mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2014-2015 за четене / ТАЙНИТЕ НА ГОЛГОТА - продължение

ТАЙНИТЕ НА ГОЛГОТА - продължение
20.03.18 19:57
 Първи пристъпва Луцифер и въздейства върху астралното Му тяло за да види Той всички човешки грехове от миналото, настоящето и бъдещето, които ще се стоварят върху Него. Всеки грях е едно поддуховно живо същество и всичките вкупом се нахвърлят отгоре Му. За да се справи с изпитанието, Христос излиза от нещо като пещера, където се моли и  търси помощ от Яков, но той спи, не можейки да понесе астралната гледка. Яков представя дохристиянската групова душевност на апостолите, които се съмняват, неуверени са, защото не са се качили на „планината”. Изживяванията, на които е подложен азът му,  са  от позицията на изживяването на аза в груповата душа.

                Христос приема „да бъде волята на Отец” и  се връща в пещерата. Сега пред Него застава не само картината на греховете ни с пораженията върху първоначалния  фантом, но и ужасът от предстоящите  физически страдания, които трябва да понесе като уравновесяване. От това за първи път избила кървавата пот на челото. „Тъмните” веднага забелязали страха в Исус  пред величината на жертвата, нужна за уравновесяването и господарят на страха Ариман пристъпил към изкушение в етерното Му тяло, опитвайки се да  внуши неприемане на този страдалчески път. По гениално коварен начин показал само неблагодарността на хората  към предстоящата жертва и престъпленията, които в бъдещето те ще извършат в „Негово име”, извращавайки Импулса Му до неузнаваемост и стигайки до самоизтребление помежду си. Ариман Го упрекнал като причинител на това зло и внушавал да се откаже от спасителния акт, защото нищо не  знаел за свободата на човека, която щеше да стане възможна единствено чрез Жертвата на Христос, но е предчувствал, че тази свобода ще ограничи възможността му за осъществяване на пълно господство над всички хора.

Но Христос и този път се подчинил на волята на Отец. Тогава настъпил космически момент: Неговият Дух се съединил със звездната родина, а Елохимът Яхве бил освободен от лунната си служба, излязъл от Луната и сияейки с нова светлина се отправил към духовното Слънце. Исус гръмко извикал, а Петър в този миг отпаднал от духовното съпътстване. Той не искал да приеме, че новото ще се роди от толкова  огромна жертва. Докато Яков още принадлежи на мистериите на Яхве и води азовата си борба в груповата душевност, то Петър е изкушаван в самия себе си, в аза си и там води борбата. Не издържа на гледката и също заспива. Христос не може да разчита на помощта му и неслучайно Петър с понижено съзнание трикратно се отрича от Логоса.

След забележителния момент по освобождаването на Яхве, Йоан отвел Спасителя обратно в пещерата. Трикратното влизане в „пещерата” означава съзнателно навлизане  в трите тела на човека за среща с препятстващите същества. Сега, напълно изтощен, почти в състояние на смърт, Христос се потопил в царството на най-дълбоката бездна – тази на физическото тяло. Навлязъл чак в костите, където е обиталището на най-големия страх. Започнало третото изпитание. Готовността му за саможертва достигнала връхната си точка и тогава неочаквано бездната показала и обратната си, светлата си страна, която Ариман съзнателно скрил от Христос. Спасителят видял изкачващите се срещу Него души на любящите Му родители, на пророците, на Кръстителя и на всички онези, които занапред заради жертвата Му доброволно ще отиват на смърт. Тези многобройни индивидуалности са венеца на Азовия Христов Импулс на Земята като цветя, родени от Слънцето на Любовта. Само след окончателното приемане от Него на Чашата на изпитанието те можеха да разцъфтят. Съзерцавайки ги, силите на Любов в Христос придобили ново качество и това Му дало възможност да измине пътя до Голгота с открито сърце, прощавайки на своите мъчители. Голямото добро се ражда от преодоляването на голямото зло.

