mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2014-2015 за четене / ХРИСТОС И ЧОВЕШКАТА ДУША-продължение

ХРИСТОС И ЧОВЕШКАТА ДУША-продължение
20.03.18 21:16
 Но тогава на Старата Луна ние нямаме още Аз. Телата ни са изградени, но физическото не е станало толкова минерално, каквото го познаваме в земния еон – още всичко е много астрално и там има три царства – човешко, животинско и растително. Всъщност, какво се отпечатва, каква е тази Сетивна и Разсъдъчна душа, която се отпечатва там и Сетивната да намери път към нашето астрално тяло, а Разсъдъчната да намери път към нашето етерно тяло. Тези души идват отвън, те са Божий продукт, те са всъщност отпечатък на Духа. Съзнателната ни душа щеше да бъде отпечатана в нас чак в Земния еон. Троичната ни душа, която дойде отвън и беше отпечатана в телата ни е отпечатък от троичния Дух. Трябваше да се създаде троичният Дух, целият Космос, който го виждате, за да може да еманира от него троична душа и тя да тръгне към човека. И това е един гигантски процес, защото тази душа след това трябваше да се овътрешнява в нас и да стане наше притежание и днес да говорим мъгляво „Душата ми, душата ми“ , без да я разбираме троично, защото без тази душа, овътрешнена и станала наша, няма как пък троичният Дух да намери път към телата ни, че постепенно в следващи еони да ги одухотвори и да ги върнем на Боговете, които са ни ги дали. Защото телата не са наши, тялото не е наше. То е на Боговете, ние го стопанисваме под наем. И сега, след като ни е дарено всичко, трябва да го трансформираме и да им го върнем обратно със съответните ефекти от  това за еволюцията. И тогава всичко става седморно заедно. Или в Земния еон е решаващият момент на великата среща между тялото и духа, между материята и духа, на полето на душата ни, на троичната ни душа. Тази душа се изгражда в гигантски период от време. Активирането на астралното ни тяло към края на Старата Луна към някаква самостоятелност ,защото вече имаме три тела, стана именно с отпечатването в него на Сетивната и Разсъдъчната душа, които дойдоха от Духа-Себе на Космоса, т.е. от принципа Свети Дух в Космоса, не от принципа Син или Отец. Само че Духът действа така, че едновременно носи различно действие. Знаете, че Духът от Петдесятница е много по-различно разбиране за Духа от разбирането в предишните времена. Когато кажем „Свети Дух“, той има различно действие в различните времена. Духът от Петдесятница след Голгота е със съвсем различно действие. Този дух идваше – представете си една чаша – едната и страна в низходящ ред - Сатурн, Слънце, Луна, Земен еон най-долу, после във възходящ ред Юпитер, Венера, Вулкан. От бъдещето и така, странично, слизаше  Мировият Дух, за да ни носи душата, да ни я отпечатва в телата, а Светият Дух от Петдесятница идва по вертикалата.  Той е със съвсем друго действие. И той носи и трите духа. Той идва и като Любов, и Мъдрост, и Истина. Носи трите принципа в битието. Оня Дух-Себе, който носеше Сетивна и Разсъдъчна душа, тогава, към края на Старата Луна,  носеше към астралното ни тяло и разсъдъчната душа, т.е и принципа Син. На Духа-Себе това му е характерното, че той съдържа в себе си и другите два духа. Като идва, носи и другите. Съвсем друг е въпросът, днешният човек колко е годен да поеме – кой от трите духа или и трите наведнъж. Най-великите водачи на човечеството от рода на Заратустра, Учителя Исус, Скитиян и пр., живеят вече с Духа-Себе, овътрешнен, Мировият Дух-Себе, станал индивидуален. Все едно те живеят вече в състоянието на бъдещия Юпитер. Най-напредналите живеят дори и в състоянието Венера. Но това са най-напредналите хора, които могат и са еволюирали така в човешкия род, че могат да овътрешнят мировия троичен дух, или поне първия му елемент, който е принципът Свети дух.

Астралното ни тяло живна с отпечатването на тази Сетивна душа и етерното ни тяло живна с отпечатване на Разсъдъчната душа, защото то веднага намира привличане към нея, и след това следва пак пралайя, а след това изгря Земният еон. Пак има повторения на първите три еона, за да може в атлантското време да дойде Азът ни и да бъде отпечатан. Кога се появи това, което наричаме душевно тяло или сетивно тяло, което е „гвоздеят“ на срещата между тялото и душата? Това сетивно или душевно тяло е все едно изфинено тяло, което се явява като обвивка на нашите три тела. И те намират в него висшия си синтез. То едновременно е обърнато както към телата, така и към Сетивната душа нагоре, т.е. то прави връзката между телата и душата в най-ниската и част. Сетивната душа е много по-голямо, по-развито нещо от сетивното тяло, но така или иначе без него не може. Това душевно тяло се появи още в края на Старата Луна, когато беше активирано нашето астрално тяло от Мировия Дух-Себе и се отпечатаха Сетивната и Разсъдъчната душа. Появява се още тогава и след това пак всичко е прибрано в пралайя. От тогава се залага преходът в нашата инволюция, своеобразното ни стимулиране да преминем към душевно-духовна метаморфоза. Но Азът го нямаше още, това е самото начало. Следва пралайя, изгрява Земният еон, пак три повторения, три рунда, и в четвъртия рунд се появява Азът. Само че преди да се появи Азът, се появява душевното тяло, въпреки, че двете станаха почти по едно и също време. Тогава се появи и Съзнателната душа, която намери път към нашето физическо тяло, което беше тръгнало да се минерализира до такава степен, че вече е във вида, в който го познаваме днес. Значи, Духът-Себе повтори Силите. Силите, Духовете на движението, в Земния еон повториха атаката към нашето  астрално тяло за активирането му с отпечатване на Сетивна и Разсъдъчна душа. От този акт се задвижи идването на Аза ни, от този акт се задвижи това, Съзнателната душа да се отдели от астралното тяло, защото вече я имаше в астралното тяло, и да може ние да формираме троична душа – Сетивна, Разсъдъчна и Съзнателна, с която да почне да  работи Азът оттогава нататък. Отпечатването на троичната душа минава през три етапа и ние сме сега в третия. Първият етап е този, който е от края на Старата Луна до приемането ни на Аза, формирането на Съзнателната душа и идването на времето за жертвата на Христос – първата му жертва през Натановата душа. Вторият етап преминава през трите жертви на Христос през Натановата душа до първите следатлански времена и продължава чак до Голгота с оттичане и развитие. И третият етап на усвояване или индивидуализиране на троичната ни душа в нас, да стане наше притежание, започна след Мистерията на Голгота и тепърва ще продължава напред. Знаем, че Пета културна епоха е на Съзнателната душа и ще продължи още 1500 