метаморфозата на човешкото мислене и превръщането на човека в хомо либер – а тук говорим и за хомо магнетикус и ще видим каква е разликата, – е едно от трите фундаментални предизвикателства, които стоят пред нас в този ни живот. Затова е много вероятно в следващото ни събиране да има ново продължение на темата. Предишния път бях нарисувал нещо, което сега го прерисувах, като добавих някои елементи, а има и още една рисунка, защото това, което говоря, трябва да се илюстрира. Ще показвам пак с тази пръчка, с която предния път падна голямо тропане и се надявам днес да е по-спокойно, но както виждате, по нея има надписи като АС/DC, Deep Purple и прочие, и може би затова вибрациите и са такива. Трябва да си намеря друга показалка.

За малко ще се върна на предната лекция, за да си опресним някои неща (схема 1). Най-отгоре е Абсолютът. Той е единицата. Проявява се като Троица – Отец, Син и Свети Дух в пралайя. Този триъгълник в пралайя Отец, Син и Свети Дух, съдържа в себе си един пентаграм, който е макрообразът, праобразът на човека, на това, което трябваше да се развива надолу в манвантарата, и който на физическия план се овеществи в нас, ние сме пентаграма. Следователно мирозданието върви от числото 1, което е над всичко и е непроявено, към числото 3, което съдържа пентаграма вътре в себе си, а той е насочен надолу към седморно проявление от Сатурн до Вулкан, а има и друго отражение като седемстепенна метаморфоза на мисленето, чрез което ще преминем от днешното абстрактно мислене към живото, морфологично мислене, което за пръв път се прояви при Гьоте по отношение на растенията, а по-късно беше развито при Щайнер и по отношение на животните и хората.

                                                                              Схема 1

                Сега, когато сме на границата към новия вид човек, трябва да развиваме именно това морфологично мислене, за което доста подробно говорихме предния път. За да можем да се ориентираме в него, тъй като то е седморно и следва модела на обективната еволюция, Троицата горе от Отец, Син и Свети Дух, се представя надолу в седмичното като тройки, така да се каже като мини троици. Виждаме, че това са едни лемнискати, които пронизват тази седморност. Тройката 1-2-3, проявена като теза, антитеза и синтез в нашето мислене, е тройката на миналото, която в нас днес е изградена под формата на диалектическата триада и стои в основата на абстрактното ни мислене, което е мисленето на нисшия ни Аз. Ние сме родени от гръцката епоха насам като съзнание в тази триада и тя е отражението на миналото – ex Deo nascimur, от Бога сме родени. Тази триада е абсолютно задължителна за нас, тя ни беше нужна, за да можем да продължим по-нататък. Следващата триада 3-4-5 слиза до съзерцанието, тя е на настоящето, трябва да се умре в Христос – in Christo morimur, а последната триада е per Spiritum Sanktum reviviscimus – чрез Светия Дух ще възкръснем – трябва да възкръснем в новото мислене в 5-6-7 или триадата на бъдещето.

                В рая Адам съзерцава пентаграма като ангел – ангелът притежава Манас – възкачен на една греда, казано по нашему, която се крепи на две колони, Будхи и Атма, и това е пътят, който Адам трябва да измине от Манас през Будхи и Атма (схема 2).

        Схема 2

Адам съзерцавайки пентаграма като ангел, като Манас, е виждал това, което трябва да стане човека като триъгълник от Манас, Будхи и Атма. Проявеният през всичките еони пентаграм, рано или късно отново трябва да стигне до троичност и под контрола на Аза да се върне обратно в пралайя и в Абсолюта. Съзерцавайки този пентаграм, Адам се е идентифицирал с него и според Златната легенда си е обещавал, че никога няма да изгуби правилната си представа за ангела и да се отклони от това, което човек трябва да направи със себе си в бъдеще. Обаче боговете имаха друг промисъл за нас – ние трябваше да напуснем рая и да станем десетата йерархия на свободата и любовта. Луциферическите Ангели ни изкушиха, Елохимите въздействаха върху Аза и Азът се обърна с върха надолу. Ние полетяхме надолу. Щайнер казва, че двете колони, на които се крепи Манаса, са колоната на живота и колоната на мировия химизъм. За пръв път използваме този термин – Щайнер говори за колона на мировия живот и колона на мировия химизъм, на които като се облегне Адам в рая, ще може да премине към Манас, Будхи и Атма. Адам това е искал да направи. Ако това, обаче, беше станало без потъването надолу в манвантарата, без изграждането на душевен живот, без изграждането на мислене, без изграждането на Аз, ние щяхме да станем по Божия промисъл Манас, Будхи и Атма – това, което първоначално си е мислел Адам, – но без контрола на Аза вътре в нас. Единството на тази троичност щеше да се поддържа от висшите същества. Така ние никога нямаше да станем духове на свободата и любовта и тогава нямаше да се въведе този принцип в този цикъл, който е цикъла на Сина. Именно затова ние стигнахме до грехопадението и тези колони на мировия живот и мировия химизъм, които с известни резерви можем да кажем, че са все едно дървото на живота и дървото на познанието, се превърнаха в нас през манвантарата в Авел и Каин, в тези две дървета, Авел и Каин. Между тях се появи вражда и, всъщност, нашият нисш Аз, който постепенно щеше да се формира, попадна под ударите на авеловото и каиновото начало, на враждата между тях и цялата ни еволюция нататък е под знака на тази вражда и се развиваше в тази ситуация. Човекът и до днес е между тези две колони, разделението между дървото на живота и дървото на познанието и цялата драма на човека е как да съедини отново тези две дървета и да прокара обратния път към духовния свят.

