mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2014-2015 за четене / НОВАТА АКАДЕМИЯ ГОНДИШАПУР

НОВАТА АКАДЕМИЯ ГОНДИШАПУР
20.03.18 21:21
Лекция изнесена от Димитър Мангуров във Варна на 22.02.2015 г. Текстът е свален и обработен от видеофайл и не е прегледан от лектора
 Молитва преди началото на лекцията: „Господи Исусе Христе, молим Те, вразуми през ангелите-хранители водачите на днешните народи, като особено това да подейства на водачите на руския, германския, еврейския и българския народ, за да ни отмине пълната чаша, която Антихристът ни е подготвил за следващите години. И нека християнската прошка да бъде онзи магически мост, по който народите да постигнат разбирателство в Твоето име. Амин!

                Темата за днешната ни среща е с предизвикателното заглавие „Новата академия Гондишапур“. Тъй като днес има и нови хора, ще пояснявам някои неща, защото, вероятно, те за първи път ще ги чуят. Ще ви помоля да проследите цялата нишка на мисълта ми, защото това, което имам да кажа е толкова актуално, че ще почука на вратите ни след няколко години – това се отнася за всички хора. Следователно, ние трябва да сме наясно какво ни очаква. Трябва да разберем какво се случва днес, когато за всеки е видно, че всички скрити процеси, които движеха човешкото развитие вече излязоха наяве. Вече е нужен минимален повод за да започне трета световна война. Тук-там се случват разни неща, но според мен те са по-скоро за отклоняване на вниманието, защото ни готвят нещо съвсем друго. Но за да мога да аргументирам това, което идва, за да можем да надникнем в следващите години, ще трябва да поговорим преди това доста пространно. 

                Единственият човек, който говори за академията Гондишапур, възникнала след 4 век след Христа, е Рудолф Щайнер – този, през който Премъдростта Божия слезе през 20 век, за да имаме инструмента, чрез който да разбираме. Единствено с метода на историческата симптоматология, ако бъде овладян чрез Антропософията, можем точно да разберем какво става днес, като гледаме събитията, които се случват буквално пред очите ни. Цялото човечество отвътре знае, че нещо ще стане, и то ще стане нещо, което ще е грандиозно. Но няма никакво разбиране как да се предпази от това, което идва, нито пък да разбере какво идва, с изключение на тъмните ложи, които са го замислили. Друг е въпросът, дали ще им бъде позволено да изпълнят всичко, както са го замислили, и какъв е начина да се предпазим частично от него. От древните предхристиянски времена, от трета културна епоха, която започна в 2907 г. преди Христа и се нарича египетско-халдейска, към нас гледат два вида мистерии – големите мистерии и малките мистерии, които по онова време са били на Земята. Целият живот на човечеството е бил движен от мистериите. Те са давали импулсите към останалите хора, които не са били годни да бъдат в мистериите, за да върви развитието. Големите мистерии са се осъществявали от най-великите посветени вътре в мистерийните центрове, а малките мистерии са били това, което е било изваждано навън от големите мистерии, за употреба от хората под формата на култове – целият живот на хората е бил обхванат от различни култови форми. Всичко, което посветените в мистериите чрез изместено, а не дневно будно съзнание, са получавали като откровения свише, е било предавано навън на хората, под формата на митология. Цялата митология на древността представлява мъдростта, получена от посветените от панинтелигентността, т.е. от разума на космоса – Ангели, Архангели, Архаи и всички други същества, които са създали и движат този космос. Митологичните образи са облечени в човешки форми, т.е. използвал се е антропоморфизма за да станат те близки и разбираеми за хората. Тогава човекът не притежаваше мислене, той получаваше всичко отвън – съществата работеха чрез цветовете, чрез звуците и човек формираше не свои мисли, а това беше неговото мислене. Днешното абстрактно-понятийно мислене няма нищо общо с мисленето на хората в древността. Абсолютно погрешно е да се пренася днешното ни мислене към древността и да се опитваме да разберем как е мислил човекът от преди 4-5 хиляди години, прилагайки собственото си мислене към това, което е правил древният човек. Следователно днешната наука няма никаква представа какво е движило човешкото развитие, какво се е формирало в това развитие, кой го е формирал, как е ставало и така нататък, т.е. днешният човек няма никакво разбиране за душевно-духовното устройство на човека от онези времена. В третата културна епоха се роди великият гносис, гностическата мъдрост, която се роди в мистериите, беше приемана отгоре и водеше народите. Това беше първата форма на така наречения империализъм, на имперското изграждане на обществото. Какво означава това? Има три вида империализъм в човешката история. Този е първия. При него водачът на народа – цар, крал, фараон, е бил едновременно и посветен. Следователно и двете функции се съвместяват в една личност – едновременно жрец и цар. Такива бяха фараоните в древния Египет, такива бяха водачите в Асирия, Вавилон, Индия и те бяха като богове, защото като посветени божественото директно работеше през тях и това, което влагаха във водачеството си, беше директно волята на боговете. Затова тези царе-жреци, така да се каже първите императори, които съвместяваха двете функции – светската и религиозната, когато завладяваха дадена страна някъде, местното население ги посрещаше като богове и неслучайно ги обожествяваше. Например, когато Дионис тръгна от нашите балкански земи, тук, където бяха старите траки, с цялата кавалкада, с кукери, вакханки и прочие, блестящ, с колесница, тръгна към Индия, местните дравиди, т.е. циганите, които бяха на много ниско ниво на развитие, го обожествиха и Брама всъщност, е нашият Дионис. Защото едно от многобройните имена на Дионис е тракийското название Броми, което в индийския пантеон от божества се превърна в Брама. Много от божествата в този пантеон бяха дадени от древните българи, не всичките, разбира се, но много от тях, за разлика от гръцките богове, които всички са тракийски или български богове. Както и римските, които са модифицирани гръцки богове. На Индия дадохме някои основни божества. Този поход на Дионис е засвидетелстван от много древни историци и е вън от всякакво съмнение. Знае се, че е тръгнал оттук, знае се какво е свършил там. Следователно, когато говорим, че това е първата форма на империализъм, на имперство, и там водачът става едновременно и бог, това е исторически факт. Следващата форма беше когато стана разделянето на тези две функции, царят е само цар, а жрецът само жрец, но в Римската империя имаше съвместяване на двете, защото императорите искаха насила да бъдат посвещавани, което водеше до голям луциферизъм – но за това ще говорим малко по-късно.

