На 20.8.2006 г. сутринта от Ташла тепе край Варна, двама души са наблюдавали в морето ивица, удивително приличаща на Чашата на Граала. В този най-горещ ден от годината, когато на Слънцето и на Хималаите има събор на Духовете, следобеда 10 души се събраха близо до Варна - в един новопостроен дом, в името на Любовта, която е истинското съдържание на Светата Чаша. Както би се изразил Учителят, тези хора не бяха най-добрите, но бяха “най-подходящите да се повикате за дадената минута”. Присъстваха 5 мъже и 5 жени от различни градове на България, представители на Бялото Братство, на Антропософията, както и такива, несвързани “институционално” с двете организации. Отговорността пред Христос, моралната субстанция в тях, която се оказа по-силна от междуличностната обремененост, ги събра за общото дело, започнало преди няколко години във Варна. Един от братята каза, че единствено достойно за човека е да се моли за Светия Дух. И Той наистина проговори на символния си език! Бе произнесена Добрата молитва, започваща точно с молба за Духа. По време на молитвата една от жените получи имагинация: първо кръста в латинския му вариант, после редуващи се пентаграм и роза. След края на молитвата десетте направиха медитация, по време на която, същата жена “видя” първо гълъб, после око, след това кръст, на който краищата му постепенно се извиха надолу и се превърна в първата буква от Глаголицата – Аз съм. Нека сравнително накратко разтълкуваме символите: легендата разказва, че когато Христос е бил с кървавите рани на кръста, прелетели пчели и от кръвта – както от червени рози, взели мед. Благодарение на Жертвата, кръвта изменила своя химически състав, станала чиста като сока на червена роза. Да умреш в кръста и възкръснеш в розите – това е заложено в символа на розенкройцерския кръст, който пазеше и развиваше тайната на Божествения Аз на човека, дошъл с Христос в Поврата на времената. Какво представлява розенкройцерския печат? На небесносин фон е разположен черен кръст и седем червени рози, символизиращи седемте планети : отдолу -  Луна, Меркурий, Венера и Слънце, а горе – Марс, Юпитер и Сатурн, т.е. пътя на човека към Христос през йерархиите. Освен това, всяка от седемте рози символизира едно планетарно състояние и съответно един принцип от седемчленната организация на човека. Засега са разцъфнали напълно две рози, съответстващи на физическото и етерното тяло, които са доведени до съвършенство от творческите йерархии. Третата и четвъртата, т.е. астралното тяло и аза, са в процес на разцъфване. Останалите три едва са напъпили и ще разцъфтяват в бъдещите епохи, за да стане човек десетата йерархия и Венец на Сътворението, поставен засега върху кръста на световната еволюция. Излизането от кръста, т.е. четворката, към розата, става по пътя на пентаграма. Казваме към розата, защото споменатите седем рози са екзотерично стоящи върху розенкройцерския кръст, но има в центъра една езотерична – осма роза, символизираща тройното слънце, което е Христос, т.е. Любовта. Само разцъфтяването на тази роза те прави истински пентаграм, истински човек на Любовта. През такъв човек може да се изявява Светият Дух (гълъба), чрез който Христос се роди в Исус, за да ни изяви пълнотата на Бог – Отец (окото), която бе проявена изцяло на Голготския Кръст чрез пълната жертва на Христовия Аз в Азът на Бога, символизиран със ЗНАКЪТ НА ЗНАЦИТЕ – АЗ-СЪМ, поставен в началото на глаголицата. Тази буква човеците тепърва ще я усвояват, и тогава Светият Дух няма да действа през тях в старата си форма на “гълъба”, а в напълно обновена, Михаилова – Азова форма, за да превърнем Земята от Космос на Мъдростта в Космос на Свободата и Любовта. ДОСЕГА КРЪСТЪТ БЕ ЗНАКА НА ЧОВЕКА и в бъдеще той ще си остане основен знак за всеки, неприемащ Христос и изоставащ в своето развитие. Днес е времето, в което Спасителят трябва да бъде разбран и приложен на дело като Аз съм, за да може човекът – пентаграм, да се сраства с макрокосмоса, но не по древния Соломонов начин, символизиран с шестолъчната звезда на Давид, а по един азов начин, обновявайки основно и смисъла на хексаграмата. Определено е Любовта да излезе от България и неслучайно символа на нашата страна е червената роза, която е и логото ни за пред света, но светът изобщо не подозира какво се крие зад нея. Ако човек се отвори за Христовата Любов, той се отваря за Живота и Живата Разумна Природа му разкрива толкова вълнуващите си и ГРАДИВНИ тайни, за една от които ще стане дума след малко.

