От Евангелията знаем, че Христос изрича седем думи(фрази), групирани от Емил Бок по следния начин:  

1.    „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят”.

2.        „Истина, казвам ти, днес ще бъдеш с Мен в Рая”.

     От   Матей и Марко:

              „Или(Елои), Или(Елои), лама савахтани”.

1.        „Жено, ето това е твоят син. Ето това е твоята майка”.

2.        „Жаден съм”.

3.        „Свърши се”.      

     Най-общо казано, в трите фрази от Лука говори човешкото, което е спасено, а в групата от Йоан говори човешко-духовното, издигнало се до самият край на Мистерията, запечатвайки я с думите: „Свърши се”! Виждаме обаче, че централната фраза от култовото действие е представена в два варианта при Матей и Марко. Защо е така?   

     В церемониите на старите Мистерии, когато след катарзис Душата и Духът(Аза) на неофита започвали да се отделят от тялото в посока към духовния свят, то, като израз на завладяващото го изпразване и умиране, ги е зовяло от физическия свят с думите, познати ни от 22-я псалом на Давид: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави”. Зова е бил отправян към един човешки(микрокосмически) Аз, докато на Голгота тялото-Исус в „човешкото” Евангелие от Матей” отправя призива: „Или, Или, лама савахтани” към напускащия го Макрокосмически Христов Аз.

     Друг път Щайнер е казал, че същите думи означават: „Боже мой, Боже мой, как ти ме прослави”. В „космическото” Евангелие от Марко те звучат като „Елои, Елои, лама савахтани” и идват от Христовия Аз в духовния свят в посока към напълно преобразеното от Него в Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух троично тяло на Исус. Фразите при Матей и Марко са съответно същинските смъртни думи и зората на наближаващото Възкресение, представящи ни в тяхната двойнственост взаимната зависимост между смъртта и Възкресението. В този върховен миг Исус и Христос проговарят на непознат за останалите език, което се случва само още един път през трите години, когато в дома на Яир Христос Исус призова „умрялото” момиче с мистерийните думи: „Талита куми”!  И при двата момента имаме спасяване на човешкото бъдеще, като с възкресението на момичето Макрокосмическият Христов Аз спаси Девата в човека, а на Кръста спасичовешкото тяло, без коетомикрокосмическото ни азово развитие става невъзможно. В двата сакрални мига Спасителят проговори на БЪЛГАРСКИ език, определен от Бодхисатвата Беинса Дуно за  „най-подходящият език, на който окултните закони и словото на Бога могат да бъдат дадени на хората”.  Изказването на Учителя е за съвременния български език, претърпял през хилядолетията съвсем естествено развитие, но с пълна сила се отнася и за езика(езиците), говорен от „вироглавите” и „благите”  в многобройните предхристиянски Мистерии, създавани от самите тях. Първият, който преди двадесетина години съзря през езика на българите-чуваши зад мистерийните Христови думи българската „следа”, беше големият родолюбец Йордан Вълчев. Непознавайки обаче Науката за Духа, той стигна до погрешния извод, че Исус Христос  е българин. Именно заради този извод през всичките изминали години до времето около Великдена на 2012 година се отнасях скептично към твърдението му за българския характер на двете мистерийни фрази. Сега от личен опит знам, че е бил прав!

    Наистина, около етническият произход на съсъда Исус има много смущаващи въпросителни, имайки предвид писмото на Пилат до цезаря Тиберий, изобразяването  Му в първите християнски векове без брада и т.н. Единствено антропософското познание дава задоволителни отговори и подтиква към по-нататъшни търсения, както ни призовава  самият Рудолф Щайнер. Нека го послушаме и потърсим българското участие в световната история след Поврата на Времената. А то е не по-малко величаво от предхристиянското!