Така, третото изпитание било преодоляно и тогава към Христос се приближила някаква същност (дали е Видар?) и Му подала духовната чаша на Тайната Вечеря, която Той приел по свободна воля. На Тайната Вечеря Христос не беше пил от Чашата, а сега, спокоен и изпълнен с решителност се върнал за трети път при Своите апостоли и ги призовал заедно с Него да очакват бъдещето. Само Йоан Го придружава, защото е лично посветен от Спасителя. Предстоеше финала на Великата Драма на Логоса. Но преди да продължим нашия разказ за тези толкова сакрални и вълнуващи събития, за момент да погледнем към Сорат – предводителя на противоборстващите сили в Земния еон и си зададем някои въпроси!

Сорат е същество, което влиза от друга Слънчева система при нас. Той е малко по-различен – идва от преди Стария Сатурн, от някъде. Щайнер не дава подробности. Идва същество, което няма отношение към нашата Слънчева система и става предводител на всички изостанали същества в нея. Тук ние развиваме свободна воля и всичките тези същества трябваше да изостанат, да станат наши изкусители, но там, откъдето Сорат идва, той пак такава роля ли е имал? Луцифер беше изкупен чрез жертвите на всички светии и мъченици в последните 2000 години в Името Христово, докато Ариман сега ще се появи във физическо тяло, ще разполага със свободна воля и трябва да направим така, че да вземе страната на Христос. В бъдеще ще се появи преводителят на азурите, който можем да наречем Азурас, но не знаем кой е той и откъде идва. Щайнер също не говори по този въпрос. Азурите тепърва ще се разгръщат, което на практика означава развихряне на  Сорат. Кой е Сорат, откъде идва, какво е вършил там, откъдето идва, защо там се е проявявал по един начин, а тук е водач на всичко черно, което може да съществува на Земята са все въпроси, очакващи отговор. Днес за нас е важна Любовта, която трябва да излъчим към Антихриста, която ще стане стъпка към Любовта, която някога в бъдещето да излъчим към Азурас, а тя пък ще ни подготвя за възможно най-големите препятствия от Слънчевия демон Сорат. Тогава срещу него  ще трябва да се противопостави директно Христос като Аз, трябва да има пълно проникване на Аза ни с Христос – всичко това са степени, и ако не се справим както трябва с Антихриста, ще имаме огромни проблеми след това с останалите двама. Извора на Силата за справяне е в Поврата на Времената и затова да се върнем там, проследявайки по-нататъшните събития.

                Христос е бичуван, сложен Му е трънен венец на главата, по пътя към Голгота пада на земята, а преди това е кървавата пот. От Него падат парчета кожа, месо, кръв и пот върху Земята още преди да бъде прикован към кръста. Когато забиват гвоздеите в дланите и ходилата, от тях също потича кръв. Юдит фон Хале говори, че Спасителят е вързан с въжета за китките, защото ако тялото увисне само на пробитите от пироните длани, те биха се скъсали. На кръста са слагали и подпори за краката, което да удължи агонията на жертвата. Самата поза на разпъването е била възможно най-неудобната. Заковали му едната ръка, но поради лошо взетата мярка, другата ръка не е можала да стигне до определеното място и е трябвало да бъде извадена от ставата, което е довело до ужасно напрежение в тялото. Астралните му сили все повече притискали етерното тяло, дишането във физическото тяло все повече се затруднявало и Исус умира в адски мъки от задушаване. Уравновесяването на огромните човешки грехове е било осъществено, при това с тяло, почти изгорено от навлизането на Макрокосмическия Христов Аз в него.