                Когато гносисът, получен чрез откровения, отиде към четвъртата културна епоха, която беше вече прехода от Сетивна към Разсъдъчна душа – защото гносисът беше получен в Трета културна епоха, когато преживявахме Аза през Сетивната си душа, тогава действаше и Орфей, който насаждаше чрез музиката в Сетивната душа на човека това, което днес е нашата интелигентност, – в епохата на Разсъдъчната душа, която започна от 747 г. преди Христа и Азът на човека вече трябваше да бъде преживяван през Разсъдъчната душа, гносисът, тази панмъдрост, която беше получена отгоре чрез откровения под формата на имагинативни образи и от тях след това бяха изковани понятията, които в онези времена носеха изключителна божественост, но тя отдавна е загубена, този гносис трябваше, така да се каже, да се очовечи. Колкото повече гаснеше ясновидството и отивахме към 4 век преди Христа, толкова повече трябваше да се намери един човек на Земята, който да бъде първият хомо сапиенс, т.е. първият разумен човек. Това е великият Аристотел, който после се прероди като Тома Аквински, а след това в 20 век е Рудолф Щайнер. Неслучайно той даде Антропософията, защото за да може човек да извърши един велик акт на благодеяние към човечеството, той трябва да има грамаден бекграунд отзад. Щайнер е именно такъв човек.

                Аристотел изкова от гносиса понятията, в основата на аристотелизма беше мисленето и към него беше насочено цялото човешко развитие. Постепенно човекът трябваше да стане от човек на сърцето, преминавайки през голяма подготовка, в бъдеще да стане човек на ума. При нас този процес вече е напълно завършил и ние се възприемаме първо през ума, после през сърцето, а най-накрая през волята, където всички спим. Ако говорим за човека 1000 години преди Христа и за този от 4 век преди Христа, между тях има огромна разлика. В 4 век преди Христа започна видова промяна на човека. Онзи човек вече не трябваше да има нищо общо с предишния човек, като душевно-духовно устройство. Този преход започна именно с Аристотел, с гръцката философия и продължи да върви нататък към Голгота, когато трябваше да бъде посрещнат Господа. Целият гносис отпреди трябваше да метаморфозира и когато дойдеше Христос, хората през Разсъдъчната душа да го променят и да стане нов продукт. Защото нищо в човешката история не се губи, а трябва да метаморфозира по правилен начин. Ако старото продължи да действа по неправилен начин, това води до луциферизация – така действа единият тип противодействащи сили. Ако някой дойде и каже, че всичко, което е от преди не е интересно и едва ли не от него започва света – това е революционния метод, – тук действа Антихристът, той довежда бъдещето в настоящето. Луцифер води непромененото минало в настоящето. Всички днешни църкви са луциферизирани, защото до голяма степен съдържат в себе си нетрансформираното минало. А всичко, което виждаме като технологии, е бъдещето докарано в днешния ден, преждевременно, и това е чист ариманизъм или сатанизъм. Обикновено тези двата ипостаса на злото, които са полярно противоположни, работят и заедно, когато трябва да атакуват човечеството. И тук става една голяма промяна, едно изкривяване на великия закон на диалектиката, гениално формулиран от Хегел – най-великият философ на човечеството, върха на философията, след когото започва Антропософията. Единият от принципите на диалектиката гласи, че има единство и борба на противоположностите, следователно трябва да има противопоставяне на нещо, което е от тъмния сектор, и нещо което е от светлия сектор, но в един момент те се срещат във висш синтез и се дава тласък на човешката еволюция. Няма движение напред ако го няма тъмното. Ако няма тъмно, няма и добро, няма трансформация, няма синтез. Какво става, когато от едната страна застане Луцифер, от другата страна застане Ариман и все едно само те са противостоящите сили? Тук става една съборена диалектика. Имаме изместване на закона за диалектиката, където си противостоят плюс и минус, в противостоене на два минуса. Когато два минуса се борят нищо не се получава. Нищо не става и когато са два плюса. Именно това се опитват да правят през цялото време Луцифер и Ариман в човешката еволюция. Обикновено, когато има кръгли хиляда години, или сто години, те действат заедно, колкото и да са противоположни. Правя кратко отклонение за пояснение за новоприсъстващите. Ариман се проявява в материализма, бизнеса, закона, в това, което умъртвява, а Луцифер е в революциите, изкуството, културата, духовността. Много от духовно търсещите хора попадат под влиянието на Луцифер и стават, образно казано перковци, житейски неудачници и т.н., а ариманизираните хора, материалистите, не признават никакъв дух. Човечеството се разделя, общо казано, на два типа, като едните търсят само духа, а другите са груби материалисти, които не признават никакъв дух. Човек трябва да съвместява и двете. Само ако се съвместяват и двете има растеж в Христос, има азов растеж, иначе попадаш в клопката на изместената диалектика, вулгаризираната, съборената диалектика. И днес човечеството, след като си няма абсолютно никаква представа за Христос, бива въвлечено само в тази диалектика и няма никаква представа, какво става с него. Неслучайно казваме, че противодействащите сили действат съвместно на кръгли годишнини и атакуват доброто, което ще променя нещата. Най-ярък пример е при идването на Христос в Поврата на времената, когато първо Луцифер го изкушава, после Ариман, а накрая и двамата заедно. Христос издържа изкушенията от двата ипостаса на злото в пустинята, Той се справи, обаче човечеството дали се справи?

