mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



Лекции 2014-2015 за четене / ТАЙНИТЕ НА ГОЛГОТА

ТАЙНИТЕ НА ГОЛГОТА
20.03.18 19:38

Автор:Димитър Мангуров
Лекция, изнесена от Димитър Мангуров на 28.09.2014 г. във Варна

 

Молитва преди началото на лекцията: Господи Исусе Христе, благодарим ти, че Сергей Прокофиев беше наш съвременник, мир и светлина на душата му, и направи така, молим те, да ни помага отгоре, защото той най-добре го може това. Амин!

Добре дошли на новата ни поредна духовна година. Михаилово време е – утре е Михаиловият празник. На днешния ден, точно преди 90 години, Рудолф Щайнер изнася последната си публична лекция. След това започва боледуването му в продължение на 6 месеца и си заминава на 30.03.1925г. Така, че днес пак е особен ден.  Щайнер винаги ще присъства в нашите лекции, в нашите събирания тук, тъй като езикът, на който говорим, така или иначе е езикът на Антропософията.

Темата „Тайните на Голгота“ звучи доста претенциозно, но ние винаги ще се връщаме към нея поради една основна причина: от Голгота тръгна Любовта, а тя има толкова форми, че колкото повече  насочваме нашето съзнание към Поврата на Времената и колкото повече навлизаме в тези тайни, толкова повече се изпълваме с лична духовна мъдрост,  която да новораждаме в Аза и на практика осъществяваме брака между  Любовта и Мъдростта, за да може Духът да работи през нас. Така цялата Троица  работи през човека. Ако някой е на мнение, че за Голгота е говорено много и няма повече какво да се каже, аз нямам никакво съмнение, че до края на този и през всичките ми животи по-нататък все ще се връщаме към Голгота, просто защото никой от нас нито я разбира тази Любов, нито пък може да я практикува поне засега. И това няма как да стане, ако  не навлизаме в мъдростта на Голготските тайни. А те са неизчерпаеми! Конкретният повод, за да формулирам така темата, са стигмите на Юдит фон Хале. Някои от вас може би са чували за германската антропософка, наша съвременничка, която по времето на Великден – и по-точно през Страстната седмица на 2004 г. – получава стигми. Тя е единственият човек на Земята, който е антропософ – при това добре запознат с Антропософията – и същевременно има стигми. В историята доста хора са били със стигми – знаем за свети Франциск от Асизи, за Тереза Нойман и Падре Пио, но след като беше излъчена Антропософията, първият човек със стигми е Юдит фон Хале. Чел съм няколко нейни лекции, както и лекции на духовния и сподвижник Петер Традовски. Самият Традовски изглежда повече човек на ума, а тя преживявайки Христовите страдания, получава стигми с различни ефекти от тях. Сергей Прокофиев, мир и светлина на душата му, беше заел отрицателна позиция към феномена „Юдит фон Хале”, което никак не ми харесва, особено след като преди около час и половина в разговор с една личност, „отгоре” ми бяха съобщени някои неща, изясняващи  въпроси, за които имах подозрения от по-преди.

Нека подходим постепенно към ефектите от стигмите и разберем духовно-научно откъде идват те, а след това ще се насочим по-централно към Мистерията на Голгота, за да се докоснем  до областите на най-дълбоката езотерика, свързани с фантома, за който сме говорили и друг път, но само до едно ниво, а сега ще минем  малко по-нататък – към тялото на възкресението. В последните дни преди да почине, блестящият антропософ Сергей Прокофиев, написал над 30 книги и обработил Антропософията по забележителен начин, е споделил на своя приятел Петер Зелг  за най-високите си духовни достижения, спуснати като своеобразни Божии дарове към подготвената от самия него душевна почва. Първият  Божи дар  е за разликата между тялото на възкресението и фантома. Юдит фон Хале също се докосва до въпроса от позицията на човек, познаващ Антропософията, но и като човек стигматизиран, имащ достъп  до откровения, изживявани по друг начин. Тя е уникален случай. Затова е непонятно категоричното и квалифициране като атавизъм от страна на Сергей Прокофиев. Хора от нейния кръг са предположили, че една от причините за ранната смърт на Прокофиев се дължи на тази му позиция. Възможно е, но според мен причините са много по-дълбоки и ни водят към предишно негово прераждане като Амфортас, за което съм говорил по-преди.

