mangurov.dir.bg

 
mangurov.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(269)
Лекции 2019
Лекции 2017-2018
Лекции от сезон 2016-2017
Кратки видеотеми, направени за сайта "Здрав живот"
Лекции от сезон 2015-2016
Лекции от сезон 2014-2015
Vorträge in Deutsch
Файлове на лекции и книги на Д.Мангуров за сваляне и връзки
lectures in English
Lectures for reading
28 упражнения
Слънчеви лъчи
Лекции 2016-2017 за четене
Лекции 2015-2016 за четене
Лекции 2014-2015 за четене
Преводи на Щайнер и други антропософски автори
Фото Галерия
За контакти



28 упражнения / 1.Беинса Дуно и Рудолф Щайнер,част от Христовия Импулс-част 1-ва

1.Беинса Дуно и Рудолф Щайнер,част от Христовия Импулс-част 1-ва
08.09.07 19:22

Автор:Димитър Мангуров
изнесена във Варна на 21.10.2001г.

3ащо има такова голямо разминаване в България между последователите на двата истински езотерични християнски импулса в 20. век? Какво означава фактът, че след заминаването си от този свят, Учителя оставя в стаичката си три книги, все от Щайнер? Кой всъщност е Беинса Дуно и защо дойде точно в началото на „ликвидационния век“?

Преди да си отговорим на тези и много други въпроси, е необходимо да се запознаем с положението днес. Антропософите в България са малко и предимно представители на т.н. интелигенция. Част от тях се отнасят към хората от Бялото Братство със снизхождение, други направо високомерно, като смятат Учителя за самозванец, дори за болшевик. Малцина от антропософите познават добре и двата импулса и служат за жив мост между тях. Хората от Бялото Братство, които са значително по-многобройни и разнородни по социален състав, се доверяват на един мит, че когато Боян Боев бил при Р. Щайнер, последният го отпратил с думите да върви в България, защото там е Мировият Учител. Ако използваме елементарната логика, следва, че Щайнер е по-малък Учител и не е необходимо да му се обръща голямо внимание. Даже един последовател[1] в своята класация на мъдреци и мистици през вековете го постави на 700-но място. Именно поради подценяването на Антропософията се раждат твърдения като за едни Беинса Дуно е обещаният от Христос в 14-та глава на Евангелието от Йоан Дух на Истината, след като се знае, че той дойде преди 2000 години на Петдесятница след Кръстната Смърт. Други смятат, че е Мировия Учител, въпреки че понятието „миров“ не се знае какво точно означава, а и Щайнер и Християн Розенкройц да не би да са по-малко „мирови“ Учители? За трети е „Ректор във Всемирния Университет“ – твърдение, което не се различава съществено от предходното. За да се стигне до изявлението (тези думи се приписват на самия Беинса Дуно), че преди 2000 години дошъл Синът, а Учителя е Отец! Скоро можем да чуем, че е самият Абсолют!? За Кришна съм го чувал вече.

Наскоро във Варна започнаха да излизат книги[2] с претенцията, че представят новото слизане на Духа Беинса Дуно на Земята и които отдалеч си личи, че са под контрола на луциферизирано същество и в крайна сметка обслужват Ариман. Ето докъде води непознаването на Антропософията – науката за Духа, езика, на който можем да се съобщаваме с Христос! Задълбоченото четене на антропософски книги носи не само познание, а е свръхсетивна дейност поради самия характер на съдържанието им и представлява първата степен на християно-розенкройцерското посвещение – посвещението на бъдещето. Запознаваме се със съществата от йерархиите, разбираме кой кой е и за какво идва на Земята, мястото му в Христовия ред, постепенно християнизираме душата си, осъществяваме начални контакти с боговете, но сетивата ни усещат кога са изоставащи и искат да ни подведат. Изпълваме се с огромно благоговение и признателност към жертвения олтар, намиращ се в най-близкия до нас духовен свят – астралния – в средата Христос, носещ кармата на цялото човечество, отдясно и отляво неговите двама най-велики човешки помощници в това деяние. Отдясно, Християн Розенкройц в синя дреха като носител на кармата на човечеството, която произтича от общата му духовна пасивност по отношение на духовния свят, отляво Рудолф Щайнер в червена дреха, поел върху себе си другата страна на този процес, а именно всички кармически последствия на непречистените и неозарени стремежи към духовния свят, все още пронизани от личните амбиции и егоистични желания на човека.