                При стартирането на християнството, християните трябваше да приемат цялата гностическа мъдрост от миналото, да я пронижат с Христовия импулс, който тръгна след Петдесятница, тази мъдрост да метаморфозира и тогава се получава истинската лемниската – знаете, това е полегналата осмица. Смисълът на тази осмица може да се изрази, например с тоновете от октавата. Тонът „до“ от октавата метаморфозира правилно в горно „до“. А когато старото си върви непроменено, или бъдещето преждевременно идва в настоящето, тогава се получава неправилна лемниската, такава между Луцифер и Ариман. Тогава има огромен проблем. Няма лемниската между злото и доброто. Християните, за голямо съжаление, не се справиха с този проблем. Големите мистерии от предхристиянските времена продължиха в езотеричното християнство, в чието начало стоят великият Скитиан, апостол Павел и неговият ученик Дионисий Ареопагит, но тези мистерии постепенно се скриха. Малките, външните мистерии продължиха във всичките форми на познатите ни църкви. Какво направи църквата? Тя се роди в тялото на Римската империя. Христос дойде сред юдейския народ, но в тялото на Римската империя, защото юдеите бяха подчинени на Рим. Християнството тръгна от Рим и какво трябваше да направи Рим? Политиката на Рим приличаше на тази, която по-късно водеше Византия, на така наречената Византия, защото, разбира се, такава държава никога не е съществувала – това е само технически термин за Източната римска империя. Който и народ да бидеше покорен от Рим, боговете му бяха взимани и вкарвани в пантеона на римските богове – важното беше да се подчиняват на цезаря и на правовия ред в държавата. Който слушаше, нямаше проблем да съществува в Римската империя. Единствено с християнството Римската империя имаше проблем. Защо? Цезарите усещаха, че в християнството има колосална духовна сила, но им трябваше подходяща външна форма, в която да го вкарат, за да му използват силата. Но не можеха да намерят такава форма, защото е много трудна работа, да се намери подходяща форма за импулса, който ще движи цялото развитие на космоса чак до самия финал на сътворението. Трябваше им време да измислят тази форма. Цезарите се опитаха някак да хванат християнството за собствена употреба, но не можеха да го направят. Какво правеше императорът Август? Той се опитваше да запази старата гностическа мъдрост, която се луциферизира, и я насочваше не към Разсъдъчната душа на човека, която тогава беше правомерно да се развива, а към Сетивната душа. Правеха се грандиозни представления, включващи гладиаторски битки, борби с животни и т.н. Тези огромни представления от времето на Римската империя са днешните Дисниленди, внушителните рокконцерти по стадионите, шоупрограмите и пр. – всичко това, което днес виждаме, са сенките на Римската империя. Всичко това работи срещу човечеството и го вкарва в Сетивната му душа, след като от 15 век сме вече в епохата на Съзнателната душа, в най-висшия член на душата, който трябва да развием, за да може Духът в бъдеще да работи през човека, т.е. няма нищо по-ретроградно от тези неща. И те ще нарастват в грандиозни размери. Все повече технически средства от друг характер ще се вкарват в употреба, за да може всичко ценно да бъде издухано от човечеството и то да бъде вкарано обратно на нивото на Сетивната душа, което за днешните условия е все едно срутване към животинското.

Това правеха цезарите и днес то се реанимира. Лудостта на цезарите започна оттогава, защото искаха по неправомерен начин да бъдат посветени. Калигула, Нерон и другите, насила  заповядваха в мистерийните центрове да бъдат посвещавани и всички знаем какво са правели след това. Винаги когато едно посвещение, т.е. връзка с духовния свят, е по неправомерен начин, то се обръща с обратна сила, като тотално зло. Колкото едното може да роди добро, толкова другото ражда зло. Всички извращения от Римската империя са все продукт на неправилното посвещение, луциферическото посвещение. Едва в 4 век българинът Константин Велики от Ниш, основа Източната римска империя и премести главния град от Рим в Константинопол, който кръсти на свое име. Първоначалното му намерение е било този град да бъде София, защото там се е лекувал на минералните извори, но по-късно, поради по-доброто стратегическо разположение на Константинопол се е отказал. В Константинопол се изнамира и подходящата форма за християнството – църквата. Създадоха символ веруюто, в което се кълнат всички православни и католици и оттам нататък християнството тръгна в погрешна посока. Единствено траките-българи, при които първи дойдоха апостол Павел и апостол Андрей Първозвани имаха християнство, в което старата гностическа мъдрост, т.е. гносиса не се изгуби. Ако говорим къде християнството като външна форма, като църковна форма, която беше безспорно нужна за малките мистерии, т.е. за хората, за външните хора, а не за посветените, тръгна както трябва, това е при българите. Там имаше метаморфоза, правилна лемниската на старата мъдрост и това не е случайно, след като българите са носителите на азовата еволюция на човешкия род, на човешкото развитие.