                От Елохимите беше излъчен елемент като групов Аз на хората, на бъдещите човеци. Да направим разлика между този групов Аз и нисшия Аз. Когато говорим за нисш Аз и слагаме веднага знак за равенство с егото, това не е съвсем правилно, защото всички постижения, които човек има до днес като творец, са продукт на този нисш Аз. От нисшия си Аз можеш да направиш много благородно дело и даже да се жертваш, но можеш и човек да убиеш. Ето защо не трябва да се отнасяме към нисшия Аз с презрение, а като към напълно необходимата база, от която можем да направим прехода към висшия Аз. Тръгвайки надолу към Земята по време на Лемурия, трябваше да постигнем изправения стоеж. Беше нужен дълъг период от време за да станем хомо еректус. През това време започването на развитието на нисшия ни Аз във връзка с душевния живот като най-елементарни сетивности, вървеше с контролиране отгоре, от груповия Аз от Елохимите на човечеството с нещо като пъпна връв между него и Аза долу, който постепенно щеше да се формира в нас. Той трябваше да се формира на базата на този душевен живот, който в бъдеще щяхме да развиваме с големи мъки. Но първото нещо, което трябваше да направим, е да имаме изправен стоеж. По някое време през Атлантида вече реално имахме изправен стоеж, но не го осъзнавахме. Истинското развитие на човека е, когато се достигне до някакво постижение в развитието, то да бъде напълно осъзнато. Колкото и парадоксално да изглежда за външната наука, ако и бъде казано това, за първи път човекът напълно осъзна изправения си стоеж чак по време на египетската културна епоха. Дотогава човекът е вървял, но не е осъзнавал, че е изправен. Звучи абсурдно, но е така. И затова в онази епоха се строяха пирамидите, за да има вертикали и хоризонтали и съзерцаването им водеше до постепенно осъзнаване от човека, че той е изправен. Със започване на развитието на душевния ни живот, той не беше индивидуализиран. В нас бяха заложени Сетивна, Разсъдъчна и Съзнателна душа в Лемурия, а специално Сетивна и Разсъдъчна душа още в края на еона Стара Луна и възобновени в ранните периоди на Лемурия. Индивидуализирането на Сетивна и Разсъдъчна душа е много дълъг процес и за индивидуализирана Сетивна душа можем да говорим чак по времето на трета културна епоха. Тя си е в нас и дотогава, но е просто за да имаме някаква сетивност по отношение на външния свят за да започнат сетивата ни постепенно да се отварят. В това време и Разсъдъчната душа, която е заложена в нас от Духовете на Движението се развиваше, но до някакъв зачатък на разсъдък в нас достигнахме чак в средата на атлантската епоха. Следователно тази Разсъдъчна душа заложена толкова рано в нас, започна по някакъв начин да се проявява по-осезаемо но без индивидуализация в човека – индивидуализация значи да стане твое лично достижение, – чак по времето на гръко-римската епоха. В средата на Атлантида, в четвъртата раса беше мировата ос на цялото това развитие от Сатурн до Вулкан. Пътят на развитието на обективната еволюция още не беше приело характер на културно-историческо развитие, а още беше на ниво развитие на раси. В Атлантида всички са говорели на един език, на праезика. Ако започнем от най-първите епохи, от тях са останали само някои междуметия, като ах, ох и пр. Така се е говорело в първите раси на Атлантида. Едва в четвъртата раса в Атлантида започнахме да развиваме някаква мисловност, някаква разумност, и това моментално доведе до започване на умирането на скелета на Земята под формата на планини, като континенти, като това, което е твърдото. Защо? Защото всеки преход към абстрактно мислене и разумна дейност в човека, означава вътрешна душевно-духовна промяна в него. Тя моментално се отразява върху външния свят и води до умирането му. Всъщност умирането на Земята е резултат от разумната дейност на човека. Не случайно в средата на Атлантида се появяват радиацията, магнетизмът и пр. Представете си днешното човечество с неговото напълно абстрактно мислене до какво гигантски ускорено разрушаване на Земята води, направо във фантастични размери. Това води и до огромните грешки в датирането, което правят историците и изобщо хората на науката. Ще отворя една скоба, защото се намираме във Варна и всички знаем за Варненския некропол и откритото злато там и сега доста от златните съкровища на България са изложени в Лувъра, което безспорно е голямо постижение за популяризиране на културата ни. Датирането на това наше златно съкровище е напълно произволно. Много хора се занимаваха с това нещо. Те датираха това съкровище като принадлежащо на цивилизация, съществувала по тези места 5-6 хиляди години преди Христа. Изследвали са зъб от намерените в некропола скелети и чрез лабораторно изследване в Англия е датиран на 5-6 хиляди години преди Христа, т.