Това съучастие в носенето на човешката карма за Щайнер започва от Коледното събрание от 1923 г., което се превръща за него в нещо подобно на Голгота! Думите на апостол Павел „не Аз, а Христос в мен“ за Щайнер стават реалност. В центъра на неговото колосално дело на Земята стои Христос – езотеричният Христос, като наш висш Аз и Творец на Вселената, която обитаваме. Само с Христос можем да се ориентираме в изключително сложните връзки между историчен, мистичен и космичен живот. Кой е Христос? Беинса Дуно отговаря: „Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството. Между нас и Първата Причина можем да поставим само Христос. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Ако човек не види Христа (етерния Христос), нищо не може да стане от него[3]“. Наистина категорични думи, типично в стила на Учителя! Какво означават те? Нашата локална Вселена[4], която според книгата „Урантия“ се нарича Небадон, е създадена от Христовото същество, което не е Синът от Светата Троица и създател на целия всемир, а само на нашия Космос. Той е връзката между нашата душа, Синът от Троицата и Отец. Стои на върха на йерархичната пирамида в Небадон и е Глава на Бялото Братство, в което влизат:

  • Първа Йерархия – Серафими, Херувими, Престоли.
  • Втора Йерархия – Господства, Сили, Власти.
  • Трета Йерархия – Архаи, Архангели, Ангели.

Към тези девет вида богове ще се прибави десети от напредналите човеци. За по-голяма нагледност да си представим една деветнайсетстепенна йерархична стълба в Небадон. Първото, най-ниското ниво е видимият материален свят. Следват седем сфери на душата, седем сфери на Духа – станаха общо петнайсет. По източната терминология 16-то ниво се нарича Будхи, 17-то Нирвана, 18-то Паринирвана и 19-то Махапаринирвана. Къде точно се намират Съществата от Ангели до Серафими е въпрос за разглеждане в други лекции. Нас сега ни интересуват особено много две от нивата – Будхи, където обитават дванадесет Същества и Махапаринирвана, където се намира Азът на Христос. Както нашият аз се намира на първо ниво, така Христовия Аз е на 19-то.

Разбира се, ние имаме както нисш аз (егото), също и висш Аз, но за да се ориентираме донякъде в тази материя, е необходимо да разгледаме човека като отражение на Светата Троица. Човек се състои от тяло, което е троично – физическо, етерно и астрално. Душата също е троична – сетивна, разсъдъчна и съзнателна. Духът се дели на манас, будхи и атма според източната терминология. В християнството е известен като Име, Царство и Воля, а Щайнер въвежда в Антропософията термините Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух. Азът, който е самата светая светих на човека, нещо като визитната му картичка във Всемира, това, което го отличава от ВСИЧКИ Същества в огромната Божия Творба, също е троичен. От забележителната книга на Хуан Хосе Бенитес „Завещанието на Свети Йоан” научаваме, че азът (там е наречен индивидуалност) съдържа звездно Име, една Съдба и Пълномощие или Сила. Никой човек на Земята, ако не е посветен, не може да научи звездното си Име, защото ще го използва като оръжие за черна магия. По това Име ни познават и Христос, и Отец. Вторият елемент – Съдбата, също е уникална за всяко същество. Няма две същества с еднаква съдба през цялата Вечност – като отпечатъците от пръстите. И накрая, Силата в резултат от изпълнението на Съдбата.

Азът ни е дарен от Отец, както Духът и душата, но в Името се отразява Светият Дух, в Съдбата Синът, а в Силата Отец. Ако обобщим, стигаме до следното: в центъра на човека е Духът, около него като дреха е азът, около азът е душата и най-отвън троичното тяло. Всички тези членове трябва съзнателно да се командват от азът и в бъдеще това ще става все по-видно. Арената на борбата е Душата, която служи за посредник между тяло и Дух, но е подвластна на азът. В молитвата „Отче наш“, дадена лично от Христос, се намира целият човек със своите съставни части и молбите от молитвата са отправени към седемте обобщени члена – физическо, етерно и астрално тяло, азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Затова е Молитвата на Човекa.

