mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2014-2015 за четене / ПРАВОМЕРНИЯТ ПЪТ КЪМ БОГА-продължение

ПРАВОМЕРНИЯТ ПЪТ КЪМ БОГА-продължение
20.03.18 21:30
 От 3 до 5 е другата диалектическа триада. Тук вече го има висшият Аз и имаме идейни възприятия. Едновременно работим и с отражателното мислене, едновременно, обаче, можем да се протягаме и напред и да преминаваме към идейното възприятие. Преминаваме от първа във втора диалектическа триада. Когато се стигне до идейното възприятие, то трябва да бъде индивидуализирано в човека, т.е. висшият Аз, след като е избухнал, трябва да се индивидуализира. Как става това? Какво се породи в мен, защото всичко това поражда нещо? При мен беше: „Никой нищо не разбира от Христос“. Това беше след като се срещнах с най-различни хора, от най-различни направления на духовността, с лектори от чужбина, представители на различни общности. Когато задавах въпроси за Христос след като имах преживяването, че съм самият Бог, се сблъсквах или с повърхностно, или с неправилно разбиране на Христос. Азът изстрелян по стълбата на Христос ти дава увереността, че си самият Бог и нямаш никакво съмнение в това. Това, което Христос казва: Аз и Отца Ми едно сме – всъщност това е избухването на Аза. Това, което Христос казва, аз го преживях. Това, което хората го четат в Евангелието, аз го преживях реално.

И така, идейното възприятие трябва да се индивидуализира – „Никой не разбира нищо от Христос, адекватно на времето“. Какво трябва да се направи? Постепенно се роди: трябва да се направи синтез между двата импулса – на Антропософията и на бодхисатвата Беинса Дуно. Този синтез на двата импулса е индивидуализация на идеята, за да може Христос да бъде днес представен правилно на хората и това накрая води до всеединство. Вижте тук една друга триада (5-6-7), която е само в горния спектър. На висшия план има една лемниската между тезата и всеединството (1-7). Между антитезата и индивидуализацията на идеята (2-6) има друга лемниската и между синтеза и идейното възприятие (3-5) трета. Синтезът в точка 5 трябва да бъде преживян по друг начин. В точка 3 беше, че духовният свят разреши всичко в материалния свят, а в новия синтез Азът ми ще твори новото битие и ще претворява материалния свят, а не да се уповаваме само на духовния свят. Преживяването е на нова, по-висша степен. Преживяването на всеединството беше преживяването ми пред операта във Варна, за което и друг път е ставало дума. След като работата по синтеза на двата импулса тръгна и 2007 година приключих с 28-те лекции и заявих, че новият импулс е излъчен, имах преживяването пред операта – всички същества в космоса живеят в любовта на Сина, на Христос, която е по-различна от тази на Отца, благодарение на жертвата на Голгота. Във „Философия на свободата“ Щайнер говори за морална интуиция, морална фантазия и морална техника. Именно това идейно възприятие е моралната интуиция. При всеки то може да се случи по различен начин, ако практикува съзерцанието.Индивидуализацията на идеята е моралната фантазия, т.е. трябва да имаш морална фантазия за да можеш да индивидуализираш идейното възприятие, което той нарича морална интуиция. И чак когато имаш идеята, имаш фантазията как да я осъществиш, тогава преживяваш всеединството. Вижте тезата, отричането на материалния свят, света в който съм и в който търсих изхода и разбрах, че в него не мога да го намеря, къде дойде на най-висше ниво (1-7). Целият космос, който ние ще сътворим оттук нататък, живее в любовта на Христос и ние не можем да елиминираме първоначалната теза, материалния свят, защото точно него ще трябва да трансформираме и превръщаме в новия Космос. Сега сме на границата на видовата промяна. Какво означава това? Ни по-малко, ни повече следното: днес човек, който започва да работи с висшия си Аз във втората триада (3-4-5), се различава от човек, който работи само с отражателното си мислене, колкото човека, който работи с отражателното си мислене се различава от неандерталеца. Това, което със свръхнапрежение са го правили Сократ, Платон и Аристотел, е било невъзможно за останалите хора, защото е представлявало тотална промяна. Сега сме на прага на същата тотална промяна на мисленето през седемстепенната му метаморфоза. Това не дава имагинация, инспирация и интуиция, но и идейното възприятие, и индивидуализацията на идеята, и всеединството обикновено носят в определени моменти и имагинативност, и инспиративност, че и интуитивност. В една доста по-предишна лекция бях казал като откровение, че винаги когато идва нещо като имагинация и инспирация, или и двете заедно, задължително трябва да присъства и интуицията и да подпечата верността на това, което идва. Забележете, идейното възприятие извоювано чрез висшия Аз, Щайнер го нарича морална интуиция. Интуицията е способа, чрез който можеш да прокараш пътя нататък, мисленето трябва да притежава интуиция, а волята е инструмента, който те свързва с това насреща. Целият космос от дясната страна на вертикалната линия беше празен – пълна чистота и пустота. Човек трябва да влезе като гол Аз там, с абсолютно жертван нисш Аз, за да може да претворява всичко, което е отляво на вертикалната линия – Стара Луна в Юпитер (3-5), Старо Слънце във Венера (2-6) и Стар Сатурн във Вулкан (1-7). На нас ни предстои да изпълним нашите членове с дух. Физическо, етерно и астрално тяло ще станат Манас, Будхи и Атма. Азът ни също трябва да е пронизан с Дух. Кой е този дух? Нисшият ни Аз трябва да бъде пронизан с индивидуализирания Дух, който е висшият ни Аз от субстанцията на Елохимите. Тогава човек става същество, което работи с висшия си Аз за трансформация на нисшия Аз и едновременно това води до промяна на душите, като се започва от промяната на Съзнателната душа в имагинативна и едновременно се започва работа върху телата. Ако Христос не беше дошъл и не беше дал силата да направим тази трансформация, нямаше днес да можем да намерим тази сила вътре в себе си, а не някъде извън нас. Абсолютната свобода означава, че никакъв авторитет няма никакво значение за теб, освен това, което трябва да направиш в този момент.