години. Ние трябва да овътрешним тези души и да станат наши. Само ще маркираме какво направи Христос. В момента, в който  се появи душевното тяло и ние поехме курс надолу, към материята, веднага луциферическите същества атакуваха душеното ни тяло, а чрез него и астралното тяло. Дотогава боговете действаха към нас по-скоро свръхсетивно и постепенно трябваше да се отдръпват от нас, за да можем ние да се индивидуализираме в Лемурийската, Атлантската и Следатлантската епохи и да я докараме до днешното време, за да могат да работят не с кукли на конци, а със съзнателни азови създания. Затова боговете трябваше да се отдръпнат от нас. Само че, това освободено от тях „пространство“ не може да стои празно и затова то веднага предизвика намесата на луциферическите същества. Те атакуваха душевното ни тяло, а това се пренесе върху астралното тяло. Започнахме да жадуваме за впечатления от земното. И тогава в онези лемурийски времена е течал процесът по овътрешняване на дванадесетте ни сетива и веществообмена. Точно тогава в нас постепенно тръгна овътрешняване на трите ни души, които нямат нищо общо с трите ни души сега, защото онова беше по-скоро дар, когато бяхме в инволюция, и той тепърва трябваше да бъде овътрешняван и днес когато кажеш „Разсъдъчна душа“, да го знаеш какво представлява в уплътнен субстанционален вид. Разсъдъчна душа е: взимам книгата, чета, образован съм, мога да имам критично мнение „ това е така, това не е така“. Това е Разсъдъчна душа. В Лемурия Азът ни току-що е слязъл, нямаме нищо общо със сегашния си външен вид и да говорим за такава Разсъдъчна душа...Естествено, че не можем да говорим. Но така или иначе те трябваше да бъдат отпечатани в нас, те са все едно вън от нас, но имат някакво отношение към телата ни и постепенно трябваше да бъдат овътрешнени. Следва процес на изваждане на сетивата ни - да почнем да проглеждаме, да чуваме и т.н. На практика луциферическите същества измъкнаха сетивата от тялото ни. Стремежът към външно битие, към битието, което ни заобикаля, доведе до изваждането на сетивата ни отвътре навън, доведе до това да можем да виждаме и чуваме. Следователно нашите сетива бяха луциферизирани. Това щеше да доведе до кошмарно положение - например: гледаш червения цвят и изпитваш огромна болка, гледаш синия цвят и изпитваш нещо друго екстремно нещо. За да може да функционират правилно сетивата ни - които днес Ариман иска неправилно да функционират и да ни вкарва във виртуални светове и хората го смятат за прогрес - тъпото човечество! - нямам друга дума, особено за младите -  Христос трябваше да направи жертва, за да могат сетивата ни да функционират правилно. Виждате ги испанците като предизвикват бика с червения плащ - това е такъв атавизъм, тези хора не знаят какво правят. Тогава Христос, чрез Натановата душа трябваше да спаси тези сетива. За тези, които може би за пръв път чуват за това нещо - единната душа на човечеството, това е Адам, нека сега така да го наречем - Адам. Той беше андрогин, мъж-жена. Женският ипостас е Ева, мъжкият е Адам, но човекът в началото беше мъж-жена – Адам-Ева, беше едно. Изкушението в Райската градина е към Ева – т.е. към единния човек, към женския ипостас в него. Защото по принцип женският ипостас е „вързан“ с духовния свят. А ние бяхме тогава свързани още много с него. Затова това е реабилитация на всяка жена, която първо е „грешницата“, Ева. Просто човекът беше едно – мъж-жена. Не беше нито мъж, нито жена, нито пък имахме полови органи – ние бяхме свръхсетивни същества. И така, Христос прави първата си жертва при спасяването на сетивата ни: във висшия девакан, т.е в пралайя, се съединява с Натановата душа. Това е генерално важно същество, едно от най-генералноважните същества за всеки човек и всеки трябва да има  отношение към него. Натановата душа е частта от човешката обща душа, от Адам, която остана горе неизкушена. Съхранявана на Слънцето в Майчината ложа под ръководството на Ману, Мелхиседек или Ной (в различните времена се нарича по различен начин) и там тя чакаше Христос, като се съедини с нея, да направи първа жертва. Само че тя се повдигна към висшия девакан, защото там, където беше, е нисшия девакан, и там, в пралайя, Христос се съедини с нея. Това повлия на Сетивната ни душа, на физическото тяло – също, защото Сетивната душа имаше отношение към физическото тяло, и хармонизира нашите сетива като ги направи да работят правилно. Какво направи Христос? Той направи нещо уникално тогава в тази негова първа жертва. Христос беше в пралайя. По пътя надолу от Троицата към река Йордан, за да влезе в Исус, той се намали, както казва Беинса Дуно, 78 милиона пъти, т.е. минава през Йерархиите. Това намаляване е Негово ограничение, всяко свързване с каквото и да е същество е ограничение за Него. На Старото Слънце Христос мина през Господствата, които тогава бяха Елохими, после Елохими го носиха в Земния еон, пак Елохими, все са Елохими. Повдигането в макрокосмически принципи става чрез Христос. Серафимите получиха първи макрокосмически принцип на Старото Слънце. Херувимите получиха техния първи макрокосмически принцип на Старата Луна и втори в Земния еон, Престолите получиха своя първи макрокосмически принцип чак когато Христос ги изкупи на Голгота, в Земния еон. Или, когато говорим за макрокосмически принципи, скокът от микро към    макрокосмически принципи става, когато имаш отношение към Христос. Херувими и Серафими получиха макрокосмически принципи, защото, когато Христос слизаше надолу и премина от отвъд зодиакално в зодиакално, минава през Мистичния Агнец, а там работят Херувими и Серафими, а Господствата са, когато влиза в нашия цикъл. Те тогава бяха Елохими, сега са вече Престоли. По този въпрос няма много яснота. Щайнер само в една лекция малко говори за първи, втори и трети принцип и никакви други пояснения. Не знаем ни кога става , ни как става това издигане. Това е крайно важно. Аз винаги съм си задавал въпроса кое е това, което прави скачането на едно същество, едно действително Господство днес изведнъж да стане Престол, т.е. да има макрокосмически принцип. Отговорът е, че това винаги е свързано с жертви на Христос. Който пуска Христос в себе си, живее вече в цикъла, който е след Вулкан. Ражда се онова, което ще бъде след Вулкан. Всичкото това - жертви на всичките тези йерархии същества, включително и Христос, е, за да можем да добием свободния избор и да дадем семето за следващия еон, следващия цикъл, цикълът на Светия Дух, който е бъдещето, за да може нас да ни има тогава и да бъдем творци, истински творци. Тези неща за пръв път се изговарят изобщо досега където и да е било.  

