mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



28 упражнения / 1.Беинса Дуно и Рудолф Щайнер,част от Христовия Импулс-част 2-ра

1.Беинса Дуно и Рудолф Щайнер,част от Христовия Импулс-част 2-ра
08.09.07 21:20

Автор:Димитър Мангуров
изнесена във Варна на 21.10.2001 г.

Шестата епоха на Синовете Божии (светещите хора) ще се разгърне на нов континент в Тихия океан след около 6000 години, но това все пак е по-отдалечено време. За нас е интересно какво стана в 20. век и какво ще става в 21.. Видяхме какъв десант на духовност, какво сливане на религии започна в преломния 20. век. Първо Блаватска още в края на 19. век повдигна „Булото на Изида“, после Агни йога. Тибетската мъдрост слезе от ''покрива на света“, Йогананда представи пред света достиженията на индийската духовност, Кастанеда ни откри мистериите на магьосниците от древно Мексико (това се случи последно във времето, защото не върши вече никаква работа). Но най-важни бяха двата езотерични Христови импулса чрез Беинса Дуно и Рудолф Щайнер. И когато в края на века в България се правеше анкета за най-големия българин през изтеклото столетие, Беинса Дуно не присъстваше! Какъв мрак и срам!

„Някога българите са направили на Господа едно голямо добро, Господ сега чрез мене се реваншира на българите. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето.Но въпреки това аз пак ще им го направя това добро, защото изпълнявам волята на Бога![1]

И още:

„Ако трябва ще останат 300 000 българи, но ще изпълнят туй, що Бог иска от тях“.

Тези думи на Учителя съдържат в себе си 35 000 години история на българите и хиляди години бъдеще. Ако не разберем импулсите на 20. век, тези от 21. век ще останат за нас „терра инкогнита“. Цялата мъдрост на човечеството, събрана от хилядолетия, в XX век бе представена пред света. Тя влезе в антропософията, стана част от езотеричното християнство и занапред ще бъде неразделна част от него – бъдещата единна религия на всички.

Възниква въпросът защо все пак, след като се твърди, че най-важни са импулсите от Христос, е необходимо да има такива и на Изток, които доста се разминават с тях. Отговорът е, че не всяка душа е дорасла (нека не звучи обидно) да се докосне до западноевропейския езотеризъм, който е водещ днес в света. На едно по високо ниво между Махатма Мория и Беинса Дуно, между Кут Хуми и Рудолф Щайнер няма никакви различия – те всички са Христови Пратеници, само адресът на техните откровения е различен. Но всяка душа, в някой от животите си, задължително трябва да се докосне до езотеричния Христос! Казано е: „Никой не може да стигне до Отца Ми, без Мене!“ По този път сблъсъкът със злото ще става на все по-високи нива изкушенията все по-коварни и мощни.

Традиционните религии вече не вършат работа, да не говорим за външните науки – психология, политология, хуманитарни науки, военната наука и т.н. Те са безсилни. Къде е изходът? Той е в дълбокото познаване на злото и неговото трансформиране в добро със силата на Христос в нашия Аз. Но за това се иска първо познание, после приемане и накрая приложение. Не можеш да прилагаш нещо, което не познаваш!

