Тайната на Голгота

Фактът, че Христос се съедини със Земята, предизвика тази промяна. Ако на древната Луна вдишвахме огън (топлина), а днес дишаме въздух, то на Юпитер ще дишаме светлина и ще живеем в нея. Чрез Слънчевата светлина към Земята се отправя една духовна сила и тя е Любовта на Михаил и Христос. С мисълта си ние трудно забелязваме влиянието на Христовия импулс. По начало човек мисли не с физическия мозък, а с Разсъдъчната Душа, която обхваща и прониква цялото тяло. Мисленето се проявява в етерното тяло като химически процес, който от своя страна се изразява на физически план в отделянето на соли в мозъка и кръвта. Тези соли носят информацията и чрез кръвта записват всичко в паметта, т.е. в етерното тяло, а не във физическия мозък, който само опосредства мисленето, за да се прояви то във физическия свят. На медицината е известно, че клетките на човека - включително и мозъчните - се сменят на всеки 7-8 години, но паметта не изчезва, защото е записана в ЕТЕРНОТО ТЯЛО. Ние записваме в етера това, което сме преживели, и оттам си спомняме, извличайки етерния отпечатък. Спомнянето спасява човешкото същество от разрушението, защото е едно ОБЯСНЕНИЕ С ВСЕМИРА. Спомняйки си, ние не сме сами. Там намираме и Христос, който след Голгота се свърза с нашата ритмическа система. Потапяйки се в чувствата, където са Христовият импулс и елементарните същества, ще можем да слезем и във волята. Така ще намерим Спасителя ДЕЙСТВИТЕЛНО, а не мистично-абстрактно.

Ако Сатурн е свързан с Волята, Старото Слънце с Чувствата, а Луната с Мисълта, то равновесието между тях може да се постигне с четвъртия елемент - Любовта, с който е свързано земното развитие. Любовта е невъзможна без Свободата. Само Азът (“Синът човешки”) ни прави свободни да творим Любов. “Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни” (Йоан 8:36). Така Троицата ще стане четворка.

Азът влиза във физическото тяло при всяко вдишване и излиза при издишване. Така придобива опитности, опознава тяхното значение и израства Човек-Дух, търсещ не щастие, а жертвеното сътворчество на Бога. Тогава думите Христови: ”Аз рекох, Богове сте вие!” (Йоан 10:34), стават практическа действителност. След свързването си със Земята, Той присъства във всяка човешка душа, но проявен в различна степен. Ние правим от Него нещо лично, но от друга страна, ако имаме ПРАВИЛНО отношение към Спасителя, то е едно и също за всеки човек и му ГАРАНТИРА правилен път напред в духовното развитие. С Христос в Аза ни можем да победим и най-големия си враг - страха в хилядите му форми. Беинса Дуно предупреждава: ”Ако по пътя се стряскате от всяко куче, накъде сте тръгнали?!”. ”Кучето“ са видимите и невидими опасности, на които ще се противопоставим с овладяната най-вътрешна сила на Аза, постижима, ако СЪЗНАТЕЛНО регулираме своята кръв. Какво се случва днес при чувството на страх? Кръвта веднага се нагнетява в сърцето (побледняваме), в центъра на човека, за да създаде там здраво, издръжливо средоточие срещу външния свят. Но това се предизвиква от несъзнателната сила на Аза, действаща върху кръвта. Тази сила трябва постепенно да става все по-овладяна и могъща, така че на Юпитер да можем съзнателно и БЕЗ СТРАХ да насочваме кръвта (етерната) в своя център и да получим силите, нужни ни за справяне с предизвикателствата. А те ще бъдат изключителни.

Днешните машини са ДЕМОНИ, които на Юпитер ще беснеят с неудържима ярост срещу човека. Те ще придобият живот и с ужасяваща враждебност ще се обърнат срещу нас, защото ги създаваме, изхождайки само от личния или обществения егоизъм, без да отчитаме красивото и благородното, Божественото. Тези сили заплашват направо да разкъсат и пръснат Земята. Но да не отиваме чак на Юпитер!