С първата си жертва Христос спаси сетивата ни. Натановата душа, въпреки че остана горе, винаги е била свързана с Адамовата душа, която тръгна да еволюира долу с Аза и да разпознава добро и злото и да прави избор между тях. Затова Боговете отделиха Натановата душа от общата душа на човечеството преди изкушението с луциферическите същества, за да има през кого да действа Христос - през същество, което е чисто, неизкушено и едновременно има връзка с половинката си долу. До инкарнацията на тази душа в Исус от „Евангелието на Лука“, всъщност, на човешката душа половината и беше горе, другата половина – долу. Или, съществуването на човека през цялото време, до идването на Поврата на времената беше до голяма степен илюзорно. До голяма степен то не беше на човек. Защото какво е човекът – това е неговата душа. А половината ни душа я нямаше. Тя беше горе. И този, който трябваше да посрещне онази душа в Поврата на времената беше Йоан Кръстител, който, когато Мария с Исус в утробата си тръгна към майка му - Елисавета, рипна в утробата и. Защото в този велик миг предстоеше да се родят тези двамата, да се съберат и да общуват – т.е. в тях двамата човечеството намери обединената си душа. След това Натановата душа продължи горе с жертвите на Христос, а отдолу продължи еволюцията на Йоан Кръстител, който в двадесети век се прероди като Дядо Влайчо, великият български ясновидец от село Коньово, който се срещна с най-голямото възможно зло на земята – лагера в Белене, комунизма и всички феноменални сатанински извращения. И тази душа, нашата душа - защото ние също сме Адам, ние сме Йоан Кръстител, - винаги търси Натановата душа горе.

Жертвите на Христос продължаваха. Спасяването на сетивата ни се случва в Лемурия. След това при жизнените процеси поради намесата на тъмните същества и започващата намеса на Ариман, се създава голям хаос в нашите седем жизнени дейности. Щяхме, например, при дишането, което е жизнен процес, при вдишване и издишване, вместо симпатия и антипатия,  да изпитваме дива ненавист или злоба, или ужас и т.н.. Тоест самото ни дишане щеше да предизвиква в нас ужасни чувства и нямаше да имаме нормална способност за симпатия и антипатия, каквито може да има един човек. Тогава в сферата на Слънцето, в нисшия девакан Христос отново се свърза с Натановата душа и успява да се намеси, за да могат да бъдат хармонизирани тези седем жизнени процеса в нас, за да могат да функционират, да става правилна обмяна на веществата и т.н.. При първата си жертва и свързването си с Натановата душа Христос намери достъп чрез нея до физическото ни тяло и Сетивната ни душа. При втората жертва намери достъп до етерното тяло и Разсъдъчната ни душа, а с третата жертва, която е в края на Атлантида, балансира отношенията между мисъл, чувство и воля. Тогава вече започнахме да имаме някакво мислене, което изобщо няма нищо общо с днешното мислене, и между мислене, чувства и воля -  трите ни душевни качества беше настанал хаос и човекът трябваше да има някаква степен на хармоничност между мисъл, чувство и воля, иначе щяхме да станем или само човек на мисълта, или само човек на чувството, или само човек на волята. Човекът трябваше да има и трите душевни качества – хем да има ум, хем богата чувствителност, хем да има непреклонна воля – да работи, да действа, да прави нещо. Христос спаси и това, въпреки че там има спасяване и на говор и т.н., нещата са доста сложни. Имаше три жертви на Христос. Какво правеше в тези три жертви Христос? Когато нашите сетива трябваше да функционират правилно долу в битието, за да можем да еволюираме и да стигнем днешния етап, за да можем да си говорим и да се виждаме правилно, фактически Христос направи така, че в законите, които действат тук, долу във феноменалния свят, Той вкара закон от пралайя. Никога преди това във феноменалния свят, в битието не беше вкарван импулс в манвантара. Еонът Стар Сатурн представлява една голяма манвантара, която има седем малки манвантари. Това е проявлението на битието. Пралайя е прибирането на всичко това горе и там чрез най-висша активност на най-висшите духове да се отпечатат нови неща, които след това да се развиват в новата манвантара. На Изток първо е въведен термина манвантара, затова и ние така го използваме. Какво стана в Лемурия? Бяхме почти в средата на Земния еон в нашата манвантара, когато тя се е разгърнала, феномените са се разгърнали, царствата се формират – всичко долу се формира. Няма право да бъдат променяни законите от горе, от Пралайя, които вече са вкарани в този феноменален свят. Те трябва да работят така, както са заложени от пралайя долу, така да се проявяват. Обаче, нали имаше луциферическо изкушение? И то щеше да доведе до неправилно функциониране на сетивата ни, после до нефункциониране на жизнените ни дейности и накрая до дисбаланс на душевните ни качества. Какъв човек щяхме да станем - с Аз в него, на който всичко останало е хаос! Как този човек щеше да стигне дотам, че да индивидуализира духа в себе си, да одухотворява тела, че да ги връща на Боговете? Как щеше да стане това? Абсурд! Христос трябваше да направи нещо. И Той направи нещо абсолютно екстраординерно. Христос слизаше отгоре. Законите, които функционират в пралайя, Той свали долу през Натановата душа в човека, в тези закони, които иманентно функционираха тогава в човека. И промени законите функциониращи вътре в човека! Никой няма право и не може да променя тези закони. Казахме, че само онези, които искат да променят гравитацията например – учени, космонавти и т.н., правят нещо такова, но то е от сатанински порядък! Христос направи това. Три пъти го направи с различен интензитет, разбира се, защото различни неща трябваше да се спасяват по различно време, за да можем ние да функционираме правилно.