На срещата от 20.8.2006 г. една сестра каза: “Тук е много българско”, а други двама усетиха в тази обстановка на общностност - на етерно единство, че има особено тясна връзка между Архангел Михаил и Архангела на българския народ. Въпросът: кой е Архангелът на българите стои отдавна, но за отговор едва сега му дойде времето.

Точно преди 100 години, на 14.8.1906 г. Учителят призовава във Варна 10 души. Числото 10 е съставено от 1 и 0, представляващи съответно духа и материята и означава пълнота, пълно проявление. След като ние човеците станем десетата йерархия на Свободата и Любовта, Дървото на Живота ще бъде изградено изцяло. “Числото десет представлява един цикъл, в който всеки зародиш постига развитието си”, казва Учителя. Тези 10 човека са призовани тогава лично от него, за да участват в провеждането на първия събор на Синархическата Верига на Бялото Братство на Земята. Думата синархия означава съвластие, съвместно управление на пробудени хора и духовете от Дървото на Живота. А за понятието Верига Учителят дава следното обяснение: “Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов. Както се казва в Библията: “И привлякоха ви с нишките на Любовта.” Всякога, когато сте в мъчнотии, обръщайте се за помощ към центъра на Веригата, та работата ви да вземе защита от нея, защото е немислимо сами да воювате. Обръщането към центъра на Веригата, значи обръщане към Господа за помощ. И ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мен, аз ще ви улесня…”

От 15 до 17.8.1907 г. се провежда втория събор на Веригата, като на 16 август в 6 часа сутринта Учителят казва: “Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят. Вие не сте най-добрите, но сте най-подходящите да се повикате за дадената минута. У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание – ще искате всякой да излезе най-напред. НО аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях”.

На третия и четвъртия Варненски събори от 1908 и 1909 г. Учителят дава и основни закони и символи на Веригата, като чашата (Граала), хвойновата тояжка – символ на трите свята на битието, и камата – символ на християнизирания Аз. Но за целите на настоящото изложение нас особено силно ни интересува един акцент от тези събори.

В протокола от 14.8.1906 г. пише: “Присъстваха тримата Невидими Приятели, покровители частно на българския народ и изобщо – на Славянството. Тия трима Приятели носят и името “Все” . “Все” значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военноначалникът, Гавраил – вестителят. Вероятно тия са тримата ангела, които се явиха на Авраама при Маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.”

На 16.8.1907 г. Учителят казва: “Обърнете внимание върху тримата Приятели, които ви са назначени за учители…” На 17.8.1907 г. казва: “…ще призовавате имената на тримата Приятели, като казвате и имената им. А когато призовавате Приятелите, казвайте: “Господи Исусе Христе, Йехова Елохим; Утешителю, Дух Святий – Адонай”. На 19.8.1907 г. : “Приятелите си отидоха. При заминаването си Приятелите ни казват: “Да пребъде благословението Ми през цялата година върху вас”. На 9.8.1908 г. Учителят казва: “Тази година ще присъства само Господ Христос, Който е ръководител на Веригата”. И още: “Един от нашите Приятели, които присъстваха лани –( т.е.  1907) сега присъства в Русия и Англия, вторият – в Турция, а третият – Христос, Който е и ръководител на Веригата, присъства тук”. На 10.8.1908 г. : “Тази година Христос, ръководителят на Веригата, ще присъства цяла година с нея и няма да я остави”. А буквално на другия ден казва: “Като вече се свърши събранието и си отидете, тези три духа, които са били във Веригата, ще са вече впрегнати и няма да бъдат вече между вас”. На 16.8.1909 г. : “Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата”.