И така, при Юдит стигмите се появяват преди около 10 години, но в началото ги крие, за да не бъде отхвърлена от обществото. Кървенето е по ръцете, краката и от дясната страна, където Христос е прободен с копието от Лонгин, наречен още Касий. Освен петте по-специални рани, Христос е получил и рани при бичуването,  но те са от друг тип. Ще стигнем и дотам, защото това са крайно важни неща. Правя предварително уговорката, че подхождайки към темата, далеч не всичко ми е изяснено. Прокофиев е имал своите духовни дарове, но за съжаление те се намират в късните му книги, до които още нямам достъп. Но така или иначе ще се опитаме да говорим по тези въпроси, а дали той се е докоснал до истинските  отговори, ще покаже времето.

Преди години бях чел за опити с трупове в моргата. Заковавали им дланите и ги провесвали, но те се късали. Изводът е, че Христос е бил прикован към кръста през китките.  Това не е вярно, защото и стигмите на свети Франциск от Асизи, нарисувани във великолепната картина на художника Джото, се намират на дланите.  Христос, като шестокрил Серафим или Херувим излъчва етерни сили от своите пет рани и те са насочени към петте рани на свети Франциск, за да няма нужда той от храна и вода. Въпросът е, в днешно време какъв ефект имат стигмите при човек, запознат с Анропософията и опитващ се по духовно-научен начин да разбира какво се случва с него. Както вече споменахме, известно време Юдит се е крила, но през 2005 г. показва стигмите и започва да изнася лекции в Берлин. Реакциите са различни. Не знам точно какво Прокофиев е казал, но знам как би разсъждавал в случая: това не е пътят в Михаиловата епоха, всичко трябва да става с ясно съзнание през ума, което е същината на „Философия на свободата“ и пр. Следователно, стигмите са атавизъм. На пръв поглед е прав. Други пък смятат, че стигмите са в резултат на самовнушение. Нито едното, нито другото е напълно вярно, защото Христос е този, Който може  по  причини известни само Нему да дава стигми и да отнема стигми и то във всички времена, включително и днешното. Петер Традовски и Юдит фон Хале са напълно наясно по въпроса, но въпреки това тя, поставяйки Антропософията като основа на своя душевен живот се опитва да вниква в тези тайни. Разбира се, не е задължително всеки антропософ, тръгнал по пътя на посвещението, да получи стигми, за да е убеден, че върви в правилната посока. За 2000 години посвещението се промени съществено. В първите векове след Голгота интензивното преживяване на Христовите страдания от човека е водело на четвъртата степен от християнското посвещение до появата на временни стигми, които после са изчезвали. С прехода към Съзнателната душа съвсем естествено този феномен започна да се проявява все по-рядко. Съвременното християно-розенкройцерско посвещение е посвещение на Граала. Граала се формира от двойката мъж-жена, в която се съединяват различните им способности: мъжкият ум и женската чувствителност, склонна в по-голяма степен от ума да се изявява като някакви окултни способности. Доколкото ми е известно, съпругата на Прокофиев няма окултни способности, както и самият той. Затова оставаше сам със своя ум. Като първопроходец в съвременното посвещение и човек, притежаващ ум и огромни окултни способности, Щайнер въпреки това имаше край себе си жена, дори две: Ита Вегман, с която от 5000 години са в кармическа двойка и съпругата си Мария Щайнер. Но пак оставаше сам (неразбран) и след смъртта му те двете не случайно се скараха. Построяването на Грааловата общност е въпрос на Шеста културна епоха, когато женското начало ще бъде водещо. Прокофиев търсеше царството на Граала, но си остана човек на Петата културна епоха, защото не достигна до представителя на Светия дух – Бодхисатвата. Женското начало (Бодхисатвата) му се изплъзна. Съпругата му не можа да запълни празнината.  Оставайки само в полето на Антропософията, Граала остана непостижим за него. Юдит фон Хале и Петер Традовски вероятно са своеобразна духовна граалова двойка, съчетаваща изживяването и ума в някаква степен, което е достойно за уважение. Знаем също, че в паневритмията 28-те упражнения се играят по двойки мъж-жена. Тук се отразява импулса на Бодхисатвата и сочи към Шеста културна епоха. След като от духовния свят казаха, че Основополагащият камък на Антропософското общество, заложен на Коледното събрание не е достатъчен за справяне с въплътения Антихрист, на края на лекцията „Бодхисатвите“ обясних чрез Паневритмията защо това е така.