В 3 часа следобед Исус издъхнал. Натановата душа умряла, но се ражда Христос-Дух, Азът на Христос, освободен от тялото Исусово и готов за собствен живот в тялото на Земята. При Христос всичко става обратно на случващото се с човека. Смъртта на Исус е тази, която довежда до раждането на Христос на земен план, но преминал вече през опитността на човекоставането. Било петък – най-тъжният ден в човешката история, денят, олицетворяващ грехопадението ни след луциферическото изкушение и познаването на смъртта в материята, но същевременно и деня, в който с кръвта, изтекла от кръстните рани на Исус, изтекла човешката кръв, станала егоистична поради тези влияния на Луцифер. Изтичането на егоизма означава очистване на астралното тяло и залагане на зародиша към превръщането му в Манас. Христос го направи за нас на Разпети петък! До неделята на Възкресението предстоеше да извърши други спасителни за човека дела, към които нека погледнем с максимално смирение пред тяхното величие!

От 3 часа следобед в петъка до 6 часа сутринта местно време в неделята, когато е Възкресението, са изминали 39 часа. В езотеричен смисъл денят свършва в 18 часа. След това е нощта.  Неправилно е, когато още след 24 часа в съботата започваме да се поздравяваме с „Христос Воскресе“ – това при нас българите трябва да става след 5 часа сутринта  местно време в неделята. Какво прави Христос през тези 39 часа?  Йосиф Ариматейски, който е прероденият Скитиан, измолва от Пилат Тялото и с помощта на Никодим, който е преродената Савска царица, го снемат от кръста, балсамират чрез втриване на масла и полагат в гробницата. Както я вижда Юдит фон Хале, гробницата е била с няколко ниши за няколко тела, като една от тях е предназначена за Йосиф Ариматейски. Входа е преграден с желязна решетъчна врата, а пред нея има голям камък в улей, с който се е затварял входа. Тялото е трябвало да бъде подготвено до 18 часа, защото след това свършва денят и следва съботата, в която според юдейския обичай нищо не се работи, а освен това е предстояла Пасхата (изхода на евреите от египетското робство), продължаваща до неделя. Христос-Дух излязъл от тялото. Претърколили камъка и затворили гробницата. На стража останали римските войници под командването на Лонгин. Кой е той, надявам се бъдещето да покаже. След издъхването на Исус следва земен трус, завесата на Йерусалимския храм се раздира, но тук още не става дума за цепнатината в Земята, която се отваря за поглъщането на балсамираното тяло. Юдит фон Хале  твърди, че в петъка и съботата няма друго земетресение, а чак в неделното утро. Ще стигнем и до там, а сега да си отговорим на въпроса има ли разлика между изтеклата от кръстните рани кръв и кръвта, изтекла преди това от Исус?

В GA 99 Щайнер казва, че етерното тяло от главата до средата на човека изглежда по-различно от частта, която ни оживява надолу. Тези две части на етерното  тяло имат различни задачи в съня и след смъртта ни. Юдит твърди, че изтеклата от петте кръстни рани кръв има различни свойства  от изтеклата преди разпъването и това в момента(!) ми се потвърждава. Първата сякаш идва от едната половина на етерното тяло и в известен смисъл се образува от тази част на етерното тяло.  При падането на Земята не попива, а веднага се етеризира, ставайки част от нейната етерна  аура, която напълно се променя и светва с астрална светлина. Земята получава зародиша за превръщането си в Слънце – бъдещия  Духовен Юпитер. За тази етеризация Щайнер говори в GA 130. А кръвта отпреди разпятието вместо като Будхи да се отправи към сферата на Слънцето, се свързва със земните елементи и става посредник за получаването от Христос-Дух на новото Му духовно-физическо тяло – самата Земя. С тази кръв Земята отвътре получава етерния зародиш за превръщането си в Слънце. По този начин с двата вида кръв Христос от две различни страни осигурява бъдещата инкарнация на Земята.

 Но какво става с парчетата кожа, месо, с потта и кръвта отпреди разпъването? Юдит твърди, че едни свръхсетивни същества минават по целият път на мъченията и събират тези също етеризирани остатъци, за да комплектоват с тях балсамираното тяло Исусово и то възвърне първоначалния си вид. И това сега(!) ми се потвърждава. Благодаря ви че сте тук. Не зная защо Прокофиев така е застанал срещу Юдит, но тя говори верни неща! Земята пое в етерното си тяло окомплектованото с тези етеризирани остатъци тяло на Исус и заради тях стана бъдещото тяло на Христос.