Особено вълнуващо протича края на този ден, когато при Господнята трапеза, след преломяването на хляба, Христос се обръща чрез Учителя към присъстващите: “Аз съм, Който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, Който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото Име. Бъдете благословени от Отца Моего! Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя”. А след като Учителят взема чашата, Христос продължава: “Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, Който работи във вас, Който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени”.

На 19.8.1909 г. Учителят казва: “Обръщайте се към Господ, наречен Емануил”, а на 20.8.1909 г. завършва: “И помнете, че това, което четете от книгите, ще го разберете по един начин, а това, което ви се даде от Духа, ще го разберете по СЪВСЕМ ДРУГ НАЧИН”. Какво ни даде Духът, та трябваше да бъдат цитирани толкова много извадки от протоколите на четирите варненски събора? Отговорът се крие в изречението от 1906 г. : “Вероятно тия са тримата ангела, които се явиха на Авраама при Маврийския дъб…” Малко преди това Учителят говори за Емануил, Михаил и Гавраил, като Емануил е “Все”, т.е. Господ Христос. При Авраам пред дома му край дъбовата гора, не идват “ангелите” Христос, Михаил и Гавраил, а архангелите Михаил, Гавраил и РАФАИЛ, които са тримата НЕВИДИМИ ПРИЯТЕЛИ, присъстващи на съборите. Като глава на Великото Всемирно Бяло Братство Христос винаги присъства навсякъде чрез подчинените си духове. Но защо Учителят съвсем съзнателно премълчава името на Архангел Рафаил? ЗАЩОТО ДНЕС ТОЙ Е АРХАНГЕЛЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ! Той беше Духът, който събра в Името на Христос и онези 10 души на 20.8.2006 г., за да бъде създадена НОВА Синархическа Верига на Земята, но сега БЕЗ НАЛИЧИЕТО НА ЖИВ УЧИТЕЛ СРЕД ТЯХ. Който занапред ще направи в Аза си синтеза между Антропософията и Учителя, ще става халка от нея и така КОЛЕКТИВНО Веригата ще може да се противопостави на инкарнирания Ариман (Антихриста). Индивидуално изправяне срещу него е във възможностите само на онези “халки”, които ще преминат през Посвещението и станат Учители на човечеството.