                Църквата тръгва да се развива. Първо императорът Галерий, тракиецът, спира гоненията срещу християните, което се официализира със Сердикийския едикт през 311 година, а след това с Миланския едикт от 313 година това се препотвърждава от Константин Велики и започват Вселенските събори. Това е времето около 333 година. Първият Никейски събор е през 325 г., но сега говорим за 333 година. Тя е центъра на Четвърта културна епоха и на цялата Пета коренна раса. 333 година отстои на 333 години от Поврата на времената и на 333 години от 666 година. 333 година е уникална точка в човешката еволюция. Точно по това време, след като християнството беше узаконено и вкарано от Рим в църковната форма, в която да живее принципът империум романум във втората му форма, където царят и жрецът са отделни фигури, втората форма на империализма продължи да живее в църквата, с всички пагубни последици за паството и. По това време римските императори започнаха да гонят старите философи, които бяха носители на елинската мъдрост и не можеха да намерят пътя към християнството. И тези философи, вместо да последват Христовия импулс, който се роди в Юдея и от изток тръгна на запад към Европа – апостол Павел тръгна към Европа, – те тръгнаха обратно, на изток, към Персийската империя, която тогава не беше вече в могъществото и славата си отпреди, и в града Гондишапур, който се намира в двуречието, основаха академия. Не е записано кога точно е създадена тази страшна академия, която изигра огромна роля в човешкото развитие, а днешното човечество има нулева представа за нея. Най-вероятно тя е създадена във втората половина на 4 век при преселението на прогонените философи на изток. Самият град Гондишапур е основан от Шапур I, който е бил шах на Персийската империя и е от могъщата и властвала дълго династия на Сасанидите. Основава го в 262 година, а короната е получил в 242 г. През 242 г. започна да се проявява и Мани с манихейството. В 262 г. Мани е имал разговор с Шапур I и както говори преданието, зад Мани е имало ореол от светлина, когато са говорили, но Шапур I не е можел на базата на своя зороастризъм, който е бил фундамента на персийския мироглед, да понесе това, което е идвало от Мани – този велик посветен, прероденото, възкресено лично от Христос в Поврата на времената момче от Наин, създателят на учението, което чак след 6000 години ще бъде в пълния си разцвет, и за което днешното човечество няма моралните сили за да може да го използва. Това, на което Мани беше носител, нямаше как да се срещне със зороастризма и то да бъде прието, затова Мани предпочете да замине, да избяга за да не бъде убит, и е отишъл към Индия. В 271 година се е върнал обратно и е спорил с мъдреците в Гондишапур, защото там вече е била резиденцията на персийските царе, техния религиозен център. Там се е провел спорът с персийските магове, те са се отнесли ужасяващо с него, убили са го, одрали са му кожата и са я провесили на входната порта на града. Именно с този зловещ знак, през 271 г. започва историята на града Гондишапур. Неслучайно именно там по-късно намериха пристан тези, които избягаха от Римската империя, тези, които не можеха да намерят Христос, но бяха носители на гностическата предхристиянска мъдрост. Явно този град, в който беше убит Мани, е имал подходящата аура за развитието на пъкленото дело, което имаше намерение да извърши тази академия. В какво се състоеше намерението на тези посветени, които са искали да го осъществят там първо в малка група измежду тях, а след това да го прехвърлят към цялото човечество с особени окултни практики? Именно чрез тези окултни практики те са искали да вкарат в човека Съзнателната душа. Епохата на Съзнателната душа започна в 1413 г. Средата на епохата на Съзнателната душа ще бъде в 2493 г., а след това ще има още 1080 години докато дойде Шеста културна епоха. Те искаха чрез откровения отгоре, по стария атавистичен начин, заобикаляйки разсъдъка на човека, да вкарат през Сетивната му душа тези откровения, които ще слизат към Съзнателната душа на човека и ще бъдат правомерно овладявани чак към средата на епохата на Съзнателната душа, т.е. след около 500 години от нашето време. А те са искали да го правят около 2000 години по-рано. Естествено, че когато нещо от бъдещето го вкарваш предварително и душите нямат подготвеност за него, то се превръща в контрамистерия и води до ужасяващи последици за човечеството. В тази академия това се е практикувало с посветените от вътрешния кръг и по думите на Щайнер, когато се е правело това, нещо в човешкото тяло е изхрущяло, изпращяло е, т.е. то е получило една пукнатина чак до физическата телесност и е било поразено много дълбоко. Какво всъщност са правили те? Те са насаждали в човека импулси към материализъм. Беше правомерно ние да слезем към материята и да я изучим, което се и случи от времето на Коперник и Галилей, от 5-6 века насам. Обаче е съвсем различно по какъв начин ще слезеш в материята да я изучиш, ще трансформираш ли това познание и ще преминеш ли към периода на одухотворяване, на издигане – това, което Щайнер направи с книгата на Ернст Хекел за еволюцията – вдигна я в духовния свят и след това тя слезе като „Въведение в тайната наука“, като онтологията на човешкото развитие в истинския духовен смисъл с неговите седем еона.  Онези там искаха, заобикаляйки разсъдъка на човека, през Сетивната душа, тези откровения да бъдат приемани и цялото развитие на човечеството да бъде насочено само и необратимо към земното и в един момент да се премине от земното към подфизическите светове. С това щеше да се зачеркне смисъла на Мистерията на Голгота и ролята и за обръщането ни нагоре. Академията Гондишапур беше ликвидирана – Христос го направи – чрез инструмента на исляма. Ислямът възникна като контрамярка на академията Гондишапур, за да може да я ликвидира външно. Но всяко нещо, което бива ликвидирано външно, а не бъде прието и духовно метаморфозирано, според един закон на духовното развитие, винаги това, което външно е заличено, се проявява по-късно с обратен полюс, по друг начин, и продължава пагубното си въздействие. Злото трябва правилно да бъде разпознато, правилно да бъде вкарано в човека и трансформирано по духовно-душевен начин. Тогава се получава правилната лемниската или това, което в закона за диалектиката се нарича единство и борба на противоположностите да води до висш синтез и човекът азово да расте. А в академията искаха да спрат развитието на всеки човек, който поиска да намери Христос и с Неговата сила да продължи азовото си развитие. Те искаха да тласнат азовото развитие към земното и към подфизическите царства. Пълен кошмар! Ислямът ги ликвидира и към 8 век импулсът на тази сатанинска академия се премести вече към Багдат и голямата школа на мъдростта, основана от Харун ал Рашид, където аростотелизмът беше приет, но изкривено, през мюсюлманския светоглед, и той пое по обратния път, а не като при Александър Велики, който правилно тръгна през 4 век на Изток да разнася аристотелизма и това имаше гигантски последици чак до началото на епохата на Съзнателната душа. Какво стана? Мохамеданството заличи на външен план академията, но в мохамеданството не влезе гностическата мъдрост, тя беше елиминирана. Как ще трансформираш нещо, когато го елиминираш и не искаш да имаш нищо общо с него? Мохамеданството стана крайно повърхностна религия, но дълбоко полезна за арабите, които са народ, който върви по специална еволюция, и събуждането му за Съзнателната душа е много по-забавено, отколкото при други народи. Да поясня – това не е расизъм, в тази лекция ще се говори повече за тези неща и това трябва правилно да бъде разбрано. Всеки човек се преражда в различни народи. Ако в сегашния си живот е арабин и се справи с текущата си еволюционна задача, в следващите си животи ще бъде друг. Има еволюиращи раси, има и изоставащи раси – това го има в окултизма. Там няма уравновиловка. Ако човек не се справи в някой от животите си, когато е в тяло на бял човек, в следващия живот може да го пратят в джунглите на Амазония, в изостанало тяло, защото си е зяносал еволюцията. Естествено, че бялата раса, наричана още европейска, кавказка или арийска раса, е расата, която приема Христовия импулс и е неговия носител, а в бъдеще ще имаме славянство и раса на добрите и злите. Но докато стигнем до тези две раси, човечеството ще преминава през различни народи и раси. Това го има. Това съществува. Расите не са равни, народите не са равни в своите задачи. Отделни народи имат по-важни мисии, други народи имат по-маловажни мисии, но от божествена гледна точка, всеки народ си има точната мисия.