След тези пояснения да се върнем при Христовото Същество. Азът Му се намира на 19-то ниво, по-низшите членове на по-ниски нива, а висшите части (троичният Дух) граничат с върха на възможната еволюция във всемира – Светата Троица. Оттам, от Махапаринирвана, започна дългият път за свързване на Христос с човечеството. Кога е началото му? Знаем, че досега Земята е преминала през три степени на съзнание – Стар Сатурн, Старо Слънце, Стара Луна, а сега сме в четвъртата Земния еон. Предстоят още три – бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан, след което нашата Слънчева система ще премине в състоянието пралайя, за да последва някога пак ново начало на по-висока степен на съзнание. Беинса Дуно говори на едно място за числото 250 милиарда години и според мен това е началото на Стария Сатурн, а Христос започва пътя Си към човека на Старото Слънце – съвсем приблизително преди 150 млрд. години. Тогава Архангелите минават човешката си степен на еволюция (в много по-различен вид от нас и при други условия) и поради това се прави грешката от някои езотерици, че Христос бил Архангел. Слизането и ограничаването Му продължава през Старата Луна, през първите епохи на земния еон. По времето на Лемурия в свръхсетивния свят осъществява първата Си жертва за хората, спасявайки сетивата им. В началото на Атлантида последва втора жертва за спасяване на седемте жизнено важни органа на човека, а в края на Атлантида трета жертва за спасяване на астралното ни тяло. И трите бяха в духовния свят. Преди 8-9000 години седемте свещени Риши в древна Индия говорят за съществото Вишва Карман, което един ден ще дойде на Земята в плът. По-късно великият Заратустра вижда Христос в духовната аура на Слънцето като Аура Маздао, а за Хермес Слънчевият Бог се нарича Озирис. След това Христовото Същество нахлува в сферата на Земята, явява се (имагинация) на Мойсей в горящия къпинов храст, в светкавиците на Синай, диктувайки му (инспирация) 10-те Божии препоръки, без водачът на евреите да Го познае.

Появата на Христос в огън означава, че в началото е Словото, което за нашата еволюционна вълна е на Стария Сатурн, когато всичко е само огнена топлина. Топлината на кръвта е също остатък от Стария Сатурн, когато бяха заложени първите наченки на физическото ни тяло, което единствено от всичките ни членове е развито днес напълно и затова трябва да се отнасяме към него с върховно уважение, имайки предвид, че е резултат от дейността на всички йерархии милиарди години. А Христос, след дългият Си път към човека стигна до великия момент на кръщението в река Йордан, когато влезе в подготвяното в продължение на 35 000 години тяло на Исус, измествайки напълно Аза на Заратустра, който беше дотогава Исусов Аз. Следователно Христос и Исус са два различни аза и Христос не се ражда на Коледа, а при кръщението в р. Йордан. На Коледа е роден Исус и то едно от двете деца с име Исус, но разглеждането на тази мистерия[5] би утежнило много настоящето изложение. В мига на инкарнацията в р. Йордан става временно изместване на етерното тяло на Исус вън от физическото и в него влиза това, което се нарича Словото, а по-точно двата Висши Етера – звуковият (музиката на сферите) и жизненият. Затова в Евангелието от Йоан (възкресеният от Христос Лазар) се говори, че Словото стана плът и живя между човеците (три години до Голгота). Под Словото трябва да се разбира и съвкупността от шестте Елохима (йерархия Власти), които направиха от Слънцето свое обиталище след отделянето му от Земята и слязоха заедно с Христос в етерното тяло на Исус. Те са Животът! Затова Беинса Дуно говори, че Христос е Дървото на Живота.

Преди 35 000 години при Луциферическото изкушение ние започнахме да ядем от плодовете на Дървото за познаване на добро и зло, но ни беше отрязан достъпът до плодовете на Дървото на Живота, т.е. до двата висши етера и познахме смъртта. С идването на Христос Словото стана плът и днес всеки, който познава и е свързан с Христос чрез седемстепенното Християно-розенкройцерско посвещение, може да яде от плодовете на Дървото на Живота, да е безсмъртен, изобщо да стане Човек според критериите, цитирани в началото от Беинса Дуно.