Нито десетте божии заповеди, нито критерият на хорските постъпки, нито това, как Христос е постъпвал, когато е ходил по Земята. Всичко това ограничава. За теб абсолютно значение има само това, което ти трябва да направиш в този момент – само това е истинската свобода. Книгата на Щайнер се нарича „Философия на свободата“, в нея той се занимава с процеса на формиране на свободата и това тук означава точно това. Импулсът за свободата трябва да бъде взет от пралайя, от нищото, за да можеш да работиш в нищото, защото за нас пралайята сега е това (4-7). Как беше досега – горе беше пралайя и всичко, което надолу се развива беше като закони от пралайя, там се ковяха законите, а в битието се проявяват като природни закони и целия сътворен свят. След като слезе и мина през Голгота, Христос свали пралайя долу и сега в Христос можем да намираме моралните мотиви за нашите действия, защото едно е промяна на мисленето, друго е моралът, това са двата антипода. В гръцката култура това беше голям проблем – голямо познание, но крайна неморалност, защото не можеха да намерят опората за моралността вътре в себе си. Това беше голямата драма, която Щайнер разреши в 20 век прокарвайки този път. Сега говорим за Свещен импулс и претендирам, че той е заложен в тази трансформация, това не беше направено от Щайнер. Това беше направено в началото на 21 век в продължение на 7 години и съответства на мировия ритъм. Когато казваме, че ядката на Антропософията, методът на Антропософията е как да те направи свободен, как да метаморфозираш мисленето си за да минеш в нов тип мислене – това е методът на Антропософията. Той те прави свободен. Щайнер ни даде цялото величие на небесните светове и това е плод на неговия метод, който след това със специалните упражнения от „Как се постигат познания за висшите светове“ той го е развил в действителни имагинации, инспирации и интуиции. Тук не говорим за имагинации, инспирации и интуиции. Тук говорим за подготовка за тях, за абсолютна, твърда база за тях, която гарантира правилността на имагинациите, инспирациите и интуициите. Ако това не се практикува, не може да се положи никаква друга основа. Това е степен на самопосвещаване. От средата на 19 век цялото човечество вкупом вече преминава отвъд прага и когато това става без метаморфозирало мислене и без съзнание, тогава логиката с нейните железни закони, чието въздействие изпита на гърба си Аристотел, се превръща в халюцинация. Всеки човек, който не практикува този път, а всякакви други пътища, каквито по Земята има много и всеки претендира, че той е на правия път, в него логиката не преминава в имагинативна логика, защото трансформацията на мисленето води и до трансформация на логиката. Самата логика свързана с отражателното мислене започва да става имагинативна логика. Това води до тотална промяна в телесното, душевно и духовно устройство на човека и главният инструмент за тази работа е Азът, той е системообразуващият елемент, това „Аз съм“. И когато Абсолютът и Отец са излъчили това „Аз съм“ и то кънти през всички нива, когато в мен избухна Азът, това „Аз съм“ се изстреля най-горе и нулата и единицата се събраха – това е началото на десетата йерархия. Не, че аз съм от десетата йерархия, но това е началото. Просто така става. Тогава от общия вид „човек“, преминаваш в индивидуален човек. Който практикува това, сам за себе си става отделен вид човек. Откъсва се от общото човечество с отражателно мислене и той самият става отделен вид човек, нов вид човек. И следва въпросът, къде е мястото на Беинса Дуно тук?

„Философия на свободата“ и Антропософията те правят свободен човек – от хомо еректус станахме хомо сапиенс, а сега ще ставаме хомо либер, т.е. свободен човек. Обаче моралността, нищо, че навсякъде присъства в Антропософията – тя идва от Беинса Дуно. Той държи ключа, тази свобода да бъде правилно съединена с моралността. И тогава от хомо сапиенс ставаш не хомо либер, а хомо магнетикус, ставаш маг, ставаш бял маг. Синтезът и преживяването на всеединството водят до това да направиш началните крачки към хомо магнетикус. Това е различното от Антропософията и затова Михаил беше казал през Щайнер, че ще има Свещен импулс в края на века за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята. Този импулс е спасителен за целия живот на човечеството, защото не се ли спаси духовния живот на човечеството, който е базата, всичко останало се срутва. Тук отстрани съм написал минало, това долу е настоящето, а всичко вдясно е бъдещето. Огледалното отражение, с което съзнанието на всеки днес работи и ражда празни образи и идейното възприятие, което е новото, се пресичат тук долу. Какво се ражда от отражателното мислене и от трансформираното мислене? И в двата случая се ражда нещо на астрален план. Но при отражателното мислене се ражда празна сянка на астрално образувание, което веднага се разтваря в астралния свят. Когато мислиш чрез седемстепенното морфологично мислене – Щайнер го нарича Михаилово мислене, – следваш етапите на развитие на нещо живо. Както житното зърно минава през седем степени за да се възроди на нова степен, така и това мислене преминава през тези седем степени. Защо? Защото мисленето трябва да се оживи за да може да влезе в контакт с нещо живо отвъд прага. С мъртвото, абстрактно мислене това не може да стане. Не можеш да предложиш огледалното мислене на тези същества, които са живи, защото това мислене няма никаква стойност за тях, те няма как да го регистрират, то не съществува за тях. Това наше мислене ражда солоотделяне в кръвта и фосфор в нервната система. Има едни същества, за които човек си няма понятие, които в съня се грижат да разграждат натрупаната сол, защото практикувайки само отражателното мислене, щяхме да се задръстим със сол в главата. Когато човек премине към мислене с етерния мозък, той не отделя тези соли при мисленето, самото мислене се етеризира. В гръцката епоха трябваше от образното мислене да преминем към сетивното, към отражателното мислене, а сега от сетивното мислене трябва отново да преминем към образно, имагинативно мислене, но вече със самоосъзнал се Аз, и за най-голяма безопасност, с висш индивидуализиран Аз. Тогава безопасно се навлиза в неизвестното и тръгвайки по тази пътека нагоре, отдолу трябва да предложиш на боговете истината и любовта. Представете си пентаграма на Учителя.