 А сега ще изрека няколко окултни факта, които може да звучат абсолютно еретично за всеки антропософ на Земята, но са верни. На Коледното събрание Щайнер еднолично прокара пътя към духовния свят за Антропософското Общество. Това безспорно е път на Духа. Той се свърза с кармата на Обществото, на което беше родоначалник, и я пое върху себе си. Всеки антропософ смята, че се товари с карма на Обществото, ако е действителен член на това Общество и има розовата членска карта.  Не, никой член на това Общество не поема карма на Обществото, а само Щайнер я носи, защото само Щайнер е първопроходецът на Духа, а в Духа няма пътеки. Всички останали вървят по отъпканата пътека и не се натоварват с карма. И второ: Коледното събрание наистина беше първия Михаилов пробив, с който да се прокара новият път към духовния свят, но Мистерията с Беинса Дуно от 1936 г. е с по-голямо духовно значение, въпреки, че изрично подчертавам, всяко събитие има своето незаменимо значение. Когато на Антропософската конференция „Душата на Европа“ през 2014 г. във Варна заявих на Лена Вестергреен (председател на Финландското антропософско общество), че Мистерията от 1936 година с участието на Бодхисатвата е с по-голямо значение от Коледното събрание, тя учудено възкликна: „С по-голямо?!“ Да, с по-голямо значение е. А пък самият  Щайнер убедено говореше за Импулс в края на века, който ще е единствено спасителен за духовния живот на човека, от което следва, че нито Коледното събрание, нито Мистерията от 1936 година сами за себе си поотделно са достатъчни за преминаването на човечеството през предстоящите изпитания.

И сега идва нещо на пръв поглед още по-странно – всъщност „отгоре” го казаха отпреди час и половина, но аз си го знаех между другото от 15-20 дена, а сега само го потвърдиха –  конференцията, която се проведе във Варна и  изглеждаше на много хора тогава бавно точеща се, със скучни лекции и пр., също е с по-голямо духовно значение от самото Коледно събрание. Който е навлязъл в дълбините на Коледното събрание и знае какъв грандиозен акт е това за нова връзка между човеците и духовния свят, съвсем естествено веднага би отхвърлил подобно твърдение като абсурдно. Когато Щайнер е извършвал Мистерията пред  700-800 човека, никой от присъстващите не е разбирал какво става в този момент, защото, както вече беше посочено, това е път на Духа и там човек е сам в първопроходството си. На конференцията във Варна също се случи нещо, което на практика е първопроходство и  остана дълбоко неразбрано от присъстващите. Ще продължават да му се търсят всевъзможни кусури, които още щом бъдат изречени, ми е ясно от какви дефекти в човека са предизвикани. Толкова по този въпрос, защото не искам повече да го коментирам. С времето  нещата ще се развиват и изясняват.