В продължение на трите години, през които ходи по Земята, Христос Исус извърши безброй чудеса, жертви, изтърпя огромни, непрекъснато нарастващи болки вследствие по-плътното си свързване с телата на Исус – през първата година с астралното, втората с етерното, а третата – най-тежката, с физическото (най-плътното). Когато Беинса Дуно говори за намаление от 78 млн. пъти, това означава ограничение на един Аз, слязъл от най-високото ниво до най-ниското. И този Аз в продължение на три години постепенно прониква и пронизва изцяло и трите тела на Исус, ставайки техен пълновластен господар, но с цената на ужасни болки. От тези страдания, максимално големи в нашия космос, завършващи с мъченическия път до Голгота, се роди и бликна оня Импулс, единствено спасителен за човека – Христовият Импулс. Христос ни демонстрира чрез Себе Си седемстепенното Християнско посвещение, започващо с умиването на нозете и завършващо с Възнесението. След това не се върна в Деваканическия (Божествения) свят, откъдето дойде, а свали Своя Девакан на Земята, стана нейна аура, а Земята – негово тяло. С първите капки кръв, потекли на Голгота, земната аура се промени изцяло, вече свети с астрална светлина и в бъдеще ще стане постепенно звезда – Духовния Юпитер. Оттогава Земята е най-завидната планета в небосвода на Небадон.

Това свързване носи на Христос огромни страдания, но именно то Му осигури „цялата власт на Небето и Земята“. За пръв път след Голгота един Бог проникна във вътрешността на Земята и извърши цяла революция в т.н. ад – осмата сфера в нейните глъбини. Христос е новият Планетарен Дух и ние ежедневно тъпчем, ядем, пием и дишаме Него в буквален смисъл на думата. Затова Беинса Дуно е категоричен да не плюем по Земята, т.е. върху Христос! Ние сме изцяло зависими от Него и Христовият Импулс е за нас като групова душа. Знаем, че животните, които нямат на физически план собствен аз, се командват изцяло от дадено същество в астралния свят, изпълняващо ролята на тяхна групова душа (техен аз). Но ние имаме собствен аз в земен план! Няма ли противоречие? Когато говорим, че Христовият Импулс е за човека като групова душа, се има предвид, че сме зависими от него на физически план приблизително както животните от груповата си душа. Но на едно по-високо ниво Христовият Импулс става за човека негов висш Аз за разлика от индивидуалния низш аз (егото), „Не аз, а Христос в мен!“ – казва апостол Павел. Затова Беинса Дуно говори за Христос като колективен Аз-сбор от азовете на съществата от подопечната Му Вселена. Колкото по-високо стои едно същество в еволюцията си, толкова повече Христовият Аз присъства в собствения му аз доброволно и в пълна свобода. Христос е единственото същество, което може да влезе в аза на човека, в самата му същност, но само ако бъде допуснат доброволно. Затова Христос е лично интимно достижение на всеки и пътят към Него е строго индивидуален акт на свободно отдаване.

Не е толкова важно какво е говорил Христос, а какво е правил, демонстрирайки чрез себе си нашият бъдещ път през вечността. За да достигнем Христос, бе абсолютно необходимо идването на Светия Дух на Петдесятница. И докато вестта за Светия Дух и явяването му при Кръщението в р. Йордан, дойде от Отец, то предизвестието за Петдесятница и самото слизане бяха дело на Сина, на Христос. Благодарение на Голгота това стана факт! Мистерията на Светия Дух е една от най-дълбоките в нашия космос и нейното разбиране е въпрос на бъдещето, както Мистерията на Голгота ще става ясна през следващите 3000 години. Беинса Дуно и Рудолф Щайнер, като част от Христовия Импулс и напълно приели Христовия Аз в себе си, следват пътя на жертвата и затова дойдоха в началото на ХХ век с мисия към човечеството.

След Мистерията на Голгота – централното събитие в Земния еон, ХХ век е следващото преломно време. Какво толкова му е преломното? От неговото начало започна преминаването на една космическа „инстанция“, свързана с кармата на човека, в ръцете на Христос и вече наш кармически съдия, пред когото се отчитаме за всичко, е самият Той. Когато си заминем от този свят, Той ще бъде съществото, което с огромна любов ще ни зададе въпроса: Какво направи с живота си? От началото на ХХ век започна и главното събитие за следващите 3000 години – появата на Христос в етерно тяло в най-близкия до нас духовен свят – астралния. Когато четем в Евангелието за Второто Пришествие на Христос – това е именно етерното Му появяване, което с течение на времето ще става все по-отчетливо, за да достигне кулминацията си около 5000-та година.

Второто Пришествие е личен акт на среща с Него за всяко човешко същество и върховно откровение в живота без разлика от религиозна принадлежност. Но колко по-трудно е за един индус, мюсюлманин, будист да стигне до Христос, в сравнение с човека, пропит от чувство и разбиране към нашия пряк Бог, Създател, Спасител и най-голям Приятел.