Когато дойде времето да влезеш по лъчите на пентаграма след като успешно си стигнал дотам, първия лъч, по който тръгваш е истината. Това те води отдолу, любовта към истината. След това следва лъчът на правдата, на справедливостта и започваш да разбираш мястото на всеки човек в живота. За да навлезеш в лъчите на пентаграма, това значи работа с етерното тяло – да направим малко отклонение и да видим, какво значи това. Щайнер предупреждава никой да не тръгва да развърта сърдечната чакра. Всеки гуру, който идва в България, веднага започва да говори, че трябва да се развие сърдечната чакра. Това е толкова противоположно на онова, което трябва да правим, че наистина води до един субективен мистицизъм, с който се вкарва субективното чувство в духовния свят, а там нямаме право да вкарваме субективното. Човек в субстанцията на мисленето е над всякакъв субект, над всякакви идеи, над всякакви понятия. Мисленето е чиста субстанция, то е духовна субстанция, а човек индивидуализира мисленето и му придава някаква индивидуалност поради чувствата в него. Щайнер казва че душата ни стои между понятийната основа и характерологичната основа. Понятийната основа съдържа само чистите идеи, а в характерологичната основа можеш да внасяш личностно оцветяване. Трябва да има хармония между двете основи на душата. Когато имаш много укрепнал Аз, моралност и азова духовна сила, можеш да ги съединиш в себе си и в мига на откровението те по най-правилния начин са се събрали, волята е пуснала своеобразно пипало напред и с него прибираш, съвсем натуралистично казано, откровението към себе си. Откровението винаги идва като озарение и понеже нисшият Аз в нас го има в голяма степен, веднага това се индивидуализира в нас като благодарност и човек се разплаква. Винаги при всяко откровение сълзите рукват. Винаги. И от интензивността на идеята, която си приел, от субстанцията на идеята, на съществото, което ти е разкрило своята същност, зависи интензивността и проявата на чувство в теб и след това можеш да говориш за тази идея. Щайнер не напразно е казал, че всичко, което излага в Антропософията, е плод на личния му опит и нищо не си е измислил. Аз казвам тук много от нещата, които са личен опит на Щайнер, но казвам и кое се е случило като мой личен опит, т.е. как се проиграва това, което се изисква в този момент от човеците. Когато при човека започне отделянето на кръвоносна и нервна система към независимост една от друга в акта на съзерцанието, защото чрез съзерцателно мислене Гьоте, проследявайки седемстепенната метаморфоза е стигнал до идеята за прарастението и така се стига до всяка идея, започва отделянето на етерната глава от физическата глава и някъде на около 30 сантиметра се формира предварителен център на етерните сили. Това, разбира се, е съвсем условно казано, защото 60-те мили, които Парсифал трябваше да измине, когато втория път отива в замъка на Граала през гъстата гора и излекува раната на Амфортас – който в наше време беше прероден като антропософът Сергей Прокофиев, да Сергей Прокофиев е преродения Амфортас и това откровение съм го обосновал в една по-раншна лекция, – тези 60 мили естествено не са на физически план, а на свръхсетивен план, защото замъкът на Граала, в който влиза Парсифал не е на физически план, нищо, че е локализиран в планината Монсалват в Пиринеите, той е на свръхсетивен план. Такива са и тези около 30 сантиметра, които в една лекция Щайнер щрихира, как при съзерцателното мислене започва отделянето на етерната глава на около 30 сантиметра и там става първият център, началният център на етерните сили. Това е правилния начин. Защо? Защото в пентаграма на Учителя, нещата извън пентаграма представляват пребиваването ни още в астралното, в страстите, които трябва да се очистват, та когато се тръгне по първия лъч на самопосвещението, по пътя на ученика, трябва да започне да се трансформира етерното тяло. „Заветът на цветните лъчи на светлината“ на Учителя е метод за работа върху етерното тяло, а не върху астралното. Върху астралното тяло, върху собствените си недостатъци всеки сам трябва да работи и постепенно да ги елиминира. Когато се практикува съзерцанието, започва отделянето на етерното тяло, формира се центърът над главата, който Щайнер нарича своеобразно етерно сърце. Когато се говори за етерно сърце, хората мислят, че е в областта на физическото сърце. Нашето физическо сърце е от лявата страна, а етерното сърце е от дясната страна. Изобщо не става дума за това етерно сърце, камо ли за физическото сърце. Да, работата с физическото сърце, като състрадание, като разбиране на другия, като морална насоченост е нещо задължително, което трябва да се прави. Това работи на ниво облагородяване на астрално тяло. Когато, обаче, тръгнеш да практикуваш съзерцателно мислене, да формираш тази най-фундаментално важна четвърта степен в седемстепенната метаморфоза на мисленето, тогава започва разхлабването на връзката между физическо и етерно тяло и се формира този предварителен център. Колкото повече можеш да работиш, първо, с диалектиката на Хегел, по начина, по който той го е правил, и да правиш прехода към съзерцателно мислене, тогава това своеобразно етерно сърце, този етерен център започва да става все по-активен и възгледът ти върху нещата коренно се променя, започваш да имаш духовен поглед върху събитията. Това изключително