    С мощни слова край седемте рилски езера Бодхисатвата ни разкри, че досега Всемирното Бяло Братство(част от което са „Учителите на мъдростта и хармонията на чувствата”) в следатлантските времена е генерирало на Земята три велики духовни импулса. Първият е имал за цел да подготви съзнанието на човечеството за идването на Христос, вторият – да внесе Христовият Импулс в човечеството, а третият – да реализира Христовият Импулс в личния и социалния живот на човека. Видно е, че обединяващият център на трите импулса е Христос и развитието на азовото съзнание. Дотук само отчасти маркирахме приноса на българите(като изначалните генератори на азовото съзнание сред земното човечество) в реализацията на първия и втория импулс. Веднага след Петдесятница, когато  Христовите ученици  тръгнаха да разнасят благата вест по света, сред българите-траки дойдоха двама от апостолите –  Андрей и Павел, които заемат особено важно място сред всички Христови следовници. Андрей е първият човек на Земята след Йоан Кръстител, разпознал в лицето на Исус въплътения Господ, а разбирането на Павел за Мистерията на Голгота може да бъде сравнявано единствено с това на Йоан Богослов. Българите получиха от двамата апостоли автентичното християнство! Първите християнски общности(църкви) възникнаха в Мала Азия и югоизточна Европа по земи, населени с българи, посланието на Павел до „филипяните” е отправено до жителите на древния Филипопол, кой знае колко от първите християнски мъченици са българи и т.н. Християнството тръгна сред народ с хилядолетна мистерийна предварителна подготовка за идването на Спасителя, довела до възникването на култ със силно изразен езотеричен характер, просто защото старото ясновидство най-късно изчезна край мистерийното Черно Море. В ІV-ти век сл.Хр. живеещите на огромни пространства българи директно виждаха в астралния свят противопоставянето между тъмните и светлите същества около онази духовна преграда, преминаваща през Черно море и Урал, поради което много до късно в средна и западна Европа през Средновековието всички хора с подобни способности бяха наричани с общото прозвище „българи”. Ама никак не е случайно, че именно в този мистериен регион през същия ІV-век сл. Хр. се проведе свикания от Манес и с присъствието на Скитианос, Буда(в духовно тяло) и Заратустра духовен консилиум, на който бе взето изключително важното решение за начина, по който  мъдростта от сферата на Бодхисатвите да се внесе в западното човечество и бъде постигнат – както се изразява Щайнер – „най-висшия обект на всяко достижение – Христос”! Какво последва на Земен план ли?                                                                                                                      

    Още в 311-та година със „Сердикийския едикт на толерантността”, от българските земи императора-българин Галерий даде на християните в огромната Римска империя свобода да изповядват вярата си, след две години с „Миланския едикт” императора-българин Константин Велики извърши своеобразно „утвърждаване”  на „Сердикийския едикт”, премахвайки институционализираното преследване на християните в империята, а по-късно великият християнски посветен-българин Урфил(в превод името означава „Учител на Божествения Закон”) – погрешно наричан „Вулфила”(вълче), преведе Библията на български език за ползване от траките-гети, а не за някакъв несъществуващ „северен” народ, наричан „готи”. Така наречената „Готска Библия на Вулфила”(Сребърния кодекс), намираща се в Упсала е много по-късен препис само на част от Светото Писание, нямащ нищо общо с Урфил. За съжаление, дори Щайнер е попаднал в заблуждение(не го е проверил по окултен начин) по този и други въпроси, касаещи българите, които тепърва ще бъдат осветлявани, защото е дошло времето мистерийната история на човечеството да се погледне през очите на изначалния богоизбран народ, като част от тази история е и споменатия консилиум от особения ІV-ти век сл. Хр. Защо особен?                                                                                                   