Обаче срещата с Него зависи от нещо, което ще бъде определящо за следващите хилядолетия, дори еони – срещата със злото. Изпитанията на човечеството тепърва предстоят и ужасите на 20. век ще бъдат като база за сравнение доколко човечеството е способно да се доближава до Христос чрез срещата си със злото и активно правене на добро. Вече не е достатъчно само да си добър и да простиш, а трябва да приемеш в себе си злото, да го трансформираш с помощта на своя висш Аз (Духът-Себе) и излъчиш към човечеството добро. Колкото повече зло трансформираме в смисъла на обновените Манихейски мистерии, толкова по-видим ще става Христос в етерно тяло. Двете събития са най-тясно свързани!

Христовият Импулс едва сега – 2000 години след Голгота започва да се разгръща в истинския си езотеричен вид. Заради срещата със злото и етерния Христос дойдоха Беинса Дуно и Рудолф Щайнер. Кои са всъщност те?

Сред Бялото Братство има виждане, че Щайнер е прероденият Питагор и се смята, че това са думи на Учителя. Нито мога да ги потвърдя, нито да ги отрека. Знае се от антропософията, че Азът на Заратустра от древноперсийската култура, много по-късно се инкарнира във Вавилон като учителя Назаратос. В един от учениците му неговото учение прониква до ниво физическо тяло. В древна Гърция този ученик се ражда като Питагор, а още по-късно е единият от влъхвите, дошли от Изток да се поклонят на детето Исус от Соломоновата линия, в което се намира Азът на Заратустра. Ето как Питагор, сега като влъхва, отдава почитта си към своя стар учител Назаратос от Вавилон. Когато детето Исус (от Евангелието от Матея) става на 12 години, мощният Аз на Заратустра го напуска, то залинява и скоро умира, а свободният Аз влиза в тялото на другото дете Исус от Натановата линия (Евангелието от Лука), което се преобразява и смайва с мъдрост присъстващите в Йерусалимския храм. Когато става на 30 години, Исус отива при р. Йордан за кръщението. Там Азът на Заратустра излиза, за да отстъпи място за нахлуващия отгоре Аз на Самото Христово Същество. Скоро след това Азът на Заратустра заедно с изключително качественото етерно тяло на починалото на 12-годишна възраст дете Исус си изграждат ново тяло и това е Учителя Исус, който вече 2000 години се преражда непрекъснато на Земята и заедно с Християн Розенкройц стоят на върха на западноевропейския езотеризъм.

Следователно Учителя Исус (с Аза на Заратустра) и Христос Исус (с Аза на Христос) са коренно различни същества. По времето на Щайнер Учителя Исус е инкарниран на Карпатите и двамата без съмнение имат връзка на духовен план. Ако Щайнер е прероденият Питагор, то тази връзка ни връща в стария Вавилон. И докато за основателя на антропософията все още не се знае със сигурност кой е[6], то за Учителя Беинса Дуно в началото на новия век вече може да се твърди, че е бодхисатвата на XX век и бъдещият Буда-Майтрейя!

Кое ми дава основание за това толкова важно твърдение? В началото на лекцията говорихме за 16-то ниво, наречено Будхи, което е с три нива по-надолу от Аза на Христос. Там се намират Азовете на 12 същества, които стоят в кръг и съзерцават колосалните вибрации на Христовия Аз в истинската Му същност като Христос-Слънце. Черпейки сили от него, един от дванайсетте слиза сред хората и се инкарнира в тяло като Учител – Заратустра, Орфей, Скитианос и др. Тези инкарнации са в продължение на около 5000 години т.е. приблизително 50 на брой. Казвам приблизително, защото не винаги бодхисатвата се инкарнира непременно във физическо тяло, но винаги през време на едно столетие се изявява по някакъв начин. По неофициална информация Беинса Дуно е казал на един човек следното: Аз съм за 100 години, а Щайнер за хилядолетие! В последното си въплъщение, след като в продължение на хиляди години е изпълнявал мисия към човечеството, този бодхисатва се издига до 17-то ниво – Нирвана, става Буда и повече не идва на Земята. Точно това е станало с Гаутама Буда под дървото бодхи (Будхи) на 29-годишна възраст – от бодхисатва става Буда, проповядва до края на живота си и в удивителната лунна нощ на 14.10.483 г. преди Христа се възнася и става жива сила.