Друга важна разлика констатираме между четирите кръстни рани и раната от копието на Лонгин. Последната се появява върху тялото вече след смъртта на Исус, но от нея (въпреки, че Азът е излязъл и сърцето е спряло) тече не само кръв, а и вода. Тази смес събра Йосиф Ариматейски в Чашата от Тайната Вечеря, за да тръгне Мистерията на Граала. На фантома, който предстоеше да възкръсне от Гроба като духовен силов  отпечатък на физическото тяло има следи само от петте кръстни рани, защото  те не принадлежат непосредствено на Земята – новото тяло Христово. Кръвта от тези рани отиде в аурата на Земята и в Чашата на Граала. А следите от раните преди разпятието, както вече посочихме, бяха запълнени и заличени от онези същества, събрали остатъците по Христовия мъченически път и тези следи ги няма върху фантома, който трябваше да бъде изработен от Христос до неделята на Възкресението. Как го изработи?

                В течение на 39 часа след смъртта на Исус, Христос пренесе Своето действие във вътрешността на Земята, навлизайки постепенно  през нейните 9 живи слоя в посока към „ядрото”. Ако събитията от петъка могат да бъдат възприети с физическите сетива, защото физическите процеси доминират над свръхсетивните възприятия, то случилото се през тези 39 часа е изцяло свръхсетивен процес. Предстоеше процесът по оковаване на Ариман, очистване на етерното ни тяло и създаване в него на зачатъка за превръщането му в Будхи. В петъка Спасителят преживя физически страданията на човечеството, дошли след грехопадението и затова  Беинса Дуно казва: „ Вие си мислите, че на кръста Христос е изглеждал 33 годишен. Не, изглеждал е на 90”. Дотолкова е било изхабено това тяло от трите години и от чудовищните мъчения накрая! Сега, освободен от него, Христовият Аз се свърза с душевната и духовна болка на Земята, сякаш преживявайки целия ход на човешките  превъплъщения (инкарнации) на земен план. Това „слизане в ада”  е „тежък труд”. Щайнер е категоричен, че издигането през духовните сфери нагоре е по-лесно, отколкото проникването през сферите на Земята надолу. В тях се намират отлаганията от инволюцията Древен Сатурн - Земен еон и са поле за действие на изостаналите същества. Първа е познатата ни минерална земя с дълбочина около 300-400 км. След това има слой с нещо като растително съзнание, после идва парообразният слой с безграничните сили на експанзия, трудно удържани от минералния слой, а четвъртият е водната земя, в която се намират негативните отлагания от Старата Луна. Всички форми на Земната повърхност имат тук своя негатив и това е сферата на луциферическите същества. Веднага възниква въпросът: как така вътре в Земята съществува сфера  на луциферическите същества? Нали те се подвизават в астралния свят? Всъщност долу е подфизическият астрален свят и там е главното им седалище. А това, че работят и на астрален план, става на принципа на отражението. Под тях е петият слой, наречен от Щайнер „плодоносна земя“, където от една форма възниква друга поради наличието на нещо като „душа”. Шестият слой е „огнената” земя. Тук – в подфизическия нисш девакан са отлаганията от Старото Слънце и полето за действие на Ариман и ариманическите същества. Христос се спусна при тях  за да ги окове до настъпването на светлата епоха след края на Кали Юга. Върху тази „земя” голямо влияние оказват човешките усещания за удоволствие, страдание и т.н., което пък по „канали” оказва влияние върху „плодоносната земя” и по-горните слоеве, предизвиквайки в минералната земя земетресения или вулкани. Седмият слой е като огледало на всичко случващо се върху Земната повърхност, но с обратен знак. Например при нас металът звучи след удар, а там от самия себе си. Осмият слой, наречен  „разрушаващия” е сферата на подфизическия висш девакан. Христос се спусна и тук сред отлаганията от Стария Сатурн, за да окове азурите и вероятно самия Азурас до изпълването на числото 666 три пъти, което се случи през 1998 година. В осмата сфера на Земята всичко е коренно противоположно на любовта във всичките и форми. Това е най-дълбокият ад и оттам нагоре кънти грохота от „веригите”, с които са оковани най-бесните същества – азурите!  Всяка аморална човешка постъпка води до огромно нарастване на техните сили и късане на озаптяващите ги  вериги, докато всеки морален азов акт от любов води до успокояване на този слой. Черните магове черпят сили от него, ако го достигнат. А деветият слой е резиденцията на планетарния Дух и вероятно на Сорат, който е предводителят на всички изостанали същества от Стария Сатурн насетне. Планетарният Дух е подложен на изменения, тясно свързани с човешкото развитие. Затова, когато Христос проникна в деветия слой, планетарният Дух се съедини с Него, което го получихме като Откровение при една наша предишна среща. Същото съединяване предстоеше и за хората. А какво се е случило със Сорат, засега не знаем.