След Михаил следва мрачната Сатурнова епоха на Орифиил, когато между хората ще се разразят неудържими яростни войни, ужасни болести ще нападнат човечеството. Печатът на греха ще бъде повсеместен! Мъдрото невидимо ръководство днес подготвя неголяма група, верни на Михаил хора, която да пренесе светлината на Духовното познание в тази мрачна епоха. Това са МИХАЕЛИТИТЕ, приели в себе си Основополагащия Камък на Новите Християнски Мистерии, положен от Рудолф Щайнер на 20.09.1913 г., на Дорнахския хълм, сред беснеещите стихии. Чрез тях действа Михаил и излъчва духовност под формата на мисли и идеи, носещи просветление. Във физическия свят средствата за изливане на духовност са многообразни и оформят два потока: одухотворените средства на Михаил, работещи пряко, по човешки интимен начин - от душа към душа, от сърце към сърце, и интелигентните и бездушни средства на Ариман - машини, телефони, компютри, телевизия, книги и т.н. Те също са духовна сила, но такава, която Ариман е изправил срещу Михаил. На онези, които в духовните светове са се обучавали в Школата, Михаил непрекъснато е правел следното предупреждение: “Когато слезете на Земята, за да може да има въздействие това, което тук сме приготвили, съберете хора около себе си, известете им съществените неща устно и не считайте “литературните въздействия”, произведени в света чрез отпечатаната книга за най-важни - работете интимно, пряко, човек с човек!” Книгите са просто помощници. Само с лично човешкото можем да противодействаме на Ариман, който има допирна точка с едно качество в човека - интелекта. Ако го допуснем в себе си, този Велик Дух ни довежда до гибелен материализъм и изсушава телесно-душевните ни инструменти, прекъсвайки връзката между човешкия Дух и Единния, породил го Дух-Творец. Тази връзка е оживяващата човека Любов - целта на Земния еон. От Любовта ще се създаде и онова тайнствено Същество, което наричаме 25-ия “Старец”. Беинса Дуно казва: “Аз познавам само 24 “Старци” и те са на Небето. Сега се приготвя 25-ия”. Кой е той?

Развитието се подчинява на числото 7. В нашия Космос ние ще преминем през 7 състояния на съзнанието от Сатурн до Вулкан. На всяко от тях отговарят по седем състояния на живота или царства (рундове, кръгообороти). Ние живеем в 4-то, наречено минерално царство. На свой ред всяко състояние на живота минава през 7 състояния на формата, или т.нар. “глобуси”.

От минералното царство сме приключили с първите три състояния на формата, а именно почти безформеното духовно състояние Арупа (Висш Девакан), състоянието Рупа (нисш Девакан) и астралното състояние. Сега се намираме в 4-то, наречено “физическо състояние на формата”, а след него ще преминем през още три по-висши духовни състояния. Трябва да правим разлика между “минерално” (царство) и “физическо” (състояние на формата), които не са едно и също нещо. Понеже на пръв поглед физическото съвпада с минералното, двете състояния лесно могат да бъдат смесени. Минералното царство минава през всички състояния на формата и като такова може да съществува дори във Висшия Девакан.