След края на Атлантида, в следатлантските времена, развитието надолу продължи, Духът-Себе действаше отгоре още групово, после започна формиране на народите и т.н., докато стигаме до четвъртата жертва на Христос през Натановата душа в Поврата на времената. Тогава Заратустра, един от най-великите посветени, направи първия акт „ Не аз, а Христос в мен“ – между дванадесетата и тридесетата година той отработваше троично онова тяло на Исус. Като един от най-зрелите азове на човечеството, еволюирал до овътрешняване на Сетивна, Разсъдъчна и Съзнателна душа, Заратустра имаше не просто отпечатани трите души, а вече овътрешнена троична душа. И точно такъв Аз с такава душа можеше да поеме връзка с Натановата душа в трите тела на Исус и да може да ги подготвя, за да може да влезе там макрокосмическият Аз. Какъв Аз влезе там? Този Аз на Христос е всъщност отражение на Аза на цялата Троица. Това не е само принципът Син. Отец също е Аз и Той е изначалният Аз, от Който произлиза всичко – и Синът, и Светият Дух, и всичко останало. Когато Христос слезе в Исус и Азът на Заратустра каза „Не аз, а Христос в мен“ и Азът на Заратустра напусна тялото на Исус - това е първият човек, който го направи – жертва Аза си, като преди това беше жертвал етерно и астрално тяло, а сега жертва и третото – физическото, и Аза, и влиза Христос. Тогава Христос можа на финала, на Голгота, да превърне физическото тяло в Човек-Дух и с възкръсналия фантом, в който беше Човекът-Дух, да заложи семето на Вулкан и всеки човек, който след Петдесятница пуска Христос, макрокосмическият Аз на Христос като импулс в Аза си от Елохимите, т.е. в себе си, в него работи семето на Вулкан. А какво е Вулкан? В началото Старият Сатурн е представлявал сфера, която, ако си представим един кръг, в центъра на който е била Земята, периферията е отивала до Сатурн. Такъв е бил като размер Старият Сатурн. После Старото Слънце е било все едно сфера до Юпитер, а след това Старата Луна е сфера до Марс. Земният еон е сфера, която е до Слънцето, Юпитер ще бъде сфера до Венера, а това, което ще е Вулкан, ще е сфера, която е между Земята и Луната. Или, бъдещият Вулкан го има, бъдещата Венера я има, бъдещият Юпитер го има, само че са в различните сфери по свръхсетивен начин. Издигането ни в имагинативно съзнание, което е съзнанието на Юпитер, е едновременно отиване и виждане на Юпитер и едновременно проникване в Старата Луна. Защото троичният дух идва насреща ни, а след Петдесятница – отгоре, и става свързване на Юпитер с Луна, на Венера със Старо Слънце и на Вулкан със Стар Сатурн. Едната еволюция от минало към бъдеще и другата от бъдеще към минало, стават заедно. Проникването към Юпитер едновременно води по имагинативен начин до проникване и в тайните на древната Луна. Инспиративното те води и на едното, и на другото място. Затова казваме, че познаването на древното трябва да го има. Няма как да се стремиш към бъдещия Юпитер без да знаеш, че отиваш и към древната Луна. Следователно ние трябва предварително да знаем какво е ставало там, за да може когато отидем там, на Древната Луна с имагинативно съзнание, да не се зашеметим и да загубим съзнание, а всъщност да правим нещо друго. Какво е то? Всеки човек, който иска да започне да пуска Христос през себе си, или троичният дух да влиза през него по вертикалата, може да привлича троичния дух единствено по метода „Не аз, а Христос в мен“. Тогава ние отиваме едновременно и натам, и насам. Ние ставаме извън времето. Това е крайно важно да се знае. Времето става личност. Какво означава това? Ние сега сме в потока на еволюционното време, което върви от минало към бъдеще. Има друго време, което е субстанциално, астралното време, което е от бъдещето към миналото. Но има време, което е по вертикалата, т.е. времето се елиминира. Това може да стане единствено по формулата „Не аз, а Христос в мен“ – времето става личност. Когато човек развива така душата си, че е стигнал до правилно изградена Съзнателна душа, Духът-Себе от Петдесятница може да влиза през нея. Минава през астралното тяло, минава през етерно тяло, може да мине и до физическо тяло и през астралното тяло отива към Стара Луна, през етерното тяло отива към Старо Слънце, а през физическото отива до Стария Сатурн. Това е фактически действителното проникване на троичния дух. Ако прониква само троичният дух като Свети дух, принципът Свети Дух, той те води до ясновидство, което стига до Старата Луна, ако носи Духа-Живот и Човека-Дух, може да се стигне до Стария Сатурн. Но друго е по-важно. Тогава човек прави така, че, както казва Христос, да не си от този свят - „Моето царство не е от този свят“. Това означава, че човек вече е в другия цикъл  - отвъд Вулкан. А това означава, че времето си го оличностил. Времето в теб е станало личност. Какво означава това? Днес Скитиян, великият посветен, ходи някъде из България. Не знам още какви други грандиозни задачи има. Но Скитиян до такава степен си е развил троичната душа, до такава степен се е пронизал с духа, че той вече не е в това време  - 2015 година, което е времето на днешния човек, а е вече във времето на Юпитер. Някой е във времето на Бъдещата Венера, т.е. овътрешняват времето и не са подчинени на времето. Времето бива подчинено, овътрешнено и то става личност в теб. Времето в теб става личностно, става твоя личност. Ако видим пред нас Скитиян, всъщност все едно пред нас стои не земен човек, а човек от Юпитер, бъдещият духовен Юпитер. Защото той е овътрешнил времето.  Той ходи тук, изпълнява задачите, но не е от това време. Левски се беше докоснал до тези неща: „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме“. Важното е ти да обърнеш времето и да го оличностиш. Тогава от планетарното битие минаваш към звездно битие, т.