Злото не е безлично понятие, а сбор от същества с конкретни имена. Неговият главен представител в нашия космос и пръв противник на Христос (Агнето) е звярът от Апокалипсиса на Йоан (Лазар) с число 666 и истинско име Сорат, за пръв път оповестено от Щайнер. Сорат е най-върлият противник на самия азов принцип във всеки и навсякъде, а изграждането на съзнателен аз, с който да одухотворим себе си и Земята и преминем на бъдещия духовен Юпитер е главната задача за Земния еон. Следователно Сорат е силата, задържаща изобщо развитието. Христос е Светлина, Живот, Любов, Сорат е слънчевият демон, носещ мрак, смърт, зло. Той е същество, несвързано с нашата еволюционна вълна. Нашето начало е на Стария Сатурн, а Сорат е свързан с някакво друго начало. Защо такова мощно същество е избрано за главен представител на злото в нашия Космос, на какво ниво на еволюция е (при всички случаи е поне Елохим) – за това Духовната наука мълчи. Не му е дошло времето да се разкрие, тъй като сме още слаби и Сорат тепърва ще демонстрира демоничните си възможности[2]. Засега използва армия от тъмни духове – изкусители срещу човечеството. В числото 666 са кодирани имената им. Знаем, че числото 7 символизира завършена еволюция. Еволюцията се развива по седемстепенна система, а не по десетична или дванайсетична. Шестицата показва изоставане, непълнота, каквито са демоните на Сорат. Те са три категории и се наричат духове на препятствията. Зад първата шестица се спотайват изостаналите на Старата Луна луциферически Ангели, зад втората са изостаналите на Старото Слънце ариманически Архангели, а зад третата дебнат най-мощните – изостаналите още на Стария Сатурн азурически Архаи. Те ни изкушават освен с техните си възможности, така и чрез други Същества от по-нисък клас (природните духове), които са подчинили на своята воля.

Изкушенията на луциферическите Ангели в сетивната душа и свързаното с нея астрално тяло можем да преодолеем с висока моралност, преодоляването на ариманическите същества в разсъдъчната душа и свързаното с нея етерно тяло е възможно посредством основаното върху духовни принципи взаимодействие на хората в социалната област. Но за противопоставянето на изостаналите Архаи (Азурас) в съзнателната душа, в която епоха живеем, и свързаното с нея физическо тяло е необходимо встъпването в пътя на съвременното християнско посвещение, за което говорят Беинса Дуно и Рудолф Щайнер. Само строгото духовно ученичество може да даде на аза вътрешната сила, способна да се справи с мощните азурически изкушения. Точно затова Беинса Дуно даде пътя на ученика, който не се различава от посочения в духовната наука, но се различава съществено от източните. Учителя е категоричен – източните пътища вече не вършат работа! Той винаги е категоричен – там, откъдето идва, две мнения по един въпрос няма. Всички пътища преди това са на системата учител-ученик. За ученика авторитетът на учителя е абсолютен. Подслонен е под неговото „крило“, пита го за всичко, често се отделя от дом и семейство, Учителя има грижата за битовите дела и т.н. Ученикът, за когото говорят Беинса Дуно и Рудолф Щайнер изобщо не е такъв. При него Азът (висшият Аз) e определящ. Черпейки сили от Христос в своя Аз, ученикът на бъдещето сам се посвещава. Учителя (не само един) се появява инцидентно, когато е необходимо (когато сме дорасли) и то в качеството си на приятел и съветник, а не като абсолютен авторитет.

Христос може да бъде приет и човек да стане истински свободен само доброволно и при наличие на избор. Свободата на избора ни бе дарена от Луцифер, раждането на аза, създаващ любов, дължим на Голгота. Само така е възможно човекът да превърне Земята в Космос на Любовта. Правилно развитите Ангели направиха от Старата Луна Космос на Мъдростта, правилно развитите Архангели превърнаха Старото Слънце в Космос на Силата. Сега е наш ред! Чак в Земния еон човекът получи своя аз и само с него ще изпълни волята Божия. Вижте в тибетската мъдрост как въпросът за аза почти го няма. Там за него се говори така, сякаш не преминава от инкарнация в инкарнация, а го има само в този живот. Че ако махнем аза, какво остава от човека, какво го отличава от другите? Стремежът на много йоги да се освободят от външните обвивки и разтворят в нирвана е не само възможно най-голямото престъпление спрямо самите тях, но и към самият Бог.