много се тренира чрез историческата симптоматология. Това е много точен метод за формиране на този предварителен етерен център. Винаги когато тук говорим за актуалните събития днес, аз винаги започвам да хващам духовните подоснови и така се опитвам да осветлявам нещата. Тъй като човекът вече 2500 години работи по формиране на отражателното мислене, то има особената сила моментално да те свлича надолу и веднага започваш да мислиш по отражателния начин. Изключително редки са хората, които веднага да започнат да мислят съзерцателно. В противен случай няма как да разбереш каквото и да е, няма как да ти се открие феномена на дадена война, например, ако работиш по стария начин. Това е изключително важно и среща голяма съпротива. Видяхте на конференцията „Душата на Европа“ във Варна, как Димитър Димчев обяви това, което сега ви говоря, и което практикувам от години за духовно иманярство. Аз практикувам метода на Щайнер, който е ядрото на „Философия на свободата“ и е абсолютната база за правилно проникване напред, той, обаче, го определя като духовно иманярство, без да си дава сметка, че всичко, което изнасям като нови неща, е плод на изключително интензивните ми усилия. Щайнер казва: „Вие трябва да полагате толкова интензивни мисловни усилия, такова духовно напрежение, че да се чувствате сякаш сте работили години наред много тежка физическа работа“. Аз и двете ги практикувам. И това нещо беше обявено за духовно иманярство. Преди време Филип Филипов и стоящите зад него ръководители на Варненското Бяло братство, на устроения „съд“ в зала „Атриум“, обявиха синтеза на двата импулса, което, всъщност, е индивидуализиране на висшия Аз и правене след това на всеединство, защото това е истинския Свещен импулс, те обявиха това за франкенщайнство. Вижте паралелите – навремето, когато Сократ, Платон и Аристотел са тръгвали към онази метаморфоза, към преминаването към външното, към понятийното, са ги изтровили, защото съпротивата от всички, които претендират, че имат монопол, на тогавашното статукво, е била голяма. Сега статуквото са Бялото братство и Антропософското общество. Всъщност тези, които са най-известните и уж най-издигнатите, стават главните врагове на това, което изнасям. Димо Даскалов навремето даде продукта на целия си съзнателен живот – преводите на трудовете на Щайнер, – не на сина си, а на Димитър Димчев, и точно този човек на конференцията обяви това, което правя, обяви на практика „Философия на свободата“ за духовно иманярство. Ето ги днес онези, които унищожиха Сократ – днес са в тези общества. Същото се повтаря. Това, което става, е видова промяна на човека, ставаш друг човек, който има нещо съвсем различно от човека, с когото се разминаваш, до което той, евентуално в бъдещи животи, ще достигне да работи за постигането му. Той си няма никаква представа, че това съществува. Естествено това винаги предизвиква съпротива в тъмните – хората не забелязват такава гигантска промяна, никога не я забелязват, но тъмните същества винаги я забелязват и работят чрез тези, които претендират за монопол върху духовността. Тъмните сили първи забелязват предстоящата опасност. Затова това са крехки неща, които трябва да бъдат отглеждани много деликатно, много внимателно, защото ако отгоре не ни защитават, самото прорастване още може да бъде стъпкано и всички тъмни сили ще танцуват на гроба му.

Това етерно сърце, което е като предварителен център на етерното тяло, тези 30 сантиметра, които са духовни сантиметри, естествено, но си ги представете в нашия, пространствено-времеви мащаб, всъщност в преодоляването на тези 30 сантиметра от физическия мозък до този предварителен център е цялото бъдеще на човечеството и цялата трагедия на днешната цивилизация. След това, овладяването на този център започва да отваря двулистния лотосов цвят в областта между очите и по-живото, подвижно и освобождаващо се от външни впечатления мислене, след това слизаме в шестнадесетлистния лотосов цвят в областта на ларинкса, с което добиваме способността сами да определяме положението на своето етерно тяло, да управляваме някои от неговите потоци и движения и да работим със словото, чрез което аз активирам тук присъстващи хора да правят този преход без избухнал Аз, и чак накрая, в бъдеще, ще се премине към 12 листния лотосов цвят в областта на сърцето и след това да се премине и към трансформацията на физическото сърце в мисловен орган или тъй нареченото разумно сърце. Когато Беинса Дуно говори за „разумно сърце“, той говори за нещо, което ще го има чак в шеста културна епоха. Има път, по който това трябва да бъде постигнато – днешната лекция  се казва „Правомерният път към Бога“, – и ако човек не следва този път, стихията, която работи в логиката, железните закони се превръщат в пълно фантазьорство в тези, които тръгват по друг път. Защо? Защото сме преминали прага на свръхсетивния свят и затова има толкова много феномени, но това трябва да бъде овладяно. Всеки неправилен тип посвещение, което не е овладяно, води като обратна реакция към разгръщане на злото в огромни мащаби. И колкото повече се практикуват неправилни посвещения, а днес на Земята само такива се практикуват, защото освен това, за което сега ви говоря всички други са неправилни, толкова повече се усилва злото. В духовния свят настава пълна какофония и тепърва ще има масови полудявания.