   Отговора пак идва от Антропософията, насочвайки погледа ни към случващото се в духовните светове и отражението му на земен план. Някъде около ІV- ти век – но преди Христа – е сложено началото на процес, продължил чак до ХІІ-ти, ХІІІ-ти, дори ХІV-ти век сл. Хр., при който Елохимите предават управлението на мисъл-силите на космоса на Архаите, благодарение на което мисловният свят на човека започнал да придобива все по-индивидуалистичен характер, т.е., мислите да се превръщат в собственост на човека. Четвърти век сл. Хр. е средата и своебразната кулминация на периода, породила толкова събития долу сред хората, част от които вече посочихме. Започвайки от тринайсетото следхристиянско столетие(на което ще обърнем специално внимание) упражняването на същинското управление на мислите, за кратко време самите Архаи са успели да въздействат не само върху мисловният свят на хората, но и да дадат импулси към непосредствено формиране на индивидуалната човешка личност, което след това е получило външно изражение в европейския Ренесанс. После за известно време се отдръпнали от непосредственото ръководство на човечество, предоставяйки поле на действие на Архангелите, но с настъпването на ХХ-век започна издигането им в ранг Духове на Формата и в това им качество изпращат на Земята новите откровения.

    От своя страна пък, Архангел Михаил се отказа от контрола върху Космическата интелигенция(самата субстанция на мисленето) и тя тръгна в посока към главите на земното човечество, достигайки до тях около VІІІ-ІХ-ти век сл. Хр. От Антропософията знаем за многото драматични промени, станали в ІХ-ти век на полето на християнството, като тук само частично ще маркираме българското участие в тях, споменавайки за българската „разделителна линия” в Църквата на VІІІ-я вселенски събор в 869 година, създаването на (вероятно и)двете български азбуки от Константин-Кирил Философ(като специално Глаголицата има известна прилика с азбуката, на която пише своите трудове българския философ и учен от ІV-ти век сл. Хр. Етикус Истер) и делото по разпространението им заедно с брат му Методий до границите на Свещената Римска империя, както и епохалните дела на Борис І Покръстител, извършени според волята на   Елохима-Водач на цялото славянство заради бъдещето на човешкия род. Но кулминацията предстоеше!

    Със споменатия по-горе консилиум от ІV-ти век сл. Хр. бе даден истинския старт на манихейския импулс в християнството, чиито  проявления виждаме на Земен план в Мистериите на Граала, започнали още от Йосиф Ариматейски, преминали на Запад напълно скрити за външния свят през Титурел, Амфортас и Парсифал, за да се проявят с особена сила – но вече на външен план – в  тръгналото през 928 година от България богомилство. Тогава, във Великопреславската църква „Св. Параскева” се събират няколко богомили,  начело с Боян Мага – син на цар Симеон Велики и внук на Борис І и в присъствието на двама непознати  „сирийци” се заражда онова движение, което промени изцяло живота на средновековна Европа. Непознатите „сирийци” бяха Дева-София(инкарнирана като мъж) и преродения Йоан Богослов. С тяхната благословия българската „ерес” се разпространи по всички посоки на Европа под наименованията катари, албигойци, патарени... Католическата църква реагира веднага със създаването на мракобесната „света инквизиция”, челния отряд на която в битката с богомилите беше „Ордена на доминиканците”. Най-известния негов представител в онези времена(ХІІІ-ти век) е схоластика Тома Аквински. Като част от въпросния орден, той несъмнено е обременил в значителна степен своята лична карма. Ако Щайнер наистина е преродения Тома Аквински, то той по блестящ начин в ХХ-ти век се справи с този негативен товар!                 

     Въпреки всички усилия на Римското „християнство”, европейските народи все пак успяха да стигнат до Ренесанса и пристъпят към изграждането на Съзнателната Душа през настъпилата Пета културна епоха. Значението на богомилството за еволюцията на човечеството е толкова голямо, че тепърва ще бъде разкривано в неговата същност. Засега само ще кажем: посоченият по-горе Трети следатлантски импулс на Великото Бяло  Братство се нарича с общото име „Богомилски”,  защото „съвършените”  в него показаха открито пред другите, какво означава в християнската ера одухотворена Разсъдъчна Душа,  готова да премине по правилния начин към изграждането на одухотворена Съзнателна Душа. Нещо повече: както Парсифал през ІХ-ти век далеч преди настъпването на епохата на Съзнателната Душа вече притежаваше такава, същото важи и за най-издигнатите сред богомилите, на които мировото ръководство беше възложило задачата да преведат европейските народи от Четвъртата към Петата културна епоха. За целта, като част от богомилския импулс трябваше да се появи розенкройцерството. И тук стигаме до разкриването на загатнатата в началото тайна от езотеричното християнство.