Милиарди години Великото Всемирно Бяло Братство създава Земята и накрая Елохимите, като венец, сътвориха човека, а някои духовно търсещи искат да избягат от арената, където единствено могат да станат Богове. Дезертьорството в нирвана, без да си извървял пътя, начертан ти от Бога, е свързано с фатални последици за предприемащия подобно безумство. Както ни осведомява Беинса Дуно, там, в нирвана, в Божествения свят, на човека, презрял своя аз, му бива изгорен целият досегашен еволюционен път и боговете го връщат отново на Земята, за да започне отначало. По-голямо нещастие – здраве му кажи! Всеки, който иска да върви по духовния път и да навлиза бързо в астралния и по-горните светове, хубаво да си даде сметка може ли безопасно да го прави, без да познава много, много добре огромното откровение, изпратено ни чрез Беинса Дуно и Рудолф Щайнер. Опасностите от трите шестици тепърва предстоят. В бъдеще ще се намеси и самият Сорат, съпротивата срещу когото е възможна, ако насреща му изправим единствено Христос. Срещу слънчевия демон дори пътят на ученика не е достатъчен. Нужен е Христос! Той държи нишките, свързващи човешката душа с Бога. Изживявайки съзнателно в нея двете Голготи, можем да пуснем Спасителя в аза си и него да изправим срещу Сорат. Друг начин няма!

Голям помощник, дори пръв помощник по пътя ни към нашия пряк Бог е Архангел Михаил. Той инспирира Антропософията чрез Рудолф Щайнер. Той е Духът на Времето. От 1841 г. до ноември 1879 г. в астралния свят Михаил води и спечели една битка с Ариман и неговите войнства, вследствие на което от степента Архангел се издигна в Архай – Дух на епохата. До 2300-та година Дух на времето, самото ВРЕМЕ ще бъде за нас той. Михаил е трудно достъпно същество. Преди Голгота беше нощното (лунното) лице на Елохима Йехова, пребиваващ на Луната, а след Голгота последва Христос и стана Негов дневен (слънчев) лик. Вратата към Христос е Михаил, най-мощният от седемте Архангела и стоящ в опозиция на останалите шест. Михаил кове своя меч и търси съработници, откривайки се само на най-напредналите. Михаиловият импулс винаги се обръща към аза на човека и никога към обвивките му, определящи неговата принадлежност към дадена група (астралното тяло), към народ (етерното тяло) и раса (физическото тяло). Само ако насреща предложим усърдна духовна работа, свързана със способност за чисто мислене (към което Хегел цял живот се стреми), можем да очакваме, че Михаил ще ни се открие малко.

Колко са хората на Земята способни на това? Видяхме какво се случи през ХХ век. След победата над Ариман и войнствата му, астралният свят бе очистен от тях окончателно на 22 март 1914 година, за което ни съобщи Беинса Дуно. И къде отидоха? На Земята, сред хората и в хората! Духовете на мрака (ариманическите същества) запалиха Първата световна война, предизвикаха Октомврийската революция (с огромната помощ на западните тайни ложи), после Втората световна война, влязоха в машините, в етерното тяло на човека, предизвиквайки национализма и цепенето на народи и народчета. Докато луциферическите духове се настаняват в астралното ни тяло (мисли, чувства и желания), ариманическите пpoниквaт по-надълбоко в етерното (жизненото) и пораженията са по-значими.

През 20. век Сорат се надигна два пъти от бездната като болшевизъм и националсоциализъм. Резултатите са известни. Неговите духове доведоха само в руския народ до 100 млн. жертви. Въпреки целия ужас това бе по-скоро зрелият плод на едно трупано от няколко века зло и резултат от действието на двете шестици. От 1998 г., когато числото 666 се изпълни три пъти, започва намесата и на третата шестица – азурите, най-мощните. Те посягат върху физическото тяло, а знаем, че без него никакъв аз не може да бъде изграден, т.е. ще се провали целта на Земния еон. Толкова са мощни, че направо рушат култури, опитвайки се да подменят аза на човека с подчинено им демонично същество. Появиха се наркотиците, които директно рушат физическото тяло, злото ескалира към непознати видове – насилието върху децата и тероризма. А сега и клонирането, при което да се създават човешки тела и в тях вместо човешки аз да се настани подчинено на Сорат демонично същество. Това го е нямало даже в най-мрачните години на Атлантида, когато черното магьосничество е било в стихията си. Докато терористичният акт срещу Америка[3] все още е под маската на ислямски фундаментализъм, тепърва ще се появяват форми на абсолютно с нищо немотивирано зло. Зло, заради самото зло! Демони с човешки лица – „скакалците“ от „Апокалипсиса на Йоан“. Бедна ни е фантазията какво могат да направят!