е. това е цивилизация на 7-8 хиляди години. Веднага можем да кажем, че това просто не е вярно. В никакъв случай не е вярно. Знаете, че част от Варненското съкровище са едно голямо и едно малко биче. При математическо изследване на тези бичета и на другите артефакти се откриват златното сечение, числото пи, числото фи и какво ли още не. Следва въпросът – от кога са тези артефакти? Кога за първи път в човешката история човекът пристъпи към геометрията, кога се появи за пръв път великият гносис, в който посветените жреци сваляха онова, което по думите на Платон Бог геометризира, и го овеществяваха под формата на тези артефакти, които сега се откриват. От Древноиндийската епоха, когато развитието доби културно-исторически характер, няма останали никакви артефакти. От втората културна епоха, Древноперсийската, също няма никакви артефакти. Втората културна епоха приключи в 2907 г. преди Христа. Тогава започна третата културна епоха. Малко по-късно се появи великият гносис, който просъществува до 4-5 век след Христа и беше унищожен от християнските църкви, и именно в този гносис беше сваляно долу това, което Бог геометризира горе и беше овеществявано под формата на тези артефакти. Значи, ако се запитаме кога са направени артефактите във Варненското съкровище и други като тях, можем да си отговорим, че те са направени в третата културна епоха. Те може да са от 2800 или 2500 г. преди Христа, може и да са от 1500 години преди Христа, но в никакъв случай не са от 3000 г. пр.Хр., а да не говорим 5-6 хил.г. пр.Хр., това са фантазии, това просто е невъзможно. Тук на Рила бодхисатвата направи онзи велик синтез 3400-3500 г. преди Христа и оттук се даде тласък на цивилизациите нататък, но самото съкровище е правено след това. Всичко, което виждаме в Египет, Шумер и т.н. е правено след това. Тогава започна формирането на народите като такива, започна самоосъзнаването им като народи и способността им да свалят духовния живот като културни артефакти долу. От тогава са и най-древните надписи по различни колони, плочки и т.н. Защо, обаче, най-съвременна и модерна лаборатория като тази в Кеймбридж, датира тези артефакти на 5000 г. пр.Хр. или даже повече?  Науката използва радиовъглеродното датиране, което е основано на измерване на съдържанието на радиоактивния изотоп на въглерода, въглерод 14С в останки с биологичен произход. Този метод дава гигантски отклонения, когато се отнася за периоди отдалечени от нашето време на повече от 200 години. Защо е така? Защото когато днешната наука датира всички тези неща по този метод, тя смята, че човешкото развитие върви постъпателно без никакви резки промени и скокове, и когато се изследва как даден артефакт би се изменил например за 10 години, тази промяна може да се екстраполира в произволен период назад и да се види как ще се отрази това изменение преди 5 или 10 хил.години. Особено пък с радиоактивността, нещата съвсем не стоят така. Тя неимоверно много се е увеличила. От средата на Атлантида Земята умира. Колкото повече хората развиват абстрактното мислене, толкова Земята по-бързо умира. Радиоактивността се увеличава от мисленето на хората. Когато днес се измерва степента на разпадане на радиоактивните елементи, които се използват за датирането, поради интензифицирането на радиоактивността вследствие от нарастващата абстрактност в мисленето на хората, екстраполирайки я назад се получават хиляди и милиони години. Правени са опити, които показват, че днес за много кратък период се постига състаряване на проби, подложени на радиоактивност и когато се изследват с радиовъглеродния метод дават резултат все едно са на хиляди години. Това събаря цялата датировка в историята на Земята на съвременната наука. Днешното определяне на различните епохи в човешкото развитие няма нищо общо с културно-историческото развитие на човечеството.

                Към края на Атлантида проблесна и Азът на човека и започна неговото овладяване първо при посветените. Културоопределящият фактор през първата епоха, древноиндийската, е етерното тяло. Преди това, от средата до края на Атлантида започнахме да осъзнаваме физическото си тяло като наше. Тогава Адам вижда, че е гол и се покрива със смокиновия лист. Преди около 15 хил.години осъзнахме, че сме голи, т.е., че имаме физическо тяло. В древноиндийската епоха осъзнахме, че имаме етерно тяло, което беше индивидуализирано в нас и то беше факторът на културното развитие, защото нямаше още индивидуализирани по-висши членове. През втората, древноперсийската епоха астралното тяло се индивидуализира, и чак през третата културна епоха, египетско-халдейската, започва индивидуализацията на Сетивната душа, тогава тя става наша, появява се гносиса и т.н. Казахме, че мировата ос на симетрията минава през средата на Атлантида и това си стои, но това е мировата ос на обективната еволюция свързана с обективното развитие, което е продукт на боговете и това творение върви през Стар Сатурн, Старо Слънце, Стара Луна до това, което е в средата на Атлантида. Ние хората трябва да направим големия преход към субективната еволюция. Какво означава това? Всичко, като го започнем отгоре, от „Аз съм“ на Абсолюта, и което кънти през всички нива на битието през всички богове, е проява на субективна еволюция в смисъл, че всяко от тези същества на ниво висш девакан, нисш девакан, астрален свят, трябва да е развило Аз, да е преминало човешка степен и Азът да е станал субективен в тях и да твори по волята Божия. Следователно основният принцип в нашия цикъл е „Аз съм“ и той трябва да намери еманация долу в човека като субект, притежател на висшия Аз, като десета йерархия на свободата и любовта. С принципа „Аз съм“ трябва да достигнем до свободата и любовта. Всяко същество трябва да стане Аз. И ето, че ние, от средата на Атлантида, когато трябваше да започне този преход, тепърва формирахме нисшия Аз, с който да еволюираме. Само в мистериите посветените се докосваха с изместено съзнание до висшия Аз чрез Бог-Отец, който им се откриваше.