Кой е Архангел Рафаил? Четири могъщи Архангела стоят в мировото пространство в четирите страни на света, образувайки космически кръст. Те движат и управляват мировите процеси, сменяйки се в хода на всеки космически ден. Те са прасилите, които в Космоса и в човешката душа се отразяват в трите сили: мисъл, чувство и воля. Тъй като четвъртия от тях управлява четвъртия рунд в Земния еон, наречен “минерално царство”, той е най могъщ и съвършен от четиримата, защото съдържа в себе си силите на останалите трима, привежда в равновесие действието на техните сили на Земята, вплитайки в тяхното действие своята сила. Чрез него могат да бъдат видени и разбрани другите три образа. До Голгота смисъла на Земята бе на Слънцето и затова четирите образа бяха инспирирани и служеха на Великия Дух на Слънцето, т.е. на Христос там. В древността хората почитаха най-вече четирите празника, стоящи като годишен кръст и свързани с четирите основни фази в дишането на нашата планета, т.е с макрокосмическия и живот. Тези празници са лятното и зимно слънцестоене и есенното и пролетно равноденствие. Когато в Поврата на Времената Христос слезе и се съедини със Земята, Той промени основно тяхната същност, променяйки и задачите на четирите Архангела. На Север стои Уриил, който е особено свързан с развитието на Сатурн (има се в предвид стадия на повторение на Древния Сатурн в Земния еон) и с физическото ни тяло, чийто зачатък бе развит тогава. Възвишеният му, строг образ, свети с небесносиня светлина, която е по-слаба от останалите три. На Запад стои възвишения, пълен със сила образ на Рафаил, светещ със златиста светлина, защото той е свързан със Слънчевото развитие и етерното тяло на човека. От Юг ни гледа възвишения, изпълнен с Любов образ на Гавраил, блестящ със сребриста светлина, защото е особено свързан със Старата Луна и астралното ни тяло. А от Изток излъчва своята розова светлина могъщият, победоносен образ на Михаил, възвестяващ бъдещето, което става настояще. Бъдещите планетарни състояния ще се ръководят по-иначе. В своите взаимовръзки тези три оставащи рунда образуват не кръст, а триъгълник, сияещ със златна светлина. Тъй като Михаил ръководи изработването на човешкия Аз, под неговото влияние и с Христовата Сила човек ще може да израсте от своята четиричленност до висшата си троичност. Вън от човека, в Космоса, тя вече съществува и само трябва да я привлечем към себе си и тя ще стане наша вътрешност. В земното развитие Азът става посредника, чрез който силата на висшата троичност се открива и озарява трите ни тела. Символа на Аза на езика на Боговете е първата буква от глаголицата, в която е закодирана както човешката четиричленност, така и висшата троичност. Не случайно един от присъстващите на срещата от 20.8.2006 г. разказа за своя имагинация, в която е видял Архангела на българите на кон, т.е. мисълта, без която не можеше да бъде развит Аза. Но другото – силата, стояща зад тази имагинация , не му е била демонстрирана защото няма да я издържи. Тя е силата на златния триъгълник, изливаща се от Азът на Бога и е достъпна само за Посветените, които на дело претворяват думите: “Не аз , а Христос в мен”.

Откога Рафаил е Дух на българите? Знаем от Антропософията, че има седем главни Архангела, които не само периодично се редуват като Духове-Водачи на човечеството, но отговарят и за различните Интелигенции. Рафаил е един от тях и периода на последното му властване бе от 850-та до 1190 г. Всички Архангели задружно управляват космическата интелигентност, но над тях винаги управлява Михаил, от което следва, че човешката интелигентност произлиза от него. Но към 8-9-ти век, т.е. точно по времето на управлението на Рафаил, настъпи еманципация на планетарните интелигенции от Слънчевата – управлявана от Михаил и повода бе увеличението на слънчевите петна , показващи стареенето на слънцето. Учителят има много интересно изказване по този въпрос: “Ако съвременните хора знаеха, какво означават слънчевите петна, главите им преждевременно биха побелели от ужас. Мнозина пък биха изгубили ума си от ужас”. В следствие на разделението не само шест Архангела застанаха в опозиция на Михаил, но настъпи и разкол сред Ангелите, довел до хаос в кармическите връзки и като резултат социален и икономически хаос по-късно на Земята. Икуменическият събор от 869 г. бе само първото следствие от кармическия хаос, настъпващ сред хората. И точно тогава започна управлението на Рафаил! Какво бе предприето “отгоре” като противодействие? Духът Елохим (Елохил), който е “поставен от Господ да пази Българския народ и цялото Славянство”, извиква “открай небесата двамата братя, светила на Славянский род”, за да ни донесат “Словото на Истината и Словото на Живота”, и научат на пътя, по който да възлезем във “Вечната Виделина”, която той самият обитава. Това са братята Кирил и Методий, дали Глаголицата не само на българите, но и на цялото човечество, за да се доближим и станем едно със Словото. А Словото е Христос, който е най-висшето проявление на Божията Любов, Мъдрост и Истина, т.е. златния триъгълник, към който ще израстем. Пътят натам минава през Аз-Съм и затова първият текст, който Кирил написва на новата писменост и под знака на Аз-Съм бе “В началото бе Словото…”.