Болшевизмът и националсоциализмът бяха победени с външни средства – единият с икономически средства, другият с война съответно за 72 и 12 години (окултни числа). Беше възможно, защото зад тях стояха първите две шестици. Но срещу тероризма, зад който се крият Азурите, можем да противостоим само с любов, приемайки в себе си злото и трансформирайки го в добро в смисъла на обновените Манихейски мистерии. Това не е пасивно, а активно действие, изразяващо се в правенето на толкова добро, колкото зло е извършено, за да може в тъканта на кармата да се освобождава празнота, в която Христос като Господар на кармата да излива това, което се нарича „благодат“.

Само с истинска прошка и активно правене на добро можем да се борим срещу тероризма и да освобождаваме боговете от задължението да изразходват огромна сила по реденото на кармически ситуации. Америка не се издигна на тази висота, отвърна по Мойсеевия закон и от момента на удара започна нейното западане. Когато нещо запада, друго изгрява. Това е България! От нас се иска разбиране, приемане и приложение, за да помогнем на боговете, а не да хленчим, че все някой ни пречи днес или в миналото. Все пак има Закон на Кармата и нищо не е случайно. Надигащата се вълна за обръщане към историята, към Тангра, без духовно осмисляне рано или късно ще избие на национализъм. Зад това стои Ариман! Както казва Щайнер, национализмът е резултат от идейното безсилие. Той е последното убежище на болшевизма и псевдосоциализма.

От България ще тръгне шестата култура. Българин означава Човек на Духа, а как може един човек на духа без Духовната наука? Българин (въпреки че имаме общ Архангел) вече не е понятие за етническа принадлежност, а духовна категория. Както и славянин (славя „ян” и „ин”). Българи и славяни може да има много по Земята, стига да са станали такива. А това е много, много трудно, като се има предвид огромната атака от Сорат и войнствата му към човечеството. Освен, че се намесиха Азурите, в края на всяко хилядолетие (точно сега) Луцифер и Ариман провеждат обща атака срещу нас, въпреки че по начало действат в противоположни посоки – Луцифер ни дърпа нагоре към астрала, Ариман иска да ни свърже завинаги със Земята. Нещо повече – предстои едно събитие, резултатите от което ще определят бъдещия ход на еволюцията ни. Инкарнацията на Ариман в човешко тяло, най-вероятно в Америка. След като преди 5000 години слезе Луцифер, сега е ред на Ариман.

Михаил има власт да задържи въплътяването (най-много до 2300-та година), но Ариман бърза поради наличието на подходящи условия – обща несигурност, конфликти, Интернет, власт на парите и машините, тероризъм, масово обладани от демони хора, малко човеци с антропософско познание, за да го познаят и посочат и т.н. Идеална среда за Ариман, който се среща и под други имена, като Сатана, Мефистофел, 3мея, победен от Свети Георги или Архангел Михаил. За разлика от Луцифер, познат ни като Дявол, Змията изкусила Ева и т.н. Виждаме какъв хаос цари първо в правилното наименуване на злото, а камо ли в неговото идентифициране и противопоставянето срещу него. Когато Ариман се въплъти, с него ще се появят толкова мощни изкушения, че ще ни трябват максимални усилия първо за разшифроването им, а после и за неутрализирането им. От това, как ще се справим, зависи бъдещето и каква ще е срещата ни със Сорат след може би около 600 години, когато числото 666 ще се изпълни за четвърти път[4].