Нека се върнем към нашата тема и видим какви са ефектите от стигмите.  Първо, сетивата  се изострят безкрайно много и вече не принадлежат на Земята, а преминават в свръхсетивното, което довежда до временна загуба на познатото ни сетивно възприемане в полза на свръхсетивното. Със зрението си Юдит започва да вижда не външната телесна обвивка на човека, а етерното му тяло, с обонянието си усеща каква храна е приел предишния ден, от какви компоненти е съставена, откъде са продуктите, как са обработени и т.н., а със слуха чува какво си говорят хората през няколко къщи. Второ: настъпват промени в кръвта. Стигмите кървят леко, необилно, раните стоят с години, но не се възпаляват, а всеки знае, че отворената рана се възпалява, когато стои дълго необработена. От известната стигматичка Тереза Нойман кръвта се е леела  отвсякъде  – от очите, от раните, но въпреки огромната загуба в следващите дни е настъпвало възстановяване на изгубената кръв, при това без да се храни. От Юдит фон Хале изтича по-малко кръв, защото за разлика от Тереза Нойман, която видимо е по-лимфатичен тип, тя е по-атлетичен тип, а при този тип хора кръвотечението е по-слабо. Но също не се храни, а кръвта се възстановява и това е третият ефект от стигмите – неприемането на храна. Храната действа като отрова на човека със стигми. Да не говорим за най-малките следи от алкохол – например в пастата за зъби, от които настъпва буквално тотално отравяне.

 Всичките наблюдавани ефекти идват от фантома на човешкото тяло. Нека си припомним какво е фантомът, като се докоснем до някои по-нови детайли, защото иначе няма как да навлезем по същество в обяснението на тези феномени и да ги свържем с конкретните събития, станали на Голгота. Знаем, че фантомът е формата на човешкото физическо тяло, която е изпълнена с материя. Ако изпразним материята от  формата, остава само невидимият калъп – ето това е фантомът. Можем да кажем, че той е енергийно силово тяло, което задържа елементите в нас да приемат конкретната форма, етерното тяло оживява  елементите, за да е жив човекът, астралното тяло му дава съзнанието, а Азът трябва да е отгоре и да ръководи всичко това. Фантомът се заражда на Стария Сатурн, където присъстват Престолите, Херувимите и Серафимите.Те са същества, които се занимават с физическото тяло на човека и със Земята, т.е. с най-твърдото. Именно Престолите ни дариха на Стария Сатурн зачатъка  на фантома, зародиша му, който беше развиван след това от Господствата на Старото Слънце,  от Силите на Старата Луна и накрая от Елохимите в Земния еон, които  са Духове на Формата. Днес точно те стоят вътре във фантома ни и му дават формата, но това не означава, че са самият фантом, защото, както вече посочихме, зачатието му започна от Престолите.

 Но освен субстанцията за невидимия фантом, Престолите ни дариха и още нещо. В началото на Стария Сатурн те се жертваха пред Херувимите и излъчиха материята като топлинна воля, с която щяхме да изпълваме фантома. Значи Престолите стоят в самия Генезис на нашата Слънчева Система като създатели на формата ни и на материала. Или, ако използваме примера от Щайнер  в „От Исус към Христос“: имаме каруца пълна с ябълки, ябълките са материала, а каруцата е фантома, даващ формата на тези ябълки.

На Стария Сатурн обаче действат и Архаите, които тогава са били човеци. Понеже са развивали азовата си степен, са заложили във физическата основа на външните ни сетива възможността в Земния еон да бъдат използвани като инструменти на Аза. Зачатъкът на азовото ни самосъзнание е от тях, а после то е  предстояло да се развива, защото какво ти самосъзнание, като няма нито етерно, нито астрално тяло, нито Аз. Една част от Архаите са повлияли правилно да се развива индивидуализацията ни,  а друга част  –  днешните Азури, са повлияли неправилно в посока към егоизма. Следователно ние сме изключително свързани с  Духовете на Личността и с Престолите от Стария Сатурн. Докъде обаче самите Престоли са израснали след това, дали развитието им е вървяло така линейно, както го познаваме – след една степен да следва другата, това засега не знаем. Те тогава са притежавали първия макрокосмически принцип на физическото тяло. Херувимите имат и втория макрокосмически принцип на етерното тяло, Серафимите имат първи – на физическото, втори – на етерното и трети макрокосмически принцип – на астралното тяло, а Христос има и четвъртия макрокосмически принцип – на Аза. Тук говорим за макрокосмически принципи, които нямат нищо общо с микрокосмическите, познати ни от Ангелите, Архангелите и Архаите. Фантомът, който е реално съществуваща мисъл на физическото тяло, се появи от мисълта на Престолите, а те са носители на макрокосмически принцип. Като знаем Ангелите колко различно от нашето мислене имат, минем през Архангели, Архаи и стигнем до Господствата, които са върха на Небесната София и са създали Слънчевата ни система, какво ли мислене има един Престол? За да  вникнем поне малко в мисленето на Престолите, трябва да изучаваме фантома и възкресяването му от Христос, което е централната тайна в християнството. И друго – какъв ще да е бил материалът, излъчен от същества с първи макрокосмически принцип? Откъде идва, кога е формиран, от кого? Засега нямаме представа какво означават макрокосмическите принципи и вероятно само чрез навлизане в жертвата на Христовия Аз можем да се докоснем до тези макро-висини. И каква ли ще да е разликата между Възкресението на фантома и Тялото на възкресението?