По-късно, постепенно сгъстявайки се, “слиза” чак до физическо състояние на формата. Самите “глобуси” не са съседни небесни тела, а едно и също кълбо се сгъстява, след което преминава в астрална и по-висша форма. Всяка степен на формата включва в себе си 7 големи епохи, а всяка епоха се дели на 7 култури. Досега сме изминали 3 състояния на формата и сме в 4-то (минералното), преминали сме 4 епохи и сме в 5-та (Следатланска), а от културите сме преживели 4 и се намираме в 5-та (Германска). Следователно, числото на развитието ни е 3.4.4. Остават още 2 култури (Славянска и Американска) от 5-та епоха, за да преминем към 6-та епоха на “печатите”, наречена така от Йоан в Апокалипсиса и която засега се намира в астралния свят. А със 7-та епоха на “тръбите”, която можем днес да видим в “хармонията на сферите”, ще приключи ФИЗИЧЕСКОТО земно развитие. Като имаме предвид, че една културна епоха е с продължителност 2160 години, то този край ще бъде след 36 130 години, когато трябва да сме толкова напреднали в еволюцията, че да можем със силата на Любовта да астрализираме не само физическото си тяло, но и Земята с всички населяващи я създания! Така ще преминем в 5-то състояние на формата, наречено “пластическо”, а след като някога в бъдното преодолеем и останалите две, то минералното царство ще е изградено и заедно с това СЪЗДАДЕН 25-ият “Старец”. Всеки “Старец” е нещо като еманация от цялото развитие в течение на един миров кръгооборот (царство), в който една категория същества преминава “човешката” си степен на развитие. През първите три кръгооборота на Земния еон е имало повторение съответно на Старите Сатурн, Слънце и Луна. Тогава “човеци”, т.е. азови създания, стават три категории изостанали от Старата Луна Ангели. Ние хората се явяваме на “арената” едва в четвъртия кръгооборот (минералното царство), наречен в Апокалипсиса “стъкленото море”. Ако се върнем в развитието до началото на Стария Сатурн, ще видим, че до нас стоят 24 категории същества, станали “човеци”. Техни ПРЕДСТАВИТЕЛИ са именно 24-те “Старци”, които управляват мировите кръгообороти - истинските Царе на Времето и ръководители на съдбините, Алфата и Омегата на развитието. Днес създаваме 25-ия “Старец”, който обаче се различава КАЧЕСТВЕНО от всички останали досега, защото е свързан с Мистерията на Голгота. Христос навлиза в нашия Космос в средата на Старото Слънце, когато се е създавал 11-ият “Старец”, но е трябвало да изчака (забавяйки своята еволюция) чак до средата на Земния еон и да извърши грандиозната си Жертва. През това време по-висшите Богове стават “Отци” на по-нисши същества, преминаващи “човешката” си степен, като ги даряват с Азова субстанция. Например Духовете на Мъдростта излъчват от себе си “оживяваща благодат“, която става за Архангелите техен Аз. Азът на Михаил се свърза по изключителен начин с Христос, довел го до днешното му положение в Космоса. Тогава се създават човешките етерни тела, от които 12 са били отделени за бъдещите Бодхисатви на света. Христос е Вселенският носител на Мъдростта и Любовта. Затова на Старото Слънце преминава през най-издигнатия Дух на Мъдростта, а много по-късно в Земния еон (чрез шестте Слънчеви Елохими) се свързва с етерното тяло на Исус. Елохимите, освен Духове на Формата, са и Духове на Любовта. Те стават наши “Отци”, дарявайки ни собствената си субстанция. Но има голяма разлика между азова субстанция, получена от друг Дух, и тази, която Христос донася. Спасителят е единственото Същество в нашия Космос, което има развит четвъртия Макрокосмически Принцип на Аза. С Него идва ИСТИНСКИЯТ Аз за ВСИЧКИ същества, участващи в еволюцията. Този Аз е Духът на Отец и прониква по индивидуален начин във всяко същество, станало “човек”. Само Отец може да каже за себе си “Аз съм Аз”, т.е. Същество, даряващо Азове като безсмъртни Божии Искри. Единствено Синът може да бъде посредник между Отца и човека в предаването на този най-висш Принцип. Чрез Христос Принципът на Аза слиза ЧАК до физическия свят и присъства в историческата личност на Христос-Исус, а после свързва със Земята. ”Аз съм” е Христовият Принцип в човека. Спасителят се превръща в център на земното развитие, което се дели на две половини - Марсова и Меркуриева. Старото Слънце е било Космос на Силата и се е представлявало от Марс и желязото. Старата Луна като Космос на Мъдростта е била представена от Меркурий. Между тях застава Любовта, дошла с Христос, която ще ги хармонизира. Най-висшата й проява е на Голгота, когато Спасителят извиква: ”Отче, в твоите ръце предавам Духа Си”, т.е. Макрокосмическия Си Аз. Жертвата на Голгота е централно събитие не само за Земята, а за целия Космос - от Сатурн до Вулкан. Благодарение на нея Първата Йерархия Богове (Престоли, Херувими и Серафими) се повдига още по-близо до Светата Троица и става възможна по-нататъшната еволюция. Любовта се превръща в цел и смисъл на нашия Космос. И тъй като сме част от галактиката "Млечен път", а нищо не се повтаря, то земният човек се превръща в същество с изключителна мисия, към което гледа ЦЯЛОТО НЕБЕ! За пръв път в мировото развитие едни същества, минаващи човешката си степен, могат и ще станат съзнателни СВОБОДНИ сътворци на Бога. Тази възможност дължим на Христос, който ни даде Аза в ПЪЛНИЯ му обхват. “Синът Човешки”, “Ключовете Давидови” са наши. След Голгота думите на апостол Павел: ”Не Аз, а Христос в мен” стават залог за най-висшата цел на човека - Любовта. Така се превръщаме в Идеала на Боговете, чийто праобраз Те намират на Голгота. Но Азът е двуостър меч с мощна сила, за чието овладяване е нужна огромна подготовка. От потъващия континент Атлантида са изведени само тези, които са можели в бъдеще да развият мисълта. Голяма част остават в Европа и основното европейско население произлиза от тях. Под ръководството на Ману най-напредналите продължават на Изток към централна Азия, за да дадат по-късно източниците на ВСИЧКИ СЛЕДВАЩИ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Те са АРИИТЕ, за които се говори в древните индийски книги. Ариите съчетават атавистично ясновидство с мислителна способност и основават древните Мистерии на Духа и Светлината. Тогава културата извира от духовния живот, поради което Жреците в Мистериите са едновременно и стопански управители на съответната област, строейки къщи и канали, сеейки пшеница и т.н. И как са се наричали тези Жреци, тези Арии? Отговор ни дава Учителят Беинса Дуно:

“Българин в КОСМИЧЕСКИЯ смисъл на думата е Човек на Духа, Син на Светлината”.

“Името “българин” не е произволно дадено, то съдържа велика Божествена идея. Който е готов да приеме тая идея, той носи вече това име. Българите имат задачата да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта”.

“Най-добрите хора са българите. България произлиза от “благ”, а благите хора са българите”.

“В българите има три хубави черти. Най-първо са живели тук старите траки, които са се наричали “благати” хора или БЛАГАРИ. Те са правили ДОБРИНИ. От тях българинът е приел наклонност към мистичното и духовното. После са дошли славяните и са заселили Балканския полуостров. От тях българите са приели Духа на жертвата и самоотричането. Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях българите са наследили храбростта и волевия елемент”.

От казаното е ясно, че всички жреци в Мистериите на Духа и Мистериите на Светлината са носили духовната титла “българин”, съставена от “благ” и “ария”. Ето как излъчената още на Старото Слънце “благодат” след едно огромно развитие достига до Земния еон и се свързва с мисълта, за да твори Добро. В Старите мистерии възможност да правят Добро имат само Посветените, които намират Христос (Аза) на Слънцето. При Посвещението от човека излизат не само Азът и астралното тяло, но и ЕТЕРНОТО, свързано с “благодатта”. След Голгота положението коренно се променя. Вече не е необходимо да изпадаме в тридневен “сън”, а двигател на посвещението трябва да стане будното ни Азово съзнание, единствено способно да твори в свобода Добро от чиста Любов. Едва СЕГА - 2000 години след раждането на Христовия Импулс в земен план, можем да направим синтез между мислене и воля чрез Любовта и да намерим Христос на етерен план. Спасителят нахлува в нашата еволюция на Старото Слънце, когато сме получили етерното си тяло. Едва днес можем да Го намерим, но напълно съзнателно, точно в етерното тяло. Само така ще започнем да създаваме онова Добро, което ще се лее от бъдещия Буда Майтрея. За да е възможно, Михаил побеждава Дракона в 1879 година и по-късно инспирира чрез Рудолф Щайнер Духовната наука, а българите получават свободата си в 1878 година и Бодхисатвата се инкарнира след това сред тях. Оттук ще излезе Любовта, но колко са “българите”? Само който е станал Човек на Духа и Син на Светлината, може да участва съзнателно в това колосално дело! Без значение къде е роден!