                Светият Дух работи от бъдещето към миналото, Отец работи от миналото към бъдещето. Където се срещнат, субстанцията на Отец и формата, която и дава Светият Дух, създават форма в настоящето и тази форма има субстанция от Отца. На тази форма със субстанция трябва да и се даде живот и това го прави Синът. Винаги, в цялата еволюция, този процес се случва. Светият Дух, макар да работи от бъдещето, има потенциала да преминава и до миналото. Отецът, от миналото, има потенциала да се движи до самия край и където се засекат, е настоящето, образува се някаква форма със субстанция и Синът трябва да я оживи. Тази форма временно съществува докато се изчерпи нуждата от нея и се създаде нова форма, т.е. нов вид. Развитието върви и ние отдавна бяхме станали хомо еректус, което го осъзнахме в египетската епоха и когато започнахме да развиваме Разсъдъчната душа и се докоснахме и до мисленето и неговото индивидуализиране, т.е. започнахме да се отделяме от духовния свят, тогава „грехопадението“ ни достигна пълната си изява. Триадата на миналото е отделянето ни от духовния свят и така нареченото „грехопадение“, т.е спускането ни към земното и постепенното му овладяване. Започнахме да притежаваме вече дървото на познанието и с това дърво на познанието стигнахме дотам, че по времето на Сократ, Платон и Аристотел се стигна до индивидуализация на мисленето, нашето мислене започна да се отделя от мировото мислене, което работеше през хората и това доведе до изпразването на мисленето ни от съдържание. Субстанцията на Отец изчезна оттам. Какъв е механизмът на мисленето в нас? Докъде води този механизъм? Когато ние мислим, мисленето по същество е Свети Дух. Той, т.е. мисленето, гони материята в нас, отхвърля я назад и то започва да работи като Свети Дух. Винаги когато духът работи, той отхвърля материята. Отхвърляйки материята, ние трябва да имаме висш Аз, който във висш смисъл да може да извършва трансформация на материята в дух, а не просто да я изхвърля. Субстанцията от Отца веднага да се трансформира в дух. Цялата еволюция от Сатурн насам беше насочена да се уплътнява духът докато стигне до материалните форми и абстрактното мислене. Съществува реалната опасност духът съвсем да се изгуби. Какво означава това? Духът винаги се стреми да трансформира материята обратно в дух. Когато човекът няма висш Аз, той не може във висш смисъл да постигне основното тайнство в християнството на транссубстанцията – обратното превръщане на материята в дух. Тъй като притежаваме нисш Аз и цялото човечество сега работи с този нисш Аз, се създаде гигантски проблем. В какво се изразява той? Постепенно беше създадена формата на човека, на хомо еректус, който трябваше да се превърне в хомо сапиенс, в разумен човек. Преди това мисленето от духовните мисъл-същества чрез веществообмена в главата се свързваше със субстанцията вътре в човека. Мисленето, което идваше отгоре беше образно, то беше субстанциално и сродно със субстанцията в човека и беше продукт на богове с Азове. Когато започнахме да се отделяме от тези мисъл-същества и започнахме да имаме мислене в нас, субстанцията на Отец вътре в нас беше заплашена в голяма степен, защото нисшият Аз не може да трансформира тази субстанция и да я превръща в дух, а само я изтласква към организма и тя се превръща в своеобразна шлака, която бива похитена от Ариман и от нея той създава спътник на бъдещия духовен Юпитер от неодухотворена материя. По този начин имаше опасност субстанцията на Отец да бъде изгубена завинаги, а тя е материалното начало, с което стартирахме в този цикъл. Имаше опасност, това, което беше отработено в предния цикъл, да бъде погубено в този цикъл. Нашето физическо тяло е изпълнено с тази субстанция. Когато Азът не може да извършва работата по одухотворяването и, имаше опасност напълно да изгубим тази субстанция, да изгубим физическото си тяло, а то е инструмента, с който можем да преминем от нисшия към висшия Аз и тогава тотално се проваляше целият цикъл, проваляше се изобщо замисълът за десета йерархия на свободата и любовта и въпросът за следващия цикъл на Светия Дух оставаше под въпрос. Тогава трябваше да се намеси някой и този, който можеше да оживи всичко и да създаде условията да има бъдеще, естествено е Христос. От пралайя пентаграмът слезе като Исус и той можа чрез Възкресението на физическото тяло да спаси в себе си тази субстанция, да възкръсне фантомът и така да имаме шанса с Христос да можем да извършваме това възкресение. Христос обедини в себе си трите гигантски метаморфози в човека. Първата метаморфоза е „изгонването“ ни от рая и превръщането ни в хомо еректус, втората метаморфоза е превръщането ни от гръцката епоха до сега в хомо сапиенс и третата метаморфоза е отсега, когато с морфологичното мислене трябва да ставаме хомо либер, а след малко ще кажем и какво означава да станем хомо магнетикус, защото от духовния свят казват, че трябва да станем хомо магнетикус. Разбира се от там не казват „трябва“, никой от там не нарежда, но това е целта пред нас. Тези три метаморфози, от които една е предстояща, на чиито праг сме и човечеството има гигантски проблем с осъществяването и. Отец пое голям риск с Христос в Гетсиманската градина, а с нас рискът да нямаме никакво бъдеще е направо огромен, рискът просто е колосален.          