Каква е ролята на Рафаил? От 850-та година той стана не само Дух-ръководител на човечеството, но  ОТТОГАВА е и Архангел на българския народ. Преди това българите са имали друг Дух-водач. Дали Рафаил се крие зад образа на “Елохим”, засега не знаем. В 1906 г. на събора във Варна, за тримата Приятели Беинса Дуно казва, че “са покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.” Елохим също е определен като такъв! Когато той ни поема под своята върховна закрила, ние сме “отвратителни” наглед и всеки се отвращава от “грубото ни сърце”. Когато Рафаил ни поема, вече са били изминали 8 века от Голгота и знаем какви са болярите, че да се стигне до Борисовата жертва, инспирирана пак от Елохим (или Рафаил) ! Жертвата на Борис е истинска азова проява и СЛЕДСТВИЕ на Глаголицата, която е началото на изцелението на българския народ и по-нататък на човечеството. Рафаил е онзи дух, който стои в дълбока връзка с изкуството на изцеляването, на лечението. През последната му епоха, зад кулисите на външната история, са се спасявали някои морални качества. Кръстоносните походи бяха израз на волята да се излекува човечеството от материализма, заплашващ го както от страна на мохамеданството, така и от католицизма. Рафаил е инспиратора за търсене на духовния Изток, за да бъде намерена Христовата Мистерия. Тогава особено дълбоко са разбирали Евангелието на Лука - Евангелието на изцелението. Разбира се, Христос не може да бъде намерен чрез външната сила на меча, а чрез меча като Аз и може би затова Калоян разбива кръстоносците.

Рафаил е свързан с интелигенцията на планетата Меркурий. В древността под Меркурий се е разбирало архангелско същество и това е точно Рафаил с жезъла на Меркурий. В астрологическия знак на Меркурий са съединени Слънцето, Земята и Луната. “Меркурий е символ на разсъдъка, защото благодарение на отделянето на Слънцето, а после и на Луната от Земята, възникнаха условия, среда, необходима за развитието на разсъдъка, на Аза”, казва Щайнер. Самото Земно развитие се дели на Марсова и Меркуриева половина, разделени от Христос в Поврата на Времената. Марсовата Беинса Дуно я нарича “Израил”, т.е. излизане от Рая и е свързана с инволюцията, а Меркуриевата – “българин”, т.е. връщане в Рая чрез еволюция. Двете половини се свързват от Христовата Любов. Рафаил с жезъла на Меркурий, символизиращ Мъдростта, може да изцелява с Христовия Принцип на Аза. “Любовта е резултат от новородената в Аза Мъдрост”, казва Щайнер. Самият жезъл (Кадуцея) представлява две змии на доброто и злото. Едната е черна и символизира инволюцията , а другата е бяла и е свързана с еволюцията. Преплитайки се те ни дават знание и за седемте степени на съзнание, които ще преминем от Стария Сатурн до Вулкан. Истинският смисъл на жезъла е , че той чрез познание (Меркурий) ни води към преодоляване на злото със собствената ни азова сила.

През Меркуриевата половина лицето на Христос е Михаил, станал след 1879 г. окончателно Архай. Каква е връзката му с Рафаил, усетена от двама души на срещата на десетимата през август 2006 г.? Както бе казано вече, в древността хората празнуваха четири основни природни празника. След Голгота свързаният с лятното слънцестоене Уриил, е покровител на Йоановия празник; свързаният с Михаил празник на есенното равноденствие след 1879 г. окончателно се превърна в Михаилов празник; свързаният със зимното слънцестоене Гавраил стана покровител на Рождество, а свързаният с пролетното равноденствие Рафаил е покровител на централния празник в Космоса – Пасхата. Рафаил е пролетен дух, циркулиращ около Земята, който през есента създава силите на човешкото дишане. Така, че във времето, в което Михаил се явява космически дух, космически Архангел, по това време Рафаил регулира, благославя и действа в цялата човешка система на дишане. И тук се съдържа голяма тайна: всички изцеляващи сили първоначално пребивават в човешката система на дишане. В никоя друга система няма изцеляващи сили, а те самите са длъжни сами да се изцеляват. Всички тайни на изцеляването се явяват в същото време тайни на дишането, действия на Рафаил, които през пролетта са космически, а през есента проникват в нашето дишане. Да си представим следната картина: в прехода от лятото към есента, горе е образа на Михаил с активен, деятелен, насочващ  поглед, желаещ да гледаме не в себе си, а навън, в света. Той държи в ръката си меча, изкован от космическо желязо, по начин, показващ на човека неговия път. А отдолу дълбокомислено гледа Рафаил, който пристъпва към нас и ни носи изцеляващи сили, разгорени от него преди това в Космоса. Рафаил се опира на жезъла на Меркурий, опира се на вътрешната сила на Земята. Такова е взаимодействието на Михаил в Космоса и Рафаил на Земята.