И все пак, винаги има един народ, който в дадена епоха е зародишът на нещо ново. Българският народ е подготвян толкова дълго от Божественото Ръководство точно за ДНЕШНИТЕ времена. Никой не може да заличи България! Затова богомилският жрец Петър Осоговец казва, че сме под върховната закрила на "Млечния път". Оттук ще тръгне бъдещата Славянска култура, която ще стане зародиш на Шестата епоха на “печатите”, за да вървим през епохата на “тръбите” към края на земното физическо развитие, а след като преминем и останалите три състояния на формата, ще приключим с четвъртото минерално царство на Земния еон и ще създадем 25-ия “СТАРЕЦ’. Днес човеците изграждат Съзнателната си Душа. 25-ия “Старец” - СЪЩО! Само ако се превърнем в “българи”, т.е. се новородим, ще станем годни да създадем истинското Добро, наречено “благодат”, а с това и 25-ия “Старец”, чието име е “БЛАГАРИ”!!! Да, Името на 25-ия “Старец” е “БЛАГАРИ”! Цялата еволюция напред ще бъде една непрекъсната борба за трансформиране на злото в “благодат” със Силата на Аза, изявена като Любов. Днес е Епохата на Михаил. Той търси своите воини, своите “българи”. Само истински Арии (Азове) могат да създават “благодат”. Имаме честта да живеем в изключително време, когато бъдещето на България, на Земята и на Космоса зависи от нашето решение. Духовният живот от древността днес е изгубил всякаква ударна сила и е само сбор от мисли и понятия. Кралските, царските и др. “благороднически” титли, мантии и корони са последен атавистичен остатък от Мистериите на древността, когато жреците са ги носели по заслуги. Днес трябва от само мисления Дух да намерим пътя към творящия Дух, който действа в свобода. Защото нито воденият от Църквата духовен живот, нито запазеният и защитен от държавата, задъхващ се от кашлица под тежестта на икономиката, духовен живот не могат да бъдат плодотворни за човечеството, а само поставеният на своя собствена основа духовен живот. Външното господство е лесно постижимо, защото не е лична заслуга, а природна необходимост. Обаче, който днес добие външно господство, приема в себе си силите на разрушението, силите на болестта и живее в тях. Защото онова, което човечеството ще занесе в бъдещето, ще произлезе от новия зародиш на Духа. Този зародиш трябва да бъде отгледан и който има външното господство, отговаря за това. Англо-американизмът има световно господство, но без обръщане към Духа, ще носи само нещастия. Америка трябва да помага, а не да води войни. Вижте само как ударите на “трите шестици” буквално я съсипват! Луцифер с ЕГОИЗМА, Ариман с ЛЪЖАТА, а Азурите направо рушат и убиват всякаква КУЛТУРА на физически план. Без Духа моралният потоп и социалният хаос ще стават все по-големи, “двурогият звяр от бездната” ще се надига все по-мощно. Как ще му противостоим? Единствено със Силата на Михаил, който ще го победи. Това е записано в Апокалипсиса на Йоан. С тази Сила ще създаваме занапред и 25-ия “Старец”, наречен “БЛАГАРИ”!

Варна, 27.02.2003 г.