                Мюсюлманите станаха носителите на импулса на академията Гондишапур, която тръгна в посока от изток на запад. Първо атакуваха Константинопол, но великият Тервел помогна на Византийската империя, която беше създадена от българи – само българи бяха първите, така наречени, византийски цезари. Тервел срази пред Константинопол арабите и тогава те тръгнаха през северна Африка да нахлуват в Испания. Това, което сега ще ви кажа, не е известно на хората, на антропософите също не им е известно. Кой привика арабите, съвместно с берберите, да тръгнат по този път през северна Африка и да нападнат през Гибралтар, който е кръстен на предводителя на арабите Гебрел ал Тарик? Това бяха евреите. Евреите манипулираха арабите и берберите, те вкупом влязоха в Пиринейския полуостров и около 7 века властваше мавританската култура, със своите насочени нагоре стреловидни архитектурни форми, които нямат нищо общо с куполите на християнските църкви. Ето как академията Гондишапур се отрази в изкуството. После този ариманизъм се прехвърли и на изток. Когато отидете в Москва и видите там тези луковици, които са върху храмовете в центъра – това няма нищо общо с християнската архитектура с нейните сводове. Това е мюсюлманско-мавританският стил, който проникна и в Русия и за това вина имат и българите от Волжка България, които приемат исляма от арабите. Първите църкви в Русия, от преди монголския период, са строени от архитектите от Волжка България, и тогава сводовете са били като на Боянската църква в София. Постепенно след нахлуването на монголите, прониква чуждото влияние и затова тези кубета на руските църкви изглеждат по начин, който няма нищо общо с християнската архитектура.

                По-късно, чрез преражданията на различни личности, импулсът на Гондишапур се прояви в християнска Европа и я хвана като в клещи – чрез педагогиката на Амос Коменски, който е прероденият съветник на Харун ал Рашид, и чрез самият Харун ал Рашид, който се прероди като лорд Франсис Бейкън, обзет от истинска ярост в борбата срещу аристотелианството. Преди тях, през 13 век имаше един друг Бейкън – Роджър Бейкън, францисканецът, който беше като първото цвете на материализма и действаше под влиянието на импулса на Гондишапур, като се опитваше да насади като зачатъци това, което по-късно се прояви като ариманизираната наука. По нататък  се появиха Чарлз Дарвин, който е прероденият Гебрел ал Тарик, предводителят на арабите при нахлуването в Испания, френският астроном и физик Лаплас, известен с хипотезата за възникването на Слънчевата система, който е прероден придворен учен-астролог от двореца на Ал-Мамун, който е син на Харун ал Рашид, Удроу Уилсън, който е прероденият Муавия, един от най-близките приемници на пророка Мохамед – все преродени мюсюлмани. Че и композиторът Шуберт е прероден мюсюлманин, но той е бил, по думите на Щайнер, една благородна мавърска личност, и затова като Шуберт можа да напише произведение, като Аве Мария. 