 Предвидено е било да се облечем във физическо тяло в Лемурия, каквато и да е била  материята тогава (по-скоро парообразна),  фантомът е бил налице, влиза Азът и човекът стана жива душа: „И Господ Бог създаде човека от пръст от Земята и вдъхна в ноздрите му живо дихание; и човекът стана жива душа“. Между другото на санскрит „жива душа“ звучи като „джива атма“ – предполагам, че старите българи са казвали точно „джива“, а не „жива“. Бяхме предвидени да изкараме живота си без фантома да  бъде засегнат от земното, т.е. да останем невидими на Земята. Но поради луциферическото изкушение, станахме видими – все едно в чаша с кристално чиста вода, която е невидима, да налеем малко червена течност. Луцифер изсипа изкушението в астралното ни тяло. Как се случи? По-рано с астралното тяло, което е носител на съзнанието, като огледало изцяло отразявахме идващите от Вселената духовни влияния (образи) и затова физическото ни тяло оставаше невидимо. В момента на изкушението започнахме да задържаме част от образите в нас, без да отразяваме всичко идващо отгоре. Започнахме да отразяваме не само образите, идващи отгоре, но и образите породени вътре в човешкото съзнание. Човекът стана господар над своето съзнание но не с най-висшият си член – Аза, а с по-нисшия – астралното тяло. Луциферическите влияния в астралното тяло бяха довели до попадането на Аза в постоянна зависимост от страстите и желанията в астралното тяло. А по-късно стигнахме до там, да отразяваме само нашите образи и „червената течност” окончателно изпълни фантома. Появи се необходимостта от хранене и изпълване със земните елементи. Физическото тяло стана видимо, защото мисълта на Престолите – фантома – стана сетивно възприемаем.

Материално-вещественото хранене поразява фантома, нарушава връзката с духовния свят, отделя ни от висшите духовни влияния, обръща ни постепенно само към собственото ни същество и последиците са болестите и смъртта, но само по този начин е възможно азовото самосъзнание. Ето го първият Адам – съгрешилият. Или какво излиза: от страната на „добрите” Богове беше предвидено да останем невидими, но „лошият” Луцифер трябваше да ни изкуши, за да добием самосъзнание.  Малко като игра на Боговете, така че не съм много съгласен да ме обвиняват в грехопадение, след като Боговете предварително са го решили помежду си, а ние бяхме пионките в тяхната работа. Друг е въпросът, че пропадането протече толкова ускорено, вероятно защото на тях не им е била съвсем ясна притегателната сила на минералното, та трябваше самият Господ да слезе и лично да се убеди какви привличащи сили действат във физическото ни тяло на земен план. Волята, излъчена от Престолите на Стария Сатурн се беше превърнала в минерална материя, която дърпаше физическото ни тяло-воля към себе си. Сродното привлича сродно.  