Разбира се, ние сме още много слаби да се изправим срещу Сорат. Истински той ще покаже своите възможности в далечното бъдеще, когато неговите черни магьосници ще воюват с високо еволюирали човеци, превърнали себе си в бели магове. В Земния еон ще ни изкушават трите шестици, които могат да навлизат в тялото и душата ни. Но за луциферизирани същества (изостанали) се говори в Духовната наука и сред по-висшите йерархии – Власти, Сили, Господства, че и сред Престолите даже. Изостаналите (според Божия план) духове от втората тройка – Власти, Сили и Господства са толкова мощни, че засега не могат директно да влизат в тялото и душата на човека – няма да издържим. Те действат опосредствано (външно) чрез земетресения, урагани, наводнения, т.е. като природни сили, носещи разрушение. Чак в бъдещите Юпитер и Венера ще изпитаме истинските им възможности. Гледайки напред (натам гледа нашата душа, затова е рядка „гостенка“ на човека), имаме задачи днес.

При срещата със злото, освен че растем, ние спасяваме и самите изкусители! Изоставайки в древни времена, те са извършили жертва, нарушавайки правилния ход на своята еволюция за изпълнение волята на Боговете. „Грехопадението“ на човека бе npeдварително договорено между Луцифер и Боговете! За да получим свободен избор. В „Небесната война“, за която говорят всички религии, са участвали „декласирани“ същества от йерархията Сили срещу правилно развити Сили. Днешните метеорити между планетите Марс и Юпитер са далечен отглас оттогава. Принасяйки жертва с изоставането си, луциферическите и ариманическите същества са били принудени да пренесат полето на своята дейност в друга космическа област, откъдето всяко по-нататъшно развитие на самите тях се оказало невъзможно. То е възможно единствено чрез свързването им с главния импулс за целия наш космос – с Импулса на Христос. Но те не могат да постигнат това сами.

Единствената възможност да се върнат на полето на правилната еволюция е да намерят достъп до Импулса на Христос посредством човека. Завладявайки вътрешното същество на човека, докато е на Земята в плът, те си осигуряват власт и над целия космос, защото известно е, че след смъртта нашата вътрешност става външен космос. А това вече е огромна опасност и за да се избегне луциферизирането и ариманизирането на космоса, трябва да се противопоставим на тези изкусители. Как? Противоборстващите същества извършват и правомерна дейност. Луцифер – в областта на фантазията, изкуствата и т.н., а Ариман – в границите на действие на мъртвата материя, в сферата на науката и техниката.

Но точно в областта на правомерното им действие висшите Богове са ги обрекли на постоянно и непоносимо страдание, което се състои в пълната невъзможност за каквото и да било по-нататъшно тяхно развитие. Принудени да търпят тези непоносими страдания в своето собствено царство, те търсят всякаква възможност, макар и временно, да ги избегнат, за да получат поне частично облекчение! Те се стремят да преминат границите на своето собствено, изначално дадено им от висшите Богове царство, като се намесват навсякъде в човешката еволюция, действайки в нея като изкусители и духове на всевъзможни препятствия. Тук, временно избавени от своите страдания, те се проявяват или като неправомерно горди, или като свръхинтелигентни същества, предлагащи на човека навсякъде своите съблазняващи „дарове“, които влекат след себе си само разрушение и гибел. Това означава, че вън от царството на Ариман, т.е. в полето на човешката еволюция, човекът е длъжен да се противопоставя както на Ариман, така и на Луцифер. Освен че спасяваме самите себе си от тях, ние вършим и друго – изкуплението на тези духове. Това е нашият реванш за сторената от тях някога жертва.