Стигаме до времето на Инквизицията, която се зароди точно в Испания, подгониха евреите оттам и те намериха много добър пристан в Османската империя. Когато се навършиха 500 години от изгонването на евреите от Пиринейския полуостров, испанският крал Хуан Карлос беше принуден от разни лобита, да поиска прошка от евреите, затова, че са били изгонени от Пиринейския полуостров. Това искане на прошка е напълно неправомерно, защото не знам дали Хуан Карлос знае, но именно евреите са тези, които доведоха арабите на Пиринейския полуостров и арабите завзеха Испания. Така че защо да иска прошка? Все едно ние да искаме прошка от османлиите, че дойдоха и ни поробиха. Нали е абсурдно? Въпреки, че от най-висока, божествена гледна точка, всичко си е на мястото. Но тук трябва да преминем през много нива на кармата за да разберем, защо онова се е случило там, и защо при нас е станало така.

                Ето как европейският духовен живот беше обхванат в клещите на ариманизма и академията Гондишапур отново хвана християнството за гърлото – не успя през Босфора, но успя през преражданията. Но истинският реванш на академията Гондишапур предстоеше. Като начало на това, но като начало на подготвителния период, а не на същинската реализация, защото тя започна в 20 век, беше Френската революция, така наречената Велика френска революция. Тогава прероденият Християн Розенкройц, като граф Сен Жермен, е предупреждавал краля да направи някакви реформи, за да спре идващото, защото англо-американските окултни ложи всъщност инспирираха тази така наречена велика революция, финансирана от Ротшилд, в която няма абсолютно нищо велико. Обикновеният народ, който е участвал в революцията, е минимален процент. Повечето са от политическите фракции – якобинци, корделиери, жирондисти плюс маргинални групи. Клането е било голямо – който познава историята на френската революция, знае какво огромно, безсмислено клане е било. Това е бил един хаос, който настава в човешката история и прекъсва нормалното развитие на душата от сетивна към разсъдъчна и съзнателна душа. Това е било своеобразно интензифициране на развитието на душата, а то не е нищо друго, освен огромен ариманизъм, а хаосът на революцията принципно е луциферизъм. Там се събират и двете. Нарушен е ритъмът и като контрамярка от духовния свят трябваше да се въведе противоположна сила. Това беше Наполеон. В Наполеон ритъмът се проявява изцяло. Който познава живота на Наполеон, вижда как неговата подготовка, неговото израстване, неговото владичество и неговото падение е все в ритъма на седмицата. Хаосът, който беше предизвикан от революцията, чрез Наполеон, чрез ритъма беше хармонизиран и се премина пак към темпото, което беше адекватно за развитието на душите. Не могат душите силово да се интензифицират да вървят напред и да усвояват неща, за които не са годни. Макар че различните народи в различните региони на човечеството еволюират по различен начин, според расови и много други принципи – въпросът е много обширен, – така или иначе пътят на християнството беше в Европа, Европа изначално е християнска, а не светска, и днешните евро-атлантически ценности са малоумщини – няма такива ценности, всичко е плод на християнската култура. Изведнъж се казва стоп на цялото развитие и започва нещо ново. Ръководителите на френската революция се опитаха да сменят и календара, както по-късно и болшевиките се опитаха да го направят. Те сменят имената на месеците, т.е. от нас започва всичко. Който не е съгласен с нас – режем му главата. Граф Сен Жермен, прероденият Християн Розенкройц, който е апостола Йоан, дал Евангелието от Йоан и Апокалипсиса, е предупреждавал краля чрез кралицата Мария Антоанета да направи реформи, но той не го е послушал и две години по-късно и на двамата главите им падат на гилотината. След това Наполеон, т.е. Христос чрез Наполеон хармонизира нещата. Наполеон, който минава за гордостта на Франция, абсолютно нищо не е дал на човечеството, стойността му е нулева, освен това, че е бил инструмент за парирането на един хаос. Както мохамеданството беше подходяща религия за арабите, но беше инструмент за ликвидирането на академията Гондишапур, защото цялото човешко развитие тръгваше в коренно различна от предначертаната посока, не нагоре, а надолу. Христос след Голгота има цялата власт на небето и земята и работи свободно с Луцифер и Ариман и ги парира един с друг когато стане нужда, за да може да се прокарва това, което трябва. От 20 век нататък обаче, нещата са коренно различни. Нищо общо с преди. Наистина е така.

                След френската революция развитието уж пак тръгна добре, но се появи Маркс. От диалектиката на Хегел той извади божественото, вкара вътре само материалното, вулгаризира закона за диалектиката и в диалектическия материализъм все едно постави да се бият само Луцифер и Ариман. При Хегел диалектиката е съвсем различна. При него божественото минава като червена нишка безусловно. При него има феноменален свят, който е тук долу, с всичките му проявления, които виждаме с очите си, и божествен свят, чиито проявления сме. Хегел не можа да достигне до прекия контакт с боговете, с йерархиите, което направи Щайнер, защото Хегел не можа да мине границата от философията към антропософията. Така или иначе това, което Хегел достигна чрез своя гениален ум, беше буквално откраднато от Маркс – защото материалистичният светоглед нищо собствено не може да роди, нищо живо не може да роди, той ражда само смърт, той само може да краде. Той взе диалектиката, вкара я в материалистичното разбиране и стана един социален дарвинизъм. Той се опитва да обясни социалните въпроси, а не видовата метаморфоза, еволюцията – защото има видова метаморфоза и метаморфоза на съзнанието, която е вертикална, едното е хоризонтално, а другото е вертикално, той се занимава с премените в съзнанието и се опитва да ги обясни с тази диалектика, но закрепена само в материализма и така се получава един социален дарвинизъм. Като философия марксизмът е дъното на човешкото разбиране за света и човека. Няма по низша форма на разбиране в човешката еволюция от марксизма – това е дъното, абсолютното дъно. Когато обаче той е само философия, може да се изучава като алтернатива, защото това е един от 12-те мирогледа – съществуват 12 мирогледа и материалистичният мироглед е един от тях. Обикновено човек е закрепен към един мироглед с известни влияния от някой друг. За да имаш истинското разбиране за нещата, трябва да имаш разбиране и на 12-те мирогледа, иначе говориш сегментно, крякаш като жаба в един малък гьол и смяташ, че това е океана. Днес всичкото е крякане – от най-учените глави до най-простите само крякат. Това е огромен проблем. Никой наистина не знае какво става. Когато тази философия влезе в едни глави от калибъра на Ленин и Троцки, тя се превръща в болшевизъм и става социална практика. Едно е някой професор да дрънка материалистичните глупости в дадена аудитория на студентите – каквито са и днешните професори, – и е съвсем друго това да стане социална практика и да се изпробва върху даден народ. Англо-американските окултни ложи го изпробваха върху руския народ, на който принадлежи бъдещето. Преди това в 1879 г. дойде времето на Михаил, в 1912 г. се официализира с първия си международен конгрес евгениката, науката за тъй нареченото подобряване на човека чрез използване на социален дарвинизъм. С болшевизма евгениката започна да се използва за създаването на новия тип човек, който трябваше да се появи в комунистическия свят. Този човек не трябваше да има нищо общо с цялата човешка еволюция назад – прекратява се нещо и започва да се формира по нов начин. От 1914 година започна и Първата световна война, проектирана пак от тези англо-американски ложи, след това се появиха 14-те точки на американския президент Удроу Уилсън за самоопределението на всеки народ и бяха поставени мините на цялото човешко развитие, които след това започнаха да гърмят.