Забележете къде на схемата е планът Будхи, тук са 12-те бодхисатви. Кой държи ключа на пропусквателния пункт към пралайята, към Троицата? Бодхисатвата. Антропософията ни дава свободата в съзнанието чрез седемстепенната метаморфоза на мисленето, а Беинса Дуно е моралния импулс, който атакува не само мисълта, а цялото ни тяло. Моралният импулс е много по-мощен от импулса на истината. Отдолу трябва да предложим любов и истина и отгоре, чрез Манаса да идват любов и истина и така да става връзката. Антропософията дава начина, метода как да се преодолее границата със свръхсетивния свят, а оттам нататък е импулсът на Учителя. Затова в лекцията „Бодхисатвите“ написах, че смисъла на Антропософията е да те заведе при Бодхисатвата и той да ти отключи пътя към Христос, за да можем да развием онази любов, която ще трансформира всичко и ще го пренесе възродено на нова степен на създадената от нас нова планета, за да има боговете къде да живеят. Ако не се следва този път може да стане и следното нещо: трите ни тела трябва да станат Манас, Будхи и Атма. Груповият Аз на човечеството от Елохимите ще направи силово, по закона за кармата Манас, Будхи и Атма от трите ни тела, обаче нисшият ни Аз ще си остане и ще започнем да регресираме надолу, няма да имаме индивидуализиран висш Аз, с който да стигнем до финала на цикъла на Сина. Няма да сме развили свободния избор и любовта, няма да станем десета йерархия на свободата и любовта. Ще стигнем до края, но няма да има цикъл на Светия Дух. Човекът е системообразуващия фактор в цялата манвантара, към него гледа цялото небе и той трябва да направи новото със силата на космическия Аз на Христос. „Не Аз, а Христос в мен“ е нещото, което по абсолютно никакъв начин не намалява и не отнема от свободната ти воля, а напротив, прави я все по-свободна за жертви. Боговете направиха своите жертви, тук (в точка 1) я направиха Престолите, тук (т.2) я направиха Господствата, тук (т.3) я направиха Силите, а тук (т.4) Елохимите. Сега ние ще правим жертви в пътя нататък и боговете ще очакват чрез тези лемнискати (1-7, 2-6 и 3-5) да им върнем техните произведения и да ги пренесем от другата страна, където да живеят в метаморфозиралото произведение. Ние сме изправени пред великото Нищо, ние сме пред пралайята, ние сме пралайята, ние ще пишем законите на пралайята, ние сме в Бога, ние сме Бога, ние ще творим и никой друг не може да твори! Ако не го пожелаем, минаваме по общия ред, стигаме до Вулкан, всичко приключва и няма никакво бъдеще! Тотален крах на първоначалната идея! Но идеята „Аз съм“, е идеята за нашия цикъл. Не знам за предния цикъл коя е била идеята и коя идея ще пронизва следващия цикъл, коя идея от Абсолюта ще кънти в следващия цикъл.

При отражателното мислене раждаме само едни сенки, които са без никаква стойност в астралния свят. Когато човек мисли по съзерцателния начин, той твори същество. Мисловните същества, които се разкриват на човека и той формира някакво понятие, са седемчленни. Аз дадох понятието „избухване на Аза“, това е ново понятие, което преди не е съществувало. Това е идейното възприятие „избухване на Аза“. Когато практикуваш седемстепенното морфологично мислене, мисленето ти става живо и създаваш в астралния свят същество, което също е седемчленно. Вижте в горната част на схемата, в пралайя, има нарисуван един пентаграм. Това е прафеномена на човека, който долу трябваше да стане пентаграм – изправеният човек с разкрачени крака и разперени настрани ръце представлява пентаграм. Боговете сътвориха този пентаграм. Когато мислено съединим върховете на седемстепенното морфологично мислене тук долу, се получава една септаграма, фигура със седем върха, едно същество, което създаваме тук. Това същество е в астралния свят. Когато излъчването на Свещения импулс завърши в 2007 г., се създаде едно седемчленно същество в астралния свят. То съществува, Свещеният импулс е факт, той е същество, и който припознае Свещения импулс като единствения начин за справяне с предизвикателството на видовата промяна на човека, която следва, се доближава до индивидуализирането на своя висш Аз и чрез синтеза на двата импулса ще прави нещо, което е абсолютно индивидуално и то ще е като своеобразен атом на бъдещия свят. Тук стигаме до въпроса за атомите. В края на 19 и началото на 20 век, човешкото познание изведнъж безкрайно се атомизира. Всеки дрънка за атоми, а се стигна и до субатомни частици. Квантовата физика посече Нютон с неговата класическа механика и днес се стигна дотам, да се говори, че в зависимост от това, дали човек наблюдава материята или не я наблюдава, тя се проявява като частица или като вълна. Антропософията ни дава да разберем,че това, което физиката определя като вълна, е всъщност проявление на Луцифер, а това, което определя като частица, е проява на Ариман. В науката работят Луцифер и Ариман. Къде е Христос? Има ли в Антропософията понятие атом, което да е живо и да има някакво бъдеще? Защото и Беинса Дуно говори за атом. Какво е атомът в този смисъл? Във всички времена, всички велики посветени са знаели когато са работели в храмовете за бъдещата индивидуализация на човека, че от тази азова индивидуализация и навлизане на човека от промяната в астралното тяло към промяна в етерното тяло, ще се изгради постепенно планът за бъдещия духовен Юпитер. В края на Земния еон, след като този план за бъдещия Юпитер е