е. според слънчевата еволюция, а не според планетарната. Тогава законът на слънчевата еволюция е съвсем друг. Защото сто земни години са една слънчева. Ние знаем как се създаваше съществото Антропос-София в продължение на четири хиляди години и днес то тръгва към своя Дух-Себе. Ние трябва да имаме абсолютна връзка с него. Антропософията трябва да се изучава денонощно, целоживотно, защото това означава връзка със съществото Антропос-София, без което човек по никакъв начин не може да осъществи правилна връзка с духовния свят! По никакъв начин! Може да бъде заблуден по всякакъв начин! Христос направи четвъртата си жертва, пося семето за Вулкан и за онова, което ще бъде за в бъдеще, но вече ние трябва да го направим с неговата сила. Започна третият етап по истинското овътрешняване на душата, да стане тя наша, собствена душа – Сетивна, Разсъдъчна и Съзнателна наша душа. Не отпечатана в телата ни, а наша овътрешнена душа. Като кажеш „моята душа“, вече да кънти Съзнателната душа, която да започва да става имагинативна. И тук, в този трети етап се преплитат две основни направления като развитие. Първото направление е, че продължава потокът, който е от минало към бъдеще чрез душевно-духовна трансформация в нас и от инволюция да минем към еволюция, към трансформация на телата ни в три духа напред. От друга страна, има и трансформация на душата ни, като трябва съзнателната душа да стане имагинативна, разсъдъчната да стане инспиративна, а накрая сетивната душа, която първа ни беше отпечатана, последна да се превърне в най-висшата, в интуитивна. Винаги стават някакви метаморфози. Безкрайно сложно е наистина. Ако човек проследи всяка душа как метаморфозира, всяко тяло как метаморфозира, духът кога как се изявява, в Старата Луна как се проявяваше  духът, как се проявяваше духът в Лемурия, как се проявяваше в Атлантида, в следатлантските времена, по времето на Петдесятница и днес, за да стигнем до християнството на Светия дух, което започна от двадесети век с импулсите на Щайнер и на Беинса Дуно, стигаме до тази форма на любов, която е изключителната жажда за познание. Истинското духовно познание, което да стане живо в човека и да го метаморфозира. Христос, Който дойде и пося семето за бъдещия Вулкан и едновременно с това и за цикъла, който ще е след това, цикъла на Светия Дух, каза: „ Не да наруша закона съм дошъл, а да изпълня“. Няма ли противоречие? От една страна залага новото за бъдещ цикъл, от друга страна е дошъл да не наруши закона. Кой закон? Хората смятат, че говори за еврейския закон. Не! Това е на много по-ниско ниво като разбиране. Основният закон на Земния еон е да се развие мислещото самостоятелно самосъзнание на човека, за да може той със силата на Христос в Аза си да трансформира трите тела и трите си души в това, за което говорихме. Душите ни да станат ясновиждащи. Този закон Христос по никой начин не го нарушава и човекът е абсолютно длъжен да изпълни този закон, защото той е отпечатан от великата пралайя между  Старата Луна и Земята и ние трябва да го изпълним в Земния еон. Между другото, за нас той е основен закон в целия цикъл, защото от това зависи цялото бъдеще. Ето това, което е днес. Ние имаме великата привилегия днес да живеем в тази си инкарнация, която е първата ни инкарнация от началото на третия вид християнство – християнството на Светия Дух. Християни е имало и преди Христос да дойде  - първите християнски отци говорят и за Платон, и за други като християни, когато Христос още го е нямало. Да, те бяха християни, защото търсеха връзка с Христос, Който идваше към Земята. Това беше християнството на Отец. След това дойде другото християнство – християнството на Сина. То беше, обаче, подготвителното християнство, с всичките му църкви, ритуали и т.н.. Сега идва християнството на свободата, което е християнството на Светия Дух. За човек е абсолютно задължително сам да потърси Христос по правилния начин през Съзнателната душа. Първо Разсъдъчната му душа трябва да стане христологична, това е крайно важно, запишете си го! – христологична. Ти трябва да имаш огромна жажда за познаване на Библията, на Христос, на еволюцията на човечеството и т.н.. И след това тази гигантска база от познание, външно познание от Разсъдъчната душа, да метаморфозира в Съзнателната душа и да стане софийна мъдрост. Разсъдъчната ни душа трябва да стане христологична, а Съзнателната ни душа трябва да стане софийна. И от брака между двете, между принципа Син – Разсъдъчната душа и Съзнателната душа, която е принципът Отец, т.е. между Мъдростта и Любовта, да се роди Светият Дух или Истината. Ето това е любовта към познанието, любовта към Истината. Днешното човечество поради редица слабости, съображения и пр., не иска да се изправи пред Истината, без значение кой на колко духовен се прави. Нямаш ли абсолютно ясната представа за своите лични слабости, тогава ще търсиш слабостите в другите и ще виждаш своите слабости в тях и няма да виждаш, че са твои. Тогава няма да имаш никакъв шанс, абсолютно никакъв шанс да християнизираш душата си така, че да преминеш към софийна душа и да можеш да минеш към духа, който да работи през теб по вертикалата, да овътрешняваш времето, то да става личност в теб и да не си от този свят, но изцяло да си в този свят, защото изпълняваш волята Божия за това време, с перспектива даже за Вулкан. Всеки е голям толкова, колкото е голям мирогледът му и от тази позиция, от този мироглед, включващ всички мирогледи, може да гради бъдещето. Това бъдеще беше заложено от Рудолф Щайнер по блестящ начин и човечеството завинаги ще му бъде благодарно. Защото той направи така, че можа да прокара пътя между мисленето и битието по такъв начин, че нашето абстрактно мислене да може да бъде  жертвано. В какво се състои нашата жертва днес - това абстрактно мислене, този мироглед, който има днешния човек, който е халюциниращ мироглед, пълна илюзия на действителността, да го жертваме, както Боговете жертваха азовете си. Престолите жертваха Аза си, за да има материя. Господствата жертваха Аза си, за да има живот. Духовете на движението жертваха Аза си, за да имаме съзнание, астрално тяло. Духовете на формата жертваха Аза като форма, като черупка, която се пълнеше със съдържание, но днешния човек е напълнил Аза си, тази форма, черупка, с абстрактно познание. То трябва да се развива. Човек трябва да знае какво е физика, какво е квантова физика, какво е измислил Нютон, какъв е Франсис Бейкън, кой е Роджър Бейкън, какво е направил Лобачевски, трябва да познава химията, цялото човешко познание, трябва да знае какво е диалектиката на Аристотел, какво се разбира под диалектика при Хегел и как я вулгаризира Маркс, като извади всичко, което е идеалистично, т.