    Както вече посочихме, в ХІІІ-ти век сл. Хр. приключи предаването на управлението на мисъл-силите на Космоса от Елохимите към Архаите. Годината 1250-та в този ХІІІ-ти век също е много особена, защото тогава дори за най-високо посветените човеци на Земята достъпа до духовния свят е бил напълно затворен. Обаче непосредствено след краткия период на затъмнение, сред западното човечество настъпва – по определението на Щайнер –  „нова култура”  в две направления: екзотерично – в разцвета на висшата схоластика през втората половина на ХІІІ-ти век и езотерично – в основаването на розенкройцерското течение чрез посвещението на Християн Розенкройц скоро след 1250-та година. За възникването на розенкройцерството беше необходима сложна духовно-физическа констелация, каквато единствено тогава е била налице. Освен действията на богомилите долу – на физически план и предаването на мисъл-силите горе в духовния свят,  върху Земята е било упражнявано и духовно въздействие от съвсем друг род, носители на което са били Елохимите. Щайнер казва, че те са въздействали най-силно върху физическата еволюция на Земята и съответно най-малко върху вътрешното същество на човека в епохата на великата атлантска катастрофа, а противоположния полюс – най-силно въздействие върху вътрешното на човека и съвсем слабо върху физическото развитие на Земята е била епохата около 1250-та година, когато освен наличието на всички посочени условия е станало съществено изменение на положението на земната ос. Тогава, на едно място в Европа, се събират 12 видни духовни индивидуалности, седем от които притежавали мъдростта на древна Атлантида, четири – мъдростта на четирите следатлантски епохи, а последната притежавала цялото интелигентно знание на по-новото време. Поради затворения достъп до духовните светове, всеки от 12-те черпел своите познания от спомнянето за своите минали инкарнации, когато висшите светове са били достъпни за него. Цялата Мирова мъдрост на Земното битие, слизала от Ложата на Бодхисатвите,  те съобщават на един тринадесети, който, възприемайки я  чак до физическото си тяло,   преминава след това през изживяването на Павел пред Дамаск и чрез постигнатата от него лична среща с Христос успява да преобрази тази мъдрост на миналото в духа на Христовия Импулс, както Той действа от Мистерията на Голгота в духовната сфера на Земята. След това Тринадесетият върнал пронизаната от Христос най-древна мъдрост на човечеството обратно на Дванадесетте и било положено в средата на западното човечество началото на това, което още в следващото столетие се появило като розенкройцерско течение. Тогава – в ХІІІ-ти век, Тринадесетият умира съвсем млад , но при инкарнацията си в ХІV-ти век под името Християн Розенкройц живее повече от сто години. В това си въплъщение отново преминава през изживяване на събитието на Павел пред Дамаск, странства седем години през всички съществуващи окултни центрове, след което основава в Европа собствено розенкройцерско течение като път на западното християнско посвещение и възможност за преживяване на „химическа сватба” между Душата и Духа на човека. Щайнер ни разкри, че зад името „Християн Розенкройц” се крие Йоан Богослов, но съзнателно не посочи мястото, откъде започна розенкройцерството. То трябваше да остане в тайна до времето около Великдена на 2012-та година. Защо?