изграден, и който сега се създава и ще се създава от тези, които ще стават хомо магнетикус, най-накрая, този грандиозен план ще бъде раздробен на парчета от великите посветени, ще бъде размножен безкрайно до отделни атомчета и това са истинските живи атоми на Земята, като във всяко индивидуално атомче, ще бъде отразен целият план за Юпитер. От тези индивидуални атомчета ще бъде направен бъдещият Юпитер. Това в духовен смисъл представлява атомът в Антропософията. Във физически смисъл не се тръгва към Духа и не се признава първенството на Духа, а я докарахме до Маркс и това, че материята определя съзнанието –  не, естествено съзнанието определя материята и с това съзнание ние ще творим битието в бъдеще. Науката, тласната още от Роджър Бейкън в погрешна посока, тръгна да търси отговора в материята и да се рови все по-надолу, и малоумниците в Церн търсят частицата на Бог, и това е върховният ариманизъм, който може да съществува. По този начин отдалечаването от това, което е наша задача, става в огромни мащаби. Вместо да гледат нагоре, те се заравят надолу и все по-надолу. И ако перефразирам Гьоте, той е казал, че не сетивата ни лъжат, а тълкуването на възприятията от сетивата ни пречи на човека да разбере същността на нещата. Франсис Бейкън каза, че сетивата ни лъжат и затова е по-добре наблюденията да се правят с апарати. Всъщност никой не е виждал атом, празното отражателно въображение на хората роди идеята за материалния атом, който се разлага все по-надолу на субатомни частици. Всеки съвременен физик ще ви каже, че когато дойдоха Джеймс Максуел, Макс Планк и Айнщайн, те попиляха класическата физика, отвориха една врата, през която се видя, че времето и пространството не играят ролята, която имат в класическата физика, и проблемът на квантовата физика, който се отвори за разрешаване пред така наречената наука, и до днес остава не само неразрешен, а има все по-голямо отдалечаване от неговото разрешаване, защото се навлиза все по-дълбоко надолу в материята, в илюзорната материя, а не в истинския атом.

Да се върнем към астралните образи. Когато висшите посветени работят долу, те работят не само на астрален план, а отражението от мисловната им дейност отива чак до ниво висш девакан, т.е. по всичките нива на проявлението, защото подготовката им далеч е изпреварила общото човешко развитие. Връзката с тези висши посветени за всеки човек, тръгнал същностно по този път, ще бъде осъществена. В ранните си произведения Щайнер казва, че Скитиан държи връзката между шестте посветени – двама на изток, двама на запад, Християн Розенкройц и Учителя Исус. Нали има едни 12, от които 7 винаги са инкарнирани на Земята. Седемте, които са на Земята, ще поведат битката срещу Антихриста. Връзката със Скитиан носи на този, който има връзка с него, много глобален поглед върху нещата. Седемстепенната метаморфоза на мисленето може да бъде реализирана само когато имаш глобален поглед върху цялата онтология на развитието. Това, което тук съм скицирал и което се е случило при мен е по-скоро гносеологията, която след време ще стане същностно, но вече има и същностни елементи, след като Свещеният импулс е излъчен и е родил същество, т.е. същностното го има. Но каква любов трябва да имаш и какъв е начина за да можеш да трансформираш това, което е отляво и то да отиде в дясно. Например наблюдавате една котка. Вие, с вашия Аз имате такава любов, че влизате в котката, вашият Аз изчезва в котката, вие ставате и преживявате котката, но Азът ви не изчезва както в съня без сънища, а сте в будно дневно съзнание и едновременно вашият Аз е отдаден на котката и сте се разтворили в нея, вие сте котката. Тази интензивност на любовта тепърва трябва да бъде развивана в нас и тук Беинса Дуно е толкова нужен, и мистерията от 1936 г. заедно с Христос е толкова нужна, че да можем след време да имаме нещо повече от това, което Беинса Дуно беше казал, че днешните хора имат любов колкото мухите да се греят на нея. Това е за бъдещите етапи и следващите прераждания, когато трябва да развием тази интензивност на моралността. Щайнер дава една ключова фраза във „Философия на свободата“ – етичен индивидуализъм, – едновременно си абсолютен Аз – Аз съм твореца, Аз съм самия Бог, Аз ще правя това, – и едновременно да имаш цялата моралност и да не злоупотребяваш – както казва Беинса Дуно „ Каквото поискам от Бог, Той ще го изпълни, но каквото Бог поиска от мен и аз ще го изпълня.“ За такъв радикализъм става въпрос. Тогава ще можеш да правиш тази промяна на това битие в онова битие чрез индивида, чрез Аза, чрез висшия Аз, чрез Христовата сила в него, сякаш ти го правиш, без да ти е заличена никаква свобода, по моралните закони на битието и без да нарушаваш и природните закони, които, всъщност, са законите от пралайя, които днес работят като същества под формата на природни закони тук. Неразумната намеса на хората в природата води до намеса в природните закони и се опитва да ги променя, а това води до промяна в цялостната творба, която тепърва трябва да метаморфозираме. Хората не работят в положителна посока, а задълбават все по-надолу и създават все по-голям проблем. В момента главоломно създаваме огромен проблем и машината на цялото човечество е впрегната за това. Вижте на схемата тази голяма лемниската (1-4-7) – в момента на откровението, когато идеята идва, минало, настояще и бъдеще са заедно в този момент.