                Христос стана центъра на тези три трансформации. Всичко, което беше обективна еволюция надолу и сили, вложени от боговете за създаването на трите ни тела и Аза, за цялото ни душевно развитие, беше концентрирано в Исус и оттам нататък, за да развиваме Аза си и за да можем да трансформираме телата и от седмица през пентаграм да станем тройка и единица и да се приберем обратно в Бога, всичко това трябва да стане през Христос. Той ни изпрати Светият Дух за помощник – сега сме във времето между Великден и Възнесение, Христос Воскресе, така се поздравяваме до Възнесение, а свети Серафим Саровски през цялата година е поздравявал с Христос Воскресе, защото на това се крепи цялото ни битие, – и именно с негова помощ трябва да възкръснем в това седемстепенно морфологично мислене като се кланяме на Отца ни, както пише в Евангелието, в Дух и Истина. Ще видим какво означава това изключително кодово изречение – да се кланяме на Отец в Дух и Истина.

                В 333 г. беше центърът на четвърта културна епоха, човек напълно беше станал хомо сапиенс и проблемът за преход от абстрактно мислене към живото, седемстепенно морфологично мислене, вече щеше да добива актуалност. В 9 век Парсифал знаеше, че онова, което се случваше с висшите посветени в предхристиянските епохи, един ден ще застане пред хората, и те с буден Аз, с будно съзнание трябва да се свържат със своя висш Аз и да могат да станат тази йерархия, която се изисква от тях, в течение на оставащото време от земния еон. Той знаеше това и имаше големи притеснения – знаете, че това е прероденият Манес. Появиха се богомилите, появи се Гьоте, благодарение на богомилите, и извърши своето дело. Първият, който започна да се опитва да практикува морфологичното мислене беше Гьоте и това започна след 15 век – Гьоте е живял през 18 век, – когато първата тройка Богове с посредничеството на втората тройка Богове вкара в нас космическата интелигенция и тя стана наше притежание. Трябваше да минат 2-3 века, да се появи Гьоте и да може като велик учен и велик творец в сферата на изкуството да развие морфологичното мислене, чрез което достигна до прарастението, което е източник на всички растения, но в никое от тях то не присъства напълно. Морфологичното мислене представлява оживяване на мисленето или все едно дървото на живота. Постепенно Гьоте зае мястото на Авел, на когото се крепим. Върха на абстрактното мислене или дървото на познанието беше Хегел. И двамата се появяват в немския народ. Щайнер успя чрез този макропраобраз – пентаграм, само че свален в човека и разположен правилно, с върха нагоре, да обедини тези две дървета в това, което е морфологичното мислене и е годно да превърне човека в новия вид човек. Щайнер направи така, че човекът да може да направи така, че да стане хомо либер. А за превръщането на човек в хомо магнетикус се изисква нещо друго. Това превръщане веднага ни навежда на мисълта за това, как става трансформацията на материята засега сред човечеството и как трябва да става оттук нататък при първите хора, които ще се появят и ще могат да го правят. Засега единствения начин да се трансформира материята в дух, е начинът, по който става това при литургията в църквите. Да видим през какви степени минава тази литургия и през какви етапи минава трансформацията, за да можем след това да направим разликата с индивидуалния култ, който ние, като свободни хора трябва да развиваме.

                                                                                              Схема 3

Две мистерии има в човешкия живот – мистерията на раждането и мистерията на смъртта и възкресението. Те са с по четири степени, засичат се тук долу на схемата и когато ги обединим става една седемстепенна обща мистерия, която можем да я проследим как се развива в литургията, през обективната еволюция, преминаването през това завихряне, което се изобразява със символа на зодията Рак и минаване към инволюцията на духовния свят надолу. Какво се извършва в църквите? Първото с което започва човекът е слизането на Земята (точка 1). Още преди да е засукал мляко, той е слязъл на Земята, но още не е родствен с материята. Затова Щайнер на едно място казва, че старите германци, доколкото можем да смятаме, че са стари германци, когато се е раждало дете, бащата е решавал дали да го убие и да го върне на духовния свят или да разреши да започне да суче, след което вече няма право да го връща в духовния свят. Дотогава детето не е поело в себе си материя и все още е в духовния свят. То все едно още не е на Земята, слязло е на Земята, но не е родствено с материята. Когато засуче, става родствено със Земята (т.2) и след това трябва да се приспособи към Земята (т.3) и да заеме изправен стоеж. Такава е мистерията на раждането – детето първо се ражда, после започва да се храни и да лази постепенно, а накрая се изправя. Това са трите етапа, те са плод на обективната еволюция надолу. С овладяването на речта имаме преход към четвъртия елемент, в който започва преходът към литургията. Тук по-нагоре имаме раждането на Аза. Когато малкото човече порасне и е овладяло речта, то може да започне да мисли и в един момент се ражда Азът. Тук започва и литургията, започва втората мистерия, мистерията на смъртта и възкресението. Как започва тя? Центърът на