е. духовно, извади божественото от там и направи материалистичната диалектика, с която иска да обясни всички обществени процеси, с материята чрез диалектическия метод. Не! Никой не може да разбере обществените процеси, защо има ИДИЛ и други такива сега, ако не отчита Божественото горе, ако не отчита йерархичния ред. Това няма как да се разбере долу с абстрактното познание на днешните историци. Това са хора, натъпкани със знание, което е мъртво. То е ценно и е важно, но само с него не става. Без тази база не става, но оттам нататък следва да направим още нещо. Централното за нас е да развиваме мислещо самосъзнание. Когато развиваме и изпълваме това мислещо самосъзнание с огромен, безкраен обем нужна информация, която също е плод на духа, защото всичко е плод на духа – материализиран дух - и тогава започнем да жертваме това абстрактно съзнание и да го пронизваме с живота на Христос, с принципа Дух-Живот на Христос, който дойде с Аза му и в който Дух-Живот възкръсна фантомът, тогава ние жертваме това абстрактно съзнание, одухотворяваме го, то не се загубва, а се трансформира в съзерцателно мислене, което прокарва пътя от материята към духа. И става това, което Беинса Дуно казва: „Величието на Бога е в повдигането на човека“. Правилното му повдигане от материята към духа. Това е нещото, което е най-важно в целия Космос. Затова Беинса Дуно изрича грандиозни фрази, които в антропософията ги няма по този начин. Затова трябва да има синтез между двете, за да се разбира. Никой от Бялото братство не може да разбере какво означава, когато Беинса Дуно каже: „За Бог няма никакъв проблем да създава вселени - това може да го направи в един миг. Величието на Бога (разбирайте на троичния Бог) е в повдигането на човека.“ В кое повдигане? В Бялото братство смятат, че като водиш природосъобразен начин на живот, като отправяш молитви, като играеш Паневритмия, правиш повдигане. Това са забавления. Това са важни неща, но те са за душите, които не са още годни за християнството на Светия дух. Това са етапи. Беинса Дуно гледаше към Шеста културна епоха, към християнството на Светия Дух, което започва в този ни живот. Затова той каза само на Боян Боев, че всичко това са „упражнения, даващи микроскопичен резултат“. И че трябва да имат лично отношение към Христос, за да вървят с гигантски крачки напред. Знаете кой беше Боян Боев – апостол Петър, и това на него го каза. 

Дойде моментът в нашия живот да правим тази голяма крачка. Дотук Боговете са направили каквото трябва, сега чакат от нас как ще направим тази крачка. Това е индивидуализиране чрез Светия Дух на Христовия импулс, за да може всеки лично да направи тази крачка. Едва сега хората могат да станат истински личности. Досега беше подготовката. Още хиляда и петстотин години има човечеството да изгражда по правилен начин Съзнателна душа, за да може Духът да работи в него. Има много учители на човечеството, в които Духът отдавна работи и те са изпреварили с еони другите. Има ги. Те са невидимите водачи на човечеството, а не тези „папагали“, които гледаме по телевизията, по високите постове и т.н. Тук долу ние трябва да се изпълваме с все по-могъщо разбиране на нещата и извеждането им нагоре, за да могат боговете да ни помагат за това, което идва насреща.

Въпрос от присъстващите във връзка с казаното по-рано в лекцията, лекторът да поясни левитацията на Стойна Преподобна, тъй като и при нея има преодоляване на гравитацията.  Отговор: Това е правомерното преодоляване на гравитацията, не е преодоляване чрез ариманически средства от гореспоменатите. Това е станало в църквата „Свети Георги“ в с.Златолист. Тези като Стойна Преподобна са хора, които поради кармическа предопределеност могат да ни покажат как тези земните закони могат да бъдат правомерно преодолени, т.е. да насочваме поглед към Бъдещия Юпитер. Въпреки, че при нея нещата са на съвсем различно ниво. В България има много ясновидци, казва Беинса Дуно, значи Духът работи тук. Има, и те трябва да бъдат правилно видени. Оценката ни за Ванга е една, оценката за Стойна Преподобна е друга, оценката за Дядо Влайчо е трета, оценката за Слава Севрюкова е четвърта. След като Слава Севрюкова в края на живота си започна да яде месо и тогава започва да говори за атомите, това за някои минава за най-висше постижение, а всъщност за нея е падението. За да имаш точна оценка за нещата, трябва да имаш много Михаилов изграден мироглед. И това без гигантско познание няма как да стане. Ако трябва да изнасяме лекции как са се формирали дванадесетте сетива на човека, през какви метаморфози са минавали в еоните, за това трябва да се изпишат томове, т.е. всичко е безкрайно сложно. Смисълът на целия цикъл  - цикълът на Сина – от Сатурн до Вулкан, смисълът на боговете беше да създадат човека като венец на творението, който да направи така, че да има бъдеще изобщо. А в какво състояние е човекът днес … От позицията на това, което ви говорих тези два часа и от позицията на това, което ще чуете още днес, излизайки от тук от хора, от телевизии и пр., ако го сравните, ще видите, че това просто са несъпоставими неща. Те нямат нищо общо. Затова тази група, като единствената на света, се нарича „Духът на Истината“ и тук трябва да се отправят тези послания към духовния свят, които да направят така, че срещата ни с Антихриста да не бъде до максималната степен ужасяваща, каквато всъщност се подготвя усилено да бъде. А да бъде поне малко по-поносима. Защото, че гигантска част от човечеството няма да го има след 15 години, в това съмнение нямам. Че континенти ще се прекрояват и държави ще изчезват в това съмнение нямам. Обаче, какво ще има след това? Кой ще е оцелял? Кой ще прави троичния социален организъм, който е единственото спасение? С какво съзнание ще го прави?