 В земните слоеве се намират не толкова натрупаните грешки и дългове на човечеството, а по-скоро неизбежните събития за бъдещото кармическо уравновесяване на тези дългове. Тук са не толкова индивидуалните, а груповите, народностни и световни карми. При проникването в тях окултният ученик се изправя пред огромно, ужасно зрелище, за което предупреждава Пазачът на Прага. Само осъзнаването на необходимостта от жертвено свързване с Христос и съответно с обективната световна съдба, може да внесе светлина в тези бездни.  Спускането на Христос в материалната и духовна бездна на Земята беше от любов към човечеството, а не заради собственото му развитие. Но само по този начин щеше да подготви триумфа на Възкресението. Както при човека съзнателното азово навлизане в трите тела и преодоляването на демоните в тях води до съответното издигане по спирала в свръхсетивните светове нагоре, така и слизането на Христовия макрокосмически Аз през слоевете на Земята чак до древно-сатурновото наследство, когато Престолите ни дариха фантома на физическото тяло, доведе до формирането на Азовата му сила, нужна за зараждането на фантома на Възкресението. Този фантом се формира от „ада” и преди неделята на Възкресението не съществуваше. При всички хора физическото тяло заради луциферическото изкушение се обгръщаше с разрушен  фантом и след смъртта физическите елементи веднага се разпадаха в посока към ариманическото царство, към безнадеждното  „царство на сенките”. В него тогава влиянието на Ариман беше по-силно, отколкото във физическия земен живот, никой човек не можеше да преодолее смъртта с  фантома си и неминуемо пропадаше към бездната. Ако Христос не беше оковал силите на Ариман, щяхме да се раждаме егоисти без никакъв реален свободен избор за извършване на добро, възможността за осъществяване на азово господство над собствената ни карма чрез правилно отношение към Христос щеше да я няма и замисълът на Боговете за нас се проваляше.