външното християнство, на екзотеричното християнство, на църковното християнство е литургията – тайната на превръщането на хляба и виното в дух, в тяло и кръв Христови. То започва с четене на Евангелията. Четенето се съпровожда с горене на тамян в кандилницата и издигане на дим нагоре, което е реминисценция на жертвените огньове на Каин и Авел, когато жертвата на първия не е приета от Бога, а на втория е приета. Когато е възникнала в старите времена, хората, които са присъствали на литургията, са минавали специална подготовка. Не е било като сега, дори и хора преяли с агнешко да могат да присъстват на нея. Там в това сакрално тайнство, в което е заложена централната мистерия на християнството – превръщането на материята в дух, са можели да участват само хора, преминали през дълъг пост и молитва. Тамянът има такова свойство – неслучайно единият от даровете на влъхвите е тамян, – че с дима, който се издига от него при горенето му, съпроводено с четене на Евангелието, с произнасянето на тези слова, които са заложени още навремето, става свързване на словото и дима и словото бива изнасяно нагоре към боговете и става превръщане на материята в дух. И ако словото е до такава степен засилено и одухотворено, се стига и до причастието, т.е. човек става причастен на боговете, става издигане на човека в литургията отново към боговете. Тук, обаче, теургията е снемането на боговете към олтара, защото всичко това става пред олтара – имаме олтар, имаме и свещеник, който е все едно жреца. Свещеникът изпълнява ролята на посредник между боговете и хората долу, за да стане това тайнство. Той няма някаква по-голяма функция от тази, но той има привилегията да нарежда на духовете – след малко ще поясня това, колкото и абсурдно да ви звучи, – да нарежда на духовете да слизат над олтара, т.е. да инволюират надолу, за да се свържат с тази обективна еволюция, с литургията, която се извършва долу и духовете да могат да трансформират материята, да приемат тази одухотворена материя и човек, взимайки причастието, става причастен на боговете и се издига нагоре. Това е тайната на литургията. Въпросът е: наистина ли свещеникът в църквата притежава власт да нарежда на духовете? Да, той наистина притежава тази власт. Но за да видите до какви комични разбирания е достигнала привилегията, която има свещеникът, ще цитирам един случай. Преди 10-12 години Петра Христова, знаете я, от Бялото братство, ми беше казала, че е присъствала на трапеза, посветена на Никулден, на която е бил поканен и блаженопочившият варненски митрополит Кирил. Знаете, че Никулден е през Коледните пости, но църквата разрешава да се яде риба. На гощавката, обаче, похапвали пържоли, а не риба, защото на месоядните рибата им идва слабичка, смятат я едва ли не за салата. За да е спазен канона, митрополитът се обърнал към пържолите и казал: „Да бъде риба!“. И от други източници знаем, че подобно поведение не е изключение, а практика в църковните среди. Това, което е заложено в литургията едно време, е реален окултен акт, при който става трансформация на материята, духовете слизат долу, а човекът се вдига горе. Когато имаш пред себе си пържоли и направиш литургията, няма да видиш как те стават на дух, обаче става транссубстанция на тези пържоли и изяждането им, колкото и малоумно да изглежда това на днешния човек на абстрактното мислене, вкарва в организма транссубстанцирана материя. Кой, обаче, прави причастие със свинско, след като още Авраам е нареждал на евреите да не ядат свинско? Причастие се прави с хляб и вино според праобраза, който ни даде Христос, а не да казваш на пържолите „Да бъде риба“. Първо нямаш право от литургична гледна точка да превръщаш пържола в риба. Можеш да превръщаш или пържолата в дух, или рибата в дух, а не едното в другото. Разбирате ли къде е парадоксът? Абстрактното мислене до такава степен е изпразнило всякакъв здрав смисъл, в това число и във владиците, че те абсолютно не разбират основното тайнство на християнството и може да се каже, че нямат нищо общо с християнството. Въпреки всичко, когато един свещеник прави правилно литургията, а ако четейки евангелското слово постигне и правилното му преживяване, когато подава хляба и виното на вярващите, той постига целта и. В седемте степени на литургията се съединяват мистерията на раждането и мистерията на смъртта. Какво трябва да правим ние за да метаморфозираме нашето мислене, за което говорихме предния път, и едновременно да използваме инструмента, който Христос ни даде като помощник – молитвата „Отче наш“. Затова започнахме с тази молитва и исках всички да я кажем. Как да свържем молитвата „Отче наш“ с развитието на висшия Аз на човека, с развитието в него на Манас, Будхи и Атма, да я свържем с обективната еволюция и с морфологията на седемстепенното мислене? Как можем да свържем всичко това на едно място за да ползваме предимствата, които самият Господ ни е дал с тази молитва и да правим тази операция по транссубстанцията, обаче, стартирайки от нисшия Аз и стигайки в един момент до висшия Аз, и правейки култ, който не е на литургията, където само свещеникът е посредник, а едновременно ние да сме и свещеника, и олтара. Защото при литургията свещеникът и олтара са разделени, а в индивидуалния култ самите ние сме олтара и свещеника и субстанциите за