Бодхисатвите получават задачите си много преди първото си въплъщение. С Буда това се случва още в долемурийските времена. Идвайки на Земята като Учител, бодхисатвата става основател на учение, а ставайки Буда се превръща в жива сила. Както гласи древната будистка легенда, той предава небесната тиара на следващия бодхисатва от 12-те да изпълнява своята мисия сред различни народи. Досега е идвал около 25 пъти и след 3000 години ще стане бъдещият Буда Майтрейя, което значи „Буда на добрите убеждения”. Той ще говори на един такъв език, какъвто днес нито един човек не притежава, и неговото Слово ще бъде извор на Доброто, ще бъде поставено в служба на Христовия импулс, като се има предвид, че дотогава този Импулс ще е станал жизнена необходимост за достатъчно голям брой хора. През ХХ век този бодхисатва се инкарнира като Учителя Беинса Дуно: Азът му, намиращ се на нивото будхи, слезе до дъното на световете (физическия свят) и проникна частично в предварително подготвеното тяло на човека Петър Дънов и незабележимият до вчера Петър Дънов сякаш израсна от нищото, несвързан с някаква верига на учител – ученик, както е на изток или при Кастанеда[7]. Този нов посветен стои като сам в света, словото му има изключителна морална сила, говори категорично и убедително като същество, слязло от шеметни висоти, а то наистина слиза от Божествения свят!

Как става това? Знаем, че при кръщението в р. Йордан, Азът на Христос изцяло измества аза на Заратустра, обитаващ тялото на човека Исус, който е имал трета степен посвещение. Тялото на Исус е единственото тяло в човешката история, годно да приеме изцяло аза на Христос, и в него е съсредоточено постигнатото преди това от Кришна, Буда и Заратустра. Когато бодхисатвата влиза в Петър Дънов, не измества изцяло неговия аз, а напротив – само малка част от аза на Бодхисатвата присъства в това тяло. Останалата част е в Божествения свят.

В 1897 г. в Петър Дънов има два аза – аза на човека и част от аза на божеството. За отбелязване е, че тогава Петър Дънов е на 33 години. Характерен белег за инкарнациите на бодхисатвите е, че се осъществяват, когато предварително подготвеният приемник (съсъд) е на възраст между 30 и 33 години. В началото азът и душата на Петър Дънов въпреки своята несъмнено дълга еволюция са силно смутени от съжителството с мощния Аз и затова толкова много Духове го подкрепят – Седемте разговора с Духа на Истината, „Хио-Ели-Мели-Месаил” (тук говорят Христос, Йехова, Светият Дух и др.), Призвание към народа Ми български – синове на семейството славянско и др. Израз на смущението е писмото до Пеньо Киров, в което пише, че трябва да се познават Духовете (преди 2000 години апостол Павел казва същото). Азът на бодхисатвата започва да пронизва с Христова светлина астралното тяло на Петър Дънов, ставайки постепенно негов господар. Носител на тази светлина е Светият Дух (Духът на Истината), изпратен на апостолите преди 2000 години от Христос.

В 1900 г. процесът е достатъчно напреднал и бодхисатвата излиза на „сцената“. От Варна! До 1912 година пронизва етерното тяло на Петър Дънов с Христов Живот, а в 1922 г. и физическото му тяло с Христова Любов. Така от 1897 до 1922 година Азът на Бодхисатвата, черпейки сили от Христовия Аз в себе си (не аз, а Христос в мен), успя да подчини на волята си и трите тела на Петър Дънов. Вече няма Петър Дънов, има Учителя, който открива Школата! Със силата на Духа на истината астралното тяло е превърнато в Дух-Себе, със силата на Сина етерното става Дух-Живот, а със силата на Отец физическото е станало Човек-Дух. Христос го направи с Исус за три години при изцяло инкарниран Аз! Има и друга разлика – Христос слезе само един път и то от макрокосмоса, докато бодхисатвите са непрекъснато свързани със Земята. Изцяло инкарниран Аз при Бодхисатвите има само в последното им слизане, както е станало при Гаутама Буда. Буда се е родил като бодхисатва и на 29 години става Буда. След 3000 години Беинса Дуно (това едва ли е името му) ще се роди като бодхисатва и ще стане Майтрейя-Буда (правещият добро – трансформация на злото).