С такава надежда очаквахме антропософската конференция през август 2014 във Варна, а какво излезе? Твърдя, че ако не беше моята лекция там, нямаше абсолютно никакъв смисъл от тази конференция. Абсолютно никакъв смисъл! Смисълът и беше, че се видя какво представлява днешното Антропософско общество. Ариман и Луцифер правят каквото си искат вътре и огромна вина за положението в България има българското Антропософско общество, което има огромен грях към Беинса Дуно, който не се изкупва. Какво означава това? Всякак може да се тълкува, че грехът към Сина се изкупва и може да се прости. Грехът към Светия Дух не може да се прощава! Така пише в Евангелията. Хайде в макрокосмическата светлината на досега казаното, да се опитаме да разберем това. Грехът към Сина в цикъла  Сатурн-Вулкан, нашият цикъл, за който идеята беше заложена от предния цикъл  - да развие свободната ни воля тук – може да бъде простен, защото идеята за свободния избор беше заложена от предния цикъл от Отец и тук се реализира от Сина, и така или иначе свободният избор ни е даден. Така или иначе цикълът на Сина се реализира. Ще стигнем до Вулкан. Дори и Христос да не беше дошъл, този цикъл щеше да се случи. Изкушението от Луцифер беше заложено. През какво щяхме да минем и да си трошим главата с голямата сопа без Христос ако не беше Голгота, пак щяхме да я докараме до Вулкан. Одухотворяването на телата пак щеше да стане, но по метода на необходимостта, а не на свободната воля, защото щяхме да се дърпаме като магарета и нямаше да имаме никакъв шанс. В днешна Франция кой ти разбира от християнство? Кой в Европа изобщо разбира от християнство? Кой в света изобщо разбира от християнство? С изключение на учителите, които действат незабелязано. Ако махнем Бондарев и Прокофиев, двамата руснаци, които бяха на Запад, никой не разбира от християнство. Прокофиев си замина, Бондарев е на 78 години. Да е жив и здрав! И там никой не ги слушаше. Бондарев е главен враг на Антропософското общество, Прокофиев беше вътре, но никой не го слушаше. Той попадна под ударите на луциферическото и ариманическото. И това Антропософско общество, което е в момента няма абсолютно нищо общо юридически и като форма с Рождественското събрание. Нищо! Така че никой днешен антропософ не плаща никаква карма към Антропософското общество. Онази, с която толкова се гордеят и си мислят, че се товарят с карма и са страдалци! Плащат си личната карма и в това общество, което е чист ариманически продукт, създаден през 2003 година, си плащат както всеки човек, ако влезе в една партия  и там има егрегор. Човек си плаща кармата, свързвайки се с този егрегор. Днес има двойници на души, на народи, на партии, на какво ли не. Надявам се, че тук няма да се създаде ариманически двойник на нашата група. Затова винаги в тази група съм гледал нещата да не избият надолу, в елементаризми, а само да бъдат нагоре. Защото иначе веднага се привлича двойник. Още в момента, когато се вкара подходящата база, той ще нахлуе тук. А нали претендираме да бъдем нещо като светилник на човечеството – поредният единствено спасителен гигантски импулс от България. И ние сме лицето на този импулс. Въпреки че това лице не се харесва на другите – те се ужасяват. Защото са много малки.

Грехът срещу Светия Дух се поражда от това, което зрее за следващия цикъл на Светия Дух и се ражда от свободната ни воля с Христос вътре в Аза ни и душата ни. Ние подготвяме бъдещия цикъл на Светия Дух. Ако не го подготвим, няма да има бъдещ цикъл. Тази грешка никога не може да бъде простена по простата причина, че единият ипостас от Троицата няма да има цикъл! Няма да има завършеност. Няма да го има цикълът след Вулкан. Светият Дух е работил! И в предния цикъл, и в този цикъл работи усилено, но няма да има собствен цикъл. Как може да бъде простено такова нещо?! Всеки, който застава срещу синтеза на антропософията и импулса на Бялото братство върши непростим грях срещу Светия Дух! Всеки, който не вижда в мое лице лицето на този синтез, а се взира в моите лични слабости, каквито без съмнение имам много, върши грях срещу Светия Дух. Апостол Павел казваше, че има „жило“ в него, и трябваше след това да си го отработва в следващите инкарнации. Този, който първи срещна Възкръсналия Христос! Първият, който каза: „ Не аз, а Христос в мен“ спрямо Възкръсналия, а Заратустра го направи спрямо идващия. Различно е. Тази велика симфония там, подредена от Премъдростта Божия, където всеки си има своето място и всички тези личности в двадесети век някъде ги има, гравитиращи все около тези два импулса и ги има и в синтеза сега. Естествено, че ще ги има. Кой ще го прави, ако не са били тогава, в Поврата на времената. Там да се докоснат по някакъв начин до този макрокосмически Аз на цялата Троица, изявена там, в Исус. Това е праобразът на човека от Сатурн до Вулкан и в бъдещия цикъл  - Исус Христос –двете заедно.

Въпрос от аудиторията: Как, според Вас, изглежда на човешки план човекът, който в днешно време или бъдещо носи този синтез между двата импулса? Аз съм убедена, че има такива хора, които не се виждат или поне не се проявяват. Как изглежда точно такъв човек, според Вас, и как той би го пренесъл във времето?