трансформиране ги взимаме отвътре, от собствената си душа. Не хляб и вино, а от собствената си душа. Това е голяма мистерия. Както виждате, тези две мистерии в литургията, обединени дават чашата на Граала и накрая свещеникът трябва от тази чаша на Граала да даде причастието на човека, който като хапне подложения на трансубстанция хляб се съединява с духовете, на които свещеникът е наредил да слязат на олтара и да вземат човека нагоре. Това ние трябва да го обединим в нас и тези двете неща да са вътре в нас. Ако разбираме донякъде седемстепенното морфологично мислене и се научим да разсъждаваме триадно вътре в него и одухотворим това триадно мислене вътре в рамките на седемстепенното мислене, тогава можем да стартираме от началната теза в морфологията на мисленето, за която говорихме, и това да бъде Евангелието, четенето на Евангелието. Следва въпросът: какво трябва да разбираме под четене на Евангелието в тезата, след като тезата е продукт на обективната еволюция, на Отца, това е физическото ни тяло, това е елементът земя, това е хлябът в молитвата „Отче наш“. Нека да кажем как представя тази молитва Щайнер и как ние ще я представим по различен начин, за да изведем всичко това, което говорим. Молитвата е казвана милиарди пъти досега и още милиарди пъти ще бъде казвана, но да кажем как е изградена тя. „Отче наш, Който си на небесата“ – това означава Абсолюта. Абсолютът се проявява като тройка, като Отец, Син и Свети Дух. „Да се свети Твоето име“ – това означава Манаса, „Да дойде Твоето царство“ – Будхи, „Да бъде Твоята воля“ – Атма. Забележете следното, Абсолютът е най-отгоре, но е изявен обратно като тройка – име, което е Светия Дух, царство – Сина, и воля – Отеца. Това е така, защото тази молитва ни е дадена на нас за издигане отдолу нагоре през степен на формата, през степен на царството, докато стигнем накрая до волята. Защото Светият Дух прави формите, след това имаме царството – Сина, а след това волята – Отеца. Затова молитвата „Отче наш“ е дадена така от самия Господ, защото отговаря на издигането на човека отдолу нагоре към Троицата. След това в молитвата следват четирите молби, които са за хляба, който е физическото тяло, за дълговете, което е етерното тяло, за изкушението, което е астралното тяло и злото, което е Азът – говорим за нисшия Аз, за Аза, който сега ползваме. „Отче наш, Който си на небесата“- това е молба към Абсолюта, „да се свети Троицата Ти в пралайя“, за да може долу, в манвантарата, в квадрата на схемата долу вдясно, тези четири члена с които разполагаме, да бъдат постепенно одухотворявани от цялата тази мощ, тръгвайки през принципа Аз съм и Манас, Будхи и Атма, индивидуализирани от нас, трябва постепенно да навлязат и трансформират трите ни тела и нисшия Аз, под контрола на висшия Аз. Това е смисълът на молитвата „Отче наш“, но забележете – до „избави нас от лукавия“ молитвата ни насочва към вечността, към пралайя, където е триъгълникът, който трябва да развием и индивидуализираме долу. Тройката, обаче, която е на края на молитвата – „защото твое е царството“ – тук се започва със Сина – „и силата, и славата“. Царството е Сина. Тройката долу, фундаменталната тройка от пралайя долу вече не е статична, а е в динамично развитие и на върха на троицата не застава Отецът, както е Атма, а застава Синът. Това е гигантска метаморфоза, която трябва да направим – принципът Будхи, Синът, цялата Троица, как да нахлуе надолу към нас, в телата и Аза ни. Тук (в схема 2) е отговорът как да стане това превръщане така, че ние да станем индивидуален култ, ние да сме олтара и ние да сме жреца. Вижте в трактовката на Щайнер за молитвата „Отче наш“ къде разполага Аза-злото, къде разполага астралното тяло (изкушението), хляба-физическото тяло и дълговете-етерното тяло къде ги разполага. Изначалната стационарна тройка от пралайя се крепи върху Аза и астралното тяло на човека. Вижте къде са (долу) физическото и етерното тяло. По начина, по който е дадено тълкуванието от Щайнер, молитвата „Отче наш“ е обърната към вечността, към пралайя. А ние трябва да направим така, че да се обърнем с тази молитва към Христос, слязъл чак долу, не тук горе, откъдето дойде, а чак долу. И на върха на тази тройка да не е Атма, а Будхи. Това е голямата метаморфоза. Може и нескромно да звучи, но ще цитирам нещо от книгата ми „Пътят към Аза“. След като написах книгата и сега я разглеждам през тази ми степен на разбиране 4-5 години по-късно, разбирам, че тази книга и всички фрази, които само аз си знам къде съм ги казал малко на тъмно, идеално се вписват във всичко това. Книгата е наистина боговдъхновена. Ще цитирам лични опитности не за нещо друго, а за да се оживи всичко това и да не звучи убийствено теоретично. Това е като работата с биографията, която антропософите се опитват да практикуват. И нещо повече – понеже целият този процес се разигра в мен от 2004 година насам по възможно най-радикалния начин, затова сега мога да го обяснявам със себе си за по-голяма яснота. Четенето на Евангелията, с които започва същностно литургията между степените 4 и 5, когато на някакъв Аз, макар и нисш, му се четат Евангелията, тогава този Аз бива пренасян ето тук (в началото на схемата за индивидуалния култ) като начална теза. Защо е така? Който е внимавал предния път, знае какво представих като теза