Учителя е не само учител за хората, а и за по-висшите йерархии. На неговите лекции присъстват невидимо Ангели, Архангели, Архаи и др. Той е достатъчно мощно същество, за да стои непрекъснато в тялото си. Много често е вън от него, може да проговори и от друг човек (Христос го прави многократно), но винаги се съобщава с Христос. Той живее непрекъснато в инспирация от Христос! Това, което слиза чрез Беинса Дуно е гласът на Христос и съобщава необходимото за времето и затова ангелските йерархии присъстват на лекциите Му. Бодхисатвите винаги изпълняват повелите на Христос, а след Голгота са част от Христовия Импулс, бликнал от жертвената Любов на нашият Спасител. И още нещо – окултен закон е, когато бодхисатвата е инкарниран на Земята, да не се разкрива неговата самоличност с цел избягване на обожествяването му.

Самият Беинса Дуно казва: „Няма да ви кажа кой съм, за да не си навличате карма!“ Христос се разкри като Божия Син, евреите не го познаха и до днес си плащат. Когато знаеш и поругаваш, последствията са много по-тежки. Разкриването на самоличността на бодхисатвата може да стане в следващия век. И точно това се случи през лятото на 2000-та година, в края на века, четирима души от Варна, познаващи и двата християнски импулса в XX век, независимо един от друг, по едно и също време достигнахме до идеята кой е Беинса Дуно (беше ни спусната, разбира се). Огласяването на тайната бе отложено до настъпването на новия век и официалното ѝ представяне пред по-широка аудитория става на този форум. Така, един век след като Учителя тръгна от Варна, пак тук бе оповестено кой е той!

Тъй като има забележки от хора, увличащи се по източните учения, че Беинса Дуно не е бъдещият Буда-Майтрейя, ще отговоря така: Който е чел забележителната книга на Лама Анагарика Говинда „Пътят на белите облаци“ знае, че там се говори за много буди, бодхисатви, лами и т.н. Инкарнациите на бодхисатвите, за които досега говорихме, са започнали от средата на Атлантида – приблизително преди 16 000 години и досега до степента Буда са достигнали вероятно трима от 12-те и Беинса Дуно ще бъде четвъртият. До края на Земния еон ще го направят и 12-те.

На изток в книгите се говори не само за тях, а и за слизането на Архангел до етерното тяло на човек. В древността човечеството е имало ниска степен на азова изграденост и същества от йерархиите са слизали в човешки тела да водят хората. Когато един Архай слезе до физическото тяло на човек, се говори на изток за дхиани-буди, един Архангел до етерно тяло превръща човека в бодхисатва, а един Ангел до астрално, етерно и физическо тяло прави човека буда. Сега вече не е така. Така че трябва да правим разлика между инкарнациите на 12-те от нивото Будхи и инкарнациите на същества от ангелски йерархии, които освен всичко друго бяха до голяма степен и луциферизирани вследствие въплъщението на Луцифер преди 5000 години в Китай.

Беинса Дуно е Христов езотеричен пратеник и като такъв е категоричен: „Вашият път е Архангел Михаил-Христос-Отец“. И дава Пътя на Ученика. Защо в началото на 20. век бе необходимо даването на нов път на ученика, след като на изток хилядолетия са давани толкова други и Беинса Дуно заявява, че източните пътища вече не вършат работа? Отговорът опира до разрешаването на два главни въпроса пред човека за бъдещето – Етерния Христос и трансформацията на злото, и свързания с тях най важен въпрос за Земния еон – преодоляването на нисшия аз (егото) със силите на висшия Аз (Духът-Себе, Светия Дух, Христос). За да пристъпим към тях, е необходимо да научим езика, на който можем да се обръщаме към Христос и неговия слънчев лик – Архангел Михаил. Това е антропософията! Само чрез нея можем да станем съзнателни съработници на Михаил и да тръгнем по Пътя, посочен от Беинса Дуно. Само в Антропософията Мистерията на Голгота се открива пред нас в истинския си мащаб и смисъл, когато Христос победи силите на смъртта, показвайки как и ние можем да го направим. А без разбирането и приемането на Голгота, е абсурд да вървим правилно в духовния си път, който ще бъде неминуемо съпътстван с големи залитания. Руският философ Владимир Соловьов изстрада тази истина, формулирайки я по следния начин: „Когато човешката душа се напрегне да гарантира собственото си битие, тя неминуемо се обръща към историческия Христос“. А Голгота е кулминацията на „историческия“ Христос, ако изобщо можем да говорим за Христос като минало – Той е бил, е и ще бъде наше настояще.