И как става това изкупление? Учителите на Мъдростта и Хармонията на Усещанията (както ги нарича Щайнер) ни го показват: като пронизват с Христова Светлина (пронизаните от Импулса на Христос сили на Духът-Себе) своето астрално тяло, те изкупват Луцифер и неговите войнства; като пронизват етерното си тяло с Живота, струящ от Слънцето на Христос в техния Аз (изливането на пронизаните от Христос сили на Духа-Живот) изкупват Ариман и подчинените му същества; а в бъдеще, пронизвайки своите физически тела със силите на Любовта, струяща от Христовото Слънце в техния Аз (изливането на пронизаните от Христос сили на Човека-Дух), ще се изкупят и азурите. Тяхното освобождение е най-трудно и ще стане със силите на „тялото на Възкресението“. А самият смисъл на изкуплението се състои в следното: както е известно, Ангелите са носители на напълно развития Дух-Себе и тяхното най-външно тяло е етерното, а най-висшият им член – осмият – е разположен над Човека-Дух. Архангелите носят в себе си напълно развития Дух-Живот, тяхната най-външна обвивка е астралното тяло, а най-висш член е деветият. Архаите носят в себе си напълно развития Човек-Дух, техният най-низш член съответства на човешкия Аз, а най-висшият е десетият. Тези три най-възвишени члена: осмият, деветият и десетият, образуващи висшия идеал на съществата от третата йерархия, както висш идеал на земното човечество, е достигането на степента Човек-Дух (седмия член), те, в смисъла на Християнската езотерика, могат да бъдат определени като Свети Дух, Син и Отец. Естествено, това не е самата „най-висша Троица“, а само нейно отражение на йерархично равнище. От това следва, че ангелите са същества, които в своя Дух-Себе постоянно живеят в образите (имагинациите) на Светия Дух, Архангелите са изпълнени в своя Дух-Живот със Словото (инспирациите) на Сина, а Архаите, в своя Човек-Дух – с интуициите на Отец. Така те са служители и посланици на Светата Троица в духовния свят. Подобно на тях, така също и изоставащите Ангели, Архангели и Архаи са носители на развити съответно Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, но връзката на тези членове с висшето отражение на Троицата е прекъсната (т.е. с осмия, деветия и десети членове). Затова Луцифер не се устремява чрез своя Дух-Себе към своя осми член, а се отвръща от него и по този начин става противник на Светия Дух в космоса. По подобен начин Ариман се отвръща от деветия си член и става противник на Сина (Христос), а Азурите, отвръщайки се от десетия си член, стават противници на Отца. Точно затова е необходимо изкуплението на трите категории противоборстващи духове.

Срещайки се в астралното тяло на човека с Духа-Себе на Христос, съдържащ силите на Светия Дух, луциферическите същества отново намират правилната връзка със своя висш осми член, а чрез него и с целия правилен и добър космос, който изначално в своето същество е отражение на Светата Троичност в своята същност. По-нататък, срещайки се в етерното тяло на човека с Живота-Дух на Христос, носител на силите на Сина, ариманическите духове си връщат връзката със своя девети член, а чрез него с целия добър космос. С други думи, те отново се обръщат към силите на висшата Троичност и стават нейни служители както всички други йерархии с правилно развитие.

И всичко казано е свързано с въплъщението, земния живот, смъртта и Възкресението на Слънчевото същество Христос. Самата възможност да се работи по изкуплението на противоборстващите същества е била заложена в земното развитие благодарение на тригодишния живот на Христос на Земята и на Мистерията на Голгота, в резултат на което плодовете на този тригодишен живот са преминали в цялата земна еволюция. В течение на първата година Христос напълно преобрази астралното тяло на Исус от Назарет в Дух-Себе със своя космически Аз, по време на втората Той напълно преобрази неговото етерно тяло в Дух-Живот, а по време на третата, завършваща с Голгота, напълно е претворил Своето тяло (физическо) в Човек-Дух, който след това се е въззел от гроба на Голгота като новото „тяло на Възкресението“. Това тяло е всъщност безсмъртният фантом на човешкото тяло от преди „грехопадението“ (преди 35 000 години), който ни бе дарен от Престолите още на Стария Сатурн. Това е „новият Адам“, за който говорят апостол Павел и Беинса Дуно. Такова пронизване със силите на Христовия Аз в своя Аз направи и Беинса Дуно на трите тела на Петър Дънов за 25 години, за да може да изпълни мисията си като част от Христовия Импулс.