С потъването към земното обаче, организиращата сила на фантома, който преработва физическите вещества и сили за да се превърнат те в сетивно-видимата форма на физическото тяло, все повече отслабваше и когато Христос слезе, Той се движеше сред хора, живеещи твърде кратко. Предстоеше жертвата Му от Любов към човечеството и спасяването на човешкия фантом чрез създаването на нов, безсмъртен фантом, наречен „Втория Адам”, че да наблюдаваме и споменатите ефекти от стигмите. Казахме за зрението на Юдит, извисяващо се до възприемане на свръхсетивното. Ако във физическия свят е възможно да се объркаш и припознаеш някой човек, при виждане на етерното му тяло никога не можеш да го сбъркаш. Знаем, че мъжът има женско етерно тяло, а жената е с мъжко етерно тяло. Когато мъжът е с мъжко физическо тяло, а етерното му тяло е женско, се получава хармонизация, равновесие между двете и тогава астралното тяло, в което се развива съзнанието, е неутрално.Там живее душата. Тя и астралното тяло нямат пол, но външно-физически човек е индивидуализиран като определен пол. Ако обаче погледнем към травестити, хомосексуалисти и пр., при тях нещата не стоят така. Да вземем един травестит. Той се ражда мъж. Обаче етерното му тяло е женско, това е задължително, то не е въпрос на желание или нещо друго. Защо този мъж започва да се прави на жена? Защото поради злоупотреба със сексуалността в предни животи е станала инфекция в астралното тяло. Като инфектираш астралното тяло, чрез кармата тази инфекция се пренася в този живот, предава се на етерното тяло, а от него заразата отива във физическото тяло и мъжът инстинктивно го влече към женското начало. Първоизточникът на този инстинкт не са гените на физическото тяло, а астралната инфекция от предишния живот. В резултат физически се чувства жена, етерното му тяло е женско, стават две жени, липсва хармонията в астралното тяло и душата се гърчи. С две жени в себе си тези хора са дълбоко нещастни, защото не знаят какви са. Те казват: аз искам да се изживявам по този начин, имам „демократично” право. Не човече, ти си дълбоко сбъркан, защото ти е инфектирано астралното тяло, а то се инфектира от безкрайна злоупотреба със сексуалността. Можете ли да си представите от 20 век нататък, когато в развитието се намесиха Азурите и има гигантска злоупотреба със сексуалността, какво ще последва!  Едно време Казанова е бил с няколко десетки жени и има славата на легендарен любовник, а сега всяка по известна личност не може да изброи стотиците си, дори хиляди сексуални подвизи. Има даже „жрици на любовта“, които правят сексуални маратони с хиляди мъже за няколко дни. Егати кармата и чудото,  за какви инфекции ще става дума в бъдеще и след като се преродят такива хора, какви пропагандатори ще бъдат за свободата на секса и всички останали извращения на здравия разум. Страхотия! Те ще бъдат идеалните инструменти за действията на Ариман, Луцифер и азурите!

С ефектите от стигмите върху другите сетива сега няма да се занимаваме в подробности, защото лекцията е доста дълга. Важното е да се знае, че те са породени от фантома, който е причината и за друг един феномен – преместването на тялото. Съществуват свидетелства на очевидци, как Учителя  Беинса Дуно е виждан едновременно на две отдалечени помежду си места. С физическото тяло е на едното място, а с фантома – на другото. На практика той излиза с фантома си, защото фантомът е тяло, което притежава всичките качества на физическото тяло, без обаче да е подчинено на природните закони. Можеш да се преместваш и в друго време, да пренесеш там дори функциите на физическите си сетива и изследваш онази епоха сякаш на живо, със сетивата си. Фантомът го може, защото, за разлика от триизмерното ни физическо  тяло, чието съществуване е обвързано с времето и пространството, фантомът е независим  от тях. Преместването не може да става  с етерното тяло, защото при отделянето от физическото тяло, последното веднага умира.  Не става и с астралното тяло, защото угасва съзнанието и заспиваме, не става и с Аза, защото изчезва индивидуализацията. „Вторият Адам” променя и четирите  члена, давайки ни индивидуализация, съзнание, живот и форма с които да преодолеем земните пространствено-времеви ограничения и изследваме всички възможни духовни светове. Реалността на съвременното посвещение е обличането с „Втория Адам”! Кога и как беше създаден Той, какъв е начина днес за връзка с Него  са въпроси, на които ще се спрем по-нататък в настоящата работа, а сега да погледнем към промяната в кръвта, настъпваща от стигмите.