Но има и втора Голгота, за която само Антропософията говори, но този път осъществена в най-близкия до нас свръхсетивен свят. Защо се наложи да има втора Голгота? След 16. век през прага на смъртта преминават все повече души, поели на Земята в себе си чисто материалистични импулси, вследствие на което в най-близкия до Земята духовен свят се образува една тъмна материалистична сфера, опасваща я като пръстен. Имаше опасност, тъмното време на Кали Юга, което трябваше да свърши през 1899 година да бъде удължено изкуствено през идващата светла епоха на Водолея и мощният поток от нови духовни импулси, който трябваше да се излее в човечеството от началото на 20. век би могъл да бъде задържан от този пръстен духовна тъмнина. В последната третина на 19. век Христос извърши своеобразно повторение на Мистерията на Голгота, но вече в духовен план, приемайки в Своето същество тази тъмна сфера, преобрази я и издиша духовна светлина. Това е второто разпятие на Христос, но сега с етерно тяло в астралния свят. Докато на първата Голгота ни демонстрира как се побеждават силите на смъртта, сега показа как съзнателно можем да трансформираме силите на злото в добро в смисъла на обновените Манихейски мистерии.

Преди 2000 години възкръсна Неговото тяло и победи смъртта, а сега възкръсна Неговото съзнание и победи силите на злото. Така от началото на 20. век нататък животът на Христос все повече ще се усеща в човешките души като непосредствена лична опитност. Основната особеност на нашата епоха е, че силите на злото трябва да навлязат във вътрешния мир на хората, но не за да ги съблазняват и принуждават към извършване на зли постъпки, а за да бъде човек в състояние да развие в себе си истински духовен живот, да изживява духовния живот не инстинктивно, а със своята съзнателна душа, защото живеем в епохата на съзнателната душа. Ще го постигаме, ако научим езика на Христос и развиваме Христово съзнание. Той иска да Го питаме за всичко като наш най-голям приятел и брат. Колко различно от всички други учители!

Със злото не можем да се справяме, ако нямаме помощта на своя Ангел-хранител, нa Архангела на народа, на Духа на епохата (Михаил), на всички йерархии нагоре до Христос. Втората Голгота е свръхсетивен източник за явяването на Христос в етерно тяло през следващите 3000 години. От втората Голгота идва духовната сила, с помощта на която приетото зло може да бъде претворено в процеса на пробуждане във вътрешността на душата в съвсем нова способност за възприемане на Духа, идващ от космоса, за да може като проникне в цялата съвременна култура, да я одухотвори. И ако човек не бе приел в себе си тази склонност към злото, нямаше да стигне дотам, че да извлича от своята съзнателна душа онзи импулс, с чиято помощ занапред – ако иска да остане жив – ще приема Духа, необходим за възхода на самата култура, направо от Космоса. Този Дух, идващ от Космоса, е Духът – носител на онова откровение, което след завършването на Кали-югa се влива в човечеството и самата възможност за това бе създадена от втората Голгота, извършена в смисъла на Манихейския принцип – не бягство от злото, а пълното му приемане в душата и пълно преобразяване в добро от силите, произтичащи от новото ясновидско изживяване на Христос.

Колко наивно-тъжно звучат изявленията на иначе много чисти духовно търсещи хора, че те не се занимават със злото, а само с доброто! Боговете слизат заради това, а ние ще бягаме като есеите или някои йоги! Самият Манес – едно грамадно същество, основал в ІІІ век сл. Хр. Манихейските мистерии (богомилството е тяхно продължение), така и не можа да си намери през 20. век подходящо тяло (съсъд) за инкарнация. Дано в 21. век намери (много са ни „твърди“ телата) и даде нов импулс за възраждане на обновените Манихейски мистерии, които ще имат широко приложение през Шеста културна епоха, започваща след около 1500 години и пълен разцвет през бъдещия шести период (не раса – тя няма смисъл вече).

 



[1] Става дума за Елиазар Хараш

[2] Виж бележка 1

[3] „Учителя говори“ Георги Радев 1939 г., „Христос“

[4] Тук все още авторът е под влиянието на идеите, изложени в двутомника „Завещанието на Свети Йоан“ от Хуан Хосе Бенитес, повлияни от книгата „Урантия“

[5] Мистерията за двете деца Исус е разгледана подробно в GA 114 „Евангелието на Лука” на Рудолф Щайнер

[6] Към дадения момент авторът още не е знаел за инкарнацията на Щайнер като Аристотел

[7] Карлос Кастанеда – 1925-1998, американски писател от перуански произход, известен с книгите си за учението на индианския магьосник Дон Хуан Матус

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1637