      Няколко дни след срещата ми с онзи човек в старозагорската книжарница, той се обади по телефона и попита:     „ Защо ми се говори за някакъв Християн Розенкройцер и Арбанаси”? Моментално осъзнах, че Мистерията в ХІІІ-ти век се е състояла край столицата на Второто българско царство в местността на сегашното село Арбанаси! Три дни по-късно от личен опит се убедих в истинността на този факт, а няколко месеца преди това бях попитал духовния свят, не е ли вече време да се разбере къде точно е било мястото. Дали 12-те, стоящи около Тринадесетият са  били богомили-българи, засега не може да се твърди със сигурност, но „съвършените” сред тях без съмнение са най-издигнатите в духовно отношение Посветени в тогавашния християнски свят и точно те би трябвало да участват в подобна изключително сакрална Мистерия, осъществена на територия, обитавана от народа-носител на новите импулси в азовото развитие на човешкия род. Беинса Дуно също потвърждава, че Арбанаси е старо богомилско селище. Щайнер нямаше как да посочи мястото, защото по същото време(1911-1912-та година),  когато изнася лекции за тази Мистерия и по въпроса за Бодхисатвите, самият бъдещ Буда-Майтрейя написа в онази къща на Арбанаси Христовия „Завет на цветните лъчи на светлината”  като мощно средство за работа с етерното тяло на човека през започналата епоха на Етерния Христос. Погледа на човечеството не трябваше да бъде насочен нито към Мистерията на българите, нито към вестителя на Етерния Христос – Бодхисатвата, чиято мисия на Земята през ХХ-ти век тепърва щеше да се разгръща. Точно 100 години след написването на споменатия „Завет...”, около Великден истината за поредния принос на българите в световната еволюция излезе от тъмнината на „пещерата” и застана пред нас,  осветена  в духа на Христовия Импулс, роден преди близо 2000 години от Същинския Великден.

       А дали в ХІV-ти век по време на седемгодишните си странствания Християн Розенкройц е посетил и мястото,  където предишния век физическото му тяло е станало прозрачно както създаденото от самия него „отлято море” на първия Соломонов храм – в това не бива да се съмняваме, въпреки драматичните промени, които е предстояло да се случат със съдбата на българите в наближаващата Пета културна епоха. В VІІІ-ми век кан Тервел спаси развитието на християнството в Европа от щурма на фанатизираните мюсюлмански пълчища, в Х-ти век средно и западноевропейските народи получиха от богомилите езотеричното Йоаново християнство за да се спасят от пропадане в материализма през наближаващата епоха на Съзнателната Душа, а  руския народ през същия Х-ти век получи от България под знака на Дева-София екзотеричния(с много езотеричност в него) български християнски култ,  с който отдалеч да започне подготовка за изпълнението на бъдещата си мисия през Шестата културна епоха на Духът-Себе. Петата културна епоха започна от 1413 година, но заради гоненията срещу богомилите, през 1396 год. българският народ попадна под властта на османските турци, в които блясъкът на арабизма(мюсюлманския аристотелизъм) от времето на Харун ал Рашид  и школата в Багдат напълно беше угаснал. За българите настана мрак! Векове наред на Запад се изграждаше християнска цивилизация, а тук истината за славното ни минало постепенно се изгуби, благодарение най-вече на дружните усилия на руския панславизъм и гръцката византийщина, унищожили архивите на царската и патриаршеската библиотеки от Второто българско царство. Но истината винаги излиза на светло!

     В 1878 год. България възкръсна за нов живот през започващата  от следващата година Михаилова епоха. Предстоеше края на Кали Юга и началото на най-важното събитие за следващите 3000-години – Етерното Пришествие на Христос. Изначалният богоизбран народ  поднови изпълнението на мисията си със слизането сред него на главният Христов пратеник на Земята – самият Бодхисатва, излъчил мощен манихейски импулс към човешкия Аз. Богомилите се завърнаха, предвождани от бъдещият Буда-Майтрейя! Българите винаги са били водени от Ложата на Бодхисатвите, като засега само ще споменем, че преди Беинса Дуно, Гаутама Буда и Орфей имаше предишен Бодхисатва, който в древната духовна Школа на Рила се издигна в степен „Буда” и осъществи чрез себе си синтез в Мъдростта на духовния продукт от три – разположени по върховете на  равностранен триъгълник –  европейски центъра(на Запад около днешния град Сантяго де Компостела, на север – към скандинавието и по-късните мистерии на тротите, а на Изток – около днешния „Аладжа манастир” край Варна), развивали в продължение на хиляди години сред тогавашното европейско население съответно мисълта, чувството и волята, подготвяйки го отдалеч за бъдещото възприемане на Христовия Импулс.  Отработването конкретно на волята в центъра  край Варна намери по-късно отражение и потвърждение в окултния факт, съобщен от Беинса Дуно, че в общославянския организъм от трите душевни качества на човека, „българите са волята”.