Знаем, че човекът е троичен, като основно нервносетивният апарат е  в главата, кръвта е израз на средната част и дишането, а волята се изявява в крайниците и веществообмяната. Със сетивата си възприемаме околния свят, но поради луциферическото изкушение попаднахме в аримановата илюзия, че това е реалния свят, докато всъщност той е само периферията на духовния свят и е просто втвърден Дух. Иначе сетивата работят безпристрастно, защото Духът  (волята) действа през тях, но бидоха покварени от въпросната ариманова илюзия  и започнахме да създаваме погрешни формо-фантоми. Покварата се спусна към кръвта ни. Като физически израз на Аза, кръвта се движи през целия организъм, както  нервно-сетивния апарат и веществообмена са разпрострени навсякъде в тялото  Където кръвта се пресича с нервно-сетивното, помежду им се поражда напрежение, породено от проникването в кръвта на погрешните формо-фантоми, Азът губи връзката си с духовния свят, но пък стигаме до самосъзнанието и свободата на избора. Истинската свобода на Аза обаче се постига с издигането към чистото, свободно от сетивност мислене. Това мислене е космически-духовен процес, създаващ нови сили и вещества в човека, които след смъртта с трупа отиват в минералното царство на Земята. Земята, както Щайнер твърди в GA 293, благодарение на тях остава жива, заедно с растенията и животните. Без човешките трупове, трите природни царства щяха да се превърнат в мирова прах. Да благодарим на Луцифер и Ариман за илюзията, в която ни натикаха, за да познаем благото на свободния избор!

А къде в този процес е волята? В нея властва чистият, невтвърден от никаква илюзия Дух и там е коренът на нашите сетива. Там е истинската реалност! Когато освободим сетивата си от връзката им с външният физически свят и ги направим свободни чрез чистото мислене за действието на Духа, не само предпазваме кръвта от отравяне, но с това волево мислене извършваме през чистата (просветлена) кръв (кръвта като физически израз на Аза е воля, действаща несъзнателно във всички сетивни органи) пробив към царството на волята, за да се изправим с Аза си пред „Втория Адам” и Мировата Любов. „Втория Адам” е дар от Мировата Любов на Христос, в Която всички същества на Космоса след Мистерията на Голгота живеят в единство. Всеки, постигнал подобна връзка, стига до онова могъщо преживяване на душата, осъзнала, че целият Космос е едно цяло, каквото преживяване имаше пишещия тези редове преди няколко години в центъра на Варна. Това е пробивът към истинската интуиция! След подобно усещане настройката към живота се променя и търсенето на общността около Христа чрез Светия Дух става водеща нишка в живота на такъв човек. Разбира се, процеса по кръстосването между свободата в главата и любовта във волята чрез синтезът между импулсите на Рудолф Щайнер и Беинса Дуно задължително трябва да протича под контрола на индивидуалния (избухналия) човешки Аз, действащ активно в чиста, лека, розовееща кръв. Само по този начин се формира правилна връзка с Христовия фантом, възкръснал от гроба на Голгота. Тогава и храненето на човека се променя.

Както казахме, Юдит фон Хале не употребява храна, но изтеклата кръв много бързо се възстановява. Връзката с Христовия фантом, осигурена от пробуждането във волята, ни отвежда в истинската действителност на сетивния живот и там, в живата воля се храним духовно-физически с духовната  храна, идваща от „Хляба на Живота”. „Хляба на Живота” е самият Фантом, възкръснал от гроба на Голгота. Тук не говорим нито за пост, нито за гладолечение, нито за храненето със светлина на Хира Манек, нито за някаква форма на аскетизъм, породена от разсъдъчното решение на човека, а за непоносимост към храната. Веществата не се набавят отвън чрез хранене, а отвътре, защото Духа се преобразува в материя (кръв), а материята е субстанция на Духа. При случая с Юдит Христовия Фантом-Дух от стигмите Си я захранва с духовна храна  през нейните стигми. Самите стигми на Юдит и духовното хранене чрез Духа са видимото доказателство за реалността на Възкресението. На споменатата картина от Джото със св. Франциск, Самият Христос е изобразен като шестокрил херувим или серафим, който стигматизира и храни светеца, защото във физическото ни тяло работи Първата йерархия Богове и въздействието на Христос преминава през тях към човека.