Говорихме за пентаграма в горната част. Този пентаграм беше направен от боговете, ние сме пентаграм, те си свършиха работата. Те нямат повече работа с нас. Единственото им задължение е, когато заспим и астралното тяло и Азът ни излязат, да поддържат  живота в телата ни. Но всичко, което е свързано с нашата трансформация и трансформацията на цялостната творба, е наша грижа. Това е вече съзнателната работа на Ученика в пентаграма. Първо тръгваш към Истината, предлагаш отдолу това, че Истината те води, че спазваш законите на Истината, които се слезли отгоре и са сътворили това долу. След това минаваш по лъча на Правдата и отчиташ правото на всяко същество да бъде там, където е, защото всеки е изминал гигантска еволюция за да стигне до тук, всеки най-презрян човек днес и той е продукт на тези богове и цялата тази еволюция, и рано или късно трябва да се събуди и с него да стане това, което трябва да стане. Дай Боже, защото всеки може и да изостане фатално. Ако те води Истината и отдадеш Правда всекиму – как удивително съвпадат тук Щайнер и Беинса Дуно – Щайнер казва: „ Истината и справедливостта са подложките, за да може любовта да се прояви“. Тогава любовта започва да работи, тогава следва стръмният път и нарастване на интензитета на любовта в човека, но това е любов, която може да трансформира, а не това, което разбираме в тривиалния смисъл. Тук говорим за чиста духовна любов от съвсем друг порядък, която включва всичко тривиално, но всичко е метаморфозирало и е на съвсем друго ниво. Представете си, че трябва да изпълним пралайята с манвантарата, всичко, което е проявено да бъде трансформирано от нас, не от боговете, а от нас. Когато развиеш тази Любов, тогава натрупваш Мъдростта и както е казано в Евангелието на Матей, в царството Божие със сила се влиза, т.е. с Мъдрост се влиза, лично извоювана мъдрост, но преди това са Истината, Правдата и Любовта. Накрая идват добродетелите, Ученикът е натрупал всички добродетели, приключил е с нисшия Аз и влиза в онзи вътрешния пентаграм между лъчите, който е пътя на Учителите. Учител е този, който познава целия космос, знае всичко, всички закони, работи според тях и твори новото. Колко жалко и смешно е, когато някои се самообявяват днес за Учители. На мен фамилията ми е Мангуров, което значи учител на мъдростта, на мен ми е заложено в името, но аз не се правя на учител, въпреки, че играя някаква такава заместваща роля сега, защото няма кой друг да го прави. Как да се наречеш Учител, ако имаш съзнанието какво представлява Учителят? Това е такава духовна категория, за която хората нямат абсолютно никакво понятие. Затова не се наричайте Учители! Ако можете да я докарате до пентаграма бъхтете се по лъчите, но не се наричайте Учители! Този пентаграм има пет върха. Кои са тези върхове? Единият е върха Кавказ, където се привърза кораба на Ману или Ной, т.е. корабът на Ману от водата, от астралния свят се закачи за твърдта, защото трябваше да тръгнем да усвояваме земното. Следващият връх е върхът Мория, на който Авраам беше готов да жертва Исаак и да следва безпрекословно откровението отгоре. Следва върхът Синай, където мъдростта беше приета от Мойсей като десет божии заповеди, защото трябваше да има преход вече към моралност, макар и императивна, защото никой още не можеше да я роди отвътре докато не дойде Буда, който от себе си роди осемстепенния път, бодхисатвата, който стана Буда. Следващият връх беше етерният връх, когато Христос светна на планината Тавор и тримата апостоли етерно го видяха в славата Му, и накрая е хълмът Голгота, на който стана великата жертва на Христос. За да премине човек по лъчите на пентаграма трябва да има предвид и тези жертви, които накрая се подпечатаха с жертвата на Голгота. Чак тогава човек става пентаграм и ако проектираме пентаграма горе в долната част с върха надолу (връх в 4 и лъчи в 2,3,5 и 6) , след като се изминат тези степени можеш да се превърнеш в чашата на Граала. Символът на етерното тяло е пентаграма, на астралното тяло е хексаграма, на физическото тяло по принцип е дванадесетицата, но за да се стигне до там, трябва да се премине през седмицата. Проблемът ни сега е да станем петица. С теза, антитеза и синтез диалектически всеки работи в живота си без никакъв проблем ежедневно и многократно. Трябва да се развие съзерцателното мислене и да се премине към идейното възприятие. Така хем се прескача в бъдещето, хем нищо от миналото не се губи. Това, което идва от бъдещето, са новите откровения, които вече идват не в онова замъглено, старо съзнание, а в новото будно азово съзнание. Тогава тези откровения стават лично твои и можеш да ги предаваш на другите. Щайнер беше човека, който прокара този път и когато са го питали, защо точно той е този човек, той е отговорил, че има и доста други, които изследват духовните светове, обаче никой от тях не е искал да положи усилията, преживяното горе да бъде формулирано в ясни понятия така, че хората, които не могат да се свързват с духовното, четейки го, да добият представа за тези светове. Това е коствало гигантски усилия на Щайнер и само човек с бекграунда на Тома Аквински и Аристотел е можел да направи това. Винаги хората, които проправят