   След синтеза, извършен от онзи Буда на Рила, човешкият душевен живот започна – на основата на Мъдростта – да се задълбочава в посока от физическото тяло навътре към Аза, за което вече говорихме по-горе. Олицетворението на Мъдростта – Паладиумът, слезе в Троя сред българите и оттам те излъчваха цивилизационни импулси по всички посоки на света към възникналите през Третата следатлантска културна епоха многобройни държави. Мъдростта властваше, а с нея вървеше и развитието на народностното съзнание у човека, продиктувано от силата на кръвното родство. Истинският обединителен център на триъгълника мисъл-чувство-воля обаче не е Мъдростта,  а Любовта,   дошла с инкарнацията на Христовия Аз и последвалата Жертва. Азът отмени кръвното родство! В продължение на 19 века, европейското човечество развиваше азово самосъзнание и правеше опити да прилага Христовата Любов в личния и социалния си живот, за което също вече говорихме. Отделяме Европа от останалите континенти съвсем съзнателно, защото само от тази територия може да се очаква излъчване на християнски импулси, адекватни на времето и гарантиращи по-добро бъдеще за цялото човечество.

   С началото на ХХ-ти век  Душите, изпратени по волята на Мировата Карма сред европейските народи, се изправиха пред поредното предизвикателство – започналото Христово Етерно Пришествие, Което ще се разгръща  до средата на Шестата културна епоха. Духовният свят реагира веднага, като в средната и западната част на Европа, през Щайнер Михаил свали своя дълго „изработван” духовен плод, наречен „Антропософия, за да разберем Христос и извървим заедно с Него пътя до Епохата на Водолея,  а в България Бодхисатвата  основа Школа, за да ни научи как да живеем в същата тази епоха, започваща чак в 3573 година. Виждаме, че и двата импулса – Михаиловия(през Щайнер) и Христовия(през Бодхисатвата) действат в синхрон с една цел – подготовка на европейското(а заедно с него и на останалото)  човечество за среща с Етерния Христос и правилно приемане в бъдеще на откровенията на осеняващия ни отгоре Дух-Себе чрез развитието на нов етерен орган в човека, наречен „Разумно(мислещо) сърце”. Ето защо, можем със сигурност да кажем, че от ХХ-ти век сме свидетели на нов – четвърти импулс на Великото Бяло Братство, започнал да се излъчва през двамата горепосочени Учители!

    И тук веднага възниква основателния въпрос, защо Архая Михаил говореше за нов, единствено спасителен за духовния живот на човечеството импулс, който можем да очакваме в края на ХХ-ти век? За кой точно импулс става въпрос и излъчен ли беше той, се говори в книгата „Пътят към Аза”, чрез която отговаряме и на по-рано поставения въпрос, дали българите продължават да изпълняват задачата си по гарантиране на човешкото азово  развитие. Отговорът е твърдо „да”, защото случилото се между 2000-та и 2007-ма година е част от Четвъртия импулс на Великото Бяло Братство и изпълнение на Михаиловото обещание!