Отговор: В мое лице не виждат такъв носител, въпреки че аз пръв започнах да говоря за това, по простата причина, че ми виждат начина на изразяване и си мислят: „Този има дефект и следователно не може да бъде носител на такова нещо“. Човек по принцип смята, че ако има някой, през когото работи някакъв импулс, той трябва да е с брада, да говори меко, бавно и.т.н.. Хората са различни. Християнството на Светия Дух е нещо съвсем различно от християнството на Сина и християнството на Отца. Затова ние минаваме вече към етап, който е коренно различен. Беинса Дуно не случайно казва: „Духът не търпи незнание в ума, нечистота в сърцето и слабост във волята“. Ако с ума не разбираш, духът няма как да работи през теб. Той се спира първо там, а като нахлуе, това може да предизвика огромна луциферическа гордост в теб – духовното като гордост е много по-опасно отколкото материалното. И може да доведе до воля да тръгнеш да вършиш малоумни дела, а да си мислиш, че духът всъщност иска от теб да ги правиш. Следователно, трябва да си троично правилно развит. Беинса Дуно казва, че „Духът си говори със слънцата“. Това, преведено на антропософски език, означава: човек трябва да се вдига до ниво Слънце, т.е. да минава от планетарна еволюция, в която всеки се движи по метода на седмицата, на времето,  към еволюция, която е слънчева. На Слънцето е ложата-майка на ръководството на човечеството под водачеството на Ману, там е Натановата душа и т.н.. Трябва да се вдигаш в съзнание, да те вълнуват такива неща, такива космически чувства да има в тебе, такива космически мисли трябва да има, че да станат и делата ти космически. Христос се преживява във всеки човек по абсолютно индивидуален начин. Представителите на християнството на Светия Дух, тези, които ще са авангардът на човечеството и които ги има тук и там - не говоря за учителите на човечеството, които пребивават в тяло сега и не се явяват публично, а само на готовите, - трябва да се издигнат до разбиране на промисъла на Бога и да го следват. Това значи да имат съвсем ясна представа какво се случва тук, да одухотворят мисленето си, за да може волята на Боговете да слиза през тях по правилния начин и да се овеществява тук – като послание, като дела и т.н.. Това означава, че човек трябва да мине към еволюция, която е вертикална, а не хоризонтална. Не от минало към бъдеще, а вертикална. Това означава „слънчево“. Значи, за да говори духът през тебе, ти трябва да имаш непресъхваща жажда за християнско познание. И това познание не е гола информация, защото, нали не си представяте, че от петнадесет години говоря без да чета и без да гледам нищо, и говоря все нови и нови работи, и това може да стане просто да седнеш и да го запомниш и да го изречеш. Това просто няма практически как да стане. Това трябва да стане по съвсем друг начин. Понеже идваш за пръв път тук, ще ти го кажа как става. Другите присъстващи знаят как става това. „Гвоздеят на програмата“ е в одухотворяването на мисленето. Всички други общества обикновено бягат от мисленето и разчитат повече на чувството, на усещането за тези неща. Антропософията затова дойде като дар на Небесната София в двадесети век, за да апелира към мисленето на човека, за да може това мислене от абстрактно да мине към съзерцателно и медитативно. Каква е разликата? Това беше демонстрирано тук. Преди да дойдем тук, казах на моята жена  - нея я обработвам от години и съм и надул главата: когато говоря, слушай внимателно и ми следи нишката на логиката от А до Я, на всичко, ако ще пет часа да говоря. Това води до концентрирано мислене по духовни теми, в които всички практически теми могат да намерят своето обяснение, това концентрирано мислене, внимаване, води до съзерцание, което е вътрешно съзерцание на душата, т.е. става преход от физическия мозък, чрез който се осъществява абстрактното мислене, познато на хората, към етерния мозък, към едно друго мислене, което, когато в даден момент, когато духът проговори през тебе, това е моментът на медитация. И следва въпросът: какъв трябва да бъде човекът, представител на синтеза? Тук има няколко човека, които са представители на синтеза. Само че всеки от тези хора е представител на синтеза по неговия начин и на неговата степен на съзнание. Тук има също и възрастови разлики. Венци, който сега е на тридесет и няколко години, на петдесет години ще е друг представител на синтеза вече, минал през още двадесет години нататък. Това е Христовият импулс, адекватно проявяващ се във времето. Въпросът на всички въпроси през всички епохи е: как Христовият импулс да се проявява адекватно на времето? Кой е флагманът на духовността днес, който единствено може да ти гарантира справяне с всичкото това, което ще ни се стовари на главата? От петнадесет години казвам: Това е АЗОВИЯТ СИНТЕЗ на тези два импулса, вътре в Аза. Защо в Аза? Защото Христос влезе в Аза ни на Петдесятница, в този Аз, продукт на еволюцията на хората, в който е имало нещо като пълнеж - основният пълнеж е в душата, но той еманира и в Аза, - и груповия аз, който е действал към хората групово, към народите, които все още са били на по-групово ниво, въпреки че и личностното го има, се е оттеглил, и груповото, което е било в душата ни до голяма степен е изтеглено от Мировия Дух-Себе, който е действал като групов аз на народите, и се е диференцирало. По този начин нашият Аз е останал до голяма степен празен. Ето това празното трябва да се запълва с Христовия импулс. Когато човек започне да го запълва с Христовия импулс, това е изглеждало по различен начин в различните времена. Идва времето на двадесети век, идва Беинса Дуно - ето го истинският представител на Християнството от Светия Дух. Той и като Бодхисатва е представител на телесността на Светия Дух в Ложата на Бодхисатвите. Влад Пашов е до него - друг представител на Християнството на Светия Дух. Той е имал отношение към Антропософията и пише томовете за историята на Бялото братство през вековете, като някои от тях са чиста, стопроцентова Антропософия. Боян Боев е бил при двамата големи. Идва Щайнер, там, оттатък  - ето го представителя на Християнството на Светия Дух. През Беинса Дуно върви Христовият импулс, през Щайнер върви Антропософията на Небесната София. Небесната София като върви през Щайнер, отива към Съзнателната душа и тя трябва да стане софийна, а през Беинса Дуно, като дава Паневритмията, всъщност ритмизира етерното тяло и християнизира хората от Бялото братство докато са били край него, до живия Учител. Може да християнизира разсъдъчните им души, защото кой ли е имал тогава съзнателна душа. Следователно, ето ги двата импулса как идват, работят към двете души. Трябва да бъдат вкарани в Аза на човека, в тази черупка, в който пребивава Христовия импулс. Тогава, когато богатството на тези два импулса бъде вкарано там, Христос прави тази алхимия и в един, както при мен, ще се изрази в изнасянето на такива лекции, в друг ще се изрази по друг начин. Навремето антропософите, с които бях контактувал тогава, от които никой не присъства тук,  са си задавали въпроса: защо тази работа върви през Димитър Мангуров? Той и малко груб може да е, защо така? После са казвали следното: всъщност така трябва да излезе, за да действа като бухалка по главата. Защото светът я е докарал дотам, че всякакви малоумници крещят какво ли не и претендират за автентичност и културологичност, че трябва насреща им да излезе нещо, което е наистина от рода на това, което беше от Йоан Кръстител в Поврата на времената. Какво правеше той? Каза им: „Променете си мисленето, защото Царството Господне идва!“ И Христос слезе. Синът дойде. Хората трябваше да си променят възприятията. Сега какво е? Същият момент е, обаче на нова степен. Сменете си мисленето, защото започва Християнството на Светия Дух! То е различно от Християнството на Сина. Вие не знаете какво е Християнството на Сина, камо ли на Светия Дух! Гледайте към Шеста култура епоха, гледайте към двамата представители на тази Шеста културна епоха, които бяха тук на Земята. Изучавайте тези импулси, оживявайте ги вътре в себе си, в Аза си, и позволете на Христос, жертвайки егото си, всеки вътре егото си, да може да ражда ей това новото, което ще бъде семе за онова, което ще е след Вулкан, т.е. да направим цикъла на Светия Дух. Който застане срещу това, не застава срещу Димитър Мангуров, срещу мен. Той застава срещу Светия Дух!

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0554