В 2-3 часа сутринта в неделя според Юдит фон Хале има земен трус, който разцепва гробницата. Етеризираното физическо тяло на Исус преминава през покрова си, пада в цепнатината и слиза до центъра на Земята. Земята приема нафората. За тези неща трябва да съчетаваме в себе си както материално-физическото разбиране, така и свръхсетивното такова, защото иначе те могат да звучат налудничаво. Етеризираното тяло води до създаването на етерни зародиши за Земята, благодарение на които, в бъдеще тя ще се превърне в Слънце. То е привлечено от мъртвите благодарение на  предварително преживените от тях петъчни страсти Христови. Да, мъртвите участваха в Мистерията на Голгота, която е обективен телесно-душевен-духовен факт и към нея съществуват три гледни точки: погледът на Боговете от Космоса върху случващото се на Земята, погледът на инкарнираните свидетели съвременници и погледът на душите, умрели в предхристиянските времена и в момента пребивавали в царството на Ариман. Мъртвите срещнали Христос Исус още през нощта на Маслиновата планина и под водачеството на определени духовни същества по свръхсетивен начин съпреживели страстите Му чак до Кръстната смърт, разбирайки по този начин какво означава Логосът да е влязъл в човешко тяло и умрял в него. Това се случва в безвремието (в духовното време), но изглежда сякаш е от-до в хода на времето. Благодарение на съпреживяването те привлякоха етеризираното тяло Исусово към недрата на Земята и чрез това тяло Христос щеше да вземе цялата Земя за Свое ново тяло. А слизането  на Христовия Аз в „ада” създаде, както вече посочихме, другото тяло – фантомното, което победи смъртта. От него мъртвите преди живите получиха зачатък, което ги изведе от аримановия плен към сферите на Деваканите. Те първи празнуваха Възкресението, преди още то  да е настъпило, което отново ни изправя пред така трудния за възприемане от земния човек феномен на настъпване на следствие преди причината. 

Трусът води до освобождаването и на Йосиф Ариматейски от подземието, в което се намира още от петъчната нощ след Мистерията на „полагането в гроба”. Отива в дома на Тайната вечеря, разказва на апостолите за случилото се и после с един вързоп тръгва вероятно към Ариматея, за да се укрие при приятели. Между 5 и 6 часа Мария Магдалена с още три жени е на път към Гроба Господен, за да помаже тялото.  В този момент последвал втори трус с гръм, стражите паднали безчувствени на Земята, а Лонгин, който единствен останал с разума си, се приближил до входа и видял, че тежкият камък се отместил не наляво по улея според природните закони, а надясно. Отворил желязната врата към нишата и опипал покривалото в тъмното. Покривалото го имало, но тялото – не. Избягал и се скрил в храстите, защото осъзнавал, че нещо се случва.

От пронизаните слоеве на Земята в 6 часа Йерусалимско време се издигнал от гроба нагоре сформираният фантом, а отгоре надолу хор от висши духовни същества се спуснали към Земята да Го посрещнат. В Гетсиманската градина Христос беше проникнал чак до костите на Исусовото тяло и преодолял максимално усиления страх, съществуващ в тях, а по време на Разпятието ги беше превърнал в Човек-Дух. След преодоляването на най-големите материални дълбочини при „слизането в ада” и свързването си със самата Земя, сега Христос-Дух се издигнал с фантома на Възкресението към скалния таван на погребалната ниша, преминал през тази най-твърда материя, огледал се и навлязъл в обкръжението на Земята, осветявайки целия свят. Моментът на преминаването през скалата е раждането на „втория Адам”!

Когато това ново тяло се издига в гроба, телесно-веществената погребална пелена се разгъва, сякаш подхваната от вятър, полита заедно с въздигащия се Христос, преминава през скалата и след завършването на Възкресението, свивайки се, пада обратно в погребалната ниша. Тук остава да лежи, както и плата за главата, който е свръхсетивен израз на излязлото през главата астрално тяло на Исус. Този плат го взе Петър.

Мария Магдалена влязла в гроба, видяла че тялото го няма и побягнала към дома на Тайната Вечеря. Лонгин пък тръгнал към Пилат да му разкаже за случилото се. По пътя срещнал три жени, задъхано им разказал и заедно с тях отишъл на гроба. Видели две духовни същества и от тях чули да не търсят мъртвото тяло, а Духа. Напуснали гробницата, за да чакат Мария Магдалена, която, след като разказала на Петър и Йоан и те не повярвали, хукнала обратно към гроба. Разплакана, видяла две духовни същества в нишата, стоящи едното до главата, а другото до краката на Тялото, както то лежало преди това. Отчаяно се мятала, докато не видяла на 6-7 метра от себе си от страната на изгряващото Слънце светла фигура, а би трябвало да изглежда тъмна, ако беше земно тяло. От Изток се появил Христос в Тялото на Възкресението. Помислила го за градинаря. Христос отправил към нея въпроса на Учител към ученик: „ Кого търсиш?”  Христос или Исус? Тя търсела физическото тяло на Исус, но когато я назовал по име, сърцето и било докоснато, тя разбрала, че е Той, паднала на колене и искала да целуне нозете Му. Нямало нужда да вижда стигмите (раните) Му, нито да бръкне в тях, за да Го познае. Духовното Му слово било достатъчно, защото е напреднала в развитието си. Но е спряна с думите: „Не се докосвай до Мен!”. Само след  съединяването на Христос-Мъдростта  с Отец-Любовта и идването към човешкия Аз на Духа на Истината, Христос щеше да стане познаваем за човешката душа. Трябваше време, докато душата на Мария узрее за този миг. Както и душите на апостолите.