През 21. век ще има нов антропософски импулс, бодхисатвата пак ще се изяви по някакъв начин. За да ги разберем, трябва да познаваме антропософията, в която едно от най-важните неща е изкуплението на демоните. Първостепенно значение за нашето време има изкуплението на Луцифер. В продължение на 2000 години, като остават в астралните си тела да се излива Светлината на Христовото Слънце, засияла в техния Аз, Учителите на Мъдростта и Хармонията на Усещанията (Буда, Заратустра, Скитианос и др.) създават в себе си условията за прякото съприкосновение на Луцифер с тази Светлина и Луцифер става новият носител на Христовата Светлина в космоса, което е и първоначалното значение на името „Луцифер“или „фосфор“ – „Носител на Светлина”. Обръщайки се към Христос, Луцифер става съвършено ново същество, изпълнено със Светия Дух. Той става водач на всеки човек, устремил се към най-съкровените тайни на Космоса, свързани с основната мистерия – мистерията на Христос. И Духа Утешител от Евангелието от Йоан е вече служещият на Христос Луцифер, носещ на хората обновения импулс на Светия Дух.

Най-важна роля за изкуплението на Луцифер имат участниците в състоялия се през 4. век духовен събор – Манес (който свиква събора), Скитианос, 3аратустра и Буда, както и по-късно присъединилият се към тях Християн Розенкройц (евангелистът Йоан). По-нататъшната работа по изкуплението на луциферическите същества след края на Кали Юга в 1899 г. трябва да се извършва от последователите на Духовната наука. Чрез познанието за Христос и създаването на букет от добродетели, ние спасяваме и себе си, и луциферическите демони. Ариманическите същества могат да се изкупват индивидуално само от учителите, а непосветените (разбира се, в християнски, а не източен смисъл) могат да го правят единствено чрез духовни общности, създадени около Христос. „Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз“. Към изкуплението на Азурите дори и учителите (християнските) не са пристъпили, тъй като тяхното действие ще се преживее в по-далечното бъдеще.

Самата възможност да им се противостои ще зависи от насоката, която ще поеме земното развитие в резултат на въплъщението на Ариман и свързаните с това мощни изкушения, които ще изскочат от него. Цялостното изкупление на трите категории същества ще настъпи, когато цялото човечество се издигне на степените, на които пребивават сегашните посветени. Човечеството ще освободи тези същества чрез приложението на думите на ап. Павел „не аз, а Христос в мен“. Това изкупление има и един друг, много важен смисъл. Единствено хората, понеже са в плът, т.е. смъртни, могат да познаят тайните на демоните. Боговете очакват тези тайни от нас! Когато хората принасят в жертва на Боговете тези отвоювани от демоните тайни, тогава тъмните деяния на демоните могат да бъдат предотвратени от Боговете и да засияе духовна светлина там, където е било мрак. Чрез преживяването (а не бягството от) на злото ще бъде предизвикана новата поява на Христос. Това е Любов! Създадена от нас! Това е оня нектар в човешката душа, за който говори Беинса Дуно и от който ще пият Боговете! Те не са го опитвали, защото не създават любов! Те само я препредават. Човекът (защото е смъртен) може да победи смъртта като Христос, ако стане Любов! В света на Боговете Любовта не съществува! Христос дойде на Земята, за да я познае. Беинса Дуно също идва постоянно за това. На Христос Му се даде „цялата власт на Небето и Земята“. А ние, поглъщайки и трансформирайки злото в Любов, вливаме тази Любов в света на Боговете, които я усещат като любовно-душевна жертва на човешките Души. В отговор към човека ще се спускат много по-висши сили – магически сили, с помощта на които съзнателно ще творим светове, ще станем съзнателни съработници на Бога, каквито засега не сме.

Любовта е съзидателната сила, злото само руши, но любовта се създава в преодоляването на злото. Така постепенно ще се научим да вдишваме въглероден двуокис (като растенията) и издишваме кислород, правейки физическото си тяло все по-прозрачно, докато го стопим напълно в края на Земния еон, за да преминем с новото си тяло – „тялото на Възкресението“ на бъдещия Духовен Юпитер – „новото Небе, и новата Земя“. Ето как човекът заема централно място в Космоса, към когото гледат с надежда и огромен интерес Боговете.