Приемане на духовна храна обаче не е свързано само със стигматизацията, но е в основата на всяко човешко съществуване за бъдещето и ще има все по-нарастваща роля. В легендите за Граала духовното хранене е неотменима част, а Щайнер нарече съвременните посветени „Граалови”. Днес малцина са като Юдит фон Хале, удостоени с привилегията на духовното хранене, което е израз на нов вид здраве от бъдещето. Дотогава не е нужно хората да губят апетита си към храната, но самият факт на отказ от определени храни, на намаляване количеството на приеманата храна, на непоносимост към алкохола, цигарите и т.н., е сигурен знак за все по-нарастващото влияние на фантома в човека. Не случайно Учителят препоръча ученикът да премине само към хранене с плодове. С отхвърлянето на излишните тежести, породени от непречистените страсти и желания в астралното тяло,  процесът по изпълването на човешкия аз с Аза на Христос ще напредва и връзката с Христовия фантом ще укрепва. Този е преходът към превръщането ни в Ангели на бъдещия Юпитер и той стана възможен поради Христовата жертва и победоносното Му Възкресение. Но преди това бяха трите мъчителни години на човекоставането на Бога.

При Кръщението в р. Йордан се осъществи само слизането и зачатието на Христовия Аз в тялото на Исус (Натановата Душа), а през трите години течеше процеса на свързването Му с това тяло. При слизането Си от света на духовното време (и духовното пространство), Той свали тези светове долу и помете земните закономерности, пораждайки следствия преди причината. Това твърдение не е мое лично достижение, но в момента ми се потвърждава(!) по духовен начин и стана наистина моя опитност. Пример за подобна радикална промяна в света на триизмерното пространство е възкресението на Лазар, за когото се смята, че е онзи богат юноша от Евангелието, дето не искал да си раздаде имането и последва Христос. Според Юдит, той е лежал мъртъв преди полагането в гроба поне 2 дни, изчаквайки евентуалното идване на Христос, „защото много го обичаше”, после пребивава 4 дни в гроба и чак тогава (след като е от 6 дни мъртъв) е призован с йерофантския вик от Христос, съединявайки се в този момент с ентелехията на мъртвия  Йоан Кръстител. При извикването му отново към живот, Лазар-Йоан получи  фантом от Христос, преди още да са настъпили смъртта на Исус и Възкресението на Христос (т.е. на фантома). Затова Лазар-Йоан стана праобраз на всеки човек, който в бъдеще ще се облича с Христовия фантом. Неслучайно на Арбанаси в 13 век при онази Мистерия  сред богомилите физическото му тяло стана напълно прозрачно!

 На Тайната Вечеря Христос започна да прониква в земните елементи, подаде хляба и виното към учениците Си и чрез причастието те поеха Тялото и Кръвта Му в себе си още преди да се е разиграла драмата на Голгота. Тук пак следствието изпреварва причината. А после изпяха песен за „тониране” (по думите на Беинса Дуно) и отидоха в Гетсиманската градина, където Спасителят се изправи пред ново тройно изкушение, което в Евангелията е представено като трикратното възвръщане на Христос към апостолите за помощ, като по-конкретно я търсеше от онези тримата, заведени от Него на планината Тавор при Преображението Му. Юдит фон Хале го е видяла по имагинативен път. Какво е видяла?

                Христос вече е преминал през трите непълни години, свързал се е с астралното и етерното тяло на Исус, но още няма пълна връзка с физическото Му тяло, въпреки, че вече е навлязъл и в него. В началото при трите изкушения в пустинята макрокосмическият Му Аз все още е мощен и в известен смисъл тези изкушения са по-лесни за преодоляване от Него. В Гетсиманската градина обаче силите на Аза Му са много ограничени и точно тогава Луцифер и Ариман отново го атакуват. Те винаги атакуват когато си най-слаб, а е нужна воля за съпротива. Физическите сили на Христос-Исус са почти привършили, но пък волята му е усилена до степен на абсолютност. Предстои пълното отдаване на Волята на Отец.  Следва >>>

 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1858