И така, рано сутринта в неделя с възкръсналия фантом се възстанови духовно-физическия праобраз на физическото ни тяло като образ, неподвластен на смъртта, започна да сияе очистеното физическо тяло и беше заложен зачатъка в него за превръщането му в Човек-Дух. Пътя за въздигането на човека към духовното време на Небесния Йерусалим чрез разпознаването на доброто и злото, а в последствие и чрез впрягането на злото на работа за добро, беше открит. Ако на Голгота умря Исус и се роди Христос на земен план, то Възкресението беше смъртта за Христос, но Той я преодоля с фантома и оттогава смъртта вече не е същото, каквото преди беше за нас. В тази жива смърт в продължение на 39 дни до Възнесението Спасителят пребиваваше на Земята, явявайки се пред  душевните очи на апостолите. 39 часа Христос пребиваваше вътре в Земята, а сега 39 дни ходеше сякаш жив по Земята.  Затова погледът към Възкресението и последвалите 39 дни трябва да бъде сетивно-свръхсетивен. Фантомът изпълняваше всички физически движения, защото притежаваше свойствата на физическото тяло, но беше неподвластен на законите на материалната Земя. Той не беше чист божествен дух, а като физически отпечатък, преминал през инкарнация благодарение на Христовото човекоставане в Исус.

След изтичането на 39 дни, Христос се Възнесе в Своя Девакан, който е космическото етерно обкръжение на Земята. Там още от петъка се намираше етеризираната кръв от петте рани, а сега тук навлязоха Христовият Аз и фантомът. С душевните си очи апостолите не можеха да Го следват. Самото Възнесение съзерцаваха с пробуден духовен поглед, но след това Той умря за тях, преминавайки Прага. Тук можеше да Го види Павел с духовен поглед и това е „събитието пред Дамаск”, което обаче стана възможно едва след чудото на Петдесятница. Затова и Павел говореше за „втори Адам”. До Поврата на Времената посветените стигаха до навлизане в тайните на етерното тяло. След Жертвата на Спасителя се отвори вратата и към тайните на физическото тяло. Първият, който прокара този път още на хълма Голгота и то с ясно будно съзнание, е тайнственият Скитиан. За него говорих на конференцията преди месец. Не случайно сега говорим за фантома на Възкресението.

А апостолите след Възнесението изпаднаха в отчаяние. 10 са Божиите заповеди към Мойсей и евреите, 10 са дните на максимално усилената им тъга по изчезналия Спасител до  идването на Импулса Му, с Който щяха да преодолеят 10-те заповеди по отношение ограниченията на груповата общност, породена от кръвно-родствените връзки. През тези 10 дни упование и утеха търсеха в  Дева-София, която най-добре разбираше Мистерията на Голгота.