тогава. След като бях поставен в триъгълник от проблеми – бяхме трима души, – трябваше по някакъв начин да изляза от ситуацията. С нисшия си Аз търсих всякакви варианти със средствата на манвантарата, които обективната еволюция ми дава, как да изляза от този проблем. Никое средство не се оказа годно. Това е тезата. Защо приравняваме четенето на Евангелията към тази теза? Какво можем да разберем като стартова позиция в цялата тази метаморфоза, която сега ще изминем, какво можем да разберем като четене на Евангелията? Когато излъчих тезата, че трябва да намеря разрешение на проблемите в триъгълника – това е доста символично, не случайно бяхме трима човека, това (горе на схема 1) е триъгълника в пралайя, тук е праобразът на макроантропоса, той слиза долу и става микроантропос, всеки от нас е микроантропос, и в случая аз попаднах в триъгълника от проблеми. Излъчих тезата от позицията на нисшия си Аз, защото той говори, той е преобладаващ. Трябваше да намеря разрешението на проблема със средствата на обективната еволюция – тогава и понятие съм си нямал, разбира се, за обективната еволюция, – трябваше да намеря разрешението със средствата на това, което съм имал като потенциал дотогава. Защо тук (схема 3, в дясно, т.1) слагаме ключовата дума „евангелие“? Защото всеки, който тук има такава голяма теза и тръгне по този път, зад него започват да се обаждат миналите му инкарнации. Както казва Щайнер, дори и тезата да е излъчена от нисшия Аз, зад него се усеща сянката на едно свръхсетивно същество и тази сянката е висшият Аз, който засега не ни е достъпен. Каква е разликата между обикновената теза, антитеза и синтез, и това, което тук даваме? Разликата е, че проблемът, който се поставя за разрешаване, се поставя от позицията ни на себепознание и на богопознание. Тук се обажда и висшият Аз, но преобладава нисшият Аз. Четенето на Евангелията в моя случай беше, че когато проблемът ми ме постави в триъгълника около 2004 година, преди това бяхме започнали да четем много и разнообразна духовна литература и благодарение на нейното въздействие върху нисшия Аз бяхме достигнали до идеята, че има карма и прераждане, по-точно, бяхме си припомнили това, което знаем от предни животи – че има такова нещо. Това е неописуем възторг. Когато на днешния практически мъртъв човек му кажеш, че има прераждане, той се обърква и бърза да го отхвърли. Най-великата вест, която изобщо може да чуе, той я отрича. Цялата духовна литература представлява своеобразни Евангелия, тя е нещо, което идва от Ангелите – може да са правилно развиващи се или луциферизирани, но все идва от духовния свят. За да мога аз да поставя тази теза от позицията на себепознанието и богопознанието, което тепърва ще се развива, преди това трябваше да изчета маса литература – духовна и недуховна, за да имам някаква база. Самият ти трябва да станеш Евангелие, нещо от Евангелията в теб да работи и това е тезата. Тук е и елементът земя. Тук само бегло ще спомена четирите елемента – земя, вода, въздух и огън, които се съпоставят с трите ни тела и Аза, които практически са изтъкани от тях, от тези четири етерни елемента. В позиция 1 (на схема 3 вдясно) е физическото тяло и забележете разликата с Щайнер (схема 2 долу). Щайнер слага в началото Аза и троицата над него – Манас, Будхи и Атма, се опира на него и на астралното тяло (на схемата – зло и изкушение), а тук (схема 3 вдясно, т.1) ние поставяме физическото тяло за опора на троицата. При Щайнер божествената троица се опира на нисшия ни Аз и астралното тяло и постепенно нисшият Аз трябва да започне да трансформира другите членове на квадрата, а в нашата схема даваме възможност не на нашия нисш Аз, а на Аза на Христос – Будхи, да тръгне да върши тази работа и отдолу с нисшия си Аз се стремим неистово към него. Четенето на разнообразна духовна литература беше задвижване на нисшия Аз, постепенно преминаване от абстрактното мислене към етеризиране на мисленето. Ако се върнем доста назад до средата на Атлантида, когато започна да се умъртвява външният скелет на Земята, появиха се континентите и планините и започнахме да имаме наченки за проявяване на някаква мисловна дейност, това доведе дотам, че физическото тяло щеше да започне да има надмощие над етерното тяло, в следващите епохи етерното тяло все повече щеше да се затормозва в дейността си по все по-бързата метаморфоза на физическото тяло. По времето на идването на Христос на Земята, тази криза беше достигнала връх и само Той можеше да я разреши. Днес отново физическото ни тяло има тотално надмощие над етерното ни тяло, а трябва да правим точно обратния процес, в който да стане отделяне на мисленето ни от свързване с физическия мозък и преминаване към етерния мозък. Това е гигантската промяна, която трябва да започнем да правим и да преминем към живо мислене с етерен мозък, т.е. към морфологичното мислене, защото етерното тяло е живота, там работи Христос, принципът Будхи. Ако имаш базата от предни животи, четенето на духовна литература е свързано със съответното преживяване и може да се изпълни първата степен – Евангелие. Ако тази база липсва, дори и да ти попадне такава книга, ще се прозееш пет пъти и въпросът приключва. Още в началото си елиминиран и никакъв път нататък няма. 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0413