Именно в преодоляването на злото ще расте любовта в нашите души, а истинската същност на човешката душа е любовта. Беинса Дуно нарича това „цъфтеж на човешката душа“, при който се отделя божествено-земният нектар – любовта. Боговете знаят, че това е предопределено от Отец да стане. От друга страна виждат колко сме несъвършени. Да, но волята на Бога е нерушима! Как тогава ще стане всичко? Интересът и любопитството наистина са големи! В частност и към българския народ като огнище на прехода. Неслучайно (случайност не съществува) имаме цар за премиер и социалист за президент. А в бъдеще още колко неща има да стават – когато му дойде времето. Но за да се случват без огромни катаклизми, нужно е познание, нужна е мъдрост. Мъдростта е предусловието на любовта, която идва като резултат от новородената в аза мъдрост. Духовното познание на антропософията, чрез своята собствена същност, се превръща в любов. Ако не приемам импулсите на епохата, в кръвта (материалният израз на аза) няма да влезе носеното от нея и това ще доведе до образуването на отрова в кръвта ни, а оттам и на погрешни формо-фантоми, на погрешни образи. Колко духовно търсещи хора днес са жертва точно на това! Човечеството върви по нанадолнището поради чист мързел в мисленето и чувстването. То не иска да се докосне до оня безценен дар, който Христос връчи от кръста на „любимия си ученик“ – Йоан. Йоан е „любим“, защото е лично посветеният от Христос Лазар. А „дарът“ е Дева София – пречистеното от катарзис и озарено от абстрактната космическа мъдрост астрално тяло, незамърсено от личния елемент на мислене и чувстване. Затова Йоан (бъдещият Християн Розенкройц) казва, че числото на звяра е и число на Човека. Защото в него има „скрита мъдрост“.

Любовта без мъдрост е само халюцинация за любов. Практиката изобилно го потвърждава. Както казва Щайнер: първо мъдрост, после любов, а накрая – мъдрост, проникната от любов. Апостолите преди две хиляди години го показаха. Те имаха натрупана мъдрост от предни прераждания като посветени, в Христос познаха любовта, а на Петдесятница стана висш синтез на любовта и мъдростта. Мъдрост, проникната от любов – това е Светият Дух, откриващ се на човека като негов Дух-Себе. Стъпвайки на мъдростта, ние ще имаме възможност в бъдеще да победим и силите на смъртта, и силите на злото, както ни го демонстрира Христос. Та ние живеем в страна, която единствена в света е нарекла столицата си София. В края на хилядолетието в нея бе издигнат и символът Дева София[5]. Какъв по-ясен знак за настъпващите решителни събития през третото хилядолетие?! Само със София в себе си, можем да излъчваме онази Любов, която да ни направи равни на Бога, каквито сме по своя изначален произход. Бог в своята същност е Любов! Да станем като Него!

 
 
 

 



[1] „Петър Дънов: Учителя, Лечителят, Пророкът“ т.3, Ст.Загора 2009 г.

[2] В лекцията от 25.09.2016 г. вече има отговор на въпроса, кой е Сорат: “Тук се появява Сорат, който е от йерархията на Престолите. Той представя четвъртия Азов принцип. Цикълът на Сина се развива с три йерархични тройки, но има и четвърти принцип, който е принципът на Аза от Абсолюта. Той използва и дава смисъл на троичния принцип долу, за да го има свободният избор и да съществува цикъл на свободния избор“.

[3] Имат се предвид атаките с четирите отвлечени самолета в САЩ, довели и до разрушаването на двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк на 11.09.2001

[4] В лекцията от 31.05.2015 г. „Мирогледът на човека“ има схема и е уточнено: „С 666 съм отбелязал къде ще бъде сблъсъкът ни със Сорат. Това ще е чак в седмия глобус когато отдавна ще сме астрализирани. Дотогава ще преминаваме през много срещи със злото като подготовка за тази генерална среща“.

[5] Статуята на София със совата и лавровия венец на скулптора Георги Чапкънов, издигната по Рождество на 2000-та година в гр.София на мястото, където в античността е била главната западна порта на града

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0455