 Христос се скри, защото предстоеше размножаването на фантома, който е с по-плътна субстанция от земния етер. Ако етерът е водата, фантомът е солта. Когато солта се разтвори във водата, се образува нова течност, като във всяка капка вода вече има сол. Значи образувала се беше нова етерна обвивка на Земята с разтворен (размножен) в нея фантом.  За тези 10 дни по принципа на спиритуалната икономия това единично тяло се размножи и във фантома на всеки човек беше присаден нещо като зачатък (зародиш) на семето от Христовия фантом. Всеки зачатък е едновременно Божествен и индивидуален. Ако човек формира правилно отношение към Христос и Го потърси с душата и духа си, развива този зачатък, семето израства  и облича Аза си с индивидуализиран фантом, получен от Христовия фантом. Както Азът на всеки е индивидуален, така и фантомът, с който може да облече Аза си е индивидуален, защото идва от Христос – носителя на принципа на индивидуализацията. От Поврата на Времената насетне кръвта вече не е носител на груповата душа, а на Аза и това е Новия Завет към човечеството. С този пронизан от Христовия Аз и облечен с индивидуализиран фантом човешки Аз ще се върви към формирането на бъдещата общност около Спасителя, праобраза на която виждаме при слизането на Светия Дух на Петдесятница в апостолите. Огнените езици са зародишите, насочени към жадните им души,  а шума при слизането означава издигане на съзнанието им. Духът слиза в издигнато, а не в понижено съзнание.  Той носи  Истината за Мистерията на Голгота и води до мощно развиване на зародиша от Христовия фантом в човека. Така се образува съвършено нова общност от хора, имащи общ произход от „втория Адам”. Физическото тленно тяло ни отвежда по „природен” начин с физическото размножаване до общия за човечеството прачовек – телесно-смъртния „първи Адам”, а положените от човека вътрешни усилия за намиране на верния път към Христос ни отвеждат до връзка с нов родоначалник –  с нетленния, безсмъртния „втори Адам”, който е нов същностен член за нас. Тази връзка в следващите инкарнации трябва да става все по- здрава и адекватна на епохата, за да напредва и един друг процес – на постепенното одухотворяване на телесната обвивка на човека, започвайки от физическото тяло и постепенно преминавайки към другите две тела. Промяната засяга тялото, душата, Духа и води към бъдещото ни превръщане в цялостен човек, притежаващ Божествената Троица в себе се. За нашето време под „адекватен” път трябва да разбираме Свещения духовен импулс, тръгнал от България през есента на 2000 година. Той не е свързан задължително с появата на стигми като гаранция за неговата правота, но и не изключва евентуалната им поява при отделни индивидуалности, приели да го следват. Вече казахме, че стигмите са изключение, те са съзнателно, повтарящо се съпреживяване на Христовите страдания, правещо видим Неговия фантом и действието Му през човека с  придружаващите феномени от това действие. Затова винаги по стигматиците се появяват само петте стигми, като съществува разлика във въздействието и от самите рани. Най-силно е от ръцете, чрез които Азът ни не само може да лекува, но и волево да преработва външния свят. С краката въздействието е друго. С тях тъпчем Земята – тялото Христово и само ако сме  кармически здраво стъпили на нея, можем да намерим Спасителя по правилен начин. А ролята на раната отдясно е по специална. Изтеклата физическа кръв се етеризира (превръща се в нещо свръхсетивно). Изтеклата вода вероятно означава смъртта на Исус (земното) и раждането на Христос (духовното), но истинското значение на тази Мистерия ще ни се разкрива тепърва. Със сигурност обаче можем да твърдим, че от стигмите на Христовия фантом към човека идват въздействия, подготвящи го за бъдещото превръщане на тялото му в „храм”, подобен на „Втория Адам”. „Храм” в християнски смисъл са физическото и етерното ни тяло и точно тях Христос спаси с Възкресението и Възнесението. Но превръщането им в „храм” щеше да бъде невъзможно, без спасението на астралното тяло и Аза ни, което стана на Петдесятница, когато чрез Духа на Истината Светата Троица се спусна към вътрешността на човека и вече може да бъде познаваема за всеки, ако започне да се превръща в „храм” и в него изследва Христос.  Този, Който беше прикован на Кръста, олицетворява цялата Света Троица. Той е вратата към нашето бъдеще. Нека всеки потърси пътя към нея!  
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0716