                Първият истински реванш на старата академия Гондишапур, беше болшевизмът в Русия. Започна атаката срещу бъдещето на човечеството. Беше атакувано славянството а чрез това и бъдещето, т.е. атакува се Духа-Себе. В Москва още стои мумията на Ленин. Учените казват, че физическото тяло на Ленин, което е изтърбушено и обработено по подходящия начин, клетките на физическото му тяло получават естествена влажност – явно етерното му тяло е било дотолкова втвърдено, че продължава донякъде да работи. Когато човек умре, оставя физическото си тяло тук, етерното му тяло отива горе, до четиридесетия ден и даже и по-рано се разсейва и въпросът приключва. След това е ред на астралното тяло – стоиш една трета от земния си живот горе в пъкъла, докато ти дойде акъла,  – и след това се подготвяш за следващия живот, докато ти е писано да слезеш отново долу. Има си технология, за това сме говорили много пъти. При Ленин, обаче, – представяте ли си каква колосална гад е бил след като е бил обработен в Швейцария, че е имал огромно презрение към селскостопанския труд и земята, че беше готов да ликвидира до 90% от руското население за да осъществи на практика малоумието, което се роди в главата на Маркс, който пък не случайно беше обявен от същите ложи в началото на 21 век за личност и мислител на хилядолетието – при Ленин етерното тяло е толкова втвърдено, че няма как да се разсее в мировия етер и работи към трупа долу, който не се е разложил по естествен път в лоното на природата. Постигнат е успех, какъвто не са постигали в египетските мистерии, когато са работили през мумиите и когато чрез едни същества са разбирали какво е устройството на човека, което тогава е било правомерен метод за третата египетско-халдейска епоха, защото тогава естествознанието така е трябвало да го развиват. Тази епоха се отразява в нашата пета културна епоха. Това, което Ленин постигна е далеч над всички постижения, които са имали най-великите жреци в египетските мистерии – да можеш да овлажняваш клетките на трупа си естествено отгоре. Когато тази мумия стои там, на пъпа на Русия и хората и се кланят – караха дори новобрачните да ходят на поклонение, за да се създавала социалистическа традиция – не-е-е, окултните ложи много добре знаят какво правят. Там са тези същества, които едно време в египетските мистерии са се въртели край мумиите, и чрез които жреците са разбирали какво е устройството на човека вътре, защото тогава не са използвали метода на дисекцията. Тези същества пак са там, но вече изпълняват други функции, и си представете какво става, когато двама младоженци отидат при мумията на Ленин. При социализма беше срамно жената да е бременна при сватбата, затова при повечето двойки зачеване още е нямало. Но детенцето, което е определено да се инкарнира в тази двойка от духовния свят си върви с тях, защото чака момента на половия акт и зачеването. И те го водят към тази мумия, край която се въртят тези същества. Детето изпитва изгарящ ужас от това, към което го водят. Това неминуемо се отразява на психиката му след време, когато дойде на земята, отразява се на душевно-духовния му живот. Това изобщо не са случайни работи. Там са и урните на всякакви комунистически изчадия, които са изгорени и стоят в стените на мавзолея. Там се качват руските ръководители и приемат паради – там се извършва черномагьоснически култ. Затова Русия е на това дередже и не знае накъде да върви. Там ежегодно се извършва черна магия. Сред този народ, на който е отредено да принадлежи бъдещето. Затова, първата атака на новата академия Гондишапур, на обединените усилия на йезуитите от католическата църква и на англо-американските окултни ложи, беше именно срещу бъдещето на човечеството. Това беше първия реванш на старата академия Гондишапур. Защото въпреки, че от 250 години на външен план йезуити и масони се обвиняват и плюят едни други и всяка трета енциклика на папата е срещу масонството, на най-висши нива те отдавна са заедно и монсеньорите и великите майстори заседават заедно, и не само те, но и едни други, за които след малко ще говорим.