   Как този Четвърти импулс ще се развива занапред е рано да се каже, но със сигурност проверката на неговата сила предстои съвсем скоро в срещата с въплътения Антихрист. Битката ще бъде в такива невъобразими мащаби, че за вечни времена ще остане в Акашовата хроника с името „Великата битка на Земята”! В някои религии могат да бъдат открити следи от една друга битка – „Битката в небесата”, състояла се преди еони в духовния свят с участието на правилно еволюирали и изостанали Духове на Движението, но за разлика от нея,  сегашната ще се осъществи на физически план с участието на същества, притежаващи свободна воля. Облечен в плът, Ариман също като нас ще разполага със свободата на избора между „Слънчевия Гений” – Христос(Любовта) и „Слънчевия Демон – Сорат(смъртта). Когато преди близо 2000 години Христос слезе от Слънцето и доброволно принесе Себе Си в Жертва, Любовта беше посята на Земята. В първата половина на ХХ-ти век обаче, Неговият пратеник Беинса Дуно  изрече на пръв поглед странните думи, че, „от българите ще излезе Любовта”, а от края на същия ХХ-ти век  сред Земното човечество вече живее и самия Ариман – „Господаря на смъртта”.  За коя Любов говори Учителят и как да се справим с Антихриста?

     Когато в Аза на човека необратимо се срещнат Михаил(съществото Антропос-София) и Христос(импулса на Бодхисатвата), резултата от срещата е завръщането на обновения Паладиум, трансформиран от носител на древната Слънчева Мъдрост(тайната за тройното Слънце),  в носител на Космичната Азова Любов(Истината). Източника на тази Любов е Тройното Слънце-Христос в нашата воля, пребиваващо там след оназиМистерия от 1936 година, в която централно участие взе слезлият сред българите Бодхисатва. Защо обаче твърдим, че обновения Паладиум също както Светия Дух от Петдесятница е носител на Любовта като Истина?

    Отговорът винаги трябва да бъде търсен в Христос и никъде другаде! До Поврата на Времената, Посветените в Мистериите приемаха със затъмнено азово съзнание Откровенията на Мъдростта-Христос чрез Светия Дух от сферата на 12-те Бодхисатви, който Дух не е идентичен със Светия Дух от Светата Троица, слязъл в човешкия Аз на Петдесятница вследствие на Великата Жертва на Голгота и настъпилата промяна в отношението между Отец и Син в Светата Троица. След  като на Кръста Христовата Мъдрост се новороди в Макрокосмическия Му Аз и превърна в Космична Азова Любов, съществата от цялата Божия Творба заживяха в нея, без да са нужни някакви индивидуални усилия от тяхна страна за придобиването на „гражданство” в тази Любов, носител на Която в Космоса е Светия Дух от Петдесятница. Същата Любов, но „обогатена” от Мистерията през 1936 година, живее в нашата воля. Нея обаче не можем да я придобием без  индивидуални азови усилия. Носител на „обогатената” Любов е именно обновения  Паладиум, който е духовен инструмент, необходим само за земния човек. Ако човек извърви заедно с Архая Михаил  Пътя  от одухотвореното мислене(развито благодарение на усилено изучаване на Антропософията), през Разумното сърце(създадено с решаващата помощ от импулса на Бодхисатвата) до Слънцето-Христос във волята си, той става носител на обновения Паладиум, а чрез свързването на  Паладиума със Светия Дух  става готов за приемане на Откровенията от Боговете,  което на практика означава „осеняване от Духът-Себе” далеч преди настъпването на Шестата културна епоха. Това „осеняване” за първи път става възможно едва от ХХ-ти век нататък и с него можем не само да се противопоставим на Антихриста, а да го преобразим от противник в последовател на Христос.  В предстоящия апокалиптичен сблъсък избрани(подготвени) човешки Души ще направят първата крачка както към Духът-Себе, така и към превръщането си в отдалеченото бъдеще в „жената, облечена със Слънце, с Луната под нозете си”. Това очакват от нас Боговете!                                                                                                                         

   „Луната”  днес е Ариман! А кой ще става „жена-Слънце”? От България бе посочен Пътя! Сега предстои другите народи да го разпознаят!

                                                                                                                                      12.08. 2012 г.