Когато отиваме към пролетта, то Рафаил е отгоре с жезъла, станал сега във въздуха подобен на огнен, блестящ в пламъци Змей. Той повече не се опира на Земята, но сега са му нужни силите на въздуха. Всичко, което като огън, вода и земя съществува в Космоса, той сякаш го смесва, привежда във взаимодействие, за да го превърне в изцеляващи сили, действащи и тъчащи в Космоса. А долу, към човека пристъпва Михаил, който тогава е особено видим с неговия насочващ поглед към света и който охотно би взел със себе си погледа на човека. Така през пролетта Михаил завършва Рафаил и стои близо до човека.

Рафаил ще бъде отново Дух-водач на човечеството приблизително в началото на Шестата културна епоха, наречена Славянска. Дотогава достатъчно човешки души трябва да са преминали през Християнското посвещение и станали “българи”. За целта връзката с Архангела на народа е особено важна, защото той работи в етерното ни тяло, където днес е битката за Етерния Христос, Който ще бъде виждан на астрален план. Как да се свържем правилно със своя народностен дух?

Света на Архангела се състои от възприятия на астрален план, в които се съдържат определени центрове. Тези центрове са отделните човешки азове - обкръжени от аури, които са като някакви средоточия, възприемани от него и както ние обработваме външния свят с инструменти, така и човека се явява поле за действие на духа на народа. По начало висшите духове се свързват чрез нас със земното развитие, иначе не биха имали каквато и да било връзка с него. Ако човек чувствено възприема външния свят със Сетивната си душа, това не е важно за Архангела, защото той не е деятелен в тази област. Даже частта от Разсъдъчната душа, отговаряща за реакциите на външните усещания, няма значение за него. Това, което се нарича външни причини, което човек преработва със своя разсъдък и преживява в душата, не е за него. Духът на народа среща хората, изпълнени с вътрешна активност, притежаващи богато вътрешно съдържание и те му правят много интензивно впечатление. Другите той ги намира за вяли, летаргични, с бледо душевно съдържание. Както ние възприемаме света с душата си като топъл и хладен, така и хората са топли и хладни в полето на възприятие на Архангела и съобразно с тази картина, той може да работи за тях, осъществявайки онова, което идва от неговата индивидуалност за развитието на народа. Идеалите към изкуството, към архитектониката, към прекрасното, моралните идеали, живеят в определена част от Разсъдъчната и в Съзнателната душа и ТАМ прониква Духа на народа. Тези идеали са невъзприемаеми външно, но така или иначе изпълват човека и го запалват, стават част от неговия живот. След като душевния живот на Архангела проникне в тези части от човешката душа, оттам се издига в човешкия аз, който се разпростира в света на висшите царства. Така Архангела може вече да работи чрез свободните човешки азове за изпълнение на мисията на дадения народ. За българите тя е възможно най-висшата: да излезе оттук Любовта- смисъла на Земния еон. Рафаил е свързан с Меркурий, с живака, с жълтия цвят и със Светия Дух. Само живакът днес е течен  метал, а в бъдеще всички метали ще трябва да ги стопим и одухотворим със силата на Светия Дух, Който ни открива единствената сила, способна да го направи и това е Любовта. От нашата епоха на Съзнателната душа и преход към силите на златния (жълт) триъгълник, човек започва да добива