                Всичко, което на външен план се случва в 20 век, е програмирано и отработено от тези ложи и няма нищо случайно. Бяха предвидени двете войни, предвидили са и трета световна война. Никакъв проблем не е тя да започне. Но не това е целта. Това е само прелюдията. Йезуитизмът, който неслучайно възникна от Испания, се компрометира тотално с инквизицията, и затова терминът йезуитщина е навлязъл навсякъде – в политика, култура, изкуство, в семейните отношения и където още се сетите. Йезуитизмът е безкрайно компрометиран. Католическата църква е несметно богата, тя е единият от трите центъра, които ръководят света. Изобщо да не си правим илюзията, че тя е нещо слабо. След като през 1870 г. беше узаконена непогрешимостта на папата, по отношение специално на откровенията отгоре, йезуитите вече 140 години имат пълната, тотална и завинаги власт над католическата църква. Този принцип действа. А какво искат йезуитите – те се борят срещу небето, за да не слезе Съзнателната душа. Те искат човечеството да продължи завинаги да бъде в Разсъдъчната душа, а ако е възможно чрез култовите форми да го вкарат и в Сетивната душа и те да поемат цялата грижа над духовния му живот, те да му обясняват какво е Духа, те да му казват, какво е това Божествен свят. От Исус Христос вадиш Христос, остава само Исус като генерал-тиранин, който да води католиците долу, т.е. всичко божествено изчезва и става земно. Пътят към небето е затворен тотално. Католическата църква воюва срещу небето. Тъй като на англо-американството беше отредено да развива Съзнателната душа, но я разви ариманически, англо-американските окултни ложи не воюват срещу небето. Те знаят, че тази душа я има, ще я има и искат да я изкривят и да насочат човека не чрез Съзнателната душа към Духа-Себе и връзка с духовния свят, а към подфизическите светове. Следователно, ако йезуитите воюват срещу небето, ложите се заиграват с преизподнята, с ада, с подфизическите светове и ни водят натам. Виждате ли какво правят Луцифер и Ариман? Даже няма да ни оставят и на Земята, а ще ни натикат долу! Имат цялата власт на Земята да го направят. Тотална борба срещу Христовия импулс и елиминирането му – никаква връзка с Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух! Какви бяха последните папи: Йоан Павел II беше поляк, представител на западното славянство и по всичко личеше, че беше креация на англо-американските окултни ложи. Затова той като изоглавен ходеше навсякъде по света и говореше за икуменизъм, за разбирателство, но разбирай, под скиптъра на римския папа, но уж в името на единния бог. Той свърши своята работа и накрая знаете как умря – целият се тресеше, точно както един грешник умира. Направиха едно световно шоу с неговата смърт – чиста черномагьосническа практика, включваща обработка на етерното му тяло, за да остане в плен на ложите и след смъртта си. Кого сложиха след това на папския престол – германец. Руснаците са бъдещето, германците са настоящето, евреите са миналото. Сложиха германец. В един момент на него му наредиха и той се отказа – втори прецедент в историята, при жив папа да се избере нов. И кой беше той? Йезуит! За първи път! И откъде? От Латинска Америка, т.е. вместо Шеста културна епоха и славянство, за да се използва цялата подготовка на руския народ, с Граала в душата му, с цялото бъхтене на Скитиан през вековете, с всичко, което българите направиха за Русия – защото българите направиха Киевска Рус – много е дълго за обяснение, но все пак трябва да го кажем...

                Всъщност, как възниква руският народ? Там са били траките. Щайнер казва, че от Атлантида тръгват масите, предвождани от Ману и най-напредналите са стигнали чак горе над Индия, до Таримската котловина и пустинята Гоби, която тогава е била райска градина и човешките култури започват да вървят оттам, от Изток на Запад – древноиндийска, староперсийска, египетско-халдейска, гръко-римска и сега сме вече в германската култура. Някои от тези маси, обаче, са останали по земите на днешна Европа, а други са отишли към Сибир – тогава там е било хубаво място за живеене. Някъде около 2 век преди Христа, че и по-рано, е започнало преселение на маси хора насам – така твърди Щайнер, видял го е ясновидски. Знаете, че историята говори за Велико преселение на народите, което е много условно нещо, не искам подробно да коментирам този въпрос сега, защото ще се отклоним с един час от темата, но, как възниква руският народ, от какво възниква той? По цялата територия, където е днешна Украйна и областите около Москва са били траките. Затова където и да копаят там, по целият гигантски ареал нагоре, изобилстват артефакти, например от така наречената Триполска култура, идентични с тези от Балканския полуостров, където са били траките-българи, т.е и там са били нашите хора. Тези, които после формират славянството –  от 9-10 век нататък започва формирането на славянството, преди това никой не говори за никакви славяни, такива не съществуват – че били тук на Балканския полуостров, че Аспарух дошъл и намерил славянски племена – това са комунистически глупотевини и няма нищо общо с историческата истина. Никой древен автор не говори за никакви славяни, такива няма до 9-10 век. Такива са фактите. Тези, които са били оттатък Урал, към Сибир и са били хора от Атлантида, когато климатичните условия са се влошили, са тръгнали на запад и са се смесили с траките, които са били там,  траките им дават езика и постепенно това става руският език, който днес познаваме. Онези са говорели на съвсем друг език, не на това, което днес наричаме славянски език. Славянският език е българският език. Няма славянски език, има български език, който, когато с времето се е смесвал с езиците на онези, които формират отделните народи, мутира и става полски език, чешки език и т.н. Поне 60% от руските думи са старобългарски думи, от времето на Борис и по-назад. Естествено, ако някой днес ни заговори на езика от тракийско време, нищо няма да разберем. В руския език, старобългарският се е запазил много повече, отколкото в съвременния български език, на който сега ви говоря. Много трудно бихме разбрали нещо от тогавашния ни език.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0747