някакъв път имат огромен бекграунд, никога случаен човек не може да направи този преход. Това няма как да стане. Наскоро излезе книгата за Стойна Преподобна. Ще кажа някои неща, за тези, които не са я чели. В България имаме три изключителни феномена – Ванга, Стойна Преподобна и дядо Влайчо. Слава Севрюкова няма да я коментирам сега, поради някои неща в края на живота и. А Беинса Дуно е от съвсем друг порядък. Ванга беше ясновидка. Какво е владеела Стойна? Тя е можела да демонстрира трите изкушения на Христос в пустинята без да влиза в противоречие с тях. Можела е да прави едноседмични астрални пътешествия с изместено съзнание, наречени „примиране“. Можела е и да левитира. Едното изкушение на Христос в пустинята е обещаната от Луцифер власт над астралните светове ако му се поклони. Другото изкушение е предизвикателството да се хвърли от стряхата на храма и да предизвика земните закони. Третото изкушение – превърни камъните в хляб, – Стойна е можела да дематериализира и материализира физическото си тяло. Демонстрирала го е само веднъж на един владика, който е минал през нейното село –  което е на 3 километра от селото, в което аз съм роден, – и който я е попитал за тази и способност, защото сред хората се е говорело за нея. Влезли са в църквата в с.Златолист, в която има камък с изобразен символа на Византийската империя – двуглав орел, върху който се е молила. Първо е левитирала на около метър над земята, а след това физическото и тяло се разпада като на пясък, фантомът и излиза – естествено в книгата не е обяснено така, – това показва пълен контрол над физическото тяло, фантомът и отива върху чинара, който расте в двора на църквата, всмуква материала за тялото превърнал се на пясък и тя се материализира на дървото. Попа е бил ошашавен, дава и собствения си сребърен кръст и и казва, че тя е много над него. Но тя е абсолютно чист човек, не е виждала друг човек гол, мъж не е пипала, себе си не е виждала гола, защото се е къпела само нощем, в преден живот е била богомилка край Василий Врач и  заедно с него е влязла в кладата, когато е бил подмамен в Константинопол и изгорен, храната и е била крайно оскъдна и аскетична. Затова е можела да прави тези неща. Дядо Влайчо също е изключителен ясновидец, прероденият Йоан Кръстител. Това са все големи личности. Обаче на тях не им беше дадено да участват в излъчването на Свещения импулс. Защо? Защото това изисква мисъл. При тях ясновидското начало е на преден план, но го няма мисловното. Разбирате ли защо Щайнер казва, че има и други, които ходят горе, но трябва някой да осмисли всичко това и да го предложи на хората, за да могат те да го ползват. Това са гигантски усилия. Първо на самия теб трябва да ти е ясно, за да можеш да го предложиш на другите. Мнозина говорят за енергии и прочие мъгляви неща, но на второто изречение им личи, че нищо по същество не разбират. По всеки въпрос трябва да се говори духовнонаучно, а това изисква непрекъснати гигантски усилия. Анропософията се изучава цял живот и през много животи, но най-важното в нея е да овладееш този метод. Щайнер няма нито една книга, в която да е изложил методологията. Той дава метода, но методологията е разпръсната в произведенията му. Има книги като „Как се постигат познания за висшите светове“ и някои други, дадени са упражненията, но за нас, в този ни живот, най-важното е развиването на съзерцателното мислене. Това е най-важното нещо. Без развиването на тази способност всичко друго нататък се луциферизира и могат да започнат да те манипулират духовни същества от тъмния спектър. Човек не трябва веднага да има желанието да има имагинации, защото това е най-вълнуващо. Моите пророчески сънища, срещата ми с Дева София, срещата ми с Беинса Дуно бяха имагинативни, но бяха като будно сънуване, не с дневно, будно азово съзнание. Срещата ми с малкия пазач на прага не беше с дневно будно азово съзнание, защото аз не можех да издържа това нещо. Това тук долу (точка 4) се практикува посред бял ден, с будно азово съзнание. И най-вълнуващото нещо, което може да ти дойде насън е нищо, то е ехо от миналото, от древните мистерии. То е ценно и е укрепващо в пътя, който си поел, затова в началото ми се даваха такива неща. Отдавна нямам пророчески сънища или нещо подобно, защото не са необходими. Съзерцателното мислене изисква огромни усилия, за да се развива. Когато човек има някакво видение си мисли, че е хванал Господа за шлифера. Не, това са дарове, които ти се дават даром, за укрепването ти. Те трябва да се разберат, но трябва да се практикува съзерцателното мислене. Ако се практикува съзерцателното мислене, когато идват такива дарове, те няма да будят само възторг, но ще можеш да ги осмисляш и предлагаш на хората. Целта на дара е да може да бъде предложен на хората. Идеите, които се извоюват, трябва да бъдат обосновани духовнонаучно и да бъдат предложени на хората, защото те са нашето оръжие срещу Антихриста. Човек може много да чете книги от двата импулса, да прави практики, но истинското оръжие срещу Антихриста е извоюването на новите идеи, защото те са нужните сега, които ни подготвят за срещата с него. 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0668