влияние над съдбата на Архангела, ако се издигне до способността да “люби врага си”. Ето как връзката с него става двояка: ние излъчваме Любов и го захранваме, а той чрез нас проявява богатството на своята индивидуалност. Колко е богата тя, тепърва ще узнаваме и изживяваме, като имаме в предвид, че Рафаил е свързан особено силно със Старото Слънце – когато всички архангели ставаха “човеци” и Христос се свърза със съдбата на нашата Слънчева система – а днес е в тясна връзка с Пасхата, в която се крие отговорът на всичките ни  въпроси за бъдещето. Отговорът им може да бъде получен единствено чрез знака на знаците – Аз-Съм, който днес е емблема на една партия в България и ако нейния водач издържи на мощните му вибрации, България ще тръгне нагоре към Духа. Този човек е доста далече от езотеричното разбиране на процесите, но е първия в политиката, за който си личи, че го води нещо отвътре. Дано да издържи!? Защото днес битката за всяка душа е от изключителна важност, и особено  за онези, станали част от Веригата. Започне ли да “ръждясва халката”, тя веднага отпада. Времето е за Човеци-Герои, годни да се издигнат до висотата на Свещения Граал и пият от съдържанието му, което е Любовта на Отец, изявена чрез жертвата на Христос. Ето защо Учителят казва: “Ако не можем да почувстваме Христовата Любов към нас и нашата към Него, не сме християни, не сме човеци, не сме нищо!” Превръщането в “нещо” става единствено чрез Азът и изисква докосването и приемането на една друга тайна на Чашата – тайната на отразения Христов Аз в съвременните истински Посветени на Граала, за което сме говорили и по-преди. А Посветен днес се става, ако преминеш през много изпити “во Христе”, но като НАЧАЛО трябва да се разберат едни думи на Р.Щайнер: “За да бъдат намерени истинските извори на Християнството, ние виждаме как действат съвместно потока на Майтрейя-Буда и западния поток, който се е присъединил в началото на 13-ти век към Християн Розенкройц”. Днес това е азовият синтез на Антропософията и Учителя и който го направи ВЕЧЕ Е В ПЪТЯ И МОЖЕ ДА СТАНЕ УЧЕНИК, служейки на Христос. Този път води през деветте йерархии божества към Светата Троица и към единението в Бог-Отец на Вулкан. Може би затова Учителят казва, че “важното число за българина е 31”. Ако той не намери пътя, попада в нещастието, в мрака, в бездната на нароченото за фатално число 13, което е резултат от неправилното употребяване на двуострия меч. А пътят към Аза е да тръгнеш с кръста си към Голгота и ако не го направиш, както казва Тома Кемпийски “неминуемо ще намериш друг – може и по-тежък”. В “Деяния на Апостолите” Спасителят казва за Павел: “И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое Име”. Така пострада и Петър, който чу призива на Христос към него и цялото човечество – “Следвай Ме”, за да увисне, както гласи легендата, надолу с главата на кръста, считайки себе си за недостоен да умре като своя Господ. А Лазар, който след посвещението стана Йоан, се превърна в Апостол на Любовта и стигна до най-дълбокото разбиране на Христовата Мистерия. Ето защо Учителят е категоричен: “Ако искате да бъдете ученици на новото учение, вие трябва да имате СМЕЛОСТТА на Павла, СМИРЕНИЕТО на Петра и ЧИСТОТАТА и ЛЮБОВТА на Йоана”! Тогава човек започва на дело да прилага най-великото откровение, изпълващо Сътворението: “Бог е Любов”.

В ИМЕТО НА НЕЯ, ДА БЪДЕМ ЗНАК, ДА БЪДЕМ АЗ-СЪМ!